Общ Окултен Клас -ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934–1935)
КОМПЛЕКСНИ ПОНЯТИЯ
„Отче наш"
Един човек навикнал на много работи, има вече цяла система от понятия. Комплексни понятия, значи сложни понятия. Всеки един от вас носи сложни понятия. Те са привичките, навиците, разбиранията от миналото. Някои от тези понятия са приятни, някои - неприятни. От някои искате да се освободите и да вървите в новия път. Значи старият път поставя комплексни понятия. Искате да вървите по новия път. И той е комплексен, не го знаете какъв е и в какво се състои този новият път. Новата музика, новите пътища, и те са сложни, и те трябва да се изучават. Старите учители как преподаваха азбуката? „Б-а, ба-а, ба-ба." Сега имате по-добър метод. Сега по-лесно се изучават нещата. Някои работи се заучават лесно, някои - мъчно.
После, ако някой би ви казвал кои са причините, поради които човек остарява, и кои са причините, за да се подмлади, колко философи има, които биха дали едно правилно определение, защо остарява човекът? Представете си, че имате едно огледало, направено от фино стъкло, турено вътре в една торба с предмети, които са малко по-яки от стъклото. Вие носите торбата и след време извадите стъклото издраскано. Туй гладкото стъкло е надраскано и то е изгубило своята лъскавина. Коя е причината сега? Онези предмети вътре са оказали влияние върху стъклото, надраскали са го. Тия надраскания, които са направени на стъклото, разумни ли са?
Сега да ви приведа друго сравнение. Представете си, че някой ви е написал едно приятелско писмо и едно любовно писмо. Вземете любовните писма на младите. Младите пишат любовни писма, приятелите пишат приятелски писма, бащите пишат бащински писма, майките пишат майчински писма. Имате едно писмо от една млада мома до един млад човек, имате едно писмо от една приятелка до един приятел, пък имате едно приятелско писмо от един баща до една дъщеря, имате едно любовно писмо от една майка до един син. Вземате тия писма, изгаряте ги, задържате дима в една стъкленица. По какво се отличава димът на любовното писмо от дима на приятелското писмо, на бащинското писмо? Всичкият дим е събран заедно, как ще разберете кой дим от кое писмо е?
Представете си, че вие сте хора от двайсети век, употребява се печатането на писмата. Представете си, че първото писмо е наредено с букви като от един печатар, наредено с оловни букви. После, другото писмо, и то е наредено пак с оловни букви. По същия начин е и писмото на бащата. Вземете моминското писмо и разбъркайте тия букви. Вие гледате, буквите са оттам, но съдържанието го няма. Где ще намерите моминското писмо? По същия начин, ако разбъркате буквите на приятелското писмо, на бащата, на майката, може ли да възстановите съдържанието на тия писма от буквите? Може само ако имате две правила, ако знаете отношението на буквите и ако знаете геометрическата постановка на буквите, всяка една буква колко пъти и къде е била поставена. Ще имате цяла една процедура, както когато разгадават шифрованите писма, и тогава може да възстановите съдържанието. Но буквата „а'" колко пъти се повтаря в туй любовно писмо? Да кажем двайсет пъти. „Б"-то се повтаря четири пъти, „д"-то колко пъти се повтаря? Знаете ли защо ,,а"-то се повтаря двайсет пъти и „б"-то защо се повтаря четири пъти? Само ако знаете какво е било отношението на буквите, тогава ще знаете съдържанието на това писмо. Вие сега носите любовни писма, но само буквите, и ако знаете отношението на тия букви, ще може да произведете цялото съдържание, както сега учените хора възстановяват предпотопни животни. Двама души американци открили скелета на едно животно, което живяло преди двайсет и пет милиона години, възстановили го, но видели, че главата му е много малка, не съответства на тялото. После и вратът му е така, не съответства на тялото. Те казват: „Ако може някой друг да го построи другояче, нека дойде. Ние толкова години проучвахме, тъй го оставихме. Виждаме, че има едно несъответствие." Казвам, те са се намирали в същата мъчнотия, както някой би се намирал с написаното печатарско писмо с разбъркани букви.
Питате се: „Какво иска да каже Учителят, какво да пишем, за да тръгнем в новия път?" Какво да пишете в писмото? Какво да ви кажа? Аз нищо не мога да ви кажа. Имате да учите много неща - не са нови. Новият път, това е един нов метод за проучване на Божествената истина. Представете си сега, че някой учил турско право, а сега трябва да се изучава римско право. Или че някой си служи със старите мерки, пък трябва да си служи с десетичните мерки. Вие всички имате известни методи. Аз ви представям сега една дроб:
Ако така се изкара цялата българска азбука - трийсет български букви - какво ще разберете? Какво означава 1/2 а? То е вече отношение, трябва да знаете отношението, което съществува между буквите и числата.
