Неделни беседи - 1941 г., 1941 г.
Двама синове
Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще прочета част от 15 глава от евангелието на Лука, от 11 стих до края.
(11) Рече още: Някой си человек имаше двама синове; (12) и по-младият от тях рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си. (13) И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиля имането си с разблудното си живеяне. (14) И като иждиви всичко, стана голям глад в онази страна; и той начна да е в оскъдност. (15) И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине. (16) И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядяха свинете; и никой му не даваше. (17) И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хляб, а пък аз мра от глад! (18) Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе, (19) и не съм вече достоен да се нарека твой син; стори ме като едного от наемниците си. (20) И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, видя го баща му, и смили се, и завтече се, и припадна на врата му, и го целуна. (21) Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. (22) И рече баща му на слугите си: Изнесете вън най-добрата премяна и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му, (23) и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим; (24) защото този ми син мъртав бе и оживя, загинал бе и намери се. И начнаха да се веселят. (25) А по-старият син беше на нива: и като идеше та наближи къщата чу пение и ликувание. (26) И повика едного от слугите и питаше що е това. (27) А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав. (28) И разгневи се, и не рачеше да влезе; и тъй, баща му излезе и молеше му се. (29) А той отговори и рече на баща си. Ето, толкози години ти работя, и никога твоята заповед не съм пристъпил; и на мене нито яре ми си дал някога да се повеселя и аз с приятелите си; (30) а по що си дойде този твой син който изяде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле. (31) А той му рече: Синко, ти си винаги с мене, и всичкото мое твое е; (32) а трябваше да се възвеселим и да се възрадваме; защото този твой брат мъртав бе и оживя, и загинал бе и намери се.
Духът Божи.
Няма съмнение, че семейството е едно от най-благородните учреждение, които съществуват на земята, образ на Божественото. В най-благоприятната форма ние вземаме дома. Аз ще разгледам този въпрос свободно. Няма по-хубаво нещо да разглеждаш нещата свободно, защото свободата произтича от истината. Семейството се нуждае от много подобрения. Действително, то е едно учреждение, но се нуждае от големи подобрения.
В тази притча виждаме двама синове със заложби противоположни. В младия се заражда една идея в ума му, да иде в странство. Идеята е добра. Най-първо отива да учи, в някакъв университет отива. Разбира се, попада в един град, дето има развлечения, кино, театър. После има други забавления, увлича се в любовни работи. Разблудният живот е любовна работа. Любовни писма се пишат; обличат се хората всеки ден с нови костюми; шапки хубави, обуща, срещане с приятелки, разни ликьорчета има културният човек; после цигулки. Тия неща ги нямаше при бащата. Казват, че не бил умен. Много умен. И той е умен, като големия си брат. Някой път осъждат бедните, че са лоши. Колкото са лоши бедните, толкоз са лоши и богатите; колкото богатите са лоши, толкоз лоши са и бедните. Има един спор, който се подобрява. Всичките богати хора станаха от бедните и всички бедни станаха от богатите. В Америка всички фалирали богаташи станаха най-напредничавите хора. Всичките социални идеи приемат. Всичките бедни хора, които са забогатели, казват, че в света трябва да има ред и порядък, възнаграждение на труда. Какви са възгледите им.
Сега от религиозно гледище, съвремените религии обръщат внимание как се обличат хората. Ако си облечен добре, веднага считат, че не постъпваш по Бога. Пък хората в света считат, ако не си облечен добре, че не постъпваш по Бога. Ако си хубаво облечен, хубаво вчесан, това го считат за правоверно. Религиозните – обратно. То са човешки схващания сега. Религията е система за възпитание на човека. Тя има съвсем друго предназначение, но сега се отклонила малко от своето предназначение. И науката, и тя е една друга система за самовъзпитанието на човека. Религията е да се възпитава човешкото сърце; науката и от старо време до днес е да се възпитава човешкият ум. И в науката, и в религията има две крайности. Един човек щом е свършил четири факултета, свършил е вече с докторат. Доктор по нещо, и той вече минава за учен човек. Даже минава за авторитет за всеки въпрос. Може да кажем, че изгубва своята скромност. Религиозните хора като дойдат, някой път се считат за по-добри, отколкото са в същност. Вземам думите „добър човек“. Силният човек познава своята сила. Той мисли, че е много силен. В какво седи силата му? Има хора, които като са се упражнявали, могат да дигнат два коня и едно конче. Но те са малцина. Трябва да се упражняват. Казвам: В човека има скрити сили, които човек може да развие. Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има, че ако човек знае, как да ги развие, може и хиляда килограма да вдигне не само, но и четири тона може да дигне. Сега аз дойдох до едно място, дето преувеличават работите, както често правят и в научните данни дори. Един арменски проповедник преувеличавал. Държал една сказка върху лисиците на Палестина, за да обясни как онзи Самсон, който хванал триста лисици, свързал по една свещ на опашките и запалил нивите на филистимците. Казват: Но трябва да знаете, че тези лисици имаха дълги опашки по три метра и половина. Понеже преувеличавал, той имал един приятел, който му предсказвал, че много преувеличавал, като си дигнал пръста. Казва: Три метра и половина ми се виждат много дълги, но трябва да са били три метра. Приятелът му пак си дига пръста. – Много са и три метра, но трябва да са били два метра и половина. Така смалявал, смалявал, докато дошъл на половин метър и казал: Повече не снемам. Като дойдем до половин метър, то е естествената дължина на опашката на лисицата. Думите, до три метра и половина, то е преувеличено. Някой път преувеличаваме, за да направим ефект. Казва: Много добър човек. – В какво седи, много добър? Думите „много добър“ те са в сравнение. То е относително статическо добро. Запример, ние казваме, че един човек е мълчалив, другият е среден. Единият мълчи, не иска да си каже мнението, има известни съображения и той минава за мълчалив. Даже мълчаливият, като не говори много, минава за мъдър човек. Някой път и умният човек, като говори много, започват другите да го считат, че той не е на себе си.
Аз искам да засегна живота от неговата реална страна. Човек е едно от най-възвишените същества на земята, надарен с такива дарби, както никое друго същество не е надарено на земята. Даже най-неспособното човешко същество има грамадни заложби. То е въпрос само на време да могат да се събудят. Всичко онова, което е спящо в него, може да се събуди. Съвременните хора изчисляват, челото на човека не може да бъде полегато и брадата не може да бъде полегата назад. Челото излиза напред, и брадата излиза напред. Носът става правилен, очите са добре построени, организмът става деликатен, има особени линии. Целия строеж на човешкото тяло се отличава от друг. Един добър човек се отличава с един добър строеж на тялото. Ако разгледаме строежа, материала, от който е съградено едно тяло на човека, се различава от материала на друг, който има един прост организъм. Сега още от древността се забелязва, че доброто състояние на човешкия организъм зависи от човешката мисъл, от човешкото сърце. Развалата на човешкият организъм пак зависи от човешките мисли и човешките чувства. Следователно, онези, които са ръководили човечеството, са създали тия религиозни системи именно да свържат човешките сърца с благородните постъпки, за да могат да се образуват хубави тела. Науката в миналото и науката сега имат една и съща цел – човешката мисъл да създаде по-добър организъм.
Та казвам сега: Ние виждаме един закон, който действува сега в света. Сега някой път хората казват, че трябва да вярваш в Бога. Туй е специално възпитание. Така се казва, да вярваш в Бога, като че Бог е вън от природата, че трябва да го търсим някъде. То е криво разбиране.
Всякога в твоите най-благородни мисли, ти ще видиш едно отражение на Бога. В твоите най-благородни чувства, в твоите най-благородни постъпки, ти ще видиш едно отражение на Бога. Всеки човек може да види туй Божественото, както слънцето се отразява върху повърхността на бистрата вода. Така и Бог се отразява в растителното царство, в животинското царство – навсякъде. По някой път питали са ме, има ли Господ, няма ли Господ. Има един Господ, но Той не е такъв, какъвто ти Го мислиш. В Индия има 35 милиона богове, в които вярват. Много Божества.
Ние разбираме едно същество, Което ни разбира, Което ни дава подтик на нашия живот. Онзи вътрешен подтик, за всичко онова възвишено в човешките мисли, за всичко онова възвишено в човешките чувства, и за всичко онова възвишено в човешките постъпки. Това е Божественото в когото и да е. Следователно, всички хора, които имат тия претенции, принадлежат на тази религия. Туй Божественото на всичките хора действува. Понеже това същество действува разумно, всичките хора са свободни да действат, както те искат. По някой път погрешките, които правим от Негово гледище, то не ни счита виновни, както ние мислим. Ние само го тълкуваме. Казвате, че имало ад. – На земята няма ли ад? Казват, че в оня свят ги горели. – В този свят не ги ли горят живи? Живи ги горят и мъртви ги горят. Адът е създаден, за да се тури един ред на страх. Страхът в природата съществува, като едно спомагателно средство на човека. Човешкият разум – да избави човека от много страдания, които съществуват. Ако този човек няма този страх, може би хиляди страдания ще му дойдат. Ако ти не си внимателен, искаш някой път да пипнеш горещата соба, но ще си изгориш ръцете. Ако не си разумен, може да пиеш от сярната киселина; ако не си разумен, може да живееш в една маларична страна, да се заразиш от разни болести. Казвам: Светът е пълен с противоречия. Тия противоречия ги изясняват хората по разни начини. Всичките противоречия произтичат от три източника. Това са поддържали във всичките времена. Противоречията произтичат от човешката мисъл, противоречията произтичат от човешките чувства и произтичат от човешките постъпки. Най-простото е това. Така се изяснява закона за наследствеността. Сега няма да се спирам на това, което учените казват. Туй което е вярно, с факти са го изнесли. Теориите няма да обяснявам, понеже не може да се обясни в един час. Някой път казвате: Еди кой си предмет, защо не го обясниш? – Изискват се способности, за да може да се обясни един предмет от висшата математика. Какво ще разберете? Колко математици има? Виждам, много малко математици има по висша математика, които разбират. Или да разправям нещо по висшата музика, при която хората може да възкръснат, как ще я разберете? Или говорим някой път за окултната музика. Какво нещо е окултната музика? Окултната музика е следното. В Америка се прочул един проповедник, много красноречив; много добре проповядвал в църквата, че хората, като го слушали, се захласвали. Един апаш си казва: При тия захласнатите хора ще ида. Той, като проповядва за Господа, ще се захласнат, аз ще бръкна в джобовете им, ще си уредя работата. Отива в богатата църква, сяда и чака да се захласнат. Започва проповедника да проповядва и той се захласва, и той се увлича да слуша. Излезал навън недоволен. Казва: Този дявол ме излъга. Втори път ще се пазя. Отива втори път – същото се случва. Четири, пет, шест пъти отива; казва: Тази работа няма да я бъде. Ако ходя, ще си изгубя занаята. Българите имат един навик да казват: Да си пийна малко ракия, малко винце, за да ми дойде сила. Не е лошо нещо да пиеш ракийца – дезинфекционно действува. Като мине през гърлото, ако има микроби, уморява ги. И винцето не е лошо да се пие. Аз даже препоръчвам на някои да вземат вино и да си жабуркат устата, ако имат слаби венци. Хубаво нещо е като си жабуркат с винце. Някой път стане така, че влезе в гърлото. Сега дойдохме до една точка на въздържанието: Трябва ли да се пие или не? – Трябва да се пие, разбира се. Природата е създала най-хубавото вино, бяло вино. Някои казват: Не трябва да пием. Някой казва: Аз не пия. Казвам: Как не пиеш? Пиеш най-хубавото вино. Казва: Ти пиеш ли? – И аз пия, как не. Ходя по планините и търся виното.
Сега това не са научни работи. Научни работи са, когато човек има известен недъг, който онаследил от своите деди и прадеди, научно да знае, как да се справи. Аз имам един пример, който нарядко се случва, че хората имат воля. Един онаследил от баща си навика да пие, пиянството. Изпохарчил всичкото, останали му още пет лева. Купува и едно евангелие, заинтересувал се от духовния живот и най-после казва: 25 години служих на дявола, сега – казва – ще служа на Господа. Отива в кръчмата да види, дяволът ли ще бъде по-силен от него или той. 25 години дяволът бил по-силен. Казвал му: Ще пиеш, и той пил. Заповядвал му като майстор, полковник или генерал. Казва на кръчмаря: Дай едно кило вино, дай една чаша. Дават му. Той налива вино в чашата и поискал една чаша с вода. Някой вътре му казва: Винце! Той взима чашата с виното, занася я до устата си и казва: 25 години ти служих, каквото ми казваше правих, от сега нататък, ти ще ме слушаш. Сега ще пия друго нещо. Взема чашата вода и глътва малко. Пак нещо му казва: Винце! Казва: 25 години аз съм те слушал, сега ти ще ме слушаш. Изпива една чаша вода. Изпил още една чаша вода, плаща виното, оставя го и си излиза, и оттам насетне става трезвеник. Казват: Ето един човек, който има воля.
Имаш, да кажем, един навик да се сърдиш. То е плод на излишната енергия. Много енергия има. С енергията е лошо, но без енергията е още по-лошо. Не е лошо, че някой път някои хора се сърдят. Тия хора са много добри. Не е лошо човек да се сърди. Казвам: Онзи, който се е сърдил 25 години, да дойде един ден, да е поставен на същия изпит и да се не сърди вече. Може да го обиждаш, да му казваш нещо – той само да се позасмее. Казва: 25 години се сърдих. – Ти си това, ти си онова му казват, и той казва: Много ти благодаря, и има ли още да ми кажете? – Аз зная още, казва. После ще вземе една чаша топла вода, заварена, като го обиди някой, ще каже: 25 години се сърдих. Вземе чашата. На първата година не можеше, но след 25 години има капитал, който може да го обработва. Тия хора, които се сърдят, са доста умни. Трябва да схващате. Че те обидили хората, че не се отнасяли добре, затова ти се обиждаш. Ако нямаш един отличен ум да го схванеш, не би се обидил, не би се разсърдил. Тия хора, са се с големи умове. Във всяко отношение тия музиканти, капелмайстори, диригенти, като се разсърдят, хвърлят палката и излизат. Какво не става. После се извинява човекът. Даровит е човекът, не може да търпи. Това са задачи дадени. Аз като разглеждам нещата, всичките слабости, които хората имат, те не са слабости, но те са даровити хора. Един престъпник е даровит. Вие ще кажете, че като говоря така, не е библейско. Дали е библейско или не, е друг въпрос. Но какъв беше еврейският цар Давид? – Герой беше. Претрепа Голията, отряза му главата. Колко престъпления направи. Когато искаше да направи храма, му казаха: Много кръв си пролял, ти не можеш да съградиш храма, но твоя син, на който ръцете не са така опетнени, той ще съгради храма.
Та по някой път ние в живота искаме в живота хубавото. Не може човек да създаде хубавото и красивото в себе си, докато не изправи своите погрешки, своите недъзи. Не трябва да съжаляваме. Трябва да се съвземем да реформираме себе си. Често се изправяме, казваме, че условията са такива, средата е такава, хората са такива. Ако средата е такава, как е възможно орелът и гълъбът, които са живели при едни и същи условия – орелът е станал месоядец; гълъбът и до днес се храни само със зърна, никакви мушици не яде – останал е вегетарианец. На какво основание, как е могъл да издържи? Убеждение има гълъбът. Ако един гълъб може да бъде вегетарианец при всичките условия, защо един човек да не може да бъде? Аз говоря за хора, които имат убеждение, не само да се наложи със закон. Със закон може 4–5 дена, щом има закон, щом има затвор, щом има глад. Да те глобяват по хиляда лева на ден, как ще станеш вегетарианец? Щом се премахне закона, пак си месоядец. Или ние сме добри, ако има закон. Дето има закон, всичките хора са добри. Хубаво е, не е лошо, но аз бих взел едно общество без да има такъв закон, да няма никакви кражби, да няма никакви обири, да няма обиди, да няма убийства, да няма затвори. В България да има само десет затворници.
Но българинът по естество е динамичен. Много енергия има. Той има толкоз електричество – разправяли са ми други, пък и аз съм срещал – във всичките градини, дето има столове направени с железни бурми, ги развинтват. Българинът като седне, развъртат се тия бурми, ослабват. Не че те ги развъртват, но толкоз електричество има, че електричеството развъртва бурмите. Казва: Какво ще се прави? Казвам: Тия бурми да се не развъртат, не е и практично. Забелязано е, че в странство, дето има българи, първо място имат. Като дойдат в България не ги бива, но в Америка запример са първи.
Казвам: При съвременните условия трябва един вид самовъзпитание. Самовъзпитание не по най-лесния път. Сега по лесния път казват: Той Господ ще го вразуми. – Остане ли Господ да те вразумява, тази работа е трудна. Мойсей, който беше посветен, беше тъй надъхан с патриотически чувства, че като видя един египтянин да бие един израилтянин, отиде, че го претрепа. Уби човека и го зарови в пясъка. Не че искаше да го убие. Блъсна го по главата и той умря; и като посветен, скри го, зарови го. След няколко години вижда, че двама израилтяни се бият и отиде да ги примири. Единият от евреите му каза: Ти да не искаш и мене да убиеш, като онзи египтянин, дето го претрепа? Уплаши се Моисей и отиде в пустинята. 40 години трябваше да пасе стада, трябваше да се ожени, а според закона на посветените не трябва да се женят. Понеже извърши престъпление, трябваше да му се роди един син, да се изплати прегрешението. За неговия син нищо не се знае. После, като му се яви Господ, му казва: Изуй обущата, краката ти не са чисти, защото мястото, на което стоиш е свято. Виждаме, че тогава в Моисей се заражда точно обратното желание. Господ му каза: Аз съм решил да те пратя да освободиш еврейския народ от египтяните. Казва: Господи, тази работа не е за мене, не съм свободен за такава работа, гъгнив съм, не може да я свърша. Едно време можех, но сега съм на толкова години, остарях, 80 годишен човек, прати другиго. – Не, не, тебе съм решил да пратя и брата ти Арон. Арон е красноречив, той ще дойде с тебе. Аз ще ти казвам, какво да казваш, ти знаеш, много тайни. Ти, казва, какво имаш в ръката? – Тояга. – Хвърли тази тояга. Моисей хвърли тоягата и тя се превърна на змия. Уплаши се от нея. – Хвани я за опашката! Хвана я за опашката и пак стана тояга. Бог му каза: Тури си ръката в пазвата. Тури ръката в пазвата и като извади, стана прокажена. – Тури я пак в пазвата. Тури я пак в пазвата и като я извади, стана пак здрава – проказата изчезна. Като идеш при фараона, ще ти дам и други знания, че като идеш при фараона, да покажеш, че аз съм Иехова, Който съм те пратил. Най-после Моисей реши да слуша. 40 години прекара Моисей в Египет в посвещение, 40 години прекара в пустинята – 80 години, и тогава беше в сила да иде в Египет, и да изведе евреите от Египет, като този, който пил 25 години и можа да превъзмогне. Моисей имаше един недъг и Бог не му премахна недъга, не му го отне, остави го гъгнив.
Та казвам: По някой път вие се обезсърдчавате. Няма защо да се обезсърдчавате. Аз съм срещал мнозина да казват: Жените, понеже не са мъже, не може много да свършат. Мъжете, казват, понеже не са жени, и те не могат много да свършат. Мъже и жени ако се съединят с онези закони, които съществуват в света, може да се преобрази целия свят. Мъже, жени и деца – то са първите пионери, които трябва да преустроят света. Но в света трябва да се проповядва едно ново учение. Всичките хора трябва да бъдат абсолютно здрави. Здрав човек наричам онзи, който никога не боледува. Който боледува, не възпитава болестта. Защото всичките болести се дължат на известни същества – микроорганизми на физическото поле или в духовния свят от ненапреднали същества. Някои хора се повреждат умствено. Тези, които отслабват физически, пак се дължи на тези микроорганизми. Всички болести се дължат на най-малки микроорганизми. Повреждането на ума се дължи на същества не толкоз напреднали, както трябва. Развращаването на сърцето пак се дължи на същества.
Та казвам: Трябва да се тури един антидод в света. Трябва да има достатъчно светлина в човешкия мозък. Всичките хора страдат от недоимък на светлина, от недоимък на онази органическа топлина, която съгражда човешкия организъм. В много хора няма достатъчно цветове. Запример , вие някой път виждате лицето жълто или зелено, или очите потъмнели, или устата черна, няма онзи червен цвят. Устата бледа не може да бъде. Има заложби, но той не може да я подобри. Някои сега се ухитряват, боядисват си устата. Аз харесвам това, аз съм за боята, но хас боя. Онези от вас, които искат хас боя – яжте грах. Отвътре употребете червения цвят. Лятно време яжте червени череши. Дишайте дълбоко, ще подобрите вашето кръвообращение. Всякога дръжте в ума си онези светли мисли и дружете със здрави хора. Като видиш един човек със живи очи, с уста изразителна, с лице красиво, дръжте това здравото лице в ума си. Тия хора ги наричам магнетични. Здравите хора имат този магнетизъм. Такъв човек, който е здрав, дето влезе в някоя къща, той е като лекар. Като дойде в дома, нищо не разбира от медицина, но той като влезе, болните оздравяват. От себе си отделя от тази животворна сила. Че тази животворна сила имаше Христос. Онази жена, като се допря до Него, веднага оздравя и Той попита: Кой се допря до мене? – Няма нищо, народът те притиска. – Не – казва – някой се допря, защото сила излезе от мене. Казвам: При сегашните условия всички ние трябва да имаме тази животворна сила. Тази сила ние трябва да я почерпим от въздуха. Знаете ли колко време се изисква, за да станат хората учени? Религиозните най-първо трябва да се научат да ценят въздуха. За хляб може да се гладува 40 дни. За вода 10, 15, 20 дни. За въздух, даже и най-напредналите адепти в Индия, едва ли 4 часа може да издържат да не дишат. Има някои бобри, като се потопят във водата, 10–15 минути може да издържат под водата, след туй пак излизат.
Казвам: Има много системи, които проповядват здравословното състояние. Няма по-хубава сила от светлата мисъл, която носи светлина в себе си. Ти усещаш, че мозъкът ти е осветен, имаш разположение, нямаш нищо, което те спъва. Ти не можеш да бъдеш нервен. Ти не можеш да бъдеш песимист. И при най-лошите условия ти ще се справиш, ще подобриш състоянието си. После и сърцето ви, като има тази топлина, и при най-лошите условия може да се справиш. Може да страдаш – нищо не значи страданието. Това са условия, при които човек се облагородява. Аз не съм за мъчението. Страданията в природата са дадени , за да се облагороди човек, да се облекчи. Защото без страдания, както е сегашният свят, ние нищо не бихме могли да постигнем. Вън от това всеки трябва да знае, че ако майката имаше един характер, ако тя би имала туй влияние в ума си, ако тя би имала туй влияние върху сърцето и ако тя би имала туй влияние върху тялото си, когато тя стане бременна, щеше да предаде тия качества на своето дете. Ако бащата имаше тия качества – туй влияние на ума си – на сърцето си и на тялото си – ако синът върви по негова линия, бащата щеше да му даде тия качества. Сега майката хилава, бащата хилав – какви деца ще се родят? Най-после и проповедниците трябва да бъдат здрави, аз не съм за болни проповедници. И лекарите трябва да бъдат здрави. Проповедникът трябва да бъде здрав, не едно да проповядва, а друго да живее. Помнете: Всичко, каквото говорите, трябва да го живеете. Има хора раздвоени в себе си. Говорят за Бога, но сами не вярват. Той проповядва, но тъй както го проповядва, не е. Защото, когато Божественото е в нас, ние сме в състояние всичко да направим. Когато Божественото не говори в нас, тогава не сме тази мощна сила. Сега ще кажете: Как е възможно? Вземете един момък, който има лоши навици да пие, да пуши; влюби се в една мома и се откаже от тютюна, не пие вече. Става трезвен човек. Докато Любовта е в него, той е мощен. Щом изгуби Любовта, пак се повърне назад. Ако ние, съвременните хора може да влеем Любовта в нашия ум, тя ще произведе светлина. Ако можем да влеем Любовта в нашите сърца, тя ще произведе тия благородните чувства. Ако можем да влеем Любовта в тялото, тя ще ни даде здраве. Тогава можем да почувствуваме, какво нещо е онзи Божествен живот. Аз съм превождал този пример, здравето, какво произвежда. Отиват цяла комисия при един богат американски милионер и след като го убеждават, говорят му в Името на Бога, той едва им дал сто долара. Върнали се всичките недоволни – десет госпожи били в комисията. Казват: Много скържав. Отива една млада красива мома, която разбирала закона, поглежда го и казва: Господине, искам да ми направите една услуга. Казва: На ваше разположение съм. – Дайте ми 25 хиляди долара на заем. – На ваше разположение – и и дава. На какво се дължи това? Туй е, с тази мома е Господ. Богатият казва: Всичко каквото имам, на тебе го давам – не 25, но и 50 да иска, ще дам. Ако ходите без Господа – сто долара ще ви дадат и ще бъдете комисия от десет души. Ако идете с Господа – и 25 и 50 хиляди ще ви дадат. Ако имате неуспех в живота, знайте го, че се дължи на малка любов, която имате. Може да мислим, че имаме любов, че ни гори сърцето.
Любов, която не обработва човешкото сърце, не е любов. Любовь, Която обработва човешкия ум, Любовь, Която обработва човешкото сърце и Любовь, Която обработва човешкото тяло, тя е Божествена Любовь. Аз вярвам само в Тая Любовь, Която обработва човешкото сърце, обработва човешкия ум, обработва и човешкото тяло. То е Любовь. На Любовта се отваря, тъй както цветята се отварят на слънцето. Говоря за разумното отваряне, да влезат слънчевите лъчи. Тогава трябва да разбираш закона. Всичко онова, което Бог изпраща чрез слънцето, да знаеш, как да го използуваш.
Сега този пример за двамата синове, ако не беше се случил, някои казват, че е съчинен. Той Христос е взел един действителен пример. Онзи големият син, който върви по линията на баща си, който е недоволен, в него има честолюбие. То е мъжкият принцип. Този младият син върви по линията на майка си, по женския принцип. Той иска да опита всичко. Като се върна, в него имаше онова съзнание, съзнава погрешката си. Не обвинява майка си, да каже, че майка му дала това качество – тя да беше по-добра, той не щеше да бъде такъв. Казва: Майка ми направи една погрешка, че ми предала този характер; аз направих две погрешки – съжалявам. Аз реших сега да изправя погрешките си. Каквото ми кажеш, ще го направя и като един от твоите слуги ще работя. Заражда се съзнание, умът започва да работи. Той иска да стане слуга, ни най-малко не иска да стане господар. Само човек, който може да мисли, той може да работи. Онзи, който не мисли, не може да работи. Подтикът за работа дава сърцето. За да се извърши работата, това иде от ума; а за да се реализира, човешката воля трябва да дойде. В сегашното общество много хора имат отлични идеи. Планове имат – не могат да ги приложат. Други имат много добро сърце, но тяхната мисъл не работи. На трети волята им е слаба.
Та казвам: Нас ни трябват хора на човешката светла мисъл. Нас ни трябват мъже на светлата мисъл. Трябват ни жени на светлите чувства. Трябват ни нас деца на светлата воля. Тогава мъжът носи мисълта, жената носи чувствата, любовта носи онази мъдрост. Децата носят истината и свободата. Свободата в света не може да влезе без децата. Именно чрез бащите и чрез майките тя се дава. Както бащата слугува и както майката слугува на детето – те доброволно стават майки и бащи. То е свобода, не са заставени. Едно чувство имат. Та казвам: Всички ние трябва да се въодушевим от истината. Истината трябва да бъде като ангел. Като го видиш, да бъдеш готов за всички жертви. Който говори за свобода, за истина, той трябва да бъде готов за всички жертви.Така имаме много добри синове, които се жертвуват за майка си, за баща си. Туй показва, че ги обичат. Няма в света по-хубаво нещо от добрия син. Имаме един добър син в света. Христос беше един отличен син, Който казва: Отче, каквато е Волята Ти. Дойдох да изпълня не моята воля, но Твоята. Добрият син казва: Не аз, каквото мисля да бъде, но баща ми , който ме е пратил да извърша неговата воля. Ето един добър син. Казва: Тъй както си определил, така да бъде. Казвам: Ако ние, съвременните хора бихме били такива синове, както Христос беше – ето от какво се нуждае човечеството. Не изведнъж да станем като Него – и Той не може изведнъж – но да започнем от най-малкото. Когато ти вземеш една кошница с ябълки или грозде да раздадеш, ти най-големите гроздове и ябълки да раздадеш, а най-малките да оставиш за себе си. Ако сипваш ядене, на всички ще сипеш, пък на себе си ще сипеш, каквото остане в тенджерата. То е мярката на добрия син. Сега имаме хубава черта: искаме да се облечем хубаво. Но външното обличане трябва да съответствува на вътрешното обличане. На хубавия цилиндър трябва да съответствува един отличен ум – тогава цилиндърът или шапката са на място. Ако има отличен ум, шапката на жената и щраусово перо да има, пак е на място. Хубавата царска мантия трябва да съответствува на сърцето – тогава мантията е на място. После, на човешките обуща трябва да съответствува човешката воля. Та казвам: Трябва да бъдем облечени от главата до петите – и отвътре, и отвън. Аз съм за хубавите дрехи. Според мен, човек като носи едни дрехи, и десет години да не се е окапал. Аз ви казвам нещо, което и за мене е трудно. Трудно е, защото такива чорбулаци ми дават. Ако бях ял само ябълки, круши и други плодове, дето нямаше да се капят дрехите... Някой сготвил някой път, нямам кърпа, капне някъде, погледнеш – някъде със зехтин накапани дрехите.
Казвам: В света има едни същества, които ръководят цялото човешко възпитание. Те са много внимателни. Едни, които ръководят човешкия ум; други които ръководят човешкото сърце; трети които ръководят човешката воля. Те са напреднали същества, много напреднали. Вън от това, човек има други спомагателни слуги, които му помагат за тялото, как да се учи. Та казвам: Често вие чувате техния глас, който ви казва да направите нещо, пък вие си правите оглушки. Сутрин, като се събудите, казва: Стани! Ти погледнеш и казваш: Още не е съмнало. Щом ти кажа: Стани! – Стани – нищо повече. – Много студено отвън, огън няма, краката боси, ще настинат. – Стани, обуй чорапите, облечи се, нищо няма да ти стане – никакви други разсъждения. – Ама студено било. – Щом станеш и послушаш, ще се стоплиш. Топлината иде от тях. Направете един опит. Ония хора, които са лоши, на които умът не е на място, имат лошо кръвообръщение. Всичките добри хора имат добро кръвообращение. Доброто кръвообращение произвежда онази истинска топлина в човешкото тяло. Когато говорим за доброто, ние разбираме онзи източник на онази жизнена енергия, която оживотворява човешкото тяло. Когато говорим за добрите чувства, разбираме онази топлина, която се произвежда от сърцето. Когато говорим за човешкият ум, разбираме онзи източник, отдето светлината иде. Защото умът, след като приеме известна енергия от сърцето, тя е светлина. Тази светлина се образува в нас, проектира се навън. Както ние схващаме света, то е нещо субективно схващане. Обективно ние не знаем, какъв е светът. Вземете един човек и го попитайте, колко е дадено разстояние. Казва: Десет метра. Премерете го – 20 метра. Друг казва за едно разстояние, че е 4 километра. Премерете – не е толкова. Питате някой българин, колко е до едно село. Казва: Близо е, като прехвърлиш баира – половин час. Пътуваш половин час, един, два, три, и все не може да стигнеш. Много дълъг половин час. Не че иска да те заблуди, но обнадеждава те. Той няма да ти каже, че е непостижимо, че е много далеч. Казва: Близо е. Насърчава те човекът, като тръгнеш.
Та казвам: Ние сме при най-добрите условия, имаме най-добрите заложби, от толкоз хиляди години, има неща които трябва да развием. Ние седим и очакваме. Мнозина казват: Като дойде Христос. – Отдавна е дошъл Христос. Преди две хиляди години. И сега е дошъл. Тази просвета, тия училища навсякъде, тия църкви, свещеници – то е Христос. Аз навсякъде го виждам. Христос е навсякъде, де го няма? В Америка има повече от сто хиляди проповедници. Те очакват по особен начин Христос. Казва, че син човечески няма да дойде тъй, но тъй ще дойде като светлина. Той е дошъл. Книжнината е толкоз развита. Днес светът е много по-благороден, отколкото преди. Днес има много по-големи благодеяния, отколкото едно време. Днес хората са по-милостиви, отколкото преди. Едно време претрепваха човека на бойното поле. Сега, ако сте ранен, ще ви вземат, ще ви лекуват. И сега като се нападат, нападат само военни обекти. София минава за открит град. И Рим е открит град. Открит град, значи да го не бомбардират. Значи има известна човещина.
Веднъж един ме пита: Кога ще дойде Христос? Казвам: Той е вътре. Ако ти обичаш науката, Христос е в ума ти дошъл. Ако ти обичаш хората, Христос е дошъл в сърцето ти. Ако обичаш да слугуваш, да работиш, Христос е дошъл в тялото ти. Щом мислиш добре – Христос е дошъл. Щом чувстваш добре – Христос е дошъл. Щом постъпваш добре – Христос е дошъл. Какво Го чакаш сега? Казвам: Вие се намирате в положението на младите моми и момци. Момъкът, като се сгоди за младата мома, казва: Дали ще живея с нея? Щом пита, дали ще живее с нея, разваля годежа още в началото. Онези хора, които са родени да влязат във съдружие, нито в младата мома, нито в младия момък се ражда противоречива мисъл. Щом се роди противоречива мисъл, тия хора не са един за друг.
Аз говоря сега за идеалното в света. Аз говоря за един порядък, дето и мъжът да бъде напълно свободен, и жената да бъде свободна. Той сам да се съди, да го не съдят отвън. Щом започнат да ни съдят отвън, разваля се всичко. Всеки да се остави сам да съди себе си, не да го съдят отвън, но сам да се съди. Всичката погрешка е, че ние се съдим отвън. Съдии колкото искаш. Аз съм виждал цигулари да свирят, правят известни погрешки. За бъдаще ще има микрофон. Ще се снема и ще се види после, кой как е свирил, ще се види и двамата как са свирили – кой е свирил право и кой не.
Аз съм говорил много пъти за възпитанието на хората. Музиката трябва да влиза като един от мощните фактори за възпитанието. То е истинският метод за възпитание. Човек, който не пее сам вътре в себе си – не да кряска да го слушат хората, но да пее на себе си – той не може да се възпита. Не може да мисли правилно, не може да чувства правилно, не може да постъпва правилно. Всяка една работа ще я оставиш, ще пееш. Ти казваш: Да мислиш. – Има известни мисли, които оправят човешките мисли. Ти не може да мислиш за някой предмет, докато не го обичаш. Всички ония учени хора, които се занимават, те обичат тия предмети, и тогава учат. Онзи, който се занимава с астрономия – обича я. Затова се занимава с нея. Онзи, който се занимава с геология, той обича геологията. Обича земята, интересува се как се е образувала. Онзи зоолог, който се занимава със зоология, обича животните, проучава ги. Всеки човек учи това, което обича.
Та казвам: Ако ние в религията не внесем Любовь; ако в науката не внесем Любовь; ако в обществения живот не внесем Любовта, ние ще имаме пак един порядък такъв, какъвто сега имаме. Той е добро постижение. Но не може да имаме един идеален порядък на нещата.
Питам: Каква беше опитността на Мойсея, който чу Онзи Глас пред горящата къпина? Питам: Какъв беше този огън? Видя Моисей една къпина, която гореше и не изгаряше. Като се приближи, чу един глас да му говори на някакъв език, който Моисей разбираше. Казва: Изуй обущата си, защо мястото на което стоиш е свято. Чух въздиханието на моя народ и ще те пратя да го избавиш. – Когато дойде онова изпитание в живота на големите мъчнотии, както тогава беше израилският народ, както хората сега – тогава ще чуеш гласа. Господ ще ти се яви. Ще чуеш Гласа Му . Тогава вие ще започнете да се отричате като Моисея: Господи, аз остарях вече. Не съм млад. Това не мога, онова не мога. – Всичко туряме само на младите. Всички сте млади. Стари между вас аз не виждам. Виждам хора с побелели коси. Това е сняг, който е навалял на главите ви. Виждам побелели глави – то са вълнени нишки, които са туряни на главата на младия човек, който е на сцената и играе ролята на един стар човек. Един млад момък на 21 година го направят стар дядо – прегърбил се, ходи като стар. Като изиграе ролята, пак ще се подмлади. Казвам: Вие играете една роля и не знаете, че сте млад. Вие играете на сцената. Щом слезете от сцената и хвърлите дегизирането, ще бъдете млад.
Вие всички нали вярвате в Бога, нали всички сте християни? Защо да не можете да прекарате един ден най-радостни и весели, като че имате всичко? Целият свят за вас е създаден. Въздухът свободно дишате, светлината иде свободно, здрави сте; защо да не можете да бъдете радостни и весели, целия ден да пеете? Всичко е възможно в света, само човек трябва да знае, как да работи. Сега не се изисква от нас да създадем нещо. Трябва да знаете откъде да започнете. Искате да се запознаете с Любовта – ще намерите хората на Любовта. Искате да се запознаете с Мъдростта – ще намерите хората на Мъдростта, хора умни. Искаш да станеш смел – ще дружиш със смели хора. Искаш да станеш честен – ще дружиш с честни хора. Искаш да бъдеш здрав – ще дружиш със здрави хора. Така се добиват нещата.
Казвам сега: Бащата излиза и казва: Всичко, каквото имам е твое. Този син не вярва. Казва: Синко, каквото имам, твое е всичко. – Досега нищо не си ми дал, нито яре да заколя и се повеселя с приятелите си. Този, който дойде, за него закла теле. Бащата му казва: Синко, всичко каквото имам,твое е.
Ние сме от тия недоволните. Казваме: Нищо Господ не ни е дал на нас. Като видим, че някой човек е малко по-одарен, казваме: Той е голям грешник, пък него Господ го е благословил. Този човек иде с едно смирение, казва: Господи, аз съм дошъл да ти служа на Тебе. Сега запример, ако бих поискал от вас да ми покажете любовта, как бихте ми я показали? Ако дойда в дома ви, не искам да ми заколите теле. Вие имате едно теле, но то беше преди Христа, тогава се колеха телета. Ако дойда в дома ви, вие ще ми наберете ябълки, круши. Ще наберете от най-хубавите круши – жълти и малко хлебец. Няма да ми заколите и кокошка, сварена с малко ориз и яйце. После баница хубаво направена, със сирене и полята с мляко отгоре. Тия неща са хубави. Но за да имаш тия неща, трябва да имаш пари. Една баница знаеш колко струва. Като посеем дървета, след четири години, ще ни дадат плод.
Искам да ви наведа на онзи факт. Аз ви казвам на вас, както бащата, че целият свят е за вас. Казвате: Само думата е тъй. Комуто съм говорил, казва: Нямам нито пет пари. Казвам: Ти знаеш ли да свириш, парите ще дойдат. Знаеш ли да рисуваш, парите ще дойдат. От скулптура разбираш ли, парите ще дойдат. Знаеш ли да тъчеш, парите ще дойдат. Здрав си, знаеш да копаеш, парите ще дойдат. После, знаеш ли да гадаеш на боб, на кафе, парите ще дойдат. Може да бъдете уверени в едно нещо: Ако искате да гадаете, да ви кажа, как да гадаете. Българинът, как гадае. Като тръгне българинът и петелът се качи някъде и изкукурига, той казва: Ще спечеля тази работа – петелът казва. Като дойде петелът на прага, да изкукурига, казва: Гости ще дойдат. И тъй е. После българинът като види, че някой паяк слиза надолу, казва, че е късметлия. Като сънува, че риба лови, че въшки чеши, казва: Парите ще дойдат. Значи въшки и риба като хваща, пари идат на хората. Въшките са паразити. Има по-лошо от въшките, но ще оставим това. Всички метеоролози са гадатели. Като наблюдават как изгрява слънцето, каква светлина се явява, предсказват хората. Има български метереолози – овчари, които предсказват 4–5 месеца, какво ще бъде времето. Наблюдават. Есенно време наблюдават, как падат листата. Имат и други наблюдения. Ако ние наблюдаваме природата, има много ценни работи, които бихме научили, които са ценни и здравословни. Няма да изгубим вярата си. В синца ни има готовност за една свещена умствена работа. Да не бъдем умствено лениви, да не бъдем и сърдечно лениви, и телесно лениви. Всеки един да бъде готов за работа. Няма по-хубаво нещо в света от работата.
Казвам: Три неща се изискват: Светли умове, топли сърца и силни тела. Светлият ум само чрез Божествената Любовь се добива. Топлото сърце само чрез Божествената Любовь се добива, и силното тяло само чрез Божествената Любовь се добива. Туй човек трябва да го намери в себе си. Той не трябва да търси Бога извън себе си. Щом го намери в себе си, ще го намери и отвън. Щом го намери отвън, ще се хармонира с цялата природа. Веднага смисълът на живота ще се изясни – ще бъде доволен от себе си, ще бъде доволен от окръжаващата среда и ще бъде доволен от хората – ще бъде доволен от всичко, което го заобикаля наоколо и ще се радва. По този начин ще се влее в нас една нова магнетична струя на живота и ще се подмладите. Така казва Писанието: Които чуят Гласа Му, ще оживеят. Това е Глас на Господа. Че всичко туй е създадено за нас. При най-лошите условия които имаме, от всичко туй, ще дойде нещо добро, което Бог ще превърне за добро. Тъй както голямата буря, както големият дъжд стават за добро.
Снощи ме събудиха, дига шум вятърът, слязох долу, рекох му: Какво искаш? Казва: Идвам да поправя времето. Снощи ако бях казал, че времето ще се оправи, кой би повярвал? Вие имате някоя голяма буря във вас. Тя иде да подобри вашия живот. Иде сиромашия – това е за ваше добро. Иде болест – то е за ваше добро. Идат някои несгоди – и то е за добро. И доброто е за добро, и злото е за добро. Та всичко, което ви се случва, вярвайте, че е за ваше добро, защото живеете в един свят, дето любовта царува. Ако ние мислим, че любовта не царува, то е наше криво разбиране. Нали сте виждали, когато някой човек го хване треска – и най-хубавото ядене като му дадат, усеща горчивина. Като мине треската, яденето не е горчиво. Аз виждам много заложби във вас. Вярвайте в доброто, което Бог е вложил във вас. Вярвайте в светлината, която Бог е вложил във вас. Вярвайте в добрите чувства, които Бог е вложил във вас. Той е определил едно нещо. Казва: Вам е дадено да наследите Царството Божие. Така казва Христос на своите ученици.
В българина се крие нещо хубаво. Аз имам един пример и от него вадя заключение, че българинът го очаква нещо добро. Аз веднъж видях пет гимназисти и пет гимназистки, които помогнаха на един кон, който возеше въглища. Те му помогнаха да изкара. Туриха рамената на колата и всичките подкараха колата и конят тръгна. Казвам: Този народ, който така постъпва, има бъдаще.
Добрата молитва.
19 беседа, държана на 23.II.1941 г. 10 ч.с. Неделя Изгрев