Който иска славата
„Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, Той е истински, и няма неправда в Него“. (Иоана 7:18)
В света трябва да съществува една мерка. Математиците имат такава мерка. Тя е единицата. Техният аршин е мерката, с която започват. Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада. В геометрията единицата е точката. За да се проектират нещата, трябва да има проекция. Изобщо, всички науки си имат известни максими, известни единици мерки. Изкуствата също си имат мерка. И човешките постъпки си имат мерка, макар че ние сме изгубили всички тия мерки. Съвременните моралисти още не са установили една неизменна мерка за морала. Запример, туй, което е морално за индусите, не е морално за европейците; и туй, което е морално за европейците, не е морално за индусите. Има некакво различие в морала. Това нещо некои обясняват с културата на хората. Казват: по-високо културните хора. Добре, ако вземем една култура в този висок смисъл, не култура като нашата, която има толкова недъзи, питам: в какво седи тази култура по-високо? Ние можем да кажем за някоя култура, че е висока: можем да кажем за некого, че има висок морал, обаче моралът трябва да бъде неизменен, съвершен, а не ту един, ту друг – всеки ден да се мени. Значи, в живата природа съществуват такива норми, който всеки жив човек трябва да знае. Незнанието не ни избавя от отговорности, не ни избавя и от последствията на страданията. От какво произтичат страданията в света? Ние определяме: всички страдания произтичат от изгубването на тези норми. Съвременните учени хора, запример, когато разискват закона за наследствеността; или индусите, който разискват закона за прераждането; или египтяните, който са разисквали закона за преселението на душите, това са все закони, който съществуват в природата, не са някаква теория. Туй, че в живота има некакви противоречия, то е друг въпрос. Туй пък, че душата странствува, това е факт; че душата се облича в разни форми, това е факт; че душата наследва качествата на тези форми, това е факт. Следователно, тези факти може да се обяснят по един или по друг начин. Ако ние искрено търсим Истината, тия факти можем да разрешим правилно; ако не сме заинтересувани, не можем да ги разрешим. Значи, в съвременния свет съществуват две мерки – на търговски език казано – съществуват две фактури. В моралния свет едната мерка съществува вътре в нас, тя е за нас лично, а другата мерка съществува за окръжаващите. За всички животни, който са под нас, ние имаме една мерка, а за самите нас – друга мерка. Щом ни сполети некое нещастие, казваме: как тъй Бог да не обърне внимание на нас, как е допуснал да боледуваме? Някой казва: как – тъй аз да изгубя имането си? Как тъй да ми изгори къщата? Все този философски въпрос поставяме. Но, когато аз чуя, че в някой двор някоя кокошка се оплаква, плаче, търси някой да я спаси, казваме: е, това е друг въпрос. Тази кокошка е отлична, много хубава е, тя трябва да умре! Защо? – За да се нахранят хората. Сега, според същия морал, да допуснем, че хората са също такива същества, който разсъждават, чувствуват, мислят и живеят в такива курници. Това е предположение, вмъкнати идеи между другите, но допущам го за сравнение, за изяснение на мисълта си. Един ден, некои същества, по-висши от вас, дават си некакво угощение и казват: за това наше угощение, някоя от кокошките в този курник трябва да умре! Вие веднага казвате: ама как е възможно, тези същества да си позволяват това нещо? Нали са разумни същества те? Ами и вие нали сте разумни същества, как си позволявате да изяждате кокошките, да ги вадите от техния курник? Да, но те са кокошки! Ами вие пък сте човек! Това са разсъждения, които се зараждат от вашата лична мерка. Ако в света съществува Бог, ако съществува Божията Правда, ако съществува Божествена мерка за нещата, всички противоречия в живота трябва да изчезнат. Божественият закон еднакво има пред вид всички живи същества. Ще ми възразите, че в живота има много мъчнотии. Да оставим настрана мъчнотиите, ние сами ги създаваме; те в природата не съществуват, отпосле са дошли. Мъчнотиите не влизат в нашите разсъждения.
Христос казва: „Който говори от самосебе си, иска своята си слава; а който иска славата на Оногози, който го е проводил, той е истински, и няма неправда в него.“ Онзи, който търси славата на Оногози, който го е изпратил, който му е дал ума, сърцето и живота, той е истински. Некои мислят, че човекът е много нещо, че той е създаден по образ и подобие Божие, че той има големи привилегии в света. Че има големи привилегии, с това съм съгласен, но има и големи задължения. Че има големи дарби, и с това съм съгласен, но има и големи отговорности. Питам ви сега: какъв е човешкият морал? Аз ще направя едно малко сравнение. Мислите ли вие, че с една вощена свещ, или с една електрическа лампа, с които си служите, ще може да виждате чак до Марс, Сатурн или Юпитер? – Няма да можете. Вашата свещ на 10 клм. едва ли ще бъде забелезана. Щом е така, защо ѝ давате такова преимущество? Друг е въпросът за слънцето. Слънцето е видимо не само за нашата планета, от светлината му се ползуваме не само ние, но и всички други, по-разумни същества от нас, които с своите усъвершенствувани телескопи по някой път ни наблюдават, как се движим, как живеем на земята. Те сега виждат, че тук, в София, в този салон има събрани хора, които разискват некакви философски въпроси, но не могат да чуят, какво се говори, защото не се интересуват. Аз не ви казвам да вервате непременно в това, може да е така, може и да не е така, но питам: всички онези вервания, които вие сте наследили, на какво почиват? – Безспорно те почиват на един велик закон. Ние, съвременните хора, обаче, сме паднали толкова дълбоко в материята, мислим, че материялният живот е истинският живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвершено преходно. Ние отдаваме на материялния живот голяма тяжест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Редко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за некого: този човек е идеалист. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум. Тогава какво трябва да имаме? Имущество ли? – Не. Живот трябва да имаме. Имуществото е последствие на живота. Тази пръст, този чернозем, който имаме, е последствие на живота. Тези форми са образувани от самия живот. Следователно, в основата на живота седи животворния Божествен Дух който сформирува нещата тъй, както е Нему угодно. Ако има едно същество, което може да сформирува нещата в живота, да ги изменя, да ги допълня, то е именно този Божествен Дух, от който е произлезъл първоначално живот; от този живот пък е произлезъл човешкият ум.
И тъй, за да разбираме истинския смисъл на живота, за да го направим щастлив, за да внесем великия морал в него, трябва да разбираме великите Божии закони. Само тогава ще могат да се развият тези скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили в човешката душа. Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества. Ако похванете едно шишенце с серна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас. И за в бъдаще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е. Да, до сега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща. Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума. Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-ина клгр. бира, 50 клгр. вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влезла, чрез енергията им, в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите. Днес ви учат, че трябва да вервате в Бога, но как да приложите тази вера, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Чудни са съвременните хора в своите разсъждения! Ако аз дам на най-добрата си предачка най-лошата вълна, то, колкото и да е изкусна тя, не ще може да изпреде лошата вълна – нищо няма да стане от нея. Мислите ли, че ако дадете на най-великия виртуоз една дъска с четири струни, та той ще може на тази дъска да изсвири 7-мата, или 9-тата симфония на Бетховена? Каква симфония ще може да ви изсвири? – То ще бъде симфония на счупената дъска. Мислите ли, че ние, съвремените хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи? Някой казва: аз искам да проникна в тайните на природата искам да се занимавам с окултна наука. Казвам: че как мислиш ти, с тази счупена дъска ще можеш ли да изпълниш тези велики работи, тази велика симфония? Някой казва: е, аз имам здраво тело. Добре, ако е само в здравото тело, защо воловете не се занимават с нещо по-велико, защо не са културни като нас? Защо слоновете, птиците, мравите, които също са здрави, не са културни? – Ограничени са техните форми. Има едно съчетание на сили в тех, което не им позволява да се развиват. Съвременните химици още не са дошли до истинската наука, да изучават материята. Тази материя, която те изучават още не е самата материя. Това е само проекция на материята, но не е още истинската материя. Сила и материя, това са въпроси, които се разискват между учените, но учените още не изучават силата. Тази сила, която те изучават е само проекция на истинската сила, която се проявява. И самият