Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.
Любовта дава живот (1938–1939)
Любовта дава живот
Отче Наш.
В началото бе Словото.
Ще прочета стиха: „Любовта дава живот. Любовта нищо не взима.“
Духът Божий.
Това, което ще ви говоря, е мъчно за разбиране, то не е млечна храна. То ще произведе много противоречия в умовете и в сърцата ви. Животът не седи само в хармоничните работи, в това, което ни е приятно. Като отивате на екскурзия всичко не е равно, някъде има слизане в долини, минаване реки без мостове, някъде пък ще срещнете водопади – много неприятности ще срещнете. Онзи, който иска да изучава планините, той трябва да мине през всякакви пътища. Обаче, в разбиранията си религиозните и светските хора представляват две крайности, две разбирания, два полюса. Светските хора представят религията на света, а религиозните – религията на духовния свят. И едните и другите са крайни, но има нещо повърхностно в техните разбирания. Като четете Евангелието, дохождате до стиха: „Духът е онова, което дава живот, а плътта нищо не ползува.“ Оттук ние дохождаме до двете понятия в науката: материя и енергия. Аз замествам думата „дух“ с „енергия“. Материята или плътта, това е отрицателната страна на живота, а духът или енергията – положителната. Значи, имаме два полюса: дух и материя, или енергия и материя или плът. Преди няколко време мислеха, че материята е нещо положително, а сега виждат, че тя е, не материята може да бъде проводник на енергията, но сама тя не е енергия. През материята минава топлинна, електрична и светлинна енергия. Сега учените поддържат, че това, което наричаме материя, което виждаме и което е положително е само форма на материята, т. е. форма на енергията. Следователно един човек на материята т.е., един материален човек, може да изчезне от материята и да остане само човек на енергията. Знаете ли, какъв човек щеше да бъде тогава? Дето мине, той всичко щеше да разруши. Наистина, отдето мине енергията, всичко разрушава. Следователно ако духът беше без плът, той всичко щеше да унищожи. Казвате: „Как може духът да причини толкова разрушения? Духът не е ли нещо разумно?“ Кои неща са разумни? Кой човек е разумен? Разумен е онзи, който може да укроти неукротеното. Разумен човек е онзи, който може да укроти силното. Разумен е онзи, който може да укроти гневливия, алчния. Разумен е онзи, който може да превърне смъртта в живот. Неразбраният живот произвежда неразбрана смърт. Разбраният живот произвежда разбрана смърт. Разбраната смърт става майка на живота, а неразбраната смърт поглъща живота. Казвате: „Как да разбираме това нещо?“ То е научна работа.
Днес Господ идва в света чрез учените хора. Чрез своя Дух, Той заставя учените хора да работят и по този начин да учат хората. Преди години, като се занимаваха с елементите, учените познаваха само четири елемента: водата, въздуха, твърдата почва и светлината или огъня. В по-последни времена, обаче, учените окултисти знаеха много повече елементи, от които азота, кислорода, водорода, и въглерода считаха за основни елементи. Съвременните учени обаче, успяха да разложат атома на въглерода, на кислорода, на азота и на водорода и получиха от тях други елементи: протони, електрони, нютрони, позитрони. Електронът представя негативна частица с негативно електричество. Протонът е една малка частица в атома, с положително електричество. Нютронът е положителна частица на електрона, а позитронът е положителна частица на протона. Какво ще разберете от това? Колкото са го разбрали учените хора, толкова ще го разберете и вие. Когато отидете да се окъпете на банята, какво ще разберете? Вие няма да вземете занаята на баняджията, но радвайте се поне, че ще освободите тялото си от кирта. Освен физическа има и умствена кир. Тъй щото, ако науката може да ви освободи от умствената кир, радвайте се на това. Човечеството от миналите векове е минало през много понятия за доброто и злото. Това, което е за нас добро или зло, не е добро и зло за другите същества. От гледището на човешкото добро и зло, какво е положението на млекопитаещите? В една година измират не от собствена смърт, но от избиване от хората повече от 35 милиона животни. Най-малко животни се избиват в Индия. Тяхната религия поддържа, че животните, особено млекопитаещите не трябва да се убиват. Най-много говеда има в Индия. Там ги оставят да живеят до най-дълбоката им възраст и ги почитат като старци. Като умрат, те ги погребват. Докато са живи, те се ползуват само от млякото и от вълната им, но не и от месото им, защото не употребяват месо. В Европа употребяват много месо. Там има около триста милиона месоядци, а само около сто милиона вегетарианци. Ако питате, защо е така, то е все едно да питате, защо земята е твърда. Защо хората са месоядни или вегетарианци, има ред причини за това. Месоядството и вегетарианството не разрешават обществените въпроси в света. Те са само подготвителни фази за много или малко добродетели. Тревопасните животни по характер са малко по-меки от месоядните. Ако един бик или някое друго тревопасно животно те хване, може да те ритне или да те убоде с рогата си, но никога няма да те разкъса. Обаче, хване ли те някое месоядно животно, може да те разкъса на парчета. Такъв е характерът им. Тревопасните животни са меки, а месоядните – свирепи. Тревопасните животни по характер са отрицателни, а месоядните – положителни. Значи в месоядните животни има повече кислород, повече протони. В тревопасните животни има повече магнетизъм, повече позитрони. Как ще разберете това нещо?
Сега аз не ви развивам някаква особена наука, това са хипотези на учените. Те спорят помежду си и математически доказват тия неща, правят ред наблюдения и после изчисляват. Като направят някаква погрешка, те моментално се коригират. В това отношение, аз харесвам учените хора. Те постоянно изправят погрешките си. Те всеки ден, всяка седмица изправят погрешките си. Като намерят една погрешка, веднага я изправят. Когато духовните, религиозните хора, като кажат нещо, остават на него во веки веков. Те не са скромни да изправят погрешките си. Като кажат, че вярват в Бога, те мислят, че са непогрешими. Че и в старо време хората са вярвали в Бога, но това още нищо не значи. Вярата е закон на умствения свят, а мислите са елементи на този закон. Като се спирам върху новата психология, аз деля мислите на положителни и на отрицателни. Също така деля и чувствата на положителни и отрицателни. Дойдем ли до постъпките и тях делим на положителни и на отрицателни. След това дохождам до друго деление: положителни добри постъпки и отрицателни добри постъпки. Положителни лоши постъпки и отрицателни лоши постъпки. Същото деление съществува и по отношение на мислите: има положителни добри мисли и отрицателни добри мисли; положителни лоши мисли и отрицателни лоши мисли. Отде произлиза злото в света? От неправилното съединяване на тия мисли и постъпки. Тъй както светът е построен, една отрицателна мисъл може да се съедини с една положителна лоша мисъл. Това е неизбежно. И една положителна добра мисъл може да се съедини с една отрицателна мисъл. Така се образува съединение, различно от първото. Понякога една положителна добра мисъл може да се съедини с една отрицателна добра мисъл. Следователно, за да живее добре, човек трябва да разбира този закон на съединяване, понеже има две вариации. Ако не разбира този закон, без да иска, той може да направи едно престъпление. Ние виждаме кога стават тия престъпления. Когато се влюби в парите, човек става положителен. В парите има известна енергия, която привлича човешкия ум. В златото се съдържа известна енергия, която привлича енергията на мозъка и по този начин се образува известно съединение. Като обиква парите, човек обиква енергията, която се съдържа в тях. Тази енергия събужда в него особен род чувства и той става алчен. Има деца ненаситни, алчни, заради което и родителите трябва да ги и лекуват. За да ги излекуват от тази им слабост, трябва да съединят една положителна добра мисъл с една отрицателна добра мисъл. И тогава, наместо да желае златото, това дете ще започне да се увлича от знанието, което е създало златото. Който познава закона за съединяване на една положителна добра мисъл с една отрицателна добра мисъл, той ще може да превърне [желязото], или оловото, или среброто в злато. Тогава търговските работи ще стават много лесно на земята. Ще вземе едно кило [сребро] и ще го превърне в едно кило злато. При това, златото може да се размножава. Златото може да расте, както растат ябълките и крушите по дърветата. Научно вие не можете да си представите, как така златото може да се размножава и да расте. При растенето и узряването на един плод стават ред химически процеси. В това отношение плодът представя една лаборатория. Когато говорим за любовта, като плод на Духа, ние разбираме крайния предел, до който е стигнало развитието на този плод. Любовта е един трансформатор на Божествения свят. Зад любовта седи Духът. Той е една велика, мощна сила. Ако не е любовта, в света нищо не може да се развие. Следователно, любовта е плода на Духа. Всички форми, които съществуват в света, слънцето, земята, звездите, планетите, това са енергии,т.е. плод на енергии, които съществуват в природата. Материята или веществото пък представя онова, което дава възможност на тия форми да се образуват. За да се образува едно тяло, тази енергия трябва непременно да се намали. Температурата на тази енергия е много голяма. Според някои учени, тя е равна на числото 20 повдигнато в 62 степен. Колко и каква материя би могла да устои на такава температура? Нека математиците изчисляват на колко се равнява тази температура. Дето и да отидете в природата, такава температура не съществува. Според научните данни в природата съществува най-много два милиарда топлина. Такава топлина, каквато ни дава числото 20 подигнато в 62 степен не съществува. Предполага се, че най-много може да се достигне до тази температура, но поне до сега такава не е известна.
Сега учените боравят с цветовете. Какво представят цветовете? Знаете ли, каква е топлината на червения цвят? Тя е около двеста милиона градуса. [Порток]аленият цвят има триста милиона градуса топлина. Зеленият цвят има 400 милиона градуса топлина, жълтият – 500 милиона градуса топлина. Колкото по-нагоре отивате, толкова повече топлината се увеличава. Най-после дохождате до такива цветове на топлината, на които не може да се устои. Дойдете ли до червения цвят, ще знаете, че той се образува при негативната топлина на двеста милиона градуса. Ако почнете да увеличавате неговата температура, този цвят наместо да остане, ще почне да излиза навън. Ако топлината на жълтия цвят, която е около 500 млн. градуса се увеличи, нервната система на човека няма да може да издържи. Право, не че нервната система няма да издържи, но частиците електрони, протони, нютрони не могат да издържат на тази топлина и предизвикват разлагане на мозъка. Това явление в човека го наричат „мръдване на дъската му“. При това положение човек започва да фантазира. Как може да се спаси човек при това положение? Мнозина искат да станат много учени хора. Опасна работа е да станеш много учен. Всички учени хора трябва да имат трансформатори на любовта. Няма ли трансформатор на любовта, нищо няма да остане от учения човек. Религиозният, богатият човек също трябва да имат трансформатори на любовта. Един турски хамалин си купил един лотариен билет, но случило се, че той спечелил един голям английски параход. Като го завели да види парахода, той полудял и почнал да играе в парахода. Много естествено. Този човек никога не е виждал такъв голям параход, при това да бъде негов.
Та казвам: Сега вие не можете да изучавате духовния свят, докато не изучите всеки един цвят отделно. Вие трябва да знаете какво носи всеки един цвят в себе си – червеният, зеленият, синият, тъмно синият, виолетовият. Освен седемте цветове има още много, който вие не познавате. Днес сте дошли само до седемте цвята. Тъй както сега се развива човешкият мозък, човек е дошъл до положение да възприема и повече цветове на светлината си, но той има само понятие от тия цветове. Тъй както е устроен човешкия мозък сега, цветовете не предизвикват никакви реакции още, вследствие на което не излизат навън. Обаче, у светиите, които са дошли до една висока степен на развитие, цветовете реагират върху тях, предизвикват ред реакции в техния мозък и излизат навън във вид на светлини. Когато Христос беше на планината и се молеше, от главата Му почнаха да излизат светлини. Тогава се явиха при Него Мойсей и Илия, с които Той се разговаряше. Онези, които не разбират законите, чудят се, как може да стане това. Те не знаят, че Христос беше трансформатор на любовта. Та ако искате да бъдете религиозни и. духовни хора, вие трябва да бъдете трансформатори на любовта. Без да сте трансформатори, нищо не може да излезе от вас, нито от вашето учение.
[На] любовта е една необходимост за запазване същественото в живота. Сам по себе си животът не се губи. Обаче, ако нямате любов в себе си, животът не може да се излее в никаква форма. Всичко това ще се разстеле като вода, която няма да има потенциална сила в себе си да работи. Някои питат, защо трябва да обичаме? Ти трябва да обичаш, защото без обич няма растеж. Без обич не можеш да имаш никаква наука, нищо не можеш да имаш. За тебе нещата ще бъдат невъзможни. Без любов ти ще замязаш на някаква пеперуда или на някаква риба. И те живеят, но нямат любов. Мислите ли, че рибите, които се гълтат една друга, имат някаква любов помежду си? Не, те нямат никаква любов. Като разпорите корема на една голяма риба, намирате в нея друга. В по-малката намирате още по-малка, която тя е глътнала. В нея намирате още по-малка и т.н. Значи, една риба носи в корема си други четири–пет по-малки, които едни други са се нагълтали. Това, което човек може да глътне са неговите погрешки. Направи ли една погрешка, той я гълта. Всеки човек, който прикрива погрешките си, той ги гълта. Знаете ли, какво нещо е да глътне човек погрешката си? Това нищо не може да му допринесе. Всяка погрешка, която човек може да глътне, внася отрова в неговия организъм. Всяка погрешка или всяка положителна мисъл е един положителен живот, който носи в себе си разрушаване. Следователно, за да не се разрушиш, ти трябва да държиш тази погрешка вън от своя ум, от своето сърце и от своята воля. Ти трябва да пипаш своята погрешка с дилаф или с щипци, както учените правят при своите опити с вредни, опасни вещества. Запример, някой намрази някого и целия ден си казва: „Не мога да го търпя, не искам да го видя, мразя го този човек.“ Ти не подозираш, че като мразиш някого, като не искаш да го видиш, като разрушаваш него, едновременно и себе си [рушиш]. Зад омразата се крият известни разрушителни сили. Тя е подобна на сражението. Един генерал издържал едно голямо сражение, но после казал: „Ако имам още едно такова сражение, аз съм изгубен.“ Ако след едно голямо сражение изгубиш много войници, какво ще стане с тебе? Какво печели човек, който има 500 милиона лева, но измрат жена му, децата му, роднините и приятелите му? Казвам: Всички желания, които лроизвеждат в човека известно разрушаване, не са желателни. Сега аз искам научно да се установи, какви трябва да бъдат вашите желания. Всяко желание, което иде да повдигне дарбите, които са вложени в нас, е умно. Всички благородни желания, които се зараждат в нашето сърце по отношение на доброто, са добри и на място. Всички желания и мисли по отношение на доброто, са живи и разумни. Какво трябва да прави човек, когато мрази някого? И омразата е любов, но негативна. Човек трябва да знае, как да се справи с тази любов в себе си, да не го разруши.
Един американец, религиозен, но много беден човек често ходил в едно съживително религиозно общество да се моли. Той се молил на Бога да му даде парички, да подобри положението си. Той си казвал: „Хубаво е да служиш на Господа, но пари трябват.“ Една вечер, като се връщал у дома си, минал край дома на един банкер, голям богаташ и на прозореца му видял една торба, пълна със злато. Той взел торбата и си казал: „А, ето, за каквото се молих,това ми даде Господ.“ Тази торба била забравена от банкера. Бедният взел торбата и бил доволен, че сиромашията ще го напусне. На другия ден, като започнал да се моли на Господа, да прави утринната си молитва, изведнъж торбата застанала между него и Господа и той се принудил да спре молитвата си. На другия ден пак започнал да се моли, но се повторила същата история. Така продължавал цяла седмица, но не могъл да се моли – торбата винаги се изпречвала между него и Господа. Като видял, че молитвата му се прекъснала и с това изгубил спокойствието си, той взел торбата, занесъл я на банкера и му казал: „Вземи си торбата със златото. Тя ми попречи да се моля на Господа.“ По този начин, той разбрал, кое е същественото в живота. Той казал на банкера: „Мислех, че с парите ще оправя работите си, но съм се лъгал.“ Тогава банкерът му отговорил: „Виж, вземи тази торба с пари, аз ти я давам сега, но научи ме да се моля, аз не зная да се моля. После помоли се за мене.“ – „Не искам тия пари, те са дяволска работа.“ – „Вземи ги, моля ти се и помоли се заради мене.“ Бедният човек взел пак торбата, но като започнал да се моли, вижда, че торбата застанала от лявата му страна. Тогава той се уплашил, прекъснал молитвата си и бързо занесъл торбата на банкера. Тогава банкерът казал: „Може да е малко това, което съм дал.“ Дава му още една торба злато. Бедният започнал да се моли, но веднага и двете торби излезли пред него – едната отляво, а другата отдясно. – „Опасна работа е тази, обсадиха ме съвсем.“ Тогава банкерът му дал още една торба. Започнал да се моли и каква била изненадата му, когато третата торба излязла зад него. Сега се видял обсаден от три страни. Като казал това на банкера, последният му дал още една торба. Като започнал да се моли, четвъртата торба се изправила пред него. Тъй щото, сега бил обсаден от четири страни с четирите торби. Само горната част била свободна. Той могъл да отправи погледа си само нагоре. Банкерът му казал: „Помоли се сега да видиш, какво трябва да правиш с тия торби.“ Ако вие бяхте на мястото на този беден човек, как бихте разрешили въпроса с тези торби? Представете си, че имате четири слуги: единият е от лявата ви страна, вторият – от дясната, третият – отпред, а четвъртият – отзад. Ако тия слуги са алчни, какво бихте правили с тях? Понякога невидимият свят ви заставя да мислите и затова ви създава такива положения. Не че невидимият свят не може да ви даде това, което искате – пари, както и други работи. Той може да ви даде много пари, защото вие можете да носите на гърба си по 20–30–40 килограма злато. Някои могат да носят и по 80 килограма злато на гърба си. Някои могат да носят и по хиляда килограма. Това е израз, с който искам да кажа, че има силни хора в света. Някои могат да носят и по десет тона злато. Ако отидете в Америка, ще срещнете много богати хора. Големи богатства злато има скрити в земята. Хиляди тонове злато е скрито под земята, но не се открива на хората. Ако ние съберем нашето знание като злато и го турим под земята, какво ще ни допринесе това знание? На физическия свят човек се нуждае от злато. Има право да се нуждае от злато. Всеки човек има право, колкото за късмет да има поне една златна монета в себе си. Това е необходимо за здраве. Когато двама млади – мома и момък се влюбят и се оженят, всеки от тях трябва да има поне по една златна монета и да си ги носят за здраве. Те постоянно трябва да си ги носят в джобовете. За да не заболява, човек всякога трябва да носи в джоба си по една златна монета. Човек трябва да има не само по една златна монета в джоба си, но той трябва да има в себе си всякога по една добра постъпка, или по едно благородно, възвишено чувство и по една светла мисъл, които да се равняват най-малко на една златна монета. Също така всеки човек трябва да има едно хубаво тяло. Значи, възлюбеният и възлюбената трябва да имат по три хубави неща в себе си, в своето тяло, като на плоча поставени: едно хубаво чувство, една добра мисъл и една добра постъпка. Ще кажете, че това струва много. Ще си купите едно парче червен копринен плат, който ще носите в джоба си, той ще има отношение към вашите добри постъпки. За желанията си ще вземете един зелен плат, зелено парче, а за добрите си мисли ще вземете един копринен плат с жълт цвят, който има около 500 милиона трептения. Тази топлина действува между атомните пространства. Сега някои от вас, които мислят да се женят, нека направят този опит и след десет години да дойдат да ми кажат, вярно ли е това, което съм им казал или не е вярно. Теоретически лесно се говори, но трябва да се провери на опит. Аз за пръв път ви говоря това нещо. Аз още не съм направил подобен опит, предполагам да върви добре. Аз предполагам, че тази теория ще има добри резултати. Всички религиозни хора се страхуват да не станат мамонти. Какво означава думата „мамонт“? Тя подразбира ненаситните чувства на човека. Който има такива чувства, той е готов да пожертва всички хора, за да придобие богатството на света.
Сега като ви казвам, че трябва да носите злато за здраве, има опасност да пострадат лекарите. Тогава в България може да се създаде закон, никой да не носи злато в себе си. Добре е да носи човек злато в себе си, но трябва да знае, как да го употребява, как да го носи. От старо време още хората носят злато в себе си. Те са носели златни пръстени, гривни, обици и разни други украшения. Някои носят железни пръстени. Сега ние се отвличаме. Добре е да носи човек злато в себе си, но да не подхранва в ума си користолюбивата мисъл да живее, да продължи живота си, за да го използува за някакво лично благо. От какво зависи дължината на живота? Ако ти живееш един материалистически живот, ти не можеш да живееш повече от 30 години. Така е поне при сегашните условия. Много хора умират преждевременно. Защо? Понеже не са приели от баща си и от майка си онази енергия, която е необходима за по-дълъг живот. Бащата трябва да предаде на мозъка на своя син положителна енергия, а майката – отрицателна енергия. С други думи казано: бащата трябва да предаде сила на характера на сина си, а майката – мекота. Следователно мекотата носи влага в себе си. Силата пък носи сухота. Ако силата преобладава в човека, всичко в него ще изсъхне, не може да израсте. Много хора в света не могат да мислят. Като стане богат, човек престава да мисли. Наистина много богати хора престават да мислят. С богатствата си те се осигуряват и стават положителни. Богатият казва: „Аз искам да заповядвам.“ Щом в човека се роди желание да заповядва, той постепенно започва да изсъхва. Там е погрешката им. За да заповядва, човек трябва да разбира законите, да знае цената на всичко. Човек трябва да разбира цената на човешката душа, цената на човешкия ум и на човешкото сърце, както и цената на човешката воля. Човек трябва да знае цената на всеки уд в своето тяло, колкото и да е малък. Обикновено хората постъпват съвсем грубо със себе си. Аз не казвам, че другите хора постъпват с нас грубо, но ние постъпваме със себе си грубо. Това не става от зла воля, но от неразбиране. И при това положение всеки се оплаква, недоволен е от положението си и казва, че Господ не го е надарил. Не, всяка душа е надарена толкова, колкото тя може да носи. Всеки от вас има най-малко един талант, а някои имат по два, по три и по пет таланта. Когато Христос казваше притчата за талантите, тогава хората имаха по пет таланта, а сега имат по повече. Този, който имаше един талант, отиде да го зарови в земята. И сега някои хора заравят талантите си в земята.
Та казвам: Възможността на сегашния живот седи в нас самите, но ние не вярваме в него. Ние сами не вярваме в това, което е вложено у нас. Ние казваме, че Духът работи, а мислим, че Духът иде отвън. Някой казва: „Духът ми пришепна нещо на ухото.“ Това, което ти е пришепнало, не е Духът, но е вятърът отвън. А вятърът не е авторитет. Някой път и водата може да ти пришепне нещо, но водата не е авторитет. Някои път и хлябът може да ти пришепне нещо, но и хлябът не е авторитет. Духът не може да пришепне на човека, ако той няма любов. Тогава казвам, че Духът никога не се приближава при хора, които нямат любов, защото ако се приближи при тях, ще ги унищожи. Следователно любовта, Духът иде само при тия хора, които имат любов, за да им даде подтик. Понякога, човек се чувства празен, без никаква мисъл в себе си. Защо? Защото няма любов. Щом няма любов и мъдростта не иде в човека. Щом няма мъдрост и истината не иде. Щом няма любов и знанието не иде, и животът не иде в своята пълнота. Сега това са само термини, но те са свързани помежду си. Ама да имаш вяра. Това е електрон. Да имаш знание. Това е протон. Да имаш любов. Как ще я кръстим? За любовта още няма име. Аз се радвам, че в нашия век, който разполага с най-богатия език около 700 хиляди думи, пак няма дума за понятието „любов“. Сега запомнете думите: електрони, протони, нютрони и позитрони и мислете върху тях, да видите какви идеи ще се родят в ума ви. Мислете, но не разправяйте на другите, да видим [на кого] какви идеи ще се родят в главата му. Електрон е това, което се размножава. Протон е това, което държи нещата със силата в себе си. Нютрон е това, което държи връзка, мост между противоположните сили в света. Позитрон е това, което се занимава със сметките, с взимане, с даване. Ако нямаш позитрон, ти не можеш да мислиш правилно. Някой казва, че не може да мисли. Значи, позитрон няма в него. Как ще преведете тези думи в духовно отношение? Казвате, че имате едно добро чувство. Това добро чувство се обосновава от една добра мисъл, която може да е положителна и отрицателна. Едно добро чувство също може да бъде положително и отрицателно. Чувството може да бъде положително добро чувство и положително лошо чувство. И постъпката може да бъде положително добра и положително лоша. Тези термини вие можете да ги заместите с други. В това отношение целият свят пред нас е едно предметно учение, което трябва да се изучава. То е една лаборатория, в която трябва да работим. И ако дойде някой математик да изучава тия неща, той трябва да приложи своите формули и изчисления, за които му трябват месеци и години. Запример, съвременните учени изчисляват, колко е стара вселената и започват първо от земята, после от слънцето, от всички останали планети, най-после дохождат до радиацията. Всички звезди имат своя радиация, имат свой спектър. По линиите на спектъра им познават, дали дадена звезда се приближава или отдалечава. Когато линиите се разширяват, това тяло се приближава. По линиите, дали се разширяват или стесняват, познават разстоянието на една звезда от земята. По този начин познават нейната орбита на движение. Има звезди, които правят едно обръщение в две милиона години. Нашето слънце прави едно обръщение в 20 милиона години. Според учените, когато една звезда се върти 400 милиона години, има възможност да се сблъска само един път. Една звезда трябва да се сблъска четири пъти, за да дойде умът в главата ѝ. Знаете ли, какво значи „да дойде умът в главата ѝ“? Да дойде умът в главата ѝ, това значи да се уравновеси, че да не харчи енергията си напразно, както е сегашното наше слънце, което се счита за разумно. Онези слънца, които дават повече светлина, са от по-леките. А тези, които дават по-малко светлина са от по-тежките. Всяко слънце, което се сблъсква четири пъти, става по-леко и поумнява То може да живее милиони, милиони години. Те имат дълъг живот.
Сега аз искам да ви наведа на положението да мислите. Казвате: „Какво ще стане с нас?“ След като умрете, ще ви пренесат в пространството. Ако след като умрете ви подложат на температура, равна на числото 20, повдигнато в 62 степен, вие ще се разложите на толкова малки частици, че ще заемете пространството на цялата слънчева система. Вие ще бъдете толкова тънки, че няма да имате даже нито протони, нито йони в себе си. Вие ще имате само една енергия, ще се смесите с общата енергия, от която сте произлезли. Христос казва: „Излязох от Отца си и се връщам при Отца си.“ Казвате: „Аз ще се откажа от своята личност.“ Ще се откажеш на общо основание. Личността е нещо, което се свършва. Един ден, като станеш само енергия, ще се слееш с Бога, според думите на индусите. Душата ти няма да се изгуби, тя ще остане, но ти ще съзнаваш, че си едно с Бога. Ще вършиш Неговата воля и ще съжаляваш, че не си знаял това нещо по-рано. Сега като умират хората, още не ги поставят на тази висока температура, но ги заравят в земята, дето ги поставят най-много на 200–300 градуса да се стопят. Човек изведнъж не става светия да светне. Добре е да поставят човека на висока температура да свети и ще огрее целия свят. Да те поставят на такава висока температура, това е голямо благоволение. Тази топлина може да бъде 200, 300, 400, 500 и повече милиони градуси. Дойдете ли до още по-висока температура, там вече е непоносима. Казвам: Каква ще бъде вярата ни тогава? Духът е нещо мощно, силно грандиозно. Като дойдете до Духа, трябва да се отнасяте към Него с всичкото си благоговение, да не мислите, че Той е нещо, което може да се прегръща, целува или хваща. Вие не можете да Го хванете нито с мислите си, нито с чувствата си – с нищо. За да имаш нещо реално, трябват ти 500 милиона градуса. Тогава ще имаш жълтия цвят. При 300 милиона градуса ти ще имаш червения цвят, който е пак материален. При 200 милиона градуса ще имаш зеления цвят, който е пак материален.
Като излезеш от гамата на цветовете и минеш в радиацията на числото 20 в степен 62, според учените, ти ще бъдеш в границата на духовния свят едно с ангелите да служиш на Бога. Желая на всички да минете през тази голяма топлина, за да станете едно с Бога.
Сега ще ви приведа един пример. Един астроном бил много любознателен, искал да знае, как е устроена природата и затова се молил на Бога да му покаже това. Една вечер един ангел дошъл да го вземе, за да го поведе из пространството, но му казали да остави само сърцето му да може пак, да се върне на земята. Ангелът го понесъл из пространството. Ангелът го понесъл от вселена на вселена, но като изминало много време астрономът му казал: „Моля ти се, върни ме вече на земята, не мога да понеса тия светове.“ Та казвам: Велик е Бог, това трябва да го знаем и да Го любим, да не мислим за небето преждевременно. Бог живее в нас и във всички хора. Ние трябва да Го обичаме, защото Той ще превърне всичко за добро. Ние ще бъдем едно с Бога, само когато Го обичаме.
Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.
Втора неделна беседа от Учителя, държана на 2 октомври, 1938 г., 10 ч. пр. обяд. София – Изгрев