Казва се в Писанието: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и ти, и целият ти дом ще бъдете спасени." Преди хиляди години са писали за вярата и всеки един от вас си има особено понятие за нея. Какво нещо е вярата? Вчера идва един млад човек и ми проповядва едно свое верую. Аз слязох да го слушам. Той ми изложи своето верую, написа го на книга по научен начин. Казвам: „Колко ти струва твоето верую?" Казва: „Двеста и петдесет лева. Нямам пари." За да се узакони това верую, трябва поне една марка гербова от пет лева. Казва: „И гербова нямам." Какво ще кажете на това? Изпратих една сестра в града да иде да завери писмото официално. Какво ще разберете сега? Те са комплексни понятия. Защо е дошъл този млад човек да ме уверява в своето ново учение? Какъв интерес аз имам да го слушам сега? Правя сравнение. Всеки ден ние постъпваме по един или по друг начин, и не може да си дадем отчет, защо постъпваме така, а не другояче.
Ние по някой път се уморяваме. Защо? Защото мисълта ни е еднообразна. Каквото и да се говори, любовта е станала еднообразна. Ние мислим едно и също нещо. Любовта на младите е много еднообразна, даже прозаична. Първото писмо има деветдесет и девет процента любов, второто писмо - петдесет процента, третото писмо - четирийсет, после - трийсет, двайсет, десет и най-после достигне до един. Какво се разбира под думата еднообразна работа? Ядете баница. По колко начина може да ядете баницата? Или на големи, или на малки хапки, или бързо ще ядете, или полека. Някой казва: „Трябва много да се дъвче храната, за да се смила." Дъвчете, дъвчете, но по колко начина може да ядете баницата? Някой казва: „Трябва да изстине." Друг казва: „Още топла трябва да се яде." Питам, ако топла се яде или ако студена сте яли, ако бързо сте яли или полека, какво ще научите? Тя може да е голяма, направена в голяма тепсия. Най-първо хапките ще бъдат приятни, после започвате да набъбвате, дойдете до едно място, вече не ви се яде, усещате, че на корема ви е тежко. След като изядете баницата, хване ви една дрямка, заспивате. Като се събудите, ще кажете: „Много ядох."
Питам, какво сте научили, като сте изяли цялата баница? Светия няма да станете, гений - хептен, някой талантлив, далеко е да станете даровит. Дори и обикновен човек не можете да станете, като ядете повечко баница. При това всички имате желание да ядете баница. Казвате: „Ако ни приготвиш една баница, ще дойда." За баницата правите много отстъпки. Сега баницата, това е едно комплексно понятие. Колко хиляди хора са мислили, докато са измислили тази баница. Вие вече сте специалисти в правенето на баница. Аз досега не съм правил баници. Много пъти съм мислил да направя баница, гледал съм как я правите, а не съм почвал сам да правя една баница, да я замеся, да я разточа. От колко листа става една баница, колко брашно туряте? Да кажем, за една обикновена баница туряте един килограм брашно, масло половин килограм, сирене четвърт килограм.
Но хубавото в живота не седи само в яденето. Човек е изгубил онзи велик закон за правилно ядене. Много малко хора има в света, които знаят да ядат както трябва. Божественото в яденето човек е изгубил, изгубил е закона за пиенето на вода, изгубил е и закона на дишането. Всички хора дишат, но никой не диша както трябва. Никой не пие вода както трябва, никой не става както трябва, никой не се облича както трябва, никой не яде както трябва. Никой не ходи както трябва, никой не седи както трябва. Никой не говори както трябва. Никой не мисли както трябва. Във всички тия работи ние се стремим сега да възстановим първичния Божествен живот. Като дойде до Божественото, трябва да имаме един опит.
Казвам, ние знаем Божественото какво нещо е. Вземете един учен човек - след като учил, станал праведник, някой следвал правото, един ден забравил един член. Или да кажем, изучавал Библията, но забравил някой стих от някое място. Започнал да забравя нещата. Докато ги помните, минавате за учен човек. Като започнете да ги забравяте, минавате за невежа. Забравянето вече е наслояване. Някои хора много забравят. Не че паметта им е отслабнала, привидно така е слаба паметта. Има наслояване в съзнанието, наслояване, наслояване отгоре, че нищо вече не може да чете. Но причина има - наслояването. Трябва дълго време да мислим, да мислим, да премахнем наслояването, да го изчистим и от съзнанието, за да може да прочетем какво е написано и да го помним. Някога сте знаели какво нещо е доброто, какво нещо е правото. Ако мислите дълго време в себе си, ще дойдете до един закон написан, какво нещо е правото.
Представете си, че откриете една съвременна статуя, заровена в земята. Щом я извадите, трябва да внимавате, да не развалите очите, чертите и всички части, които този скулптор е изваял. Ако вие възстановите тази статуя такава, каквато е била, вие ще имате точна представа за фигурата, ще узнаете оня закон, по който носът е построен и всяка част поотделно как е построена.
