Общ Окултен Клас- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1934–1935)
ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА
"Добрата молитва"
Четоха се темите "Как да се справим със съмнението"
Ще ви прочета част от пета глава от Посланието към галатяните (от 1 до 18 стих). Останалото ще си прочетете сами в къщи.
Апостол Павел пише до първите християни, които са вървели в духовния път. Съществува едно противоречие. У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие. У нас има един стремеж да подобрим живота си. Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени. Вземете на първа ръка един вегетарианец - той си отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда. Петдесет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича. Тези десет години са изгубени. После той започне да си обяснява причините, казва: "На този дадох на вяра, на онзи дадох." Това дал, онова взел и изгубил. И тогава си заминава за другия свят.
Сега това е с търговеца, сега и у хората е същото. Да вземем някой млад момък и някоя млада мома. Всички все сте били млади моми и момци, това са общи положения. И в малките буболечици съществува този процес, само че те не го съзнават.
И младият, и той търгува. Той има известен капитал, търгува. Дойде до едно място, и неговият растеж спира, и тогава обръща внимание на своя външен изглед, че е угледен. И до известно време капиталът върви - той е силен. После го изгубва.
Същото - и с възгледите. Най-първо човек има известен възглед, най-първо е ревностен. Той е готов на всичко. После му отпусне края. Най-първо става рано, много е ревностен, по три пъти се моли. После - само два пъти на ден, после по един път, после на седмицата по веднъж и най-после казва: "Защо ли се моля." Ето противоречието. Онези, които започват, са на правата страна, а онези, които свършват, са на кривата страна. И тогава слушаме хората, които разправят за търговията си. Старият казва на младия, който сега започва: "Едно време и аз бях като тебе, но изгубих. И ти ще изгубиш." Онзи, който е имал едно религиозно вярване, и той казва така. Разправя си опитността.
Че има загуби в света, има. Но на какво се дължи загубата? Да кажем, че човек от големи грижи казва, че остарява. Но животните, чието съзнание е по-слабо развито - и те остаряват. И дърветата, и те остаряват. Всичко остарява сега. Кое е онова, което остарява в човека? Известни временни климатични условия се изгубват. Вземете едно цвете, което е близо до една река - отдалечете го от реката, турете го по-далеч от условията, при които е расло то, и веднага ще забележите една промяна в него. И когато го занесете на едно място, където има много малко влага, то ще започне да изсъхва.
Старостта у човека, остаряването, се дължи на един вътрешен процес, на вътрешно разбиране. На земята като е работил дълги години един работен човек, изгубва смисъла, насоката на работата. Например един се моли двайсет години, но после казва: "Защо се молих, молих?" Вижда му се смешно, че се молил дълго време. Че си попипва колената и не знае какво направление да вземе. Какво трябва да прави сега? На него му се вижда смешна молитвата, но с какво трябва да я замени? На него му се вижда смешно, че яде. И ако каже най-после: "Няма да ям," какво ще стане тогава? Той ще каже, ако не яде, най-после ще дойде до едно мъчение и гладът ще го застави, иска, не иска, да яде. Старите хора, които са толкова лениви, мързеливи, и тях ги заставят да работят. Той гледа, гледа, и после казва: "Я направете нещо." Сега това са общи положения, които касаят всички хора. Това са недъзи, с които има да се справим. Остаряването на човека идва, то е закон на външното.
Каквато и мисъл да имаш, тя започва да функционира в ума ти и ако продължаваш да я имаш дълго време, тя ще произведе известен ефект. Даже най-здравия предмет ако го удряш с един твърд предмет със сто удара, с няколко хиляди удара, то най-после този предмет ще се повреди. В ума ти има една отрицателна мисъл и ти, колкото и да си силен, постепенно тогава сам ще си повредиш на себе си. Например ти започваш да си мислиш, че не си добър човек. Казваш: "Не съм добър, не съм добър." Това са удар след удар. Ти забелязваш, че действително в себе си имаш известна промяна. И хората започват са мислят, че не си добър. И ако ти не внимаваш, тези хора наоколо ти ще те убедят, че не си добър и един ден ще кажеш, че си виновен. Някой път човек се намира в едно състояние и го заставя да изповядва това, в което не вярва. Хващат един човек и го обвиняват, че убил сина си и го хвърлил в Дунав. Той отказва. Биха го, биха го, и най-после той казва: "Убих го", и не разправя къде. И го осъждат на смърт. Обаче, когато дойде до него екзекуторът, синът се явява и виждат, че бащата не е убил сина си.
Та мъчнотията е в издържането на страданието. Този ред и порядък, в който живеем, не защитава нашите интереси. Той си има своите интереси, и дере ни кожата на общо основание. Майката родила синове и дъщери, държавата ги праща на бойното поле. На кого ще апелираш? На кого ще плачеш? Казва: "Такава е волята Божия." И да кажа, че не е волята Божия, така ако стане нещо не според волята Божия, на кого ще се оплачеш?
