Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.
Любовта дава живот (1938–1939)
Нито в Израиля
Отче наш.
В началото бе Словото.
Ще прочета сама десет стиха от 8 глава от Евангелието на Матея, от 1–10 стих. Ще се спра върху десетия стих: „Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“
Духът Божи.
„Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ В едно отношение вярата е едно указание, една възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик подтик. Изобщо, вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще. Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш. Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш. Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш. Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш. Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях. Щом виждаш нещо, то е вече факт. В политическия живот има неща дефактум и деюре. Политиците разбират и тия неща. За тях дефактум и деюре е едно и също нещо. Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още. Като владееш нещо, то е дефактум. Докато още не го владееш, то е деюре. И в природата има неща, които а дефактум, но още не са деюре. В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери. Той е един извънредно голям вят. Колко е голям не може да е каже. Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят?“ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен?“ Уверен съм. Не може да се вярва в неща, които не съществуват. Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща. Идолопоклонството, запример, съществува от реалността на Бога. От там произлиза то. Като не можаха да видят Бога, да Го познаят, хората си казаха: „Да Го направим във вид на някакъв образ, да видим какъв е в дефактум.“ Те още не са Го видели деюре, но дефактум Го видяха във вид на различни идоли. Това сега е встъпление, предисловие за някакво съчинение.
И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща. Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновени начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. Всъщност, Христос го излекува в няколко минути отгоре. Ако вярваш, всичко може да стане. „Ами проказата може ли да се излекува?“И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа има и друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира, че животът няма смисъл, иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек? Средства няма за живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството не му позволявало да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25 хиляди лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят както Христос направи с прокажения – да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света. Всички хора разискват върху въпроса: Каква ли е била тази ябълка? Чудна ябълка е била тя! Всички висши микроби са влезли през тази ябълка. Днес хората се осигуряват, но въпреки това в света са се явили всички болести: и умствени, и сърдечни, и физически. И ние виждаме днес цяло лекарско съсловие, което от хиляди години насам усилено работи върху болестите. Всички болести се причиняват все от някакви малки микроби. Във всички умопобъркани се забелязват някакви малки мисли или чувства, които смущават мисълта им, изкарват я от релсите на нейното движение.
Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро. Един турчин от някое варненско село отишъл в Цариград. Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград?“ – „Последната новина е, че те готвят да те направят Шейх-Юл-Ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно.“ – „Това е последната новина.“ След известно време, ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човекът да му се каже, че ще го направят Шейх-Юл-Ислям. Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си. Всякога е приятно на човек да го направят Шейх-Юл-Ислям, макар и да не е възможно. То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. „Кога?“ След 25 или 30 милиона години. Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека. Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Защо да не е възможно? Ще кажете, че е много казано, бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар и днес е вече човек. Едно време, когато Господ е слязъл на земята, всички бръмбари се събрали около него и се оплакали, че животът няма смисъл. Тогава Той ги обезглави, образува някакво тесто от тях, духна отгоре и от тях излезе човек. Значи, всички хора са били някога бръмбари. Сега аз не ви казвам да вярвате, това не е наука, но един ден ще го проверите, ще видите, че е така. Вие се възмущавате от бръмбарите, но когато Бог е създавал бръмбара, Той е вложил и в него нещо от своята мисъл. Значи, Господ се е занимавал и с бръмбара, създал го е, а ти не искаш да се занимаваш с него и казваш, че бръмбарът не заслужава никакво внимание. Че ти не разбираш, каква голяма роля играе бръмбарът в живота на цялото. Казват за някого, че бръмбар влязъл в ума му. Наистина, като влезе някакъв бръмбар в ума на човека, той иска да стане силен, умен, учен, богат – какви ли мисли не минават през ума на човека. Лято време, като наближи някой бръмбар до онези големи волове и биволи, те всичко напущат и хукват да бягат.
Като говоря за бръмбара, аз имам предвид неговата външна форма, но в преносен смисъл го взимам. В света има идеи, които ние наричаме бръмбари. Вие трябва да се благодарите на бръмбарите, защото много дължите на тях. Те като забръмчат първи заговарят за идването, т. е. за пробуждането на живота. Животът представя мълчаливите бръмбари. Сам за себе си животът не говори, за него говорят другите същества. Всеки бръмбар има своето съответно място и цена. Тъй щото, знайте, че всяко живо същество с определено име, което съществува в природата има свое съответно място и цена. Следователно нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Днес хората се делят на вярващи и невярващи. Хората на вярата си мязат. Не е въпрос, коя вяра е най-добра. Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път. Коя вяра е истинска? Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят. Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска. Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен? След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен. Някой иска да знае, какво нещо е истината. И това не е лесно. Днес човек най-малко изучава реалността на нещата. Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото. Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото. Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години. Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина. Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас. Какво е днешното им състояние, не знаем. Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно. Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето. Тогава в какво седи реалния живот? Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето. Те са минали напред от човеците и знаят много повече от тях. В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова, вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще съзнаете, че и миналото, и настоящето, и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това е Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи.
Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра.“ Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, там има и любов – нищо повече. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света. Създаването на света е започнало от момента, когато е започнал да гори. Щом се е запалил света, от този момент е започнал неговият строеж. Ние виждаме, че някои от горящите тела са вече загаснали. Значи, любовта е преминала. Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън. И сърцето на човека е запалено. Ще кажете: „Какво ни интересува, дали нашето сърце гори или не?“ Как да не се интересува човек от своите удове? Сърцето е един от удовете на човешкото тяло, следователно, той трябва да се интересува. Само светлина ли е човек? Само ухо ли е, само очи ли е? Само нос, уста, ръце, крака ли е човек? Само стомах, сърце или дробове ли е човек? Човек е нещо повече отколкото всичките му удове, събрани на едно място. Въпреки това всеки отделен уд, сам за себе си, представя особен интерес. Всеки отделен уд представя функция, чрез която човек се проявява. Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи. Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее. Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме. Тъй щото, ние живеем благодарение на природата. Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата. Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея. Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри. Казвате за някого, че от него няма да излезе човек. Природата казва: „Човек ще стане от него. Ето, виждате ли този бръмбар? Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо? Защото знае предназначението на всяко живо същество. Стои един художник в природата с четка в ръка, туря на платното една линия и казва: „От тази линия ще излезе нещо.“ – „Не е възможно.“ – „Ще излезе цяла картина.“ Не се минава и половин час и на платното се вижда вече една картина, със своите линии, сенки. Обикновеният човек казва, че от тази линия нищо не може да излезе. Художникът доказва, че и от една линия може да излезе нещо. Наистина, от една линия излиза цяла картина. Велик художник е природата. От една точка, от една линия тя изкарва нещо велико. Не само от една линия може да изкара цяла картина, но от един червей тя може да изкара цял човек. И в Писанието е казано: „Не бой се Якове, червей.“ Какво нещо е червеят? Като се крие в земята и прави своите дупки, с това той предсказва, че ще дойде ден, когато същества, много по-големи от тях ще правят много по-големи дупки, в които ще живеят. Те са имали предвид хората. Те са предсказвали, че ще дойде ден, когато учените хора ще ровят земята като тях. „Вярно ли е това?“ Че е вярно, виждаме това налице.
„Нито в Израил съм видял толкова вяра.“ Сега и аз бих искал да ме учудите с вашата вяра. Защото аз не се радвам на костеливите орехи. Костеливият орех ще ми създаде много работа, докато извадя съдържанието му. Скържав е костеливият орех. Трябва да взема игла, че да го чопля половин час най-малко, докато извадя нещо от него. Някой мисли, че макар и като костелив орех, все ще излезе нещо от него. По-добре е да не бъдеш костелив орех. Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде? В организма, като кръв. Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем. Казвате, че без винце не може да се живее. Съгласен съм и аз. Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм. Това вино циркулира и в млекопитаещите. Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде. „Ама ти пиеш ли?“ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен. Казвам: Изучавайте природата! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е една крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала. Има нещо Божествено в човека. На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана?“ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите. И служат като приемници. Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват. След две-три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представят и космите на човека. Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция. Няма да мине много време и вие ще получите някакъв отговор.
Сега при новото възпитание всички стари хора трябва да се подмладят. Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това? Даром не може. Думата „дар“ е санскритска, означава „одаряване“. Който е одарил някого, значи, дал му е нещо. Когато някой получи някакъв дар, той от своя страна трябва да дарява. Някой мисли, че като го даряват той не трябва нищо да даде. Нали сте ходили на български сватби? Там онзи, който придружава младата невяста, дава дар, но и него даряват с копринена риза. Някой път невястата получава такъв дар, че очите и светнат, отварят се на четири. Понякога кръстникът е богат, подарява на булката хубав апартамент, с всичките му мебели. Тя влиза наготово вътре. Но това получава тя само защото е подарила копринена риза. Ако не беше подарила ризата, нищо нямаше да получи. Казвам и на вас: Ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно. Единственото нещо, чрез което можете да влезете в Царството Божие, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди-кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, за което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност.
Христос казва: „Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ Вярата се отличава по едно нещо. Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина. Главата на човек расте отгоре. Но това няма да взимате повърхностно, има известно съотношение на мерките. Когато изучавате човека, мерките на неговите удове, трябва да вземете в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и половина, или метър и 65 или 70 сантиметра не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко и тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път в живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи или на самия човек, или по наследство от своите деди и прадеди той е получил наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния живот, дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно дългите ръце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа, да извършат една красива работа. Това са условия за учените хора да правят своите изчисления. Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него. Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда какъв е бил техния минал живот. И хиляди поколения са показали, какво може да излезе в настоящето от нас. И хиляди поколения са написали, какво може да излезе в бъдеще от нас. Следователно на човека е написано и миналото, и настоящето, и бъдещето. Като ви гледам, аз виждам, че всичките имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще. Някои, като погледнат на положението на другите казват, че Господ е дарил другите хора с много дарби, а тях не ги е надарил. Това не е вярно. В света има единично одаряване, но има и колективно одаряване. Никой не е слязъл в света сам. Душите, които слизат от невидимия свят, слизат групово: от хиляда, две, три, четири, пет, десет, двайсет, петдесет и повече хиляди души. Най-малко 30–40 хиляди души слизат изведнъж и като слязат на земята, те се разпределят. Едни от тия души отиват в Англия, други в Германия, трети в Русия, после в Китай, в Япония, в Турция, в България, в Индия – по цялото земно кълбо. Всички тия души са свързани така, че успехът на едните зависи от успеха на другите и загубите на едните зависят от загубите на другите. Когато някой се оплаква, че работите му не вървят добре, това се дължи на факта, че на всички души, с които те са свързани, също не върви добре. Като тръгне на едного, на всички останали тръгва. Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате. Не вярвайте, че сте сами. Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си. Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате. Като мрете, вие ще отидете в друг свят. Умирането подразбира излизане от физическия свят и отиване в друг свят. Като умре, човек отива в духовния свят, там живее. Едно време хората живееха във водата, като риби, отдето излязоха във физическия свят да живеят като хора. Ако бяха останали във водата, в гъстата материя, какво щяха да постигнат? Нищо нямаше да постигнат. Ето защо и това състояние, в което днес живеят, един ден може да се подобри. Наистина, в света вече настава едно подобряване. Как ще дойде това подобряване? Щом погледна към някой човек, аз виждам, че утре работите му ще тръгнат напред. Как виждам това? Представете си, че отивате в градината на един човек и той ви казва, че утре едно от цветята му ще цъфне. Вие се чудите, как познава това. Градинарят ви казва: „Елате утре и ще проверите.“ На другия ден вие отивате и наистина – цветето е цъфнало. Градинарят е правил ред наблюдения и изучавания върху цветята, затова знае. Той знае не само това, че цветето ще цъфне, но знае още и цвета на неговата краска.
Съвременните хора имат елементарни разбирания по много въпроси, вследствие на което се страхуват и казват: „Какво ще стане с нас като умрем?“ Много проста работа. Ще отидете на онзи свят. „Между ангелите ли?“ Вие мислите, че лесно се отива при ангелите. Ангелите са разумни, напреднали същества. Ангелите имат музикален, красив език. Съдържателен е езикът на ангелите. В ангелския свят никога не си служат с думи, които имат две значения. Ако някой влезе в ангелския свят и си позволи да каже една дума с две значения или да каже една обидна дума, той непременно ще изхвръкне от техния свят. Там не се позволява да говорят обидни думи. Даже и на земята за една обидна дума, човек може да бъде наказан. Строг е законът в това отношение.
Казвам: Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно. Човек живее колективно, тъй щото никой не може да прави каквото иска безразборно. Щастието на човека зависи от това да съзнава, че не живее сам и че носи и своя и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот Ето защо всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида. И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите. Същият закон се отнася и до Христа. Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа. Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа. Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа? Това не се отразява ни най-малко добре на Христа. Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право? Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно. Мнозина ме питат, какво нещо е любовта. Любовта се заключава в даване и взимане. И като даваш, ти обичаш. И като вземаш, пак обичаш. При сегашните условия всички хора трябва да имат вяра. В какво положение да се намират: като ученици, майки, бащи, учители, слуги, господари, военни, всички хора трябва да бъдат хора на вярата. Хората говорят за идването на Христа на земята, но те трябва да знаят, че Христос ще дойде на земята само тогава, когато хората започнат да живеят хармонично и за мислят здраво. Какво ще стане с едно семе, ако го посеете в песъчлива почва? То няма да израсте. В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде. Всяка почва трябва да се подобри. Следователно, ако в нашите умове и сърца не могат да растат здрави мисли и чувства, нас не ни очаква добро бъдеще. А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства. Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства. Следователно, ако в нашите мозъци не могат да растат възвишени мисли, ако в нашите сърца не могат да растат благородни чувства и ако в нашите тела не могат да растат добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята? Да се натъкне на човешкото подозрение и съмнение ли?
„Кажи само реч и ще бъде!“ Христос казва: „И в Израил не съм намерил толкова вяра.“ На вас казвам: Турете ръка на веждите си и кажете: „Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя.“ И каквото ви се каже, направете го. Но не казвайте: „Господи, да не кажеш нещо, което не мога да го направя.“ Ще туриш ръка на веждите и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от своя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране. При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума. И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае, какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красиви линии.
Та казвам: Всичко зависи от нашите очи, от нашите уши, от нашата уста, от нашите ръце и крака. Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в нашето тяло: главно на две места – в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това, не подценявайте цената на вашето тяло. Не подценявайте цената на вашия ум. Не подценявайте цената на вашето сърце. Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почитание. Почитайте се едни други с любов. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си да ви послужи при вашето самовъзпитание. Ако всички хора, светски и религиозни, приложат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред.
Вярата е за постижение на моя ум, на всички блага, които Бог ми е дал.
Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.
Осма неделна беседа от Учителя, държана на 4 декември 1938 г. София – Изгрев