Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.
Любовта дава живот (1938–1939)
На двама господари
Отче наш.
Махар Бену Аба
Ще почета 16 глава от Евангелието на Лука 1–14 стих. Ще говоря върху 13 стих: „Никой слуга не може на двама господари да слугува.“
Духът Божий.
От прочетената глава аз ще се спра само върху думите: „Двама господари“. Прочетената глава е една от трудните глави. От всичко, което е писано в тази глава има опасни места, които, ако не се тълкуват правилно, няма да се използуват. Днес както да се говори на хората, все криво ще разберат. Тук се повдига един спорен въпрос между един господар и неговия домостроител. Той е личен въпрос. Господарят извика домостроителя и му казва: „Що е това, което слушам за тебе? Казват, че си постъпвал несправедливо. Повече не искам да бъдеш домостроител при мене.“ Тогава домостроителят извика всички длъжници на господаря си и плати част от дълговете им. Тази постъпка се хареса на господаря му и той видя, че домостроителят е умен човек, знае как да постъпва.
Христос взима този пример не от живота на светиите, но от живота на един обикновен господар и един обикновен работник – домостроител. След това Христос казва: „Направете си приятели от богатството на неправдата.“ – „Как ще си направим приятели от богатството на неправдата?“ Какво ще кажете, желязото досега не е ли било неприятел на човека? С железни предмети хората се убиват, колят, измъчват, какви ли не още злини не си причиняват. Желязото причинява хиляди злини на човека. Но какво ще стане с този неприятел, ако човекът може да го превърне в злато? Ако можете една печка да я превърнете в злато, тя ще направи големи добрини на хората. Това е искал да каже Христос със стиха: „Направете си приятели от богатството на неправдата“. Това значи: превърнете желязото в злато. Това е алхимията на живота. За това, обаче, се изисква наука. Който няма тези знания, казва: „Право ли е това?“ Че кое е правото в света? Абсолютен морал няма. Относителен морал, колкото искате. Във всяка държава има относителен морал: и в религиозно отношение има относителен морал. Но дойдете ли до абсолютен морал, такъв не съществува. Пример: християните обичат ония хора повече, които са християни; мохамеданите обичат повече мохамеданите; будистите обичат повече будистите и т.н. Ако отидете в един дом ще видите, че майката обича повече своите деца от децата на своите познати. Тигърът обича повече своите тигърчета, вълкът – своите вълчета, овцата – своите агнета и т.н. И това е някакъв морал, но относителен. Вълкът казва: „Писано е в Божия закон, че трябва да обичаш децата си и аз ги обичам, прилагам закона.“ Сега и хората поставят един морал в света, който не съществува никъде, вследствие на което, за оправдание, казват, че великият морал е още непостижим. Сега аз не искам да тълкувам тия неща. Но ако искате направете справка в Евангелието, вижте какво е писано и какъв морал трябва да съществува в света. Като четете ще кажете, че този морал е неприложим. Не зная, така е казал Христос. Пък и аз няма да го обяснявам. Много философии има сега в света, индуска философия, философия на западните народи и т.н. Сега няма време да се спирам върху тия въпроси. Пък и обясненията няма да ви ползуват.
„На двама господари.“ В тази глава Христос изнася един личен спор между господар и слуга. От постъпката на слугата Христос казва на учениците си: „Бъдете и вие толкова умни като него да си направите приятели от богатството на неправдата.“ Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели. Един евангелистки проповедник проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите псалми: „Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща.“ Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право. Но ако той се обърне, а кесията му не се обърне, в това обръщане има нещо неразбрано. Някой казва, че разбира музиката, че познава всичко. Обаче, като седне да пее, не може да пее. Започне да свири, не може де свири. Това не е никакво разбиране на музиката. Нищо не си разбрал от музиката. Разбиране в музиката изисква правилно изпълнение, правилно взимане на тоновете. Да разбираш музиката, това значи да можеш да измътваш всеки тон. Не можеш ли да мътиш тоновете, те ще излязат запъртък. Биологически този тон не е правилен.
