Хронология на Неделните беседи
Приготовленията на сърцето (1933–1934) Том II
Има време
Има време
„Добрата молитва“
„В начало бе Словото“
Ще прочета 3-та глава от Еклисиаст.
„Духът Божи“
Ще взема само думите: „Има време за всяко нещо.“ Това е едно изречение, което всички употребявате. Има време за какво? За всяко нещо. Но малцина се спират да изваждат онази философия, която се крие – че има време за всяко нещо – и се спират върху частичното проявление на времето. Те не разбират времето като един процес, който съдържа или който вмества всичките блага, които има да получи човек. Времето носи в себе си страдание и радост. Те са подаръци.
От едно гледище ще разсъждаваме свободно. Понеже вие сте напреднали ученици, ние ще разсъждаваме тъй, както в университета разсъждават професорите, не тъй, както се разсъждава в първо отделение. Няма да питате защо нещата стават така. Защото безполезно е да питаш защо човек яде. Безполезно е да питаш защо човек умира. Безполезно е да питаш защо човек се ражда. Безполезно е да питаш защо човек забогатява и защо осиромашава. Безполезно е да питаш за подобни неща. Умира, защото умира, ражда се, защото се ражда, осиромашава, защото осиромашава. Казва: „Ще му докажа научно.“ Може да докажеш, но факт е – сиромах е. Какво ще докажеш на бедния, че е сиромах и какво ще докажеш на богатия, че е богат или какво ще докажеш, че той има някаква способност? То е въпрос.
Богатството не се дължи на някаква способност. То е резултат, то е една съвкупност. Богатството не се дължи на ума. Ако баща ти е оставил едно богатство, то не се дължи на тебе, нито на твоя ум, нито на твоето достойнство. То се дължи на ред поколения, на деди и прадеди, които са го оставили туй богатство. Казвате: „Виж съдбата как е проработила!“ Какво лошо има, ако неговата съдба е проработила? Каква разлика има, ако човек е богат или сиромах? Питам: Кое състояние е по-хубаво, когато се давиш: сит ли да бъдеш или гладен да бъдеш? Ситият човек по-лесно се удавя, гладният човек се избавя. Ако се давиш, защото в желанието като се давиш, тялото се разширява, вземаш по-голям обем, ако си се наял. Ако пък [не] си се нахранил, няма какво да желаеш. Свиеш се в себе си и тогава потънеш. Вие ще кажете: „Докажете това!“ Питайте онези, които се давят, питайте онези, които се избавят. Това са факти. Онзи, който се дави и онзи, който се избавя питайте.
Сега има доста трактати, трябва да четете, върху времето, един сложен въпрос. Казвате: „Нещата стават във времето и извън времето.“ Нещата стават в определено време, тъй, както ние разглеждаме времето и вън от времето. Значи, в определено време става нещо, пък има нещо, което става извън определеното време. Нещата стават в пространството. Някои неща стават извън пространството.
Или другояче казано: нещата може да станат на физическия свят в една ограничена форма, пък може да станат в една неограничена форма. Например опитността на една микроба за нейното разбиране в света, във времето и пространството [и на] човек, който [има] понятие за времето и пространството – каква разлика има? Ако един философ би описал какво е понятието за времето от гледището на една микроба и от гледището на един човек, [ще] има грамадна разлика. Микробата разглежда времето от съвсем друго становище, човек го разглежда от съвсем друго становище.
Запример, нас ни се вижда, че някои неща имат постижения, като се движим. Ние си представяме, че някои неща има далечни, а някои – близки. То е закон на нашето съзнание. Някои неща са по-близо до нашето съзнание. Някои предмети са по-близо до нашето съзнание. Близостта и далечината на нещата не зависят от съзнанието ни. Сега вие може да паднете в едно противоречие. Онези, които не разсъждават, може да го определят така, но съзнанието определя този предмет. Аз се съгласявам, че този предмет седи някъде. Казвам: На 100 километра от моето съзнание аз, който разбирам закона, и друг, който не разбира, аз се движа с по-голяма скорост, следователно този предмет е по-близо. Аз тогава може да бъда в една минута, а [на] онзи му трябват два деня. Следователно, предметът е по-далеч за него, отколкото за мене. Следователно, когато казваме, че предметът се намира по-далеч или по-близо, разбираме движението. Човешката душа е във вечно движение, тя не седи на едно място, тя има вечно движение. Ако се спра, ако река да обяснявам тъй въпроса… Благодарете, че не го обяснявам; защото, ако вие го обяснявате, вие ще изгубите и туй знание, което имате сега. Както сега е станал един циклон, минал през Мусала, който носил 100 милиона тона прах, дребен прах, покрил цялата местност, добитъка. Откъде иде? Някъде от пространството иде този прах. Затваряте се, но той минава. […] (В разчетената стенограма има един празен машинописен ред.)
Сега това е точно научно, защото Земята се движи и тя се намира на известно разстояние от Слънцето. Тя се намира в нейната орбита. При сегашните условия, при сегашното развитие на Земята, Земята има своето съзнание. Следователно тя има едно привличане към Слънцето, но има и отблъскване. Някои планети я привличат, други я отблъскват. Следователно, според степента на нейното съзнание, тя не може да бъде ни по-далече, ни по-близо до Слънцето. Но нейното съзнание определя разстоянието до Слънцето. Можем да кажем, че Земята е по-възлюблена на Слънцето, отколкото Марс, Юпитер, Сатурн. Земята има по-високо съзнание, отколкото в тях. Във Венера има по-високо съзнание от Земята, а в Меркурий има още по-високо съзнание. Съвременните астрономи не разглеждат въпроса така. Те ще кажат, че Венера приема по-голямо количество светлина и топлина, а Земята – по-малко. То е все същото. Богатият човек, умният човек има много повече богатство, той може да го използува.
Но да оставим. Сега, това са вметнати въпроси – глупавият и умният човек. Глупав човек наричаме онзи, който не може да използува условията, които Бог е дал. Него аз наричам глупав. Той иска да създаде нови условия. Той иска природата с неговите теории и разбирания да бъде. Той ще си блъска главата с една теория – перпетуум мобиле. Казва: „Туй ще го постигна!“ Всичко може да постигне, но не това. Глупавият никога не може да постигне това, което умният може да постигне. Защо? Защото не използува условията, които Бог му е дал. В какво седи разумният човек? Той използува условията, които Бог му е дал. Големите противоречия, които съществуват в света… Ние имаме ред системи, на които възлагаме големи надежди.
Например майката възлага големи надежди на учителя да възпита децата ѝ. Възлага надежда на онзи, обществения морал, на храната, на въздуха. Това е вярно, но в известна степен. Но съдбата на детето се определя от онзи момент, когато се зачева. Влезе ли в орбитата на майка си – дотогава, докато не е навлязло в орбитата, то се движи в пространството както планетите, скитащите планети. Майката, която иска дете, привлича го да влезе в нейната орбита и тогава то започва да се върти около нея по-близо и най-после го […] казва: „Това е моето дете.“ Някой път това дете, като живее 4–5 години по-силно, заминава за другия свят – пак отива в пространството. Пита майката: „Къде е моето дете?“ – „При Бога.“ Аз казвам: Във времето и в пространството. Там ходи и се движи. Но туй е едно физическо обяснение. Майката ни най-малко не се задоволява с това твърдение, не е съгласна. Ако съм майка, и аз не бих се съгласил с тия определения. Ще кажа: „Да го няма туй нещо.“
Или, другояче казано: Душите предвечно съществуват. Душите на децата, на стари и На млади предвечно съществуват вътре в Божествения кръг на нещата. Единственото различие е, че тия души, всяка душа е облечена в една форма, която намери за благоугодна. Душите се отличават по форма, по формата в материята, в която са облечени. Или, другояче казано, според организма, в който живее, или в света, в който трябва да се намират. Човек на Земята е съчетание от милиарди. Аз предполагам, че има около 60 милиарда клетки души. Човешката раса наброява около 60 милиарда. Два милиарда са на Земята, а другите са в пространството. Не мислете, че пространството е празно. То е организиран свят. По някой път на душите, като им дотегне, интересуват се да влязат в нашия свят като екскурзианти. Някоя душа попадне като екскурзиант, после, докато вземе билет да се върне назад, види и пати главата ѝ. Постоянни съобщения няма; за слизане е лесно, но за отиване, за връщане е много мъчно.
Сега, Соломон, който е бил учен човек, философ, запознат с еврейската кабала, казва: „Има време за всяко нещо.“ Трябва да се преведе неговият език на модерно разбиране и тогава нещата ще станат по-ясни.
Та, казвам: Всичките тия клетки – 60 милиарда, са организирани в разни органи и от съвкупността на тяхната деятелност зависи здравето на човека. Той е като една монада, като една душа, която е сгрупирала всичките тия същества около себе си. Зависи от неговата разумност какво ще бъде неговото бъдеще. Ако той е във връзка с онзи велик Божествен закон, той всякога ще има съответствующо здраве, ще има отличен ум, ще има отлично сърце и воля. Най-малкото прегрешение, което направи, може да му докара една дисхармония и тя може да му докара за хиляди години нещастия. Следователно, понеже всичките тия души се намират под прякото влияние на Великия Божествен закон, ние косвено сме свързани, с душата. Божественият принцип е пряко свързан. Следователно, щом нарушим Божествения закон, тогава се скъсват ония връзки, понеже Божествените енергии от Божествения свят минават през тия души. Те са канали, през които ръководните души в тялото, туй, което вие съзнавате, че сте човек, всичките тия души служат като проводници на Божествените блага. Ако вие направите най-малкото престъпление, започват да се затварят условията за вашето проявление. Щастието на всеки един човек зависи от вътрешната хармония.
Може да направите един опит и той е следният. Ако вие водите един редовен живот, не само морален, но имате и любвеобилна душа, обичате баща си, майка си, брата си, готови сте да се пожертвувате, после, сте запознат с много учени хора, кого как срещнете, всеки иска да се запознае с вас, приятно му е. Ако вие не обичате баща си, майка си, брата си, сестра си, изолирани сте, не храните никакво чувство, хората започват да ви избягват. Няма с какво да се заинтересуват. Вие мязате на пустиня без извори, без дървета, без птици, само прах. Кой ще дойде в такъв свят? Тогава вие се чудите защо хората ви избягват. Няма нищо, което да ги интересува във вас. Ти казваш: „[Те] не знаят, че аз съм религиозен човек.“ Аз зная, има религиозни костюми. Казваш: „Не знаеш, аз вярвам в Бога.“ Има една вяра: че вярваш в глупостта. Ти си първокачествен идиот и вярваш в парите, в къщата, в нивите, вярваш в своята сила. Това не е вяра. Това е за определено време. Ти живееш във времето. Ти не разбираш целокупността на живота. Аз не казвам човек да не вярва. Но вярата в себе си разбира онзи първичен принцип, който го е назначил като чиновник. Той трябва да има време и връзки да извърши волята на Бога. Щом извършва своята воля и казва: „Аз съм господар!“, този човек не е в преки връзки с тия закони.
Казвам сега: От какво зависи самовъзпитанието на човека, неговото щастие? Всеки един може да бъде щастлив. Вие може да бъдете щастливи в един ден и нещастни в следния. Вие може да живеете 120 години, пък може да умрете още днес – напълно животът зависи от вас, 120 години са дадени на разположение. Ако живеете 120 години, може да дадат още 120 години. Природата може да ви хроникира. Ако след 120 години има още какво да изучавате на Земята, ще ви оставят. Следователно трябва пак да влезете в Божествения свят, за да влезете в нови условия, пак да се върнете на Земята, за да разгледате света от друго становище. Ние виждаме какво става в света. Имаме понятие за света. За 7 години детето има едно понятие. След 7 години, когато се развият чувствата, туй дете става малко своенравно, обича да плаче, непослушно е. Следующите 7 години става по-умно, поет става, пише поезия, има високо мнение за себе си. Когато стане на 21 години, на 28 години, поумнява, става като баща си. И оттам, като говори, вече поумнява. Той говори глупости до 48-та година, може да прави много глупости. От 48 години до 68 години живее един обикновен живот. От 68 години до 98 години живее един талантлив живот, а от 98 до 120 години живее живота на един светия.
Според тази класификация много малко живот има. Някой живее 90 години и умира. И мисли, че е светия. Не, не. Аз не го турям. Като противовес светията представя широк кръг на деятелност, широки разбирания, той трябва да има опитност. От всичко туй не е безполезно, това е все материя неорганизирана. Грешният живот е неорганизирана материя. Следователно светията ще вземе всичката тази неорганизирана материя и от това ще изкара нещо трезво. Ще каже: „Много Ти благодаря, Господи, че ме допусна да сгреша, за да стана гениален, за да стана светия. Иначе нямаше друго с какво да работя.“ Светията, който иде сега на Земята, с какво се занимава? Все с грешни хора се занимава. Може да искате да намерите някой светия – ще го намерите при някой грешник. Курдисал се да чака. Думата „курдисал се“ – настанил се на земята. Той има да си пати с този грешник. Светията разправя, но грешникът не разбира, казва: „Махни се оттук! Остави старите идеи, светите идеи, остави ме свободен да поживея!“ По някой път светията вземе, че тури черна маска като него. Казва: „Де е онзи?“ – „Той си замина.“ Светията е скрит. Казва: „Да отидем да оберем някого!“ Хайде, тръгват, отиват да оберат, но понеже светията е умен, онзи като заспи, всичкото обрано той после го занесе на хората. Той прави добро. Стане онзи, някой път пита някой, казва: „Обрали са ни. Дошли са някои по-умни от нас.“ Така с години. И той се запознае и казва: „Много сме големи ма[…]. Но откак с тебе почнах да правя другарство, все обираме някого [и] все ги взел някой. Не върви тази работа.“ По някой път има хора, които казват, че в света не им върви. Някой светия има с тях.
Туй са сега посторонни неща. Понеже вие сте свързани с материята, виждам вашето положение. Всичките хора имат известни страдания. Божественият свят [има] предвид да ограничи страданията на хората. Всяко едно страдание се допуща с оглед да може да донесе едно Божествено благо. Ако страданието не може да донесе, ако чрез него не може да дойде едно благо, страданието е излишно. Страданието се допуща с оглед да донесе нещо за нашия прогрес, за нашето развитие. Така трябва да разбираш. Ако зададеш въпроса дали туй е вярно, опитността на цялото човечество откак свят съществува, е все една и съща. Когото и да попитате, като четете опитността на Иов, този, праведния човек, много умен човек, гениален човек, виждаме, че върху него дойде едно изпитание, да се изпита до каква степен на разбиране е дошъл. Ако дойдете до опитността на Христа, Той дойде до големи изпитания, Той мина големи изпитания. Той дойде да спаси света и когато поиска да се съкратят страданията Му – ни глас, ни с[ли]шание. Най-после дойде кръстът, разпънаха Го на кръста, имаше една [опит]ност, по друг начин можеше. Ако Христос не беше умрял, не можеше да възкръсне. Трябваше да умре, за да провери онази Божествена сила, да провери онова Божествено начало, което Му казваше: […] Христос казва: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема.“ Това е Божественото начало. Човекът, който се молеше, онзи, който казваше, че има власт, са двама различни. Божественото начало казва: „Аз, Който живея в тебе, мога да те поставя в тия благоприятните условия и да те извадя да видиш Моята сила.“
Следователно всеки един от вас, ако имате вяра, ще се яви силата, която имате. Ако не възприемете страданията, как ще опитате Бога? Ако Бог даде всичкото богатство, всичката слава, то е външната страна, нищо няма да научите. Следователно ще направите къща, ще направите дрехи, автомобили. Никакво благо няма да имате. Или ако имате всичката слава, която хората имат, няма да намерите нищо. Когато Христос влизаше в Иерусалим и викаха: „Благословен, който иде в името Господне!“, след 3 деня казваха: „Долу, разпни го!“ Вие не знаете докъде се простира човешката слава. Христос казва: „Не търсете слава от човеците, но от Бога!“ Разбирате ли онези съвършени ваши братя, които са завършили своята еволюция, разбират от пътя, по който вие минавате. Те напълно вл[изат] и разбират вашите страдания. Вие, като страдате, казвате: „Няма човек, [който] да носи товара, не може да влезе в положението ми.“ Вземете един съвременен учител – не може да влезе в положението на един ученик. Ученикът дошъл до отчаяние, може да му турят единица и погледнеш, ученикът се самоубил. Питам: Какво е добил учителят? Какво благо ще му донесе, като му е турил единица? Ще се наруши законът, той не заслужава. Турѝ му 6. Ако шесторката може да спаси живота му, тури му 6. Бъдещият живот ще оправдае шесторката. [С] тази единица ти го учиш на един закон, който той още не разбира. Единицата може да туриш на светията. След като държи изпит един обикновен човек, тури му 6. На този обикновения човек ако туриш единица, отиде. Той е сух кол, забит в земята; той казва: „Отиде, тази работа не става.“ Тогава какво значат сухите клонища?
