Младежки окултен клас - ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934-1935)
КНИГА: Права обхода и права постъпка
ПОГРЕШКА И СПЪНКА
Отче наш
Чете се темата: "Отличителните черти на гръбначните животни." За тема ще имате: "Разликата между птиците и рибите." Може ли да намерите някаква подбудителна причина за създаването на гръбначните животни? Може ли човек да създаде нещо, което го няма в себе си? Представете си, че вас ви фотографират. Да кажем, след хиляди години имате такава картина, както сте седели тук фотографирани. Може да се зададе и тема: "Кои са били подбудителните причини, за да се фотографирате, да се съберете в една снимка." Как бихте разбирали темата? Съвсем други обстоятелства са били тогава. Вие сте забравили. Този път на гръбначните животни е вашият път, по който сте минали. Пътят на рибите е вашия път, по който някога сте минали. Като същество в природата вие сте забравили пътя, по който сте минали. Трябва да се докаже. Доказателството е ваше съществуване. Ако вие не съществувахте и тези форми нямаше да съществуват. Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашия минал живот. Животът е написана история, която вие сте писали някога. Сега се чудите на онова, което сте писали. Не може да си го обясните. "Който сам пише, сам не може да го чете", казват турците.
Тогава вие задавате въпроса: "Защо Господ създаде света така?" -Това е една много неопределена идея, макар че то е вашия път. Някой може да зададе въпроса: "Какво му трябва на Господа да се занимава с такива работи, да прави глисти." Или: "Какво му трябва на Господа да прави риби, за какво ли ще му трябват те?" Или: "Защо му са на Господа да прави тия коне, волове, четвороноги?" Някой би задал този въпрос. Даването на дрехите се оправдава с живота на човека. Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина. Ако попитате: "Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца. Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение. В животните вие проучвате вашите минали костюми. Кое ги е задържало? Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици? Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате? Ще ви приведа един пример, един стар навик. Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!" Вярно ли е? -Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: "Защо риташ?" – Защото няма закон писан за това. Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки удар идва един ритник. Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратния процес на дихармата. Туй, което няма закон, ще се провери.
Туй, което вие виждате, тези животни, тия форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж. Човекът е сбор. Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята. Животните, които съществуват вън от човека, това е човекът разложен на своите части. Всичките животни са частите на човека, изложени в природата. Туй, което виждате, това е човекът разложен на своите части. Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм. Всичките неорганически форми това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека. Разбира се ние, като говорим за човека, нямаме предвид само сегашния. Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество. Цялото човечество не е на земята. Аз говоря за човечеството, което населява не само земята, но и човечеството, което населява и другите светове. То е нещо велико. Понякой път ние се чудим, защо е създаден един червей. Не може без него, той е материал. Някоя малка бубулечица, някое насекомо или птица, това са материали, които са били необходими, понеже постоянно става градеж на по-възвишени форми. Аз ви привеждам този пример, за да обясня някаква философия, но човек не трябва да презира тия малки форми. Ако рече да ритне някоя малка форма, той рита себе си. Няма какво да рита. Понякой път съм виждал котката хване опашката си, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я. Като стисне, измяука. Като стисне няколко пъти, тя разбира, че има някаква връзка. Като стисне, заболи я. Вие сте забравили, не разбирате защо природата е създала така, понякой път не можете да си представите какво отношение имате с нея. Срещнете някой човек, казвате: "Мен не ме интересува." Но вие не разбирате въпроса. Всеки човек за вас е още по-важен. Всичко е важно. За който разбира всичко е важно. Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва да разбирате вашите отношения. Запример в музиката може да имате "до", може да имате "ре" или "ми" и т.н. Ако имате "до" цяла нота, това са отношения, пътища с I епени. Какво показва "до"-то в дадения случай? Кой е най-ниския тон в музиката? Как го наричате? Който има 32 или 16 трептения? -Музикален тон, основен тон аз наричам то-1и, който не може ни по-горе, ни по-долу. Той е основен тон. Този основен тон създава всичките тонове. Той е особен тон в музиката. Философски аз разбирам, той е като семе. Като го посееш, той ражда дървото. Развива се музиката. Под основния тон разбирам тон, който съдържа всичките тонове в себе си. Нали имате в природата такива примери? Вземете дъгата от колко цвята е тя? – Седем цвята. Във физиката казват, че ако ги съберете тези седем цвята, всичките образуват белия цвят. Значи, белият цвят е създаден от тия цветове. Значи, туй, което ние наричаме бяло, съдържа в себе си другите цветове. Белият цвят е основен цвят на червения, портокаления и т.н. Ако речете да разсъждавате, ще стане като един английски философ, мисля се нарича д-р Браун, в Бостонския университет. Държи той лекция на студентите, говори за човека, разграничава го, че се обърква най-после. Той вече не може да разбере, каква е разликата между студентите и него. Казва: "Аз сам се обърках. Аз Браун ли съм или не съм Браун? Обърках се, ще ме извините, ще прекратя лекцията. Този въпрос, както съм го развил, стана едно объркване, не мога да обясня." Понякой път и вие може да се объркате. Объркате се, изгубите своята мисъл. Изгубите онази мисъл, онези отношения, които съществуват, намерите се на тъмно. Умът ви не работи, има едно ужасно объркване. Психологически вие трябва да изучавате този закон. Често губите връзка, понякой път не може да се познаете. Запример, аз съм слушал много пъти, някой кротък човек или някое малко дете, говори кротко, но като се разгневи, казва: "Ще те убия!" И другото казва: "Ще те убия." Може да го убие. Но в дадения случай туй дете не може да направи това. Откъде иде това понятие, та то тропне с крак? След малко го прегърне и казва: "Аз само исках да те сплаша." Сега, ще ви запитам: Може ли яйцето само себе си да счупи? Не, друг може да го счупи, но то само никога не се чупи. Може ли яйцето да е виновно, че е счупено? У човека има една погрешка, която не е негова. Туй е оправданието на човека. Има само едно оправдание. Има една погрешка, която става, но която не е негова. Туй, което става в него, той го предава. Но философията е: защо става тази погрешка? Ако яйцето само по себе си не може да се счупи, има друг, който ще го счупи. Възможността, че може да се счупи, е погрешката. Ако вие посеете семето в земята, то ще изникне. Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност да се направи една погрешка. В тази погрешка има растене. Следователно защо трябва да правиш погрешки? -За да растеш. Така е, ако искаш философски да разсъждаваш. Някой казва: "Аз направих една погрешка." -Ти си се преместил от А в В. Ще благодариш на тази погрешка. Направиш втора погрешка, преместиш се от В в С. Направиш трета погрешка, преместиш се от С в Д. Направиш четвърта погрешка, преместиш се от Д в друга посока. Погрешката, това е път, по който трябва да вървиш. Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Благодарете, че е така. Защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше да има и растене. (Как трябва да гледаме на спънките9) -Спънките са резултат от черупките на счупеното яйце. Погрешката е в счупването на яйцето, а спънката е в черупката на счупеното яйце, от невнимание, ти ще се спънеш. Туй, което засега ви смущава, то е една хубава идея. Тя е съществувала, посветените са я знаели. Вас ви смущава, че имате една погрешка, питате: "Защо тя съществува?" Вие не сте отговорни за нея. Направиш една погрешка и бързаш да кажеш: "Аз не съм виновен." Не си виновен, а те съдят за нея. И в туй съдене има растеж. Тя е само една погрешка, не две. И тя е обоснована на това, че яйцето само не може да се счупи. Вие искате да знаете коя е погрешката. -Погрешката, в която растете. Погрешката, в която вие не растете, е спънка. Що е една спънка? – Туй, което спъва рас-тенето, то е спънка. Духовно не се спъвайте. Спъването е от вас. Спънката е от вас, погрешката е от другите. Всяка спънка е ваша, основната погрешка не е ваша. Сега аз ви давам тази максима, за да може да турите равновесие. Много пъти пие се намирате в затруднено положение, казвате: "Защо стана така, не можеше ли другояче?" -Не може. Има неща, които трябва да станат, защото ако не станат, лошо ще бъде. Ако стане, ще бъде погрешка, ако не стане ще бъде лошо. Ако стане тази погрешка, ще има растене, ако не стане, ще има спъване. Злото в света аз обяснявам така: то е процес на гниене, дето нещата не стават. Доброто е процес на растене, дето нещата стават. Правете разлика сега. Злото е процес, дето погрешка не става, а става гниене. Доброто е процес, дето погрешка става, но растене има, няма гниене. Тъй щото, онази максима се явява между две противоречия. Малкото противоречие е за предпочитане. Погрешката е за предпочитане пред гниенето. Доброто е за предпочитане пред злото, защото в злото няма растене, има гниене. Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто. Тогава злото е на място. Когато казваме, че злото е на място, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на расте-нето, на съграждането. Тогава казваме, че злото е на място. Значи злото може да се превърне в добро. Доброто може да се гради от тия гниещи материали и се образуват всичките спънки в живота. Да излезеш от едно безизходно положение, то е наука, да използваш процеса, в който има растене. Процесът, в който растенето е спряло, от него трябва да се пазите. Трябва да се пазите да не спре вашето растене. Има една философия, която като разбере човек, му става неприятно. Тя е философията на падение. Като ядеш една храна, която е подходяща, след като я ядеш, усещаш едно удоволствие. Във вкуса усещаш вътрешно подновяване. Казвате: "Много хубаво ядене!" Щом като ядеш и яденето не е на място, съжаляваш, че си ял. Ако яденето е хубаво, тази философия е разбрана. Ако яденето не е хубаво, философията не е разбрана. Има една философия в живота разбрана, пък има една философия неразбрана. Представете си сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее. Другият е под него. Неговият глас се чува надалеч. Този, който е долу, неговият глас не се чува. Каква е разликата между тия два петли? По какво се различават? Всеки, който се качи на високо място, неговият глас се чува. Питам сега, кое е по-важно: почвата или семето? Семето ли е създадено за почвата или почвата за семето? (-Почвата за семето.) Вие ли сте създадени за света или светът е създаден за вас? Този свят да грешите ли е създаден или да правите добро? Трябва да се разреши въпроса, научно трябва да се гледа. Защото, ако светът е създаден заради вас, туй е едно условие, в което ние може да растем. Тогава другото положение: да грешим ли в света или да правим добро. Две положения има: или ще грешиш, или ще правиш добро. Кое трябва да се направи по-напред, погрешката ли? След като се направи погрешката, престъплението ще дойде. Черупката, която остана, на нея ще се спъне някой, ще си пукне главата, ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешка. Ще кажеш: "Защо останаха тия спънки? На този човек му се пукна главата. На мен през ум не ми идва да пукна главата. Пукна му се главата, блъсна се. Мен ме блъсна някой. Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части." Добре, защо светът е създаден? – Светът е създаден, за да грешим. Светът е създаден, за да направим само една погрешка, не много. Другото е развиване на погрешката. Ще забележите в този психологичен процес има най-първо усилване. Разгневите се, усилва се гневът, махате ръце, казвате: "Аз ще направя това, аз ще направя онова." Вече дойдете до върха. Най-после стане една смяна, помислите, помислите, после започвате да слизате надолу, все по-надолу. Казвате: "Хайде да се примиря с този човек." Значи, процесът започва. Като слезеш от същия уровен, пак ще придобиеш същото състояние. Имаш едно възходяще състояние, после като една пружина, дойдеш в първоначалното положение, дойдеш до естествения развой на нещата. И в доброто е така. И доброто върви по същия закон. Ти вървиш по пътя на доброто, качваш се, все по-нагоре се качваш и кажеш: "Аз ли ще оправя света?" Така ти слизаш пак. Може да растеш и в доброто, може да мислиш, дойдеш до върха, след туй идва обратният процес. След туй кажеш: "Друго да направя." По какво се отличава доброто? Не мислете, че вие, като се качите на върха, като този петел, тогава ще направите добро. Доброто трябва да го направите в основата. Погрешка е то. В самата погрешка е спънката. Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева, да ти я превърже. Този лекар се е молил отдавна, друг да те бие, за да направиш едно добро. Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше да видиш, добро нямаше да направиш. Дойде някой при една спънка, от която си блъска главата, пука си главата. Ти си с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без да знаеш. Пък и той е направил добро без да иска. Защото, ако той имаше нужда, щеше да каже: "Аз ли ще се занимавам с неговата глава да я превързвам?" Но, понеже има нужда, ще ти превърже главата. После ще каже: "Аз му превързах главата, превързах я за двеста лева." Та казвам сега: Трябва едно пресяване. Житото се отвява и пресява. Трябва да се отвеят нещата и да се пресеят, да се турят в житницата чисти неща. Имате една чудесна философия. Понякой път в музиката има пение. Някой не може да вземе верен тон, или "фа", или "ми" не може да вземе вярно. Много мъчно е да направиш едно различие между "си" в първата гама и "си" във втората гама или "ла" в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, в осмата, деветата, десетата, единадесетата, дванадесетата. В музиката се показва колко нашето съзнание е ограничено. Някои от вас искате много работи да свършите. Вижте какво е разстоянието от едното "си" до другото "си". Такава е работата, която може да свършите. Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може да свършите, другояче трябва да разгледате. Една работа колко хиляди години може да преживее? Работата е, че може да напишеш една книга, но след две-три години се забравя. Това е една работа, която служи за благото на човека. Ние говорим, това са забавления. Някой казва: "Аз искам да направя нещо." Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може да вземете. Ясно ще вземате тоновете. Не само ясно, но мек да е тонът. Някой път някои вземат верно, но много кресливо. За всеки един креслив тон, има спънка. Добрите певци правят погрешки, обикновените певци се спъват. Че ти ако не можеш да вземеш основния тон, какъв певец си? Щом можеш да вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което в живота си имал. Най-хубавото, което в живота си имал, то е основния тон "до". Аз го наричам основния тон. Най-хубавото състояние, което някога си преживял, което не излиза из ума ти, него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, то е основния тон, то е музикален тон. Понякой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може да се опита. Сега едно е приятно: направената погрешка да ви не смущава. В живота вие ще се пазите от спънки. Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро. Основната причина. Първият човек направи една погрешка. Защо я направи? – За да има растеж. Първият човек направи една погрешка, сегашните поколения се спъват. Там е работата. Злото не е в погрешката, злото е в спънките вътре, които среща. Човек пита: "Това защо е, онова защо е, другояче не може ли?" Ако сега ви попитам: каква буква искате да ви напиша, ако попитам всинца, каква буква искате да ви напиша, колко мнения може да има? Може да има толкоз много мнения и ге ще се различават. В български език може да има толкоз мнения, колкото букви има в българската азбука. Има 32 букви, вие сте тук повече от тридесет души. Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без да искат. Според вас, коя буква е най-важна в български език? (-А.) Защо? Че евреите нямат А. На евреите всичките им букви са съгласни. Гласните ги няма, гласните букви се подразбират, 22 букви имат, но са все съгласни. "Алеф" от тях не е гласна. Евреите без гласни букви могат, българите имат гласни. А, О, И, Е, У, Ю, Я, Ъ. Кои букви са по-важни: гласните или съгласните? На български език ще кажете: Иван. Имате две гласни и две съгласни. В еврейски имате четири съгласни. Гласните у тях се подразбират. Това са второстепенни работи дреболии, мода в писмената реч. Вие имате името Иван на български, на френски Жан, на английски Джон, на турски как е?
Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва да имате предвид. Правилно трябва да се мисли, защото има една мисъл, има един път, който не е правилен. И в мисленето хората имат толкова дефекти, както в ходенето. Някои хора не могат да ходят правилно. Ако някой човек, който ходи с левия си крак и постоянно завърта, какво бихте казали?
Във вашия живот вие сами може да се спънете. Запример, в мнозина от вас има неестествено любопитство. Говорят двама души, вие идете, дадете ухо. Какво ще чуете? Когато двама души се разговарят, каква тайна може да има? Абсолютно никаква тайна няма. Те са толкова обикновени работи, че трябва да ги знаете. Ако двама души се разговарят, каква мисъл може да има, която не е била. Аз ще ви дам сто лева, ако може да кажете нещо, което да е тайна. Аз ще ви дам двеста лева, ако можете да кажете нещо, което да е тайна, което да не е било. Казват: "Нашата тайна!" Всеки я знае. Казва: "Ще ти кажа нещо: Много те обичам!" Че каква тайна има в това? -Няма никаква тайна. Имаше един наш приятел Граблашев, който държал сказка и един господин му казва: "Ще ви кажа една тайна." Отива до ухото му и му казва: "Страшен вагабонтин си!" Няма скрити работи, няма тайни работи. Като няма скрити работи и ги знаете, защо, като минавате, пак давате ухо? Един извор от високо извира и кряска, друг извор от ниско извира, почти никакъв шум не прави. Каква е разликата между този, който кряска и този, който никакъв шум не вдига? Вие при кой извор бихте отишли, при този, който вдига шум или при онзи тихия? Туй, което в тайно се казва, то е тихия извор. Реката, която вдига шум, ни плаши. До тихата река се приближаваме повече. Кое е основното нещо, което ще остане и което може да приложите? Ще кажете: "Трябва да се правят погрешки." Има една погрешка, за която човек не е отговорен. Това е тайната. Единственото нещо, което не знаем, че тази погрешка е направена и не знаем, тя ни интересува. Сега може да има много преводи. Ще кажем, че това е погрешката. Има една погрешка във вас, за която вие не сте виноват. Защо вие направихте тази погрешка? Вие нямате предвид погрешката, самата погрешка е скрита, това са последствията. Да кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка да е станала преди хиляди години, сега имаме резултата. Това не е философия. Някой казва: "Няма погрешка." Вие имате резултати, погрешката е станала преди хиляда години, сега имате резултата. Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но погрешката не е направена сега, тя е станала в далечното минало. Благодарение на тази погрешка, вие сте човек, вие сте дошли до това положение. Тази погрешка ви е подигнала. Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше да съществувате. Самото ваше появяване в света се дължи на тази погрешка. Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли да бъде по-добре? -Не. Ако ви дам едно златно яйце, което да не се счупи и ви дам едно яйце, кокоше, кое яйце е за предпочитане, кокошето или златното? Кокошето. Кокошето яйце може да го изядете, да ви ползува нещо. Защо хората обичат повече златното яйце. Помнете едно нещо: Всички купени яйца се развалят. Най-хубавите яйца никога не се купуват. Всяко яйце, което веднъж е купено, то се разваля. Запример вие се страхувате от вашата погрешка. Баща ви, ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте да бъдете живи. Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца и дядо ти и прадядо ти направил хиляди престъпления, за да дойдете вие да живеете. Вие сте причина за всички престъпления. Това е за разсъждение само. На половина е вярно. Привидно така се обяснява. Аз поставям въпроса така. Ако човек е създал хиляда монети, отлял ги е, има ли право да ги похарчи? Има право. Туй, което е създал, може да го харчи. Нарисува една картина, втора, трета, четвърта, пета, десета, има ли право да ги продава? Има право. Какво престъпление има, че ги продава? Тази картина, която си продал, няма да плачеш за нея. Сега де е престъплението? Кой човек е направил престъпление? Престъпление е, когато не правиш погрешки. Че ти, ако не направиш погрешка, ще направиш престъпление. Ако извадиш от касата пари и ти олекне, това е погрешка. Някой казва: "Баща ми направи голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави." Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: "На нас не остави, остави всичко на синовете си." Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват. Де е правото? Ако направиш добро на ближните, съдят те синовете; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете. Де е вината? Какво трябва да прави бащата? Правите ли погрешки, ще се избавите. Трябва да прави човек погрешки в света на две страни. Половината ще раздаде за ближните, половината за синовете, а за него нищо. Ако остави за себе си, ще направи една погрешка. Сто лева за сина, сто лева за ближните и сто за себе си. Хората не знаят как да правят погрешки. Да направиш една погрешка, но в която има растене. Да ви дам един пример от една погрешка. Седи едно момче, дебне, иска да открадне нещо, да вземе нещо. Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка на място. Защото след няколко минути там става експлозия, туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесницата на място, казва: "Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента". Удря му плесница. Някой ще каже: "Защо му удари плесница?" Тази плесница е на място. Всички страдания в живота не са нищо друго, освен плесници. Ти седиш, захласнал си се някъде, някоя кола ще мине, ще те прегази – дойде някоя плесница. Ти, като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: "Тази плесница беше на място". Но и побутването е пак погрешка. Ако ти си една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке, не е ли това една погрешка? Но може би, това малко леке на дрехата да спасява един живот. Дали погрешката е голяма или малка е безразлично. Всяко нещо, което може да привлече нашето внимание в даден случай, може да е погрешка, може да е спънка. Някой човек ни е обидил или направил нещо не както трябва, ти ще обсъдиш въпроса, погрешка ли е това или спънка. Ако е спънка, ще я отмахнеш, ти си се отклонил от този път, ако е погрешка, ще благодариш. Аз не говоря за спънките. Всяка погрешка е процес на растене. Аз ви говоря на един разбран език, понеже вие все питате: "Защо са погрешките в света?" Говорим на един разбран език. Ние не може да разберем света без погрешки. Как ще си представите един свят безпогрешен? Как ще си представите един свят без форми? Той е непонятен за вас. Светът на формите е свят на погрешки. Защото във всяка форма има една погрешка. Всяка форма има възможност да се измени. Постоянно човек се мени. Мениш ли постоянно характера си – това е погрешка. Дойде един човек в къщата ти, ти си доволен от него. След няколко дни не си доволен. Видиш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка. Видиш някой сиромах, искаш да се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание. Ти не разбираш закона на растенето. Богатият те привлича, това е една погрешка; сиромахът те отблъсква, това е една погрешка. Богатият ще те повдигне, но и сиромахът ще те повдигне. Ти в единия и в другия случай растеш. Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството. Богатият привлича, сиромахът отблъсква. Този, който те привлича и този, който те отблъсква и двамата мислят добре. Ти може да се спънеш в сиромашията, може да се спънеш и в богатството. Това е друг въпрос. Или може да не си доволен от някого. Това е спънка. Трябва да разбереш защо не си доволен. Казваш: "Аз не обичам този човек." Това е една спънка. Трябва да се обясни философски защо не го обичаш. Да определиш спънката. Тогава може да се образува естествено разумно отношение между вас. Сега понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка. Спънката е станала, защото не може човек да прогресира. За пример, вие искате да бъдете добри. Но другояче трябва да поставите въпроса. Искате да бъдете добри, но и без това сте добри. Искате да бъдете добри, за да се понравите някому. Вие мислите за някой човек, мислите за някой господар, за майка, за баща, искате да се понравите на баща си, на майка си, да бъдете добри. За баща ви, който ви е родил, сега ли ще станете добри? Вие носите доброто в себе си. Ако мислите така, то е една спънка. Щом искате да се нравите на баща ви, това е една спънка. Ако искате да изпълните волята на баща си, това е една погрешка. Защото, щом изпълните волята на баща си, вие се ограничавате. Това е погрешка, но в тази погрешка ще израснете и ще влезете в положението на баща си. Той казва: "Вземи колата, иди на нивата да работиш!" А вие искате да идете на театър, на забавление. Трябва да впрегнете воловете, целия ден на нивата да работите и там ще научите толкова много. Като отидете на другото място, ще се разочаровате, там ще видите толкова хора, хубаво облечени, по-хубаво от вас, ще видите по-учени от вас, по-силни, вие ще бъдете десетото колело. На нивата ще заповядвате на воловете, на ралото, ще сеете добро семе на земята. Като ви накара баща ви да идете на нивата, погрешка е, но погрешка, която спомага за вашето растене. Другото, което вие искате, ще ви спъне. Сега по-ясно ли е? Малко по-ясно. Туй, което освобождава човека от окръжающата среда, това са спънките. Погрешките са едно благо, а спънките? – Трябва да правите едно различие. Аз турям грехът като една спънка. Според мен, доброто е една погрешка. Следователно, от погрешките произтича доброто. От спънките излиза злото. Тази мисъл не я приемайте на доверие, разгледайте я. От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне, да може да работите с нея. Тя е като един инструмент. Вие трябва да правите опити да свирите, да пишете докато дойдат условията. Другояче, колкото и да е хубав един инструмент, ако не свирите, каква полза? Колкото и да е хубаво перото, с което не може да пишете, безпредметно е това перо. Инструментът, с който можеш да свириш, ето една идея, която разбираш и която можеш да приложиш в живота си, там е целта. Сама по себе си идеята е цел, но ти не може да се ползваш от нея. Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания. А когато аз говоря за страданията, те трябва да се осмислят, да знаем защо страдаме - от погрешки ли страдаме или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота или не. Това е важното. Някои казват тъй: "От мене нищо няма да стане." Казвам: Този човек се спъна. Казва някой: "Макар да правя погрешки, аз ще изправя всичките." Този човек прави погрешки, той расте. Човек, който не се обезсърчава, съзнава, че прави погрешки, не се спъва, той расте. Човек който расте, той е на правата посока. Друг казва: "Не може от тебе нищо да стане." Ти се спъваш. Когато съзнаваш, че си направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане. Щом правите погрешки и има растене, ще стане нещо от вас. А щом се спъвате, погрешки правите по възможност по-малко, вие се спъвате. По възможност с по-малко спъване! Погрешката е една необходимост в живота. Ядеш, това е една погрешка. Спиш, това е една погрешка. Ставаш, това е една погрешка. Работиш, топа е една погрешка. Мислиш, това е една погрешка. Обичаш, това е една погрешка. Мразиш, това е една погрешка. Риташ, това е една погрешка. Разни погрешки има. Това са резултати. Спиш, погрешка е. Учител ставаш, погрешка е. Ставаш чиновник, погрешка е. Отиваш да пееш, погрешка е. Не искаш да пееш, спънал си се. Не искаш да спиш, спънал си се. В погрешките има растеж. Това е хубавото в природата. Погрешките са от природата, спънките са от нас. Погрешката е от природата една необходимост. Тя тика към една погрешка, за да растеш. Спънката е от нас. Всичко седи в изправянето на спънките. Погрешката сама по себе си ще се изправи. Ние искаме да изправим погрешките. Погрешката е непоправима, а спънката е поправима. Затуй възпитанието седи в изправянето на спънките. Защото погрешката е от природата, неизбежна е. Погрешката от природата ще дойде, спънката иде от тебе. Погрешката е един неизбежен процес на растене. Туй, което е от тебе, може да го поправиш, а за погрешката ще кажеш: "Божия работа е." Ние сега говорим за нас. Това е за наше добро. Спънката, тя е наша. Спънката трябва да се поправи. Човек сам се спъва от своето немислене. Човек, като мисли криво, се спъва. От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може да се спъне. Следователно радвайте се, когато природата ви е турила в пътя на погрешките. Пазете се, когато влезете в пътя на спънките. Тия положения ще ги проверите, ще намерите, че са верни. Кажете сега тази лекция погрешка ли е или е спънка? Погрешка е, че ви говорих два часа. Аз съзнавам, че е погрешка, понеже много време отне. Два часа да говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка. Сега не желая да се спънете, защото някои от вас може да се спънат. Ако се спънете, да се поправите. Това, което ви говорих днес, няма да го разправяте до десет дни. Ще го проверите, да не би да направите една спънка. Като ви питат, ще кажете: "Каза ни десет дни да мълчим". Ако говорите, след като излезете от тук, ще направите една спънка и вие ще се спънете и другите ще спънете. Ако мълчите, ще направите една погрешка. Искам десет деня да мълчите. По-добре да направите една погрешка, отколкото да говорите и да направите една спънка. Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
12-та лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 4 януари 1935 г., Изгрев, София