Сега да оставим тези обяснения настрана. Често казват, че някоя реч не е логическа. Що е логика? Логиката е наука, според която така да изнасяш мислите си в думи и в изречения, че всяка дума и всяко изречение да изнася една истина, която може да се разбере и приложи в живота. Ако някой може да говори и да пее логически, да взима всяка дума и всеки тон правилно, че и хората да го разберат, той говори и пее логически. Ако той направи пет-шест логически погрешки в говоренето и в пеенето си, нито говорът, нито пеенето е разбрано. Каква логика е тази, от която хората нищо не разбират от думите, от мислите и от тоновете? Логиката трябва да изнесе същината, реалността на нещата, която ще бъде разбрана от всички хора. И след като се разбере тази реалност, хората трябва да се ползуват от нея. Ако тази реалност не може да се разбере и приложи, тя нищо не струва. Много хора са учили логика, но какво ще кажат ония, които не са учили? При това трябва да знаете, че в природата не съществува такава логика, каквато хората познават. Логиката не подразбира само правилно съчетание между думите и мислите, но правилно съчетание и между трептенията на всяка дума. Всяка дума съдържа известен брой трептения. Трептенията на думите трябва да се преливат така, че да образуват едно цяло. Щом това преливане става правилно, в края на всяка мисъл, на всяка реч трябва да се схваща целокупността на нещата. Всяко изречение трябва да представя нещо цяло, което изразява една реалност. Запример някой казва: „Аз запалих огъня.“ Някой отива да види, как огънят гори и вижда, че огънят още не е запален. Правилно говорене ли е това? Като кажеш, че огънят е запален и наистина е запален, това е логическо говорене. Това е логика. Обаче, кажеш ли, че огънят е запален, а всъщност не е запален, това е лъжлива логика. Някой казва, че е събрал пари за бедните, а всъщност, той е турил тези пари в джоба си, за себе си. Това не е логическо говорене. Ако наистина раздаде парите на бедните, пък и от себе си даде нещо, това е логическо говорене. Тъй щото, логика е само онова, което съдържа истината в себе си. Божественото Слово съдържа в себе си онази логика, която изключва всички бели и черни лъжи. В тази логика всички неща са така естествено наредени, че нито едно от тях не е надценено, нито подценено. В лъжата само има подценяване и надценяване на нещата.
Всички противоречия в съвременния живот се дължат на това, че хората служат на двама господари. Или по-право противоречията в света се дължат на това, че съществуват двама господари. Ако тези господари са умни и са съгласни помежду си, вие можете да им служите. Но ако тези господари са в постоянно състезание, единият заповядва едно, а другият – друго, как ще им служите? Ако на единия от тях услужиш, другият ще се сърди. И тогава, ти трябва да седиш на едно място, да чакаш, да видиш кой от двамата е по-силен. Два вълка се борили за една овца, а тя седи и гледа, кой от двамата ще победи, кой от двамата е по-силен. В това време минал един мъдрец и казал на овцата: „Защо седиш и гледаш, кой ще победи? Плюй на краката си и бягай, не искай да видиш, кой от двамата ще победи.“ Същото положение е и по отношение на вас. Два вълка, т.е. две мисли се борят във вас. Вие седите и гледате, коя от двете ще надделее, коя от двете ще победи. Не, плюйте на краката си и бягайте оттам. Там да ви няма. Вие не трябва да ставате арена на тия две мисли, които се борят във вас. В това време, когато те се борят, ти трябва па изнесеш главата си навън и когато те престанат да се борят, тогава можеш да видиш коя от тях е надвила. Който е победил, той все ще те намери някъде. Ако не може да те намери, въпросът и така ще се свърши.
Сега вие трябва да знаете на кого от двамата господари ще служите. Вие казвате, че вярвате в Бога. Чудно е, че след като всички хора вярват в Бога, отде произтичат тия големи противоречия в света? Ето, вземете запример християнството. В християнството, още в най-ранната му възраст имаше два възгледа. Апостол Павел поддържаше, че вярата ще спаси човечеството. Обаче, Яков се противопостави на тази идея. Той казваше, че не вярата, а делата ще спасят човечеството. След тях пък дойде евангелистът Иоан, който казваше, че светът ще се оправи само с любов. Значи, единият поддържаше вярата, другият – делата, а третият – любовта. И тримата са прави. Всяко нещо е на своето място. Ако си при един учител, който ти проповядва, ти ще вярваш в него и ще проверяваш нещата. Ако не вярваш, трябва да го напуснеш. Ако държиш за делата, като ти дадат една работа, трябва да я свършиш. Не я ли свършиш, ти ще се подцениш. Ако дойдете до любовта, вие влизате вече в друга една област. Значи, тримата излизат от три гледища, от три области на живота: областта на вярата, областта на делата и областта на любовта. Областта на делата е физическият свят; областта на вярата е духовният свят и областта на любовта е Божественият свят. Законите в тия три области са различни. Законите на делата са едни, законите на вярата – други, а законите на любовта – трети. Днес всички хора имат едно разбиране, което не може да ги ползува. Преди всичко, те трябва да знаят, че съвременната наука е закон за подмладяване. Физическият закон е закон за организиране, а законът на любовта е закон за живота. Всички хора искат да се подмладят, да продължат живота си. Затова, именно, Христос казал на учениците си: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единного Истинного Бога.“ И Христос проповядваше вяра, но първо казваше, че: „Бога трябва да обичате. При това, както обичате Бога, така трябва да обичате и мене.“ Христос не се задоволи с вярата, но Той казваше: „Давам ви и друга заповед: „Отца, ще обичате, но и мене ще обичате. После едни други ще се обичате.“ За Божествения свят вярата не е достатъчна. Там се изисква още нещо, много повече от вярата. В Божествения свят работите не се уреждат само с вяра. Мнозина мислят, че като дойде Христос на земята, ще работи по-усилено върху хората. Не, това е заблуждение. Учителят първо работи отвътре, а после отвън. Христос казва: „Каквото ме е Отец ми научил, това говоря.“ Казвам: Ако в съвременният свят съществува по-голям идеализъм, те щяха да приложат Христовото учение помежду си. Обаче хората се спират повече на материалната страна на живота и се страхуват от злото, от дявола. Срещате един човек и виждате, че плаче. Защо? Обидил го е някой. Казал някакви лоши думи по негов адрес. Плаче този човек, но не страда. При онези дълбоки, вътрешни страдания на човека, цялото му лице се изменя. Цветът му е особен, а освен това по лицето му се образуват особени линии, бръчки, предизвикани от страданията. А този, който при една такава обида плаче, той още не е дошъл до истинските страдания. Особено силно се отразяват страданията върху чувствителните хора. Има чувствителни хора, на които страданията се отразяват особено болезнено, като че някой го боде по тялото с тънка, остра игла. Всяка мъчнотия, всяко страдание се отразява болезнено върху неговото духовно тяло. Такъв човек във време на големи страдания излиза от физическото си тяло да не чувствува страданията си много остро. Този човек възприема всяка добра или лоша мисъл отправени към него. В съвременните общества, религиозните и светски хора, всички се намират пред опасността да развият чрезмерно своята чувствителност, вследствие на което да преживяват големи страдания. Такива хора трябва да бъдат обиколени от благородни души, които да бъдат внимателни в думите си, в обходата си към всички. Не попаднат ли в такова общество, те иде бъдат изложени на подозрения, на съмнения, на любопитството на хората, ще искат да знаят, какви са техните възгледи за живота, за Бога и т.н. Всичко това произтича от неразбиране на любовта. Като обикне нещо, човек става ревнив, страхува се да не го изгуби. Запример, някой има златен часовник, цени го обича го, бой се да не му го вземат. Всъщност, този часовник не е чисто злато, той едва е позлатен. Като не знаете това, вие страдате, мислите, че някой иска да ви открадне златния часовник. Такива вярвания имат много хора.
