Общ Окултен Клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)
ВЪЗВИШЕНОТО В ЧОВЕКА
18 април 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София
„Добрата молитва.”
Ще ви прочета Послание към коринтяните, глава 6, ст. VI.
„Но брат с брат се съди и то пред невярващи.”
В живота трябва наука. Всички хора се спъват с това, което знаят. Детето се спъва с това, което знае, понеже иска да измени това, което знае. А то е за неговата възраст. Всяка възраст има свое знание, свои възможности. Ето един прост пример: викат ви на угощение. Вие се интересувате от яденето, но не да се наситите, а дали яденето ще ви бъде вкусно, или не. Вие се интересувате от външната страна на яденето, от вкуса, от маслото, за да изпитате удоволствие. Това е външната страна на угощението. И когато знаете нещо, пак се интересувате от неговата външна страна. Казвате: този е добър човек, а онзи е по-добър.
Какво разбирате под думите „по-добър”. Може ли да бъде някой по-добър? Ако е добър, добър е. Какво трябва да разбирате под думата „добър” и под думите „по-добър” и „най-добър”. Може да дадете каквото и да е обяснение. Значи този, добрият човек, има отчасти нещо добро в себе си. Малко добро има. А друг има повече добро. Каква е разликата между добрия, по-добрия и най-добрия? Аналогично е и сравнението: този е хубав, онзи е по-хубав, а другият е най-хубав. Каква е разликата между хубавата, по-хубавата и най-хубавата дреха? Всеки един от вас желае да носи най-хубавата дреха. Но след като си носил най-хубавата дреха, какво ти е придала тя?
Това са само отделни примери, за да дойдем до нещо по-съществено. Да кажем, че вие идвате в клас, за да научите нещо, но питам ви, какво сте придобили? Например какво ще придобиете днес. Все ще придобиете нещо. Искате, не искате, ще придобиете. Все ще се напълните с известно съдържание. Никой не може да остане празен. Празни работи няма. Ти казваш, че шишето ти е празно. Празно е от вода, но има въздух вътре. Каква е разликата между въздуха и водата? Водата е по-тежка, а въздухът е по-лек. Шишето е празно по отношение на водата, но пълно по отношение на въздуха. И да изпразните шишето от въздуха, пак ще има нещо в шишето, някое друго вещество.
Кое е за вас най-същественото днес? Кое е онова, същественото, което изменя вашето разположение? Някои от вас отначало са неразположени, а след това неразположението ви се изменя. Някому е криво. Защо? Слънцето грее така хубаво! Защо ви е криво? Някой ви е казал някоя дума, тя макар че не е нито камък, нито желязо, нито игла да ви убоде или да ви нарани, а при все това вие сте изгубили разположението си. Видели сте нещо отдалеч и сте се уплашили. Питам: кое е онова, което измени вашето състояние? Казваме, че Духът Божи работи в нас. Всичко това е вярно. Право е. Духът все работи, а пък при това дойде една малка мисъл, забравиш Господа, изгубиш доброто си разположение, почваш да мислиш прав ли е пътят, по който вървиш – почваш да се съмняваш, да се колебаеш. Някой път вие искате да покажете, че знаете много. Други пък искат да покажат силата си, като носят тежък товар. Не се заблуждавайте! Да допуснем, че някой носи на гърба си цял чувал свещени книги и се хвали, че носи такъв ценен товар. Друг може да носи под своята мишница само една книга, но той знае какво е писано в нея – всичко е научил. А онзи, който носи свещените книги, не ги е чел. Тогава кое е по-хубаво? Кое е онова, на което можете да разчитате? Едната книга, която внимателно сте изучили, или многото, които даже не сте прочели?
У човека има два процеса – механически и органически. Заколете едно агне, одерете кожата му и направете от нея една българска гайда. По какво ще се отличава гайдата от агнето? Агнето е било живо, ходело е, дишало е, а пък гайдата докато не я надуеш, нищо не представлява пред хората.
Кое състояние е за предпочитане – овца ли да си, или гайда? „Аз от себе си нищо не мога да говоря, но както Духът ме учи” – казва някой. Значи е една гайда. Една гайда е гайда, когато свири на някои сватби или угощения, но когато дойде до работа, до писане, до оране, тя нищо не може да направи.
