Младежки окултен клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)
КНИГА: Перпендикулярно отношение
СЯНКА И РЕАЛНОСТ
„Отче наш”
Ще прочета няколко стиха от 2 глава на Посланието към Коринтяните, от 5 до 26 стих.
Колко положения имаше миналата лекция?
Кои са качествата, които отличават реалността? Някои неща наричаме реални, действителни, а тези, които не са действителни - нереални. По какво се отличава реалността? Качеството на реалността е туй, което не се мени. Представете си, че имате 10 изображения на 10 вида хора. Те представят сенките на тия реалности. Тях може да ги събирате, да ги туряте, където искате, тия портрети няма да протестират. На всеки един от тия образи може да им давате качества, каквито вие искате. Може един от тях да го оставите сам. Или може да ги съберете заедно, или може да съберете бюстовете на тия 10 души и пак е същият закон. Но ако съберете 10 души писатели, може ли да ги съберете. Може ли във вас да дойдат 10 души писатели, както когато имате техните портрети? Вие за 2, 3, 10 лева може да имате портрета на един първокласен писател, но самия писател не може да го купите за 10 лева. По някой път във вашия ум се заражда мисълта: „Искам да зная реалността, да я попипам.” Вие искате да бъдете господари на реалността. Вие може да бъдете господари на сянката на нещата, но на самите неща не можете да бъдете господари. В туй отношение реалността е недостъпна за човека. Какво подразбирате под думата недостъпна? Вие не можете да я овладеете. Този писател може да седи в къщи. Искате да ви говори и после да си замине. Вие не можете да му наложите онова, което вие искате. Може някой път да има изключение.
Някой път се спирате и питате какво нещо е Бог. Някой път правите опити да Го заставите Той да измени хода на своите действия и да ви послуша. За пример някой път се молите и искате Той да измени някои работи. Но какво се подразбира да измени своя ход? Представете си, че осъждат някого и поверените адвокати искат да го спасят. Един, който направил престъпление, адвокатите искат да уредят съдиите да не го осъждат. В дадения случай това зависи от този човек. Ако беше умен, нямаше нужда от адвокати да го защитават и той да седи да го съдят. Значи, щом ти се влияеш от хората, щом имаш нужда хората да те защитават и да те съдят, ти си от слабите хора. Реалността не познаваш. Ти си един портрет, който може да се тури навсякъде. Портретите на великите хора свободни ли са? Портретът може да го туриш в джоба на външното си палто и той няма да протестира, но самата реалност, този, великия човек, не можеш да го туриш в джоба си. Някои казват: „Аз в джоба си мога да го туря.” Ти може да туриш портрета в джоба си, но самия автор може ли да го туриш? - Не може. Следователно живата реалност в света е достъпна по три начина за човешкото съзнание, по три начина може да се приближиш при нея, при реалността. То е пътят на истината. Само чрез истината може да имаш достъп. По пътя на мъдростта може да имаш достъп и по пътя на любовта може да имаш достъп. Единственият път, по който хората може да имат достъп до реалността, е любовта. Вън от този път реалността е недостъпна за хората.
Някой от вас може да каже: „Аз зная нещо за реалността.” Може да знаете. Представете си, че вие имате слънцето, нарисувано на една картина. Ако туй слънце го имате вкъщи, ще имате ли всички ония придобивки, които реалното слънце дава? Каква полза ще принесе това слънце? Най-после това слънце отговаря ли на същинското слънце? Даже слънцето, което виждате по небето, отговаря ли на самата действителност? - Не отговаря. Вие виждате слънцето такова. Но колко пъти трябва да увеличите това слънце, за да съответствува на самата реалност? Това е закон на съзнанието: колкото човек е по-невежа, толкова предметите за неговото съзнание са по-малки. Че слънцето ние го виждаме малко, това е, защото нашето съзнание не е в състояние да схване по-голяма форма на слънцето, понеже по-голямата форма ще даде по-голяма енергия, по-голяма светлина, която човек не може да възприеме. Неговата нервна система не е в състояние да я възприеме. За пример, ако вие дойдете до мравите, даже мравите не виждат слънцето. За мравите слънцето е микроскопическо. Някои път някои хора разправят, че в сънно състояние видели слънцето голямо и много красиво. Това показва, че в туй сънно състояние те са имали разширение на съзнанието. Като се събуди този човек, той пак вижда слънцето малко. Този закон навсякъде във всички хора действува. Някои хора имат смътни понятия за Бога, някои имат по-ясни представи. Но туй е вярно не само по отношение на Бога, туй е вярно и в друго отношение. Вие имате един приятел. Схващате някои негови качества. По какво се отличава вашият приятел? За пример, ако имате някой приятел, по какво го познавате, че ви е приятел. Кое е отличителното, същественото? По какво отличавате един ваш приятел, по какво отличавате, че вашата ръка е ваша? По какво отличавате вашата ръка от чуждата? Вашата ръка е скачена чрез хиляди нишки с известни части на тялото. Тия хиляди скачени нишки са, които определят положението на ръката, да я познавате. Или вашият приятел, когото познавате, има известни нишки, които свързвате с известни качества. Туй, което в дадения случай, в дадения момент ви свързва с вашия приятел, с неговото съзнание, то е туй, което наричате чувство за приятелство. Казвате: „Ние сме привързани, запознати.” Та по някой път вие сте в противоречие. Вие казвате: „Аз познавам реалността.” Някои мислят, че имат понятие за Бога, но какво е то. Вие може да нарисувате Бога като едно божество, да Го носите като един портрет. Често носите Христа, разпятието Христово и мислите, че това е Христос, целувате го, молите му се, извадите портрета, помолите се. Като се намерите в трудно положение, пак го извадите, пак се молите. Питам: Тия понятия правилни ли са? Този портрет, който носите в джоба, той реалността ли е? Вие го изваждате и, като го извадите, той се отпечатва в мозъка. След години, ако изследват вашето съзнание, ще видят колко пъти сте погледнали един образ. Образът е отпечатан вътре. Има наредени образи. Все еднообразни работи, които показват, колко пъти сте погледнали и сте го турили в джоба си. Туй вие ще наречете голяма привързаност. Много сте обичали. Кого обичате? Като изваждате този портрет, казвате: „Много го обичах.” Кое обичате, портрета ли? Вие обичате туй, което го няма никъде. Вие от портрета обичате една реалност, която не познавате.
Питам: След като извадите от джоба си портрета на един ваш приятел, всеки път, когато го поглеждате, вашият приятел знае ли туй положение, че сте го погледнали и сте го турили в джоба си? Той даже не подозира колко пъти сте го погледнали, колко пъти сте помислили заради него, защото в дадения случай той си има друг портрет, който той гледа. Всеки гледа някого. Обаче когато самата реалност дойде в съприкосновение с него, вие никога не можете да го видите по един и същи начин. Да кажем, че майката има едно дете. Все същото дете ли вижда тя? Най-първо детето е на един месец. На втория месец детето същото ли е? Такова ли е? Ако го претеглите, то вече се различава по тежест. На четвъртия месец се различава, на петия, на шестия, на осмия, на годината, на двете години, на трите години, на четирите. Ако съберете всичките образи, ще видите, че има различие. Има растене в реалността. Расте в нашето съзнание. Туй, което не расте в съзнанието, то не е реално, то е сянка на нещата. Ако имаш една реалност в себе си, която не дава никакъв подтик за мислите, никакъв подтик за чувствата и никакъв подтик за постъпките, това е сянка на реалността. Това е образ, който носиш в джоба си. Но за него не може да се самозаблуждаваш, че е реалност, че може да ти помогне, на него не може да разчиташ. Може ли да разчиташ на един образ в джоба си. Нападне те една мечка в гората. Ако ти й покажеш образа на приятеля си, тя ще те нападне. Приятелят ти не може да ти помогне. Следователно туй, което може да помогне на човека, то е реалното. Туй, което не може да помага, то не е реално. Туй е като правило. Ако една мисъл в даден случай не може да ви помогне, тя не е реална. Ако едно желание в даден случай не може да ви помогне, то не е реално и ако една постъпка в даден случай не може да ви помогне, тя не е реална. Тя е реална като картина, но не е нещо реално, на което ти може да разчиташ.
