Общ Окултен Клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)
ИДВАНЕТО НА ГОСПОДА
11 април 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София
„Добрата молитва."
Ще прочета 5 стих от 5 глава от евангелието на Матея:
"Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Имайте това като мото!
Сега има достатъчно много философи. Няма нито един от вас, който да не е философ. Всички сте философи – разрешавате най-важните и трудни въпроси.
Да се занимаем с науката. 1/2, 1/3, 1/4, 1/5, 1/6, 1/7, 1/8, 1/9. Вие знаете философията на числата – има наука за числата. Казвате, че Господ е направил света. Това е философия. Или ще кажеш: „Ти си добър човек". Това е философия. Но има и наука за добрия човек. Казвате още, че светът е лош. Това е философия. Защо е лош? Защото няма наука. Философия има, но наука няма.
Чувате, че някой човек свири. И вие можете да свирите малко. Но има и наука за свиренето. В музиката има наука за свирене. Някой казва: „Аз разбирам нещата". Имаш философия, но наука нямаш.
Какво означава числото 2? Числото 2 може да разреши споровете. 1/2 може да разреши спора само между двама души. 1/3 може да разреши спора само между трима души. 1/6 може да разреши спора между 6 души. 1/7 – между 7 души, 1/8 между 8 души, 1/9 между 9 души. След като разрешите един спорен въпрос, не трябва да остане никакъв излишък. Защото щом остане излишък, тук вече има известно престъпление. Абсолютната правда изисква, когато разрешаваш един спор, колкото взема единият, толкова да вземе и другият. Но не всякога може да се мери с абсолютната правда. Ако имаш спор с една пчела, тя може да каже: и аз искам да взема толкова храна, колкото и ти. Отлично. Обаче ако на тази пчела се даде толкова храна, колкото на мене, друг трябва да я носи.
Правилото е: на пчелата да се даде толкова храна, колкото тя сама може да носи, и на мене толкова храна, колкото аз мога да нося. Пчелата казва: ти знаеш много и вземаш много, но тогава да разменим местата си – ти да дойдеш на моето място и аз да ида на твоето. Представете си, че тази пчела си има свой възлюбен в кошера. Дали ще иска тогава да си разменим местата? Някой път казваш: „Гръмна ми главата!" Това е философия. „Аз много страдам!" Това е философия. Защо страдаш? Защо страдате вие? И най-после, какво нещо е страданието? Това, което за едного е страдание, за друг е радост. Калаят при 100 градуса се разтопява, а желязото при 100 градуса само се нажежава. Тогава, ако съберете желязото и калая, то когато калаят ще каже – стопиха ме, желязото ще каже: как, аз едва се стоплих. Желязото се стопява при 400 градуса. При 400 градуса желязото е недоволно; а калаят е недоволен при 100 градуса. А златото при колко градуса се топи? При 1200 градуса. Платината се топи при 1600 – 1700 градуса. Затова употребяват платината за огнеупорни съдове.
Нито един от вас няма свои научни данни. Вие цитирате научни данни, но нито един от вас не ги е проверил. Вие казвате, че платината се топи при 1700 градуса. Но кой от вас е правил опити? Въпреки това, вие сте уверени, че при еди-колко си градуса се топи еди-кой си метал. Това твърдение е на вяра. Против вярата нямам нищо, но науката не търпи вярата.
Да предположим, че платината се топи при 1500 градуса. Тогава при 1500 градуса ще започне нейното страдание и ще каже: и мен стопиха! Казвам, страданието на калая не е страданието на желязото; и страданието на желязото не е страдание на платината. Сега вие може да разсъждавате върху това. Когато имате едно страдание, причината може да е много малка в сравнение с тая на другите.
Ето как ще разрешите въпроса на вашите противоречия. Да вземем трите основни точки на вашето лице – на устата, носа и очите. Устата идентифицирам с тона „до", носа с „ми" и очите със „сол". Ще кажете: защо устата да е „до"? ДО значи ядене. МИ ще ти даде възможност да мислиш. А пък светлината представлява разцъфтяване на предметите. Очите представляват СОЛ – разцъфтяване.
Първо нещата се помирисват, после се опитват и най-после ние разглеждаме света. Това е наука, която трябва да приложите. Три неща са необходими, за да живеете на Земята. Първото нещо е, трябва да бъдеш добър проводник на волята Божия. Ти трябва да разбираш свойствата на земята, на водата, на въздуха и на светлината. Това са говорели старите философи. Това е още философия.