Човек е добър, защото има един добър нос. Човек е създал носа, но някои имат дълъг нос, някои имат къс нос, на някои носът е гърбав, на някои - вдлъбнат, на някои - широк, на някои - тесен. Има ред правила и хиляди начини и хиляди причини, за да бъде носът такъв или инакъв. Зависи от много неща, за да е поставен по този или онзи начин. Ако искате да изучавате тази наука, физиогномия, тя е много сложна, сложна наука от комплексни понятия.
Мислено се поставя един перпендикуляр и по този перпендикуляр може да се следи какво е отношението на човешкия нос спрямо лицето, вляво ли е отклонен, или вдясно е отклонен, или пък е правилно поставен. Имате една плоскост. Тази плоскост е перпендикулярна и тя ви показва не само дали носът е отклонен вляво или вдясно, но издаден ли е навън. Имате една площ, по която съдим за отношението на носа. На някои ъгълът е по-малък, на някои носът е по-издаден. Следователно този перпендикуляр е една плоскост, която показва колко носът е по-близо или по-далече от плоскостта. Ако е по-далече от плоскостта, неговата интелигентност е по-малка. Колкото този ъгъл е по-голям, той е по-близо до животните. Колкото е по-стеснен, той е по-близо до човека. Какъв е ъгълът на човека? Вземете осемдесет градуса за интелигентен човек. Ако прекарате една линия отгоре, след туй един перпендикуляр, образува се един ъгъл.
Тия работи мъчно може да си ги представите, да видите вътрешната връзка. То е като да разправям на една грозна мома как може да стане красива. Сега на старата баба, колкото и да й разправям как може да стане красива, тя ми казва: „Синко, не ми разправяй. Не искам да бъде красива, не искам да се женя. Имам си дядо. Мене не ми трябва да бъде красива." Грозната мома все ще има стремеж да стане красива. Може да усети, че е мъчно това изкуство да стане красива. Питам, ако тази мома стане красива, какво ще спечели? Ще спечели един момък. След като спечели този момък, тя ще спечели един господар. След като спечели този господар, тя ще намери един професор, който всяка вечер ще й чете лекции, защо е ходила навън, колко часа седели в университета, била ли е в клас, с кого е дружила. То и професорът има право понякога да държи сметка. Сега това е алегория.
По някой път вие се интересувате защо някой постъпил така, а не другояче. В това няма никаква философия. „Защо, казва, така постъпи, а не другояче? Защо, казва, така не биваше?" Някой път човек говори, без да мисли. Когато човек се разгневи, не мисли. То е като една комплексна вода, която се е набрала и бърза да излезе.
Сега вие имате едни установени възгледи, от които остарявате. Всякога, когато човек се събере с хора, които стоят умствено и духовно по-ниско от него, той остарява. Достатъчно е да имате сто котки и да ги храните. Като остареете, ще мязате на тези котки. Те ще ви състарят. Котката ще каже „мяу" и така постоянно само това „мяу", нищо повече. Какво може да се придобие от котките?
За да се подмладите трябва да дружите с хора, които седят по-високо от вас, да имате и вие всички благородни качества. Младостта е външно състояние. Ако вие остарявате, това показва, че вървите по един път, който не е Божествен. Старостта не е нещо Божествено. Следователно здравето на човека зависи от връзките, които имате. Ако сте болен, то е по единствената причина, че вие сте се сдружили с един по-низш живот. Ако сте невежа, законът е пак същият. Ако сте сприхав, какъвто и да сте, вие сте във връзка с един живот по-низш. Низшето всякога дразни човека, низшето винаги оглупява човека. Низшето винаги остарява човека. Висшето, Божественото всякога поумнява, подмладява, всичко дава. Но кой от вас би повярвал в това? И като вярвате, вие пак остарявате. Защо? Или че не вярвате, или не знаете как да вярвате. Мъчно е да останете млад, здрав, добър в живота. Един учител, колкото и да е търпелив, ако му дадат четирийсет-петдесет деца своенравни и трябва да ги тури в ред, той може да ги докара в някакъв ред, но и той ще се състари от такива деца. Майката остарява от децата. Търговецът остарява от клиентите си, лекарите умират в края на краищата от пациентите си.
