Общ Окултен Клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)
ПОСТИГНИ РЕАЛНОСТТА!
Сряда, 5 часа сутринта
Добрата молитва
Размишление
Духът Божи
Ще прочета Посланието към евреите, глава 12-а.
Има една вътрешна страна на живота. Като казвам живот, подразбирам това, което е като идеал вътре в човека. Човек не е постигнал това, което иска. И богати, и сиромаси, и учени, и неучени – всички все чувстват, че им липсва нещо. Понеже каквото и положение да заемете на Земята, то все се изменя. Животът се изменя. Това, което имаме сега, това не е още животът. Ти постъпваш добре, но не знаеш защо постъпваш така; или чувстваш, и не знаеш защо чувстваш; или мислиш, и не знаеш защо мислиш. Между мисълта, чувствата и постъпките на хората няма една връзка. Аз говоря въобще. Има някои хора, които са разбрали нещата. Когато ние говорим за основните неща, върху които седи или почива човешкият живот, ние не разбираме нашето лично положение. Има временни положения, върху които ние сме поставени. Например, когато се говори нещо, вие може да кажете: „Да не би това да се отнася до мене?“ – Не, това се отнася до принципа. Например ти трябва да любиш – това е принцип. Ти трябва да познаваш добротата. Но дали аз съм добър – това е друг въпрос. Дали ти си добър – и това е друг въпрос. Ако ти сам не можеш да разрешиш дали си добър, или не, то и другите отвън не могат да го разрешат. Дали си добър – ти трябва да го знаеш. Ти сам ще го разрешиш това. Дали вярваш, също така ти ще го разрешиш.
Когато се говори за Природата, не се говори за нещо частично. Вие мислите, че сегашното положение на човека е много временно. И мнозина се страхуват да не би да се измени положението им. Ние знаем, че няма нито едно положение в света, което да не се изменя. Малкото дете, което се е родило, остава ли в същото положение? То остава в прегръдките на майка си. Тя го милва, милва и най-после това положение се изоставя. Майка му го туря настрана и казва: „Стига толкова прегръдки, толкова целувки, толкова плач!“ Това дете, ако разсъждава със своя детински ум, никога няма да разбере онези подбудителни причини на майка си – защо тя го е турила настрана. Най-после, ако вие държите до вашето око един предмет, който заслонява целия свят, питам: какво ще научите от този предмет? Или във вашия ум вие може да държите една мисъл, каквато и да е мисъл, без разлика, и тази мисъл може да ви спъне. Вие трябва да я турите малко настрана. Или може да имате едно чувство – и него трябва да турите настрана. Или може да имате една ваша постъпка – и нея трябва да я турите настрана.
Сега има две неща, които са в противоречие. Ти можеш да кажеш: „Аз по този път няма да ходя!“ Или можеш да кажеш: „Аз по този път ще ходя!“ Всички хора по един и същи път ходят. Ти, искаш – не искаш, по този път ще вървиш. Някой казва: „Това нещо няма да го направя!“ Можеш да се откажеш да не ядеш един ден, два дена, но после пак ще ядеш. Колкото пъти и да се заричаш да не ядеш, пак ще ядеш. Въпросът не е в яденето. Важно е как и кога ще ядеш. Не е престъплението в яденето, но в начина на храненето. После, има друго нещо: човек по някой път не може да се освободи от своите мисли. Каквато и да е лоша мисъл ще дойде до неговия ум. Не е лошото в мислите, но важно е как ще възприеме човек мислите – дали им е господар. Има едно външно господаруване на нещата, не е въпрос за него. Например един човек господар ли е на ръката си? Може да твърди човек, че е господар на ръката си, но неговата ръка по някой път може да му се вземе. Той е господар на окото си, но и окото може да се вземе. Всичко, каквото човек има, може да му се вземе. След като му се вземе това, което човек има – ръка, крак, очи и прочие, где остава човекът? Но това не е човекът. Човек, на когото може да му вземеш ръката, краката, окото и пр., де остава човекът? Той е ограничен човек. Той може да си мисли, че е свободен, но каква свобода има? Това е временна свобода. Та казвам: има преходни неща в света.
Прочетената глава говори, че този порядък, който съществува, ще се измени. Всичко това, което съществува, за което живеете, за което всичко давате, ще се измени, за да дойде това положение, което не се мени. И всички вие казвате: „Какво ще бъде това?“ – Тези неща не могат да се разправят. Тези неща трябва да отидеш, да ги видиш и да ги разбереш. Ние виждаме някои неща, но отчасти ги виждаме. Колцина хора има, които виждат доброто в човека? Вие може да виждате, че известна постъпка е добра, но така, обективно да виждаш Доброто, не можеш да го виждаш. Ние мислим, че Доброто е нещо отвлечено. За света е така, че е отвлечено, но Доброто представлява най-добрият, най-красивият живот на Земята. Красотата на земния живот седи в доброто, което човек има. Щом изгуби доброто, той изгубва своята красота и смисъла на външния свят. Човек може да е богат, но щом изгуби доброто, той е вече духовно болен. Тогава всички неща вън се обезсмислят за тебе, нямат смисъл. Ако ти имаш синове и дъщери, които не те почитат, и ако имаш приятели, които не ти услужват, и ако всичката Природа се отнася към тебе отрицателно, тогава животът не е такъв, какъвто го желаеш.
Вие трябва да си зададете въпроса: към какво се стремите? Ти казваш: „Аз вярвам в Бога!“ – Не е въпросът само за това, но трябва нещо по-съществено. Казвам: съвсем трябва да се абстрахирате или съвсем трябва да оставите настрана вашия сегашен живот. Спъват ви отношенията, които имате един към друг. Например всички вие се спъвате, като гледате света така хубаво облечен: с пръстените му, с шапките му, с дрехите му, с позата му, и казвате: „Е, и ние така сме живели!“
Ако така разбирате живота, това не е живот, това е едно представление. Всички онези актьори, които са на сцената, те представят някоя драма, някоя трагедия. Мислите ли, че това е нещо реално? – Не, то е едно представление на сцената. Вие в театъра ще викате, ще плачете на сцената, защото някой е умрял? Обаче вие плачете на сцената. Вие гледате на улицата, че някой трепери, и го съжалявате. Това не е едно представление. Разправяше ми един свещеник една своя опитност така: „Отивам при владиката, но той е честолюбив, горделив, иска всички свещеници да треперят пред него. И аз се представям така смирен, но се смея в себе си. Казвам в себе си: "Владико, колко е празна главата ти, много магарета имаш да пасеш." А външно се представям смирен и му целувам ръката. И той ме благославя. И казах това в себе си: не се нуждая от неговата благословия, какво ще ме благославя. И колкото пъти ме е благославял, все нещастия идат върху главата ми. Но какво трябва да се прави – свещеник съм.“ Аз само изнасям един психологически момент вътре в човека. Той казва: „Две са за вас, три са за нас.“(Учителя показва ръката, която благославя.) Защото при благославянето ръката взема такова положение, че трите пръста остават навътре, а двата – навън. Аз изнасям принципа. Хората могат да вземат ролята на свещеник, на владика, на цар – това са временни отношения, това са служби, форми. Ще ги уволнят и тогава никакъв цар, никакъв владика, никакъв свещеник, никакъв проповедник не си. Ти играеш такава роля. Сам се заблуждаваш. Могат да те хвалят, могат да ти поднасят букети, цветя, да говорят за тебе, но ти като слезеш от сцената, ще кажат: „Това е един артист, хубаво играе ролята си!“ Та казвам: от това се раждат противоречията. После, между актьорите всякога ще има един спор, караница: защо един взел една роля, а не друга, защо на един дали по-голяма роля и защо някой взел по-малка роля? Постоянно има ежби на сцената.
И в живота сега е същото нещо. Светът е едно голямо представление. Земята е едно забавление за Духовния свят. Защото, когато в Духовния свят искат някой път почивка, тогава идват в театъра на Земята, вземат си билети, и като се върнат от театъра, разправят за всички сцени, за всички игри. Земният живот е една игра. И казват дали са играли всички добре ролята си, или не са я играли добре. Това е все за изяснение.
Но има едно нещо: онзи актьор съзнава, че играе нещо по-дълбоко от неговата роля. Например той утре ще напусне актьорството си и може да стане художник, писател и пр. Ще се измени службата му. Вие може да си искате да си останете на едно място. Вие търсите в преходното постоянното. Там го няма. Постоянното не може да го намерите тук. Това тук е само предисловие на онова, което трябва да намериш в бъдещето, което трябва да се разкрие. Имате да минете още през много опити. Много опитности ще имате още, които няма да ви бъдат приятни. Писанието казва: „Ако нямате тези опитности, тогава няма да живеете.“ При опитността ще се научите. Това е учение да знаете как да постъпвате.
Та основното нещо е да можем да постигнем реалността. А опитността е да познаем Бога като Любов в света. Единственото нещо, което не се мени, не се дразни, то е това, в което няма противоречие – това е в закона на Любовта. Там няма противоречие. Да кажем, че имате хора, които се обичат и се дразнят – това е друг въпрос. Любовта не се дразни, а те се дразнят. Целия ден ти си недоволен и искаш – и Любовта дава. Ти какво искаш? – Ти казваш: „Искам да стана философ!“ – Ставаш философ. Казваш: „Искам да стана поет.“ – Ставаш поет. – „Искам да стана цар.“ – Ставаш цар. Каквото искаш – ставаш! И вие искате нещо. Любовта ще ви го даде и като ви го даде, вие пак ще бъдете недоволни, понеже не разбирате Любовта.
Някой път се проповядва самоотричане. Но трябва да научите какво нещо е самоотричането. Да се самоотречеш от онова, преходното, заради онова, постоянното. Да се отречеш от временната любов заради онази Любов, която внася безсмъртие. А да се отречеш от онова – хубавото, красивото, за да влезнеш в един свят на промени – това не знам какво самоотричане е. Повечето хора се отричат за нищо и никакво. Например апостол Петър се отрече и после съзна своята погрешка и се разкая. Сега всички вие седите и казвате: „Колко е бил страхлив апостол Петър!“ – Оставете вие апостол Петър. Вие гледайте принципа. Вие сте поставени на същия изпит. Един ден вие ще бъдете един Петър, една слугиня ще седи пред вас и вие три пъти ще се откажете – и после пак ще плачете.
Та един голям изпит ще дойде! Трябва да си зададете един въпрос: пътят, по който ти вървиш, прав ли е? Някой ме пита: „Ти православен ли си?“ Аз това го разбирам така: „Ти баща си познаваш ли?“ Слава Богу, от православието се освободих – от актьорството. Не съм актьор, не че е лошо. Ако е за роля, сцена има в света. Всеки си играе ролята там. Лошото не е в актьорството, но в неразбирането на нещата. Ние ставаме смешни, когато очакваме нашето благо да дойде оттам, отдето няма да дойде. Окачили най-горе на тавана шкембе и черва. Една котка седи долу и мячи. Котката мячи отдолу и скача и си мисли, че като хване червата, като хване това шкембе, всичко се разрешава. Всеки един човек си има по един идеал, който прилича на идеала на котката. Този бял дроб, тези черва принадлежат на едно агънце. Ти като го изядеш, това агънце ще ти каже: „Да ми го върнеш!“ Тогава какво ще кажеш? Това са сега само обяснения.
Има една Велика истина. Великата истина няма да ни направи страхливи, а ще ни научи как да живеем. Някой казва: „Да се освободим от живота!“ Ти не искаш да бъдеш дете, да бъдеш мъж, не искаш да бъдеш старица – тогава какво най-сетне искаш да бъдеш? Като дете трябва да бъдеш умно дете; като възрастен трябва да бъдеш силен мъж. И силата си трябва да употребиш на място. И като стар трябва да употребиш своята мъдрост на място.
При сегашното ни разбиране ние казваме някой път: „Деца трябва да бъдем!“ Или някой път искаш да бъдеш възрастен, но нито детинството, нито животът на възрастния дават смисъл. Нито идеала при стария ще го намериш. Попитайте децата си: има нещо, към което те се стремят. Попитайте възрастния: и той има нещо, към което се стреми. Попитайте стария: и той има нещо, към което се стреми, но не го е намерил. Такива деца, възрастни или стари могат ли да ни бъдат образец? – Временно могат, но това, което те търсят, е преходно. Те са само показалци. Като разсъждаваме по този начин, ние не трябва да се обезсърчаваме от сегашния живот. Сегашния живот го считайте като една лодка вътре в развълнуваното море. Казваш: „Лош е този живот. Тази лодка се люлее.“ Вие благодарете, че сте в лодката, и се молете да излезете на брега. И като излезете на брега, тогава ще разберете какъв трябва да бъде смисълът на живота ви.
Ще ви приведа един пример: един от персийските владетели завладял Йерусалим, Палестина. И от пленниците завеждат една млада мома при главнокомандващия. Той се е казвал Нееман. Персийският цар страдал от проказа. Като отива в Персия, Нееман почва да разправя, че в тяхното отечество имало пророк – Елисей. И той само като си положи ръката, ще оздравее проказата на царя. А проказата е една неизцерима болест. Нееман отишъл с камили при пророк Елисей и занесъл много подаръци, и пророкът казал: „Кажете болният да се потопи седем пъти в реката Йордан.“ Казали на пророка Елисей: „Но персийският цар е честолюбив. Как така в реката Йордан да се потопи? В Персия няма ли реки? Какво ще се потапя в реката Йордан!“ И почва Нееман да се връща. И един от слугите му се приближил до него и му казал: „Този човек, пророкът Елисей, не ти иска богатствата, но ти опитай съвета, който ще ти даде. Потопи се седем пъти в реката Йордан!“ Болният се потопил седем пъти и веднага се очистил от проказата. И връща се назад да благодари на пророка, но пророкът му казал: „Не искам нищо. Всичко, каквото си донесъл, вземи си го със себе си!“ Главнокомандващият казал на пророка: „Искам да си взема от тази пръст, която е на тази земя, да я натоваря на три - четири камили, че когато принасям жертва на Бога, да стъпя на тази пръст, която съм взел от Палестина".
Слугата на Елисей си казал: „Много е глупав моят господар – да не иска да приеме подаръците, парите, които му носи болният. Толкова пари изгуби!“ Излиза слугата и казва на излекувания: „Искам да ми дадете някои от богатствата, които носите!“ Онзи му дал една голяма сума. Слугата я скрил и се връща при пророк Елисей. Пророкът го пита: „Къде ходи? Ти отиде да вземеш пари. Ти отиде за парите, но проказата ще дойде върху тебе!“ И той престава да е ученик на Елисей и проказата отиде върху него. Мнозина са като този слуга – Геезий. Вие може да вземете всичко, каквото има в света, но ще вземете и проказата. Разберете едно нещо: бъдете благодарни за онова, което Бог е вложил във вас, за онова, което Бог ви дава. Пазете се от неща, които са преходни. Може да има някое възражение: „Отде да знаем кои неща са преходни?“ – Това не е извинение. Ако отидеш на концерт и не разбираш концерта, тогава трябва да знаеш, че ти липсва нещо. И ако ти липсва слух, трябва да си го възстановиш. Под слух се разбира едно вътрешно разбиране, което трябва да имаш.
Аз влизам във вашето положение. И аз виждам положението, в което се намирате. Виждам го много добре. Някой казва: „В моето положение не влиза.“ Аз влизам във вашето положение, но тъй, както сте, не може да ви се помогне. Учителят може ли да каже на ученика: „Стани ученик!“ – Не, но той ще го учи. Ще му преподава ден след ден, година след година, и ако ученикът се учи, ще научи. Ученикът трябва да положи труд. И вие трябва да положите труд. Кои неща стават по благодат? – Яденето, дишането, пиенето, приемането на светлината. Но учението по благодат не бива. Казано е: „Ще ви научи Духът.“ Ще ви научи Духът, но ако се учите!
Духът дойде в Йерусалим едно време и които бяха послушни и се учеха, Го приеха. Апостол Петър прие Новото учение и трябваше да мине през ред изпитания, за да се научи. Някой от вас казва: „Не ми върви, откакто съм влезнал в този път. А пък по-рано ми вървеше по-добре.“ Там е лъжата – че по-напред му е вървяло. Казвам: в какво ти е вървяло? Никому досега не е провървяло. Провървяло е на всеки едного дотолкова, доколкото е провървяло на онези прасета в кочината, които са угоявани за Коледа. Четири-пет пъти на ден господарят храни прасетата, но на Коледа отиват на клане. Защо ти е един такъв живот, когато един ден ще станеш жертва? Та има една жертва в света без смисъл. Истинската жертва е само когато придобива човек. Истинска жертва е само това, което прави човека силен, което внася в него истинско знание. Жертва има само там, дето е свободата.
Та казвам: напуснете формите – вие някой път се сравнявате един с друг – кой живее по-добре. Не се сравнявайте един с друг! Един човек може да бъде сам образец, но не вземайте нито един човек за мярка. В Природата единствената мярка, която мери, е Слънцето, светлината му. Мерки не могат да бъдат нашите лампи, колкото и да са силни. Лампата може да ни услужи, но мярка е Слънцето. Та казвам: във вашия свят трябва да виждате същото Слънце, което изгрява. А вие казвате: „Къде е Господ?“ – Тогава вашият свят няма Слънце! Ще търсите Господа. Тогава подразбирам, че вашият свят е обвит в мъгла, в облаци, та вие не Го виждате. Тогава Духът Божий се носи отгоре върху нашата Земя, която не е устроена. Трябва да виждаш Слънцето и да го разбираш като реалност. Като такава реалност, от която никой да не ви разколебае.
Аз ви давам една круша. Откъде ще знаеш, че е сладка? – Ще я вкусиш и ще знаеш. Ти можеш без да я вкусиш да кажеш, че не е сладка. Кое е по-вярно: това, което чувствам аз, или това, което ти казваш? Може ли това, което е сладко за мене, да не е сладко и за тебе? Ако крушата е сладка и ти я вкусиш, ще кажеш: „Така е, право е – сладка е .“
Трябва да разбирате ония принципи, които ръководят живота. Един принцип еднакво засяга и вас, и мене. Той не може да бъде спрямо едного по един начин, а спрямо другиго, по друг начин. Ти казваш: „Аз имам нужда.“ Това е друг въпрос, кой няма нужда? Онзи, който е създал нуждите в света, Той така е наредил света, че тези нужди си имат добрата страна. Чрез тези нужди вие сте във връзка с един по-възвишен свят. Страданията, които имате, ще ви докарат във връзка с тези същества, които ви обичат. Ако нямате страдание, как ще ги познаете? Всички вие трябва да се освободите от всички чужди мисли, които идват по някой път при вас. Нали сте виждали, че по някой път идва мъгла в София и после си замине. Към обяд се разпуква. И при всеки един от вас, когато се измени неговото вътрешно настроение, някаква външна зима е дошла. Няма по-страшно нещо от това, когато човек почне да се съмнява и да се колебае. Дали е християнин, или не; дали е православен, или не; дали е евангелист, или не; дали е окултист, или не; дали е учен, или не – това са само имена. Всички тия имена си имат своя смисъл. Ако вие може да ги разберете и да се ползвате от тях, те имат смисъл. Но ако не ги разбирате, те ще бъдат една спънка за вас.
В прочетената глава апостол Павел казва: „Наказанията и страданията са едно синовно отношение.“ Съвсем другояче трябва да си обясните страданията. Когато учи човек, бият го. Ако не разрешаваш нещата, ти сам се наказваш. Тези, външните неща, всеки един от вас трябва да ги мине.
Вие сте били деца. Детинството с какво се отличава? – Децата са много доверчиви. Каквото им кажеш, във всичко вярват. А възрастните се отличават със своята сила. Старият се отличава със своето знание, със своята опитност. В света има три положения: ти трябва да вярваш, за да бъдеш дете; ти трябва да бъдеш силен, за да бъдеш възрастен; ти трябва да бъдеш умен или мъдър, за да бъдеш стар, за да споделяш опитността на старите хора. Но във вас да не седи образът на стария дядо или на старата баба с тояжка и прегърбени. Това не е старост. Старият човек, в пълния смисъл на думата, напълно знае закона на подмладяването. Той добре носи своята старост, а пък възрастният е силен, всичко може да направи. А децата чрез вярата правят всичко – т.е. като повярват. Нещата стават чрез вяра за тях. Той като огладнее, всичко, каквото му трябва, идва. Ако нещата не идват в Божествения свят така, както при децата, вие не сте деца. Ако не идват така, както при възрастния, вие не сте възрастни. И ако не идват, както при стария, тогава не сте и стари. Тогава какво сте? Вие ще кажете: „Ние сме хора!“ Какво трябва да разбираме под думата хора? Това е неопределено понятие. Ти казваш: „Аз съм още неопределен.“
Аз съм ви дал разказа за онзи, който изгубил магарето си. И казва: „Ако съм аз Стоян, изгубих магарето си. И ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“ Той не знае дали е Стоян, или не. Но важно е, че магарето е изгубено. Това значи: не е изгубен животът. Като остарееш, изгубил си магарето и останал е само юларът. Като отидеш на пазара, тогава ти ще носиш на гърба си товара си, а не магарето. И всеки един от вас, който има несгоди в живота си, е изгубил магарето. – Защо? Ти не трябваше да спиш под крушата. Той заспива под крушата и децата вземат магарето и оставят юлара. Не спи, когато имаш магаре!
Сега другото положение: няма ли някой по-лесен път? – Този по-лесен път аз съм го търсил и не съм го намерил още. Защото лесният път какво е? – Вие искате да станете добри хора изведнъж. Това е лесният път. Вие искате да станете богати хора изведнъж. Или искате да станете учени изведнъж. Това е лесният път. Вие искате всичко да стане изведнъж. Само като си мръднеш пръста, и да стане. Искате, като си мръднете ръката, и да стане. Гледаш си косата, че е бяла. Мръднеш си пръста – и тя почернява. А сега науката е намерила вече бои, с които всякога можеш да почерниш косата. Ще си купиш боя за 10-20 лева и ще си почерниш косата. После и лицето може да се подмлади. В Париж има такива начини. Турят си на лицето такива неща, че бръчките се махат от лицето. И една стара баба се представя като мома и се оженили за нея. Като дошъл вечерта младият момък, бабата почнала да си вади зъбите, и като ги извадила, тя сложила зъбите настрана, на масата. Извадила си маската. И той я погледнал, казал: „Ожених се, но друг път не искам да се женя вече! Отсега нататък реших да не се женя.“ Аз разбирам под оженване на човека следното: всеки един от вас е оженен. Няма нито един от вас неоженен. Не ми говорете за някого, че не е женен. Той има деца. Всеки човек, който е въплътен на Земята, той е вече женен. Оженен е за Земята и има деца: не едно, не две, а стотина са около него. И какви ли не деца! И чернички, и белички, и малки, и големи. Някой казва: „Да се оженя ли, или да не се женя?“ – Е, колко пъти ще се жениш? Оженени сте. Не търсете да се жените! Казано е в Писанието: „Които се сподобят с този живот, нито се женят, нито за мъж отиват!“ По този начин няма да бъдете оженени вече за преходното. Това е дълбокият смисъл на тези думи. А това знание тук – това е театър, това е представление. Двама души се оженят тук за десет-двадесет години, и не могат да живеят заедно. Вие, щом сте въплътени, сте оженени. И ще живеете като оженени, докато се освободите. От какво? – Христос казва да се отречеш от майка си, от баща си и пр., т.е. да се отречеш от сегашния, от временния живот. Този живот не е лош, но не е онзи живот, който ние търсим!
Дълбоката наука седи в това – да знаем как да се справим с този въпрос. Непременно човек трябва да се запознае с онази, Великата истина. Той трябва да познае Бога не в обикновения смисъл, в каквото проповядват църквите. А трябва да намериш Бога в себе си – и тогава няма да имаш състояние, което да се мени. Няма да имаш условия, които да се изменят. А ще имаш една вечна Радост. Не че няма да имаш страдания, ще имаш, но те ще се уравновесят. Някои от вас казват: „Има едно учение, според което, като умрем, ще се преродим.“ – Не се лъжете от тези умирания и тези прераждания. Това е друг въпрос. Ти може да се прераждаш, колкото пъти искаш. Законът е: всяко едно прераждане е една женитба. Тогава, от това гледище, един човек трябва да се жени 777 пъти кардинално, основно. Ще имаш 777 пъти кардинални женитби и 12 женитби ще бъдат епохални. Когато дойдат двойките души, ще живеят заедно.
Ще настане момент, когато ще се освободи човек от временния порядък и ще живее във Вечния живот по закона на Любовта – и хората ще станат като братя и сестри. Сега те се стремят да познаят братството и сестринството. Една сестра търси някого и като го намери, е недоволна. И после намери другиго – и пак е недоволна. И мъжът търси една сестра и е недоволен. Търси друга, пак е недоволен. Сега аз не искам да ви обезсърчавам – искам да ви покажа, че временния живот ще го минете, какъвто и да е. Защото този живот, временният живот, той съдържа онова, вечното, което търсите. Ако във временния живот вие не можете да намерите онова, вечното, тогава всичко е изгубено. Това е само встъпление за новия живот. Сегашното семейство, сегашните връзки, които образувате, са от временния порядък, но са чрез закон. В Божествената Любов ще се образуват връзките на братство и сестринство.
Вие казвате: „Братя и сестри.“ Но колко души могат да си пожертват живота за другиго? Но не по закон да става това. По закон може да стане така – някой войник могат да го поставят да изпълни някое приказание, но това не е свободно. Един разбойник, като дойде и ти тури нажежена верига на врата, ще извадиш всичкото си богатство, но въпросът е без да го мъчат да даде човек. Като ти каже някой да дадеш всичкото си богатство, да го дадеш. Като те застави, ти ще го дадеш, но насила ще го дадеш. Защо човек да не може да го даде доброволно, от Любов към Бога, а не по принуждение. Казано е: „Раздай всичко и ела подир Мене!“ Ти казваш: „Когато бъда готов.“ – Че кога ще бъдеш готов? Трябва да имаш сила, когато проповядваш – тогава, като проповядвате, трябва да имате сила. Както хората проповядват – така нищо не се постига. Който проповядва, трябва да носи нещо със себе си. Ти ще намериш някой болен в някое село и ще го излекуваш. Ще потупаш болния и ще кажеш: „Стани!“ И той ще стане – и тогава целият дом ще те посрещне с радост. Има някой: куца – ще го излекуваш и всичките пътища ще ти са отворени.
Някои от вас казвате: „Моята колибка е малка, да я разширя малко!“ Някой казва: „Дотегна ми в тази колиба да зъзна." Никой не те е вързал с някое въже тук. Сега това не го превеждам, за да ви осмивам. Аз искам да ви изнеса една истина. Не трябва да се лъжем! Пазете едно нещо – не лъжете себе си ! Не се самоосъждайте, нито се лъжете! Направил си една погрешка –в реда на нещата е. Ще я изправиш. Кажи си: „Направих я и ще я изправя. Защо съм я направил, не давам отчет никому, но ще я изправя. Тук, на Земята, на хората не давам отчет.“ Но на Бога дай отчет.
Погрешката, която мога да направя, мога и да я изправя. А пък Доброто, което не съм направил, мога да го направя. Онова Добро, което не можах досега да направя, ще го направя сега. Погрешката трябва да се изправи, а Доброто трябва да се направи. Две неща има, които всеки един човек може да направи. Те са невидими, но с изправяне на погрешките и с правене на Доброто ти растеш и се повдигаш. Ти се повдигаш и приемаш Божието благо и Божието благословение и тогава се образуват Божествените връзки.
Вие се опасявате да не би да ви заробят хората. Че вие никога не сте се освободили от робството? Аз като гледам хората сега, те са такива роби. Другояче трябва да положите мисълта: трябва да имате идеята да се освободите. По кой начин да се освободите? Ако ти не научиш закона да ставаш малък, невидим в света, ти не можеш да се освободиш. Нали знаете онзи разказ за Буда? Когато бил на Земята, след голямо размишление и съзерцание, като достигнал до голямо повдигане в своето посвещение, един ден позаспал, за да си почине. И в този момент го издебнала тази, световната, голямата астрална змия. И като се събудил Буда, видял се обвит от нея и почнал да се смалява вече – и като станал много малък, се измъкнал от прешлените на тази голяма змия.
И вас ви стяга нещо лошо. Кое е то? – Тази змия. Че страстта в човека не е ли тази, голямата змия? Ти ще се смалиш, за да излезеш от нейните прегръдки. Влизаш в една голяма тълпа, която отива да разграби нещо. И ти отиваш с нея: ти си роб вече на тая тълпа. Нашия брат Димитър Голов разправяше: „Един ден гледам, че в София се събрало голямо събрание и протестират против някого. Тръгнах и аз. Стражарите тръгнаха и искаха да противодействат. И аз взех един камък и вместо да ударя стражаря, ударих главата на един стар човек, който демонстрираше с всички. И се запитах: по този начин ли се освобождават хората?“
Трябва една силна мисъл. Човек трябва да бъде господар. Един човек, който не е господар на своите мисли, на своите чувства и на своите постъпки, той е роб. В него трябва да тече мисълта, както в едно радио, и чувствата му да текат, както светлината, и постъпките му да се проявяват, както топлината се проявява. Тези мисли трябва аз да ги познавам и те да ме познават. Тези мисли ме слушат, те вървят с мене. И постъпките трябва да вървят с човека. Една хубава постъпка непременно върви с вас през Вечността. И вие, като се обърнете, ще видите вашата постъпка като красиво същество, което ви се усмихва, и ще кажете: „Много ти благодаря, че ти ми помогна да направя това!“ Всякога ще благодариш на хубавите мисли, на хубавите чувства и на хубавите постъпки и ще им кажеш: „Благодаря ви, че сте създали хубавия живот в нас!“ Тези, които не знаят, считат една мисъл като една хубава форма само.
Та сега дръжте две правила: служете на Любовта без никакво противоречие, всякога. И когато се явява противоречие, не мислете, че това е Любов. Щом някой въпрос остане тъмен във вашия ум, викайте Божествената мъдрост да ви осветли. Може да я повикате веднъж, дваж, триж, много пъти на вашите телефони. Дотогаз ще викате, докато лицето се яви на другата станция. Не преставайте! Могат да ви изпитат от Невидимия свят.
После, вие сте дошли на Земята за една работа. Онова, което сте обещали отгоре, направете го! Онова, за което сте дошли, изпълнете го, и онова, което трябва да станете, постигнете го! Вие трябва да станете много повече от това, което искате. Вие искате много малко. Аз желая да не се задоволявате с малко. В Природата има един закон, едно правило: или всичко, или нищо! Вие казвате: „Малкото е за предпочитане пред голямото.“ Малкото, в което има Любов, е за предпочитане пред голямото, в което няма Любов. Сиромашията с Любов е за предпочитане пред богатството без Любов. Но богатство с Любов е за предпочитане пред сиромашия без Любов, в която Любовта не присъства. Тя съдържа по-голямо богатство, отколкото всички най-големи богатства, които има в света. Това не е сиромашия. А пък що е думата богатство? – Това са тези възможности, които богатият може да направи. Ако ти имаш възможност да направиш нещо, ти си богат човек. И най-после, всичкият свят е създаден за онези, които вървят по Божия път. Това са бъдещи блага, които ни очакват. Ти не си дошъл да страдаш, не! Ти си дошъл да учиш. След това един ден ще те турят на Венера, на Слънцето или на друго място на служба. Един ден, като те турят на служба, ще знаеш. Дотогава това, което е, е дресиране.
Вие знаете философията на Диоген.*[*Диоген Синопски (412-323 г. пр. Хр.) – Древногръцки философ, наричан Циника заради предизвикателното си поведение по отношение на установените обществени порядки. Живеел като аскет в делва близо до един храм. Известен е с честността и свободолюбието си. В основата на философските му възгледи стои идеята за завръщането към природната простота. Той създава понятието космополитизъм. ] Един ден той казал: „Искам да се отдалеча от хората и малко да поживея за себе си.“ Седнал под една круша и ял круши. И вижда, че идва един селянин при него. Диоген, като го видял, станал неразположен и казал: „Да се махне този!“ И искал да го изхука. Но после казал на себе си: „Диогене, толкова години ти проповядваш на хората търпение и на всичко това в края на живота си ти искаш да опропастиш всичко онова, което си създал!“ И става Диоген, сяда, поканва селянина. И те са имали най-добрия разговор, за който ни говори окултната история. От този селянин Диоген научил какво нещо е Доброто, което трябва да се прави на човека. Селянинът не идвал да вземе нещо. Може би това е бил един ангел, който Бог му изпраща, за да научи нещо, да му даде един урок. От този селянин Диоген научил нещо ценно. Той познал смисъла на себе си. И вие някой път искате да седнете и да си починете. И ще дойде този селянин. И ще кажеш: „Не може ли той да почака? Не може ли той да дойде друг ден, а не сега?“ – Не, днешния ден не го отлагайте за утре!
Сега аз влизам във вашето положение. Някои от вас имате много голямо главоболие, коремоболие, ревматизъм, беднотия. Някои нямате петаче, нямате външни и вътрешни дрехи, окъсали сте се. Един ден дойде един брат при мене и ми казва: „Онзи брат се е окъсал.“ Аз казах: „Много обичам хора с окъсани дрехи, с прозорци. Хигиенични са тези дрехи. Те имат проветряване. Въздухът влиза вътре навсякъде." Аз като видя един беден човек, поставям се в неговото положение и казвам: „Аз да съм на неговото място, какво ще направя?“ Отива един беден при един богат и му казва: „Така не се живее. Знаеш ли моите страдания!“ Този богат бил милионер, но той имал вече десет присъди и бил осъден на 25 години затвор. Този богат казал на бедния: „Ти какво искаш? Ако искаш да се заменим, аз съм готов да взема твоята сиромашия?“ И богатият си съблякъл своите дрехи, взел и се облякъл в дрехите на сиромаха и казал: „Да ти върви добре! Всичко е на твое разположение.“ Сиромахът си казал: „Това е сега щастие!“ Но след един месец сиромахът бил вече в затвора и си казал: „Кой го знаеше това!“
Това положение, което имате, не го заменяйте с нищо в света. Най-лошото, което имате, най-лошите условия, не ги заменяйте! Те са неоценими. Никога не заменяйте едно положение, в което Провидението ви е поставило! Провидението създаде едно положение на Йов и ако Йов не беше минал през този изпит, името му щеше да бъде забравено. А сега, като четете за живота на Йов, трябва да имате една от най-хубавите истории на човешкия живот и на търпението! Ако вие минавате през известни изпити на Йов, да знаете, че пред вас седи един закон, за който няма да съжалявате. Йов казва: „Някой път може би мислех криво, но сега вече мисля правилно. И за Светлината, която добих, няма да съжалявам.“ И всичко това, което изгуби той, после всичко му се върна – и жената, и децата, и всичко!
Но не трябва само да казвате: „Така казва Учителя!“ Силата е във вашата Любов. В Любовта ви – там е силата. Любов, в която вярата не може да влезе да живее, и любов, в която знанието не може да влезе да живее, не е онази Любов, за която говоря. Христос мина през страдание. И Христос беше силен. И вие трябва да бъдете силни! Вие искате да минете без страдание. Бедният Лазар мина през страдания и отиде в другия свят, дето имаше живот без страдания. А пък богатият мина тук, на Земята, без страдания, и отиде след смъртта си в един долен свят. Лазар нямаше тук, на Земята, това, което желаеше. Тялото му беше покрито с рани и кучетата лижеха тези рани. А пък след смъртта си прие това, което нямаше на Земята. А пък богатият след смъртта си изгуби това, което имаше на Земята. И ако спечелиш това, което си нямал, това е придобивката!
Отче наш
Четиринадесета лекция на Общия окултен клас
27 декември 1933 г., София, Изгрев