Превеждам: ако не можеш да превърнеш земята в почва, водата в сила, а на въздуха не можеш да му дадеш направление, ти съвсем ще се объркаш. Имаш много земя, но ако тази земя не стане почва за тебе, как ще я посееш?
Казвате за някого, че е богат, или че друг някой е сиромах. Това е философия. Кои са причините, които създадоха богатите и сиромасите? У вас има една идея, която няма никаква научна стойност. Казваш: „Сиромах съм". Аз с моя ум не мога да разбера какво значи „сиромах".
Само бедният, сиромахът е силен в света. Ти ако не си сиромах, никога няма да бъдеш силен. Господ ти е дал сиромашията, за да бъдеш силен. Ти носиш своето оръжие, скрито в ножницата. Мислиш, че си сиромах, защото никога не си опитал своята сила.
ВНИМАНИЕ. Какво означава думата „внимание"? В какво трябва да внимаваш? Къде е коренът на тази дума? Коренът е: ВНИМАН – това. е, което трябва да мисли. А пък ВНИ, това е, което внася нещо вътре. Внимание значи да дадеш, да отвориш място за това, което иде. Французите казват: Уепег – елате. Какво ще дойде? Може да е богатство. А може да е и сила.
Ти казваш: богат човек. Но кой е богат? Вие не знаете кой е истински богат човек. Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат. Така трябва да разбираме; и всеки, който няма доброта, не е богат. Той може да има пари, и пак да не е богат. Той е един наемник, той е слуга, той е сиромах. Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах. А пък само справедливият може да бъде силен.
Ако не туриш справедливостта като основно свое качество, ти ще бъдеш слаб и хилав. Казваш: „Сиромах съм". Аз те облажавам, че си сиромах. Где е твоята справедливост? Щом си сиромах, ще я вложиш в себе си. Това е наука. Ти се извиняваш и казваш: аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели. Това е философствуваме. Казваш още, че искаш да свириш, но нямаш цигулка и лък. Това е хитруване. Аз познавам много хора, които имат много хубави цигулки и лъкове, но пак не свирят. А пък имаше други, които нямаха цигулка и лък, но взимаха назаем и се научиха.
Някой казва: ако намерех една хубава сестра, щях да се оженя и да стана добър. Значи, като се ожени, тогава ще стане добър. Това са празни приказки.
Превеждайте нещата. Някои от вас сте богати, а някои — сиромаси. В света трябват доброта, справедливост и разумност. На добрите хора Бог е дал власт, на справедливите е дал сила, а на разумните – управление. Добрите влагат капитала в работа, дават подтик," те са почвата, земята. Силните хора представляват водата. Всеки човек, който има достатъчно количество вода в себе си и знае как да си служи с нея, той е силен. И тази вода трябва да даде живот, растеж. Ако не може да направи това, значи, че твоята вода е жабунясала. В нея има застой. Тя не е толкова полезна. Трябва да я пречистиш.
Всеки от вас мисли, че прави усилие. Но какво усилие правиш? Богат ли да станеш, силен ли да станеш, или разумен да станеш. Ти едновременно не можеш да правиш усилие във всички посоки, понеже в природата има една постепенност. Ако пък искаш всичкото, то подразбира изпълнението на волята Божия. Щом кажеш, че ще изпълниш волята Божия, ти ще бъдеш в друго положение. Ще изпълниш волята Божия като богат човек, като сиромах, като добродетелен или като разумен. Разумните управляват. Или можем да кажем с други думи: само любящите хора ще управляват, защото Бог е дал те да управляват, те да разпределят. Само .любящият човек може да разпределя нещата.
Има 4 категории. Тези, които разпределят, са любящите хора. Те са, които трябва да дойдат да разпределят. Где седи тогава свободата? Свободата е последен резултат в природата, който показва, че нещата са станали както Бог е наредил.
Казано е: „Онези, които жадуват и гладуват за правдата, ще бъдат наситени". Любящите ще отидат при тях и ще им занесат каквото трябва. Който гладува, е роб. Гладния ще го освободиш и жадния ще освободиш. Храна ще му дадеш. Всеки един човек, който няма достатъчно храна, той е роб на условията. Значи, любящите, като занесат храна на тези, които гладуват, последните ще бъдат свободни.
Днес ви липсва нещо. Какво ви липсва? Аз ви нося храна, за да бъдете свободни. Нищо повече! Но във вас се явява една лакомия, искате да вземете повече – всеки един от вас трябва да вземе толкова, колкото може да носи. Да няма излишък. Ако има излишък някъде, ще стане цял скандал. Всеки ще вземе, колкото му трябва.
Казваш: „Аз разбрах". Какво си разбрал? Приложение трябва. Сутринта, като се събудиш, докато си в леглото си, ти. си богат, като станеш на краката си, ти си силен човек, като почнеш да се обличаш – ти управляваш, и като ядеш, ти си вече от любящите. След това идва свободата.
Вие седите и философствувате? Като дойде Господ, Tой ще оправи света. Не зная как ще дойде, но няма да дойде така, както вие мислите.
Всяка сутрин Господ идва в нас. Той ще дойде във всички хора. Когато богатият пожелае да върши волята Божия, когато сиромахът пожелае да върши волята Божия, когато разумният пожелае да върши волята Божия и когато всички започнат да вършат волята Божия, и когато тя ще господствува в света, ТОВА Е ИДВАНЕТО НА ГОСПОДА! В този Божествен ден ще дойде Господ, а не според вашите дни.
Има един Божествен ден, когато всички съзнания ще се обединят и всички хора ще почнат да мислят едно. Всички ще искат да изпълнят волята Божия! Това ще бъде Божественият ден – идването на Господа.
Сега вие какво мислите да правите днес? Каква наука ще приложите? Кое число ще си изберете от тези дроби тук на дъската за днес? Това са начините, по които може да разрешите споровете. Разбира се, има още много други начини, по които може да разрешите споровете. Всякога една дроб показва, че има един малък спор. Колко клечки трябва да извадите от кутията с кибрит? Да кажем, че имате 100 клечки в кутията. Спор има, колко клечки са необходими за запалване на огъня. Какъв е знаменателят и числителят на кибритените клечки, с които ще запалите огъня? 1/100.
При събиране и изваждане привеждат към еднакъв знаменател дробите в аритметиката. Кой е еднаквият знаменател при хората? Волята Божия. Волята Божия е еднакъв знаменател; единицата не може да бъде знаменател, но числата 2, 3, 4, 5, 6 и пр. могат да бъдат знаменатели на единицата. Например 1/2 и пр. Числото 2 не може да бъде знаменател на себе си, защото 2/2 е цяло число, не е дроб. Дроб е да кажем 2/3.
Всички спорове произлизат от дробните числа. Влезне една прашинка в окото ти и те смущава. Това е една дроб, не е цяло число, защото прахът е отделен от цялото. Вие не сте видели цялото. Всеки един от вас е част от цялото. Едно цяло е част от друго по-голямо цяло. Една жена е част от друга голяма жена и тя минава за жена; мъжът е откъсната друга прашинка, откъсната от големия мъж. Влезнала прашинката в окото на този мъж и почнала да го чопли. Жената никога не може да се побере в окото ти. Една жена никога не може да се побере в окото на мъжа, а прашинката отива там.
Неразбраните неща са философски, а пък разбраните са научни. Това, което разбирате и прилагате, е наука, а пък това, което не разбирате, е философия. Когато кажете: трябва да бъдем добри, това е философия. Но като казваш: аз трябва да бъда добър, ти подразбираш, че имаш нещо строго определено. Когато казваш: аз трябва да бъда добър, значи трябва да бъдеш земя. Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко. Когато кажеш: сиромах съм, ти подразбираш, че си силен човек. И трябва да употребиш своята сила на работа. А всяка работа трябва да има някакъв резултат. Земята очаква водата да дойде, тогава всичките нейни богатства ще се развият. Само при водата те могат да се развият. Ти казваш: „Аз съм беден човек". Че твоята беднотия е условие, за да се обърне, за да се развие твоето добро, твоето богатство. Като се съединят вашето добро и вашата справедливост, ще се роди разумното във вас. И вие тогава ще бъдете господари и ще можете да управлявате себе си. Най-първо човек трябва да управлява себе си.
Ние наричаме яденето процес на освобождаване. Ти казваш: защо трябва да ядем? Освобождаваме се. Яденето е метод за освобождаване. Ядеш, за да бъдеш свободен. Но вие философски не сте разрешили въпроса, защо трябва за ядете. Ти казваш: „Защо Господ така нареди, без ядене не може ли, без богати хора не може ли?" Й богатите са потребни, и почвата е потребна, и водата, и въздухът, и светлината са потребни. И всичко, което произтича като резултат от тези условия – доброта, справедливост, разумност, е потребно.
Вие казвате: човек трябва да обича истината. Ти, ако не можеш да освободиш някого, не обичаш истината. Ако всеки ден освобождаваш някого, само тогава ти си човек на истината! Това е наука. Ако това не приложите, не можете да дойдете до правилно разбиране. Казвате: „Учителя не е казал още всичко". Така е. Че не съм, не съм. Аз съм поканил някого на угощение, а после той казва, че не съм му дал всичко, каквото съм имал за ядене. Нали си се наял, защо искаш повече? Аз разбирам, ако всички мои гости останат една трета гладни. Или ако всякога ги оставям наполовина гладни, нека тогава са недоволни. Каква е разликата между една втора и една трета? С колко е по-голяма една втора от една трета? (Една втора е по-голяма от една трета с една шеста.)
Ние сега си приказваме на чужд език. Французите казват: [„С$и'е8*;-се ^ие уоиз уошег?"] А англичаните казват: [ „\УЪа1; 18 ИТ] Българинът казва: „Какво искаш?" Ако българинът каже така, един англичанин или един французин няма да го разберат. Идеята е права, но изреченията не са еднакви. Българите казват: „Какво искаш?" Говорил съм добре само когато са ме разбрали. Ако говоря на един човек и той се е задоволил, значи, че ме е разбрал. Мога да кажа някому: аз те разбирам. А той да каже: „Какво искаш да ми кажеш?" Ако кажа на една млада мома: аз те обичам, в нея се заражда едно желание. Значи, освобождавам я от всички мъчнотии, ако тя е едно бедно момиче, което е страдало. Но могат да се зародят в нея ред противоречия. Тя ме вижда млад човек и може да влезне в нея една отрицателна мисъл. Този въпрос не е разрешен. Едно голямо противоречие може да се създаде в нейния ум.
Добре. Но да допуснем, че един старец среща младата мома и й каже: „Обичам те". Тогава как трябва да разбере тя неговите думи. Стар човек, който й каже, че я обича, той трябва да разбира нуждите й, противоречията, в които се намира тя в дадения случай, и да я освободи. Тя е изложена на голямо изкушение, на голяма мъчнотия, а той желае да я освободи.
Мислите ли, че не можете да се освободите от вашите човешки мъчнотии? Един кладенец, това е човешка работа. Ако паднеш в кладенеца, не можеш да излезеш навън сам. Но като дойде онзи, който е направил кладенеца, той ще ти помогне.
И в природата има кладенец, но нейният кладенец е долина, по която можеш да ходиш – да влезеш и да излезеш. Ако от една мъчнотия не можеш да излезеш сам, тя е човешка; ако пък си попаднал в мъчнотия и можеш сам да излезеш, тя е Божествена. Щом въпросите останат неразрешени, това са човешки въпроси. Всички въпроси, които Бог е поставил, са разрешими.
Когато говорите за Любовта, разбирам следното. Да обичаш някого, това значи да дадеш възможност да се изпълни волята Божия. Този човек има някаква мъка – разбери я! С второстепенните работи не се занимавай. Любовта винаги задоволява съществените нужди. Например някой е жаден. Ще му дадеш вода. Дали в златна чаша, или в желязна, това е безразлично. Ако можеш да му дадеш в златна чаша, е още по-хубаво, но това не е същественото.
Две неща трябва да останат в ума ви: ако не станете проводници на Божествените добродетели и не изпълните волята Божия, вие не сте разбрали нищо. При изпълнението волята Божия трябва да влезнеш в положението на всички хора: и на богати, и на сиромаси, и на детето, и на малката буболечка. Това значи да изпълниш волята Божия. Ти влизаш в положението на всички живи същества и да разглеждаш нещата от тяхно гледище, а не от свое. -Те от своя страна, като дойдат на твоето място, ще разглеждат нещата от твоето гледище.
Някой, който не иска да върши волята Божия, казва: „Аз имам особено мнение. Аз съм свободен човек". Това е човешкото. Някой казва: „Аз имам известна слабост". Това е човешкото. Или казва: „Аз не мога да направя това". Това е човешкото. Някой казва: „Аз мога да го направя". Това е Божественото. Някой казва: „Аз мога да мисля". Това е Божественото. Друг казва: „Условията не са добри". Това е човешкото. Или каже: „Ние нямаме достатъчно средства". Това е човешкото. Някой казва: „Аз не съм довършил науките си". Това е човешкото. Но каже ли: „Мога", това е Божественото.
Ние се раждаме с Божественото, а човешкото после идва. Ние се обличаме с тога. Дипломата е тога. Ти си свършил университет. Това е тогата. Тя е една човешка дреха. Но онова, Божественото в тебе, същественото, не са ти го дали професорите. Те само са разработили до известна степен нещо в тебе, но ще трябват хиляди години, за да видиш още колко Божествени неща имаш, които трябва да разработиш.
В човешките работи няма разрешение. Като постъпиш в университета и излезеш след 4 години, ще почувствуваш, че много малко знаеш. И още 4 години да учиш, и 20 години да учиш, ще видиш, че много малко знаеш. Аз толкова години уча и като знам много, пак виждам, че е малко това. Че много зная, много зная. Знаете ли колко зная? Зная колко прашинки има на Слънцето. И при все това пак не зная всичко. Обаче това, че зная колко прашинки има на Слънцето, за мен не е наука. Не е философия. Донесли са ми счупена стомна в чувал и ми казват: „Колко са парчетата?" Аз казвам: 1000 парчета. И онзи казва: „Позна!" Аз имам метод, с който изчислявам. Като падаше стомната, видях с каква сила падна тя и още тогава знаех на колко парчета ще стане.
Но за мен да направя една нова стомна, е много по-лесна работа. И това ми доставя удоволствие, а не да преброя хилядата парчета на една счупена стомна. Това за мен е губене на време. Съвсем не е важно и това, колко прашинки има на Слънцето. Какво ще ви ползува, ако ви кажа колко прашинки има на Слънцето!
Казвате, че някаква работа е объркана. Объркани работи са неразбраните. Щом не разбираш една работа, тя е объркана. От научно гледище аз имам съвсем друго понятие за света. За мен богат човек е онзи, който е добър; за мен сиромах човек е онзи, който има сила; за мен управляващ човек е онзи, който е разумен.
Какво означава любящият човек? Не онзи, който се хили. Хиленето е една мода. Усмихва се човек. Защо? Аз съм виждал и много умни хора, които се ухилват. Има едно разтягане и свиване на устата. Някой казва: защо се хили? Какъв човек е според вас този, който се хили? Какво ме интересува това, че някой си е отворил малко повече устата или очите? Онзи човек, който си е отворил очите, той се намира в много неблагоприятни условия. В кое време човек си отваря очите? Нощем. Значи, той се намира в тъмна нощ. Друг си притваря очите. Значи голяма светлина има пред него, която го кара да свива очите си. Ако ходиш вечерно време, отваряш си очите, а пък ако ходиш денем, по-малко ги отваряш. И пак виждаш. Вечер и като са отворени очите ти, пак не виждаш добре. А денем очите ти са по-малко отворени, а виждаш.
Значи този човек, който си отваря много очите, той не може да свърши много работа. Като дойде някой, аз искам да зная дали очите му са много отворени. Аз съм човек на науката. Щом видя, че очите му са много отворени, казвам: няма да свърши работа. Казвам му: извинете, нямам работа. А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам си: този човек работа ще свърши! Какво разбирам аз под думите „отворени очи" или „свило му се сърцето". Аз тези хора със свити сърца ги обичам повече от тези с разширените сърца - малко работа могат да свършат те. Една жена, която има много широко сърце, много малко работа ще свърши. Целият ден ще стои на прозореца и ще гледа всеки мъж, който мине. А пък другата жена, със свито сърце, много работа ще свърши, защото ще работи. Някой казва: много му е отворено сърцето. Ако няма какво да прави, да. Но щом имаш работа, сърцето ти трябва да е по-малко отворено. Защото ще влезне много светлина, от която ще има известна вреда.
Сега да се върнем към предмета. Ние се отвлякохме. В човешкия живот няма никаква наука. Човешкият живот е само философия. И всичкото нещастие седи само във философията на нещата. Всички философствуват, а пък им трябва наука.
Изпейте ми песента „Бог е Любов". Вие ще я изпеете, но само думите „Бог е Любов", а истинския глас на песента „Бог е Любов" вие не знаете.
От где ще започнете песента „Бог е Любов"? Кой тон ще вземете? От где трябва да започнете Любовта, с кой тон ще почнете?
Лесно е да се критикува. Лесно е да кажеш: „Той не пее добре, той не знае".
Сега, ако искам да направя опит, мога да накарам Симеон, той да намери тона на Любовта. Той сега не може да намери този тон и не може да го изпее. Но ако дойде, ако му покажа една красива сестра, той веднага ще го изпее. При сегашните условия той се намира в областта на Любовта, но като го заведа при моята красива сестра, той ще има вече науката и веднага ще намери основния тон на „Бог е Любов".
Само при известни условия могат да стават нещата. На гладния, като му дадеш хляб, веднага ще почувствува тона на хляба. Инак разправяш му, разправяш му и той ще каже: кажи ми какъв е тонът на хляба! Това е наука.
„Отче наш."
- Забележка: Липсват два израза заградени са в квадратни скоби.