Това са психологически процеси, но неразбрани психологически процеси, които спъват сегашното човечество, сегашните учени хора. Някой ще разправя за реалността, за някоя реалност в света. Но реалността има отношение към човешкото съзнание. Щом сте в съприкосновение с тази реалност, тя всякога може да ви помага, ако имате право отношение към нея. Ако нямате право отношение към нея, тази реалност не може да ви помага. Може да имате само сянка, може да имате само фотография на слънцето, фотографията на Слънцето не може да ви помага, както самото слънце. Казвате: „Аз мисля за Бога.” Мисълта за Бога не може да ви помага, тя е само едно външно условие. Моите крака не може да ми помогнат да ида на Слънцето. Може само да ми помогнат да изляза вън от къщи, да видя изгряващото Слънце, да се ползувам от него
Сега трябва да имате други прави понятия. Понеже кривите понятия в света, които сегашните хора имат, които са имали в миналото и които в бъдеще ще имат, това са понятия, които всякога образуват кепенци да затворят прозорците. Вашите понятия за нещата ще бъдат кепенците, които, като се затворят, ще ви лишат от реалността. Ако имате кепенци, тогава светлината не може да влиза през прозорците и вие ще се лишите от светлината. Да допуснем, че вие имате идеята за Бога, че Той е грамадно същество, създало е света, но туй същество не мисли за вас. Вие вече имате кепенк, който затваря вашия прозорец. Питам: Какво ще ви ползува да мислите за едно същество, което е толкова голямо, което никак не се интересува за вас? Какво ще ви ползува, ако представите тази мисъл в ума си? Може и обратното да мислите. Че едно същество е толкоз малко, че вие не може да го видите с просто око. Питам: Какво ще ви ползува да знаете за това малко същество? За вас и грамадното и малкото, което не може да видите, какво ще ви ползува? Ако видите малкото същество, ако имате малко изображение, какво ще ви ползува? И всичкото нещастие на всинца ви седи във вашите понятия, на големите бръмбари, които имате в главите си, и на малките бръмбари, които не може да видите. Вие седите и мислите, дали някой ваш приятел ви обича или не. Целия ден разрешавате един въпрос: обича ли ви или не ви обича. Целия ден седите със затворени прозорци и мислите дали слънцето грее или не грее. Представете си, че доказвате, че слънцето грее, но кепенците са затворени. След като докажете, че слънцето е изгряло, какво се ползувате от изгрялото слънце? Когато се търси истината, онази велика истина, която хората търсят, едновременно с този процес трябва да се отворят всички кепенци. Човек трябва да дойде в право отношение с реалността. Такова самовъзпитание на ума ще даде вече друга конструкция на човека и друг един подтик. Той няма да има сегашните илюзии. Защото при сегашния живот един ден ти мислиш, че можеш да направиш нещо, а втория ден мислиш, че не можеш да направиш нищо. Един опит, който всеки може да направи, и вие можете да го направите. И друг може да го направи с вас.
Вие сте слуга при един господар. Този господар три дни ви храни хубаво и всичко може да направите, каквото той поиска. Този господар ви държи три дни гладни и каквото той иска, вие не може да направите. Човек, който не се е упражнявал, не може да издържи три дни в пост. Да кажем, той му каже да иде на Черни връх и да донесе вода. Слугата казва: „Краката ми не държат.” Къде е причината? У слугата или у господаря? Сега искам да ви обясня. Когато вие се храните добре, всичко може да направите. Значи, щом мислиш, щом може да идеш на Черни връх, нахранен си, краката държат. Гладни не са ви държали. Щом мислиш, че не може да идеш на Черни връх, гладен си стоял. Тогава какво трябва да направите? Не трябва да се нападате. Господарят да каже: „Стояне, я се наяж хубаво, а след три дни може ли да идеш на Черни връх?” - „Може.” Щом се е нахранил, може да иде. Заключението е следното: не може да постигнете каквото и да е, докато нямате едно правилно разбиране, едно правилно ядене. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб и който ме яде, има живот”, разбирайте вътрешната реалност. Ние трябва да бъдем в съприкосновение с реалността. Отношенията трябва да бъдат такива, както между живото същество и хляба. Христос казва: „Който ме яде, може да бъде жив.”
Казвам: Онова разбиране, което не носи сила в човешката душа, то не е реално разбиране. Ти вярваш в Бога, обезсърчен си. Не обичаш Бога - не можеш да обичаш другите хора. Човек, който обича Бога, може да обича всички други същества. Това е качество на Божията любов. Когато на един човек кажат, че имат вяра към Бога и любов към Бога, а не показват тази любов към другите, то е едно заблуждение. Най-първо различавайте реалността. Когато ви се дават изпитания в живота, вие може да правите със себе си един малък опит. Да кажем, някой път ви нападне тъжна мисъл. Нали сте имали такива тъжни мисли. Целия ден седиш, нещо тъжно, скръбно залегне в теб. Може причината да е много малка. Може да си гимназист, очаквал си учителят да ти тури 6 на матурата, а казваш, че ти е турил тройка. Целият ден не можеш да се събереш в кожата си. Тази тройка е постоянно в ума ти. Казвате: „Няма нищо.” - Как няма нищо? Питам: Кое е онова, което те безпокои. Той не познава учителя си. Този ученик не е за знанието, а е за формата на нещата. Този учител, като му турил три, казва: „Тази е най-добрата бележка, която един учител може да тури на един ученик.” Най-добрата бележка, която може да тури е три. Учителят му казва: „Ще обичаш Бога с всичкото си сърце. Ще обичаш баща си с всичкото си сърце, ще обичаш майка си с всичкото си сърце. Само така ще станеш човек - ако искаш да имаш 6.” Шест е повторение на нещата. Той, като има 3, може да ги събере, може да ги фотографира и да направи 6, може да направи и 9. Като има трите, може да направи 6. Шест е разширение. Шест е растящо дърво. Ако съм учител, никога не бих турил 6 на ученика. Три бих турил. Шест е процес на растене. То е илюзия, то не е реално. Едно семе може да израсте, да стане голямо дърво, но туй дърво не е реално. Туй дърво, като изсъхне, пак ще се събере в семката? Семката е по-реална от самото дърво. Дървото е развита семка.
Сега аз ще ви попитам какво разбрахте? Туй, което разбрахте, как ще го резюмирате? Кажете сега. Ти искаш един твой приятел да те обича. Той досега никога не е обичал. Как може да обича тебе? Този твой приятел Бога не обича, от когото е излязъл, а ти искаш тебе да обича. Ако той към Първата причина няма отношение, мислиш ли, че може да има отношение към тебе? - Не може.
Та сега често вие говорите за вашата изгубена любов. Да ви представя на какво мяза вашата изгубена любов. Аз съм чел много книги за изгубената любов. Написани са цели томове, които представят изгубената любов така. Има един окултен разказ от миналото, един мит. В сегашния живот има много форми, в които е минал разказа. Един велик учител вика своя ученик и му показва едно гърне. Гърнето е отворено, туря му нещо, напълва го с мляко и му казва: „Ще се ползуваш по пътя от това мляко. Като те срещнат други хора, ако ти дадат мляко, може да вземеш от тяхното мляко.” Той тръгнал по пътя и мислил, че туй мляко е толкова свещено, че не може да близне. Носил го ден, два, десет дена, но законът бил такъв, че ако първият ден не близне, туй мляко се вкисва. Носил го 10 дена и това мляко се вкиснало. Кой как дойде, казва: „На мене не ми трябва вашето мляко. Аз имам по-хубаво.” Среща го един човек и иска да му тури мляко. Той е изгладнял и вече мисли какво да прави, да ближе ли или не. Мисли, че ще наруши един велик закон. Тъкмо да разреши въпроса и се препъва по пътя, пада с гърнето и всичкото мляко отива. Казва си: „Отиде млякото - какво нещастие! Да го пазя толкова, а сега на нечистата земя отиде.” Погледнал - млякото попито в земята. И той пак не смее да го бутне, мисли че е свещено. Разсипало се млякото и той си тръгнал. Посреща го приятелят му, а той му казва: „Може ли да ми сипеш от твоето мляко.” Като му сипал, хванал ръчката и опитал млякото. Казал си: „Хубаво мляко, но колко ли по-сладко беше млякото на учителя, което не опитах?” И вие досега опитвате чуждото мляко. Вашето мляко, което трябваше да опитате, вие се препънахте и го изсипахте.
Казвам: Туй е сравнение за онова, което човек носи в своята душа. Той трябва да го опита, не трябва да го държи. Защото, ако не го опита, то ще се вкисне. Ще се препъне някъде и ще иде напразно. Защото всичко онова, което е вложено в тебе, трябва за тебе да работи. Днес да опиташ тази реалност, която Бог е вложил в душата ти. (Учителя поглежда часовника.) Този часовник, и той не показва реалността.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. </ em>
40 лекция от Учителя, държана на 27 юли 1934 г., София, Изгрев.