Утринни слова - Четвърта година (1934-1935)
Плащане на дългове
Размишление.
66-та глава от Исай.
Тази е последната и заключителна глава, в която пророкът описва епохите, които предстоят да дойдат. Същевременно описва състоянията на хора, които познават истината, и на хора, които не познават истината, като излага последствията, които ще понесат едните и другите.
Често хората се объркват в живота си и не знаят, какво да мислят. Например, като слушат да се говори лошо за някого, добрите мислят, че това се отнася за тях. И обратно, когато лошите хора чуват да се говори добро за някого, мислят, че това се отнася за тях. Значи и едните, и другите се объркват. Като наблюдават живота, добрите хора се чудят, защо работите на лошия човек се нареждат добре, а на добрия не се нареждат. Има едно привидно нареждане на работите, което съвсем не може да се нарече добро. Например, виждате, как някой камък слиза безпрепятствено по наклон. Някой му е дал тласък още отгоре и той продължава да се търкаля. Какво ще срещне на пътя си, не иска да знае. Привидно положението на камъка е добро; работите му се нареждат, той отива към целта си, но тя го води към долината. При това, като слиза с устрем, все ще се очука малко. Кое място е по-добро: да слезеш в долината, откъдето мъчно можеш да се качваш, или да живееш на планината и да бъдеш свободен, по желание да слизаш и да се качваш. Опитайте се да заставите камъка, сам да се качи на планината, откъдето се е търколил. Колкото и да го бутате нагоре, той все надолу слиза.
Ето защо, за да не изпадате в заблуждения, не гледайте само на външната страна на живота. Красиви стихове има в Евангелието, но, ако не се приложат, те остават само външно красиви. Например, стихът "Бог толкова възлюби света, че даде в жертва своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него", говори за силата на вярата, но вяра без прилагане е мъртва. Често хората говорят за доброто, за морала, за науката, без да разбират тяхната същина, т.е. това, което те представляват като абсолютни величини. Всеки разбира доброто и морала според възгледите на епохата, в която живее. Малцина са се издигнали над разбиранията на своето време.
Днес всички говорят за морал, за чистота, но малцина прилагат това, което говорят и изискват от другите. Къде е погрешката в живота на хората? Те се наемат да чистят себе си или своите ближни, но не свършват работата докрай. Ето защо, чистиш ли нещо, ще го изчистиш напълно, отвън и отвътре. Искаш ли от хората чистота, първо ти ще я приложиш. Говориш за чистота, а влизаш в някой дом с кални обувки без да се изчистиш. Ако не се събуеш, поне изчисти добре обувките си и тогава влез вътре. Защо да не си носиш терлици и да влезеш с тях? Знаете ли, каква чистота ще има по домовете, ако хората се научат да събуват обувките си и да влизат в къщи по терлици? Питат ме някои, как ще се оправи светът. Според мене, едно от условията за оправяне на света е влизането в домовете с терлици. Като не спазват това правило, някои казват: Не е важно, какъв е човек отвън; важно е сърцето да е чисто. Право е това, но дали сърцето е чисто? Сърцето се чисти не само отвътре, но и отвън. Богато е сърцето на човека, когато е абсолютно чисто. С такова сърце, именно човек трябва да отиде при Бога; с такова сърце трябва да отиде и при ближния си. Богатото сърце подразбира и богат ум.
Като слушат да се говори за богат ум и за богато сърце, някои се обезсърчават, мислят, че нищо не знаят и нищо не са постигнали. Те са на крив път. Не е важно да имаш много знания, но да прилагаш това, което знаеш. Какъв смисъл има да говориш за музиката, да минаваш за певец, а да не можеш да изпееш една песен както трябва? Минаваш за даровит човек, а се оплакваш, че глас нямаш. - Защо нямаш глас? - Така съм се родил. - Това е невъзможно. Не може да надари Бог човека, без да му даде условия да прояви дарбите си. Друг пък казва, че има силна памет, но я изгубил. - На какво се дължи отслабването на паметта? Когато умът и сърцето на човека се раздвоят, паметта отслабва.
И тъй, за да реализира своите желания и да прояви дарбите си, човек се нуждае от повече светлина. Аз не говоря за външната светлина, която, всъщност е сянка на истинската светлина. Тя се образува от пречупване на реалността. Както по физическата сянка познавате посоката на слънцето, а оттам определяте и часа, така по светлината на слънцето познавате движението на реалността. Човешките тела също са сенки, по които се определя посоката и движението на реалността. Първата проява на човека е неговият дух, втората проява - неговата душа, третата - неговият ум, а четвъртата - неговото сърце.
Светът е пълен със сенки, т.е. с недействителни образи, които не трябва да ви спъват. Сиромашията и богатството са сенки на реалността, чрез които се изпитва ума и сърцето на човека. Някой се оплаква от сиромашията си, но не вижда, че местността, в която живее, е толкова богата, че в кратко време може да забогатее. Очи са нужни на човека да вижда светлината и да се ползва от богатствата, които тя разкрива. Сиромах, който не иска да работи, минава за стар човек. Представете си, че двама души, стар и млад, са поканени на богата трапеза на угощение. Младият сяда и веднага започва да яде. - Защо? - Здрав е човекът - стомахът му работи добре, зъбите му са здрави. Както яде, така добре и работи. Старият обаче, сяда пред трапезата, но се нагажда: това не приема стомахът му, онова не може да дъвче, зъбите му опадали. Не може да яде, но и да работи не може. Значи, младият е богат, разполага със здраве и сила, може да работи. Старият е сиромах, не може да работи, краката и ръцете му треперят. Обаче, стар, мъдър човек е онзи, който е придобил големи знания и опитности и може да помага на младите, да ги поучава. Млад пък е онзи, който люби и е готов всеки момент на жертви и услуги.
Една богата милионерка се влюбила в един добър, виден американски проповедник, който се отличавал с голяма бързина в говоренето си. Красноречив бил, но толкова бързо говорел, че никой стенограф не могъл да схваща речта му. Милионерката му писала писмо със следното съдържание: Готова съм да ви дам цялото си богатство, да разполагате с него, както намерите за добре; давам ви и сърцето си. Той отговорил на писмото със следните думи: Вашето богатство принадлежи на сиромасите. Вие сте назначени за секретар на това богатство и срещу чекове, подписани от Онзи, Който е дал парите във ваши ръце, ще отпускате на приносителите. Сърцето ви пък принадлежи на Бога. Следователно, дайте парите си на сиромасите, а сърцето си - на Бога. Аз не съм достоен да притежавам нито едното, нито другото.
Това е закон, който трябва да имате предвид. С него не критикувам, но казвам, как трябва да се разрешават въпросите. Ако виждате някаква грешка в хората по отношение на този закон, поучавайте се, без да критикувате. Лошото не е в погрешките на хората, но в неразумната критика. Каквото виждате в света, добро или лошо, поучавайте се. Човек трябва да бъде търпелив, да се научи да слуша, да гледа, без да дава мнението си. Всичко, което става в света, е за изпитание, както на отделния човек, така и на цялото човечество.
Казано е в Писанието, че Бог изпитва хората. - Къде е Бог? - На три места: или в духа, или в душата, или в сърцето на човека. В грешните Бог се проявява чрез духа им; в онези, които са се окаляли - чрез душата им, а в тези, които са посветили живота си в служене на Бог - чрез сърцата им. Може да ви се вижда чудно, как така, в грешните Бог да се проявява чрез духа им. Това, именно, е естественото проявяване на Бог. - Защо? - Защото духът стои най-далече от човека. Най-близо до човека е неговото сърце. Следователно, който се е посветил в служене на Великия, той е дал сърцето си в жертва чиста и свята, а това става на физическия свят. Сърцето е най-близо до живота. Когато Бог се проявява чрез духа на човека, последният има едно разположение; когато се проявява чрез душата, човек има друго разположение; най-после, когато се проявява чрез сърцето му, той има специфично разположение. Обаче, няма по-голямо благо за човека от това, да се проявява Бог едновременно чрез духа, душата и сърцето му. Докато Божият Дух не се всели в сърцето на човека, сълзите му няма да престанат. Казано е в Писанието, че Бог ще изсуши сълзите на човека. - Кога ще стане това? - Когато Духът се всели в човешкото сърце. До това време човек ще плаче, но и ще се весели. И плачът е на място и радостта е на място. Като се радва, човек трябва да работи и да помага на ближните си. Когато плаче, не трябва да разправя на хората за причините на своя плач.
Защо плачат хората? - Защото са се влюбили едновременно в Бог и в света, та не знаят на кого първо да угодят. Човек не може да служи едновременно на двама господари. Казано е в Писанието, че който люби двама господари, или ще възлюби единия повече от другия, или ще възненавиди единия, а другия ще обикне. - Какво представлява светът? - Сбор от разумни същества, които са живели хиляди години и са създали много неща. Човек се влюбва в тези същества, както в картините на някой художник и пожелава да ги обсеби, да ги задържи за себе си. Като види, че не може да реализира желанието си, той започва да плаче. - Не се влюбвайте в картините на художниците, колкото велики и гениални да са те. И най-великият художник бледнее пред природата. Кой художник, за пример, може да нарисува изгряването и залязването на слънцето така, както е в действителност? И най-гениалната картина не е нищо друго, освен едно състояние, един момент от действителността, но не самата действителност. Картините, портретите са статически моменти, в тях няма движение. Обаче, човек не стои на едно и също място. Вие го рисувате, но още във време на позирането той се мени. В природата няма два еднакви момента. Всеки момент тя променя картините си. В това разнообразие, именно, се заключава нейната красота.
Като казвам, че природата има надмощие над човека във всяко отношение, това не значи, че картините на художниците нищо не струват. Има художници, чиито картини са вдъхновени. Те са внесли нещо живо, безсмъртно в своите картини. Живото, безсмъртното е взето от Бог. С това се обяснява, защо едни хора привличат повече от други. В първите Божественото е по-силно проявено, поради което те имат по-голяма привлекателна сила в себе си, отколкото онези, които по-малко привличат.
Следователно, срещнете ли добър човек, ще знаете, че той е отворил широко сърцето си за Бог и за своите ближни. Добър и умен е човек, когато отваря широко прозорците на своя ум и на своето сърце. Защо тогава да не разширявате всеки ден прозорците си? Те трябва всеки момент да се разширяват, да влиза повече светлина. Може ли при изобилната светлина човек да не расте и да не се развива? Като знаете това, разширявайте всеки момент прозорците си и бъдете носители на Божията Любов.
Казвате: Защо не успяваме в живота си? - Защото не плащате редовно дълговете си. Някой казва: Как ще плащам, когато дълговете ми са много? Мога ли да внасям малки суми срещу задълженията си? - Вие знаете българската поговорка, че капка по капка вир става. Щом е така, внасяйте всеки ден, без прекъсване, поне по един лев срещу дълга си и ще видите, как незабелязано дългът намалява, като същевременно ще развивате постоянството си. Който не плаща дълговете си, не може да влезе в Царството Божие. Плащайте и не се страхувайте. По този начин ще развиете и чувството на себепожертвователност. В жертвата човек расте, повдига се и всеки момент прибавя по нещо ново към сградата на своето бъдеще. Човек не може да бъде носител на новото, ако не се научи да дава. Давайте, за да ви се даде. Като давате, вие плащате задълженията си към Бог. И като вземате, пак имате отношение към Него. Някои дават, но само на приятелите си, на онези, които обичат. Това не е разрешение на въпросите. Това правят и животните. Изкуство е човек да отделя част от любовта си и на онези, които не го обичат. Христос е казал да обичате и врага си, а не само своите приятели.
Като говоря за прилагането на любовта, не искам да станете светии. Не е лесно да стане човек светия. За това е нужно усилена и съзнателна работа стотици години наред. Човек може да работи за Бог, да служи на ближните си, без да е светия.
Днес пожелавам на всички, които ме слушате, да започнете с плащане на дълговете си. Плащайте дълговете си с любов и получавайте с любов. По този начин ще проявите любовта си към Бог. Всички се намирате пред края на една епоха и началото на друга.Това, което днес можете да направите, не отлагайте за утрешния ден. Днешният ден спасява положението. Засега не сте закъснели, но ако отлагате, ще закъснеете. Днешният ден решава съдбата ви. Ако го използвате добре, той ще определи бъдещето ви.
Днес от всеки човек се иска по нещо ново. Това, което всеки трябва да направи е малко, но то ще помогне работите му да тръгнат напред, както задръстеният в пристанището или по пътя някъде параход може да се раздвижи. Мръдне ли малко от мястото си, положението е надеждно. Следователно, местете се всеки ден по малко, за да проявите послушание към Бог и да изпълните Неговата воля.
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
33. Утринно Слово от Учителя, държано на 16-ти юни 1935 г., София. – Изгрев.