Работна среда на електронния архив
Постъпки
„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"
Размишление.
Прочете се резюме от 34 лекция.
Сега ще ви задам един странен въпрос : Срещали ли сте някъде статистически данни, след колко яденета човек умира? При това, важно е да се знае, дали това число е чифт, или тек. Знаете ли, при какви условия се раждат чифтните числа, двойката например, и при какви — текните, като тройка, петорка и т. н.? Единицата не се ражда. Двойката, тройката и другите числа се раждат. Те се раждат от единицата, и то, двойката — направо от единицата, а тройката — от двойката. Знаете ли, какви условия са нужни, за да се роди едно число? Голяма философия, голяма наука се изисква, за да отговорите на този въпрос. Щом не можете да отговорите, това показва, че вие се занимавате с обикновени работи в живота. Хората умират от обикновените, от лесните работи. Например, когато видя плода на забраненото дърво, Ева намери, че е много лесно да откъсне този плод и да си хапне от него. Каква философия има в опитване плода на едно дърво? При това, какви последствия може да носи след себе си този опит? Това дърво не беше външно, то съществуваше главно в първите човеци, а после вече имаше отражение и на физическия свят. Дървото на желанията се крие в самия човек. Когато еврейският език се изучава кабалистически, какво означава думата „пожелание" в този език? Мойсей казва: „Не пожелай!" — Какво да не желаеш? — Не желай това, което причинява смърт.
Някой казва: Аз искам да умра. — Много лесно. Яж от забранения плод и ще умреш. Когато някой казва, че иска да умре, аз подразбирам, че той има желание да яде от забранения плод. Той седи при това дърво и се разговаря с черния адепт, който го уговаря да яде от плода на забраненото дърво, за да стане велик като Бога. Същият човек казва: Аз не съзнавам всичко това, не подозирам даже, че такава мисъл се крие в мене. — Да, ти не съзнаваш, но вътре в тебе се крие един, който всичко съзнава. Той е твой господар, а ти — негов слуга. Змията, която караше Ева да яде от плода на забраненото дърво, предварително знаеше, какво ще стане. Ева, обаче, в първо време нищо не знаеше, но като излезе от рая, тогава научи, каква грешка е направила. Като съзна грешката си, Ева изпадна в голямо противоречие и започна да страда. Змията казваше на Ева : „Бог знае, че ако ядете от плодовете на това дърво, ще бъдете подобни на Него, затова забранява да ядете от него". Думите на змията внесоха в ума на Ева голямо противоречие. На човешки език казано: съзнанието на Ева се раздвои. Когато при една добра мисъл в човешкия ум се вмъкне и една лоша, последната създава в съзнанието му раздвояване. При това положение, човек започва да се бори, след което една от двете мисли издържа борбата: ако лошата мисъл е надвила, добрата отстъпва ; ако добрата мисъл е надвила, лошата отстъпва. Силата на човека се заключава в това, именно, да даде място на добрата мисъл в себе си да живее.
Например, една добра мисъл, която всички хранят в себе си, е мисълта за красивото, за красотата. Всички хора искат да бъдат красиви. Как се създава красотата? Може ли злото да създаде красотата ? Не може. Злото създава грозотата в живота. Въпреки това, ще забележите, че най-лошите, най-злите хора най-много говорят за красотата. Лошият човек никога не може да бъде красив. Външно той може да тури някаква красива маска, но тази маска всякога може да падне от лицето му. Какво представя красотата? Нека някой от вас прочете по-важните произведения на известни писатели върху красотата и извади от тях основните мисли. Този, който е сьбрал мнението на някой видни писатели за красотата, нека напише тези мнения на четири-пет страници, и следният път ги прочете в класа, всички да чуят, какво е писано по този въпрос. След това той може да напише и своето мнение за красотата. Ако иска, първо може да напише своето мнение, а после това на великите, на видните хора. Правилно е, обаче, първо да се пише или изкаже мнението на великите хора, а после — това на обикновените. Такъв е порядъкът в природата. Красотата е привлекателна сила. Тя е уловка, за която всички се залепват. Красотата привлича и мъже, и жени. Ако жена види красива жена, в нея се поражда завист. Обаче, ако тя види красив мъж, веднага пожелава да го владее. Ако мъж види красив мъж, той му завижда. Види ли красива жена, той пожелава да я обсеби. Това са положения, които всички познавате. В случая, важно е, кои са подбудителиите причини, които пораждат в мъжа или в жената желание за владане, за обсебване. Не е лошо това, но питам: законно ли е туй желание, или не? Преди всичко, никъде в Писанието не се казва, че красотата трябва да се обича. В „Песен на песните", един от най- мъдрите израилски царе, като говори за красотата, туря в устата на възлюбената думите, че нейният възлюбен, по красота, личи между десетки хиляди хора. Тук се говори за външна красота. Но трябва да се знае, че красота без съзнание не съществува. Без мъдрост, без съзнание, красотата може да се вкисне, да се превърне в оцет. Когато тази киселина влезе в организъма, тя изсушава. Ако пък красотата е образувала вино, всички знаят, какво е действието на виното върху организма. То опиянява, огрубява човека. Това, което става с организъма, става и със съзнанието на човека. И тогава, щом попадне под влиянието на тази красота, човек губи съзнание, опива се и не може вече да разсъждава правилно. Тази красота е опасна област за човека. И в Писанието е казано: „Не любете света, защото неговата красота е опасна". Затова, именно, Христос е слязъл на земята, с милион ангели около себе си, които да учат, да направляват човечеството в Божествения път. Казва се по-нататък, че като видели красивите дъщери на човеците, ангелите се влюбили в тях, оженили се и останали на земята да живеят. Синът Божи трябвало сам да завърши своята мисия. Тия ангели и до днес още са затворени в плътта и не могат да се върнат назад в небето. Това е едно окултно предание за слизането на Сина Божи на земята. Мислите ли, че вие ще излезете по-силни от тия ангели? Щом влезете в света, и вие, като тях, ще си изберете по една възлюбена, за която ще се ожените, ще си родите три-четири деца, ще си направите къща и ще кажете, като някой от индуските философи: И тук се живее добре.
Като се натъкват на известни факти, хората искат да ги тълкуват, да се доберат чрез тях до истината. Обаче, както и да се тълкуват, фактите не представят още самата истина. Когато някой казва, че говори истината, това показва, че той сам не знае, какво нещо е истината. В прав, в абсолютен смисъл на думата, само онзи може да говори истината, който е съвършено чист, свят, добър и любящ човек. Вън от това положение, всеки обикновен човек говори факти, но не истината. Някой казва: Аз изнасям голата истина по еди-кой си въпрос. Апостол Павел пък казва: „Да се не намерим голи". Това значи: на небето трябва да бъдем облечени". Който говори голата истина, той говори факти на истината. Някой казва, че говори истината, а при това се смущава. Който говори истината, той по никой начин не може да се смущава. Ако музикантът владее своя инструмент и излива от него меки, фини тонове, може ли да дразни ухото на слушателя си? Обаче, ако взима тоновете фалшиво, дрезгаво, той ще дразни ухото на своя слушател. Дето има дразнене на ухото, там истината не съществува. Който говори истината, тоновете на неговия глас са чисти, меки, музикални, и той нито другите смущава, нито сам се смущава. Докато в мисълта, или в чувствата на човека съществува най-малкия дефект, това показва, че той още не може да говори истината. Това не трябва да го обезсърдчава, но той трябва да работи, да се повдигне, да преодолее всички спънки в своя живот. Ако един напреднал, в духовно отношение, човек, какъвто беше Апостол Павел, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже в края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобил, туй показва, че има възможности човек да изгуби всичко. Кога може човек да изгуби придобитото? Когато не спазва великите закони на живота и на природата. Най-после той казва, че всичко превъзмогнал, остава му само да разбере смисъла на живота.
Сега, ще напиша на дъската смесената дроб 1 1/24. Какво означава тази дроб? Тя е ребус за разгадаване. (- Дробта 1 1/24 означава едно денонощие и един час). — Възможно е да е така. Изобщо, на физическия свят рационалните числа показват един завършен кръг на движение. Какво число е нулата? (— Рационално, реално число). Ако отделим 1/24 част от даден кръг, какво показва това? Ако една стрелка обикаля даден кръг, както стрелката в часовника, при едно пълно обикаляне на кръга, тя ще образува едно рационално число. Ирационалните числа пък означават незавършени, духовни движения. Физическият свят се отличава от духовния по това, че в него всички движения, всички прояви са завършени, когато в духовния свтят са незавършени, т. е. имат начало, нямат край. Следователно, когато някой ви пита, какво нещо е физическият свят, кажете: Всяко нещо, което има начало и край, спада в областта на физическия свят. А всяко нещо, което има начало, няма край, спада в областта на духовния свят. Когато състоянията на човека се менят бързо, от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той живее на физическия свят. Когато състоянията на човека не се менят рязко, т. е. не минават от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той се намира в духовния свят.
Значи, духовният свят се характеризира с това, че става намаляване в състоянията, които човек преживява. Например, ако той изпитва голяма радост, постепенно се забелязва намаляване на тази радост. Или, ако човек изпитва скръб, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръб. Физическият свят е отличителен с резките смени: току що човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението, и той се обезсърчава, губи вярата си. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да превърне това състояние в положително, за която цел е необходимо да мине от физическия в духовния свят. Този е правият път на човешкото развитие. Иначе, скокове в развитието на човека не се допущат. Като казвам, че физическият свят се отличава с резки промени в състоянията на човека, искам да обърна вниманието ви на факта, че много от скърбите и радостите, които преживявате, не са ваши. Например, някога вие скърбите, без да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате някаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае, защо скърби, или защо се радва. Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл, само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие, човек да съзнава, защо скърби и защо, се радва.
Коя е причината, задето някой от скърбите и радостите ви не са ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човек участва в цялото, като във велик, общ организъм. Какво лошо има в това? Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в радостите и скърбите и на другите същества. Същият закон се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взимат участие в неговите скърби и радости. Когато взимате участие в скръбта на някой човек, вие влизате в неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начин имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието им не се пробуди, сами да разберат техния смисъл, те всякога ще търсят радостите, а ще искат да се освободят от скърбите. Щом разбере смисъла на страданията, човек ще дойде до положение сам да се освобождава и справя с тях.
Представете си, че по невнимание, върху ръката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намери майка си, на ръката му ще се образува малка раничка от азотната киселина. Ако върху кожата на някоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си към болното място и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощ, нито очаква други някои да й помогнат отвън, но бързо действа, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици са правили ред опити с жабите и са дошли до заключение, че жабите, както и всички останали животни, сами си помагат при случай на страдания. Например, ако на лявата страна на гърба на жабата сипят малко азотна киселина, а същевременно прережат двигателните нерви на левия й крак, тя с десния крак ще изчисти киселината от гърба си. Как ще си обясните този факт? Защо детето, което е по-умно от жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага? Ако ризката на някое дете се запали, то веднага бяга при майка си, да я изгаси, но докато стигне дотам, ризката му изгаря, а то се поопърля.
Казвате: Чудно нещо, как да не се сеща това дете, какво да направи, ами трябва да бяга при майка си, тя да му помогне? — В духовно отношение, и вие сте такива деца, и постъпвате по същия начин, като тях. Като сипят една капка духовна азотна киселина върху ръката ви, вие бягате ужасени, и дето когото срещнете, оплаквате се и питате, какво да правите, за да се премахне болката ви. И най-после, намирате един умен човек, който взима малко памук и изтрива киселината от ръката ви. Тия хора, като познават законите, всякога влизат в света с ръкавици, да не сипват по ръцете им азотна киселина. И в невидимия свят съществата турят на ръцете си бели, хубави ръкавици, да се предпазват от азотната киселина. Там състезанията са по-големи от тия на физическия свят. Значи, жабата по-лесно се освобождава от азотната киселина, отколкото детето, което е по-разумно от нея. Жабата повдигне крачето си и изчиства азотната киселина от кожата си. Детето пък, докато няма опитност, само не може да си помогне. Един ден, когато мине през тази опитност, само ще може да си помага.
Сега, като ученици, вие трябва да изучавате законите, сами да си помагате. За тази цел, ученикът, както и духовният човек, трябва да започнат от най-близките неща в живота си. Ученикьт трябва да знае, например, кога да ляга и да става, как да се храни и т. н. Някой ляга рано, в осем или девет часа, и след един или два часа се събужда. Това не е правилен, не е здрав сън. Когато спи, човек трябва да изкара съня си без пробуждане, непреривно. Като легне и заспи веднъж, да се събуди след като се е наспал добре и повече да не заспива. Ако се събужда няколко пъти през нощта, това показва, че или в кръвообръщението на човека има някаква неправилност, или стомахът му е разстроен, или страда от главоболие. Изобщо, безсънието се дължи на някаква дисхармония в организма. Когато не спи добре, човек сънува тежки сънища, което показва известна възбуденост в нервната система. Сънищата се подчиняват на известен закон. Изобщо, за всяко нещо има точно определено време. Разумният се съобразява с това време, а неразумният не признава този закон и нарежда работите си по свои разбирания. В това отношение, природата постъпва по два различни начина: онези, които не изпълняват законите й, тя ги оставя свободни, да правят, каквото искат, но затова и тя постъпва, както намира за добре. Към онези, които изпълняват законите й, тя има съвсем други отношения. Тя ги пита, какво мислят да правят, но когато намисли да върши нещо, тя им казва: Аз съм решила да направя еди-какво си, затова вземете предпазителни мерки. Казано е в Писанието: „Бог открива своите тайни на онези, които Го любят".
Следователно, човек може да живее по два начина: да върши всичко по своя воля, без да взима във внимание законите на природата; вторият начин е да живее според законите на природата и да бъде в пълно съгласие с нея. Каквото намисли да прави, той запитва природата. Тогава, нейните разумни същества ще му кажат, трябва ли да направи това нещо, или не трябва. На разумния човек тя казва: Начинът, по който искаш да постъпиш, не е правилен. Тя ще корегира начина му, ще му даде упътвания, както добрият учител постъпва със своите ученици. Когато природата дава съвет и на вас, вие трябва да бъдете готови, да корегирате мисьлта си, да пречистите желанията си, и тогава да пристъпите към реализиране на идеята си. За реализиране на идеите, първо се иска любов, а после страхът може да дойде. В някой хора става обратното: първо иде страхът, а после — любовта. Същото нещо се забелязва и по отношение на мъдростта: в едни хора първо иде мъростта, а после глупостта; в други пък е точно обратно: първо иде глупостта, а после мъдростта. Това са контрасти в живота, между които човек неизбежно се движи. Някой направи една голяма глупост в живота си, но после става разумен и разбира, че не е трябвало да направи такава глупост.
Сега, като ученици на тази Школа, мнозина намират, че много години вече, как следват в нея и нямат големи постижения. Какво искат да постигнат те? Знаят ли, колко години се изискват от окултния ученик, за да завърши той образованието си? Като ученик на земята, нужни му са 16—18 години учение, за да завърши образованието си. Тогава, колко години трябва да учи окултният ученик? Ако живеете на земята 80 години, почти една четвърт от живота ви отива за учение. Значи, за 80 години живот, прекаран на земята, една четвърт от него употребявате в учение; ако пък, като духовно същество, живеете 25 000 години, колко време трябва да прекарате в учение? Пропорционално на първото отношение, в духовния свят се изискват шест хиляди години учение. Значи, колкото повече човек се повдига, толкова повече времето за учение се продължава. По това се познава, че човек прогресира. Колкото човек слиза по-надолу към физическия свят, толкова повече времето за неговото образование се съкращава. Щом времето за образованието ви се съкращава, ще знаете, че вие не сте от напредналите ученици. Който иска в кратко време да завърши образованието си, той е подобен на плод, който скоро узрява.
Един ученик отишъл при един знаменит германски професор, с желание да следва неговите курсове и казал: Господин професоре, моля да ми предадете вашия курс в няколко месеца само; искам в скоро време да свърша. Има ли такъв курс? Професорът му отговорил: Когато Бог създал тиквата, определил за развитието й всичко шест месеца. Когато създал дъба, определил сто години за развитието му. Тъй щото, ако искаш дъб да бъдеш, трябва да следваш най-малко сто години, за да свършиш курса на моите науки. Ако пък искаш да станеш тиква, ще учиш само шест месеца. — Такъв е законът в природата. Който иска да стане чист и свят човек, той трябва да употреби дълъг период от време за изучаване на великите Божии закони. За тази цел, човек трябва да се домогне до великата Божия програма и да я изучава от любов, а не от страх. Не мислете, че Божествената програма нарушава програмата на земята. Ще кажете, че нямате време да изучите Божията наука. Не, и затова има време. Човек може да учи и когато спи. Това може да се потвърди с ред примери от живота. Например, някой ученик решава една задача, но не може да я реши. Опитва се веднъж, два, три пъти и не може да я реши. Вечета, като си легне, без да съзнава, той става, решава задачата си и пак си ляга. Като стане сутринта, вижда на масата си задачата решена. Чуди се, кой е могъл да реши задачата му. Значи, когато е бил в будно състояние, той не е могъл да реши задачата си, а в съня си я решил. Това показва, че и в сън човек работи.