Идеалният живот е живот на разнообразие. Аз ви казвам, онзи път, вървете в правия път, дръжте се за кривия. Какъв е този морал? То е право. Вие старото, с което сте били днес, не може да го напуснете. Ако го напуснете, трябва да влезете в другия живот, ще скъсате с всички и всичко. Докато сте на земята с грешните хора, ще се държите за тях. Ще забележите, че всеки един човек, грешен или праведен, оказва известно влияние върху вас. Никой от вас не е свободен от влияние. Добрите и лошите хора ви влияят. Понеже лошите хора са повече, всеки ден ще имаме повече лоши разположения, отколкото добри. понеже всеки лош човек, щом се приближи до вас, предава ви от лошотията си и вашето разположение се изгубва. Аз не съм щастлив, понеже малко щастливи хора има. Аз не съм добър, понеже малко добри хора има в света. Аз не говоря за заложбите, които има човек. Един добър човек само да помисли да дойде на гости във вашия дом, ставате весел. Ако някой разбойник е намислил да ви обира, няколко дни се чувствате неразположен, мъчно ви е. Ако вълкът има намерение да дойде в кошарата, овчарят ще почувства, че вълкът ще дойде в кошарата.
В този свят на научни комплексни понятия, какво ще правите, как ще се освободите? Казвате: „Да ни пази Господ." Но разбирате ли какво нещо е да ни пази Господ? Господ може да ви пази само когато сте в рамките на Неговия закон. Извън рамките на закона, който Той е поставил, ни глас, ни слишание. Значи птиците изучаваха закона да не страдат, и те си създадоха крила, подчиниха се на закона да хвъркат. И вие, като речете да хвъркате като птица, блъснете се, ударите си крака, счупите го. Нито може да скачате, камо ли да хвъркате.
Казвате: „Какво ли са ни допринесли нашите вярвания досега?" Какво ще ви допринесе вашето старо разбиране как да ядете баница? Ако ви кажа някой нов начин за ядене на баница, дали това ще ви допринесе нещо за развитието ви? Нали казват за някого, че е в новия път? Аз ви слушах как пяхте „Изгрява слънцето". По колко начина може да изпеете „Изгрява слънцето"? Може по двайсет-трийсет, може по двеста начина да се изпее. При всяко изпяване ще има различен резултат. Има един начин, по който може да се изпее „Изгрява слънцето", и ако го изпеете така, това дали ще допринесе нещо? Слънцето даже, като изгрее, не го знае. Да кажем, вземате вие, запалите огън, поопечете се. Разумно ли е? Огънят мисли ли за вас? Слънцето, като изгрее, не мисли за мене, то пет пари не дава за мен или за когото и да е. Казват: „Много е добро слънцето." Този огън е запален, аз съм дошъл до огъня зимно време, казвам: „Много е хубав този огън." Приятен е този огън, но той има ли съзнание, има ли пряко отношение към мене? Този, който е запалил слънцето, и този, който е запалил огъня, има ли някакво съзнание спрямо мен? Може да го е запалил по съвсем други съображения, но същевременно и аз се ползвам.
Казвам, има известни явления в света, които нямат прямо отношения спрямо нас. Вие искате да се запознаете с Христа. Вие, за да се запознаете с Христа, трябва да имате съвсем друго отношение към всичко. Мислите ли, че вие може да се запознаете с един Учител така лесно? Вие сте касапин, всеки ден заколвате по десет говеда и се молите на него: „Учителю, кажи ми как да ги коля, по кой начин да ги улавям и как по-лесно да продавам месото?" Питам, ще иска ли Христос да се запознае с вас при това положение? Представете си, че вие сте женен, таман сте се оженили, не се отнасяте добре с жена си, побивате я десет пъти - много казано е - по веднъж я биете, изтупвате праха. Христос ще иска ли да се запознае с вас, за да Му разкажете как и колко прах [сте] изтърсили от жена си. След туй - колко сълзи са изкапали от нейните очи в шишето. Христос ни най-малко не се интересува от тези ваши неща. То е ваша работа. Христос не Го интересува изтупването на праха от гърба на жена ви, нито нейните сълзи, които са капали. Той не се интересува от тези външни прояви на живота.
Когато ви казах, че трябва да влезете в новия път, аз прочетох мисълта ви каква е. Изведнъж си помислихте: „Дали този нов път, за който говори Учителят, няма да подобри нашето положение?" Интересува ви най-вече подобряването и започвате да измисляте разни хитрини, как да го наредите, че да влезете по-лесно в правия път. Някой пък казва: „Този нов път да не би да е някой долап, някоя уловка." Или пък: „В този път толкова страдахме, и какво придобихме?" Или: ,.В новия път, ако страдаме, не искам да се ангажирам." Нито едното, нито другото.
Аз ви казах: трябва да сте готови по един нов начин да изучавате музиката. Вземете един тон много естествено, например „до". Вземете го правилно. „До" само от едно място може да го вземете. „До" е основен слог, но „до" може да го турите на друго място, на мястото на „ре". „До" може да го турите на мястото на „ми", „фа", но да го турите в отношението, което сега има. „До" си има място. „Ре" е чиновник, „ми" е чиновник. Всеки има свое определено място. Разбъркано не може. Значи, щом намерите отношението на „до", трябва да намерите на „ре". Всички трябва да заемат своите определени места и отношения - съответствие има в разумния живот. Щом измените положението на „до", ще измените положението на „ре". Вземете един тон, вземете друг тон. Тук, в разработените теми, от вас сте турили израза „готов съм да тръгна". Друг казва: „Готов съм да ям баница."Или: „Готов съм да копая лозето." Друг пише: „Да ни води Господ", „Той води." Това са все ваши думи от темите.
Това са понятия. Може даже да се разгледат всичките глаголи поотделно и тогава да излезе едно научно произведение. Как се разглежда то? Божественото учение е едно учение, което може да ви подмлади. Ако не искате да се подмладите по този нов път чрез Божественото учение, тогава аз ви съжалявам. Най-първо трябва да се подмладите. Ако не пазите младостта си, аз ще ви съжалявам за две неща: че младостта, която имате, не може да пазите, и ще ви съжалявам, че като сте стари, не може да се подмладите. Хубаво, какво ще ви ползва вас моето съжаление? Какво ще ползва природата или какво ще ползва вас, ако ви съжалявам, че вие не сте се подмладили? Какво ще ползва вас и какво ще ползва мене, като кажа: „Съжалявам, че не ме разбирате." Или какво ще се ползвате, че аз ви разбирам?
Навеждам ви на тия мисли, за да се опресни вашата мисъл. Мисълта трябва да се опреснява постоянно. Ако имате вода в един голям съсъд, ако тая вода я оставите дълго време така, не я сменяте, тази вода ще плесеняса. Ако доливате нова вода по четири-пет пъти на ден, тя ще пази своята преснота. Вие се чудите защо има бентове. Ако в живота ви нямаше тия мъчнотии, тези пречки, щяхте да жабунясате. Някой път вие питате защо са мъчнотиите. За мен това е ясно, това е една цяла философия. Виждам онази целесъобразност, онази разумност, за какво са дошли мъчнотиите. Не може ли без онова страдание? Може, но ще жабурнясате, ще плесенясате. Мога да ви дам статистически данни, че хората, които страдат съзнателно, по-дълго живеят. Човек умира от неразумните мъчнотии, не от разумните мъчнотии. Мъчнотии трябва да имате, страдания трябва да имате, но от разумните страдания, от разумните мъчнотии. Защото има и неразумни страдания. Когато говорим за страдания, разбираме разумни страдания, които подмладяват, които продължават живота. За да се подмлади човек, непременно трябва да има разумни страдания. Ако вие не турите баницата в пещта и не я опечете, тя става ли за ядене? Ако един плод, който горе не е опечен, ако остане този плод зелен, има ли той съдържание? Няма съдържание. Всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство зависят от това, опечено ли е. Казваме материалистически: тази мисъл или това желание опечено ли е добре?
Онези хора, които ние обичаме, обичаме да ги слушаме, каквото и да ни говорят. И глупаво да ни кажат, на нас ни се струва гениално. Онези, които не ги обичаме, и философски работи да ни казват, не можем да ги търпим, казваме: „Да се махнат.
Питам, защо не може да търпите? Любовта не може да се прояви между две положителни същества. Любовта между двама светии не може да се прояви. любовта между двама гении не може да се прояви, любовта между двама таланти не може да се прояви, между двама прости хора не може да се прояви. Аз не искам сега вие да вярвате в туй. Констатирам само известни факти, които трябва да изучавате. Двама души светии няма нужда да се обичат. Двама души светии за да се обичат, аз зная само едно правило - трябва като восъка да ги слеете, да стане един светия. Щом са двама светии, не може да се привличат, не може да се обичат. Мъж и жена може да се обичат. Защо? Защото има какво да обичат. Може ли човек да обича своята сянка в огледалото? Имате портрета на своята възлюблена фотографирана. Макар че е черничка, за този чер образ казвате: „Колко е красива." Казвам, тази арапкиня, за нея този горкият трепери, казва: „Колко е красива." Зад този черен образ вижда хубавото. Нека да я нарисува с цветове. Ако имате образа на момата, нарисувана в цветове, и ако имате същинската мома, кое е по-хубаво - оригинала в натура ли да имате, или самата мома? Тази мома, след като мислила, мислила хиляди години, едва си е направила една дреха, която сега виждате. За бъдеще нейната мисъл ще бъде още по-красива. Вие не знаете това. Това, което вие носите, това е костюмът на вашата мисъл. Вие сте мислили, мислили, и едва сте измислили тази дреха. Дрехата ви, това е резултат на вашия живот. Вие сте скрити зад този резултат. За да ви познаят, вие ще направите съвсем друга дреха. Аз искам да хвана вашата дреха и казвам: „Ето дрехата на Стояна." Или по някой път вие може да имате едно хубаво лице. То е вашата мисъл. Вие сте мислили, мислили, направили сте си хубаво лице и сега го показвате. То е само формата. За в бъдеще, каквото сега мислите, ще бъдете. Може още по-хубава дреха да имате.
Туй, което сега ви говоря, то няма връзка със сегашния живот. Казвате: „Кажи ни при сегашната криза, в която се намираме, как да излезем от нея?" Коя е вашата криза? Кризата на една мома е, че не може да си намери един момък да се ожени; кризата на майката е, че не може да роди едно дете. Как се казват онези, които не раждат? Бездетни. Кризата на един ученик коя е? Че той не може да свърши училище. Кризата на един стар човек е, че той е остарял. Кризата на един млад е, че той боледува. Това са все кризи вътре в живота. Питам, вашата жажда може да е различна, но ако аз взема всинца ви и ви заведа при един извор, какво ще бъде вашето отношение? Веднага ще се задоволите, няма да има жажда. Въпрос за жажда няма да става. Ако ви заведа при хляба, там, дето има изобилие на хляб, на плодове, там въпрос за хляб няма да има. Там въпросът ще бъде за друго - кой да вземе повече. Представете си, че вие сте при едно езеро, въпрос за вода ще стане ли? Всеки ще вземе вода колкото му трябва.
Противоречията, които сега съществуват, се дължат на това, че ние сме далеч от самата реалност на нещата. „Далеч", ето какво разбирам под тази дума. Вие се молите и мислите, че Господ ви слуша, но виждате, че молбата ви не се реализира и казвате: „Господ е далеч, не ме чува." Или: „Мен Господ не ме слуша." Но това не само тъй, да се каже. Вие, които сте остарели, помолете се на Господа да се подмладите и вижте дали ще ви послуша. Ще видите дали ще обърне внимание на това. Ами представете си, че аз нося една скъсана дреха и се моля на Господа да не ми взема тази дреха. Ако аз се моля на Господа и не ми вземе дрехата, какво ще спечеля? Ако аз Му се моля и казвам: „Господи, поправи моите работи", а Той намислил да ми вземе скъсаните дрехи? Казвам: „Господи, оправи моите работи", и един ден вместо да се оправят, моите работи започнат да се влошават. Мисля, че работите ми ще тръгнат наред, а то станало друго, намирам се долу.
Всеки човек трябва да остане гол. Ти не можеш да облечеш ново, докато не се съблечеш. Не можеш да облечеш в нова дреха върху старата. Някои казват, че човек, като влезе в този религиозен живот, оглупява. Че ти докато не оглупееш, умен човек не можеш да станеш. Ти трябва да се опростиш със своите стари възгледи. Те са ти услужили вече каквото трябва. Един стар възглед е до известно време. Нали знаете, майката, като отбива детето, какви ли не мурафети употребява. То плаче, тя намаже гърдата с хинин, то плюе, тя пак я намаже. Аз съм виждал, турят черен пипер, то люти, плаче горкото, гледа майка си. Чуди се каква е тази работа. Досега не беше така, сега я гледа и плаче. Тя казва: „Няма вече." Питам, ако вас ви отбият, какво лошо има? То е ваше разбиране. Вие мислите, че ако ви отбият, загубени сте.
Но какво разбирате сега под новия път, да служим на Бога? Представете си, че тръгнете в новия път. Там ще ви дадат първото правило. Вие сте чиновник или професор, решили сте да вървите в новия път, като се държите за стария път. Отивате да предадете своята лекция, минавате покрай една бедна жена, която плаче. Казвате й: „Не плачи, твоята работа след няколко дена ще се подобри." Доста е направил този човек, въпреки че на вас ви се струва, че нищо не е това. Вторият професор, и той отива да преподава с друго правило. Като види бедната жена, ще извади нещо от джоба си да й даде. Минава и дава. Значи каквото първият казал, вторият минава и прави. Тя казва: „Слава Богу, стана каквото каза онзи човек. Ето, моята работа се оправи." Третият минава и й дава една книга. Казва й: „Чети тази книга, която показва как да пестиш дадените ти пари." Той си отива. Тия хора, като се наредят, оправят работите на бедната вдовица. Така и вие всеки ден седите като една бедна вдовица. Ангели слизат някой път със задача да помагат на хората. Вие плачете, той казва: „Твоята работа ще се оправи." И си заминава. Той не желае да се спре при вас, защото се държи за стария път, а върви в новия. Минава другият ангел, който има особена задача. Той като минава покрай вас, в съзнанието ви стават известни промени. Виждате, че животът ви се подобрява, но как е станало това, не знаете. Казвате: „Слава Богу, оправиха се моите работи." Първият професор след като ви каза: „Твоите работи ще се оправят" - „Кажете, моля ви се, къде отивате? Кажете адреса, улицата и номера си, къде живеете?" Втория, който ви даде нещо, и от него вземате адреса. Меко ще говорите. На третия, на четвъртия, вземате имената на тия хора, които ви помагат.
Вие по някой път имате хубави настроения, хубави чувства, но отгде са дошли, не знаете. После казвате: „Имаше нещо едно време. Аз го изгубих." Не трябва да губите нещата. Мъчно се придобиват хубавите работи. Влюби се някой момък в някоя мома. Вие не разбирате какво нещо е влюбването. Този младият момък, който се е влюбил в момата, той е ангел, който й казва: „Твоите работи ще се оправят." Но понеже тя не разбира закона, тя мисли, че този момък ще оправи нейните работи. Този момък е само един стол, на който ангелът е седнал, и казва: „Твоите работи ще се оправят." Тя казва: „Със стола ще се оправи работата." Никак със стола няма да се оправи работата. Този ангел, който седи на стола, казва, че твоята работа ще се оправи, а момата мисли, че като седи на този стол, ще се оправи работата. Утре стола ще го вземат, ще умре столът. Разбирате ли? Това е неразбиране.
Не се женете за човек, който умира. Не се женете за човек, който осиромашава. Не се женете за човек, който оглупява. Не се женете, нищо повече. Не съм ли прав? Прав съм, разбира се. Женете се за човек, който забогатява. Женете се за човек, който поумнява, който подобрява положението навсякъде, където мине. Женитбата, това е отношение. Не считайте тези работи за прости. Това е много неопределено отношение, една неопределена величина. А се отнася към В. Туй е отношение, за да разкриете една истина. Друго отношение е: А се отнася към В, както С към D. Трябва да знаете да ги преведете към една геометрическа форма. Трябва да знаете как да вземате. Вие не сте учили закона на задържането. Гледате един човек, който се дразни. Добре е да видите у него хубавата страна, да ви е приятно. За някого казват: „Този човек е кротък." Докато вие се сърдите, не сте научили закона, когато ви дразни някой, на вас да ви е приятно.
Другото, което щях да ви кажа още, вие ще намерите. Аз ще взема темите и ще разглеждам глаголите.
Сега някой казва: „Аз мога да вярвам в каквото искам." Всеки може да вярва в каквото иска, но и това какво ли би му допринесло. Може да каже и друго: „Аз мога да обичам хората тъй, както аз разбирам."
Някому съм казвал да се пече на слънце. Той се пекъл от единайсет до дванайсет часа и слънчасал. После ми казва: „Учителю, аз се пекох по твоя метод и слънчасах." Казвам: „Ще се печеш сутрин, от седем до седем и половина - осем часа." Казва: „Много рано." Ранното печене е всичкото, а не късното. От дванайсет часа нататък не се правят бани. от единайсет до дванайсет не се пече на слънце. Около обяд под дебела сянка ще отидете и от сянката ще гледате слънцето. Слънцето го гледайте сутрин, като изгрява, и малко след като изгрее, най-много до шест и половина часа. Как ще служите на Бога? От единайсет до дванайсет часа ще слънчасате. На Бога трябва да служите от шест сутринта до шест вечерта. Като станете, то е равноденствие, шест часа изгрев и шест часа залез. После този изгрев ще се измени. Слънцето започва да изгрява по-рано, преди шест часа.
Във вашето съзнание трябва да влезе един нов елемент. Новият елемент седи в това, да превръщате обикновеното в необикновено качество, което Бог има.
Ако Христос дойде при вас сега, вие вземате и Му дадете един въглен, голям въглен, който е изгасен в огнището. Само това имате и Му го давате за подарък. Той го взема. Но Христос, като тури този въглен в своята реторта, и от него може да направи един скъпоценен камък, един диамант. Втория път като ви посети, казва: „Давам ти подарък този скъпоценен камък, той е от този въглен." Ако не бяхте го дали, нямаше да ви даде и скъпоценния камък сега. Ако дойде при вас един човек, който не ви обича, и по същия начин ви даде въглен, може ли вие да превърнете въглена в диамант, че втори път като дойде при вас, да му кажете: „Давам ти този диамант." На този, който не ви обича, след като му дадете диаманта, съвсем друго мнение ще има за вас. А вие само носите насам-натам тия въглени, тръснете този въглен и казвате: „Ти ми го даде едно време." Нищо не си постигнал.
Никога не връщайте въглена, който някой ви е дал. Върнете го като скъпоценен камък. Това е новото учение.
Някой пита: „Прогресирали ли сме?" Много сте прогресирали. Вие сте много учени хора. Учени хора сте по пеене. Пеете „Цвете мило, цвете красно". Аз не зная какво има в „Цвете мило, цвете красно". То е една песен, каква красота има особена в туй „цвете мило"? Имате един приятел, в този смисъл и той е едно цвете. Ако не може да го оцените, ако туй цвете не можете да пренесете в мисълта си, да знаете каква обич има към него, туй цвете ще повехне. Да обичате едно цвете, разбирам един процес непреривен. Ние под „цвете мило, цвете красно" какво разбираме? Все мислим нещо върху тази песен.
Бог понякога ни поставя в мъчнотии. Ние само понякога си създаваме известни мъчнотии. Тези мъчнотии не сме ги превърнали в диаманти, не сме ги разрешили. При мен дойде някой и казва: „Много страдам." Какво да му кажа? Казвам: „Ще мине страданието." Казва: „Лесно е да се каже, ще мине, но мен питай какво ми е. Сърцето ми изгоря." Не си прав. Ако беше изгоряло сърцето ти, не можеше да живееш. Че ти гори сърцето, не е лошо. Без горение живот не може да има. Ти си обърнал прекалено внимание на сърцето. Не му обръщай внимание. Ти гориш, понеже близо си отишъл при огъня.
Къде е погрешката на младата мома? Няма да искам извинение от младите моми, ще им покажа къде е погрешката им. Младата мома, като отиде при един момък, да застане най-малко на един метър разстояние от него. Той, като простре ръце, да не може да я пипне. Тя да бъде два пръста по-далече от неговите пръсти, два пръста по-далече от неговата уста, два пръста по-далече от неговите крака. Като рече той нещо да направи, да останат два пръста разстояние. Ако той иска да я ритне, да каже: „Исках да ти покажа нещо." Може да вдигне ръката да я удари, но да каже: „Аз исках да ти покажа колко ми е хубава ръката." Това са положения.
Ако вашата мисъл не е права или мислите едно, и после стане друго, какво значи това? Съзнанието трябва да бъде чисто. Вие не трябва да имате в съзнанието две мнения за каквото и да е. Трябва да изчистите съзнанието си от всички противоречия. Ако имате две мнения, пакостите на себе си. Аз даже се стремя да нямам никакво мнение за хората, да не си ги представям дали са добри, или лоши. Оставям хората свободни, не искам да зная хората дали са добри, или лоши, понеже, ако един човек е добър, искам да зная колко е добър, и ако зная, че е лош, искам да зная колко е лош. Тия неща, и едното, и другото, ми вредят. Може да мисля защо той е по-добър от мене. Ако е лош, искам да зная колко е лош. Ако е добър, защо е по-добър от мене. Ако е лош, казвам: „Не съм като този." Но от тия съображения не искам да се занимавам с хората, с тяхното добро. В мене доброто прави една реакция, защо аз да не съм по-добър от добрия? Не искам да разглеждам и лошия, понеже аз ще кажа: „Не съм като него." Два случая има, аз мисля за неговото добро и аз мисля за неговите недостатъци. Давам им условия да направят тия въглища на диаманти.
Сега колцина от вас сте готови да направите въглищата на диаманти? Аз може да ви дам колкото искате въглища. Колцина от вас може да превърнете въглищата на диаманти? Колцина от вас могат да направят това? Помислете. Колко души от вас могат да превърнат въглищата в диаманти?
Сега влязохте в пътя. Вече сте дали прошението. Сега академическият съвет ще се произнесе дали ще ви приемат, или не. Засега ви давам десет въглена, искам тези въглени да превърнете в диаманти. Те са от различна големина. На всинца ви давам по десет въглена, като започнете от един, два, до десет грама големина. Искам тия въглени да ги превърнете в диаманти. Ако направите един въглен от един грам на диамант или ако направите онзи от десет грама на диамант, то това вече ще определи знанието, което имате.
Сега втория път напишете пак тема и турете по един глагол за център. Турете най-понятния глагол. Някой имал един цирей от много време. Един дошъл да свири на цирея, да го изтегли, но циреят седи тъй, не оздравява. Дошъл един с рог, постави рога на цирея, започнал да пее на цирея, да го тегли. Пробива го, изтегля всичката гной. Болният казва: „Много взе от мене. Много изтегли от мене навън."
С песен или без песен, важното е, че ще се изтегли нещо от вас. Работата е да мине болката. На първо място трябва да мине болката. Досега вие сте се учили да пеете, но напразно, болката седи. Важното е, като пеете, да премахнете болката.
Да бъде човек добър, е празна работа. Да бъде човек добър, това значи да тури рога, да махне противоречието. Да бъдеш добър, трябва да махнеш противоречието и да туриш равновесие между доброто и злото. Най-първо трябва да се тури равновесие между доброто и злото. Злото не може да махнеш, не може да го уравновесиш с доброто.
Мислете върху стиха: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Своя Син, за да не погине никой, който вярва в Него."
„Добрата молитва"
6.25 часа
Тридесет и седма лекция на Общия окултен клас
19 юни 1935 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев