Общ Окултен Клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)
Обходата
Размишление.
Ще прочета 1 гл. от посланието на Тита.
Днес ще говоря за обходата, като изкуство. На теория знаете много неща, но теорията трябва да се приложи, да стане жива опитност. На теория всеки знае, какво представя рисуването и музиката, но ако ви накарат да нарисувате нещо, или да изсвирите една песен, тогава ще разберете, какво знаете. Лесно е да кажеш, че искаш да пееш в известен хор, но там влизат музиканти, академици, които са свършили академия, знаят да пеят. Отговаряш ли ти на изискванията за певеца? Който не се е учил да пее, не може да стане певец. Който не е изучавал законите на живота, не може да стане ученик на новото учение. Пеенето изисква знание и упражнения. Има естествен начин за пеене, за рисуване, за говорене. Хората изпадат в противоречия, понеже не следват естествения път на природата. Ето защо, първата задача на човека е да знае, дали неговите желания и действия са в съгласие с природата. Ако мислиш, че си добър, че си свързан с Бога, а не можеш да се освободиш от мъчнотии и страдания, от болести и несгоди, каква е връзката ти с Бога? Казано е: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Добавям: Бог не е Бог на невежите, нито на суеверните, нито на грешните, нито на своенравните. Следователно, ако мислите, че новото, Божественото учение е лесно за прилагане, лъжете се. Лесно е за онзи. който учи.
Като се говори за обходата, ще знаете, че не може да имате еднакви отношения към всички хора. – Трябва да обичам всички хора! – Как ще ги обичаш? Как ще обичаш мъртвия? Към мъртвия ще имаш едно задължение – да го погребеш. Единственото нещо, което можеш да направиш на вързания, е да го развържеш; на невежата – да му дадеш знание; на болния – да го излекуваш. Ако не постъпваш правилно, ще влезеш в противоречие със себе си. И в края на краищата, ще кажеш, че нямаш нужда от нищо. – Не е така. Всяка минута правиш известен брой вдишвания. Ако броят им се увеличи, или намали, ти се намираш в опасност. Щом се гневиш и нервираш, дишането не е правилно. По три пъти на ден ядеш. Важно е да дъвчеш добре храната и да приемеш толкова храна, колкото можеш да обработиш. Ако усетиш тежест в стомаха, причината за това се крие или в неправилното дъвкане, или в качеството на храната. В случая, и ти си виновен, и онзи, който ти е дал храната. Природата е главният гостилничар. Ако стомахът ти се разстрои, вината не е в природата. Ти си бръкнал без позволение, в една от нейните тенджери, и си ял храна, която не е била за тебе. Защо не пита гостилничаря, какво ядене да си вземеш? Това са фигури на речта.
Казвате: Кажи ни нещо ново. – Ако искате нещо ново, ще го чуете, без да го разберете. Новото всякога остава неразбрано. Щом го разберете, то става старо. Като кажеш, че не знаеш, как става известно нещо и как се постига, то е новото. За новото се изисква вяра. – Аз вярвам сляпо в нещата. – Сляпата вяра не е истинска. Слепият не може да вярва. И глухият не може да вярва. Вярва само онзи, който има очи и уши. Вижда онзи, който има очи. Слуша онзи, който има уши. Глухият казва, че не иска да слуша. Той и без това не слуша. Ако слепият каже, че не иска да гледа, казвам: Той и без това не вижда.
Изучавайте материята в трите й състояния. Чрез твърдата материя дохождате до обходата на физическия свят. Това е обхода към тялото на човека. Така че, не питайте, що е тялото; то е обхода към физическия свят. Същевременно, то е обхода и към човешкото сърце. Най-после, то е обхода и към човешкия ум. Следователно, като знаеш, как да се обхождаш, няма да притесняваш нито тялото, нито сърцето, нито ума си. Казваш: Сърцето ме боли. Какво представя болката на сърцето? Да те боли сърцето, това не значи някаква органическа повреда, но вътрешно стеснение, болезнени чувства. Като вътрешен орган, сърцето е невидимо за човека, обаче, то е така обективно, както и тялото. Правилната обхода към физическия свят подразбира свобода на ума, на сърцето и на тялото. Не ограничавай мислите, чувствата си и не притеснявай тялото си. Ако Бог търпи хората, и ти ще ги търпиш. Бог е дал свобода на човека. Следователно, ако можеш да придадеш нещо към мисълта на човека, говори му; ако нищо не можеш да му придадеш, нищо не му казвай. Ако можеш да придадеш нещо към неговите чувства, вземи участие в неговия живот; ако нищо не можеш да му придадеш, не го смущавай.
И тъй, не можеш да бъдеш свободен, ако нямаш правилна обхода. Първо, ще имаш обхода към себе си. Ако се обхождаш добре със себе си, ще бъдеш здрав. Ако не си здрав, значи, че нямаш обхода към себе си. Трябва да бъдеш здрав. Ако страдаш от ревматизъм, болка в главата, гърдите, стомаха, лекарят ще каже, че има наслоявания на чужди вещества, на киселини в организма ти. Защо става това? – Защото не знаеш, как да се обхождаш със себе си. Новото включва добрата обхода. То се изразява с думите: Разумни прояви в живота. Когато дойде новото, и да не го разбираш, ти ще почувстваш вътрешно успокояване. Например, жаден си, не си пил десет дена вода. Обаче, като дойдеш до извора, и да не знаеш, отде иде водата, ти задоволяваш жаждата си и се успокояваш. Достатъчно е, отдалеч да видиш извора, за да се яви в тебе нова надежда, вътрешно успокояване. Ако в тебе се яви желание, час по-скоро да се напиеш, ти си сгрешил вече. Не, ще седнеш до извора, ще си починеш и, като получиш добро разположение на духа си, тогава ще пиеш и то на глътки. Само така ще дойдеш до истинското освежаване. Това е закон за правилна обхода към тялото. Добрата обхода изисква търпение. Всеки човек има специфична обхода, на която никога не трябва да изменя. Остави човека да се обхожда така, както той намира за добре. Не можеш да даваш директива на водата, как да се обхожда; тя има свой специфичен начин. Можеш ли да туриш водата при захарта и да й заповядаш да не й пакости? Каквото не искаш, това ще направи. В дадения случай, водата не е виновна. Дръж водата далеч от захарта. Но ако искаш да приемеш захарта в организма си, тя трябва да влезе в съприкосновение с водата. Колкото и да е малко количеството на захарта, за да се разтвори, необходимо е известно количество течност. Трябва да знаеш, как да употребяваш водата.
Обходата, която изисква невидимият свят, е цяла философия. Седиш с часове и се занимаваш с непотребни неща; кой как постъпил, какво казал. Това не е обхода. В обходата има музика. Диригентът на оркестъра или хора познава музикантите си. Той знае, кой как свири, как пее, как постъпва. Ако някой от оркестрантите не свири добре, това не показва, че е лош човек, но той не владее музикалното изкуство. Няма по-хубаво нещо от обходата. Тя изисква добре развит ум, добре развито сърце, добре развита воля. Трябва да разбираш нещата правилно, в тяхната дълбочина. Някога хората стоят близо един до друг и не си обръщат никакво внимание.
Във Варненската гимназия имаше един учител, дребен на ръст. Между учениците имаше много по-високи от него. Един ден завеждат цялата гимназия на парад. Един от високите ученици, възхитен от нещо, започва да удря с ръцете си по главата на своя учител. Учителят го побутва, иска да му обърне внимание, че до него стои човек. Казвам: Като махаш с ръцете си, ще погледнеш наоколо, да видиш, няма ли хора до тебе. – Искам да се проявя. – Добре е да се проявяваш, но правилно. – Този пример се отнася към обходата, но той трябва да се преведе. Вие искате добра обхода от другите, когато вие имате интерес. Дойде ли до вас, не мислите вече за обхода. Тя е закон в природата. Дали към себе си изискваш внимание, или към другите, това е едно и също. Обходата е необходима за самия човек, за неговите близки и за славата Божия. Бог изисква от всички Негови чеда добра обхода. Да се оправдаваш, че не си постъпил добре, това не те извинява. Да туряш вината върху другите, върху баща си и майка си, че така са те родили, и това не те спасява. Много ученици ще оправдават двойките си, че учителите не преподавали, както трябва. Това не ги оправдава. Ако си неспособен ученик, и най-добрият учител да ти преподава, пак нямаш успех.
Числата, с които работят математиците, са живи, органически. Изучавайте отношенията между тези числа. Числата се различават от линиите. Линията е граница на плоскостта. Изучавайте живите линии, когато са в движение. Например, при движението на линията се образува плоскост, а при движението на плоскостта – тяло; при движението на точката се образува линия. Точката има отношение към свят, вън от физическия. Също така и енергията на правата линия иде от друг свят. Когато ръката се движи, това показва, че енергията на това движение иде отвън. Мислиш, чувстваш по един или друг начин, но всичко това не е твое. Това са външни сили, с които трябва да се справиш. Искаш да се запознаеш със сина и дъщерята на едно семейство. Първо, трябва да познаваш бащата и майката; каквито са те, такива са и децата. И от сина може да познаеш родителите, но трябва да бъдеш много учен, да имаш голяма житейска опитност. Например, гледаш, синът прилича на баща си, значи, лесно ще познаеш бащата. Мъчно ще познаеш майката. Следователно, за обходата може да се съди по ума и сърцето на човека. Обаче, хората не са навикнали да учат. Повечето очакват наготово. Те са свикнали със завършените процеси. Отиваш в един магазин, искаш да купиш хубав плат. Не се интересуваш, как е изработен платът. Това е завършен процес. Представи си, че влизаш в един свят, дето няма готови платове. Ето едно трудно положение, което ще определи твоето знание. Лесно се живее в уреден свят, при добри родители. Какво ще правиш, ако попаднеш между лоши родители? Разбира се, ще бъдеш недоволен. Коя е причината за недоволството на сина от родителите? – Причината е в числото три, т. е. в сина. Във времето, когато синът се е създавал, или бащата, или майката са гледали навън, към друг мъж или жена. Значи, други неизвестни са взели участие в създаването на сина. Тези неизвестни пречат на сина да бъде доволен от родителите си.
Следователно, когато между родителите има известно противоречие, това се отразява на децата. Бащата казва: Ако не бях се оженил за тази! Жената казва: Да не бях се оженила за този! Обаче, нито красивата жена е за този мъж, нито красивият мъж е за тази жена. Изкуство е мъжът, като види красива жена, да не я пожелава; и жената, като види красив мъж, да не го пожелава, да го остави свободен. Докато желаеш чуждото, всякога синът ти ще бъде недоволен от тебе. Тази е скритата причина за противоречията в дома. Синът казва: Не обичам баща си и майка си; чувствам ги чужди. Това е естествено, понеже родителите не са имали правилна обхода към сина. Каквото си вложил в сина, това се изявява навън. Та когато в сърцето ви се раждат противоречиви чувства, ще знаете, че причината е или в самите вас, или във вашите родители. Вашият ум или вашето сърце са погледнали, дето не трябва.
Противоречивото чувство е дъщерята, а противоречивата мисъл е синът. Ти се оправдаваш с природата, с твоето естество, но това са залъгвания. Вината е в тебе, в твоите пожелания. Ти си пожелал нещо, което не е за тебе. Погледнал си към богатия с желание да имаш неговото богатство. Като не можеш да реализираш желанието си, ставаш недоволен. Мислиш ли, че богатите са щастливи? Погледнал си към някой голям, снажен човек и съжаляваш, че си дребен. Величието на човека е в неговия светъл ум. Малкият човек може да стане голям, и големият може да се смали – това зависи от ума на човека. На северния полюс има ледени планини, високи 2000 м. Учените правят изследвания и казват, че ако ледените планина и на двата полюса се стопят, ще залеят цялата земя. С тези ледени планини може да се покрие цялата земя. Само слънцето може да ги стопи. Къде остава величието на ледените планини? Всички неща в природата имат една илюзорна страна. Реалните неща не претърпяват никакви промени. Реалните неща всякога запазват своята посока, а нереалните се променят, губят посоката си. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които не могат да запазват посоката си, са нереални и обратно, всяка мисъл, чувство и постъпка, които запазват една и съща посока, са реални.
И тъй, когато сте недоволни, трябва да знаете, как да се справите с недоволството си. Казвате: Това са стари неща, не са научно доказани. – Да, но старите неща, старите хора имат опитност. Ако не можеш да се ползваш от тяхната опитност, ти губиш. Ако не можеш да се ползваш от силата на младия човек, защо ти е той? Младият има сила и живот в себе си. Въпреки това, той иска да стане стар, да придобие мъдрост, да развие ума си. Старият развива ума си, младият – своята воля, възрастният развива своето сърце. Значи, ще бъдеш млад, за да развиваш волята си; ще бъдеш възрастен, за да развиваш сърцето си; ще бъдеш стар, за да развиваш ума си. Има школи по целия свят, които работят за развиване на човешката воля. Аз ги наричам школи на насилието. Във всеки дом има такава школа. В повечето случаи, мъжът прилага насилието. Докато не разберете себе си, всякога ще се натъквате на противоречия.
Един ден дойде при мене един човек да се оплаче от втората си жена. Бил женен, имал две деца, и след няколко години жена му умряла. За да изгледа децата си, той бил принуден да се ожени втори път. Харесал една мома, която се влюбила в него, и се оженили. Животът му се влошил. Втората жена не обичала децата му и постоянно ги биела и тормозела. – Какво да правя с тази жена? Като видях, че не разбира от дума, започнах и аз да я бия. Тя бие децата, аз бия нея. Казвам му: Обърни другата страна. Престани да биеш жена си и се моли. Като видиш, че бие децата, запази пълно спокойствие и кажи: Не удряй с ръката си толкова силно, че ще те заболи. Казвам на този баща: Ще дойде ден, когато ръката ще я заболи, и тя ще престане да бие. Що се отнася до децата, не се страхувай, те ще станат по-здрави и пластични. – Не мога да я търпя. – Ще търпиш, ще носиш неволята си. Какво ще правиш, ако вържат ръцете ти?
Помни: Човек е господар на съдбата си. Колкото по-светъл е твоят ум, по-топло сърцето ти и по-разумна волята ти, толкова по-добра ще бъде твоята съдба. Щом имаш тези качества, ще помагаш и на другите хора. Не можеш да влияеш на ближния си, ако не влияеш на себе си. Ако не се обхождаш добре със своя ум, със своето сърце и със своята воля, не можеш да се обхождаш правилно със своите близки. При това положение, ти ще влезеш в стълкновение със себе си, със своя ближен и с Бога.
Единственият, Който не се влияе от нищо и от никого, е Бог. Защо не се влияе? – Защото всичките Му действия са абсолютно прави. Ако и вие действате като Него, Царството Божие ще дойде за вас. Той предвижда нуждите на всички същества. Никого не е ограничил. И на най-малките същества е дал условия за развитие. Това се отнася както за хората, така и за животните. Но да не говорим за животните. Мнозина казват: Ние не сме животни. – В едно отношение, аз бих желал да бъда животно, а в друго – да бъда човек. Животните нямат обхода, а хората имат. Ако едно куче влезе в чужд двор, другите кучета веднага ще се нахвърлят върху него. Ако кучето е слабо, непременно ще избяга; ако е силно, ще даде отпор: и то се хвърля и хапе, и другите хапят. Силното прогонва всички кучета. Те се разбягват и отдалече лаят. Най-после излиза господарят с тояга в ръка и ги разгонва.
Днес често се говори за несгодите в живота. Гледам, стар дядо или стара баба недоволни от живота. И младите са недоволни, и учителите са недоволни. Това се дължи на отсъствието на обхода. Всеки се оплаква – прав е да се оплаква, но никой не казва самата истина. Синът казва: Виж, колко добре се отнасят към големия брат, а към мене не се отнасят добре. Този син е застанал на едно място, дето не може да говори истината. И той сам няма обхода. Щом е без обхода, това показва, че той е неблагодарен; не разбира отношението на родителите спрямо него. Каквото и да говори, майката и бащата са допринесли нещо за него, и той трябва да им благодари. И числото три – синът, също е виновен за общото положение, и той е взел участие. За да има правилен поглед за нещата, човек трябва да се постави в такова положение, като че никога не е взимал участие. Ако искаш да вземеш участие, например, в доброто, трябва да вземеш участие и в дълговете, т. е. да разпределиш правилно и благата, и задълженията. Какво ще бъде, ако се оставят дълговете на цялото човечество само върху един човек? Казват, че Христос е понесъл дълговете на цялото човечество. Тази идея не е правилно разбрана, Павел казва: „Чрез Христа Бог примирява света със Себе си.“ Значи, Цялото взимаше участие. Целият невидим свят и разумните същества поеха несгодите и дълговете на човечеството върху себе си. Така, те спасяват хората, но в името на Бога. Бог казва: „Ще залича престъпленията им и няма да ги спомена.“ Под „Бог“ разбирам Цялото. Дръжте в ума си като образец Господа. Слънцето е Неговото тяло, което изпраща светлина и на добрите, и на злите. Днес лошите хора са по-добре поставени от добрите. Това е обхода на Бога. И наистина, към лошия трябва да имаш по-добра обхода, отколкото към добрия. Здравата ос няма защо да се подкрепва, но, слабата, ако не се подкрепи, никаква работа не може да свърши.
Хората постъпват точно обратно: с добрите се отнасят добре, а с лошите или зле постъпват, или не знаят, как да постъпят. Вие искате да изхвърлите лошата мисъл от ума си, лошото чувство от сърцето си, но това е невъзможно. Спасението е в това, че не може да ги изхвърлите. Бих желал да зная, кой от вас е могъл да изхвърли лошата мисъл или лошото чувство от себе си. Ако можехте да направите това, щяхте да разрушите нещо съществено в себе си. Днес мразите някого. Няма да мине много време, и вие ще измените мнението си за него. Няма човек в света, който да не минава през промени. Колкото и да не се спирате върху външното, всички хора се влияят от външната обстановка на нещата. Малко хора не се влияят.
Като наблюдавам лицата на хората, виждам някои несиметрични черти в тях. Не се занимавам с дисхармонията в тях, не се спирам и върху лошите черти на лицата им, но казвам: Има фатални линии в човешкото лице, има и щастливи линии, които ту се явяват, ту се скриват. Затова човек някога се харесва, някога не се харесва. Оглеждайте се често и, като видите нещо фатално в себе си, не се гледайте. След това пак се огледайте и, ако видите същата линия на лицето си, скрийте огледалото. Оглеждайте се, докато се харесате. Започвате да се чудите, отде е дошъл този нов човек, с хубави очи, с хубав нос, с хубава уста. Това са онези живи, подвижни линии на човешкото лице, които постоянно се явяват и изчезват. Така те се отразяват и на вътрешния живот на човека.
Следователно, в света съществуват две течения: силно и слабо. От центъра на земята иде едно течение, а другото от небето, от разумния свят, от центъра на слънцето. Първото течение е долното, което носи нещастие; второто течение е горното, което носи щастие. Ако се намериш между двете течения, ще бъдеш смазан. Никога не заставай на пътя на тези течения. В този център може да се спре само Бог. Щом се срещнат двете течения, явява се искра. Земното течение умъртвява, а слънчевото възкресява. Ако застанеш на този кръстопът, само вярата в Бога може да те възкреси. Бог ще те тури настрана и ще те избави от огъня на тези две течения. Неразположен си някога – попаднал си под влиянието на лошото течение. Ти не можеш да се освободиш от него, докато не се обърнеш към Бога. Той ще ти помогне да заемеш дясната страна, а оттам да минеш в горното течение.
Ще приведа един пример за подкрепа на мисълта, как Бог спасява. Един свещеник пътувал за Варна с кола. По пътя конете се подплашили и почнали да бягат. Пред тях се изпречила голяма пропаст. За да избегне пропастта, свещеникът скочил от колата и паднал. Но каква била изненадата му, когато усетил под главата си нещо меко. Това било къртичина. До къртичината стоял голям камък. Като се окопитил от падането, свещеникът се огледал и видял камъка. Той си казал: Каква разумност, какво Провидение! Ако къртицата не беше направила своята къртичина и ударих[?вр.] главата си в камъка, нищо нямаше да остане от мене. – Какво показва това? – Божията предвидливост. Бог отдавна е предвидил този момент и поставил къртицата на това място, да спаси главата на свещеника. Това е великият Божествен план, който предвижда нещата. Вярвайте в Божественото. Чрез Него ще схващате интуитивно нещата. Интуицията е Божествено чувство в човека. Тя му говори с тих глас и го предпазва от лоши мисли и деяния.
Млад момък се влюбил в една красива мома и пожелал да се ожени за нея. Тихият глас отвътре му казвал: Откажи се от нея, няма да живеете добре. – Не мога, дал съм дума вече. – Откажи се, и за нея ще бъде по-добре. Тя иска да се ожени, за да се осигури. Дай й известна сума, да я осигуриш и помогнеш в живота. – Обещал съм, че ще я взема. Помни: Човек е длъжен да изпълни думата си, ако е за добро. Щом е за зло, той е свободен от обещанието си. Следователно, и ти си длъжен да изпълниш думата си само за доброто, което си обещал да направиш. Дойдеш ли до злото, свободен си да не изпълниш обещанието си.
Често хората попадат в един омагьосан кръг, който им създава големи нещастия. Те се страхуват, не знаят, как да излязат от този кръг. Защо се страхуват, и те не могат да си отговорят. Някой се страхува от мечка, друг се страхува от вълк, трети – от змия, от паяк, от мишка. Животинските форми представят известен род сили – земни и небесни, т. е. низходящи и възходящи. Някога човек се свързва с низходящите сили и тогава страда, мъчи се и се страхува от тях; някога се свързва с възходящите сили, които му помагат. Тази е причината, дето човек се страхува от малкото змийче, а не се страхува от голямата мечка; и обратно, някога се страхува от голямата мечка, а не се страхува от змийчето – зависи, с какви сили е свързан в даден момент.
Човешката мисъл се влияе отвън. За да не се влияе, тя трябва да се уравновеси. Това значи, да бъде изпитана. Не само мислите трябва да се изпитват, но и чувствата, и постъпките. Докато не ги опитате, не ги прилагайте в живота. Прави опити с мислите, чувствата и движенията си, да видиш, каква е тяхната бързина и интензивност. Казваш: Бързо се движа. – Направи следния опит: Вземи един силно нагорещен въглен в ръката си и виж, дали ще те изгори. Колкото по-бързо го хванеш, толкова по-малко ще усетиш горещината му, може и нищо да не усетиш. Ако бързината ти е малка, въгленът ще те изгори. Щом не можеш да вземеш бързо въглена, това показва, че и твоите мисли, чувства и постъпки също не са бързи.
Втори опит. Жаден си. Вземи една чаша вода, тури я пред себе си и гледай часовника, докато не изминат 60 секунди или една минута, да не пиеш. Гледай водата и бъди тих и спокоен. Ако издържиш опита, имаш търпение; ако даже на последната секунда се изкусиш и пиеш вода, не си търпелив. Направи същия опит, когато си гладен. Тури хляб или един плод пред себе си и чакай известно време, до 1 – 2 минути. Ако издържиш това време, без да нарушиш спокойствието си, имаш търпение. Кой от вас е правил тези опити, да знае, колко може да издържа пред жаждата и глада, когато пред него има и вода, и хляб? Досега аз не съм срещнал човек, който да знае, как да яде. Правилно яде онзи, който сяда спокойно пред готовата трапеза и не бърза: туря кърпата си, намества добре чинията, разглежда хляба и след това започва да се храни. Какво от това, че ще минат пет минути, докато започне да яде? – Нямам време, бърза работа ме чака. – Щом не можеш да намериш време за ядене и бързаш, природата ще те застави да намериш това време, но скъпо ще платиш. Ще заболееш, ще легнеш на легло няколко месеца и тогава ще имаш време за всичко: бавно ще ядеш и добре ще дъвчеш храната си. Тогава ще намериш и пари за лекуване.
Нека смелите първи да направят опита с огъня. За да не се изгорят още първия път, нека направят опит с едно камъче – бързо да го хвърлят и бързо да го хващат. След това да пристъпят към огъня. Ще го хванат толкова бързо, че и те сами да не забележат движението си. Като направите този опит, направете още един – с писмата, които получавате. Очакваш с нетърпение едно писмо и най-после го получиш. Остави писмото настрана, не бързай да го отвориш. Седни пред него спокойно и гледай часовника, да минат поне 5 – 10 минути. След това отвори писмото и чети. Искаш да четеш Библията, но казваш: Днес нямам време, утре ще чета. – Не, днес ще четеш, в определен час, нито минута по-рано, или по-късно. Природата обича точността. Като чета Библията, виждам, че някои пророци са казали известни неща не навреме; други са пропуснали нещо от това, което е трябвало да кажат. Пророкът трябва да изнесе Божието Слово навреме, без да го изопачава, без да пресилва или недоизказва фактите. Като предава Словото, пророкът трябва да внимава, да го предаде точно, защото той се явява като учител на човечеството. Вложи ли нещо от себе си, някоя своя отрицателна черта, ще се измени характерът на Божественото.
Често учениците, като четат живота на великите поети и писатели, обичат да им подражават. Казват: Този писател има една отрицателна черта, каквато и аз имам. Онзи писател има също една отрицателна черта като моята. И вместо да се освободят от отрицателното в себе си, те го усилват. – Това не се препоръчва. Какво ще научиш от отрицателното в човека? Да подражаваш на положителното и доброто в човека, разбирам. – Бог ще превърне отрицателното в човека в добро. – Това е друг въпрос. Важно е, какво ти ще направиш. Първо, човек трябва да има ясна представа за онова, което Бог говори. Това значи, да различаваш Божественото от човешкото. Важно отличително качество на Божественото е, че в него няма абсолютно никакво противоречие. То внася хармония в човека; неговите мисли, чувства и постъпки са хармонични. Щом Божественото те напусне, ти ставаш недоволен, тъжен. Изпаднеш ли в това състояние, не бутай змията.
И тъй, дайте път на Божественото в себе си, за да регулирате енергиите на долното, земно течение. Попаднете ли на него, то може да ви завлече. То е буйно като река, всичко завлича. Ако горното течение не му се противопостави, човек не може да прояви добра обхода към хората. За обхода може да се говори само тогава, когато човек дава място на великото, разумното начало в себе си, като център на своя живот. Значи, има възможност човек да постъпва добре, да мисли и чувства добре. В това се състои философията на живота. При това положение, можеш да се справиш и с най-големите противоречия. Знай, че неразположението, на което се натъкваш, иде отдолу, от земята, то не е твое. Докато понасяш спокойно ударите, противоречията на живота, ти ще излезеш на добър край: неразположението ти ще се смени с разположение; ще дойде нова вълна в живота ти, която ще те тласне напред.
Направете опита с огъня, с водата и с хляба. Постете три дена и след това пристъпете към опита: дръжте чашата с вода в ръката си 10 минути, без да пиете. Колкото и да сте жадни, да ви е приятно, че се въздържате. Правете опити, като инженерите, химиците, музикантите и художниците. Започнете с малките опити и постепенно вървете към големите.
Т. м.
37. Лекция от Учителя, държана на 31 май, 1933 г. София. – Изгрев.