Общ Окултен Клас -ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934–1935)
ПРЕДПОСТАВКИТЕ НА МУЗИКАТА
„Отче наш"
Ще ви прочета само пет стиха от Евангелието на Лука, глава пета, стихове 5 - 10.
Четоха се темите "Свободният живот" .
За да бъдеш свободен, нужно е следното: щом мислиш какво да кажеш, ти не си свободен, защото няма какво да кажеш. И щом мислиш, че има много какво да кажеш, пак не си свободен. По въпроса за свободата: всеки човек се ражда свободен да диша въздух. Кой може да го ограничи? При известни условия, ако не спазваш правилата, не можеш да бъдеш свободен. Значи в свободата влизат два процеса: да вземаш и да даваш, да не задържаш нищо, да не отказваш нищо.
Ти казваш, че трябва да избираш мислите си, поведението си, да знаеш как да постъпваш. Това са човешки работи. Щом влезеш в човешкия живот, трябва да избереш, трябва да знаеш как да говориш, как да пишеш. Това е човешкото, това е друг въпрос.
Казвам: процесът на човешкото развитие върви паралелно с Божественото разбиране.
Някой казва: "Да любиш." Да любиш, това не е свобода. В любовта най-първо трябва да възприемеш нещо, да възприемеш любовта, за да я дадеш. Ако не си възприел никаква любов, а пък само разправяш "да се любим", това нищо не значи. Казваш: "Да се любим." Да се любим в такъв случай ще значи да се лъжем. Нищо повече.
В какво седи лъжата? Лъжата седи всякога в това, да проповядваш едно учение, което не е твое. В какво седи лъжата на дявола? Понеже той иска да убеди хората, че той е създал света, в това е лъжата. Той иска да убеди хората, че той е създал света и хората. Лъжа е това. Той не го е създал, но казва: "Аз го създадох. Ако ме слушате, всичко ще върви напред." Но не излиза така. Колкото и да казва дяволът, че е създал света, не го е създал. Някой ще каже: "Какво нещо е дяволът?" Всеки един човек, когато говори за неща, които не са негови, и казва, че са негови, е дявол. Например дяволът казва, че истината е негова.
Ще каже някой: "Аз казвам истината." Той се изразява невярно. Не, аз оставям истината да се прояви в мен. Аз не я казвам, аз я оставям да се прояви тя, както иска, без да турям никакви рамки на истината. Всякога я оставям да се прояви чрез мен, без да е дам правила, рамки, как да се прояви, да не би да ме компрометира. Това са правилата, които трябва да прилагате най-първо. Всинца вие трябва да имате практически правила, които да прилагате. По старому нищо не може да се постигне. По стария начин вие ще възлюбите хората, и после ще ги намразите. По стария начин най-първо ще станете умен, и после ще оглупеете, най-първо ще станете силен, и после ще изнемощеете. По стария начин ще станете богат човек, и после ще осиромашеете. Това е тъй. И ако не вярвате, погледнете наоколо - светът върви все по същия начин.
Божественото е обратно. Трябва да започнете с обратното. Най-първо да оглупеете, за да поумнеете. Най-първо да осиромашеете, за да забогатеете. Ще се обезсилите, за да добиете силата си. Обратното - силният човек ще стане слаб, за да добие отново силата си. Но по тоя начин, по който добиваме силата си, това не е сила. И ако не изгубваме свободата си, ние не можем да намерим нашата свобода.
Свободата в какво седи? Тя нито е в парите, нито е в силата, нито е в знанията. Тия неща са условия за свободата. Свободата е онзи човек, над когото смъртта няма власт. Щом смъртта има власт над тебе, ти не си свободен. Някой философ е казал някое правило. Щом има заповед, която отвън минава в тебе и ти я изпълняваш, ти не си свободен. Ако една заповед, един закон излиза отвътре, от тебе, тогава ти си свободен. Ако заповедта е вътре в тебе, ти си едно с нея, тогава ти си свободен. Това са новите разбирания, които трябва да имате. Ако някой ти проповядва: „Ти не знаеш ли Божия закон?", това е старото учение. Някой ще те обиди. Ти ще му кажеш: „Братко, в кой университет научи това учение? Не можеш ли да ме научиш на това? Я ме научи и мене сега на твоя език, на тия думи, и аз да ги кажа. Колко са хубави." А пък ти сега какво му казваш в такъв случай? „Колко са безобразни думите ти." Ти не му казваш: „Научи ме, че като ги науча, да ти ги кажа и аз." Това е новото разбиране. Като срещнеш някого, ще кажеш: „Чух един брат. Този език е неговият. Бих желал да го науча." „Какъв е?" „Не съм го научил още."
Сега вие казвате: „Трябва да се любим." Кажете ми как? Много хубаво. Това учение аз не го зная. Е, как ще ми го разправяте сега? Щом го знаете, ще знаете как да ми го разправите. Онзи човек, който ме е охулил най-първо, той после по закона на любовта ще ми даде един пример, как трябва да се обичаме.
Напуснете сега стария метод. Казвате: „Ние не сме добри, ние сме грешници." Това е старото учение. Турете го сега настрана.
Турете тогава правилото:
Прилагай доброто всеки ден.
За цяла седмица, като ставате сутрин, си казвайте: „Прилагай доброто всеки ден." Но как? Прилагай доброто. Може да си зададете въпроса: „Как?" Прилагайте доброто всеки ден, не давайте отговор. Прилагай доброто всеки ден. Онзи, който иска да знае как, той ще ви вкара в кривия път. Това е старото учение.
В музиката има израз: силна и слаба стъпка. Какво се разбира под думите силна и слаба стъпка? Теоретически така е, на теория то е така. Но този израз „силна и слаба стъпка" трябва да се обясни, за да станат нещата ясни. Казват, че „слаби стъпки" значи - слабо пее, слаб глас, а пък че „силни стъпки" значи, гласът е силен, като пее, туря повече сила, отколкото трябва.
Силни и слаби стъпки ни най-малко не трябва да се разбират външно. Слабото е това, което възприема нещата. Слабата стъпка в музиката е това, което възприема, а силна стъпка е това, което предава.
Ще започнеш да разправяш сега теоретически що е слаба и силна стъпка. Ти казваш: „Слаб човек съм." Остави своята слабост настрана. Значи ти си в процеса на възприемането. Ще възприемаш добре. Щом си слаб, ще възприемаш. Щом вече си станал силен, ще дадеш, за да отслабнеш, понеже, ако не дадеш, за да отслабнеш, тебе те очаква голямо нещастие. Ако слабият не стане силен, нещастие го чака. Това е философията върху живота. Какво ще разправяш? Мен не ме интересуват другите начини за разбиране на силните и слабите стъпки. Ти, като пееш на един човек, трябва чрез музиката да го подбудиш към нещо. Като му запееш слабо, в него има желание да направи едно добро, и като му пееш силно, той съвършено се откаже от злото - тогава ти си пял.
Ако някому си дал подтик да направи добро, ти си му пял по слабите стъпки. И ако при пеенето си го накарал да се откаже от злото, ти си пял силно. Но щом не можеш да го накараш да направи добро или да се откаже от злото, тогава си пял нито силно, нито слабо. Това са новите схващания. Старото нека си седи, но новото така трябва да го разбереш.
Някой пее тъй песента „Бог е любов". (Учителят пее с много слаб глас тия думи.) Я сега силно изпейте тази песен, дайте ми силното пеене.
В една слаба стъпка ти ще си приготвиш онова, което ще кажеш. Слабите стъпки са силните. Слабите стъпки са за умните хора, а пък силните са за обикновените хора. Слабите стъпки са за развитите слухове. Няма какво да му кряскаш на онзи човек, който чува. А пък на оня, чийто слух не е развит, ще му кряскаш да те чуе, когато пееш. На някои певци слаб им е гласът, но много далеч прониква тоя глас.
Онзи ден бях на концерт, слушах Девета симфония. Като си турих слуха да слушам, едва тук-таме долавях, на много места даже не се чуваше дали пеенето беше на български, френски, или руски. И силно пеят, целият театър се тресе, а пък думите ги няма. Напъвах се, напъвах се и казвах си: „Какво ли е станало с моя слух? Тия хора ли не могат да пеят, или аз съм малко глух?" Излязоха четири души - на първия певец, който пееше, разбрах само думите и се насърчих, че не съм оглушал. Но когато дойде пеенето на хористите, пак не долавях. Хубаво беше, но между гласа и думите нямаше съответствие. Казват, че речитативна била речта, но не излезе ясно речитативната реч - гласът заглушаваше думите. Не искам да ги осъждам. Много хубаво си пеят. Изобщо концерта го харесах, понеже все млади хора бяха, хубаво пяха. И цигулките свириха хубаво. Млади бяха цигуларите, но хубаво свириха. Не свириха всичко по правило, но общо хубаво свириха. Нямаше онзи професорски маниер. И певците, каквото пяха, хубаво го изпяха.
Сега не искам да отвлека вниманието ви. Някои се придържат о старото като професори.
Трябва да се научите хубаво да пеете. Вас ви е срам да пеете. Вие пейте на себе си. Сутрин като станете, пейте си. Сутрин, като станете, вие не пеете.
Да ви дам едно правило. За седем дни пейте тия думи:
Радост весели сърцето ми.
Всяка сутрин ще ги изпявате, както знаете. Всеки от вас да си го пее, както иска. Ако искате, пейте го по старому, по новому, криво-ляво го пейте. Едно правило: пейте всяка сутрин „Радост весели сърцето ми." Ако искате, турете и думата „сутрин", и тогава може да го изпеете така: „Радост весели сърцето ми всяка сутрин."
Трябват упражнения, всеки трябва да пее, понеже пеенето е свързано с човешката мисъл. Не можете да пеете като някой велик певец, но все таки ще се научите да мислите, понеже, като пеете, и не харесвате своето пеене, ще се породи едно желание във вас да чуете пеенето на някой добър певец, а това е една крачка напред.
Не само себе си ще слушате, но ще слушате и другите. И като слушате някой добър певец, радвайте се на това. Дали аз пея, или друг пее хубаво, това е безразлично. Някой казва: „Защо аз да не бъда?" И ти можеш да бъдеш. Не може човек да стане певец без любов. Любов, но къде? Защо не можете да пеете? За да бъдете певци, трябва да присъства любовта във вашето подсъзнание, трябва да присъства любовта във вашето съзнание, самосъзнание и трябва да присъства любовта във вашето свръхсъзнание. И тогава ще бъдете първокласен певец, нищо повече. Но щом любовта не присъства в тях, ще бъдете един обикновен певец, както някои животни. И някои животни могат да пеят. Щом любовта излезе от човека, хората не пеят, това е вярно. Когато хората се любят, пеят всички. Който няма любов, не пее. Които нямат любов, казват: „Какви ми дрънка той?" Любов който има, пее.
За мен пеенето е свързано с любовта, а пък непеенето - с безлюбието.
Аз не съм буквоядец, но наблюдавам хората. Когато един пее, някой човек си даде ухото, слуша с едното ухо и с другото, въздъхне и казва: „Много обичам да слушам, но съжалявам, че не мога да пея." Тоя човек има съзнание.
Някой казва: „Остави това кречетало. Той не може да пее." Той не може, онзи не може. Не това.
Но казвам, в новото учение любовта трябва да прониква в подсъзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието и да дойде музиката като един вътрешен импулс. Да пеете на себе си. Няма да пеете на хората, но на себе си. Като станете сутринта, попейте си малко. Виждам сега, че не пеете. Защо? Аз, като ви гледам челата, мога да кажа: мнозина от вас са даровити певци. Има известни места по вашето чело, които показват това, но вие не сте правили упражнения. Ако аз бях прокурор, всички щях да ви натикам в затвора, а понеже не съм прокурор, не го правя.
Няма в света скрито-покрито. Ако вие сте набожен, на главата ви има едно място отгоре, което ще ви покаже това. Ако главата ви не показва, че сте религиозен, вие можете да говорите, това няма значение. Ако вие сте набожен, ще има отгоре на главата резултат. Главата там ще каже: „Ти си религиозен." Щом главата ви свидетелства за музика, вие сте музикални.
У вас има едно старо учение. Казвате: „Да ми се вдъхне, да ми дойде особен Божествен Дух, да дойде вдъхновение у мен." Вдъхновението ще дойде, но после? Най-първо ще дойде един вътрешен подтик, едно Божествено вдъхновение ще дойде, и тогава Духът ще дойде да завърши работата във вас. Но не мислете, че Духът във вас ще направи всичко, защото и вие сте дух, вие сте въплътен дух. Духът е отвън, и духът е отвътре.
Но някой ще каже: „Аз съм стар човек. На мене ли остана да пея?" Вие сте стар и ако не пеете, ще умрете. И младият, ако не пее, ще остарее и после ще умре. И младият ще пее, и старият. Младият ще пее като млад, младият ще пее, за да не остарее, а пък старият ще пее, за да се подмлади. Младият ще пее за любовта, която вижда, защото младият няма още любовта. Младите хора нищо не знаят за любовта и затова правят погрешки. И като дойде любовта, за тях любовта е винце, затова правят много погрешки и после ги извиняват. Виното е много силно, те стават кефлии тогава и всичко забравят тогава. А пък старите хора са изтрезнели от виното. Те казват: „Такива глупости вече не правя." Действително те не правят глупости, те нямат любовта. Старите хора как проявяват любовта?
Старият, като види една млада мома, въздъхне и казва: „Хе, защо не съм млад?" Така не трябва да се говори. Старият ето какво трябва да говори: „Дъще, радвам се, че ти си млада. Обичай, обичай, нищо повече." Не да въздъхнеш, а да кажеш: „Ти обичай, за да се подмладя аз. Аз ще те направя един професор. Всяка сутрин ще идваш да ми преподаваш един урок за любовта. Едно време аз не можах да я проявя както трябва. Ти ще идваш всяка сутрин да ми говориш нещо за любовта, защото, както виждам, по-добре разбираш любовта." Така в нас трябва да има искреност.
Що е християнството? Някоя сестра прояви любовта, и другите казват: „Тая сестра е излязла от рамките навън. Тоя брат е излязъл от рамките навън." Че кой ли е в рамките? Нито една и нито един не е в рамките. Всички са извън рамките. Казвате: „Този е извън рамките." В обичта има ли нещо, което е извън рамките?
Сега не вземайте лично въпроса, не какви са вашите отношения. Такива отношения всичките хора имат за любовта. Те са прави. Нашите разбирания за любовта в миналото са били прави. Каквото сме правили, всичко е било право. Но детето каквото е правило, на младини не се позволява да го правиш. Младият каквото прави, да не го прави като възрастен. Това, което е благообразно на детето, не е благообразно на възрастния. И това, което е благообразно на възрастния, не е благообразно на стария. Какво трябва да прави старият сега? Старият е вече накрая и трябва да започне една нова младост. Защото законът е: след като се родиш в новия път, ти не трябва да бъдеш като първия, млад, не трябва да бъдеш като втория, възрастен, и не трябва да бъдеш като третия, стар човек. Ти трябва да бъдеш всичкото това, което трите съдържат, да образуваш в себе си едно цяло от трите възрасти.
Трябва да знаете, че аз за любовта не съм ви говорил още. Теоретически съм ви говорил, но практически правила не съм ви дал. Какви правила за любовта сте научили? Христос е проповядвал за любовта, но какви практически правила е дал Христос за любовта? Или какво практическо [правило] аз мога да ви дам. То е мъчна работа, да се даде едно правило. Не мислете, че аз отказвам сега тая любов, която съществува. Не се занимавам с това, но казвам едно ново правило за любовта, любовта в нова форма как може да се прояви.
Ако отида сега у вас, ще ви съблазня. Срещна един мъж, който има жена. Искам да му кажа: „Жена ти е много красива." Той ще ме погледне особено. А пък ако кажа: „Колко хубави вежди има. Очите й, ръцете й, пръстите й колко са хубави, тялото й." И той веднага ще се съблазни. Ако опиша дъщеря ви, пак ще кажете: „Този човек какво говори?"
Как трябва да ви кажа сега, кажете ми? Новата любов как ще започне? Наполовина съм разрешил въпроса. Аз не зная, може би и целия съм го разрешил. Аз съм го разрешил така - като ви гледам двама ви, ето как разбирам въпроса. Бих казал: „Вие двамата сте толкова добри, че бих желал да бъда на мястото на жена ти и да имам мъж като тебе. А пък и жена ти е толкова добра, че бих желал да бъда един мъж като тебе и да имам една такава жена." Тогава ще се съблазните ли?
Аз така разрешавам въпроса: вие сте и двамата толкова добри, че аз бих желал да бъда на мястото на жена ти и да бъда един мъж като тебе. И гледам двамата как се обичат, как се уважават, какви хубави мисли и чувства те хранят. И нито у жената, нито у мъжа нито помен от съмнение влиза в ума им.
Новата любов изключва всяко съмнение, всяко подозрение, всяка лоша мисъл. Чистота има вътре, виждаш доброто навсякъде около себе си. Ти виждаш злото, но на злото му даваш друго тълкувание. Злото в очите на любовта, на новата любов, има друго тълкувание. Като видиш злото, ни най-малко няма да се смущаваш.
Злото, това е старият метод на любовта. Що е доброто? Новият метод на любовта.
Хубаво, ако искаш стария метод, злото дръж. Ако искаш новия метод на любовта, дръж доброто.
Всеки ден прави добро.
А пък щом правиш доброто, ти си вече проводник на тая любов, в която няма никакво съмнение.
Ти казваш: „Как да не се съмнявам?" Щом се съмняваш, ти имаш един стар метод. (Учителят отваря кутията с цигулката.) Не зная дали някой път цигулката говори по-добре от мене. Сега да изпеем това: „Радост весели сърцето ми." (Учителят взема цигулката и свири.) Имате думата „радост". Колко силни и колко слаби стъпки има в нея?
Я помогнете сега в пеенето. (Учителят свири.)
Радост, радост, радост весели сърцето ми.
Учителят свири и всички изпяват няколко пъти тия думи. Учителят свири една друга мелодия, доста дълга и пак в тоя дух.
Това е все радост.
Учителят продължава да свири едно ново продължение на тая мелодия в същия дух. Брат Симеонов каза: „ Тази е много голяма радост."
Пейте през седмицата „Радост весели сърцето ми." Щом влезе любовта, тя има милиони форми, начини да се прояви. Музиката помага за това.
В новото любовта трябва да проникне дълбоко. Всички като станете музикални, светът ще се оправи. Светът ще се оправи само чрез музиката. Защото няма друго възпитание, каквото и да се каже, няма друго възпитание, по-добро от музикалното.
На един човек попей му само и той е готов да направи всичко за тебе. Попей му само.
„Добрата молитва"
6.15 часа
Тридесета лекция на общия окултен клас
24 април 1935 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев