Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937)
ЕСТЕСТВЕНА ХЛАДИНА И ТОПЛИНА
„Отче наш“
Пишете върху темата: „Силата на човешката мисъл“.
Кокошото яйце има ли сила? Кои неща имат сила? Яйцето след като се излюпи придобива своята сила, започва да расте. Може ли да има богатство там, дето няма мисъл? Изреченията и думите са камъни, които трябва да се поставят на своето място. Ако всяко нещо не се постави на своето място, тогава то остава неразбрано. Вземете, например, две противоположни неща: водата, която е мека по своето естество, откъде добива своята твърдост щом стане студено? Сгъстява ли се водата? Оказва се теоретически, че когато телата замръзват, те се свиват; а водата когато замръзва, тя се разширява. Можем да кажем, че водата при замръзването се разширява и при това се втвърдява. Откъде произтича твърдостта й? Защо ледът на слънчевата светлина и топлина се стопява и смекчава? Откъде произтича мекотата на леда? Значи студът е твърд, а топлината е мека. Следователно, студът придава твърдост на водата, а пък топлината й придава мекотата.
Например, защо циментът, щом го размесят с вода, която след известно време се изпарява, се втвърдява? Най-първо той е във вид на прах; когато се тури вода, той се размеква, става на каша; щом се изпари водата, той се втвърдява. Откъде се взема това сцепление при цимента?
В сравнение с миналото сега вие сте доста учени хора, но доста разбърквате цимент с вода, туряте краката си в тази каша и те се циментират. Често се циментират твоите мисли, твоите чувства и казваш, че усещаш нещо кораво вътре в себе си. – Направил си някакъв опит, който не е научен.
Човешките чувства могат да се втвърдят така, както водата се втвърдява и могат да омекнат тъй, както ледът омеква. Първоначално всички неща са били меки. Сега имате твърда материя, но първоначално твърдата материя е била жидка. Всички предмети са били жидки, а сега са твърди. Аз няма да се спирам върху твърдостта, но ще ви задам друг един въпрос: кое е онова, което образува мъглата? Защо някой път мъглата пада на земята и не се вдига, а седи? Научно как се обяснява образуването на мъглата? Нали за водната пара казват, че се вдига нагоре? Такава въздухообразна пара е и мъглата, по-лека е от въздуха, но защо не се вдига нагоре, а седи по земята? Понякога, когато й скимне, тя току се вдигне и иде някъде, където пак образува пластове и току засенчи Слънцето. Понеже малките частици се разделят, парата образува две противоположни сили. Когато електричеството горе и долу е отрицателно, тия две сили се сблъскват, тогава противоположното електричество наляга върху долното и всяка частица се държи за земята. Когато електричеството горе стане отрицателно, а долу е положително, отрицателното електричество отива при своя възлюбен – положителното електричество – и завлича всички капки отгоре в пространството. Тогава как ще обясните ясното време?
Следователно, щом във вас има мъгла, законът е се същият, както в Природата. Щом в човешките мисли и чувства има мъгла, електричеството горе и долу е еднакво, става отблъскване и тогава между вашите мисли няма хармония. Щом има противоположни течения, ще има мъгла; щом няма противоположност във вас, веднага ще се яви ясно време. Тогава можем да извлечем за Земята следното приложение: за да отмахнеш едно тягостно състояние в себе си, трябва да измениш полюсите на Живота.
Ако два полюса се привличат, те имат различно електричество. Ние казваме, че северният и южният полюс се привличат. Но във всяка една частица, във всяка една молекула има северен и южен полюс. Тия полюси колко са отдалечени един от друг? – Няма никакво пространство между тях. За да отидете от Северния полюс на Земята до Южния, трябва да пътувате много дълго и ще минете през екватора. Във всяка една частица силите са поляризирани, т. е. тя има два полюса и те имат същите свойства, както и Земята.
Та сега, превеждам този физически закон: ако мъглата седи и се усуква в нашия двор, ние можем да поляризираме електричеството отгоре, можем да примирим силите и за половин час мъглата ще се вдигне. Една дума трябва да се каже и мъглата ще се дигне. Но трябва да знаете какво да кажете.
Има един такъв анекдот: някой си пожелал да има такава сила, че да плаши Дявола в света. Той му казал, че за да придобие тази сила, трябва да намери някоя хубава мома и да се ожени. И действително, намерил той тази хубава мома, оженил се за нея, но тя започнала така да го изтезава, че той се чудел какво да прави. Един ден, тя отишла на кладенеца и за да се освободи от нея, той я бутнал и тя паднала вътре. Казал тогава: „Освободих се от нея!“ Но след половин час гледа, че от кладенеца излиза Дяволът побелял и хуква да бяга. Пита го: „Защо бягаш?“ – „Влезе вътре една жена, но дори и половин час не можах да я търпя!“
Та и ти сега, когато искаш хората да не се карат, ще казваш: „Жена ми иде!“ Разболял се някой; „Жена ми иде!“ – ще кажеш. Навсякъде, където ходиш, ще казваш: „Жена ми иде!“ и всичко ще се урежда. Сега вие може да направите аналогия и да кажете: „Колко са лоши тия жени – за половин час от тях побелява главата!“ Въпросът не е там. Този човек не е знаел скритите сили в неговата жена. Защо го биела? Защото не е бил способен да разбере.
Някой учител казва на неспособния си ученик „тъпак“, а когато работи със способен ученик, приятно му е и го поощрява. По някой път и вие се възмущавате. Природата понякога се възмущава от вашето невежество, а вие роптаете и казвате: „Защо животът е така устроен, защо е така в Природата?“ Това не е философски въпрос. „Защо така е направен светът?“ – Този въпрос няма приложение. Например, направена е една машина. – „Защо е направена тази машина?“ Оставете въпроса защо машината така е направена, но вижте нейното приложение. Ти казваш: „Защо краката са два, ходенето с тях не е така устойчиво“. Че колко крака искаш? Преди всичко, не е практично да имаш повече крака. Ако имаш сто крака, ще ти трябват сто обуща. Ако петдесет чифта обуща са по 500 лева или по 300 лева, колко ще струват? Даже и да ги турим по 100 лева, ако са 100 чифта, ще струват 10 000 лева. При сегашните условия това не е практично. От чисто икономично гледище много по-добре е да имаш два крака – ще дадеш 200 лева и ще купиш едни обуща. Някои животните имат десет, някои осем, някои шест крака. Това е един опит на Природата. Тя е имала причини, за да постави толкова крака на тези същества. Но да не се спираме върху тях...
Сега, щом мисълта ти не работи, мъгла има в теб, т. е. има противоположни сили, които се отблъскват. Човек не е напълно поляризиран. Например, между ума и сърцето ти няма съгласие, което означава, че и умът е положителен, и сърцето е положително. Щом умът и сърцето са положителни, винаги се раждат мъгли и тогава ти не знаеш какво да направиш – отлагаш, отлагаш, отлагаш. Сега, как бихте приложили този закон? Можете да направите опит дали мъглата отвън може ли да се вдигне. За да се стопли този салон, колко време трябва? За да го стоплим с тия печки, трябват седем-осем часа.
Да вземем числото 100. Представете си, че това са сто лотарийни билета. Един от тях печели. Питам: ако тия билети ги турите в една торба, може ли да кажете след колко бъркания ще извадите печелившия билет? Да кажем, че печели номер 50; възможно е при първото бъркане да го извадите, а може и след петдесет бъркания. Може след едно, две, три четири бъркания, но непременно след стотното ще извадите билета, който печели. Може ли тогава да предскажете на кое бръкване ще го извадите? Бръкнете веднъж – виждате, че не е числото 50; бръкнете втори път – изваждате числото 4 или 5; може да извадите числата 67, 89. От какво зависи кой билет ще извадите? Ще ви кажа една нова теория: всяко число има свое напрежение, има свой магнетизъм, има и свое електричество. Следователно, ако знаеш кой номер печели и туриш този магнетизъм в ръката си, с бръкването си в торбата ти ще привлечеш туй число и ще извадиш този билет. То ще се привлече както железните стърготини се привличат към магнетизма. Ако разбираш силата на този номер, проектирай я в ръката си и този номер ще бъде изтеглен. Ако не я проектираш и бръкнеш, няма да го изтеглиш.
Този закон е поставен в действие и в окултната наука. Това, за което човек мисли, става. Това, което мислиш, има сила и тази сила може да излезе през теб навън и да се реализира. Това, което не можеш да мислиш, не можеш да го проектираш през себе си и то няма да се реализира. Ще обясня какво в този закон се има предвид под израза „ако ти мислиш“. Някой човек казва: „Аз мисля“. Но тази мисъл трябва да роди нещо. Например, ако ти мислиш, че си посял едно кило жито, т. е. мислено вземаш от хамбара житото и мислено го посяваш на нивата, какво ще придобиеш? Най-първо, за да реализираш една мисъл, ти трябва да мислиш за нея, после трябва да я почувстваш, след това трябва да я направиш. Ако извадиш житото и го посееш на нивата, това ще бъде мислене, чувстване и действие и тогава туй жито ще даде своя плод. Това е реализиране – не само да мислиш за житото, но трябва да направиш нещо за него.
Друго едно противоречие, което може да се яви, е следното: например, едно семе е паднало много плитко – едва е покрито с половин сантиметър с пръст, а друго е покрито с повече пръст – по-дълбоко е паднало. При една студена година семето, което е покрито с малко пръст, по-скоро израства, но понеже няма дълбоки корени, измръзва, попарва го сланата. Онова, което изниква по-късно, идва навреме. Някой път се случва обратното: онези, които са дълбоко заровени, изгниват, не могат да порастат. Казвам: има едно средно положение – нито много плитко, нито много дълбоко. Тогава ще пренесем аналогията: нито плитко трябва да сееш, нито много дълбоко.
Сега, вие как се учите да ядете – колко хляб отчупвате и туряте в устата си? Този закон вие почти го знаете. Някой път отчупвате голяма хапка, туряте я в устата си и едва можете да си обърнете езика, за да я сдъвчете. Не е потребно да туряте големи комати в устата си, може хапката да е съвсем малка. Същият закон е и за стомаха: ако турите в него повече храна, отколкото трябва, той не може да работи. Не, ще туриш толкова храна, колкото може да се сдъвчи.
Онова положение, при което можеш да мислиш, онова положение, при което можеш да чувстваш, онова положение при което можеш да действаш, да работиш – това са норми, това са нормални състояния, които не изменяйте. Понякога имаш някаква мисъл – искаш нещо голямо, грандиозно. Какво ще правиш с една грандиозна мисъл? Да допуснем, че можете да напишете книга и да обясните как е създаден светът. Теоретически как ще го направите? Че вземете кой да е морски охлюв и вие ще видите как е създаден светът. Той има табела на гърба си – гърбът на охлюва показва как е създаден светът. Също така, когато се образува вихрушка и се върти нагоре, и тя показва как е създаден светът.
Тогава се заражда въпросът дали вихрушката мисли. Добре, да вземем следното: аз въртя този молив; моливът мисли ли, когато се върти? Ръката мисли ли, когато се върти? Туй движение показва, че зад него има една сила сега – самото движение не мисли, но друго Същество мисли. Зад вихрушката, която се върти, има една мисъл, която я е образувала –движението й не е произволно. Следователно, всяко едно механично движение в света се дължи на една разумност, която е зад него. Да допуснем един прост пример: ако турите в тази соба дърва за горене или хубави въглища, питам топлината еднаква ли ще бъде?...
Сега, често с желанията си произвеждате всички ваши страдания. Не самото желание е причина, но някои са толкова интензивни, че развивате магнетична енергия, сила, която не знаете как да употребите и след това имате неразположение. Да кажем, че отидете в София, нямате и пет пари, но сте си взели билет от лотарията и ви казват, че той печели един милион лева. Ако вземете този милион и минете през София при положение, че всички знаят за тия пари, както има апаши, ще можете ли да ги донесете до Изгрева по вечерно време? Могат да ви причакат десет, двадесет, тридесет, четиридесет души – цял един кошер можете да привлечете. Ако спреш пред кошер с една тава мед, всички пчели ще се натрупат, за да вземат от меда. И ще напуснат тавата едва когато усетят, че няма нищо в нея. Веднъж имах такъв опит: оставих горе една малка медна пита и гледам – стаята пълна с пчели. Чудя се откъде са дошли – около седемстотин-осемстотин пчели бръмчат в стаята. Търся причината и виждам, че е тази пита – медът ги е привлякъл. Първо е дошла една пчела, не зная как е влязла вътре, но съобщава на другите и веднага всички намират стаята. Не оставяйте вашия мед открит, защото пчелите ще дойдат!
Сега, вие имате повърхностни знания при изучаването на Живота. Знаете много работи, учили сте теоретически как да съедините водород и кислород или как се образуват циментените изделия, но е трудно да го направите. Всяко изкуство изисква време, за да се приложи. После, окултната наука изисква приложение. Разбира се, много знания трябват, не само приложение. Аз често ви говоря да употребявате музиката. Трябва да знаеш кои тонове да вземеш и с колко време да ги туриш в една песен. После, трябва да знаеш как да започнеш с тона „до“. Трябва да знаеш колко време да дадеш на тона „до“ – четвъртина, осмина, шестнадесетина или тридесет и вторина. Когато съедините тия тонове по определен начин, ще произведете известен ефект. Ако вземете всички тонове равномерно – да кажем, че имате все половинки, какво ще добиете?...
През идната седмица направете един опит: ако имате някакво неразположение, постарайте се за петнадесет минути да го смените. Извадете часовника си и изменете състоянието си за петнадесет минути. Всичко, каквото знаете, каквото ви дойде на ума, приложете го, но за петнадесет минути да го измените! Вижте дали можете да измените неприятното състояние, което имате. Турете в действие всичко, каквото знаете, каквато философия имате – всичко използвайте! Например, разгневиш се, искаш да кажеш нещо, идва ти желание да се караш; спри се и изведнъж измени разумно това си състояние. Направи така, че не само да не се скараш, но да смениш това си състояние в приятелско настроение. Защото, когато се караш, ти се подхлъзваш, слизаш надолу, а дойде ли приятелски да говориш, ти се качваш нагоре. Когато отиваме нагоре, ние мислим. Когато се хлъзгаш надолу, ти искаш да се хванеш за нещо, защото можеш да се хласнеш някъде. Когато слиза, човек не мисли, а само чувства и казва: „Това ще направя, онова ще направя“. Но той нищо не може да направи. Какво може да направи за петнадесет минути? Светлината за петнадесет минути какво може да направи? – Почти веднъж ще иде до Слънцето и ще се върне, т. е. два пъти ще измине този път. Тя ще изходи два пъти разстоянието от деветдесет и два милиона мили, което значи, че ще извърви сто осемдесет и четири милиона мили или триста милиона километра. За колко милиона години човек ще изходи това пространство?...
Фигура 1.
Понеже египтяните разбираха от геометрия, то и рисуването им е геометрично. Те не са разбрали от перспектива, затова са рисували така. Този, който изучава ъгъла между челото и линията на носа, знае ли какво означава той? Означава нещо – той е почти ъгълът, с който човек насочва своя поглед. Понякога е хубаво човек да тури пръста си между очите – в началото на носа и така да се концентрира. Разсеяните трябва да турят пръста си на върха на своя нос и да мислят малко. Ще се концентрираш, ще събереш мислите. Ако искаш да съсредоточиш ума си, тури пръста си между очите в началото на носа. Човек трябва да направи определено движение, за да стане обмяна. Ръцете се крайно мощна сила, те са два полюса – в дясната ръка е положителната сила, а в лявата е отрицателната. Следователно, когато събереш ръцете си, между тия сили се образува течение. Когато седиш с ръце отстрани и надолу, тогава ти си във връзка със Земята. Или когато поставиш краката си близо един до друг и ръцете – настрани. Във всяко движение се образуват известни течения. Всяка стойка – това са все различни състояния. Защо на войниците не им позволяват да стоят разкрачени, а с допрени пети? – Те са готови да тръгнат веднага.
Състоянията, които сега имате – радост, скръб, неразположение, в бъдеще ще представляват научна област за изследване. Имате с много работи да се занимавате, Природата е турила във вас цяло богатство. Скръбта – това са израсли трънаци; тя е едно голямо богатство, но ако не знаеш откъде да минеш, ще се изподереш, защото има бодили и тръни. После, там навсякъде има отровни змии, зверове. Скръбта е нещо необработено – енергия, която трябва да се обработи. Радостта е вече една обработена енергия, Любовта е вече обработена енергия. Злото е необработена енергия. И тъкмо това е въпросът: в Любовта има един вътрешен закон, а в злото няма никакъв закон. В злото има стремеж да се разшири, да обсеби, да завладее всичко. В Любовта има стремеж да повдига, да даде Живот, да направи всички съпричастни на благото, което има. Злото е точно обратен процес.
Някой път ние се намираме в стълкновение със себе си. Когато започвате да се борите със себе си, с кого се борите? Можете с външни хора се борите, например някой ви е направил пакост. Но когато се борите със себе си, кой ви е направил пакост? И според вас, трябва ли човек да се бори със себе си? Няма какво да се борите и да показвате пехливанлък със себе си. Не бива да побеждавате себе си! Като победиш себе си какво ще спечелиш? – Нищо. Казано е: „Не в побеждаването на себе си, но в познанието на себе си.“ В познанието законът е друг. Познавай всичките възможности, които са скрити вътре в твоето естество.
Сега, каква е основната мисъл, какво остана във вас, какво разбрахте? Нали хвърлихме мрежата в морето и хванахме риба? Ще изберем кои да оставим и кои ще върнем. Ще оставим някои, които струват пари – тях ще ги вземем; другите, които не струват пари, ще ги върнем обратно в морето. Онова, което струва пари, то е печалбата на рибаря. Да кажем, че имаш желание да станеш сутрин, за да идеш на работа; събуждаш се в леглото, но не ти се става, имаш едно неразположение. Или пък станеш, спуснеш краката си долу, но не искаш да се облечеш и казваш: „Да помисля“. Какво ще мислиш в леглото? Питам колко време човек, след като се е събудил, трябва да размишлява в леглото си? Вие как се събуждате? Някой се събуди, обърне се на лявата, после на дясната страна и пак заспи. Или събуди се, обърне се на лявата страна, после на гърба си или легне на корема си. Щом се събудиш и искаш да станеш, какво трябва да бъде положението ти? Трябва ли да седнеш на леглото си и да мислиш, или трябва да станеш, да оправиш леглото си, да се облечеш, да се измиеш и да започнеш работата си? Сега, вие не можете да си дадете мнението, понеже всички имате различни навици. Всеки си има начин на ставане, но на никой човек събуждането и ставането не е меродавно, то е специфично само за него. Когато човек се е разболял, щом се събуди казва: „Боли ме туй-онуй“. Например, най-първо обръща внимание, че го боли крака и казва: „Не мога да се мръдна, не мога да стана“. Някой път го боли главата и казва: „Ако не ме боли главата, щях да стана“. Добре, но и онзи, който няма болка, се събужда и казва: „Няма какво да работя“. Следователно той няма никаква мисъл, няма обект в Мисловния свят. Друг казва: „За кого ще го направя?“ – Следователно той няма чувства. Най-после някой казва: „Какво ще придобия, ако направя това?“ Например, мен често ме питат: „Какво ще придобия, ако пея?“ Казвам: и да пееш, и да не пееш, ще работиш, ами работи на свят! Ти ще пееш, но хубаво пей, не можеш да се откажеш. Ти не можеш да се откажеш да дишаш, но научи се да пееш, че поне издишвай въздуха музикално.
Сега, ще ви наведа на следното: бързото дишане е една слабост. Много медлено трябва да се диша и всяка една вдишка трябва да бъде отмерена. Когато дишаш бързо, това е ненормално дишане. И когато дишаш с пресекулки, и това е ненормално дишане. Дишането трябва да върви музикално. Стани и се научи да пееш хубаво, понеже пеенето е норма на здравето! Дотогава, докато си склонен да пееш, ти ще придобиваш блага отвън. Щом пеенето седи в твоята мисъл, щом седи в твоите чувства, в твоите постъпки, ти си здрав. Щом престанеш да мислиш за музика, ти си болен човек. Щом не ти се пее, ти имаш симптоми на някаква болест. Докато искаш да пееш в мисълта си, ти си здрав; щом изчезне в теб желанието да пееш, няма да се минат ден-два-три, месец и болестта ще се прояви. Не й давай място, попей на твоята болест! Не оставяй цимента да се втвърди около краката ти. Докато е в жидко състояние, изхвърли го навън, освободи си краката, никакъв цимент не оставяй по тях. Никога не оставяйте едно желание или една мисъл, които могат да те циментират. Едно лошо разположение е цимент – освободи се колкото се може по-скоро! Докато е в жидко състояние, освободи се от него! Как ще се освободиш? Ще ви кажа: наливай вода в цимента, за да се размеква, разреди го, за да не може да се втвърди – наливай, разбърквай, наливай, разбърквай. Какво ще стане с цимента? Ще изгуби свойството да се втвърдява. Ето една философия: туряй вода и бъркай, не туряй повече цимент! Разбърквай с водата малкото цимент, защото ако добавиш още, работата е лоша. Разбърквай, разбърквай докато се освободиш и желанието изгуби своята сила на сцепление. Лошите мисли и желания имат сила на сцепление, не им позволявай да се втвърдят. Щом позволиш сцеплението да стане, тогава ще трябва да работиш с чукове – да трошиш, да чупиш. Но тогава ще се образува болка, защото докато го отчупиш от мястото, ще бутнеш дето не трябва.
Сега, да кажем, че дойде във вас едно безверие. Как ще го лекувате? Това, че си се обезверил, е лъжливо понятие. Обезверил си се, но все пак ти вярваш в нещо. В едно нещо не вярваш, но в друго вярваш. Тогава дръж ума си само онова, в което вярваш, и не дръж онова, в което не вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в това“. Но вярваш в нещо. Някой мост е лошо направен и не можеш да вярваш в него, но има хиляди мостове в света, които са хубаво направени. Не може поради този частичен случай да не вярваш във всички мостове. Другите мостове са добре направени, всички са здрави. Според нас, всеки човек е учен. Има една максима: всеки, който се е родил на Земята така, както сегашните хора, който мисли както сегашните хора, той непременно е умен. Всеки човек, който престане да мисли, не е умен.
Сега, ние казваме, че тъй, както сме родени, възпитани и както живеем, е достатъчно. Ние не обръщаме внимание на Живота, не живеем както трябва. Провеждали ли сте наблюдения в живота си? Къде са вашите дневници? Откакто се е оформило съзнанието ви, нямате и един дневник, в който да сте записвали по три пъти на ден какво е било вашето състояние – сутрин, на обед и вечер. Не зная някой да има такъв дневник. Някои неща са останали в паметта ви, но много сте забравили. Хубаво е да имаш един дневник, когато си влязъл в училището, в отделенията, в прогимназията, в гимназията, в университета, че като погледнеш, да имаш цяла една статистика.
Сега, ние често се спираме върху ред положения, които са резултат на миналото. Понякога мислиш за някоя лоша дума в миналото и се разтревожиш. Всичко, което ни тревожи, все е от миналото. Всичко онова, което ни радва, е от бъдещето. Ние очакваме нещо от бъдещето. Бъдещето, това са умните хора; миналото, това са лошите хора. Миналото е „зад“, бъдещето е „пред“; миналото е юг, бъдещето е север. Тогава вземи нещата от миналото и ги тури на юг! Казват, че по-рано земната ос била перпендикулярна, което показва, че Южният полюс е по-тежък. Южната страна на Земята е по-тежка, понеже тя имала големи главоболия и ги пренасяла от север към юг. Днес земната ос има това положение под ъгъл. Това са научни теории: оста първоначално била хоризонтална спрямо земната орбита, после започнала постепенно да се издига и сега дошла до 23 градуса. Оста постоянно се издига и колко й е останало още до отвесно положение? Тогава ще имаме човек, на когото главата е горе – Южният полюс ще са краката му, а северният полюс – главата му. Сега човек върви настрани – с глава, наведена настрана. (Учителя показва като върви наляво и с глава, наведена наляво) Така върви Земята. Но тя ще се изправи и стройно ще върви по орбитата си. Сега Слънцето иска да я изправи. Земята е гърбава, приведена е, а то й казва: „Изправи се, искам хубава да бъдеш!“ Погрешката на Земята е, че върви малко наведена. Слънцето й казва: „Защо все така вървиш? Ти малко не знаеш как да ходиш“. Да, нашата Земя не се е научила още как да ходи. И Месечината се е научила от майка си – като змия се върти ту насам, ту натам, много трудно й е да се движи право. Следователно в окултната наука трябва да поставим Земята в нейното първично състояние. И това, дето не можем да ходим както трябва, се дължи на земната ос. Когато тя се изправи, и ние ще се изправим. Сега е много трудно – и тя ходи наведена, и ние ходим наведени.
Аз съм привеждал в беседите примера за онзи американски епископ, който имал навик да си носи главата наведена наляво. Той имал в енорията си около 500 пасоми и всички те по подражание също си носели главите, наведени наляво... Та затова ще мислите повече за Слънцето, отколкото за Земята. Щом мислиш за Земята, веднага ще се наведеш на 23 градуса. Щом мислиш за Слънцето, твоето състояние ще се измени. Мислиш ли за Земята, това означава, че още нищо не е разрешено, защото най-важните въпроси тя още не е разрешила. Ами че какво е разрешила Земята? Тя първо накарала всички тия същества, които живеят на нея, да дойдат, а после, когато видяла, че много се размножават, взела да ги мори. Земята мяза на онзи човек от анекдота, който се оженил и искал да има деца. Докато нямал деца, той се молел. И понеже децата все ги нямало, един ден го догневяло и казал: „Щом нямам деца, защо ще живея!“ Имало до него крина с жито и в гнева си той я хвърлил, зърната се пръснали и всички станали на деца. Че като заграчили всичките! Човекът се видял в чудо: „Тия деца ще ми изядат ушите!“ Милиони деца – какво да ги прави! Взел едно дърво и почнал да ги убива. Убил всичките. Едно дете се скрило и започнало да се моли: „ Татко, не ме убивай!“... И така, не размножавайте вашите желания, понеже ще започнете да ги трепете. Ние размножаваме желанията си, но те искат храна и ти ставаш разсеян от многото деца. Не може да се живее с толкова деца, ще изядат всичко, а ти ставаш роб.
И така, Божественото е хармонично. То не е тъй безразборно, както сега някои го разбират. Трябва да има една възможност за реализиране на интересите. За Природата, за Бога всички интереси са еднакво важни – всеки трябва да функционира, да работи и да расте. Човек не е дошъл на Земята да живее за себе си. Много сериозен въпрос е, когато понякога се събирате и разисквате за кого трябва да живее човек и как трябва да живее. Например, вие разсъждавате, че каквото мисли човек, може да го направи. Ако аз съм на вашето място, ето какво ще направя: най-първо ще взема да посея сто стръка жито. Обикновено едно семе, един житен клас може да даде 30, 40, 50, 100, 150, до 250 зърна. Но можем да съсредоточим ума си и със своята мисъл да направим 60 на 90 или на 120. Това е човешката мисъл. Понякога искате да подобрите вашата памет, но това зависи от човешката мисъл. Ако имате хубава, хармонична мисъл, непременно паметта ви ще стане сама по себе си по-силна. Ако мисълта ви не е хармонична, паметта ви ще бъди слаба. Слабата памет представлява нахлуване на повече чувства, а магнетизмът внася повече обекти в човешкия ум. Тогава за какво ще мислиш по-напред, щом не мислиш само за едно нещо. Най-правилното е само за едно да мислиш. В определено време ти можеш да мислиш само за едно и също нещо – това е нормално. В един момент за едно нещо ще мислиш, после за друго ще мислиш, но за две неща едновременно няма да мислиш.
Сега, когато се обезсърчавате, защо не се запитате обезсърчението какво ще ви даде. Разсърдиш се; запитай се какво ще ти даде сръднята. Съмняваш се; запитай се какво ще ти даде съмнението. Понякога казваш: „Не вървят работите!“ Защо не вървят. При голям студ работите не вървят. На Земята има едно състояние, при което нещата не вървят. Има една естествена хладина, при която работите вървят; има една естествена хладина, при която работите не вървят. Има една естествена топлина, при която работите вървят; има една естествена топлина, при която работите не вървят. Това са специфични неща. Това ние наричаме естествена хладина и естествена топлина. Тази естествена хладина ние наричаме здраве – здравословно състояние.
Сега, коя е основната мисъл в днешната лекция? Ще ви дам едно правило, което да приложите за една седмица: когато се храниш и ти дойде желание още да ядеш, прекрати яденето. В момента, когато ти дойде желанието, спри и не яж повече. Направете опит и ще видите какви резултати ще имате. Яденето, колкото и да е сладко, има мярка. Там, дето дойде раздвояването, спри и нито една хапка не вземай повече! Ако не спреш, ще преядеш. Природата всякога ще ти прати едно желание, но ти не чакай да вземеш повече. Например, тъкмо си решил да спреш, донасят някой сладкиш и казваш: „Ха да си хапна“. Не хапвай повече, нека други да го ядат. Ако аз ви дам една хубава ябълка, която тежи петдесет грама, и хубав хляб и вие ги изядете, а след това ви донесат баница, трябва ли да ядете от нея подир хубавата ябълка и хляба? Няма по-хубаво ядене от ябълката и хляба, баницата е една залъгалка. Ако нямаш ябълка и хляб, яж баница, но щом си ял ябълка и хляб, не я яж.
Сега, вие, когато изучавате окултната наука, идете и вижте как живее светът. Най-първо изучете как живеят хората в света, после се занимавайте с окултна наука. Вие ядете безразборно. Погрешка е това, което сега правят хората по Коледа. Разправяше ми един български свещеник: „Станал съм човек на 60 години и всякога по Коледа, когато съм ял свинско, все съм се разболявал. Но тази попска глава не разбира, гледа – сладки кебапи, хубаво направени, изпечени, че с малко лимон отгоре! Инак свинята грухти, отвън е много непривлекателна, но когато я направят на кебапи, много е привлекателна. И не е бивало изключение да не боледувам по Коледа две седмици. После си казвам: „Няма да ядеш повече свинско месо! Дядо попе, колко пъти стана ти казвам, да не ядеш свинско месо!“ Но пак ям...“
Та сега и вие мязате на този поп – когато дойде Коледа, все ядете кебап. Според мен, когато се разгневи, човек е свинско месо. Когато се обезвери, когато изгуби смисъла на Живота, пак е ял свинско. Всички тия неща са все свинско месо. Когато някой каже: „Много съм неразположен“, казвам: „Ял е кебап“.
Сега, вложете в себе си мисълта следната седмица всички да приложите това: седнете ли да ядете, щом ви дойде мисълта трябва ли повече да ядете или не, спрете там. Ще кажете: „Може да съм изял само десетина хапки“. Спри там, нищо повече! Направете този опит за една седмица, за да видите какво ще спечелите и какво ще загубите. Накрая ще теглим една равносметка за печалбите и загубите.
Сега ви казвам, че в тази торба колкото пъти и да бръкнете, все ще извадите печалбата. Някой казва: „Аз всякога съм сигурен, че ще изтегля билета“. Когато закупя всичките сто билета, няма ли да ми се падне печалбата? Питам сега какво ще спечеля? Аз ли ще спечеля или онзи, който е направил лотарията? В една лотария каква част се отделя за печалба знаете ли? В държавната лотария печалбата е шестдесет процента. Тогава аз мога да наглася този магнетизъм на 60-ти номер и който и да тегли, моят билет ще излезе печеливш. В сегашните лотарии кои билети печелят? Ако аз посея жито, някое зърно ще израсте, друго няма да израсте. Някои зърна, които са паднали много надълбоко, остават, без да израстат. И Природата понякога играе на лотария, но тя не експлоатира. Колкото й дадеш, тя ще ти го върне, пък и от печалбата ще ти даде. Тя ще ти върне капитала, т. е. семето, което си посял. Всеки човек, който посее една крина, все ще пожъне поне пет – посял една, придобива четири крини в повече. Тогава трябва да знаете закона с кой номер можете да спечелите. В такъв случай защо да не участвате в една лотария, да кажем със сто билета, от които още при разпродаването ще знаете кой печели. Тогава кому ще се падне този билет? При старият начин на теглене на лотарии хората са станали големи шмекери и не трябва да знаят, за да не правят престъпления. Новият начин е по-справедлив.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.
10-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас 5 февруари 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев