Той повелева на слънцето
„За да бъдете синове на Отца вашего който е на небеса; защото Той повелева на слънцето си да изгрева на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните“. (Матея 5:45)
Ако се зададе тема, да се определи, какво нещо е човекът, философите ще дадат едно свое определение, учените хора ще дадат второ определение, религиозните и простите хора ще дадат трето определение – всеки има свое разбиране, свое определение за човека. Някой ще каже: човекът е едно живо същество. Да, но също тъй с живи и мравките, също тъй са живи и птиците, също тъй са живи и дърветата. Животът е общо качество за всички живи същества. Че човек е едно живо същество, има нещо верно в това, но че и у човека има един особен живот, какъвто в животните няма и това е верно.
Второто твердение, което хората дават за човека е следното. Те казват: човек е едно мисляще същество. Мислящи същества са и животните. Да, но у човека има едно особено качество в мисълта, каквото няма в другите животни.
Най-после ще кажат, че човек е едно морално, едно духовно същество. Такова нещо може да се каже и за животните. У човешкия морал, обаче, има нещо особено. Още от най-древни времена хората са се спирали да определят, какво нещо е човекът и са казвали, че човекът е същество, което мисли. То е едно общо определение. Изобщо, мъчно е да се даде дефиниция, какво нещо е човекът.
Сега темата ни не е за човека, но понеже човекът разглежда Божите работи, то по отношение на Божите работи ние ще разгледаме човека. Животните се отличават по това, че имат настроения – крайна променчивост има в тях. У животните няма установен морал. Техният морал се отнася само до кожата им. Когато не засегаш кожата на животните, те са крайно морални, но щом засегнеш кожата им, в тях вече не остава никакъв морал. Животните мислят, докато не са се уплашили, но щом се уплашат, в тях не остава абсолютно никаква мисъл. Всичката им мисъл се превръща в едно скороходно движение. Следователно, настроението е състояние на животните – животинско състояние е то. Некои хора казват: аз имам настроение. Казвам: ти си в едно животинско състояние. В настроенията всякога влизат страстите, а страстите са една неустойчива среда. Елементите, които образуват страстите са в едно преходно състояние, в състояние на пресъздаване. Страстите, които се бушуват вътре в животните, са сверзани с известни процеси, които стават в самата природа, понеже природата твори един нов свят. Къде е този свят? – Не го знаят. Аз не говоря за тази природа тук на земята, но за великата природа. Една нова вселена се твори. И всичко това, което остава като излишък при създаването на този по-висш свят, се изпраща долу на земята. Този остатък, този излишък влиза в животните и образува тази вътрешна пертурбация, която ние наричаме страсти. Страстта образува настроението; настроението образува ветропоказательт, който показва четирите главни посоки в света. Този уред наричат компас. Казват, че компасът показвал правата посока. Не, компасът не е толкова точен. Той показва правата посока само за умните хора. Ако го занесеш на северния полюс, показва една посока; ако го занесеш на екватора, показва друга посока. Ако вземете един от нашите часовници и тръгнете с него да направите едно кръгосвятно пътешествие, той по никой начин няма да ви покаже право времето.
Тъй щото, има известни величини, с които ние, съвременните хора, боравим, но те имат значение само за известно место, и за известно време. Някой казва: аз боравя с величината на часовника. Да, но това е една местна величина с която се измерва времето само в България, но не и другаде. Когато нашият часовник в България показва шест часа, на друго место имаме друг някой час. Некои казват: е, земята е такава. Че земята е такава това е друг въпрос. Не е лошо, че хората имат две противоположни величини. Всяко число има свое отражение; всяко число има своя проекция.
И тъй, ние сме сверзани с животните – има връзки между животните и нас. В какво седи тази връзка? – Ние сме подобни на тях по настроения, по страсти. Някой казва: как, аз да бъда подобен на животните! Има, обаче, подобие между човека и други същества. Човекът е сверзан и с ангелите. Като говоря за ангелите, аз разбирам същества, които са по-организирани от нас, които имат хиляди пъти по-устойчиви тела от нашите. Техните тела са образувани от лъчиста материя. Следователно един ангел може да владее своето тяло така, че да бъде видим и невидим, според както пожелае. Един ангел може да пътува с голяма свобода през пространството.
Сега, не е въпросът да ви доказвам, где са ангелите, къде живеят и как живеят. Ангелите живеят в така наречения „петоизмерим святъ“ в света на петте измерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пък, т.е. тия от хората, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите измерения. Няма да ви обяснявам това нещо математически. То е една дълбока задача. Днес няма автори, които да са писали по този въпрос. Следователно, с ангелите ние сме сверзани по закона на разумността. Разумността е качество на ангелите и се изпраща от тях при творението, при създаването на тази нова вселена. От изобилието на своята разумност те изпращат към земята. Казва се в Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? – На разумност. У нас под думата „духъ“ се разбира друго нещо. Над тази разумност седи закона на Любовта. Значи връзката между Бога и нас е Любовта. Според мене, настроението, това е една среда; разумността, това е друга среда; Любовта, това е трета среда. Значи тия три среди ни сверзват с три велики света. За да може човек да разбира дълбоките замисли на живата природа, трябва да е сверзан с тези три велики света.
Аз говоря само за онези от вас, които се интересуват за своето бъдеще. Вие може да имате критически ум, този ум ви е потребен, но в критиката си трябва да бъдете разумни. Да критикуваш, значи да сравняваш, да уподобяваш, да търсиш Истината. Да критикуваш разумно, това не значи да търсиш погрешките на хората, но да търсиш правия път. Познание трябва! Некои мислят, че критиката е основно нещо; некои мислят, че хората трябва да се съмневат. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество в човешката природа. Щом човек се усъмни, почва да мисли. Но, според мен, по-големо преимущество е човек да верва, отколкото да се съмнева. По-правдоподобно е човек да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава. Запример, вие се съмневате, дали има бъдещ свят, или няма. Оставете този бъдещ свят! Съмневаш ли се в света, в който живееш? – Не се съмневам. Мислиш ли, че можеш да излезеш извън този свят, в който сега живееш? Казваш: е, като умра един ден, всичко ще се сверши с мене. Добре, като умреш, къде ще отидеш? Великият закон в самата наука казва, че нищо в природата не се губи. Щом е тъй, ти като човек не можеш да се изгубиш. И като умреш, пак ще живееш, пак ще мислиш.
Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисълта, че и като умреш, пак ще живееш и ще мислиш. Допуснете, че водата която е в въздухообразно състояние, се намира некъде из пространството. Така ли остава тя? – Не, от действието на студа, тази пара се превръща в вода, сгъстява се. Най-напред тази вода съществува като пара, подвижна е, но после вследствие промената, която става с нея в пространството, тя се превръща в вода. Некои мислят, че горе в пространството е много тихо. Не, не е така. Там стават големи атмосферни промени. Горе в пространството има големи електрически и магнетически бури. Тия именно бури съ, които движат нашата земя. Те могат да завлекат всеки едного.
Аз няма да обеснявам тези неща. Те се отнасят до чиста научната страна на въпроса, но ще се спра само върху физическата страна на цитирания стих: „Защото Той заповедва на слънцето да изгрева и на добрите, и на злите“. Кой е този, който заповедва? Виждали ли сте Го до сега? Кажете, какъв му е образът? – Само Любовта може да ни даде един малък отенък на Божия образ. Ако ние сме разумни, с своята разумност ще можем да видим Бога. Можем да Го видим, но как? – Чрез проявите, които виждаме навсекъде в разумната природа. Всичко в природата е много разумно направено. По направата на един часовник ние можем да съдим за техника, който го е направил, но самият техник не можем да видим. Ние, като разглеждаме природата от научно гледище, ще видим, че в нея има една разумност, но няма да видим, Онзи, който я създал. За Бога не можем да имаме абсолютна никаква представа. Речем ли да си създадем некаква представа за Него, тя ще бъде фалшива, неверна. Съставим ли си некакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му турим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бела и ще кажем: младият или старият Господ. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е млад или стар. Не, това е човешка философия. Така говорят обикновените хора, а философите ще говорят за абсолютното. Какво е абсолютното, те не знаят. Тия учени хора мязат на онзи испански поет, който написал едно малко съчинение, написал едно хубаво стихотворение, възпел нещо в природата, но когато го попитали, какво иска да каже с тази поезия, каква мъдрост крие в нея, той казал: и аз сам не зная. Писах нещо, но не зная какво изразява то. Та, често учените хора пишат нещо, но сами не знаят какво изразява написаното от тях. Това е право от тяхна страна, дето не разбират, какво са писали. Какво показва това нещо? – Ако ние сме творители на нещата, ще разбираме смисъла им. Значи, ако някой пише нещо, той пише по вдъхновение. Ти напишеш едно изречение, или едно стихотворение на френски език. Питат те: какво написа? – Не зная. Може да напишеш едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е друг език. Запитват те: какво значи това? – Не зная. Попитайте някой, който знае френски или английски език, той ще ви приведе смисъла на стихотворението.
И тъй, Бог е, който заповедва на слънцето. Това е физическата страна. Следователно, този, който заповедва на слънцето да грее, Той е заповедал и на нас да дойдем на земята. Той е заповедал да имаме тела; Той е заповедал да имаме глави; Той е заповедал да имаме дробове; Той е заповедал да имаме стомаси; Той е заповедал да имаме ръце, крака, нервна система; Той е заповедал да имаме всичко. Философията на живота седи в това, щото ние, като хора, да се разберем. Щом Бог е заповедал за всичко това, в какво седи тази заповед? – Разумна е тази заповед! Ако слънцето изгрева, за себе си ли изгрева? Не, слънцето изгрева заради нас. То е слуга на Господа. Господ му казва: „Ти всяка сутрин ще изгреваш на земята. Ще раздаваш от своите физически блага на всички мои твари, на всички мои деца“. Вие питате: тъй ли е това нещо? Големи философи сте вие, но не знаете най-елементарните работи. Разправят за един английски философ, който написал едно отлично съчинение по философия на английски език, но разправя за себе си, че бил толкова слаб математик, та когато се отнасяло за некаква най-дребна сметка, викал жена си и малките си деца, да сметат зарад него. Той писал чисто философски работи, написал една много хубава книга по френология, върху „естеството на човека“, но математическият му център, бил слабо развит. Той казвал: аз по математическите си способности не мога да се меря даже и с децата си. Ако всичките ми способности беха така развити, както и математическите, щех да бъда цел идиот.
Тъй щото, в едно отношение човек може да бъде философ, а в друго отношение – дете. Има философи, които са цели деца. Има жени, които с свершили по готвачество и каквото им дадеш да сготвят, всичко могат, но я ги тури да разрешат един морален въпрос, ще ти кажат: за това нещо не ме питай! За готвене всичко мога, но по моралните въпроси нищо не зная. Мъжът на тази жена вечерьта донесе една торба с злато – задигнал я от некъде, и пита жена си: да задържа ли тази торба, или да я верна назад? – Задръж я! Да я задържи значи, да сготви нещо от нея. Но, ако на тази жена, донесат развалено месо да сготви нещо, ще каже: вън скоро това месо! То не е за готвене. Щом се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щом се отнася за парите, казва, нека останат тия пари в къщи, макар че са миризливички. Сега, некои хора, за оправдание на това положение, казват: е, слаб му е ангелът на човека, какво да се прави? Не, главата на този човек отгоре е слаба, затова е слаб и пред торбата с злато. Френолозите много добре разрешават този въпрос. Те казват, че съвестта у всички хора не е еднакво развита; разумността не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическите способности не са еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; верата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смелостта, решителността, всички тия способности и чувства не са еднакво развити в всички хора. Кой какво работил, това и придобил.
Некои от вас ще кажат: защо святът е така лошо нареден? Тук в София, преди неколко години, един българин си направил една хубава, двуетажна къща, с всички удобства, но понеже направил малко дълг, турил в първия етаж кираджии, които му плащали доста голем наем. Тия кираджии, били доста немарливи, и в продължение на две години развалили къщата на този човек. Всички лампи изпочупили, целата инсталация и канализация развалили и с това довели къщата до неузнаваемост. Като дошли втори кираджии, намерили всичко развалено, изпотрошено и си казали: ама че голем простак бил този господин, тъй калпаво направил къщата си. Не, не е простак този човек, простаци са били първите кираджии. Този човек, чиято е къщата, беше умен човек. Така и Бог, Който създаде света, е много умен, но ние, които бехме първите кираджии на този свят, сме простаците; ние развалихме всичко, и днес търсим виновника на тези повреди извън нас. Казваме: защо Господ създаде така глупаво света? – Майките и бащите развалиха тия форми, които Бог създаде, за да живеят в тях разумните души. Съвременната наука е констатирала това нещо. Запример, ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживевания, запример в нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъл за Бога, то детето, което се роди, ще бъде един престъпник, ще мяза на нея. Като казвам, че ще мяза на нея, разбирам, че ще изразява всичките нейни състояния в даденото положение. Следователно, когато държавата иска да подобри своите поданици, за такива майки трябва да създава най-добри, най-благоприятни условия. Държавата, обаче, днес не се грижи за тия неща. Днес, само след като се родят престъпниците тя се загрижва да създаде некакви институти за престъпниците деца. Не, преди да се родят децата, държавата трябва да се погрижи за тия деца, бъдещи нейни поданици. Чудни са съвременните хора, когато говорят за държавата! Ами че всяка държава е един общ, колективен организъм! всяка държава е сглобена от много кириши, камъни, тухли, дървета и от какви ли не още материяли. Много и разнородни материяли влизат в нея! Пък освен тях, има и много скоби, които сверзват материялите. И всички тия скоби трябва да бъдат здрави. Ако се поставят скоби, без да има дървета, в които да се забиват, какво ще стане с това здание? – Ще рухне. Следователно, същият закон е и по отношение на човека. Ето защо, ние започваме от човека. Хората днес искат държавата да бъде солидна. Добре но от какво е образувана държавата? Нали е образувана от много хора? Ето защо ние трябва да се обърнем към себе си, да определим отношенията си, към Бога. Да видим дали Го познаваме или не.
Има един начин, по който можем да се ползуваме от Божествената енергия. За мене не е важно да зная колко е големо слънцето, но е важно да се ползувам от неговата енергия. Какво ще бъде положението ви, ако си представите, че се намирате в първата, в втората или в третата епоха при създаването на света? Всеки ден, това е една епоха, а вие знаете, че Бог направил слънцето едва в четвертия ден. Некои учени казват, че в това време около земята имало такава голяма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли. Но по това време се явили големи бури, които се движили с бързина 10,000 клм. в час и успели да размахнат тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето. Това време религиозните хора наричат „деньт на създаване слънцето“. То било четвертия ден при създаване козмоса. Тъй се говори за явяването на слънцето за пръв път на земята. Значи, благодарение на тези големи бури се явило слънцето. Но сега, да не дава Господ да се явят такива големи бури! Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме из въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети из въздуха. Голяма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облаците от лицето на земята. Този закон е верен именно в това отношение, че когато в човека предстои да се създаде нещо ново, нещо много велико, нещо много хубаво, в него настават такива именно бури, такива пертурбации, докато в четвертия ден в него изгрее слънцето. Това става около 30-тата му годишна възраст. Всички сте били млади, изживевали сте разни състояния и в резултат казвате: животът няма смисъл. Всичките ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-после слънцето у вас изгрева, вие се подигате и казвате: има слънце в живота, има смисъл да се живее! Казва се в Писанието:„ Той заповеда на слънцето да грее и на добрите, и на злите.“ Мислите ли, че днешните мъчнотии, които съществуват в света, са произволни? Ние казваме: Защо хората са толкова жестоки? Аз казвам: защо майките са толкова жестоки? Според мене не трябва да се наказват децата, а трябва да се наказват майките и бащите. Аз зная един случай, който потвердява тази идея. Един баща, от Варненско некъде, отива да запише детето си на училище. Детето му било много сприхаво. Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато детето ми се провини в нещо, не го наказвай, но почакай, аз от време на време ще идвам при тебе, да наложиш това наказание върху мен. Но ще бъдеш с мене много строг, тъй, като учител, няма да ме щадиш. Колкото пръчки се следват на сина ми, ще ги наложиш върху мен.“ После се обръща към сина си и му казва: „Синко, ще гледаш да правиш по-малко бели, за да освободиш и моя гърб от удари.“
Ние, съвременните хора, разрешаваме въпроса, как трябва да се живее. Не трябва да разрешаваме въпроса, как трябва да се живее, но как трябва да се раждаме. Ние трябва да разрешаваме въпроса, какви майки трябва да имаме, какви бащи трябва да имаме. Като говоря майки, аз не разбирам „майка“ в обикновения смисъл на думата. Днес у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабост, всички искат да женят своите дъщери и синове. Защо да ги женят? В природата съществува следния закон: не се позволява на кое и да е същество да дойде на земята, докато няма условия за него. То трябва да чака. Има много души, които трябва да чакат, няма благоприятни условия още за тях. Где трябва да чакат? – В другия свят. Отлично е там! По някой път у нас се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трябва. Ами знаете ли, какво нещо е размножаванието? Идете в Китай да видите, колко гъсто е там населението! У тях има едно желание да изчезнат едни, за да дойдат други, нови хора. Затова те често се молят на Бога, да дойде некаква катастрофа, да настане некакъв катаклизъм, та да измрат неколко милиона хора изведнаж. Те сметат това нещо за некакво благословение. Ако у нас стане такова масово измиране на хора, то е цел ужас, цел ад. Ако отидете в Китай, ще видите, как тия хора са направили къщите си по саловете на реките – тъй гъсто е населението. Место си търсят хората! И при всички тия условия, желанието на хората да се размножават, е необяснимо. Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросът не седи в физическото размножаване, в физическото създаване. За човека е важно, след като създаде физическото си тяло, да се погрижи за развиване на сърцето, за развиване на своя ум и най-после да даде потик за развиване на моралните си чувства. Само така той ще се прояви като човек.
Питам: где е благородната страна на човека? Всички съвременни хора са способни на едно: да се докачат. В това са майстори. Да се карат, да правят свади, за това са майстори всички хора. Това е не само с обикновените хора, но и с религиозните. Святските, хора се бият вън, по улиците, а религиозните хора се бият вътре, в къщи. Някой религиозен човек след като набие жена си на общо основание, после ще ѝ каже: ще мълчиш, няма да ме компрометираш няма да казваш, че те бия, защото аз служа на Бога. После, ще намери някой стих от Писанието, ще каже: жените трябва да се подчиняват на мъжете си. Тъй казва Господ! Некъде пък жената набие мъжа си и после цитира някой стих от Писанието: мъжът трябва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада. Това са аргументи, доказателства, но физически. Казвам: дето мъжът е силен, той налага, той цитирва стихове; дето жената е силна, тя налага, тя цитирва стихове. Какво се разрешава по този начин? – Нищо.
Писанието казва: „Бог заповедва на слънцето да грее еднакво и на добрите, и на злите.“ Под това слънце се разбира разумния живот в хората. Това слънце трябва да бъде разумно, затова Господ му заповедва да грее и за добрите, и за злите хора. Ако това слънце не изгреваше, ако нямаше разумност в света, всички хора щеха да се смразят, нямаше да има никакво развитие.
И тъй, когато става въпрос за състояния, ние трябва да разбираме своите състояния. Има различни състояния, и ние трябва да знаем, постоянни ли са тия наши състояния, или преходни. Представете си, че имате едно преходно състояние, като това на леда. Какво ще донесе това ви състояние? Някой казва: сърцето ми е студено. Какво ти трябва? – Топлина. След като се стоплиш, казваш: изгори ме тази любов. Как! Любовта те изгори! Любовта никога не гори. Любовта е най-великата, най-разумната сила в човека, и след като проникне в него, тя му дава по възможност най-благородните, най-възвишените пориви на духа. Любовта, според моите схващания, най-първо е достояние на великите Учители; после е достояние на великите адепти, на великите ученици на великите верующи, на великите оглашени и най-после на всички съвременни хора. Но тази любов, едва като сенка засега съвременните хора. Някой казва: ти знаеш ли, как ми е пълно сърцето с любов! Ох, умирам за тебе! Готов съм да се жертвувам за тебе. И пише на приятеля си: всичко съм готов да направя за тебе! След две години пак му пише: Повече да не стъпваш в къщата ми! Питам: как е възможно човек да се измени толкова много? Как е възможно да се обърне толкова много сърцето му? Златото железо може ли да стане? Железото злато може ли да стане? Водата лед може ли да стане? – Може, но при известни условия. Кога? – Ако водата е на северния полюс, може да стане на лед; ако водата е на екватора, на лед не може да стане. Питам: водата на пари може ли да стане? – Може. Кога? – Ако е в котела и отдолу пещьта я нагрева. „Може“ и „не може“ да стане нещо, това зависи от условията. Можем ли да бъдем разумни? – Можем. Кога? – Когато сме сверзани с ангелите. Можем ли да имаме настроения? – Можем. Кога? – Когато сме сверзани с животните. Можем ли да се любим? – Можем. Кога? – Когато сме сверзани с Бога. Само тъй ние можем да разберем единичността и множеството.
В света има два велики процеси, които аз уподобявам на състоянията на нашето съзнание. Един от процесите се крие в подсъзнанието, за който говори и съвременната наука. Той е Божествен процес, аз го наричам „множествен процесъ“. Туй, което мислят великите, напредналите същества в природата – боговете, ангелите, архангелите, херувимите, серафимите – всичката енергия на тяхната мисъл се разпределя из целия козмос, и всичко това се нарича „подсъзнание“. То представлява един общ процес. Казваш: нещо в подсъзнанието ми работи. Имаш желание да направиш нещо хубаво, велико – то се дължи на тия същества в тебе. Казваш, аз имам подсъзнание. То значи: аз съм в връзка с тия висши същества. Вторият процес се крие в съзнанието, което се среща и в всички животни и растения. То е също така един множествен процес. Значи, подсъзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички висши същества, а съзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички нисши същества. Той е процес присъщ на всички животни, растения и човека. Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим. Той е единичен процес. Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос. Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи на страна, искаш да разбереш въпроса сам, по своему. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква в човека. Самосъзнанието е индивидуален процес. Много редки са моментите, когато Божественото съзнание прониква в нас. Когато Божественото съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като вътрешен глас. Има моменти в живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този момент в вашия живот ще бъде епохален. Той ще бъде най-красивият момент. Щом това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно време беше това, но в сън ли беше, в будно състояние ли беше, видех нещо особено, чух нещо особено… Това нещо не може да се схване от вашия ум. То е нещо Божествено! Комуто е проговорило това съзнание, в него като че нещо се отваря, и той вижда отношенията, които съществуват между този, който му е проговорил и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкъса. Няма сила, която може да разкъса тази връзка. И най-великите грешници са сверзани с Бога. Защо изглежда, че са без Бога? – То е, защото някой път човек иска да се отдалечи от Бога, да се разходи из света. Тогава Бог разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човек е вече свободен да верви накъдето иска. Такъв човек верви, верви и най-после, като се умори, казва: къде вервя аз? – И пожелава да се върне отново към Бога. Бог взима тогава макаричката си и започва да навива този конец, докато тази душа отново се приближи при Него. Някой казва: изгубен съм! Не, тези конци никой не може да къса. Те никога не се късат. Всички души са сверзани с такива конци. В това отношение, окултистите казват, че тия конци, между Бога, и душите са скъсани. Не, понеже всяка душа е един лъч от Бога, никога не се късат нейните конци. Възвишеното, благородното, което имаме в себе си, е Божественото в нас, и то никога не се губи. Защо трябва да го отричаме, защо трябва да се съмневаме в Бога? Сега, няма защо да ходим да питаме, какво е казал Петко, Драган, какво казал този-онзи философ. Не, онова, което аз нося в своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човек, то е онзи импулс в мене, който ме кара да съзнавам, че в мене има нещо Божествено. То е Бог, Който живее в мене. Този момент, в който аз съзнавам, че съм човек, че имам връзка с Бога, това е Божественото в мене; това е, което ми казва, че и аз имам право да живея като всички хора, да се ползувам от общите блага, които Бог е дал; това е, което ме убеждава в великата Правда на света, за която аз няма да се кълня, а с живота си ще изнеса; това е, което ще ме увери, че аз съм гражданин на великото Божие Царство. Ако ние пазихме великите закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щехме да имаме! А сега, като погледна хората, на какво мязат? – Устата им са криви, носовете им са криви, очите им са криви, веждите им са криви, челата им са криви, и след всичко това казват: красиви са днешните хора! Красиви тела имат. Вие още не знаете, какво значи красиви тела! Всички мускули у човека имат определена дължина, имат определени размери на действие. За всеки човек е определено, какво трябва да бъде челото му, какъв трябва да бъде носът му, какви трябва да бъдат очите му. За всеки човек има един специален модел, по който трябва да бъде направено тялото му; за всеки човек има един модел в умствения свят, по който трябва да бъде направен мозъка му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направено сърцето му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъдат създадени чувствата му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направена душата му. Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голема, колкото целият козмос. Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой. Вие това не знаете.
Сега, вие седите в това събрание и си казвате: аз съм толкова нещастен! Казвам: не, ти си много богат! А, богат! Не ми говори! Като казвам, че е богат, не верва на думите ми, но ако му дам една торба с английски златни на заем, ще верва, че е богат. Според мене, на човека пари могат да се дават само на заем, а не като милостиня. Унижение е за човека да му се дават пари като милостиня. Като дам някому пари на заем, щом дойде времето, той ще ми ги върне. Сега всички проповедват, че трябва да се дава милостиня на хората. Не, с това не съм съгласен. На заем може, но милостиня да се дава на човека, не съм съгласен.
„И Господ заповеда на слънцето да изгрева и на добрите, и на злите“. Защо? – За да имаме всички изобилен живот в себе си. Слънцето носи живот на хората, но не може да ги направи добри. Онзи, който прави хората добри, това е Бог. Той внася разумния живот в тях, и тази разумност ги прави добри. Често изобилието на слънцето ражда всички спорове в света. И действително, слънцето е виновно за много работи. Ако нямаше слънцето в света, хората щеха да бъдат в къщите си, нямаше да стават никакви убийства. Какви убийства щеха да стават в света без слънчевата святлина и топлина? Стои човекът в къщата си, свил си ръцете на юмрук, замръзнал цел не може нищо да хване. И най-големият юнак да е, ще седи в къщи, ще свие ръцете си, не ще може да управлява никакъв револвер. А като изгрее слънцето, всички се раздвижат, стоплят се, захверчат онези ми ти куршуми, гранати, всички се бият, чува се: бумъ-бум!
„И заповеда Господ на слънцето да изгрева и за добрите, и за злите“. Казва Господ на слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се бият, да дойде умът в главата им, защо те не разбират смисъла на живота“. Казвам: като дойдем до самия живот, ние трябва да разбираме вътрешната му страна. Сегашният живот, който живеем, се намира пред една нова фаза. Вие няма да останете в това положение. Представете си, че сте слуга при един господар, условен сте при него за три години. След три години този господар ще ви предаде сметката и ще ви каже: повече нямам нужда от вас! И действително, вие сте сверзани тук на земята само за известно време. След три години господарьт на земята ще ви повика и ще ви каже: повече нямам нужда от вас! Той ще ви предаде сметката, вие ще си купите билет и ще се върнете. Къде ще се върнете? На онзи свят. И Христос, когато беше на земята, казваше на учениците си: „Отивам да ви приготвя место и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Та, всичкият спор, който сега съществува в света, е чисто духовен. Ние, съвременните културни хора, трябва да разберем онези велики Божии закони, които работят в умовете ни. Защо трябва да ги разберем? – Понеже искаме да бъдем здрави, искаме да бъдем щастливи, искаме да бъдем умни, искаме да имаме религия. Много добре, нека имаме религия, но тази религия да бъде религия на Любовта! Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бъдат училища на Мъдростта! Искаме да имаме обществен строй, искаме да имаме закони. Нека имаме обществен строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда! Този въпрос майките ще го разрешат. Кои майки? – Бъдещите майки, а не сегашните. И религиозните хора трябва да проповедват повече на майките.
Често ни запитват: вие какво проповедвате. Трябва ли хората да се женят, или не трябва? Когато Господ създаде света, каза на първите хора да завладат птиците, рибите, животните. Какво подразбираше с това? – Той подразбираше, че те трябва да завладат всички нисши елементи в себе си. Затова Господ постави Адама в райската градина, направи го градинар, да изучава растенията. Следователно, при сегашното състояние, в което се намираме, ние трябва да изучаваме растенията, да изучаваме бъдащата наука за нашето развитие. Всяко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае как да извлича от корените си потребните за него сокове. В тези корени живее умразата, завистта, злобата. Те са ненужни материали. Но, когато ние се научим, как да извличаме тези сокове, как да ги преработваме и ненужните за нас препращаме назад в почвата ние ще разберем, какви трябва да бъдат отношенията ни с по-напредналите от нас братя. Сега, всеки от вас иска да живее между по културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора от ангелите аз не зная. Следната фаза, в която ще минем, е фазата на ангелите. Щом влезем в тази фаза, сегашните груби тела, които имаме, ще се изменят органически. Те ще бъдат създадени от една по-фина материя. Как ще се създаде тази по-фина материя? – Чрез религиите. Всички сегашни религии не са нищо друго, освен един метод, чрез който с молитви, с съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрез която нашето тяло да се обнови. Това нещо не може да дойде само по себе си. Тези хора, които в миналото се молили, които живели в пустините един чист и свят живот, както и тия учени хора, които са работили усилено с мисълта си, са помагали, както на себе си, така и на целото човечество, именно в това направление – работили са за неговото повдигане и усъвершенствуване.
Та, всеки от вас трябва да работи за своето подигане. Не е въпросът, в какво верват другите хора. Някой път вие казвате: еди-кой си човек не верва. Не, в всички хора има един вътрешен стремеж, само че едни хора верват в видими неща. Други са дошли на по-висока степен на развитие, и те верват в неща, които са видими, но верват и в неща които умът може да постигне. Трети вид хора верват в всичко това, но верват и в самата Любов. Некои хора казват: аз в Любовта не вервам. Това са хората, достигнали до положение да верват в видимото, да верват в това, което умът може да постигне, но не верват само в Любовта. Щом ние заговорим за Любовта, те казват: какво се говори там за любов, каква е тази любов? – Те разбират любовта на взимания и давания. Любовта е най-високото състояние, което може да се намери в човека. Ако Любовта би дошла у нас само за един ден, ние бихме разполагали с всички богатства, с които земята разполага. Ако Любовта би проникнала само за един ден у нас, ние бихме видели всичките богатства на земята. Ако Любовта би дошла само за един ден, всички сърца на хората биха се отворили. Ако Любовта дойде в някой човек само за един ден, той ще бъде готов да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовта дойде у тебе само за един ден, всеки ще бъде готов да гарантира за тебе и с един, и с милион лева. С такова доверие би се ползувал ти пред всеки едного! Чудно ли е това? Аз зная хора скъперници, които не са готови да дадат нито пет пари за когото и да е, но влюбят ли се, ще ги видиш, че са готови да жертвуват 1–2–3 милиона лева за тази жена. Аз зная един богаташ американец, който, като се влюбил, дал 100 милиона лева на тази жена. Жертвува човекът! Защо? – Има нещо, което иска той. Видимо ли? – Не, не е видимо. А какво е то? – То е Любовта. Ами че онова, което ни сверзва, не е ли Любовта? – Любовта е. Онова, което ни сверза не е ли разумността? – Разумността е. Когато чувствуваме, че някой ни обича, ние имаме особено разположение към него. И всички ние трябва да се научиме на това изкуство, да бъдем носители на Любовта. Всички ние трябва да отворим душите си, за да може туй Божествено слънце да изгре, в нас. Три слънца трябва да изгреят едновременно в нас: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовта, което изгрева в душите ни. Когато тези три слънца съединят силата си, тогава ще се образува разумния човек. Когато лъчите на физическото слънце, когато лъчите на слънцето на ангелите и когато лъчите на Божественото слънце, или слънцето на Любовта, почнат в нас, те ще ни пресъздадат, и нашите глави ще се видоизменят. Сега, например, мнозина мислят, че са много добри. Аз наричам добър, идеален човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вътрешно, в себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всеки прави това. Който не верва като нас, ние не го обичаме; който не мисли като нас, ние не го обичаме. Не, идеалният човек, да го обичат, или не, той мисли за всички, той грее за всички, като слънцето. Каквото и да мислим за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовта постоянно изпраща своите лъчи. Каквото и да мислим за Бога, дали Го признаваме, или не Той от хиляди, от милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питат: как търпи Господ тия хора! Че Господ не търпи само вас! От вашата земя, по-надолу, има още много същества, които са 100 пъти по-лоши от вас. И тях търпи Господ. Под тях има други, които са 1,000 пъти по-лоши. И тях търпи Господ. Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши същества от тях. Вие ги наричате дяволи. Велик е Господ! Той, като погледне ни тия същества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? С това Той казва: „Ще поумнеят един ден тия деца“! Бог разбира дълбоките причини, знае, защо са лоши тия същества. Но, има нещо, на което се радва Господ. Над нас има същества, които са 100 пъти по-добри от нас. Над тия същества пък има други, които са 1000 пъти по-добри от първите. И Господ погледне към добрите, погледне към лошите и казва: „Много са добри децата ми“! Тогава, взима Той от добрите деца и дава на лошите; пък и от лошите взима и дава на добрите. Промени прави Той! Затова тия деца негодуват и казват: много е търпелив Господ!
„Защо Господ заповедва на слънцето да изгрее и за добрите и за злите.“ Казва Христос: „Бъдете съвершени, като е съвершен Отец ваш небесни!“ В малък размер и ние можем да бъдем съвершени. Кога? – След като влезем в Духа на Истината. Тогава ние ще имаме един нов стремеж, едно ново разбиране за самия живот. Не казвам, че трябва да напуснем сегашния си живот. Не, по никой начин не трябва да го напуснем. Ти искаш да напуснеш живота си, но така не се напуща той. Ти като имаш да даваш, бегаш от град в град, но кредиторът ти не те напуща, верви след тебе, търси те. Не можеш да се освободиш лесно от него. Онзи, който има да взима от тебе, търси те, обича те той. Ти заминаваш за един град, той подире ти. Каквото има да си вземе, ще го вземе и след това ти казва: сега можеш да отидеш, където искаш. Питам: ако лошите духове ни преследват и ни правят пакости, защо правят това? – Имат да взимат от нас. Пък когато некои добри духове ни помагат, защо правят това? – Имат да ни дават. Тъй седи въпросът. Следователно, и едните и другите ни търсят. И едните идват съзнателно, и другите идват съзнателно. Едните казват: вие ни дължите, и трябва да ни се изплатите. Другите казват: ние ви дължим, и трябва да ви се изплатим. По същия закон и вие трябва да гледате да се изплатите. Сега някой казва: не ми се живее. Че от тебе ли зависи да живееш? „Не ми се работи.“ че от тебе ли зависи да ти се работи? – Не зависи от тебе. Ще работиш и оттатък ще минеш. Я онази млада булка работи ли ѝ се? – Не, но само като си помисли за своя възлюблен, става и работи. Войникът казва: не ми се работи. Да, но като помисли за началство, работи и не се спира. Учительт като помисли за учениците си, работи. Ученикът като помисли за учителя си, работи. Свещеникът като помисли за пасомите си работи. Кой е свободен в този свят? – Всички ние сме сверзани в този свят, роби сме на условията. За в бъдеще ще имаме такъв строй, дето хората ще работят без пари, от любов ще работят. Туй ще бъде най-красивото нещо!
„И заповеда Господ на слънцето да изгрева и на добрите, и на злите“. Три слънца трябва да изгреят едновременно! Тези три слънца са изгрели вече в света. И ако всеки един от вас може разумно да повелева вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до великата Истина. И колко красива е тази Истина! Но всички ние се спираме в своите стари вервания. Всички ние се спираме в своите стари знания. А в света трябва да се внесе вече нещо ново. Човек, който е излезъл от животинското царство, трябва да прекрати с настроенията. Никакви настроения повече! Той трябва да остави настроенията на страна и да бъде разумен. Всеки от вас, който не иска да се спъва, трябва да бъде разумен, да борави с две велики сили, с две велики величини, а именно с разумността, и с Любовта. Всичко в света трябва да се преустрои. Ако вие бихте повервали в това, вашите очи биха се отворили.
Аз бих желал да се отворят очите ви. Но кога? – Когато бъдете силни, за да не се уплашите. Защото, има хора, на които, като се отворят очите, умът им се разбърква, и те полудеват. Вие трябва да бъдете толкова силни, че никак да не се уплашите от този нов свят, който ще се яви пред вас. Да допуснем, че пред вас се яви някой ангел от небето, даде своите разпореждания да направите нещо и си замине. В първият момент, като видите, че ангелът го няма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствуваш въодушевен, ще излезеш вън, ще разкажеш на един, на втори, на трети, че ти се явил един ангел, но всички ще ти казват: защо си толкова будала да верваш в тия работи? Първият ти каже, че не си с всичкия си ум. Вторият потверди същото, третият – също, и най-после ти се усъмниш. Не, онзи при когото се яви ангелът, трябва да има сила, вера в себе си да не се разколебава от ничие мнение. Той трябва да настоява и да казва: при мене снощи дойде един ангел и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна един човек в въздуха за краката и да го държа прав като свещ. Ще му кажат: ти не си с ума си. Не съм с ума си ли? Хваща един човек и го дига в въздуха. Сега с ума си ли съм? – Не си. Хваща го отново обръща го надолу с главата и го пита: сега с ума си ли съм? – С ума си. Този човек казва на другите: голяма сила имаше този господин, но като че не беше с всичкия си ум. После отива при някой учен и му казва: снощи се яви при мене един ангел и ми каза, че ще мога да разрешавам най-трудните математически задачи. Този учен казва: а, този човек не е с ума си. Ангел му се явил! Дават му трудни задачи, започва да ги решава. Този учен казва, не зная, дали му се явил ангел, или не, но решава човекът и най-мъчните задачи, много знае. Отива най-после при един духовен човек и му казва: сноши ми се яви един ангел и ми каза, че какъвто болен и да се яви пред мен, ще мога да лекувам. Съмневаш ли се? – Съмневам се. Добре, доведете ми некои болни. Довеждат при него един паралитик, един слеп и на всички помага. Паралитикът излекува, на слепия очи отваря. Тогава духовният казва: дали се явил ангел на този човек, или не, не зная, обаче той лекува паралитици, очи на слепи отваря и т.н. Най-после правоверните ще кажат: някой дявол е дошъл в него, та всичко може да верши. Ако този дявол може да дига човек в въздуха; Ако този дявол може да решава и най-сложните математически задачи, ако този дявол може да лекува паралитици, да отваря очи на слепи, тогава где е Божественото, где е мощното у човека, което може да прави всичко? Никакъв дявол не се крие в тези прояви! Аз зная, какво може да прави дяволът. Дяволът знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволът знае да размества умовете на хората, но да решава задачи не знае. Ако живеете по дяволски, дяволът иска хората да бъдат идиоти – нищо повече. Всеки стремеж за знание, за святлина, за свобода, за прогрес, за Любов, това са импулси на великия Божествен Дух. И всеки човек, който мисли друго-яче, не е на правата страна. Казвам: когато срещнете когото и да е с такива благородни пориви, признайте, че в него се проявява Божественото. Силен е този човек, наистина, защото ангелът му е говорил. Виждаш, че някой дига някого в въздуха, кажи си: вервам му една трета. Вервам, че му се явил ангелът. Виждаш, че този човек решава всички задачи. Кажи си: вервам му две трети, вервам, че му се явил ангелът. Виждаш го, че лекува всекакви болни. Кажи си: вервам му три трети, вервам, че му се явил ангелът. Вервай му както верваше на този, който дошъл да дава сеанси в военния клуб и показва некои опити на хипнотизаторство. Казва: „allez-passez“ – и махне с ръката си. Той очи отваря, паралитици лекува и т.н. Радвай се, че този човек всичко знае. Тия хора, които са били хипнотизирани, после дойдат в съзнание и казват: дали е верно всичко това, което видехме, или не е верно? Съмнението идва веднага. Некои ще поверват, ще бъдат радостни, но някой ще кажат: чакай да не бързам да се произнеса, че ще ме направят луд. Добре, кое е реално? Ако те хвана за ръката ти, това реално ли е? Ако гледаш с очите си, това реално ли е? Ако държиш една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е? Същината на нещата не се мени, но формата на нещата се мени. Ледът се е превернал в вода. Следователно, ако се мени нещо, то е само формата, а същината на Любовта, която ние разбираме, разумното нещо, при всички случаи остава едно и също.
Съберат се некои хора и ми казват: ти си на правата посока. Хубаво, ако аз живея едновременно и на земята, и на небето, и в корените, и в клонищата, и познавам, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вервам, или на тия хора, които казват, че не съм на права посока? Те казват: нищо не виждам! Аз казвам: всичко виждам! Те казват: ама ти не си с ума си. Аз казвам: аз съм с ума си но вашия ум не е събуден, много облаци и мъгли има около него. Трябва да се явят в вас тези бури, с бързина на движение около 10,000 клм. в час, да разгонят облаците и мъглите, та да се яви това слънце в душата ви и да повервате. Има нещо скрито в дълбочината на душата ви, което говори, което решава всичко. Има един вътрешен глас в вас, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрел! Престани да вершиш престъпления! Престани да ядеш толкова много! Някой обича да се облича много богато. Този глас казва: престани да се обличаш толкова богато! Престани да градиш къщи! Нека друг гради, ти имаш достатъчно. Ти се питаш, дали съм с ума си? Когато този вътрешен глас ти казва да престанеш да градиш къщи, питам се: дали съм с ума си? Когато ти казва да градиш, не се питаш, дали си с ума си. Кое положение е верно? – В Божествените неща има един момент, който всякога е верен. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна святлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него. Не, познавам аз този Божествен Дух; познавам, кога говори Божественото. Когато човек лъже, на лицето му се изразява мрак, тъмнина. Някой човек си остави некъде торбата с парите, забравил я. Аз намеря тази торба. Веднага Божественото в мен заговори, аз стигна този човек, кажа му: братко, ти си забравил торбата с парите си, вземи я, тия средства са твои. Ако у мене говори човешкото, като намери тази торба, ще я взема и ще си кажа: тези пари са мои, Господ е промислил за мене. Не, за мене или за него, това е все едно, аз трябва да постъпя честно. Когато Божественото говори в мене, където и да съм, в гората или в света на тайно или на яве, навсекъде трябва да проявя своя характер. И като учител, и като свещеник – навсекъде ще проявя своя характер. Божественото е един импулс, който се проявява в всички моменти в живота ми при каквото положение и да се намирам.
Слънцето грее, но никой не се запитва, защо Господ днес е заповедал на слънцето да грее. Кой от вас до сега, се е запитал, защо грее слънцето? Кой от вас е благодарил за това? Вие имате здраво тяло, но всички сте неблагодарни. Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този живот. Някой от вас имат вера, но аз не съм доволен от тази вера. Един от руските царе е правил опити, да опита послушанието на своите войници. Войникът дойде до опасното место, трябва да се хверли от там, прекръсти се, но не смее, отдръпне се назад. Друг някой, който е по-смел, готов на послушание, дойде до опасното место, хверли се. Тъй трябва да е с всеки, който е решил да се жертвува за своята идея. И Писанието казва: „Господ ще заповеда на ангелите си на ръце да те подигат.“ Това ще бъде, но кога? – Когато Господ ти заповеда да се хверлиш а не когато дяволът ти заповеда. Сега Господ е заповедал на слънцето да грее зарад нас. Животът, който Бог ни е дал, е дар от Него. Но какво сме направили ние за този наш Баща? Целият свят трябва да си даде отчет за това нещо! Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бъдем българи на разумността и на Любовта! Можеш да си англичанин, но да бъдеш англичанин на разумността и на Любовта! Можеш да си французин, но да бъдеш французин на разумността и на Любовта! Може да си американец, или какъвто и да е, всички народи трябва да съградят живота си върху разумността и Любовта. Щом е така, в целия свят ще настане една вътрешна хармония! Съвременният свят е, който създаде този небивал до сега строй. Казвам: ето защо ние сме, които трябва да поправим този свят. Онзи машинист, който кара машината, от него зависи пътниците да пристигнат благополучно до Варна. Той е, който ще я закара. Онзи капитан, който управлява парахода, от него зависи да го закара на време на пристанището. Онзи учител, който се наема да води един клас, от него зависи добрият успех на класа. Онзи свещеник, който се наема да просвещава хората духовно, от него зависи, какво духовно въспитание ще им даде. Всеки човек трябва да бъде на местото си! Онази жена, която се наема да стане майка, още преди да роди децата си, от нея зависи, каква насока в живота ще им даде. От съвременната наука, пред която сме се спрели, зависи, какви плодове ще имаме. Ние сме се спрели пред отрицателната посока в живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напред трябва да стане духовно подобрение с човека. Най-първо трябва да дойде изобилието в света. То ще донесе Любовта, след туй разумността и най-после ще дойдат всички блага. По този път ще дойде подобрението на целото човечество. А сега, всички казват: за да се поправят хората, трябва физическо подобрение. Направете опит и ще видите, как ще се поправи света. Вземете пример от животинското царство, проследете всички същества от най-малките до най-големите и ще видите, че това са методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждам един вол, аз не гледам на него като на вол, но гледам, как е направен, каква форма има, какви са неговите роги т.н. Мен ме интересува, какво иска да изрази природата чрез тази форма – изобщо, как работи тя. Когато гледам на растенията, за мене всяко растение е един метод, чрез който разумната природа работи, говори нещо. Това са научни методи. Имаш да разрешаваш една задача. Колкото и да е мъчна, все ще намериш един начин за разрешение. Ще се възползуваш от начина, по който вълкът разрешава своята задача за глада. Как я разрешава той? Вълкът, когато се намери при най-неблагоприятните условия на живота си и не може да си намери храна, отива в гората, разравя корените на некои дръвчета и се храни с тях. Господ казва: лошият човек ще се отстрани съвсем, нищо няма да яде. Само така ще поправи живота си. Щом вълкът в критически момент прибетеа до тревата, това показва, че едно време се хранил с трева. Туй че днес се храни с месо, това е една негова слабост. Овцата има друга слабост. Тя нагазва най-хубавата трева и я смачква. Кокошката пък има друга слабост. Тя разхверля с краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве. В всички животни има по една слабост, но те имат и некои благородни чърти. В вола запример има една благородна чърта. Той по целия ден оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бъдеш търпелив – нищо повече. Ще бъдеш работлив като пчелата. Ще бъдеш постоянен в идеите си като дървото. То с хиляди години седи с забита глава в земята. Ветърът го брули, вее, но то не се помръдва. Щом имаш една идея, ще бъдеш като дъба, никой да не може да те отклони.
Та, казвам: природата трябва да се изучава по този начин. Ако биха се дали такива обяснения на младото поколение, то би се намирало на друг път. Ако майките биха давали такива обяснения на синовете и на дъщерите си и ако учителите биха възпитавали така учениците си, резултатите щеха да бъдат други. Всичко това би дало един нов импулс на човечеството.
„И заповеда Господ на слънцето да изгрева и на добрите, и на злите.“ Аз се радвам, че Бог заповедва на слънцето да грее. И днес слънцето грее на всички онези, които отварят кепенците си. Отворете и вие кепенците на вашите умове! Ако имате религия, нека бъде най-възвишената! Ако имате едно верую, нека бъде най-правото верую! Ако имате наука, нека бъде най-правилната наука! Ако имате едно тяло, нека бъде най-здравото тяло! Три неща трябва да има човекът, който е на физическото поле: най-напред той трябва да има здраво тяло. После – просвятен ум; и трето – една възвишена, благородна душа, в която се крие такава религия, която да обхваща целото човечество, без некаква разлика.
И тъй, ние с ангелите ще се свержем чрез разумността, а с Бога ще се свержем чрез Любовта. Щом имаме Любов, Бог е в нас; щом има идеалност, ангелите са в нас. Щом проявяваме Любовта, ние сме в Бога; щом проявяваме разумността, ние сме с ангелите.
Беседа, държана от Учительт, на 15 март, 1925 г. в гр. София.