Сега, ако вашето вярване би се поставило на изпит, не зная колко би струвало. Ако сегашното вярване на хората би се изложило, като картина на изложение, не зная колко би струвало. Една сестра, която минава за много набожна ходила няколко пъти при брата си, но той не искал да ѝ помогне. Защо? Коя е причината за това? Няма доверие в нея. Той си мислил: „Като вземе парите от мен, тя няма да ги върне.“ Ще кажете, че този брат е лош. Не, той няма доверие в нея, не може да ѝ помогне. Ако вие отидете при някой банкер в София и му поискате 500 или хиляда лева на заем, ще ви даде ли той? Има хора, на които може да даде и сто хиляди лева, но има такива, на които и десет лева няма да даде. Ще кажете, че вярвате в Бога, че сте чада Божии. Чудно нещо, някой минава за чадо Божие, а няма никакъв кредит на земята. Ако синът на английския крал дойде сега и поиска от България стотици хиляди лева, веднага България ще го кредитира. Чудно е след това, как вие, синове Божии, да нямате никакъв кредит. Сега не си правете илюзии, че това или онова не ви трябва. Някой казва, че не му трябват пари. Пари не му трябват, а все за пари говори. Той мисли, колко повече пари да има, да си направи къща, да си купи това-онова. Не, така не се говори.
Преди години имаше един Симеон от град Елена, който искаше да служи на Бога, но да няма никакво вземане-даване с хората, да не носи никаква отговорност. Един ден му дошла идеята да тръгне от единия до другия край на Търново с кадилница в ръка, да покаже на хората, че има Бог в света. Писано било в Откровението, че молитвите се приемат с кадилници. И той решил да преброди цялото Търново с кадилница в ръка. Аз му казвам, че тази работа не е за него. Преди всичко свещениците ще кажат, че той се подиграва с тях. Каденето е работа на свещениците. Пък ако иска да помогне на хората, нека преброди цяло Търново и да се спира от къща на къща, от дюкян на дюкян и да се помоли за хората, за тяхното добро. Какво по-добро кадене от това? И да го видят хората, че се спира от къща на къща, ще помислят, че прави някакви научни изследвания.
Казвам: Не можете да служите едновременно на двама господари От това гледище никой не може да обича двама души едновременно. Обаче, като се каже, че човек трябва да обича всички, думата „всички“ подразбира Бога. Това значи: Бог, който живее във всички хора, можем да Го обичаме. Но ако вие мислите, че можете да обичате всички, които Бог обича, това е неразбиране. Думата „всички“ разбира единство. Значи, ти можеш [да обичаш] едногото във всички. Това е закон Но да обичате всички в едногото, това е невъзможно. Това е моето разбиране. Когато аз казвам, че можем да обичаме всички, аз разбирам Бога, Който живее във всички същества. Както и колкото и да се проявява Бог в тия същества, ние можем да Го обичаме. При това положение невъзможно е да обичате някого, в когото Бог не се проявява. Тогава ние ще се намерим в едно вътрешно заблуждение, понеже ще говорим за онова, което не можем да направим. А когато човек говори за нещо, подразбира, че той може да го направи. Искате ли да знаете дали някой ви обича, в негово присъствие вие ще изпитате три неща в себе си: светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила във волята си. В негово присъствие вие сте готови да направите всичко. Ако сте при един учител, който ви обича, каквато трудна задача да ви даде, вие ще можете да я решите още в негово присъствие. Неговата мисъл ще се предаде на вашата и вие ще решите задачата си лесно. Много ученици страдат в училището по причина на това, че учителите им не ги обичат. Често учениците се оплакват, че като излязат пред учителя си, всичко забравят. Този закон е верен в психологическо отношение. Влезете ли в един дом, дето мъжът и жената не се обичат, този дом е разделен против себе си. Любовта на този дом зависи от любовта на майката и на бащата. Ако човек няма любов в една работа, той не може да очаква никакъв прогрес. Прогресът зависи от същото. Същият закон има значение и в обществата. Ако между членовете на едно общество няма никаква любов, цялото общество ще бъде хилаво. В най-широк смисъл взето, вън от Божията любов никакъв прогрес не може да се очаква. Същият закон има отношение и към самия човек. Ако във всеки даден случай между ума, сърцето и волята на човека няма разбирателство, той не може да прогресира, не може да бъде здрав. Цялата школа седи в това. Мнозина искат да вкарат този метод в живота си, но не знаят как. В Америка, по целия свят, в Индия имат специални системи за постигане на вътрешни резултати, но вън от любовта всички методи нищо не струват. Любовта е единствения метод сигурен и правилен за работа. Дойде ли до ума, любовта трябва да се прояви, като светлина. Дойде ли до сърцето, тя трябва да се прояви като мека, приятна топлина, която е в състояние да стопи всичко твърдо в човека, както външната топлина е в състояние да стопи и най-твърдите метали и да ги превърне в течни. Във волята пък, любовта се проявява като сила. Онази любов, която едновременно произвежда светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята, това е Божествената любов в живота. Това всеки може да опита. Ако поставите парче желязо в огъня, то ще се нагорещи и може да се стопи, зависи от температурата. Обаче, ако го извадите от огъня, то веднага изстива. Същото може да се каже и за любовта. Ако тя се приеме външно, ще произведе същите резултати, каквито огънят за желязото. Постави ли се във външната любов, човек може да се сгорещи и да запази температурата си за известно време, след което изстива и отново дохожда в първото си положение. Тази топлина може да трае няколко часа, дни, седмици, месеци, години, след което изчезва. Тази любов трябва постоянно да се обновява. Любовта на силата трябва да се обновява от сърцето, от чувствата. Любовта на чувствата трябва да се обновява от ума. Любовта на ума трябва да се обновява от Божествения Дух. Това е закон за трансформиране на Божествената енергия в нашия ум, в нашето сърце и в нашата воля. Като дойдем до това положение, ние трябва да имаме едно правилно схващане. Като срещнете един човек, не мислете, че той е невежа. Невежеството подразбира, че главата на този човек не е устроена, както трябва. Представете си, че един цар живее в една колиба целия си живот. Той е цар, но не може да се прояви. И този цар ще бъде принуден да живее като овчар. Значи, и царят, и овчарят ще живеят по един и същи начин, но ще се различават по това, че царят може да си направи палат, а овчарят не може. И овчарят, и философът могат да живеят в една колиба, но това, което философът може да направи, овчарят не може да го направи.
И тъй, същественото у нас е Божественото начало. Под думата „овчар“, аз разбирам живота на физическото поле, а царят е живота в един по-висок свят. Всеки се стреми да бъде цар, без да подозира невъзможността да стане такъв. Как ще стане човек цар? Той може да бъде цар на себе си, да управлява своето царство. Обаче, човек иска да бъде цар отвън, да управлява хората, цар на народ и държава. Ако човек не може себе си да управлява, ако не може да се справи със своя ум, със своето сърце и със своята воля, той не може да управлява и външно. Като ви дойде една скръб, започнете да я разглеждате – по какво се отличава от другите скърби, какво носи със себе си и т.н. Когато скръбта посети човека, той изпада в тъмнина, в мрак, в отчаяние. Всичко пред него изчезва и той не може да се ориентира, не знае накъде се движи. Той не вижда никаква перспектива за успех. Яви ли се една малка светлинка, той се обнадеждава и мисли, че може да намери изход от положението си. Когато е в тъмнина, в скръб, човек се плаши, мисли, че целият свят пред него изчезва. В дадения случай човек се намира в един свят на заблуждение. Той мисли, че всичко е разрушено и изгубено за него. Но като излезе от света на скръбта и отчаянието, той влиза в друг един свят, дето всичко е отново разрушено. Той казва: „Излъгах се, светът не е изгубен. Всичко е красиво и добро.“ Тъй щото, не съжалявайте, че вашата колиба, т.е. това в което сте вярвали е разрушено. Като живее, човек постоянно се изменя, в него става един коренен преврат. Той е свършил университет, цели 20 години е учил, вярвал в различни авторитети, чел е разни книги, но в един ден всичко това се обезценява. Авторитетите, книгите, учителите и професорите, които са го учили – всичко се обезценява. И ние се намираме в един период, когато възгледите на хората постоянно се изменят. Вие сте изучавали закона на кармата. Според този закон, човек е съчетан от ред усилия, когато е работил в миналото. Значи той е прекарал ред съществувания на добри и лоши животи. Понякога той е живял охолно, разпуснато, вследствие на което е направил много дългове. Всички тия дългове са записани в Божествената книга. А понякога той е живял така, че е придобил големи печалби. Днес тези печалби и загуби се така преплитат, че докато отначало върви добре, изведнъж животът му се влошава. Той започва да се чуди защо хората го обиждат, защо го ограбват, защо някой запалил къщата му. Това е все резултат на миналото. Така поне го обясняват. Някой в миналото, преди две прераждания е запалил къщата на своя ближен и днес му се връща същото. Или преди две прераждания той обрал някого, а днес обират него. Обраният в миналото днес идва да си вземе това, което му е взето. Който разбира закона на кармата казва: „Този, когото обрах в миналото, днес дойде да си вземе своето“. Затова не дава крадеца под съд. Той все едно, че скъсва полицата и ликвидира. Той се обръща към Бога и казва: „Господи, простих му.“ Като разреши така въпроса, втори път няма да го обират. Рече ли да се съди човек, с това той усложнява положението. И тогава, знаете ли какво ще се случи с вас? Каквото се случило с трима братя македонци. Най големият брат от тях, като забогатял извикал двамата си братя да работят заедно. Един ден той се оженва и искал да се отдели от братята си. В случая, той трябвало да раздели богатството си между тримата. Обаче, той казал на братята си: „Вий ще оставите на мен да разреша въпроса. Понеже аз ви повиках, аз ще определя на кого колко да дам.“ – „Не, не сме благодарни, ще се съдим.“ За да не го изпъдят братята му, той преписал всичкото си имане на името на жена си. Те се съдили цели осем години. През това време жена му го натирила. Братята му изяли и изпили, каквото имали и като останали без пет пари, те се обърнали към брата си с думите: „Братко, дай ни сега, каквото искаш, на всичко сме доволни.“ – „Да, но сега и аз нямам нищо.“ Закон е: Бъди доволен на това, което хората ти дават, колкото малко да е то. Няма защо да се съдиш с брата си.
Един познат адвокат ми разправяше една своя опитност. Той направил някакво злоупотребление, за което бил осъден да лежи четири години в затвор. През това време, той чел много съчинения, но най-после попаднал на Евангелието. Като чел няколко пъти Евангелието, той си казал: „Като изляза от затвора, ще стана Христов ученик, ще приложа Христовото учение в живота си.“ Както казал, така и постъпил. Той разгледал всичките си полици, от кого колко имал да взима и посетил всеки едного поотделно. Като отишъл при първия, той го запитал: „Можеш ли да платиш дълга си без никаква лихва?“ – „Мога.“ – „Плати тогава.“ Отишъл при втория: „Можеш ли да платиш дълга си без лихва?“ – „Не мога.“ – „Ами половината?“ – „Мога.“ Така посетил всичките си длъжници, като дошъл до една четвърт от дълга. Той се съгласил даже и до една четвърт да му се плати, но по този начин скъсал всички полици и ликвидирал със старите сметки. Като постъпил по този начин, работите му тръгнали напред. Направил си нова къща. С една дума, той почувствал Божието благословение.
Казвам: Дотогава, докато човек не реши да живее за Бога, а не за себе си, докато не постъпва правилно, Божието благоволение няма да дойде върху него. Изпълни ли Божия закон, не отвън, не чрез налагане, но по любов, всичките му работи ще се оправят. Хората се заблуждават, като мислят, че живеят за себе си. Никой не живее за себе си, никой не умира за себе си. Моите крака живеят заради мене, моите очи живеят заради мене, моите уши, моите ръци – всички мои удове живеят заради мене. Ако краката престанат да ми служат, те престават да бъдат крака. Докато живеем за Бога, ние сме удове в Неговия организъм. Щом сме Негови удове, Той се грижи за нас. Щом се грижи за нас, всякога ще ни бъде добре. По-голям от Бога няма. Като не разбират това, хората се спъват и започват да спорят помежду си, кой е на правата страна. Не само обикновените хора, но и светиите спорят. Двама светии спорили помежду си, дали бобът може да се яде, без да е осолен или не може. Единият поддържал, че и без сол може да се яде, а другият поддържал, че без сол не може. Те трябвало да подложат своята теория на опит. Наистина, бобът има сол в себе си, но без външна сол, той не може да се яде. Сол е необходима на живота. Тя сцепва нещата, държи ги, пази от гниене. Казано е в Писанието: „Ако солта обезсолее, тя се изхвърля навън.“ Без сол нещата започват да гният. Всички неща, които имат сол, те не гният. Всички тела, които имат сол, не боледуват. Щом имаш ревматизъм, сол нямаш в краката си. Щом ти боли корем, сол нямаш в организма си. Щом те боли глава сол нямаш в себе си. Аз не говоря за външната сол, но за солта на живота. Като не знаят това, хората се заблуждават, мислят, че могат да се лекуват с лекарства. И лекарствата помагат, защото съдържат сол в себе си.
Във време на война дойде при мене една бедна вдовица да се оплаче, че страда от треска и няма пари да си купи цяр. Тя казва: „Какво да правя, положението ме е такова, че не мога сега да си помогна. Ако бях богата, ако разполагах с пари, щях да си купя лекарство и щях да оздравея.“ Аз я изслушах и си помислих: „Да и дам пари, ще я обидя.“ Тогава и казах: „Сестра, ще ви дам един съвет да се лекувате с него. Ето какъв ще бъде съветът: Представете си, че имате в джоба си сто лева. След това, ще си представиш, че отиваш в една добра аптека и казваш на аптекаря да ти даде цяр за треска. Той ти дава цяра, а ти му плащаш сто лева. Взимаш лекарството, отиваш у дома си, изпиваш го и след малко време се усещаш съвършено здрава.“ Тя ме погледна зачудено, помисли, че се шегувам с нея. Казвам ѝ: „Направи опита и след това ела да ми кажеш, какъв резултат имаш.“ Тя си отиде и на другия ден дойде да ми каже, че направила опита и треската ѝ минала. Казах ѝ след това да не казва опита на другите, да не се сърдят аптекарите. Но този опит може да даде резултат, само ако човек вярва. Ако не вярва, треската не само, че няма да мине но ще дойде още по-силно. Този закон работи, само ако се приложи без никакво съмнение и колебание. Тогава в него няма никакво изключение. Ако човек мислено може да изпълни този опит, да си представи, че има в джоба си сто лева, че отива в аптеката, че купува лекарството и го изпива, той вижда, че мисълта, изобщо, е по-силна от всякаква треска, от всякаква болест. Всеки ден си казвайте: Господи, всичко, онова, което Си вложил в моя дух, в моята душа, в моя ум и в моето сърце, ще го изпълня. Ще кажете, че на думи лесно се говори. Не, ако вие речете да направите това, което Бог е казал, Той ще бъде на ваша страна. В ума ви ще дойде светлина и тогава хората ще постъпват малко по-другояче, отколкото досега са постъпвали с вас. Бог живее във всички хора. Като съзнавате това, правете опити да видите, доколко вярата ви е силна. Човек може да се лекува и с мисълта си. Вярата е закон за възстановяване на трептенията и то на онези трептения, при които мисълта, чувствата и постъпките на човека могат да функционират. Мисълта запример, може да се прояви само при известен брой трептения. Същото може да се каже и за чувствата, и за постъпките. Вярата е закон за регулиране на тия трептения. Ако нямаш вяра, този закон не може да работи. Тогава мисълта и чувствата на човека не могат да работят и той се усеща демагнетизиран. Демагнетизирането подразбира понижаване на трептенията на човека. Като иска да се лекува чрез екскурзии, човек трябва да се преоблече, като се изпоти и веднага след това да пие няколко чаши гореща вода, да възстанови изгубената топлина на тялото си. Ако не може да възстанови изгубената топлина на тялото си, човек изпитва един студ, вследствие свиване на капилярите. Тъй щото, върнете ли се от екскурзия, веднага се преоблечете, пийте една-две чаши гореща вода, да възстановите изгубената топлина на тялото си. Същият закон се отнася по мислите и чувствата на човека. Ако мисълта ви изгуби своята светлина, повишете трептенията ѝ. Ако чувствата ви изгубят своята топлина, повишете трептенията им. Тъй щото, живейте добре, за да не губите своите мисли и топлината на своите чувства. Не губете и силата на своята воля. В това се заключава здравето на човека. Това значи да служим на Онзи истински господар, Който поддържа светлината, топлината и силата у нас.
Благословен Господ Бог наш.
Четвърта неделна беседа от Учителя, държана на 23 октомври 1938г. София – Изгрев