Един голям престъпник, като отишъл да се изповядва при един отшелник (това е един пример от историята на християнството), казва му: „Извърших 100 убийства. Много ми е мъчно на душата, ще се пукна!“ Казва му [светията]: „Големи ти са греховете, синко, не мога да ти помогна, да се моля за тебе. Молитвата ми няма да се послуша.“ Казва му: „Ще ти дам един съвет. Ще посееш една нива от 10 декара с дини и кой как мине, ще го викаш и ще му даваш да яде. Ще забиеш една главня в земята и когато главнята прокара листа, ще знаеш, че Господ ти е простил греховете. Ако стане това, ще знаеш, че ти са простени греховете.“ Отива онзи, насажда един бостан, изкарва дини и започнал да раздава. Един ден гледа, един минава край бостана и препуска. Този му казва: „Чакай, братко, от твоя кон зависи моето щастие. Трябва да се спреш.“ – „Бързам.“ Онзи казва: „Спри се!“ – „Не, не.“ Най-после той казва: „Толкоз хора съм убил и тъй, и тъй няма спасение“ и го убива. – „Така ти се пада!“ Но като се върнал, гледа, главнята позеленяла. То[зи] отивал да извърши едно много по-голямо престъпление, отколкото всичките негови престъпления и понеже го спряло престъплението му, той го изповядва пак. – „Спри се да се изповядаш при мене.“ Понеже не искал, теглил му куршума.
Сега, който от вас е разумен, ще каже: „Нали е жалко да убиеш един човек?“ Има друго приложение. Вие имате едно желание, имате една мисъл, която ви причинява хиляди страдания. Нищо добро не ви е допринесла. Питам сега: Какво трябва да правите с тия желания? Най-малко трябва да го вържете туй желание и да го оставите да умре. Или един ден вземеш, че му забиеш камата отгоре. Сега хората забиват камите не на лошите желания, но [забиват] камите на добрите желания. И там е злото. Трябва да се обърне процесът. На лошото желание да се забие камата. Сега имаш някоя добродетел, на туй добро забиеш, на онова добро забиеш. Страданието произтича, че ние спъваме себе си в доброто, което имаме в света.
Та, казвам: Има един метод за вътрешно самовъзпитание. Никога не се стремете да се оправдаете пред хората. Вие все ще мязате да се перете на една мътна река и дрехите ви да бъдат чисти. Не ходете да се изповядвате пред хората. Ако се изповядвате, изповядвайте се пред себе си, пред Божественото. Има нещо, което може да се изправи. Няма нещо, което да може да препятствува. Някой път той е казал, че не може да изправи своята погрешка. Туй показва само неговото предположение. Най-малката погрешка започва от най-малкото начало. Ти може да започнеш от това начало. И да изправиш своята погрешка е голямо, един плод е то. Какъв е плодът, не го знаем, но един плод е дал. Един опит, втори, трети, четвърти – ред опити са се наредили, които сега спъват цялото човечество. Размножило се е това зло в света.
Та, казваме: „Има време.“ Времето се отнася до добрите неща. Ако човек иска да прогресира в света, той трябва да разбира времето за доброто, което трябва да направи. Запример, при съвременното възпитание, както сега се възпитават хората, никакви резултати не може да има. Аз имам една котка, с която правя опити и съм дошъл до чудни резултати с нея. В нея започват да се проявяват някои човешки черти. Правя своите опити. Понеже се срамува, когато остане някой път вкъщи, оставя сирене на масата, седи и поглежда и като дойда, казва: „Нали устоях на туй.“ Но някой път вижда, че не е устояла на туй и като види, че не е устояла, щом вляза, седи близо до врата и гледа плахо, плахо. Казва: „Ще ме извиниш. Измами ме този дявол.“ Един ден излиза от вратата, хваща ме за врата, започва да кряска като човек. Стиснах я за врата и казвам: „С тебе правя опит. Ти няма ли да разбереш?“ – „За толкоз малко сирене толкоз много стискане – ми казва тя. – Не струва.“ Виждам положението: не че е изяла сиренето, но не е разбрала. Възпитанието защо? Аз я стискам, защото не е издържала изпита, а не че е изяла сиренето. Тя казва: „За толкоз малко сирене толкоз много стискане.“
Казвам: Виждам къде се крият ония мъчнотии. Някой път аз седя в стаята и взема, че начертая един кръг с ръка около масата. Тя дойде до кръга, не може да мине кръга, обикаля, не може да се качи горе. Някой път заобикаля кръга, качи се горе на масата, наяде се. Друг път аз туря една преграда. Силата е в мене, силата не е в нея. Тя казва: „Онзи път виж как не се качих! Все-таки трябва да ме похвалиш. Аз обикалях, въздържах се.“ Тя се е въздържала!
Сега, това са опити, които правя – какво влияние може да има възпитанието. Една мисъл в какъв смисъл трябва да се тури? По кой начин трябва да се внесе истината в хората? Тази истина съществува, съществуват известни заложби. Казвам: Когато майката роди едно дете, има време тя. Някоя майка обича да бъде до децата си, да ги хвали, но с хвалене, с дрънкане човек не се възпитава. Сега каквото и да ви кажа, може да изопачите начина на възпитание. Едно дете, след като се е родило, майката трябва да знае колко минути трябва да го държи на лявата и колко минути на дясната страна, колко минути да го тури на корема му, после да го дигне нагоре. Тя трябва да знае колко време е определено. Ако го държи от лявата страна, ще внесе повече магнетизъм, ако го държи повече от дясната страна, повече електричество ще внесе. Ако го държи повече на дясната страна, туй дете ще стане доста умно, но ще стане нервно, сприхаво, гневливо. Ако го държи повече на лявата страна, ще стане тихо, кротко, но ще бъде чревоугодник, ще обича повече да похапва. Ако го държи на колената, ще бъде голям мързелан. Като го държи на колената си, трябва да знае колко минути да го държи. Хубаво е, не е лошо, но ако го държиш повече на колената, ще го прегръщаш. Идете при онзи златар, който, като тури златото, знае навреме да работи.
Та, възпитанието е метод да знаеш да боравиш с живата материя, от която човек е образуван, да знаеш как да си образуваш мускули, костна система, мозъчна система, да си образуваш онези способности, после да влезеш в съобщение с онези сили, които действуват в света. Учените хора са дошли до положението, [че] може да се фотографира атомът, сполучили [са] да фотографират атома. Този, ученият американец, фотографирал атома, направил опит и атомът в своята форма мяза на Луната, но увеличен 200 милиона пъти. На екрана на фотографа не прониква какво съдържание има вътре. Значи материално нещо е този атом. Зад атома седят други светове, още по-сложни, на човешкото съзнание. Запример: [да] различиш доброто от злото. Това са области зад атомите, зад йоните. Една област, в дадения случай да знаеш туй, което е в ума ти, от каква област произтича злото или доброто. Аз връзвам доброто с онези условия, при които човек може да се развива. Добро е туй, което помага за човешкото развитие, което помага за усилването на човешкия ум, да прогресира човешкият ум, и за облагородяване на човешкото сърце. Зло е туй, което спъва прогреса на човешкия ум, туй, което спъва човешкото сърце и човешката воля. Това ние го наричаме зло. Следователно всичко онова, което спъва човешкия прогрес, ти го отбягвай.
Сега няма да се спирам върху отвлечеността на злото. Какъв дявол е и кога е паднал от небето. Хубаво е туй богословско тълкувание, но казвам: В света шествува едно зло, което може да спъне човека. Когато туй зло проникне в твоя организъм, тогава всички понятия за право и криво стават смътни. После страданията така се разбъркат, че не знаеш кое е право, кое е криво, не знаеш как да постъпиш. Вие още не сте в състояние. Някой път сте така напрегнати, не искаш никой да се допира до тебе. Казваш: „Да се махне!“ Какво е станало? Двойникът на този човек, като легне [то], двойникът на този човек е излязъл от една педя до две педи навън и този двойник е толкоз чувствителен, че произвежда болезнено състояние. Трябва да се прибере двойникът, да остане един пръст навън. Когато човек се облагородява, когато човек стане религиозен, той трябва да избира туй хубавото, места чисти и добри. Трябва да избира добрите хора, защото само добрите хора може да си хармонират. Щом си между лоши хора, трябва да събереш своя двойник, ако искаш да не ти страда главата. Щом си между добрите хора, може да изкараш двойника си една-две педи вън от физическото си тяло и ще имаш по-големи възприятия.
Мнозина казват: „Откак станах религиозен, увеличиха се страданията ми.“ Туй показва, че има прогрес. Ако не разбирате науката, във вас ще се роди реакция, че не си струва да се живее добре. Струва си, но във вас знание трябва да има. Щом дойдете до религиозния живот, трябва да имате знание за Бога, да Го обичате. Ние сме оградени. И всякога може да дойдете в съобщение с Бога. Щом помислите за Него, ще просветне нещо в ума ви, ще просветне нещо в сърцето ви. Навсякъде ще имате тишина, надежда, вяра, самоупование. Отдето минеш, всички хора те познават и цялата природа, като мислиш за Бог, всички те познават. Щом скъсаш връзката си с Бога, образува се тъмнина, сянка около тебе. Ти ставаш мрачен, недоволен от живота, всички те отдалечават, макар да си богат. Не може да разбереш. Всички те отдалечават, избягват, не може да разбереш какво нещо е Бог. Туй, което носи радост, туй, което носи веселие, туй, което носи светли мисли, туй, което носи светли чувства, туй, което носи благородна воля, туй, което носи здраве, всичкото богатство, което ти търсиш, туй е Бог. Трябва да Го търсим. Никой не е осъден да умира. Ти, ако вярваш в Бога, ще оживееш. Ти, като вярваш в Бога, ще забогатееш. Когато ти изявяваш Неговата любов, ти няма да държиш Неговото богатство само за себе си. Цялата Земя ще ти бъде една каса. Ти ще разполагаш с Божествените блага навсякъде.
Благодарение на този закон, благодарение, че напредналите същества вече освободиха въздуха от ония ограничителните условия, ние се ползуваме от въздуха. Въздуха го освободиха съществата, които живяха преди нас. Други същества освободиха водата преди нас. Ние сме дошли да освободим твърдата материя. На нас ни предстои голяма задача и затуй ние постоянно сеем, орем, сеем жито, разбъркваме земята. Бъдещият наш успех ще зависи доколко може да облагородим тази почва и онези същества, които ще дойдат след нас, да могат да се ползуват от твърдата почва тъй, както ние се ползуваме от светлината и топлината. Вие нямате ясна представа какво благо се крие във въздуха, в светлината, в топлината. Топлината е един свят още по-висок, отколкото светът на въздуха. Това е цяла философия. Когато правите всеки ден временните опити, не само човек да се моли, ще се молиш, ще правиш опити.
Та, казвам: Има време. Да допуснем, че вие сте една домакиня и вашия домакин не го харесвате. Вашият домакин-другар страда от един недъг. Неговият крак е изкълчен, той не може да стъпва и постоянно се дразни. Вие най-първо ще се завземете да наместите крака на място. Не знаете как се намества човешкият крак на място. Вие не може да бъдете хирург, да наместите крака на един човек, ако не сте добродетелен човек. Доброто е знание, доброто, което образува човешките кости. Следователно всяка една човешка мисъл трябва да има една кост, трябва да има известна форма устойчива, която да не се разрушава тази форма. Запример какво ни дава нас право да се съмняваме и да казваме „Лош е този свят“? Това са само наши предположения. Ние сме заобиколени с една любов, която не оценяваме. Всички хора в света злоупотребяват със закона на Любовта и вследствие на това идват големите нещастия, всичките страдания. Син, който не обича баща си и майка си, той носи всичките лоши последствия. Неговият син и дъщеря ще постъпват точно тъй, както той е постъпил спрямо баща си. Господар, който има слуги и постъпва несправедливо, един ден неговият син ще се наложи и [ще] постъпва точно тъй, както той е постъпвал.
Всичките наши постъпки имат обратно движение и за добро, и за зло. Те се нареждат около нас. Ако си правил добро, ще се върне доброто. Ако си правил зло, ще се върне злото. Сега нас ни заблуждават, че ако се молиш на Господа, ще ти прости. Да, ще ни прости, но кога? Когато заграбеното богатство ще го върнеш. Голямата неправда, която си направил, ще я поправиш, извинение няма. Всяка погрешка трябва да се поправи.
Всяка майка, която иска да стане майка, трябва да се възпита. Онова дете, което зачева, трябва да го зачене с любов, трябва да го зачене с истина, та като се роди това дете, да каже: „Благодаря, че имам такава майка!“ Казва там Христос на едно място, че тогава, в края на тази епоха, нито се женят, нито за мъж отиват. По стар начин хората няма да се женят. По стария начин всеки, който се роди, ще умре. По стария начин всеки, който се роди, ще страда. По стария начин всички ще минат докога? Понеже трябва да излезем из тази област. Тя е временна.
Сега, какво ние трябва да разбираме под думата „женитба“? Женитбата е процес на освобождаване на онези вързаните души на Земята. Всеки, който се жени, жени се защо? С цел да освободи някого. Ами ако се ожениш и не освободиш никого? Какво ти дава (струва) (В разчетената стенограма думите „струва“ и „дава“ са написани една над друга.)? Ако отидеш на бойното поле и никого не може да освободиш? Казваш: „Аз имам домакиня, жена имам.“ Ти и жена ти ще идете да освобождавате хората. „Храни мома, да не е дома.“ Че, момите не са пратени да ги храните в дома. Те сами ще се хранят. Момите са войници, изпратени от невидимия свят да освободят света. Момците са изпратени войници да освободят света. Не да се удоволствуват. Те не са изпратени да носят на главата си бомбета, камилска кожа на краката си. Това са второстепенни неща. Те като се освободят, като завършат своята война, може да турят бомбета. Момъкът трябва да бъде спретнат.
Вие ще кажете: „Това не е за нашите глави.“ Аз съжалявам, няма по-голямо нещастие, ако туй благо не е за нашите времена. Туй благо е за нашите времена. На туй всички трябва да се радваме. Момъкът трябва да носи в света висока идея и момата трябва да носи висока идея. Тя не иде да стане жена. То е второстепенно. Тя не иде да стане майка. И то е второстепенно.
Ще кажете: „Много казано е!“ В света има само една майка. То е природата. Има само един баща. Туй е Бог. И вие вземате голямата роля, когато вземате ролята на бащата. Майката, и то е роля. Казва някой: „Аз съм баща.“ Много казано е. Ние нямаме баща на Земята. – „Как тъй? Не си ли се родил?“ – Не съм се раждал. Тук, десетки години, откак съм дошъл в България, искам да ми кажат кога съм роден, на колко години съм, баща ми, майка ми. Казвам: Може да говорите за моето такси, това е направено. Но годините на таксито не са мои години. Аз съм вън от годините на своето такси. Никой не може да ме окошари в някое такси, да каже, че „тук трябва да бъдеш.“ Христа след възкресението защо не можаха да Го познаят? После, като ги благослови, тогава Го познаха. Значи вътрешното познание не е външно опознаване. Кой познава човека? Интересно е следното: колкото пъти мене са ме фотографирали тука, аз всякога виждам в своята физиономия един крайно груб човек. Не съм аз. Този образ, който аз нося, то е на окръжаващата среда, в която живея. Тя се отразява. Те фотографират средата. Виждам черти, но физиономически се очертава един образ и по този образ [се] мъчат да ме фотографират. Но туй, Божественото не може да се фотографира. Трептенията не се поддават, Божественото не се лови. То има по-силни трептения. Аз имам тук един образ и сам не го познавам. И тъй да го срещна, ще питам: „Кой ли е този човек?“
Ако аз не познавам законите, понеже за мене нещата са ясни, нищо не ме блазни в света. Познавам и нищо не ме блазни. Нека да определя защо не ме блазни. Не ме блазнят нещата по следната причина: Аз съм в една градина, дето всичките плодове са пресни. Не ме блазнят изгнилите плодове отвън в градината. За мене всичкото знание в този свят са живи плодове. Туй, което хората предлагат, нищо не струва. Казват: „Много красива жена.“ Аз усещам една воня, която излиза от нея и гледам да се освободя. Казва: „Няма ли да я прегърнеш?“ Казвам: „Туй е за тебе. Ти може да я прегърнеш.“ Той мисли, че в прегръдката е.
Онова, което се прегръща, то е възвишеното. Възвишеното, Божественото се прегръща. Имаш право да прегърнеш, да целунеш Божественото. Ако не Го прегърнеш в себе си, ти правиш престъпление. Казват: „Той прегръща чуждите жени.“ Ти като прегърнеш хората, те трябва да оживеят, да станат добри. След като [я] прегърнеш, тази жена да ти каже: „Много ти благодаря!“ Мъжът ѝ да каже: „Много ти благодаря, че откак [я] прегърна, много е мека, много е добра. Вкъщи все шета, всички ни обича.“ Питам: Какво зло съм направил, че съм я прегърнал? Ако устроя техния дом и те започнат да се карат и да се бият, вие ще кажете: „Това не е педагогично!“ Така не трябва да се говори, не е морално. Да обичаш хората тъй, както Бог изисква, това е морално. Да правиш добро тъй, както Бог изисква, това е морално. Да имаш хубавото мнение, което Бог има, това е морално. Да желаеш доброто във всяко направление, това е морално. Да желаеш успеха на всяко живо същество, това наричам морал. Любов към всяко същество на Земята, колкото и да е малко. Да храниш тези Божествени чувства!
Та, казвам: За всяко нещо в света има време. Сега как ще пренесете? Вие по някой път имате кос и не знаете защо ви е. Вие теглите носа си, теглите го през целия живот и не знаете защо. Цяла магия има в носа. Имаш някое нещастие, не ти върви напред. Него ден, знаеш как да бутнеш носа си, ако си търговец и ще ти тръгне. Ако знаеш къде да бутнеш носа си 3 пъти, ще го побутнеш и ще произнесеш формулата – всичките операции ще станат много добре. Ако не бутнеш, ще има нещастие. Когато една мома се жени, ако бутне носа си три пъти на едно място, може да има отличен дом, другарят ѝ ще бъде отличен. Ако не си бутне носа, аз сега да ѝ определя, главата ѝ ще побелее.
Казвам: Ще бутате носа дето трябва. Ти се жениш. Съобщи на невидимия свят. Женитбата не е индивидуален акт. Не е произволен акт. Ще кажеш: „Аз имам желание“, ще бутнеш носа, ще почакаш и ще ти кажат: „Съгласни сме.“ Ти ще имаш тяхното благословение. Ти нямаш благословението на никого от тях, тръгнеш на своя глава и след туй се оплакваш. Ще престанете да правите неща своеобразни, своеволни. Иска някой оратор да говори. Ако той си бутне устата отгоре, ще държи една отлична реч. Ако не си бутне устата дето трябва, нека остави речта. Ако на вас не остави една истина, от която вие ще се ползувате. В мене желанието не е да ви заблуждавам, но ще кажете вие: „Това не е човешко понятие.“ Това е извън човешките понятия. Има неща, които са извън. Но някои от вас тия работи след 10 години ще ги разберете. Някои и сега може да ги приложите. Устата образува Божествените чувства на Любовта. Ако вие не знаете как да се справите и как да бутате този орган, ако вашият нос означава интелигентност, ако знаете как да го пипате, ако очите означават истината и не знаете как да ги пипате, вие как ще се домогнете до нея? Ако ушите са канали, ако не знаете какво да правите с вашите уши, по кой начин тогава ще дойде доброто във вас?
Вие може да направите опит. Намерете една сестра, която ви обича, и нека дойде 3 пъти на ден да си прекара ръцете около ушите ви – за 10 пъти какво ще бъде. Тя да си прекара ръцете около ушите, да внесе нещо. Някой път вие сте радостни, прекарайте си тъй ръцете. Някоя лоша мисъл имате. Ако речете да се обърнете, ще ви дам една формула: помислете за най-умните хора, за най-добрите хора, вие вече образувате един контакт. Прекарайте 3 пъти ръцете. Това е един начин на влияние върху вас. Вие ще кажете: „Това са заблуждения.“ Вие вземате лотариен билет и на какво основание допущате, че билетът ви печели? Ако аз взема един лотариен билет, ще направя известни математически тълкувания върху него и вие вярвате. Всеки, който вземе билет и е раздвоен, няма да спечели. Ако някой път мислите, че непременно ще спечелите, във вас само в подсъзнанието трябва да остане една мисъл, че този билет ще спечели и да го забравите. Забравяте го, като че нищо не съществува. Ще спечели билетът ви. Всяка една мисъл, която няма раздвояване, всяко едно чувство, в което няма раздвояване, във всеки един човек, акт и постъпка, в които няма раздвояване, всякога стават. Най-малкото раздвояване спира ставането, може да спира мисълта. Този закон работи. Вие искате да образувате мисъл и казвате: „То сега няма да го бъде.“ Вие неутрализирате Божието благо.
Вие казвате: „Ние сме хора, имаме слабости.“ Най-първо, ние сме хора, но не сме само слабости. Ние сме създадени хора, за да мислим. Страданията и радостите трябва да ни научат да мислим. Всеки един от вас трябва да направи един опит. Да кажем, вие сте болен, лекува ви един лекар, втори, трети, никой не може да ви помогне. Какво трябва да направите? На колкото съм дал тия правила, те са прескочили правилата и са отишли да помагат на другите, преди да помогнат на себе си. Един опит ще направиш 99 пъти, един опит и който даде добър резултат, тогава ще го казваш. Лекуваш някого от ревматизъм, това е наука. Ще идеш при този човек, когото лекуваш и ще кажеш: „Твоят крак след 7 деня ще бъде здрав.“ Аз да ви приведа един пример, разправяше ми един господин, как ще го обясните. Той тук, в София, става. Този човек заборчлява, продават му къщата, и онзи кредитор, който има да взема от него, минава в неговото разпореждане. След една година той трябва да излезе от къщата. Той отива при една гледачка и тя му казва: „Господине, аз ти казвам, че този човек туй, което е намислил, няма да го направи.“ След 7 деня мисли тази къща да вземе. Той ще отложи. Жената казва: „След 7 деня ще се отмахне туй.“ Как ще се отмахне? Разправя ми своята опитност. – „Как ще стане, я ми разправи?“ – „Аз ти казвам, че ще се отмени.“ Идва да се допита до мене и казва: „Ти какво мислиш?“ Казвам: „След 7 деня ще опиташ!“ Той казва: „Както каза тази жена, така и стана: отложи се за 3 месеца.“ Тя после, тази жена, му обясни. Всякога може да предвидим онова, което може да стане, нещата не са абсолютно определени да станат. Но може да станат и може да не станат. Може да страдате от ревматизъм, може и да не страдате от сърцебиене. От вас зависи. Може да стане, може да промените една фаза в много лека форма.
Та, казвам: Първото нещо: трябва да имате една положителна вяра, вътрешна вяра. Вие ще оставите другите религиозни вярвания. Онова, което вие опитвате. Тебе те боли кракът. Ще опиташ и ще кажеш на ревматизма: „До 7 деня ти давам срок да напуснеш крака ми!“ Нищо повече. Забрави това. След 7 деня ще видиш. Ако ти си казал и ревматизмът няма го, изчезнал е, вярата ти е силна. Ако не е изчезнал, трябва да знаеш, че вярата ти е слаба. Ти може да се молиш, може да правиш каквото искаш. Ако не се махне болестта, тази вяра не е достатъчна. Христос казва: „Все, що попросите в Мое име, ще ви бъде!“
Та, за всяко нещо има време. Но трябва да вярвате и трябва да учите. Отивате, вземате цяр, не помага. Една американка, 12 години като я лекували лекарите, казват: „Госпожа, не може науката да ти помогне. Обаче природата какво може да направи на тебе, не знаем.“ Тя чете една книга върху вярата. Авторът, който привеждал много примери как са се излекували хора и тя повярвала и веднага става от леглото. Оздравява. Питат я: „Как?“ – „Не зная.“ Че, Христос казва на този: „Дигни одъра си и върви!“ Казва на слепия: „Иди, умий се и прогледай!“ Казва: „Лазаре, излез вън!“ и Лазар излиза. Но в ума на Христа нямаше раздвояване. Ако Христос дойде при тебе и каже: „Повярвай, каквото е казал, ще стане“, ти казваш: „Не може.“ Защото в дадения случай може да бъдеш като Марта или Мария, която казва: „Вече смради, но ти си свободен.“ Христос казва: „Ако вярваш, ще видиш силата Божия.“
Ти не си осъден да умреш от глад. Ако е решено да бъдеш беден, ще бъдеш, но един от честните бедни. Ако си богат, пак ще се помолиш на Бога. Богатството и сиромашията в дадения случай трябва да ги използуваш за тебе. Аз сега говоря на вас. Вие разбирате тия работи. По някой път някои са разправяли чудни опитности. Казва: „Като се помолих и стана.“ Не се минават два месеца, за всичко се моли, молитвата се чува, но за себе си не може да помогне. Аз вярвам в силата на вярата, която може да лекува различни болести в себе си. Най-първо, няма да употребяваш външни средства, но силната и опорна точка може да бъдеш ти. Не да кажеш: „Нямам нужда от точка!“ Имаме нужда от една опорна точка. [Това] трябва да бъде нашата вяра. Според нашата вяра ще бъде нашето положение. От вярата зависи здравето. От вярата зависи развитието на нашия ум. От вярата зависи състоянието на нашето сърце. От вярата зависи общественото положение. Бъдещето даже зависи от вярата.
Казвам: За всяко нещо има свое време. Сегашното време е за опознаване на великата Божия Истина, която иде да освободи хората от всички техни недъзи, в които са изпаднали. Божественото трябва да [ги] промени. Господ действува в умовете. Хората вярват, че могат да бъдат избавени от всички нещастия, които може да ги сполетят. Защото светът не е нещастие. То[й] е изпитание, което човек минава. Съзнанието трябва да се пробуди. Като евреите, трябва да излезем от Египет, да се дигнем и да идем в Ханаанската земя. Ще минем през пустинята, за да влезем в Ханаанската земя. В новия ред на нещата трябват нови разбирания. Нови разбирания на любовта, нови разбирания на истината, нови разбирания на човешката свобода.
„Отче наш“
34-та неделна беседа, държана от Учителя на 27.V.1934 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.