Вземете сега едно просто състояние, че сте направили прегрешение. Някои неща ни най-малко не са прегрешение, но има неща, които са прегрешение. Например прережеш си пръста, органически боли те там. Но някой път, без да си се порязал, имаш болка. Заболява те някой път пръстът там, където не си се порязал, и надува се това място. В първия случай казваш: "Аз бях невнимателен." Втория случай как ще го обясниш? Ще дойде един лекар, втори, трети лекар, и пръстът се подува. Те казват: "Да го изрежем." Отрязват го този пръст, за да го излекуват. Но това ни най-малко не обяснява нещата напълно. Ни най-малко това не дава една философия, чрез която да се справим с главните мъчнотии. Ние едвам се справяме като онзи търговец, от който ще вземете малко пари на заем. Оттам ще вземат, за глада да си помогнат.
Ти днес боледуваш - ще вземеш цяр, утре боледуваш - вземаш друг цяр. Един ден и с цяр не става и те обявяват в несъстоятелност, и фирмата изчезне. Знанието седи в това, да не фалира човек. Ние говорим за съвършенство. Това значи да превъзмогваме нещата. След като е минал през всички форми на живота, човек да разбере онова положение, което му е потребно, да разбере Божиите закони, той да е господар на своята съдба. Всички очакват изявление все отвън. Ние казваме, че Христос ще дойде. Много буквално разбирате. Това очаквате - изявлението, както българите очакваха Русия да дойде да ги освободи от турците. Е, сега кой ще ги освобождава? И хората все се освобождават, и все остават неосвободени. Русия сега кой ще да я освободи? Някой ще каже: "Този е добър, а онзи не е." Това, което наричат свобода, то е за едни облекчение, свобода, а за други не. Когато богатите са свободни, сиромасите са роби, а когато сиромасите са свободни, богатите се заробват.
Всички имаме вяра в Бог. Да кажем, че един е богат, а друг е сиромах. Как се спогаждат? Християнството не е приложило още това. Богатият си остава богат, а сиромахът си остава сиромах. Ученият си остава учен, а невежият си остава невежа. Единият вярва и е учен, има знание. Другият вярва, и няма това знание. Единият вярва и е богат, има автомобил, а другият вярва, и ходи пеш, погледне и казва: "Да имам и аз един автомобил."
Питам сега, това богатство една привилегия ли е на вярата? И сиромашията един недоимък ли е на твоята вяра? Сега това са отчасти противоречия, с които човек трябва да се справи. С тях трябва да се справи онзи, който иска да разреши живота. С такива разбирания човек никъде не може да отиде. Един човек с малък капитал може да функционира няколко дена, но ако искаш да отвориш голямо предприятие, то иска голямо богатство, двеста-триста милиона. Голямото предприятие иска големи средства. Значи трябват други разбирания.
За някои неща не трябва да ви разправям да не се смущавате. На болния няма какво да му разправяш в какво седи опасността. Някой път ако му разправяш в какво седи опасността, той ще се уплаши и ще умре. Нищо няма да му разправиш за опасността, но трябва да му кажеш за онези условия, при които той може да оправи здравето си. Здравето не седи само във физическия свят. То зависи от мислите на човека, от неговите чувства и от неговите постъпки. Вие още не сте се занимавали да изучавате силата на човешката мисъл. Вие отчасти имате опитност, но не сте се занимавали, да видите силата на човешките желания и силата на човешките постъпки. Всяка една мисъл при известни случаи е сила. И всяко едно желание съставлява сила. И всяка една постъпка образува една сила в човека. Но когато мисълта образува сила, тази сила се отличава от онази сила, която произтича от човешките чувства, и от силата, която произтича от човешките постъпки. В някои отношения се различават.
Една мисъл може да се уподоби на киселина. Но и думата "киселина" е нещо неопределено. Има неща, които са киселини. Под думата "киселина" разбираме нещо, което разяжда работите. Една киселина, когато ще влезе някъде, тя ще направи един преврат. Ако турите киселина в неща, които са били спокойни, то в тях ще започне цял един процес. Например вие седите, спокоен сте в живота, нищо не ви смущава. Седите при баща си и майка си. Радостен сте, едно младо момиче. Едно младо, малко момиченце, като стане на петнадесет-шестнадесет години, влиза му в ума един бръмбар. В какво седи бръмбарът? Аз сега ще обясня с алегории. Един ден ти влизаш в градината и виждаш една хубава пеперуда със златни крилца, и веднага тя те заинтересува. Тя кацне на едно цвете, ти тръгваш подир нея. После тя кацне на друго цвете и така нататък. Заинтересува те пеперудата и вечерта се връщаш, и не си могъл да я хванеш. И мислиш какви й са крачката, и какви й са крилцата. И на другия ден пак я гониш. Гониш я ден, два - с години. Оживее пеперудата в ума ти.
Това вие го наричате любов, любовта на пеперудата. Един ден пеперудата не е дошла в градината и стане цял един въпрос. Защо не е дошла? Какво е станало с нея? Тогава другата философия. Не може ли другояче в света? Може, но при сегашния ред на нещата, сага като е, какво се крие под онази пеперуда? Или какво се крие под формата на едно твое желание, на една твоя мисъл? Или какво се крие под една твоя постъпка?
Има една страна на въпроса, тя е следната. След като критикува човек нещата, после остава на въздуха и не знае в какво да вярва. Има неща, в които човек трябва да вярва. Те са вечните, неизменни неща. Аз трябва да ви говоря за порядъка им. Има един закон, който е неизменчив. Ти ако носиш формата на един вол, ти трябва да знаеш, че това е до време. До време ще носиш копитата и рогата на вола, но един ден ще хвърлиш копитата и рогата си. И ако ти не искаш да ги оставиш, ще дойдат и ще те хванат, и ще те заколят, ще одерат кожата ти и ще те изядат, и от тебе като вол нищо няма да остане. Нещо друго ще станеш. Ще престанеш, след като те изядат, да стоиш като вол. Ще кажеш: "Защо светът е такъв?" Тогава да видим другите противоречия. Отвън имате 30, 40, 50 градуса студ. Водата замръзва. Това, което по-рано ви е услужвало, не може да ви услужи. Трябва ви огън. Дойде топлина и този лед се стопява. При стопяването дойде наводнение. Ти питаш: "Защо замръзна водата? И защо се разтопи?" Казвам, аз не зная. Обичате един, мразите друг. Защо го обичате? И защо го мразите? И на това не можеш да си отговориш. Ти можеш да кажеш, че причината е тази и тази, но причината на обичта и на омразата не седи в това, което мислиш. Ти намираш някакъв си повод, но това е привиден повод. Има някои хора, които можеш да ги обичаш до известно време, и после не можеш да ги обичаш.
Аз правя сравнение. Имате една ябълка, която обръща вниманието ви. Но любовта ви към нея седи в това да изядете тази ябълка. Вие я пазите. Но един ден ябълката се развали. Това са сега сравнения на онези чувства, които имате във вас. И после изчезват. И гледаш тази ябълка, и като видиш, че не е здрава, а е гнила, хвърлиш я настрана. Но тази ябълка, която за тебе е безразлична, ти правиш спрямо нея грешка. Има нещо в нея, което ти използваш. Като я заровиш в земята, то ще излезе нещо от нея, което ще ти даде хиляди ябълки. Значи като разлюбиш някой човек, дошло е време да го посееш в земята. Защо си го разлюбил сега?
Допуснете друго обяснение, което ще ви дам. Допуснете, че имате едно любимо дете, че имате една любима дъщеря, която пазите като светиня, да не я гледат хората. Но вие изпаднете в беднотия. Всички сте бедни. Това ваше дете трябва да го пратите в света. Има противоречие: то трябва да отиде в света да работи. Най-първо ще се страхувате, но ще ви заставят да го пратите в лошия свят, от който се страхувате. Там ще пратите сина си или дъщеря си. Кой ще ги пази? Всички някой път се оплаквате, че се изкушавате. Допуснете сега, че тази дъщеря, която сте милвали като хубаво момиченце, върне се вечерно време и хората другояче почнат да се обхождат с нея. Тя започва да се оплаква, че я малтретират, а пък тя трябва да работи, за да изкара средства, за да живее. И тя се оплаква. И ти й казваш да търпи.
Аз правя едно сравнение. Вие сте дъщеря на майка си. Пратени сте да работите, за да спечелите нещо, и господарят обича малко да ви закача. Всички ви закача господарят и на общо основание ви закача. Ти седиш с един човек, с който си живял честен и свят живот, и как те закача разпуснатият господар!
Един ден минава една красива жена и ти искаш да я закачиш, ти, святият човек. Явява се в тебе един бръмбар, и ти искаш да я закачиш. Кой закача? Онзи, който закача в тебе, е твоят господар, а пък ти си слугата, който страдаш. Ти си слугата, който слугуваш, и господарят ти казва: "Или ще изпълниш това, което ти казвам, или ще те уволня." Когато ти закачаш, ти не закачаш, а господарят закача, не ти. Кой е виновен, господарят или прислужникът?
Вие се изкушавате в даден случай, вие ли сте виновен, или вашият господар. Ти казваш: "Аз сгреших." Сгрешил е вашият господар, но понеже него законът не го хваща, ти ще излезеш на топа на устата и хващат тебе. Господарят казва: "Аз не греша, а слугата ми." Няма кой да дойде да каже, че е видял, няма кой да дойде да се застъпи за тебе, че ти си невинен. И дадат ти присъдата, и ти си я носиш. Този господар ние го наричаме дявол. Той е толкова майстор - като дойде, тегли ти присъда. Той направи едно престъпление и го написва на гърба ти. И ти казва: "Защо го направи!" Ще дойде един брат и ще ти каже: "Защо го направи? Не те ли е срам?" Ти казваш: "Господарят го направи." А той ще каже: "Ти, ти, а не господарят." Дойде втори, и пак казва така. Какво ще кажеш ти? Но понеже този господар е всевластващ, той управлява, той царува. Ти не можеш да го обвиниш. Законът е на негова страна. Той направи кривата постъпка, той е кривият, но ти носиш последствията на неговите постъпки. Аз разглеждам малко въпроса юридически, за да ви го направя малко ясен, за да ви изясня онова противоречие, което някой път се среща у вас. Ти казваш: "Аз ли съм, който го направи? С кой ум го направих това нещо?" Каква е разликата между тебе и господаря ти? На страната на господаря са законът и силата, и всичко. Той управлява. Каквото той казва, става. А пък ти си слуга, който слугуваш. Прегрешенията на господаря винаги ще понесе слугата.
Питам, какво трябва да правите? - Трябва да бъдем много умни и в това седи разрешението. Да станете толкова умни, че да предусещате какви са намеренията на господаря и да не може да ви излъже. А господарят е толкова хитър. Той си има две дъщери и ти си най-първо един почтен слуга. Той ще те измами. Той ще дойде един ден, ще те потупа по гърба и ще ти каже: "Ако ти ме слушаш, ти човек ще станеш. Виждаш ли моята дъщеря колко е красива. Ще ти я дам." - Но този господар те изпитва. Освен че няма да ти даде дъщеря си, но той ще те оплете. Ако си мъж, ще каже: "Имам дъщеря". - Но той има и син. Ако си жена, ще каже: "Ще те направя снаха." - Но снаха няма да станеш.
Някои от вас казват така: "Трябва да живеем ние в света и да си направим положението." Казвам: "Господарят е дошъл." Ти казваш: "Трябва да живеем като хората." Аз казвам: "Господарят е дошъл, говори ти за младата мома." След като работиш на този господар и забогатееш, той ще изпрати своите бирници и всичко, каквото си спечелил, ще го вземе, а пък тебе ще изпрати да отидеш при баща си и при майка си. Ти знаеш, че никога няма да се ожениш за неговата дъщеря, защото, ако се ожениш за дъщеря му, то не щеше да има по-голямо бедствие за тебе, и ти не ще можеш да се освободиш от него.
Това са две причини - синът и дъщерята на господаря. Не разчитай на тях. Това е плътският живот.
Ако слушаш света, някой казва: "Ние като се молим на Бог, няма да се оправи нашият живот. Трябва да живеем, както хората живеят." Ако живеем в света добре, всичко, което спечелим, ще бъде за господаря. Когато дойде въшката и започне да ти гложди главата, тя е един паразит. Ти казваш: "Има нещо, което ме безпокои." Ти казваш още: "Аз имам една философия, да търпя." - Но въшката не трябва да я търпиш. Какво трябва да я направиш сега? Да я намериш някъде, да знаеш къде е. Толкова е майсторка тя - като речеш да я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш да я намериш. После пак се премести и ти само си почесваш главата и не можеш да я хванеш. Гребен ти трябва. И като я хванеш, ще я туриш между двата нокътя и ще я смажеш. Противоречието, което се среща в сегашния живот, е следното: Ние, като живеем в Бог, единият Господар винаги присъства, а другият господар, на когото служите, той не се е явил още. Този господар е много хитър, умен е, той винаги ще си умие ръцете. Ти никога не можеш да хванеш дявола в престъпление, само тебе ще хванат. Той ще те излъже в някое вярване, ще те накара да направиш нещо, но ще видиш, че зад една твоя постъпка седи не твоят, а неговият характер.
Някой ще дойде и ще каже: "Трябва да се обичаме, за да изпълним Божия закон." Така е, но най-първо ти обикнеш някоя кокошчица. Погладиш я, влезне ти някой бръмбар, ти казваш: "Грозничка е тази кокошка. Не може ли й кръцна врата и да я туря в тенджерата, и да направя от нея една хубава супица с оризец." Погледнеш един ден - ти си заклал кокошката, направил си престъплението. Този, който яде, е слугата, а онзи е господарят. Онзи ти казва: "Няма нищо, такъв е редът. Така е направил Господ." Ти му слугуваш, господарят ти казва: "Ти като готвиш, и на тебе ще дам малко, да видиш колко е хубаво."
Вие ще се намерите в положението на онази българка. Една жена обичала мъжа си много и му сготвила едно пиле на пет-шест месеца. Хората, които се обичат, за малки работи се разгневяват. Жената била малко невнимателна, тя се поразсърдила и казала: "Не искам да ям", и мислила, че той ще я покани. Той започнал да яде, и тя поглежда малко, но той дошъл до последното кокалче на гозбата и тя казала: "Моля, поне това кокалче ми остави." Аз ги наричам сръдливи религиозни хора. Те седят и казват: "Изгубихме си живота напразно, а можехме и ние да си поживеем, както хората."
Та казвам, това е последното кокалче, което ти искат. Ти казваш: "Не може без кокалче." Съгласен съм, че лисицата и вълкът не могат без кокалче, но за овцата - там тревата е необходима. Има две състояния - на тревопасните и на месоядните. И в желанията има две категории. Ако спадаш към първата категория, не можеш без кокалче, но ако спадаш към втората категория, може и без кокалче. Най-после се повдига въпрос: "Не може ли и без трева?" Може и без трева, и без кокалче. Тогава трябва да напуснеш света. Ако искаш този свят, или кокалче ще ядеш, или трева ще пасеш. Сега въпросът остава неразрешен. Аз не искам да го разреша. Това е едно противоречие, което съществува. Има желания в нас, които спадат към желанията на месоядните животни, а има желания, които спадат към вегетарианците вътре в нас. Едните желания са меки, а другите желания са силни и груби. Едните спадат към желанията на месоядните, към тях са всичките противоречия, които ни измъчват.