Гайдата, това е един човешки свят. Човекът е одрал кожата на агнето и е направил гайда. Тури едно врачило. Много пъти и ние сме като гайдата, със свой морал и разбиране. Това е човешко разбиране. Това е един процес, с който доникъде не можеш да отидеш, затова трябва да държиш другия – Божествения.
Вие трябва да изучавате ония две сили, които действуват в света и изменят вашето състояние. Колективното съзнание има сила да измени вашето съзнание. И съзнанието на Бога, Духът на Бога и Той управлява. Както вашето съзнание въздействува на всички същества, така и колективното съзнание на всички същества въздействува върху вас. И ако не разбирате този закон, ще се явят мъчнотии. Колективното съзнание на всички същества може да измени вашето съзнание и направлението на вашия път и да ви тикне в друг, който вие не искате.
Сега вие се спирате върху въпроса, защо паякът тъче мрежата си. Казвам: тъче! Кой от вас не знае защо тъче? Само умният човек може да пита. Ако Бог ви запита сега, какво ще Му отговорите? Когато се намирате в период на страдание, по-напредналите същества и Бог ви спират и ви запитват: къде отивате, защо? Вие казвате: „Да порасна и да стана голям, богат човек”. Като пораснеш и станеш богат човек, какво от това? Ако едно същество е малко магаре и стане голямо магаре, каква е разликата? Малкото магаре господарят малко го товари, а пък голямото магаре ще го товари много. Ако ти имаш знание и знаеш защо си го получил, в какво положение ще се намериш? Ти имаш морал, любов и казваш: „Нека получа голямата Любов, голямото вдъхновение. Аз имам сега малко вдъхновение. Като дойде голямото вдъхновение, тогава ще почна да работя”. Питам: практично ли е да чакаш голямото вдъхновение? Каква е разликата между онзи, който много ви обича, и онзи, който малко ви обича? Ако вие не оцените Божията Любов, какво сте разбрали? Тя е най-голямата Любов!
Всички вие очаквате някое вдъхновение, някоя голяма Любов. Някои от вас сте почнали да губите и това, което имате. Вие, обичните чада на Бога, сте се прегърбили от голямата Негова Любов. И всичките хора действително остаряват от голямата Любов. Любовта състарява хората. Тя донася тревоги. Че кой от вас, като се е влюбил, е видял щастливи дни? Родиш едно дете и постоянно се безпокоиш да не му се случи нещо лошо. Какъв смисъл има в това? Като станеш религиозен, пак се безпокоиш: какво е отношението на Господа към мене, дали съм добър, или не. Ами ако не мога да вляза в рая, ами ако ме срещне някой дявол, ами ако ме срещне някоя жена или един лош човек и ме хване за гушата?
Че ако те срещне една жена, какво лошо има в това? Ти казваш: „Лоши са жените”. Срещне те някой мъж. Ти казваш: „Лоши са мъжете”. Срещне те търговец. Казваш: „Лоши са търговците”. Казваш за някого: „Да се пазиш от този човек, той е цял дявол”. Едно неразбиране има в света. В какво седи злото? Някой казва: „Аз сега не го разбирам, но в бъдеще ще го разбера”. Ти и в бъдеще няма да го разбереш. В бъдеще ще разбереш колко много работи не си разбрал. По този път, по който се върви, нищо не се разбира. Ти ще разбереш до известно време и после ще почне обратният процес. От сутринта, като изгрее слънцето, до обед – това е зенитът на твоето разбиране. И след като слънцето залязва, ти ще разбираш толкова, колкото и когато е изгрявало. Колкото е влязло, толкова е и изтекло. При изгрева на слънцето нещо от Божията Любов е влязло в тебе, но като е залязло слънцето, пак е излязло навън.
Вие не можете да задържите Любовта. Всичката погрешка е, че вие искате да я задържите. И светлината не можете да задържите. Любовта не е нещо, което може да се задържи. Там се счупват главите на всички хора. Вие искате да задържите Любовта. Искате да я примамите с нещо. С нищо не можете да я примамите. В Писанието е казано, че единственото нещо, с което можете донякъде да привлечете вниманието на Любовта, това е Истината. За Бога се казва, че Той е възлюбил Истината, която е в човека. Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите дрехи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги гледа като забавление, като наши играчки. За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни. Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание? Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора? Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? Душата им. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно, че обичате дрехите му.
Ако разгледате сегашния свят, съвременния строй, той от единия край до другия е едно насилие. Мълчаливо насилие има навсякъде, и то не само между хората, но даже и между растенията. Наблюдавал съм тревите. Някой ми казва: „Колко е хубава природата, колко е красива зелената трева, колко е велик Божият свят!” Аз гледам с увеличително стъкло, с лупа, две животинки как са се хванали за гушата. Едното от тях прегризва другото. Има мъчения и там. Мъчат се, карат се, делят нещо. Има две дупки: едното е на едната дупка, а другото е на другата дупка. Малко е разстоянието между тях и се карат. Ние казваме: колко велик е направил Господ света! Какво величие е вложил Бог в човека! Къде е величието на човешкото лице? Виждам само едно потъмняло лице, уста пребледнели, очите мътни. Къде е величието на човека? То е само в онзи момент, когато се намираш в изпитание, но не се поколебаваш – при всичките мъчнотии в тебе остава нещо непоколебимо. Това е истинският човек. Когато ти дойде някое голямо изпитание и не се разколебаеш, това е ценното в човека. Не всички цветове, които са цъфнали, и плодове, които са вързали, но онзи плод, който остане и узрее, той е важният. Хиляди плодове може да има, но остават от тях само няколко. Те са най-важни. Всеки един от вас може да каже, че хората са лоши. Хубаво, съгласен съм, аз съм на същото мнение. След като сме лоши, какво трябва да правим? Какво трябва да разбираме под думата „лош човек”? Определете ми сега вие какво разбирате под „лош човек”? Конкретно да се обясни, да няма нужда от второ определение. Всеки човек, който не постъпва така, както ние мислим, той е лош за нас. Вървя си аз по пътя. Този човек ме блъска и аз казвам, че е лош. Ако той се отбие наляво или надясно, аз го мисля за добър. Вие също може да бъдете лоши за него, както той е лош за вас. Кой човек е добър? Всеки, който мисли като нас и върши това, което ние искаме, е добър. Това е поне практическата мъдрост в света. Това е моралът сега. Само че хората говорят за един морал, а пък постъпват по друг.
В съвременното законодателство казват: защо не си изпълнил закона? Ти можеш да вярваш в Бога, може да Го обичаш, но съдията казва: „Твоята Любов към Бога не е важна. Тук по закона не си постъпил!” Осъжда те съдията. Въпреки че имаш Любов към Бога, съдията те осъжда на една седмица затвор.
Понеже не си постъпил така, както съдията иска, затова те осъждат. Стражарят ще те изругае, ако не постъпваш така, както той иска – ако не мислиш както него. Ако синът не постъпва, както бащата мисли и иска, баща му веднага ще го смъмри.
Но и това знание не може да ви помогне. Кое е онова, което може да ви помогне? Ще ви приведа един анекдот: имало един владетел, богаташ. Той бил човек на разнообразието. Много хора му пишели, той всеки ден получавал писма: „Многоуважаеми господине, като тебе друг няма, ти си най-добрият, най-благодетелният човек. Само ти можеш да ми помогнеш, да ми отпуснеш една малка сумица”. Все така му пишели. Той като разглеждал писмата, никому нищо не давал, но направил обявление: всякога, когато искат нещо от него, писмата да не му ги пишат по един и същи начин, но така че да му се нравят. „Ако писмото ми допада, ще дам нещо, но на еднообразните писма не отговарям.” Чудят се хората, пишат, пишат, а той никому не отговаря. Един му пише така: „Господине, не зная как да ти пиша. Но имам два цирея, които са излезли на тялото ми. Пари ми трябват, две превръзки ми трябват. Моля те, изпрати ми две дрипички с вашия слуга, да си превържа цирея”. Онзи веднага изважда две банкноти, туря ги в плик, изпраща ги и казва: „Братко, изпращам ти две дрипи. Ако можеш да ги употребиш, добре. Ако има нужда, мога да намеря още и други някои дрипи”. Другият пише второ писмо: „Не се уреждат работите. Освен тези два цирея, на другия крак излезе още един голям цирей. Трябва по-голяма дрипа”. Богатият турил една голяма банкнота и му праща. Онзи му пише пак: „Не зная, намирам се в чудо, краста излезе на голямо пространство. Трябва ми много по-голяма дрипа”. И така, след като дълго пращал богатият пари, най-после онзи казал: „Много ти благодаря за всичко, но понеже съм облечен само с дрипи, а мисля да отида на баня, няма ли да ми пратиш и една хавлия?” Онзи му писал: „Радвам се, че имаш нужда от хавлия, но като излезеш от банята, с хавлията ще дойдеш при мене”.
