Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.
Обещанието на Отца
„Отче наш“
„Благост“
Ще прочета част от 24-а глава от Евангелието На Лука, от 13-и до 52-ри стих.
„Духът Божи“
Ще взема само като повод на беседата си думите от 49-и стих: „И ето Аз провождам върху вас обещанието на Отца Си; а вие седете в града Иерусалим, докле се облечете със сила от горе.“
Всички хора познават думата „обещание“ и разбират смисъла ѝ. Всички се радват на нещо, което им е обещано. Няма човек в света, който да не се радва на едно обещание. Както хората, така и народите, като им обещае нещо, радват се. Всяко семейство, всеки ученик, всяка млада мома, всеки млад момък, всеки слуга и всеки господар се радват на обещанието, което им е дадено. Това е естествено положение. Често хората се спират върху дреболиите на живота, които затулят погледа на човека, както облаците затулят ясното небе, да не може човек да наблюдава хубавото слънце. Дреболиите на живота мязат на мъгла, която затуля съзнанието на човека, че не може ясно да вижда и разбира живота. Понякога е дреболия [...], но при специфични условия. Природата е толкова умна, че всичко е впрегнала на работа. Тя използува и мъглата. Доброто в мъглата седи в следното: прашинките във въздуха като твърди частички пожелават да сменят състоянието си. Вместо да стоят все на ниско, те искат да се качат горе във въздуха, да се разходят нашироко и нависоко, да направят една–две екскурзии, да опитат щастието по височините. Те не подозират, че като се разхождат горе, правят пакости. За да не им кажат да слязат долу, защото не са за този свят, веднага около себе си събират водни капчици, от които образуват по-едри. Като натежнеят, едрите капчици падат на земята във вид на дъжд, а с тях заедно падат и прашинките. По този случай те са се разходили, но са свършили известна работа. Всяка прашинка, като слезе долу, допринася известно благословение на света и разправя какво е видяла горе.
Та казвам: Всичките ви мъчнотии в света са все тези малки прашинки, около които се събират всички Божии благословения, че като слязат на Земята, раздават благословения на хората. Слизането на прашинките на Земята мога да уподобя на прераждането. Всяка прашинка, като падне на Земята, облича се в плът, във водна капка, става тежка и се излива във вид на дъжд. Всички животни, растения и хора се радват на това прераждане на прашинките. Като се заговори за прераждането, мнозина го схващат крайно ограничено. Те си представят прераждането както анатомиците разглеждат човека съставен само от кости и мускули. В костите и в мускулите няма нищо красиво. Погледнете на главата, виждате една празна кратуна, нищо повече. Така гледат на прераждането и някои окултисти.
Един ден Едисон поканил на угощение, на вечеря, няколко от своите добри приятели, на които устроил една интересна шега. Той взел два черепа човешки, турил им в очите малки лампички, в ръцете им поставил нещо, като че носят някакви предмети, поставил зад тях някакъв грамофон, който казвал: „Едно време и ние бяхме като вас, ядохме и пихме, но ето сега това остана от нас.“ Като видели това нещо, приятелите на Едисона се уплашили толкова много и фукнали да бягат. В няколко минути масата била празна.
Много от страданията на хората са такива мъртъвци, [както онези,] които Едисон внесъл в стаята при гостите си. След това приятелите казали на Едисона: „Защо не ни каза, че това изкуство е твое, ами ни изплаши. Ти ни показа своето знание, но трябваше да ни предупредиш.“ Сега аз ви предупреждавам: Когато някой път влязат два такива скелета, ще знаете, че това е [шегата на] Едисон.
Има неща, които интересуват всички хора. Някой казва: „Аз се интересувам само от това, което мене засяга.“ Не, всичко в света трябва да ви интересува. Щастието, в пълния смисъл на думата, се обуславя от доброто разположение на всички разумни същества. За да бъдеш щастлив, ти трябва да бъдеш разумен. Ти трябва да живееш между разумни същества, та тяхното колективно разположение да го чувствуваш като щастие. Това значи да бъдеш във връзка с разумността, с Божествената любов. Когато хората не могат да намерят щастието, това показва,че те искат да задържат щастието само заради себе си. Такова щастие в света не съществува. Такова щастие българинът го купува с пари. Като си купи едно прасе, цяла зима го храни, през лятото също, по три–четири пъти му носи храна, дава му вода, чеше го по гърба. Прасето издава един звук на доволство, с което иска да каже: „Колко съм щастлив! Намерих най-после един господар, който се грижи за мене.“ Всичко върви наред. Но като дойде Коледа, има цвилене, пеене. Сега пък българинът иска да знае дали свинята е била щастлива. Той яде свинята, за да бъде щастлив.
Аз взимам яденето в положителен смисъл. Значи ние ядем, за да бъдем щастливи. Ние дишаме, за да бъдем щастливи. Ние възприемаме светлината, за да бъдем щастливи. Чувствата, мислите и постъпките, които проявяваме и които минават през нас, ни правят също щастливи. В какво седи лошото на свинята? В това, че тя живее в тинята. И това жилище, в което човек я поставя, не е добре направено, не е хигиенично. Бъдещите апартаменти на свините трябва да бъдат по-хигиенични, да имат апартамент добър, с под направен. Тогава и месото им ще бъде по-вкусно.
Трябва едно правилно разбиране на нещата. Вземете, запример, днес всички съвременни народи искат свобода. И всички могат да я имат. Когато един народ стане свободен, той не иска и всички народи около него да бъдат свободни. И тогава се явява един спор. Често споровете се изразяват в една голяма обществена и народна свада. И след това всички се питат защо народите не живеят разумно. Този въпрос може лесно да се разреши. Вземете, запример, две красиви моми – колко добри приятелки са били; като се яви между тях един момък, в когото се влюбят, те се скарват и развалят приятелството си. В какво се заключава спорът? Могат ли и двете моми да го обичат? Сега ще ви представя въпроса малко по-ясно. Представете си, двама души карат един кон. И двамата започват да спорят кой от тях да се качи на гърба на коня да го язди. Ако единият каже на приятелят си: „Хайде, качи се ти на коня, аз ще вървя пеш“, никакъв спор няма да има. Обаче и двамата искат да се качат на коня и който се е качил, не иска да слезе.
Сега ще направя една аналогия. Когато детето отива в първо отделение, за него е важна първата буква, буквата А. То се интересува как учителят разкрива тази буква пред учениците си. Като се върне дома си, той разказва на майка си и на баща си как учителят им разкрил буквата А. След това учителят разкрива последователно и втората, и третата, и четвъртата буква. Който слуша как детето разказва за буквите, ще каже, че това е детинска работа. Не е детинска работа това. Ако човек знае как да произнася буквата А, той е разрешил основния въпрос на живота си. Съвременните народи говорят за буквите, но не знаят как да ги произнасят. Ако ти знаеш как да произнесеш буквата А, лесно ще се справяш с мъчнотиите си. Тя е като музиката. Който знае и може правилно да взима тоновете, той не прави никакви погрешки. Ако можеш правилно да произнасяш буквата Б, ти ще станеш отличен земеделец. Ако произнасяш правилно буквата В, ти ще можеш да примиряваш хората. Ако произнасяш правилно буквата Г, ти ще развиваш вярата на хората, да знаят как да постъпват. Вие казвате: „Просто нещо са буквите: А, Б, В, Г и т.н.“ Да, но буквата А има съдържание в себе си, което вие не знаете. Като вземеш една ябълка, ти можеш да знаеш името ѝ, да я познаеш дали е царска или не, но като я вкусиш и опиташ нейните сокове, те ще ти разкрият нещо повече. Същото нещо изпитваме и при правилното произнасяне на думите. Запример, ако вземете думата „любов“, която се състои от пет букви, тия букви разкриват идеята, която се крие в самата дума. Ако преди това не си влагал никаква идея в думата, като я произнесеш правилно, тази дума внася светлина в ума ти. Докато не разбира смисъла на една дума, човек не може да се радва, не може да се ползува от нея.
С какво се разбира любовта? С човешкото сърце. Обаче зад човешкото сърце стои една висша Божествена разумност. Ние схващаме любовта в себе си като особено чувствувание. Що се отнася до любовта в дълбок смисъл, тя представя висшето благо, което Бог може да ни даде. И тъй, именно благото се дава не в много, но в разумното. Благото се дава в малка доза. Всички хора страдат, понеже искат да имат любовта количествено. Любовта мяза на една малка запалка. Щом се запали това, което тя запалва, то вечно гори, никога не изгасва. Мнозина мислят, че любовта се е отдалечила от тях. Едно време Земята е била по-близо до Слънцето, но впоследствие се е отдалечила. Тя е била в самото Слънце. Всички планети, които се въртят около Слънцето, някога са били в него, но после са излезли от него и са се отдалечили. Някои от планетите са се отдалечили толкова много, че днес приемат малко от слънчевата светлина. Някои казват, че Господ ги е забравил. Не зная дали Той ги е забравил или те са Го забравили. Когато малкото дете излиза от дома си, то забравя майка си, но майка му не го забравя. [...] дома си. Като остане само, детето започва да мисли за баща си и за майка си.
Днес е Великден. Такъв ден като днешния, ние го наричаме Великден. Не зная дали бъдещият Великден ще бъде като днешния. Но Великден се мести и той е непостоянен. Идущата година по-рано ли ще бъде Великден или по-късно? Църковниците знаят това. Но ден, който се мести, още не е реален. Една идея, която се мести, още не е от реалните. Обаче има идеи, които са постоянни. Но да оставим този въпрос настрана. Питам: ако Великден стане по-рано или по-късно, постите ще се намалят ли? Няма да се намалят. Ако Великден е по-рано, по-рано ще запостят. Ако е по-късно, по-късно ще запостят. Защо трябва да се пости? Защо именно трябва да се пости четиридесет и девет дена за Великден? Българите наричат този ден Велик ден. Добре го наричат. Това показва, че хората трябва да живеят прав, велик живот.
Великден е свързан и с красивия живот. Красивият живот е свързан с подмладяването. Човек може да се подмлади с десет години. Това се постига по различни начини. Един от тия начини е чрез операция. От мисълта на човека зависи да умре или да не умре, а въпреки това умирате. Вие сте убедени, че няма да остареете, а въпреки това остарявате. Убедени сте, че няма да изгубите силата си, а въпреки това изгубвате я. Защо става така? Защото говорите нещата на теория. Теоретически поддържате, че човек няма да умре, но в себе си казвате: „Кой е онзи, който не е умрял?“ Не, всички хора не умират. Някои хора са ги заравяли, но след това не са ги намирали в гробовете им. Как можем да познаем кой човек е оживял и кой не е оживял? На когото намерим костите в гроба, въпросът е решен. На когото не намерим костите в гроба, той е оживял. Има ли друг някакъв аргумент? Когато посея жито на нивата и това жито не поникне, какво е станало с него? Не е оживяло, нищо повече. Ако житото оживее, то е възкръснало. В природата съществува закон на равновесие. Представете си, че между едно десетчленно семейство има един дядо, който е на около сто и двадесет години. Ако претеглят тия десет души преди смъртта на дядото, ще се види, че те тежат известно тегло, което след смъртта на дядото ще се увеличи. Защо? Защото животът на дядото се е разлял между десетте члена на семейството. Когато някое дете умре, всички от дома мислят за него и то не може да се разложи. Те казват, че детето е отишло при Господа, но постоянно мислят за него, не го оставят свободно. Следователно, колкото повече мислиш за един предмет, толкова той е по-близо до тебе; колкото по-малко мислиш, толкова е по-далеч от тебе. Ти не можеш да мислиш за това, което не виждаш. Ти не можеш да мислиш и за това, което не мисли за тебе. Ти не можеш да обичаш това, което не те обича. Такова е правилото. Такъв е законът в света. Можеш да питаш защо е така, ще получиш отговор: как трябва да бъде другояче?
Когато Бог създаде животните, прекара ги всички през Адама, да им даде имена. Защо Господ накара Адама той именно да тури имена на животните? Господ каза на Адама: „Като туриш имена на животните, гледай да не замязаш на тях.“ Той не спазва това правило. Като минаваха животните покрай него, две по две, другар и другарка, Адам започна да философствува: защо всички животни са две по две, а той е сам? Мислите ли, че Адам си отговори на този философски въпрос – защо той е сам в рая? Като го остави сам, Бог искаше да му каже: „Ти още не си дозрял да имаш другарка. Дълго време още трябва да живееш сам, докато един ден станеш достоен за онази, която ще дойде като твоя другарка. Като дойде твоята другарка, ти трябва да бъдеш учител, а ти още не си готов да предадеш нужните уроци.“ И най-после, когато Бог му даде другарка, Адам я изпрати да изучава ботаника. Значи първата ботаничка в света беше Ева. Господ каза на Ева: „Изучавай ботаниката, но гледай да не заприличаш на растенията, да заровиш главата си в земята.“ Тъкмо на това се спря Ева – тя искаше да разбере защо растенията като си заравят главата в земята, раждат такива сладки плодове. Тя се запитваше: как е възможно това? И защо главата на растенията да не бъде нагоре, а да бъде заровена в земята?
Следователно всички онези, които се занимават с растенията, те са ботаници – наричат ги материалисти хора. Те мислят, че като влязат в Земята, ще извадят всички блага от нея. Ние всички мислим, че благото е в земята заровено. Няма защо нашата глава да бъде заровена. Представете си, че вие държите идеята за пари. Искате да бъдете богати. Някой иска да има хиляди или милиони лева на разположение. На какво са равни петстотин хиляди лева, запример, или един милион? Ако Господ ти дава петстотин хиляди лева, с това иска да се пазиш да не извратиш сърцето си. Ако ти дава един милион, това значи да бъдеш справедлив, да се отнасяш справедливо към всички хора. Ако ти даде шест милиона, ще ти каже да не се заблуждаваш от външността на нещата. Ако изчезнат тези пари, ти ще бъдеш нещастен. А трябва да пазиш своето богатство. Никой човек не може да бъде богат от външното си богатство само. Хората се лъжат, ако мислят, че чрез външното богатство могат да бъдат богати. Богатството се обуславя от онова вътрешно злато, което човек има в мозъка си и в кръвта си. Дали вярвате в това или не вярвате, то е друг въпрос. Като изучавате въпроса, ще се уверите. Тогава ще видите, че между златото, което е във вашия мозък, и външното злато има известно съотношение. Златото, което е в мозъка, е по-ценно от златото, което е отвън. Колкото външно злато и да има човек, ако няма вътрешно злато, той лесно ще изгуби външното. Златото се отразява здравословно върху организма на човека. Който няма достатъчно злато в мозъка и в кръвта си, той боледува, става неврастеник. Казвате, че човек трябва да бъде богат. Ако не е богат, ще страда. Златото трябва да дойде от мозъка. Тогава човек е богат. Ако няма злато в мозъка си, човек не може да бъде богат, нищо повече.
Казвам: Ние не говорим за външното богатство. Ако човек е богат само външно, неговото богатство няма основа. А богатството трябва да има основа. Казано е, че човек може да купува и без пари. Как може да се купува без пари? За да се казва така, предполага се, че има нещо равноценно на парите. Това е вътрешното злато, т.е. знанието, с което човек всякога може да разполага. Вътрешното злато подразбира знанието на онези закони, които регулират живота. Всяко нещо, което човек придобива, е подчинено именно на тия закони.
Запример, художеството се подчинява на известни закони. Вие опитвали ли сте се да рисувате? Направете опит да нарисувате един човек, да видите колко смешно ще го нарисувате. Всеки не може да рисува. Някой разглежда някоя картина и започва да я критикува, че не била добре нарисувана. Кое е лошото в тази картина? Къде точно е нейният недостатък? Ще кажете, че веждите не са добре нарисувани. Кое място на веждите именно? Веждите показват дали човек е търпелив, спокоен, щедър, материалист, обича ли Бога и т.н. Много неща показват веждите. Не само това, но всеки косъм на веждите определя какъв е човекът. Дайте ми един косъм от веждите на човека, ако искате да ви определя какъв е този човек. Също така и от един косъм от човешката глава можете да определите какъв е човекът. Тъй щото, за онзи, който не знае какво представят космите на веждите и на главата, те са без значение. После, и от челото на човека можете да определите какъв е той.
Тъй щото, не е лесно да нарисувате един човек. Когато Бог е създал човека, Той е направил един идеален образ, от който хората постепенно са се отклонявали. Сегашните хора са почти деца. Те тепърва трябва да се върнат към първоначалния си образ. Ако видите човек, на когото устата е много издадена напред, това показва, че животинското начало в него е силно развито. Перпендикулярът на неговото лице остава зад устата. Ако челото му е легнало назад, това показва, че нещо не достига в ума му. Ако брадата му е хлътнала навътре, това показва, че е слабоволен. Ако челото, носът и брадата са добре развити, този човек минава за умен. Такива са мерките на художниците. Челото, носът и брадата трябва да представят по една трета от цялото лице. Ушите и веждите на човека трябва да бъдат големи колкото е носът му. Вие трябва да работите за развитие на своя нос, чело, брада, уши, уста, за да създадете от себе си един сюжет, достоен за рисуване от ангелите. Не е въпрос да представяте някаква карикатура, както художниците понякога рисуват карикатури. Карикатурите не представят изкуство. Те са изопачени образи, изопачени форми. Всяка карикатура представя нещо патологическо. Казват за някой художник, че е добър карикатурист. Ще кажете, че карикатурите съществуват и в природата. Това е изопачаване на формите.
Казвам: Никога не изопачавайте вашите мисли, чувства и постъпки. Това е важен закон. Ако изопачите мислите, ще изопачите своето лице. Ако изопачите чувствата си, ще изопачите своя нос. Ако изопачите постъпките си, ще изопачите волята си. Те ще се отразят на вашата брада. Това е вярно не само по отношение на човешкия живот, но и на обществата, и на народите. Затова всеки народ си има своя форма. Ето защо, за да се върне към своя първичен образ, човек трябва да приеме Божествената наука. В човека съществуват големи възможности, чрез които той може да работи. Според изчисленията на някои учени всичкото знание на човечеството досега може да се напечата в деветдесет и девет книги, големи като Библията. Обаче, ако това знание се напечата в човешкия мозък, ще остане място още за деветстотин деветдесет и девет такива книги. Това показва какви големи възможности се крият в човешкия мозък. Голям простор, големи възможности са предвидени в човешкия ум.
От осем хиляди години хората са придобили много знания, но още има да придобиват. Днес те гледат на растенията и на животните като на несъзнателни същества, но ако разбираха езика им, щяха да влязат във връзка с тях, да видят колко знания имат те. Вие минавате край едно растение, мислите, че нищо не разбира то. Но ако знаете неговия език, то ще ви спре и ще ви каже: „Моля ти се, направи ми една услуга. Виж, корените ми са поизсъхнали. Вземи малко вода да ги полееш.“ След това то благодари за сторената услуга. И растенията тъгуват. Това се познава по тяхното ухание. Достатъчно е да се свържете с тях, за да видите, че в уханието им е изразена тяхната скръб. Щом го полеете, в уханието им се явява нещо хубаво. Ако сте чувствителни, вие можете по различни начини да проверите тъгата на растенията. Представете си, че някой от вас има добро разположение и минава покрай едно тъжно растение. Изведнъж разположението ви се изменя. Причината не е във вас, но в растението, в цветето, покрай което сте минали. Вгледайте се в него и ще забележите, че то страда от нещо: или е сухо, жадно за вода, или има някакво препятствие на пътя си. Полейте го и ще видите, че разположението ви ще се върне, ще изпитате една радост. Като правите наблюдения върху себе си, ще видите, че много от вашите тъжни състояния се дължат на тъгата на някое растение или на някоя мушица, които сте възприели. Като сте минали покрай тях, приели сте тъгата им. Ако можете да им помогнете, и вие ще бъдете доволни.
Един ден стоя в стаята и се занимавам с един философски въпрос. По едно време чувам, че нещо жално плаче. Вслушвам се и чувам, муха бръмчи и жално се моли. Приближавам се, виждам, че един паяк се готви да я нападне и развива своята философия. Веднага се обръщам към паяка и започвам да му говоря на паяшки език: „Слушай, веднага ще освободиш мухата. Тук, в моята стая, не позволявам да вършиш престъпление. Ако не се съобразиш с правилата ми, веднага ще приложа закона.“ Той стои намусен и ме гледа. Казвам му пак: „Три пъти вече ти казах, че трябва да освободиш мухата и да излезеш вън.“ На третия път вече той започна да къса паяжината и пусна мухата на свобода. Послуша ме той. Казвам му след това: „Ти си от умните паяци, можеш да останеш тука, но по-добре е да излезеш вън.“
Сега аз не искам да вярвате в думите ми, нито в моите опити. Вярвайте в това, което сте опитали с вашия ум, с вашето сърце, с вашия дух и с вашата душа. Ако вярвате в тях, ще вярвате и в мене. Ако не вярвате във вашите мисли и във вашите чувства, как ще вярвате в неща, които са по-далеч от вашия ум и от вашето сърце? Доколкото вярвате във вашия ум, във вашето сърце, във вашата воля, във вашия дух и във вашата душа, дотолкова можете да вярвате и в неща, които са извън вас. Но има и друга една опасност – че като ви представям нещата в известни форми, ако не мислите, можете да се заблудите. Запример, вие ще ме питате как е възможно да говоря с паяците. Представете си, че минавам край вас и без да ме видите, аз ви бодна с една игла по ръката. Вие усещате болката и веднага се обръщате, искате да знаете отде иде бодването, което ви е причинило болката. Както виждате, бодването с игла е особен говор на съзнанието ви.
Следователно страданията на света не са нищо друго освен едно леко бодване с игла върху ръката, за да доведе човек до съзнание, да събуди вниманието му. Преди това той е вървял захласнат, намирал се е пред опасно място. За да не падне в пропастта, на помощ му иде страданието, да го събуди, да привлече вниманието му към опасността. Значи страданията идат върху човека, за да го освободят от големите страдания и злини, на които те несъзнателно се натъкват.
Сега, ако искате да разберете цветята, животните, хората, въздуха, светлината – всички видими неща, вие трябва да приложите любовта. Без любов нищо не може да се постигне. Онова, което заставя Бога да ни обича, това е любовта у нас. Ако не е любовта, няма защо да се занимава с нас. Без любов какво бихме могли да допринесем? Казвате: „Бог ни обича, защото вижда това, което ние не виждаме.“ Да, Бог вижда в далечното бъдеще. Той вижда, че всеки един човек е една хубава книга, върху която в бъдеще ще се напишат красиви работи. И всеки ще се интересува от тази книга, ще иска да я чете. Бог се радва на онова, което в бъдеще ще постигнем. Ще кажете, че днес правите много погрешки. Мислите ли, че детето, което се ражда, е съвършено? Колко грешки прави малкото дете, но на детето се позволява да прави такива погрешки, каквито на никого не се позволява. Като прави погрешки, майката ще го измие, ще го изкъпе, ще го облече с чисти дрешки, ще го целуне и ще каже: „Моето ангелче!“ Майката ще го дигне във въздуха, ще го целуне, ще го свали пак, ще му се радва. Току виждате, че това дете най-после разбере езика на майка си и престава да прави такива погрешки, каквито е правило досега.
Казвам: И съвременните хора правят погрешки, но един ден ще престанат да правят тези погрешки. Днес ги правят, защото са позволени още, допуснати са. Но един ден, когато пораснат, те ще престанат да правят погрешки. Тогава хората ще излязат от областта на погрешките и ще влязат в областта на добродетелите. И тогава не само че няма да правим погрешките, с които сме занимавали майките си, но ще започнем да работим върху себе си, като онези видни скулптури. И като вземеш едно огледало да се огледаш, да ти трепне сърцето, да си доволен от себе си. Сега, като се погледнеш в огледалото, започнеш да се сравняваш какъв си бил на младини, колко красив си бил, а сега си недоволен от себе си, не се харесваш. Кой каквото ти каже, ти отговаряш: „Това не ме интересува, онова не ме интересува.“ Той мисли, че условията, всичко около него е изменено. Не, вътрешно нещата не са се изменили, външно само са изменени.
Съвременните хора не обичат да се говори за любовта. Те гледат на любовта по особен начин и казват: „Който те залюби, ще те обере.“ Това е лошото. Ето защо, при любовта ти трябва да бъдеш сто и двадесет-годишен дядо, че като дойде някой, да няма какво да вземе от тебе. При любовта ти трябва да бъдеш тежък, че като дойде някой, да не може да те дигне. Всеки човек, който има излишни желания, е много лек. Добре е човек да стане тежък, но да знае как да се дига, друг да не може да го дига. Обаче съществува един закон, според който и най-тежките неща могат да се дигат. Той е законът на любовта. С любовта и най-тежките неща се дигат. Онзи човек, който може да ви дигне с любов, е Божествен. Който не може да приложи любовта, пазете се от него. Пази се от онзи, който иде като апаш и те дигне във въздуха и те хвърли от едно място на друго. Онзи, който дойде да те събуди и не ти предлага да те носи или да те качи на колата си, но казва: „Стани и хайде двамата да тръгнем на път!“, това е твоят добър приятел. Божественото иде при човека не да го улесни, не да го вози с автомобил, с аероплани или със железници, но му предлага да върви пеш, като един от най-практичните методи за пътуване. От ходене с крака човек научава най-много.
Христос казва: „Обещанието на Отца.“ Бог е обещал на хората любовта и тази любов всички трябва да приемат. Тази любов именно ще освободи човека от мъчнотиите и от ограниченията, ще му помогне да развие своите дарби и способности. Защото онова, което хората търсят, е свободата. Свобода без любов не съществува. За да се бие човек за народа си, това се дължи на стремежа му към свобода. Само любовта прави човека смел и решителен. Който няма любов, умира от страх. Който има любов, герой става и умира като герой. Казват, че някой умрял от любов. Това е невъзможно. Той умира от безлюбие, но не и от любов. В сегашните войни лесно се познава кой е герой и кой не е. Как се познава? Който е герой, раняват го в гърдите. Който е страхлив, раняват го в гърба. Лекарят, като види, че войникът е ранен в гърба, казва: „Ти си бягал от бойното поле.“ Казвам: По-добре е да ни ранят в гърдите, отколкото в гърба. По-добре е да носиш страданията в гърдите, отколкото на гърба. Следователно, когато един човек ви показва гърба си, ще знаете, че той не е от вашия свят, той е от един низш свят. Обаче, когато ви показва гърдите си, той е от вашия свят. И враг да ви се представи, щом ви показва гърдите си, той е от вашия свят. Той само ви плаши. А вие се плашите от нищо и никакво.
Сега ще ви приведа един пример за вашия страх, който и друг път съм привеждал. Една майка имала едно малко момиченце и едно момченце, които били много непослушни. Майката се чудила какво да прави с тях. Викала учители, добри педагози, да се занимават с тях, но всички казвали едно и също: „Госпожо, децата са много непослушни, не може да им се въздействува.“ Като мислила дълго време, най-после майката решила да ги изплаши. Взела тя една страшна маска, турила си една гугла на главата и така се явила пред децата, които спокойно си играели. Като видели това чудовище, те се изплашили много, започнали да викат, да се крият по кюшетата. Тогава майката излязла вън. След това се явила пред децата си, които започнали да се оплакват: „Мамо, дойде при нас едно страшно чудовище, което искаше да ни изяде.“ Майката им казала: „Това е, защото не слушате. Ако слушате, то няма да дохожда втори път.“ Децата обещали да слушат. И наистина, когато не слушали, тя ги заплашвала с чудовището и те веднага се изправяли.
Казвам: Страданията на хората не са нищо друго освен това чудовище с гуглата на главата. Ако и вие не служите на Божествената любов, ще дойде гуглата. За да не дойде гуглата, трябва да имате добри мисли и чувства и правилни постъпки. От тях зависи личното щастие на човека, на обществото, на народа, на цялото човечество. Всичко зависи от умовете и от сърцата на хората. Ако всички ние обичаме Бога, ако и народите обичат Бога, всички ще се развиват правилно. Щом обичаме Бога, ние ще бъдем проводници на онези блага, които Той ни изпраща. Христос възкръсна, за да научи хората как да бъдат проводници на Божията любов. Ако и вие сте възлюбили Бога, както Христос Го възлюби, кажете и вие както Христа: „Както Ме Отец възлюби, така и ние любим.“ Само по тоя начин вие можете един на друг да предадете любовта и да останете проводници на Божията любов. Това е новото, което иде в света, което ще задоволи хората, ще задоволи техния стремеж и ще осмисли живота им.
„Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва
Нека остане в ума ви една мисъл, която да ви ползува: Пътят на Божията любов е пълен със светлина. Поставете любовта в действие и имайте готовността да бъдете послушни. Никога не изменяйте решенията на любовта. И при най-малкото подтикване от нейна страна, не се колебайте. Не се отказвайте и от най-малките микроскопически услуги, които любовта изисква. В малкото е Божественото. Ако вие зачитате любовта, тя ще извърши чудеса за вас.
29-а неделна беседа, държана от Учителя на 28.IV.1940 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.