А пък ние вървим сега и се поражда друг въпрос: Какво трябва да се прави? - Трябва да се живее. Ти слугуваш в света. Огънят пари, трябва да си имаме дилаф. Умен трябва да бъде човек. Той най-първо трябва да разграничава кои желания са негови, и кои не са негови. Ти например искаш да се повдигнеш, да станеш учен човек. Желанието ти да станеш учен човек е на място, но когато човек иска да стане учен човек, за да го прославят хората, той е на кривата посока на движението. Христос е казал: "Не търсете славата на света, а от Бога." Да станеш учен е добро, но да станеш учен, за да те прославят хората, там си в кривата посока.
Какъв е онзи свят? - Онзи свят е свят на съвършените. Този свят е свят на смъртта, на промените, а пък онзи свят аз го наричам свят на безсмъртие, на съвършените същества. Ако не минеш през света на смъртта, ти не можеш да влезеш в света на съвършенството, на безсмъртието, понеже онези, които са безсмъртни, те са минали през света на смъртта и са победили. Ние като умираме, ние умираме, понеже не знаем как да живеем. Аз съм забелязал, вече тридесет години, след всяка моя най-хубава проповед все ще има няколко души да се скарат, и то от най-добрите ми ученици. Те ще се скарат за нищо и никакво. Питам, защо се карат? Той пита, те ще мислят, че думите ми се отнасят за този или онзи. Нещата, когато се говорят, те не се отнасят до никого. Милиони същества има, които са месоядни, тогава на кого е прегрешението? Ти участваш в една организация на същества в разни степени на развитието. Ние казваме, че човек трябва да стане отвън добър. Някои от вас десет-петнадесет години сте вегетарианци, но вътре сте още месоядци. И отвън донякъде сте се справили с месоядството, а вътре не сте се справили. Отвън сте вегетарианци, а отвътре сте месоядци.
Та казвам: Човек трябва да разбира законите. Той трябва да стане вегетарианец в умствено отношение, в сърдечно отношение и в своите постъпки. На три места човек трябва да стане едновременно вегетарианец. За някого мога да кажа: Той е станал светия. - Не, след като станат всички тези промени вътре в тебе, та никой да не подозира промяната вътре в тебе. Защото, като дойде един съвършен човек между нас - той владее законите, той най-първо ще измени твоето съзнание. Той минава и носи богатства. Той знае, че имаш слабости, че можеш да отнемеш нещо. Той ще те приспи. Да допуснем, че ти си разбойник някъде и очакваш някого. Дойде съвършеният човек - той ще те приспи. Той е една сила. И след като си замине, той ще те събуди, и ти ще си кажеш: "Спал съм." Той е господар на всички положения.
Ако ти не се научиш да приспиваш злото в себе си, ти си слаб човек. Ти казваш: "Аз съм с Христа." Казвам: "Ти можеш ли да приспиваш злото в себе си?" Казваш: "Не мога." - Тогава си слаб. Злото в себе си да приспиш, но не отвън. Ти казваш: "Да утешим, да приспим някого." - Ти другите не можеш да приспиш, докато не приспиш злото в себе си. Това е наука. В човека има едно зло, с което трябва да се справи, и това зло е необходимо да го приспиш. Някой иска да се избави от злото. Най-първо ще се научиш да приспиваш злото в себе си, и след като минеш по този път, събуди го. Не да спи постоянно, но да не ти препятства. Представи си, че се роди едно желание в тебе, да откраднеш. Потайно се зароди в тебе едно такова желание. Ти имаш нужда. Да ви дам един пример, че може да се роди едно желание да откраднеш. Ти имаш син красив, красива дъщеря, красива жена. Искаш да ги облечеш - оттук-оттам просиш и влезе в тебе един бръмбар да откраднеш. Ти си касиер на някоя банка, разполагаш с милиони. Ще приспиш злото в себе си. Ще повикаш жена си, сина си, дъщеря си и ще им кажеш: "Аз мисля да открадна, какво мислите вие? Съгласни ли сте с мене?" Те ще ти кажат: "Не, не, всички ще работим." Вие не може да видите изходното положение - как човек може да излезе от безизходното положение. Вие трябва да добиете свойствата на магнетизма.
Царят изгубил една голяма желязна карфица, която е много важна. Загубил я на планината и казал: "Който я намери, ще му дам едно голямо възнаграждение." С магнетизъм ще притеглиш една желязна карфица и ще я представиш на царя. И щом дойде сиромашията, вземете вашата подкова. Гледам в една къща една конска подкова, конско петало. Прав е този човек. За какво е това? Той казва: "За късмет." В себе си трябва да развивате онзи магнетизъм. Ти започваш да се нервираш и тогава се демагнетизираш. Не се нервирай, понеже след това ти се демагнетизираш, изгубваш тази магнетическа сила, а пък тя е полезна в живота. Хубостта и красотата на живота ти зависят от магнетическата сила, която живее в твоето тяло и ако я изгубиш, ще дойде едно нервно състояние. Дойде ти едно изкушение. Хвани го и го тури настрана Ти казваш: "От глад ще умра." - От глад никога няма да умреш, ако си умен. Ако имаш един светъл ум, една чисто сърце, една чиста постъпка, ти гладен никога няма да умреш.