Всичко това трябва да се преведе. Това е иносказателно. Ние сме си създали един неестествен живот и си представяме всичко така, както не е в действителност. Казваш: много съм скръбен. А пък това не е така. Нямаш никаква голяма скръб. Това е една малка скръб, обаче ние не сме се научили още да говорим истината. Аз съм правил психологически наблюдения. Причината на най-голямата скръб е много малка. Тя изглежда само, че е много голяма, а всъщност е много малка. Отхвърли я от душата си – това е церът и е много лесен. Дойде ти някое голямо нещастие. Ти кажи: „Бог е направил света, Той ще се погрижи за мене и ще ми помогне да преодолея”.
Единственото нещо, което може да ти помогне, онази сила, която ти е необходима, ще получиш после, защото светлината и всички други неща работят в твоя полза.
Казвам: малкото благо, което Бог ни е дал, трябва да го използуваме всеки ден. Ако ти очакваш пълни хамбари, знание, сила, както живеят ангелите, ти ще изгубиш напразно целия си живот. Той иска да стане голям, мисли за бъдещето, мисли какъв светия ще стане, колко голям ще стане, дали ще стане учител и пр. Най-първо използувай живота така, както е в тебе, използувай най-малките му усилия и подкрепяй свещените мисли. Всеки един от вас има по една свещена мисъл. Подкрепяйте я.
Заболи ви кракът. Ти казваш: „Като ми оздравее кракът, ще повярвам в Господа.” Колко пъти те е болял кракът и е оздравявал и не си повярвал. Сега ще стане същото. И как ще докажеш, че те боли кракът? Ти не си проучил произхода на болестите. Болестта, която имаш в момента, може да не е твоя, причината може да е далеч. Може някой в Америка да е болен и по симпатия ти се свързваш с него. И понеже него го боли, и тебе те боли.
Та и ние често се намираме в положението на бея, който викал от болка, когато на жена му вадели зъб. Във Варненско имало голям майстор във ваденето на зъбите. Идва в селото един бей и води жена си да й извади зъба. Беят много я обичал. Беят долу седи, а жена му — горе. Онзи вади зъба и жената вика горе, а беят вика долу. На него не му вадят зъб, но тя като вика горе, и него го боли. Та и вие сега: някому вадят зъб, а пък вие викате, пъшкате. Има страдания по симпатия. Прибоде те нещо по гърдите, а пък това не е реално. Това е усещане на една мисъл, която е дошла по отражение. Вие трябва да се освободите от илюзиите на живота. Мине ти някоя мисъл, че може да ти се счупи кракът, ако паднеш, и какво ли още не си мислиш! На ден хиляди такива мисли могат да ти дойдат. Всичко това може да стане, ако го допущаш, но ако не го допущаш, няма да стане.
Престанете да допущате в себе си отрицателни мисли. Като нямате работа, мислите по какъв начин Новото Учение ще прогресира в света; прав ли е пътят, по който вървите, или не е; след колко години Царството Божие ще се установи на Земята.
Вие си мислите, че на Земята ще дойде Царството Божие. Също като децата сте. При сегашните условия Царството Божие не може да дойде на Земята. Царството Божие не е далеч. Ние се ползуваме от него. Един ден ще отидем там. Някои от вас ще ги занесат с колесница, а други ще отидат пеш. Но вие не обичате да се приказва пред .вас за онзи свят. Вие казвате: една сестра замина, един брат замина. Къде са заминалите членове на братството, къде отидоха те? Ами че те са тук, насядали са между вас. Какво ще кажете? По-рано те имаха свои собствени къщи, а пък сега ходят като наематели. Всичко си изпродадоха и всеки си взел под наем една малка стаичка. Във време на лекция идат тук и после пак си заминават. Когато мислиш за някого, това показва, че той е дошъл. И забележете следното: когато един заминал брат влезе в тялото на друг брат, то последният заприличва малко на заминалия. Огънат се малко ушите му, изместят се малко очите му. Щом го напусне заминалият, лицето на този брат взема пак стария си вид. Затова вие трябва да познавате състоянието си – вие ли сте, или не. Не е лошо да знаеш в даден момент сам ли си, или има още някой в тебе. Да бъдем израз на нещо възвишено. Ако през един прозорец влезе малка светлина, то през големия ще влезе много светлина.
Закон е: знанието, което иде от Бога, Божествената Светлина да стане достояние на нашите души. Колкото е по-голяма светлината, толкова по-добре.
Но ние се страхуваме, че ако влезе много светлина, ще похабим своята обстановка. Толкова светлина трябва да имате, колкото е необходимо за дадения случай. И в Любовта е същият, закон. Някой път вие желаете повече Любов, отколкото ви трябва. Но понякога и тя може да бъде непоносима. Толкова Любов да имате, колкото да ви доставя радост. А пък във всеки следващ момент Любовта ще приижда и ще разкрива пред вас по-широки хоризонти от видимия свят. Ще видиш едно цвете и ще се зарадваш, след това се зарадваш на друго цвете и т.н. Ще видиш една река, втора река, трета река и т.н. Последователно, като отивате от предмет на предмет, вие ще се запознавате с проявите на света. Вие все очаквате, че в лицето на един брат или сестра ще видите някой светия. Че вие тук сте между светии, те нямат време да ви канят на гости. Какво ще се ползувате, като видите един светия? И каква е вашата представа за светиите? Приличат ли на тези, които са на иконите? Светиите са винаги весели, добре разположени, светията няма тревога. Като те срещне светията, ти казваш: „Загазихме”. Никак не си загазил. По много добър път вървиш. Ти му казваш: „Обзел ме е дяволът”. Светията ще ти каже: дяволът сам се е оплел.
В света съществува един закон. Във всичките капани, които дяволът прави, той гледа да тикне тебе, а той да остане вън. Ти ядеш хапката в капана, тебе ще те съдят, ще те затворят, а той избягва. Но като уповаваш на Бога, макар да се изложиш на известно изкушение, Господ ви хване в капана и тебе, и дявола и тогава ти ще се избавиш от злото, ще се освободиш от дявола. И веднъж дяволът хванат, всичките ти работи ще се оправят. Ако работите ти не вървят, значи, че дяволът не се е хванал в твоя капан. Ти казваш: „Аз съм лош човек”. Не се е хванал в капана дяволът заедно с тебе. Казваш: „Не ми върви”. Не се е хванал дяволът в капана. Каквото мислиш, не става. Не се е хванал дяволът в капана. Щом се хване в капана, всичко ще тръгне добре.
Имай в себе си една детинска вяра – Бог, Който царува. Каквото и да стане в света, обръщай ума си към Бога. Боли те нещо, спри се и си кажи: „За добро е това, знам, че е за добро”. Някой ще каже: но как е за добро? Ти не знаеш как, но е за добро. И да не е за добро, ти кажи: „За добро е”.
Като те мами дяволът, и ти го мами. Той иска да те бутне в капана. Хвани го за ръката, вкарай го в капана и кажи: „И двама сме вътре”. А пък ти искаш да му помагаш. Много го обичаш. След като се хванете двама в капана, ти от голяма обич отвориш вратата и казваш: хайде, ти си върви, пък аз ще остана вместо тебе. Дяволът ти благодари и си заминава.
Изобщо, нито един дявол не е хванат в капана. Все хората се хващат. Не отваряй капана и не пущай дявола. Кажи му: „Много те обичам. Щом те хванах, любовно ще се поразговорим, тук в капана”. Аз виждам сега, вашите дяволи се смеят. Но моят постоянно плаче. Често моят дявол ми казва: „Виж онези дяволи как се радват, а пък аз плача постоянно”. Аз казвам: те се радват, а пък ти ще плачеш. Направи и твоят дявол да поплаче. Докато той се радва, ти ще плачеш. Когато дяволът почне да плаче, тогава ти ще се радваш. По-добре е да си смените ролите. Той да плаче, ти да се радваш. Сега желая на всички ви дяволът да плаче, а вие да се радвате.
„Отче наш.”