Възпитанието (1940–1941) Том II
Новото откровение
„Отче наш“
„Иде, иде“
Ще прочета само тринайсети стих от дванайсетата глава от евангелието на Йоана: „Взеха вейки финикови и излязоха да го посрещнат и викаха: „Осанна, благословен, който иде в името Господне.“
„Духът Божи“
Идат светлите дни, дето хората се възпоменават. От две хиляди години християните правят все възпоменания как е дошъл Христос, как е влязъл в Йерусалим. Ние мязаме на онзи, когато дойде някой гостенин. Казват: „Откъде идеш?“ Казва „Ида от Варна.“ „Ами кога ще си ходиш?“ Виждам, някои хора са много прецизни, много чисто се поддържат. Обличат се хубаво. Гледат кал да нямат. Да няма нищо на очите. Вчесват се хубаво. Косите са огладени, отвън – всичко изрядно, но като погледнете отвътре – тази изрядност я няма.
Казвам, ние живеем в един свят, дето има много работи да ни радват. Историята на земята е пълна само с преврати – такива, каквито светът никога не е виждал. Преди години, когато дърветата се радваха на хубави климатически условия, стана такава промяна, че цялото растително царство го събориха. Затрупаха го и се образуваха сегашните въглища, почерняха. А ние се радваме, че имаме гориво. Горим, но тия въглища, тия дървета, сега като ги пуснем, внесоха туй размирие. Сегашното размирие се дължи на освобождението на тия немирните същества, които тогава ги затвориха под земята. Ние ги освобождаваме сега. Търсим неприятеля някъде. Казваме: „Кой е причината?“ Търсим да хванем някой човек. Казваме: „Той е причината. Открадна.“ Той не е откраднал. Дилафът, който е турил въглена някъде, той е виноват. Конят, който пренасял крадените пари, не е виноват, даже не му трябват тия пари.
Искате да знаете кой е причината. Търсите дявола някой път. Дяволът е облечен с модни дрехи. Той е най-изящно облечен днес. Като го срещнете, по-изящно облечен от него няма. Облечен добре, като консул е отвън. Обходата му такава – като на дипломат. Втори няма като него. Много любовен е. Че му турят опашка. Никаква опашка няма. Отличен ум има. Познава много добре историята на хората, слабостите им, кавалер е на жените. Като говори, като срещне една дама, поклони се и ѝ казва: „Моите почитания към тебе. Ти си спасение заради мене. Тебе като те видях, сърцето ми заби.“ Разбива се неговото сърце – като види една жена, става му радостно на сърцето. Изгонен от небето, иде една жена, ухилва се насреща му, стане му драго на сърцето. Искате да знаете причината. В човека всичко произхожда от много малки пожелания. Всичко в света е произлязло, всички нещастия в света произтичат от едно малко пожелание. Ти искаш да имаш един револвер, да се пазиш.
Тогава ще ви приведа един пример, който се случил във Варненско, село Николаевка, старото Хадърча. Синът на свещеника – един момък от най-красивите момци навремето – всичките моми са го обичали. На хорото като иде, всички ще се хванат до него. В тия времена попският син е бил нещо и всяка мома искала да се ожени за попския син. Мисли, че така дълго може да прави. Той взел един пищов, турил един куршум вътре, турил и съчми. Взел пищова със себе си и излязъл. След това турил по-ситни съчми. После казва: „Не трябва, съчми само ще туря.“ Отива на хорото да играе. Скарва се с друг момък за една мома и сплашва момъка, изважда пищова и стреля. Той не хваща, духва в цевта, пищовът гръмнал в устата му. Очите изпъкват, лицето се обезобразява и красивият момък замязал на най-голямото страшилище. „Синко, синко, такъв красив момък те отхранихме.“ Майката и бащата четирийсет дена са го налагали и спада отокът. Красотата пак се връща, но барутът, като ударил, счупил му половината зъб. „Какви хубави зъби имаше. Счупи тоя твой пищов.“ Четири–пет години той седи на тайно. Един ден баща му го вика да му помага, когато преглеждал кошерите с пчелите. Ужилва го една пчела тъкмо на това място, където имал белег. Подува се джуната. Той казва: „Тук дойдох, и друго нещастие ме сполетя.“ Надутината изчезва и остава само счупеният зъб. От какво произтича туй нещастие? От желанието с пищова да сплаши хората. Искал да се покаже пред момите, че той е попски син, герой. Ако му се противи някой, може да му тегли куршума.
Всички искате да бъдете силни и щастливи, но туй щастие го искате изключително за себе си. Погрешно е това искане. В света ни най-малко не трябва да искаме да бъдем щастливи. Всеки, който иска да бъде щастлив, ще намери своето нещастие. Няма основание, понеже ние излизаме из Бога. Бог е едно благо. Излизаме из Бога и няма какво да търсим щастието. Щастието седи да изпълним Волята Божия. Да направим това, за което Господ ни е пратил на земята. Той ни е изпратил на земята за съвсем друго, не за това, което ние искаме. Туй са наши прадеди. Христос едно време, както е ходил, ние не го знаем. И той замина. Пророците дойдоха, и те заминаха. Къде отидоха? Очакват сега Христос да дойде на земята, но как ще дойде. Христос никога не е напущал земята. Че дошъл на земята, станал видим за съзнанието на хората. Именно във вас, когато имате красиви мисли, хубави чувства, много добри постъпки, то е Христос вътре във вас, то е божественият дух. Просветне нещо в ума ви, зароди се хубава идея, някое хубаво чувство, зароди се благородно чувство – то е Христос вътре. Сегашните християни чакат сега Христос да дойде, да спаси света.
Тази война става, за да се избави един народ. Хиляди войни са ставали на земята за избавление на човечеството. Ако четете Библията, Стария завет, евреите са се били, били, и досега не са свободни евреите. Не зная дали има по-войнствен народ от евреите. Войни, войни, цялата история – от единия край до другия край – все войни. Хубаво е, но кои още не са свободни? То са евреите. Че трябва да воюваме, но във воюването справедливост трябва да има. Като воюваш, ти искаш благата, които искаш, за себе си, искаш ги и за другите. Ти искаш всички хора да живеят добре. Цитират стиха, че всички живеем и се движим в Бога, че всички от Бога сме излезли, че всичко Бог е направил. Ако Бог е направил всичко, тогава ние как трябва да постъпваме с онова, което Бог е направил? Сега сме въоръжени, сега се бият хората по един начин. Иде още една по-страшна война, която с по-малко жертви ще става. Сега германците водят една война и запазват живота на войниците, като ги турят в танкове – хубаво бронирани със стомана, че не може да ги пробие снаряд. Много малко жертви дават. Иде още една война. Онези са в бъдеще, които идат, които трябва да завладеят света. Те ще приспиват онези, които искат да воюват. Ще си махнат ръката, ще ги приспят, ще идат да им вземат оръжието, танковете, ще ги нахранят и ще ги пратят да си идат да живеят в мир. Ще кажат: „Живейте в мир с нас, понеже с нас не се воюва. Ако не искате в мир да живеете, ще заспите.“
Сега всички мъже и жени обичате да воювате постарому. Всяка жена търси револвер. Вечерно време, аз съм забелязал, по София току пипат за револвера. Вървя, тропам, той се пипне. Като ме види – не съм опасен, и току сложи ръката си надолу, пипне револвера. Казва: „Да знаеш.“ Казвам: „Хубаво, че си храбър.“ Не е лошо човек да воюва. Ти като изкажеш – първото оръжие, дето човек се е научил, това е гърмежът – устата е една пушка. Казвам, с устата знаете колко пакост правим ние. Имаме едно оръжие, което трябва да е под контрола на човешката воля. Не че човек не трябва да говори. Сега някои считат, че трябва да бъдем миролюбиви. Миролюбивите хора трябва да бъдат най-силните, най-добрите хора и най-умните. Аз изключвам миролюбивият човек да бъде слаб. Той трябва да бъде най-силен, да може с една ръка да дига 250 килограма. Той трябва да има толкова сила, че като дигне, че той да се търколи на земята. Онзи като изважда кобура, той да дигне и да падне.
Сега казвате: „Господ да ни пази.“ За да ни пази Господ, ние трябва да имаме една разумност. За да ни пази Господ, трябва да имаме снаряжение. Кое е доброто снаряжение? Без добро няма снаряжение. Всеки човек без добро ще го бият, той ще изгуби живота. Доброто са това снаряди, те са най-силните снаряди. Един снаряд на доброто петстотин хиляди хора сваля на земята. Като ги обърне, не ги обвива, овъргаля ги – всичките обърнати хоризонтално. Всичките бягат само от един снаряд на доброто. Сега вие се плашите от дявола. Защо не му пратите един снаряд? Сега разправят един анекдот. Гърците устроили една засада на германците в един тесен проход. Те усещат, че ще дадат много жертви. Не знаят къде са оръжията им. Отиват тия германци и завеждат 50–60 магарета. Турят по една лампичка на опашката отзад и една отпред, намазват с едно вещество и подкарали магаретата през прохода. Гърците започват да стрелят по магаретата. Така те откриват къде са картечните гнезда на гърците. Доколко е верно това, не зная. Един анекдот.
Трябва известна досетливост, когато се намериш в трудно положение. Ние в света имаме един неприятел силен, умен, не си поплюва. Картечници има, какво не. Трябва да измислим ние нещо против него. Ние искаме сега в света да се бием. Казвате: „Господ да направи.“ Че ние сме войници. Във войната не всеки човек воюва с танкове, жертва се. Човек не е готов на жертва – какво ще свърши? Ние искаме с пет пари да направим боя. Като кажат на някои хора за страданията, никой не иска да страда, всеки иска да бъде щастлив. Той никога не може да бъде. Ако това можеше да бъде, то в началото, в края щеше човек да бъде. Там дойде страданието. Страданието не дойде в един лош свят, но в рая влезе неприятелят и излъга първите хора. Той ги подкупи. Слугите на Адама, които бяха в рая, в градината на тях им казва: „Кажете на вашия почитаем господар, че ние идем и му носим едно голямо откровение от Бога. Той ни изпрати.“ Така го излъгаха. Те казваха: „Щом сте от Бога, ще послушаме.“ Не казаха: „Дайте си книжката да видим.“ Те повярваха лековерно, пуснаха ги. И той намери неговата благообразна другарка, показа ѝ всичкото изкуство. Сега да оставим това. Погрешката, която Ева направи, доднес е в сърцето на всичките жени. Погрешката, която Адам направи, е в сърцето на всичките мъже. Хубавата страна на Адам ето къде седи. Аз считам – Адам съзнателно искаше да излезе из рая. Где е неговото благородство? Като съгреши неговата другарка, той знаеше, че нея ще изпъдят. Адам имал друга една жена. Това е един анекдот. Наричат я Лилита. Много я обичал. Тази Ева много я обикнала, понеже Господ я направил. Другата не знаете от какво е направил, няма да ви разправям. Тази я направил от неговото ребро. Че толкова я обикнал, че тя като направила погрешката, той казва: „В рая да остана без нея не става. Ще ида с нея, да става каквото ще. Понеже тя направила погрешка, и аз ще направя същата погрешка. Нека идем отвън, нека научим урока си, ще се учим да слугуваме на Господа.“ Той се пожертва. И мантията си пожертвал. Оголял. И никога не каза на Ева защо те оголяха. Казва: „Такава е Волята Божия.“ Показал, че може да се жертва.
Питам, днес как рисуват Христа. Когато възкръснал Христос, как го рисуват? С дрехи или без дрехи? Един факт: гол, облечен с Божията мантия. И ние се срамуваме от онова божественото в нас, защото ние сме изгубили туй хубавото чувство. Ние се срамуваме за нищо и никакво. Кога се срамува човек? Когато хванат някой човек в престъпление, че е крал пари. Като го видят, той се срамува. Не е срамът в парите, тези пари не са лоши, но той се срамува от постъпките си, че тия пари не трябваше по тоя начин да ги вземе. Можеше с любов да ги вземе. И дето да иде да краде, можеше със сладка дума едно хубаво дело да направи, и този човек можеше да иде и да му даде тия пари. Той, без да пита, взема парите и се срамува от постъпката, която е направил. Срамува се от нашето тяло. Казва: „Има нещо хубаво.“ Засега ние обръщаме повече внимание на дрехите си, отколкото на тялото. Някой път обръщаме внимание на яденето, че е всичко в яденето. Някой път на дишането обръщаме внимание. Не е само то. Много въпроси има. Човек трябва да мисли за себе си като едно проявление на Бога. Трябва да зачитате тялото, което Бог ви е дал. Аз не говоря за едно болно тяло, но да имаш едно здраво тяло, един здрав мозък, едни здрави гърди. Туй, което Бог ти е дал, да мислиш заради него, да го пазиш да го зениш. Да цениш тялото си и туй тяло да го научиш да служи на Бога. Може ли един цигулар да накара ръката да служи на музиката, или на цигулката или на пианото? Не може ли човек да накара езика си да служи на хубавата реч? Не може ли човек да накара очите си да служат на най-хубавото изкуство, на рисуването? Не може ли човек да направи краката си служители на доброто? Може.
Казвам, докато научим цялото си тяло по един божествен, вътрешен божествен начин от само себе си тялото да прави добро. Аз съм гледал един път – един пианист – тези, които се учат на пиано, най-първо, ще ти гръмне главата. Та ми разправяха един анекдот. В Русия се случило. Един студент, който учил, мисля, по медицина, имал да дава тежък изпит. Случило се, че една госпожица тамън седнала на пианото да свири, той не може да учи, не може да си издържи изпита. Пита един свой приятел какво да прави. Казва: „Ще пропадна.“ Казва: „Лесна работа. Ние ще накараме тия руси да се откажат от тоя договор.“ Намират един български гайдарджия. Иде хазаинът и казва: „Ние не можем да слушаме вашата гайда. Търсете си квартира.“ Този студент това търси – да излезе, да се освободи от пианото. Връщат му наема. Гайдарджията спасява положението.
Та казвам, ние имаме едно положение на благоприятност в света. Гайдата и пианото – те са два начина. Госпожицата иска да се учи и не съвпада с онзи, който иска да учи медицина. Не може да търпят двамата. Гайдарджията иде да спаси студента по медицина. Ако не дойде гайдарджията, той ще пропадне. Сега някои ще се спрат да философстват имали ли са право тия български студенти да изнудват по тоя начин, да викат гайдарджията. Питам, на един българин му дали едно великденско яйце, да го носи. Той гледа, гледа яйцето, че го изял. Среща друг и му казва: „На тебе ако ти дадат великденско яйце, какво ще го правиш?“ „Ще го изям.“ Казва: „И аз така направих.“ Който има едно великденско яйце, кой има право да го яде? Ние си даваме правото. Ние никога няма да искаме позволение от кокошката. Боядисваме ги и ги даваме комуто искаме. Сега не е един божествен закон, че кой ще яде. Който изяде – Христос възкресе. Нищо повече. Който и да е. Туй яйце ще туриш, не го питай за яйцата. Казваш: „Ще ми изяде яйцата.“ Ще казваш: „Аз се радвам, че ми изяде яйцето.“ Той или аз – все едно. Ако един човек влезе във вашата стая и диша от вашия въздух, направил ли е той някакво престъпление? Ще отворите прозорците, ще влезе въздух отвън, ще стане обмяна. Никога не съжалявайте, че вашите гости влезли във вашата стая, дишали вашия въздух, че трябва да ви платят – то е неразбиране на този закон. Щом дойдем до света на божествения порядък, ние трябва да се радваме за онова, което е станало.
Имаме един характер в Христа. Геройство е. Ако става въпрос за геройство, аз бих турил Христа за един голям герой. Той не се качи на кон, но се качи на едно магаре. Защо? Магарето проповядва. Магарето, дето влезе, веднага ще си каже думата. Ако имаш едно магаре, то е много признателно. Щом му носиш нещо за ядене, разреве се насреща ви, благодари. Щом заминеш, пак реве. Че реве, че реве, но то е от признателност. Та има и умни магарета. Имаме ние един приятел в Търново, беше майстор. Имаше магаре, което се молеше. Един ден дойде, разправя ми и казва: „Моли се магарето.“ „Как се моли?“ „Посреща слънцето.“ „Че как го посреща?“ „Сутрин – казва – щом ще изгрее слънцето, втренчва се така и гледа. Като изгрее слънцето, наведе двата крака, поседи, после поразтърси се и почва да пасе трева. Всичките магарета не правят това. Кой го е научил това магаре да прави това?“ Чудни са хората, когато казват: „Кой го е научил?“ Кой научи прелетните птици да пътуват от топлите места в умерените, и пак после да се връщат? Значи има един божествен вътрешен инстинкт, който учи хората. Не мислете, че животните не чувстват. Има животни, които чувстват. Ако ти се намираш в голяма опасност и имаш кон, остави се на коня. Той ще те изведе на безопасно място. Ако има засада, конят няма да мине оттам, и ще те избави. После има животни, които предчувстват какво има да стане. Тук, в Бургаското пристанище, един гръцки параход потъва. Един каракачанин се качил на същия параход. Иде кучето му и го тегли за дрехата му назад. Теглило го, теглило го и най-после той казва: „Няма да пътувам с този параход. Кучето ми казва, че трябва да изляза от парахода.“ „Що ще слушаш, кучето си ли ще слушаш?“ Казва: „Не, ще го послушам.“ Единственият човек, който, като послушал кучето, се спасил. Божественото чрез кучето казва: „Да се не качваш на този параход, съдбата му е лоша.“ Не се качвай на един параход, дето съществува неправда. Параход, в който виждате, че плъховете изскачат из него, бягат от него, ти не се качвай на него. Параход, който е в пристанището и видиш, че плъховете влизат в него, влизайте и вие. Ако влизат плъховете, влез и ти. Но щом плъховете бягат от парахода, да знаеш, че ще потъне. Казват някои – то е инстинкт. То е божественото в света.
В света има един божествен език, който говори какво има да стане. Първото нещо – сегашните хора са поканени всеки да слуша онова божественото, което е заговорило. Във всичките хора говори божественото. Само че някои считат – туй божественото, което говори, не е право, каквото Христос е говорил преди две хиляди години. Тогава как ще разбереш което Христос е говорил. Но преди две хиляди години какво е говорил Христос? Но сега какво ще говори вътре Христос? Словото на този живия Господ в света какво е? То говори вътре. Ако Ева беше попитала Господа, щеше ли да сгреши? Погрешката е там, че тя трябваше да каже: „Аз имам един учител, трябва да го попитам.“ Тогава не щеше да сбърка. Ако Адам беше попитал, не щеше да сбърка. И двамата направиха такива заключения, каквито не трябваше. Но след толкова хиляди години какви заключения правим, ако погледнем на религиозния живот на хората. Я виж, най-големите войни, които са ставали, все са били религиозни. За религиозни вярвания кои не са пострадали. Хубаво – кой е прав и кой е крив? Право в света е туй, което е благо за всички. Кривото в света е това, което е за малцина. Това, което е за малцина, то е криво. Туй, което е за всички, е божественото. Ако аз ще мия дясната си ръка пет, шест, десет пъти и оставя другото си тяло немито, мислите ли, че това е разумно. Ако мия, цялото си тяло трябва да мия. Цялото ми тяло трябва да бъде чисто.
Казва: „Благословен е онзи, който иде сега.“ Благословен е днешният ден със слънцето, което изгрява. Благословени са тия лъчи, които идат от Бога. Благословени са тия мисли на Господа. Благословени са, както преди хиляди години са идвали Божиите благословения. Никога Бог не е преставал да говори. Цялото небе говори. Въздухът говори. Всичко говори. Искаме по някой път да имаме ново откровение. Новото откровение иде с изгрева на слънцето. Когато е тъмно, откровение няма. Щом слънцето изгрее, виждаме откровението, онова, което е създадено. Когато в нас се събуди това съзнание, изгрее божественото слънце, виждаме великите блага, които съществуват в природата и от които сега може да се ползваме ние. Казвам, ето една похвална постъпка. Викат сега германските войници, угощават ги, опознават ги. Хубаво е. Какво ще бъде, ако всичките хора така за Великден се викат на гости, всичките хора, които страдат, те са все войници за благото на този свят.
Та казвам, ние сме призовани да носим Божиите блага. Не денем да излезем и да носим свещта си, тогава няма нужда от нас. Някои казват: „Като дойде Христос.“ Като дойде Христос, тогава ще мълчим. Като изгрее слънцето, слънцето няма нужда от нашите свещи. Вечерно време, когато е тъмно, облачно, тогава ще излезеш със свещта си, да помогнеш на всички, които са в нужда. Щом като изгрее слънцето, може да седиш на пътя без свещ. Няма какво да казва: „Аз тебе чакам.“ Ще го посрещнеш, ще кажеш няколко благи, хубави думи. Ще му кажеш: „Чакам те от толкова време. Мене ми е приятно, че иде един мой приятел.“ Сега мъчно е човек да говори добре в света без любов. Или другояче казано: мъчно е без един подтик. Човек, за да прави добро, той трябва да бъде много добър, или да има Бога на страната си. Че Бог е на нашата страна. Ако ние положим да станем проводници на Божията Любов, знаете ли какво преобразование би станало в този свят?
Каквито закони да се турят в света, трябва изпълнение. Има само един закон, който изпълнява всичките закони. Той е Законът на Любовта. Без любов никаква държавна работа не може да съществува. Без закона на любовта няма индивидуален живот, семеен, нищо в света не съществува. Съществува един закон, който е изпълнение на всички други закони. Вие седите и казвате: „Как ще прекараме живота си?“ Не е въпрос, как ще го прекарате. Искате да ви предскажа. Аз съм голям пророк в това отношение – без погрешка. След 120 години няма да имате тези възгледи, туй положение. На столове няма да седите. Някой от вас ще бъде окачен на някоя слива като плод, някой ще бъде минзухарче, някой ще бъде някоя капка на дъжда, някой ще бъде светъл лъч, ще хвърля светлина по цялата земя. Който не разбира, ще каже: „Ето тия хора, които послушаха. Преди 120 години всички стояха на столове, искаха една тайна, мислеха, че ще бъде пред престола на Бога.“
Престолът на Бога, това е любовта. Когато някои говорят, те не знаят. Този престол, който иде, благо е този престол. Благ е само Бог. Някои казват, че Бог имал престол. Любовта е велик престол. Който иде при този престол, заличава прегрешенията. Който иде при този престол, той е блажен, той възкръсва, той оживява, той забравя всички несгоди, той благодари, че е видял този, който седи на престола. Един е този, който седи на този престол. Когато го видим, ще бъдем всички доволни.
Та казвам, благословен е този, който иде да ни покаже де е престолът Божи, който освобождава всички. Всичките народи да се освободят. Когато всичките народи се представят пред този престол, ще почувстват, че са братя. Братя ще бъдат, когато се обикнат. Имаме такъв пример. Сега не искам да ви привеждам лоши примери. Защото, ако приведа един пример, ще обидя жените. Ако приведа друг пример, ще обидя мъжете. Сега има един пример в ума. Една царица се молила да ѝ даде мъжът ѝ право три дена да царува. Царят казва: „Да ѝ видя ума.“ Дал ѝ власт. Тя го арестувала. Дошла при друг цар, понеже първия го арестувала. Дошъл друг и казва: „Едно време жените искали свобода.“ При един цар се явили и казват: „Трябва да ни дадеш свобода, както на мъжете, така и на жените.“ Той казва: „Готов съм.“ Скрил в една паничка нещо и им казва: „Готов съм. Скрих в една паничка нещо и тази паничка ще я държите затворена и ще ми я донесете след три дена. Туй, което искате, ще ви го дам.“ Жените взели паничката, носят я. Събират се всичките жени и казват: „Какво ли има в нея? – Казват – но той каза да не я отваряме.“ Най-после всички гласували да отворят паничката. Една птичка излиза оттам. След три дена връщат празна паничката. Царят казва: „Докато птичката е в паничката, свобода има. Като изскочи птичката из паничката, свобода няма.“ Ще кажете: „Защо е така?“ Много естествено. Като изскочи животът, тази паничка – тялото, какво има? Като е птичката в паничката, ти се движиш, живееш. Щом изскочи птичката из паничката, тялото е мъртво. Казвам, ние сме пуснали всички птичката да избяга. Какво има? Накарайте тази птичка да пее вътре. Нека мисли, да чувства, да прави добро, да шета. Ние, съвременните хора, все желаем да мислим, все желаем да чувстваме право, ние по някой път все желаем да чувстваме право, ние по някой път все желаем да постъпваме право. Казваме, че не трябва да губим живота си. Мнозина сме слушали да казват: „Не искам да гоня Михаля.“ Има една българска поговорка.
Сега четох един разказ. Един писател описва брата на един човек, който е крайно алчен, само за богатство мисли. Остарял, взел всичкото богатство, държи го и не може да диша. Той да умре не иска, какво да прави? Тия пари ще му ги вземат. Той не може да се примири как ще му вземат парите, като умре. Ще умре, ще му вземат парите. Парите не са негови.
Казвам, единственото нещо е: „Благословен е онзи, който иде в името Господне.“ Благословен е всеки, който носи Божията Любов в себе си. Благословен е всеки, който носи Божията Мъдрост в своя ум. Благословен е всеки, който носи Божията Истина в своята душа.
Казвам, Бог иде в света да благослови всичките хора, всичките вярващи, които са вече готови да съставят новото човечество – които носят любовта в сърцето си, които носят мъдростта в ума си, които носят истината в душата си. То е Христос, който иде сега в света.
Ще ви кажа само в едно резюме новото в какво седи. Когато вашият ум свърши онази работа, която му е предадена; когато нашето сърце свърши онази работа, която му е дадена; когато душата ни свърши онази работа, която ни е дадена; когато духът ни, когато ръцете ни, краката ни и всичко в нас свърши онова, което му е дадено, туй е Волята Божия.
Тайна молитва
Двадесет и шеста неделна беседа 13 април 1941 г., неделя, 10 часа София – Изгрев