И казвам, Бог ви е поставил на земята за изпитание. Ти казваш: "Бог е наш Баща", но вие не вярвате при изпитанието. Ще си кажеш: "На голямо изпитание Бог ме е поставил. Ще издържа докрай, ще умра, но няма да се поддам на едно изкушение." Ти казваш: "Аз гладен ще умра." Но и да си гладен, ако е решено да умреш, и гладен ще умреш. Но останете в онази вяра. Ще дойдат мъчни моменти. Ще мислите, че Господ те е оставил, че сам трябва да уредиш работите си. Ето заблуждението. Ти ще се молиш в себе си, докато изпиташ Божията права мисъл.
Има неща, които след като ги опитате, не ги разправяйте на другите. Има неща свещени, и като разправяте свещените работи на другите, то свещените работи се опетняват. Твоят ближен ще каже: "Разправяш ми ти измислици." Това е пак господарят, който те кара да разправяш. Това е тщеславие, ти още не си завършил. Послушал те е Господ и някой ти казва: "Я се помоли заради мене." Аз го обяснявам по следния начин: Има един гостилничар. Дойде един при него и гостилничарят му даде да яде, а на друг не му дава. Обяснете ми защо на единия дава да яде, а на втория не му дава. Първият, на когото дава, той има млада дъщеря и гостилничарят е хвърлил око на нея. За дъщерята той му дава да яде. Вторият няма син или дъщеря, и не му дава.
Хубаво, ти минаваш, ти си здрав и господарят ще те нахрани, и на работа ще те прати. Но хилав си, той няма да те нахрани, и ще каже: "Я го пратете в болницата." Вие седите и си обяснявате нещата, както не са. Ти казваш: "Онзи е щастлив." - Щастието на онзи човек, към когото хората са добри е, че той има повече магнетизъм. Ти казваш: "Не ми върви." - Аз гледам - всичките ти мускули са опънати. Ти си толкова нервен, а трябва едно спокойствие. Вие седите и някой ще се покаже, че е тъжен. Дръж тъгата вътре в себе си и не я изказвай, не товари хората със своята тъга. Не товари хората и със своите радости. Ако ти товариш хората със своите радости и със своите скърби, ти ги осакатяваш. Ако излезе от твоята радост или от твоята скръб през малка дупчица, ти нищо не се ползваш. Не се радвай на чуждите радости и на чуждите скърби. Ти казваш: "Аз сгреших" и плачеш. Господарят сгрешил, а ти плачеш. Казваш: "Дяволска мисъл мина през ума ми." - Защо ще ми разправяш за тази дяволска мисъл? Аз ги зная всички дяволски мисли. Някой път казваш: "Еди-кой си момък не е в правия път." - Този момък ни най-малко не е виноват. Господарят се удоволства, а бият слугата.
Това е онзи психологически момент, когато Ева отиде при дървото за познаване на доброто и злото, и злото й казва: "Ако ядете от този плод, ще станете богове". - Какво доби Ева? - Доби известно нещо, доби известна свобода, че може да престъпва постоянно Божия закон. Но чрез това ядене придоби ли нещо? Те придобиха свойството да видят, че са голи. Вие се спирате сега и казвате: "Защо Ева яде?" Всеки ден като Ева вие ядете постоянно от забраненото дърво. Казано ви е да не ядете, но ти похапнеш от това дърво и из Рая навън излизате. Аз наричам Рая следното: Имаш едно прекрасно състояние и мислиш, че си в пътя, и дойде едно изкушение, изгубиш своето равновесие. И пак дойдеш до онова състояние извън Рая, пак дойдат кожените дрехи и лошите условия.
Искам да остане сега мисълта: изкушенията, в които се намирате, има изпитания, които трябва да минат, неизбежни са. Никой от вас не е в състояние да ги избегне. Ще дойдат изкушения, които не сте сънували. И светии в християнската епоха, които са живели двадесет-тридесет години и когато са мислили, че са светии, отрекли са се от света, от всичко, но в този светия влиза един бръмбар и той казва: "Тридесет години аз прекарах така, та ако бях в света, като хората щях да живея. А аз тук при тази диващина за тридесет години на какво съм заприличал. На какво страшилище съм заприличал. На какво ще уча хората аз!" И всичко потъмнее в ума му. Друго е, с хората едно, но не е. И с Бога не е. И той мисли, че тези двадесет-тридесет години ги изгубил. Прилъгал го е дяволът, нищо повече. Нито като се ожениш, ще спечелиш нещо, нито пък като не се ожениш. Някой ще каже: "Не се жени." Някой ще каже: "Ожени се." И да се ожениш, и да не се жениш, важно е друго. Ти като се ожениш, ще вършиш волята на господаря, а като не се ожениш, пак ще вършиш волята на господаря.
Като се жениш, трябва да разбираш за какво да се жениш. Жени се за истината. За любовта се жени, за мъдростта се жени. Някой казва: "Жени се." Аз да ти кажа за какво да се ожениш. Ожени се за любовта, за да има на какво да разчиташ. Ожени се за мъдростта, за да има на какво да разчиташ. А пък другите неща са емблеми, те са символи. Всичко това е подобие. Ти не знаеш за какво да се ожениш. Ако твоята жена е емблема на истината или на мъдростта, или на любовта, ожени се за нея. Но ако не е така, стой настрана и не се жени. Не да не се жениш, но не се жени за това, за което ти ще плачеш. А пък господарят ти мисли, на твоя сметка ще живее.
Христос казва: "Човек трябва да се отрече." Вие казвате: "Аз съм се самоотрекъл. Аз съм решил въпроса." Но на втория ден виждам, че плачеш. Казваш: "Аз реших да живея за Христос." И на втория ден виждам, че плачеш. Един еврейски проповедник проповядва: "Всички християни, които умират, отиват при Христос и затова не трябва да плачем за тях." Един неделен ден той проповядвал и след като е говорил на хората, че не трябва да плачат за умрелите, идва една телеграма, че умряла балдъза му. Той и жена му започват да плачат. Той започва да плаче, че балдъза му умряла. Че нали тя е отишла при Господ! Какво има да плаче? Не плачете за никакви балдъзи.
Аз говоря за онези от вас, които мислите, че сте разрешили въпроса. Та има два вида сестри и два вида братя. Едни са много сериозни, а пък другите са весели, но и едните, и другите не са разрешили въпроса. Някоя сестра е скръбна. Тя е тъжна, че не е женена. На скръбната сестра казвам: "Господ ще ти прати един брат, подигнат в Христа." И очите й светнат. А пък на тази, която е много радостна, казвам други неща. Радостта и скръбта не са лоши неща. Скръбта, това е облачно небе, а радостта - ясно небе. Има радост, която не е постоянна, а е преходна. Аз говоря за естествената радост. След всяка естествена радост идва естествена скръб. А пък има радости, които спадат към друга една категория. Земните радости са от такъв характер, че вашите състояния се сменят лесно.
Та противоречието, което сега ще срещнете в живота си, е следното: ще дойде един ден да се разочаровате по този път, по който вървите. Той е или прав, или не е. И тогава онези, които не разбират, се връщат към старите учения. Старият ще каже: "Ние да си живеем." - Не, в нас трябва да живее великата Божия любов, великата Божия мъдрост и великата Божия истина. И ние винаги остаряваме, когато изгубим тази вътрешна връзка с Бог. Идва едно положение, когато Господ се отдалечава. Търсиш Го, и няма Го никакъв. И псалмопевецът казва: "Да не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби. Вече младите момци няма да обръщат внимание на вас. По вашему ще го разбирате това. Но и в духовното ще изпаднем в същата грешка. Радостен си, но по едно време изгубиш тази радост, мрачкаво ти е. Ти казваш: "Заблудил съм се." Цяла каша става в тебе: "Толкова добро съм изгубил." Ти се връщаш назад.
Наблюдавах един от българските свещеници, най-добрият, когото съм срещал. На осемдесет години. Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята, поп не ставам. Дотук ми е дошло от тамяна. Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян. Всичко ставам, но поп не ставам. Учех хората, и себе си не научих. Не можах да угодя на Бог. Три пъти Му се молех, кадих Му тамян." И сега се усеща в едно тягостно състояние. И той каза още: "Бог си е играл с мене." Казах му: "Не Господ, но дяволът си е играл с тебе." Той каза още: "Имах много шансове." И той ми разправя как е имал условия и как е изгубил тези условия. И ми казва: "За вятъра ги изгубих." И прав е човекът. Той е външно добър. Да погребва като поп умрелите, да кръщава, венчава и прочее, това е много тягостна работа.
Та казвам: Оставете умрелите, умрелите да ги погребват; и оставете живите, живите да ги посрещат, а пък вие вършете волята Божия. Турнете си едно мото, което Христос е казал: "Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко друго ще ви се придаде." А любовта оставете за после. Защото, ако вие не намерите Царството Божие и не търсите Неговата правда, вие не можете да дойдете до любовта, а като търсите Царството Божие и Неговата правда, всичко друго ще ви се приложи. Ти като търсиш Царството Божие, това е нормалният път. Имаш един обект, за който да живееш.
Ти казваш: "Да вярвам в Христос." Христос казва: "Търсете Царството Божие и Неговата правда, и другото ще ви се приложи." Ако ти искаш всичко друго да се приложи, трябва да изпълниш тези думи на Христос. Христос не е извън Царството Божие, не е и извън правдата. Той е в Царството Божие, Той е и в правдата. Та казвам: Турете това мото.
Сега може да се яви другото положение. Вие казвате: "Ние Го търсим." Хубаво, но не преставайте да Го търсите. Търсете първо Царството Божие.
Ние казваме: "Отче наш, който си на небесата. Да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, да се свети Името Ти! Тъй както на небето, така и на земята." Ние казваме: "Отче наш, Който си на небесата." Небето е разумният живот. "Да се свети Името Ти" - казваме. - Какво разбираме под това? - Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума си, то е осветено, ти го пазиш. То е чисто и свято. За да дойде Царството Божие на земята, ние трябва да го търсим. Което търсим, него можем да намерим. И Неговата правда. Това сега да стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас. Да ни е приятно, като отправим ума си към Бог. Само като си помисли за Него, да ни е приятно. Не Го знаем къде е, но ние знаем, че е Един само. Няма с какво да Го сравним. Като знаем, че Бог е Един и в Него живеем, казваме: "Колко е Той благ, колко е Той снизходителен, ни най-малко не ни е осъдил."
Онзи господар е драл кожата. Колко унижения сме изпитали ние от него, и той иска да ни заблуди. Не, не. Този господар трябва да го различаваме. Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може да се освободите от него. Да го изучите така, че да станете по-умни от него. Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него. Вие искате Господ да ви освободи. Но за да се освободиш, трябва да имаш желание. От тебе зависи. Докато желаеш парите, ти не можеш да се освободиш от тях. Докато желаеш силата, ти не можеш да се освободиш от нея. Имайте нещо, на което да разчитате. Аз признавам, че вашият господар е много умен. Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той. Той прави, а пък вие сте виновати. Христос казва: "Да се отречеш от себе си." Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени, нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си. Това е личността. Но сегашната личност, това е онази дреха, която ни е дал господарят и ще ти одерат кожата. За да се отречеш от себе си, трябва да бъдеш много умен.
Христос казва: "Ще вдигнеш кръста си и ще Ме следваш."
Та казвам, само по Христовия начин и път може да се освободите от вашия цар и господар. Докато вие не изучите всичките му пътища, не може да си освободите от него. Докато не се освободите от него, всякога ще имате падания, изкушения и прочее. Павел казва: "Не сте изучили дълбочината на сатаната, на този господар." Докато не разбере всичките интриги, всички недоразумения, които съществуват, не можете да се освободите от него. Този ваш стар господар ви е размесил езиците. Ще срещнеш някого и не можеш да го търпиш. Срещнеш друг - и него не можеш да го търпиш. Това е все от вашия господар. Ти казваш: "Аз не мога да го обичам." Щом не обичам някого, не мисля за него. Щом не обичаш миризмата на едно цвете, остави това цвете. Щом го обичаш, стой там. Щом не го обичаш - отдалечи се.
Мисли за онзи, Който те е пратил и Който ти е дал живота. А пък тази форма, в която се намираш, тя е временна. След тази хижа, след тази форма, има друго нещо. Това жилище не е хигиенично, но един ден ще излезем от това жилище и ще влезем в друго ново жилище. Това е жилище на възкресението. Та ще преминем към новия живот.
Та сега търсете първо Царството Божие и Неговата правда. Всички мъчнотии и страдания са в реда на нещата. Няма никой, който да е дошъл и да не мине през тях. И вие ще минете през всички изпитания, и няма да остане ни най-малкото изпитание, през което да не минете. Да не мислите, че ще може да кръшнете. Този, който ви обере, ще ви обере по всичките правила. Ние нищо не сме внесли в света и нищо не можем да изнесем от света. Онова, което сме научили, то ще остане. Не трябва да се обезсърчавате.
Тук някои се оплакват: "На Изгрева на какво сме заприличали! Виж хората как са отвън." Мършави сте малко, а онези са угоенички. В света хората имат малко повече месце, а на Изгрева - по-малко. В света къщите са мебелирани добре, а пък тук на Изгрева, на някоя дупка има книга залепена - пропукало се стъклото и той си залепил хартия и пак за Царството Божие мисли. Като минавам из Изгрева, гледам някой брат седнал и казвам: "Този е кандидат за палат. Мъчи се той, убеждение има."
Казвам, ще имате един палат, ще имате палат направен такъв, какъвто не сте сънували, с всичките му удобства, повече от "Хиляда и една нощ". Ще имате това, но когато се освободите от стария господар. И да не се съмнявате в пътищата Божии. И при всичките ви страдания да бъдете верни. Ако аз живея в една пропукана къща, ще кажа: "Такава е волята на господаря." Окъсал съм се, ще кажа: "Такава е волята на господаря." Шапката ти е скъсана - такава е волята на господаря, той не иска да те види добре облечен. Той знае, че щом започнеш да се обличаш много, ще пристанеш някъде. И този господар е много умен. Затова казва: "Не, не, със скъсаните обувки."
Това са вътрешни състояния. Вие ще ги промените. Не съжалявайте за тях, ще мине всичко. Ще минете по всичките пътища на изкушенията, страданията. Паданията, ставанията - всичко това ще го очаквате, и неизбежно е. И когато минавате, ще кажете: "Такава е волята на Господ, такава е волята на нашия небесен Баща."
Та Господ ще каже: "Моите синове устояха и ще имат там хубави къщи."
"Отче наш"
Двадесет и първа лекция на Общия окултен клас
20-ти февруари, 1935 г, сряда, 5.00 часа, София - Изгрев