Утринни слова - Втора година (1932-1933)
ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ
Размишление.
Ще прочета 7 гл. от Йоана.
Когато се говори за истината, разбираме отношението на хората към невидимия свят. Като не разбират истината в абсолютния й смисъл, хората се спъват от конкретните истини и въпроси на живота. Например един от конкретните въпроси е този за глада. Всеки мисли, че като се нахрани, ще разреши въпросите на живота. Нахрани се, но въпросите пак остават неразрешени. – Защо? – Защото при храненето трябва да се спазват известни условия. Ако не се спазват, или храната не се асимилира напълно, или хранителните й сокове не могат да се използват. В първо време човек е смел, мисли, че всичко може да постигне. После започва да се колебае, да отлага нещата и да казва: Ако тук не мога да постигна желанията си, в другия свят ще ги постигна. Като отиде в другия свят вижда, че и там нищо не постига и казва: Като сляза на земята втори път, тогава ще реализирам желанията си. Някой мисли, че като ходи на черква и целува иконите, ще се спаси. Колко пъти е целувал иконите, но не се е спасил!
Три неща са нужни за възприемане на истината: да се облечеш в дрехата на надеждата, т.е. в добродетелите на физическия свят; да се облечеш в дрехата на вярата, необходима за духовния свят. Да имаш тази вяра, това значи да бъдеш като децата. Аз говоря за разумните деца, а не за обикновените плачливи деца. Чрез вярата човек обработва чувствата си, придобива дълбоко вътрешно прозрение. Най-после трябва да имаш любов, за да осмислиш живота си и да разрешиш всички противоречия. Следователно като имаш вяра, надежда и любов, ти ще придобиеш истината и ще се освободиш. Значи човек трябва да се надява на хората, да вярва в духа и да люби Бога. С други думи казано: на хората ще се надяваш, на ангелите ще вярваш, а Бога ще любиш. Казваш: Как ще се надявам на хората? Как ще вярвам на ангелите и как ще любя Бога? – На кого ще се надяваш? – На себе си. – И така да е, всъщност ти пак се надяваш на хората. Ти и хората сте едно цяло. Ако не се надяваш на хората, и на себе си не можеш да се надяваш; ако не се надяваш на себе си, и на хората не можеш да се надяваш. Казваш: Как ще вярвам в ангелите, щом не съм ги видял? – Не виждаш ангелите, но знаеш, че едно от техните качества е интелигентността. Следователно ще вярваш на своята интелигентност. Тя е лъч, изпратен от духовния свят. Ангелите са участвали в създаването на света, затова ще вярваш в тях. Най-после, ще любиш Бога. Ако не Го любиш, няма да разбереш нито Него, нито съществата, които са Му помагали при създаването на света. Това, което наричат вечен живот, е любовта ви към Бога. Значи надеждата, вярата и любовта са трите степени в живота. Като минеш през тях, ти ще започнеш да работиш самостоятелно.
И тъй, като ви се казва, че трябва да обичате всичко, питате: Възможно ли е това? – Физически е невъзможно да обичате всички хора. Под "обич" разбираме да се помага на хората. Едновременно не може да помагате на всички хора. Следователно, едновременно не може да обичате всички. В Божествения свят, като обичаш едного, всички обичаш. И обратно – като не обичаш едного, никого не обичаш. Като обичаш тялото на човека, ти обичаш всичките му части: и ръцете, и краката, и ушите, и очите. Като не обичаш тялото му, ти не обичаш и частите на неговото тяло. Тъй щото, ще обичаш цялото, което включва частите в себе си. Ако е само сбор от частите, то не е Цяло. Изобщо, Цялото се проявява чрез своите части. Цялото още не е проявено. Ако някой проявява таланта си, това не е целият човек. По таланта му само ти още не го познаваш. Казваш, че познаваш приятеля си. – Познаваш само дрехата му. Много ще го изучаваш, докато го познаеш. От всички спорове, които ставаха между евреите и Исуса, се вижда, че те не Го познаваха. Едни мислеха, че Той е обикновен човек, други мислеха, че е пророк, а трети казваха, че Той е Христос, Син Божи. Въпреки това, и трите категории хора отлагали, не приложили Христовото учение навреме. И до днес още казват, че не му е дошло времето.
Трима души посяли една нива. Първият отишъл да я види и скоро се върнал у дома си. Казал: Още не е израстнала, ще си поспя. Вторият отишъл на нивата. Върнал се и казал на приятеля си: Израсла е, но още е зелена. Докато узрее, аз ще си поспя. Най-после и третият отишъл на нивата, но се върнал отчаян – нивата била презряла и окапала. Събрали се тримата, но не знаели какво да правят, не могли да си помогнат. Като мислили известно време, те си казали: Нищо, ще остане за друг живот, тогава ще я посеем отново. – Ще я посеете отново, но пари няма да имате. С какво ще купите жито? – На кредит. – Да, но в Божествения свят нищо не се дава на кредит. Там всичко се купува с пари, и то с чисто злато. Там нещата се дават по благодат. Това е чистото злато.
Често хората се насърчават изкуствено, но това насърчение не помага. Някой казва: Невежа съм, но има по-невежи и от мене. Друг казва: Светските хора ни надминаха. Те работят по-добре от нас. Да вложим всичките си сили, да ги стигнем. – И едното насърчение, и другото не са на място. Ще работиш, без да се обезсърчаваш или насърчаваш. – Поне съм искрен, съзнавам положението си. – Каква полза, че длъжникът признава дълговете си? Кредиторът иска от него да си плати – нищо повече. – Ама нямам пари. – Щом нямаш пари, ще те осъдят и ще лежиш в затвора. Ако не те затворят, ще ти дадат срок да си изплатиш дълговете. Ще мине време, но пак ще платиш. Обаче, докато чакаш млякото от кравата, гладен ще ходиш. Докато чакаш да ти донесат вода от извора, жаден ще ходиш. Докато чакаш пари от хората, всякога ще просиш. – Какво да се прави? – Сам ще станеш крава, сам ще се превърнеш на извор, сам ще превърнеш ума си на каса, от която постоянно ще вадиш колкото пари ти трябват. – Как мога да стана крава? Как мога да се превърна на извор? Как мога да бъда каса сам на себе си? – Щом не можеш да разбереш това, то не е за тебе. Това може да направи само онзи, който разбира законите на живата природа и ги прилага. Това е достояние само за онзи, който има вяра, надежда и любов. Питаш: Как да се надявам? – Както знаеш. – Как да вярвам? Как да любя? – Както знаеш, не търси никакъв образец. Всички художници рисуват по образци. Какво ще правят когато се свършат образците? В една гимназия има 200-300 образци. Какво ще правят учениците като нарисуват всички образци? Тогава учителите трябва да обърнат друга страна на художеството – да научат учениците си да рисуват по образци, които носят в себе си. Те са неизчерпаеми.
Казваш: Не разбирам какви са тези вътрешни образци. – Така и длъжникът се оправдава. Като не иска да плати дълговете си, той казва: Не зная, не разбирам, не помня. Ако някой иска да му дадеш хиляда лева, дай му. – Ако и друг иска? – Ти ще познаеш дължиш ли му, или не. Който иска пари от тебе, той е свещ, на която можеш да четеш. Отвори книгата си и виж можеш ли да четеш на неговата светлина, или не можеш. Ако не можеш да четеш, нищо не му дължиш. – Ами ако той лъже, че му дължа? Който лъже, скъпо плаща. Ще излъже, но веднага ще му се разстрои сърцето или стомахът. За да се излекува, той трябва да плати повече, отколкото иска да вземе. Така той ще забрави за парите, които иска да вземе от човека. Ако искаш да му помогнеш, ще купиш лекарство и ще му го занесеш. Ето един начин за изплащане, независимо от това, дължиш ли му, или не. Ако наистина му дължиш, по този начин ще се изплатиш; ако не му дължиш, като му помагаш да оздравее, той ще ти стане приятел.- Ако дойде втори път пак да иска пари? – Тогава ще плати още по-скъпо. В този случай ти си свободен, няма да му се притичаш на помощ.
Казвам: Човек е крайно несправедлив към себе си, към ближния си и към Бога. Някой се колебае в себе си, съмнява се в нещо и се пита: Дали Бог е доволен от мене? – Това е несправедливост. Питай се дали ти си доволен от себе си. Ако си недоволен от себе си, и Бог ще бъде недоволен – нищо повече. Като сгрешиш, казваш: Не само аз греша, но и ангелите грешат. – Не е така. Не се оправдавай с ангелите, нито с хората. Че хората грешат, че ангелите грешат, това не може да те спаси. – Ама аз обещавам да не греша повече. – И сто обещания не струват колкото хляба на бедния и нещастен човек. Дела се искат от вас, а не празни обещания. Реалното обещание е Божественото, то всеки момент може да се реализира. Това, което става в настоящия момент, е Божествено. Това, което ще стане в бъдеще, принадлежи към друга категория. Това, което е изкласило и узряло, е Божествено. Значи всичко, което мислиш, чувстваш и правиш в момента, е Божествено. И онзи, който в момента прави престъпление, е в периода на жътвата. Той ще понесе последствията на своите дела като плодове. И тогава, като опиташ последствията на своите дела, ти си по-близо до Бога, отколкото ако не го направиш. Как ще разберете това? По-близо до Бога подразбира повече светлина. По-рано не си могъл да видиш грешките си, а като пострадаш, веднага съзнаваш какво си направил. Страданието разкрива истината на човека. Така той познава Бога, познава и себе си. По-добре желанието за престъпление да излезе вън от човека, отколкото да остане скрито в него. Докато не сгрешиш външно и носиш греха в себе си, ти се мислиш за праведен. Това е заблуждение. Този е пътят, по който повечето хора вървят. Който върши волята Божия, той върви по правия път.
Едно се иска от човека: да има правилно отношение към Бога. Това е възможно, когато той има правилно отношение към себе си и към своя ближен. Така постъпва мъдрецът и светията. Аз не говоря за светиите в църквите, с ореол на главата, на които се пише житие-битие. Никой не може да опише живота на истинския светия, както и на Христа. Ще кажете, че животът на Христа е описан. – Това е по човешки, но не и по Божествено. Никой не знае какъв е бил животът на Христа в миналото; никой не знае какъв е сегашният му живот. Мнозина плачат за Христа, че бил закован на кръста. – Не е страшна външната Голгота, не е страшен външният грях. Страшна е вътрешната Голгота. Страшно е вътрешното престъпление в човека. Велико е доброто, което човек върши в себе си и което никой не вижда. Затова Христос казва: "Като се молиш, влез в скришната си стаичка и онзи, който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве". Житното зърно се радва не когато е в хамбара, но когато е посято в земята. Там то се облича в нова дрешка, израства и дава плод. То се радва, че може да помага на хората. Мъдрецът го слуша и му отговаря: Сега се радваш, но после ще плачеш. – Що е плачът? – пита зърното. – Ще го научиш като оголееш. – Що е голота? – И нея ще научиш. Един ден ще умреш, нищо няма да остане от тебе. Но в края на краищата ти ще съградиш нещо хубаво, ценно. – Какво ще бъде то? – Ще го научиш. И тогава, като се върнеш наново в хамбара, ела да ми разкажеш своята опитност. И аз ще ти разкажа за великото и красивото, което те очаква.
Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
32. Утринно Слово от Учителя, държано на 21 май 1933 г., София – Изгрев.