живот, който се изучава, не е още истинският живот. Той е само проекция на онзи истински живот в природата. И с тези проекции, които изучаваме, ние мислим, че имаме същността на нещата, същността на материята. Някой казва: какво нещо е материята? – Тя е една проекция, тя е като леда, по който зимно време можеш да минеш, а летно време не можеш. Защо зимно време можеш да минеш? – Зимно време има условия за леда, а летно време нема. Некои казват: аз мога да направя, каквото искам. Не можеш да правиш, каквото искаш. Всеко нещо трябва да се прави на време. Ако онзи бивол лега летно време в локвата, това е отлично за него, той се брани от мухите. Мислите ли, че, ако зимно време легне в локвата и излезе от там, ще му бъде приятно? Чудни са хората, като казват: как, защо да не влеза в локвата! Казваме: да, летно време за бивола е добре да влезе в локвата, но зимно време кракът му няма да стъпи в локвата. Ако влезе главата му ще пати. Некои питат: защо не трябва да грешим? – Зимно време е. Който стъпи в локвата, ще изгуби всички проекции на живота си. Казва някой: е, докажи! Ела да ти докажа! Всеки ден, като бие камбаната, какво показва това? – Че един ден и твоята камбана ще бие, че и твоята проекция на живота се развалила. Ами тогава, где е същността на живота где са Иван, Петър, Стоян, где е образът им? Гледам, от него останали глава, кости, но всичко това е празна работа. Това ли беше Иван? Не, ние от сега нататък трябва да проучаваме истинския живот. И до тогава, докато ние разсъждаваме от само себе си, до тогава, докато търсим своята слава в света, ще имаме такава култура, като сегашната: навсекъде между хората ще има съмнения. Прави са те, но казвам: невъзможните неща за слона са възможни неща за мишките и за птиците. Един слаб мост, през който не е възможно да мине слон, понеже ще се строши, по този мост могат да минат хиляди мишки. Някой казва: еди-кой си прави това, и аз мога да го направя. Не, той е мишка, за него не е забранено да минава по този мост. Той може да мине през този мост колкото пъти иска, но ти си слон, за тебе не е позволено да минаваш през този слаб мост. Тъй щото ние, съвременните хора, се различаваме един от друг. Всеки човек има известен кръг на своята деятелност; за всеки човек има известни ограничения, който природата е наложила; всеки човек, от свое гледище, трябва да размисли, как да употреби разумно живота си. Всеки трябва да се определи, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводил.
Сега, ако ви зададат въпроса, от где сте дошли? – Ще кажете: не знаем, наверно от живота. Некои питат: къде е животът? – Общият живот прониква целата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества. Некои питат: ами какво нещо е смъртта? Аз мога да ви обясня смъртта, умирането, само чрез закона на аналогията, т.е. чрез закона на сравнението. Когато една рекичка трябва да мине през пустинята, дето топлината е силна, тази малка река не може да достигне до своето предназначение, защото част от водата ѝ се изпарява, а част от водата ѝ се просмуква от почвата. Следователно, много хора, на който животът протича, т.е. не може да достигне до великия живот, до великото море, умират; а онези, великите хора, на който животът има изобилно притоци, пристигат. И всеки човек, който иска да се подигне, трябва да изучи този велик закон в себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратил на земята. Някой от вас ще каже: трябва да има някой, който да ни научи. Всички ви учат, че преди 2,000 години е дошъл Христос, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително верую? – Не, той няма едно положително верую. Я запитайте този, който има една положителна връзка с Бога дали може да ви каже нещо за тази реалност, дали може да ви докаже, че действително е сверзан с Бога? Има мнозина верующи, който имат тази опитност; има други, който са на път да я добият, но тази опитност се добива чрез големи жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можем да добием тази истина. Тъй както сме сега в живота, ние мислим, че за да се домогнем до тази велика Истина, трябва да се лишим, да се откажем от благата на живота. Това не е верно. Ако се домогнем до тази велика Истина, животът ни ще се осмисли, защото ще придобием и Любовта, а Любовта е, която осмисля нещата. Забележете, има един велик закон в Любовта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка семка, и ти ще се радваш на тази семка, защото от нея ще излезе нещо велико. Само Любовта може от малките неща да прави велики работи. Като посадиш тази семка, след година от нея ще излезе цело дърво. Великите неща вън от Любовта постоянно се смаляват, разрушават и в края на краищата, нищо не остава от тех. Когато немаме Любовта в себе си, за нас великите неща постоянно се смаляват, а когато имаме Любовта, от този малък живот се образуват великите, Божествените работи, и тогава идват великите блага, великата хармония в живота. Всичко това трябва да се опита.
Миналата седмица ви говорих, че мнозина, искат да говорят за Истината, като за нещо външно обективно. Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва. И Мъдростта обективно не може да се проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. Истината по някой път хверля своите проекции в ума, и умът по косвен начин може да я проучава. Мъдростта хверля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свет. Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици. Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: велико е това учение! Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертвува живота си за другите, за целото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който верши престъпления и после отива да се самоубива. Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил. И двамата умреха. Христос умре по-рано, но възкръсна. Юда умре по-после, но не можа да възкръсне. И единият се размножи, и другият се размножи. Последователите на Юда днес не са малко. Казвате: а, последователи на Юда! Ами че последователи са! Навсекъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, който виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завершим. Некои казват: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кисията на некого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертвува здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна. Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора. Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране. Какво представлява Юда? – Той е само един символ. Който говори за себе си, търси своята слава.
И тъй, всички ние, за да се разберем като хора, като братя, трябва да турим принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото в нас – трябва да турим на първо место, трябва да го поощряваме. Такива хора аз похвалявам. Какви хора? – Бедните. Аз не говоря за тия бедни хора, който по наследство, кармически са наследили пороците на своите деди и прадеди. Аз не съм съгласен с тех. Аз говоря за онези бедни хора, за онези разумни хора, който доброволно са пожертвували своите богатства, доброволно са станали бедни. Те могат да бъдат богати, имат изкуството за това. Те могат да станат и художници, и музиканти, но те са пожертвували всичко: своя живот, своите богатства – и то всичко даром. Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството. Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството. А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати. Казвате: е, такива са условията! Да, такива са условията на живота но кои условия? – Общите условия, учението на Юда е такова. Турците казват: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе. Но аз казвам: има изключения от това! Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел некакво особено желание. Пита го: защо седиш тука? – Исках да влеза в салона да послушам, но немах пари. Той се тротеа от това и го запитва за адреса му. Момиченцето си дава адреса и се отегля. Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал некога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, който го следват, дали учени хора го следват, или прости. Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, който са пожертвували своите богатства, своя живот, да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тех. Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излезат на сцената. Некои казват, че времето щело да подобри нещата. Времето отдавна е дошло. Питам: преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използува? – Овците го използуваха. Защо не го използуваха вълците? – Има си причини за това. Ние, съвременните хора, защо не използуваме това учение сега? Всеки ще се оправдае, ще каже: трябва да се осигуря. Ако си чиновник, имаш 1,000 лв. месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева. Какво от това? Допуснете, че имате 100,000 лв. Осигурихте ли се? Не, ни най малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворят в някой затвор да лежа една година или десет години, та е все едно и също нещо? Не, материялните блага в този свет само ще усилят страданията ви. Животът ви от единия до другия край ще бъде само разочарования. Аз бих желал да срещна един човек, на когото животът да не е пълен с разочарования. Ние живеем един чисто търговски живот. Майките и бащите днес са търговци в домовете си. Те отгледват децата си, продават дъщерите и синовете си на някой богат момък или мома, без да мислят дали са добри, или не и спокойно си заминават за онзи свет. Питам: къде са вашите родители? – На онзи свет. Имате ли съобщение от онзи свет? – Сега немаме, но за в бъдаще ще имаме съобщения. Не, ние още сега можем да имаме съобщения с невидимия свет. Невидимият свет е направил вече своята последна инсталация. Ние можем да направим това съобщение. Днес науката е успела да постигне чрез безжичния телефон да се съобщават хората от Париж до Лондон. По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свет и да чуем, какво се говори там. Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: докажете! Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвет, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледо-жълт цвет. По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак. Ще кажете: как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нещата. От сега нататък ще ходим с виждане. – Само разумният човек ходи с виждане. Той знае как да насочи своя поглед, за да произведе тази светлина.
Ние сега отлагаме, казваме: времето още не е дошло. Като дойде Христос, Той ще ни научи. Що е Христос в света? – Той е Любовта. Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца. Ако вие изгубите този момент, ще чакате още неколко милиона години, докато дойдат други благоприятни условия. Това са вълни. Аз няма да се спирам да говоря за тези вътрешни връзки, които съществуват между една и друга вълна на битието, които обхващат хората и ги водят в вечността, т.е. не в вечността, но ги подигат от една степен в друга и разширяват техното съзнание.
Христос казва: „Онзи, който търси славата…“. На кого? – На Онзи, Който го е пратил. Питам: защо ние да не можем да възприемем този общ живот? Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот. Напротив, ще го осмисли. Той ще бъде един приток вътре в нас. Когато Божественото дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните. В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, от где да започнем. Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината. Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината. Сами те я търсят. Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа. А тук, всеки се сили да отиде в Индия. Добре, идете там, посетете храмовете им. Всичко ще намерите – разни учения, теории, но туй същинското, за което душата ви копнее, към което умът ви се стреми, няма да намерите. Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза из телото си и да се пренася в един далечен свет; там, след като научи Истината, ще се върне отново на земята, за да я познае. Сега некои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел двама от своите ученици и ги завел на планината. Казвате: на високо место ги заведе Христос. Че колко високо беше това место? Ние знаем високите места на Палестина. Да, на много високо место ги изведе Христос! То не беше височина 10 клм., не беше и 20 клм., не беше и 100 клм., то беше много високо место! Ще каже някой: това нещо не съответствува с разказа в Евангелието. Един човек на земята не може да светне. На друго место светва. Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа. След този разговор, Христос, с двамата си ученици се верна назад. Следователно, ние трябва идейно да се подигнем. Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина. Некои хора, като излезат вън от себе си, не искат да се вернат назад, затова не ги пущат. Днес хората не са достатъчно честни. Ние сме пратени на земята като. В затвор, наказани сме. Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън телото си. Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем. Индусите казват, че ние сме дошли на земята в този затвор, за да ликвидираме с своята карма. Аз пък казвам: ние сме изпратени на земята от невидимия свет, за да научим некои уроци, да свершим училището. Докато не свершим училището, няма да ни пускат в другия свет като неканени гости само за беля на своите майки и бащи. Казва Христос: „Който търси славата на Онзи, който го е пратил, Той е истински“. Този жар, да търсите славата Божия, трябва да се зароди в душата ви. Туй желание трябва да стане непреодолимо. И сега, като ви говоря за Господа, ще кажете: е, пак се говори за този Господ, Който разваля света. Има наистина един Господ, който разваля света, но аз не ви проповедвам за него. Аз ви проповедвам за този Господ, Който е направил света. Седалището на онзи Господ, който разваля света, е човешкият търбух, а седалището на този Господ, Който е направил света е на друго место – то е в човешката душа, в човешкия дух. Тия хора, в душата, в духа на които живее Бог, това са онези велики хора, това са гении, Учители на човечеството, които са дали най-високото проявление в музиката, в поезията, в изкуството – изобщо в всички направления. Това са души, които подтикват човечеството напред. Те са имали опитността да излизат от телото си. Следователно, вие, които ме слушате и за вас не е изключена възможността да имате същата опитност. Вие казвате: по благодат не може ли? – Не може. Проекциите само стават по благодат. В Любовта има един велик закон, той е следният: по някой път тя сама се разкрива, но само на онези, които могат да я възприемат и да се ползуват от нея. За да ви се разкрие Любовта, трябва да преминете неколко закона: закона на жертвата и закона на самоотричането. Вие казвате некому: раздай имането си! Как имането си! Е, напусни жена си и децата си! Как, да напусна жена си и децата си! Значи, страх ви е. Та ти с жена ли се роди? – Сам се роди. И жена ти, и децата ти сами се родиха. С това аз не подронвам семейния живот, но казвам, че вие имате криво разбиране за семейния живот. Докато семейният живот е поставен в една правилна насока, има смисъл, но ако не се постави на правилни начала, докато не излезе от затвора, той представлява цел ад. Съвременните хора казват: който иска да поумнее, нека се ожени. Аз пък казвам обратното: който е глупав, да се не жени; който е умен, нека се жени. Питам: ако глупавите хора се женят, какви деца ще родят? Ако се женят умните хора, какви деца ще родят? Ако трябва да се женят хората, според мене, трябва да се женят най-умните, най-учените, най-възвишените, най-благородните мъже и жени. Те трябва да изпълнят този велик закон по най-разумен начин. И тогава тия хора няма да бъдат мъже и жени, те се съединяват с Бога и представляват образ и подобие Божие.
Та, казвам: вие трябва да търсите Истината, която е вложена в вашата душа. Не ви убеждавам, но казвам, че тази Истина е много ценна за мене, а същевременно тя е ценна и за вас, като души. Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за да посадя, избирам специален метод. Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца биха се развили в тази почва, не ги сея. Някой казва: сей в тази почва! Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея. Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва. Казвам: това учение е учение на свободата. Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмневате не пипайте, занимавайте се с други работи! Ще кажете: времето още не е дошло. Не, онези от вас, които чуят първият зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъж и отворете! Така трябва да постъпи онзи който очаква приятеля си; така трябва да постъпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трябва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можем да направим. Защо? Чудни са хората, когато изнасят своите криви образи. Човек, който иска да се домогне до тази велика Истина, трябва да знае, какво нещо е животът; трябва да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към Бога, и към хората; той не трябва да бъде нито мъж, нито жена. Той трябва да съедини тези два принципа в едно тело, да няма никакви съблазни. Ще кажете: ами в онзи свет няма ли жени? – Нема. Ами мъже? – И мъже нема. В онзи свет няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души. Ще кажете: ами какъв ще бъде тогава животът? Казва Писанието: „Око не е видело, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любятъ“. Кое ухо, и кое око? – Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тех. Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души. Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим. Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия! След като човек намери тази слава, всички неща в живота му ще се наредят по един хармоничен начин. Само така човек ще разбере Истината и ще се освободи веднъж за винаги от робството, в което се намира. И тогава той ще освободи не само себе си, но ще бъде в сила да освобождава и другите хора. Туй, което днес считаме за сила, това не е сила. Всеки се намира под едно вътрешно, морално робство. Всеки се страхува. От какво? – Че ще умре, а при това пак умира. Всеки се страхува, че ще осиромашее, а при това, в края на краищата, всички осиромашаваме. И при това, знаете ли как? Често, у българите има един обичай, като им говориш, цъкат. Аз харесвам това цъкане. Какво означава то? – Очудване. Бре, чудна работа!
Та, казвам: време е вече да отворим душите си, за да намерим туй което търсим: свобода, щастие, сила, любов, мъдрост, знание и ред други добродетели. Тогава ще ни се отвори тази велика завеса, да видим Славата Божия. Псалмопевецът казва: „Предпочел бих да прекарам един ден в Божиите дворове, отколкото хиляди години в шатъра на нечестието.“ Онзи, който търси своята слава, ще бъде роб на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бъде свободен.
Сега, всеки един от вас, нека се запита дълбоко в себе си: своята слава ли търси, или славата Божия; от себе си ли говори, или от Божие име? Некои казват: мен ми говорят духовете. Не, не трябва духовете да ви говорят. Аз зная един само, който може да ни говори за света, а не мнозина. Когато ви говори един човек, той в същност не е единица. Той е съставен от милиони, милиарди клетки, който взимат участие в говоренето. Когато той говори, всички тези милиарди клетки съсредоточават своята деятелност да изкажат разумното Слово, да изкажат великата Истина на това същество, което говори. И мозъчните клетки също съсредоточават своята деятелност да изкажат Истината на онзи, когото обичат, и който иска да я чуе. Когато Бог иска да каже своята Истина, всички разумни същества се съединяват като тези клетки, и изказват на човека туй, от което се нуждае.
И тъй, ние ще отворим умовете си, ще отворим сърцата си, ще отворим душите си, ще отворим духовете си за великото, за възвишеното. Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството. Кога ще стане това? – В онзи тържествен ден, когато и най-малките тайни на живота ще се разрешат. Тогава вие ще се наречете хора на великата нова култура, която се готви. В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши напреднали братя, наречени ангели, арахангели, херувими, серафими. Тия велики братя са произлезли все от човешката раса, но са живели при по-благоприятни условия, който използували разумно. Вие не използувахте разумно условията, но днес тия велики братя правят усилия да ви покажат пътя, за да добиете тази свобода, която те имат, щом добиете тази свобода вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, който я очакват.
И тъй, всички ще работим, докато общата свобода, общата Любов и общата Мъдрост обхванат целото битие. Тогава всички ще хвалим Бога и ще живеем само в мир и Любов!
Беседа, държана от Учительт, на 25 януарий, 1925 г. в гр. София.