Странни и чудни са законите на природата! Някой желае да стане богат, учен, силен човек, но колкото повече желае това, толкова по-големи спънки и препятствия среща. Най-после, той се уморява да се бори, да преодолява и се отказва от всичко: Не искам вече нито богатство, нито ученост, нито сила — да става, каквото ще. Щом се откаже от желанията си, щом се примири с положението си, всичко, каквото е желал, започва едно след друго да се реализира : богат става, учен става, силен става. Той се чуди, защо тия неща идат сега, когато вече се е отказал от тях.
Ще ви обясня, защо природата работи по този начин. Да желае човек нещо, това значи да събира материал за изработването на това свое желание. Той събира материал, а природата го взима. Когато събере достатъчно материал, природата ще го изпъди вън, ще затвори вратата след него и ще започне да работи година, две, три или повече, според желанието, което е проектирано от човека, и като свърши работата си, предлага я на онзи, който е доставил нужния материал. Като не знае този закон, човек казва: Природата ме забрави. Не, природата не те е забравила, но трябва да имаш търпение да чакаш. Като свърши работата си, тя казва: Ето твоето желание се реализира. Тъй щото, пожелайте нещо и го забравете. Ако с вашите желания постоянно хлопате на вратата на природата, тя няма да ви отвори. Тези желания ще се реализират в други съществувания. Срещате някой човек, който ви обича, а вие се чудите, защо ви обича. Някога вие сте пожелали този човек да ви обича и сега, когато сте забравили това свое желание, той ви среща и ви обиква. Неизповедими са Божиитте пътища.
Сега, от всички се изисква работа, четене и учение. Не е достатъчно само да четете онова, което великите хора са писали, но трябва да изучавате законите, по които те са работили. Като изучавате един писател, трябва да видите, отде е черпил той своето знание. И като вървите от един писател към друг, ще дойдете най-после до онзи, който е черпил направо от Първоизточника на нещата. Всички велики хора са работили и работят в същото направление. Те коментират една и съща идея по различни начини, вследствие на което я правят достъпна за вашия ум. В това отношение, всички велики хора имат своето място. Важно е всеки да знае мястото, което трябва да заеме в живота.
Много от религиозните хора се стремят към видения, искат да видят нещо. — Ако е въпрос за физически видения, всякога можете да имате такива. Достатъчно е да отидете един път на кинематограф, за да се върнете обогатени от видения. Там ще видите, колкото щете фантазии. Смисълът не е в тези видения. Привилегия за човека е да види онази безкрайна лента на Битието, която датира от създаването му до днес. Това е достъпно само за високо напредналите ученици. Останалите могат да философствуват, колкото искат, защо светът е създаден така, а не иначе. Който иска точно да знае, как е създаден светът, той трябва да се върне по лентата на създаването на света и да дойде до първия момент на това създаване; оттук, по същата лента ще върви напред, като минава през векове и епохи, докато дойде до настоящия момент. Само по този начин той ще има пълна и ясна картина за цялото Битие.
Като говорим за създаването на света, имаме пред вид неговата физическа страна. Физическият свят е подобен на дреха, която всеки ден събличаме, за да се облечем на другия ден в нова, по-хубава, по-устойчива. Новата дреха, в която се обличаме, е дрехата на духовния свят. Като съблечем нея, ще облечем още по-хубава — дрехата на Божествения свят. По същия начин и светът се създава. При всеки нов свят, видим или невидим, се създават нови дрехи, нови облекла, нови форми, в които създаденото се облича. Като наблюдава различните форми в света, човек с пробудено съзнание трябва да внимава, да различава тия, които са създадени от човека, от ония, създадени от Първата Причина. Според това, той трябва да знае, как да постъпва с едните и как — с другите.
Преди няколко деня показвам на учениците си едно малко дръвче и казвам: Ще внимавате, никой да не бута това дръвче; искам да направя с него един опит. След няколко деня, две сестри седели при това дръвче и се разговаряли помежду си. Дошъл при тях един брат, и като видял дръвчето, извадил ножчето си и започнал да го окастря, според своите знания по градинарство. Сестрите не му казали нищо. Те мислили, че той разбира от тази работа, затова така смело се заема да кастри дръвчето. Като видях дръвчето така окастрено, попитах брата, защо е направил това без позволение. Преди всичко, той още не е завършил науките си в тази област. Не се режат дръвчетата така. Сегашното градинарство е изопачаване на природата. Природата на много дръвчета е изнудена, те на сила са станали високи. После, градинарите отрязват върховете на тия дървета, за да върнат енергиите им надолу, да ги направят по-дебели. Значи, енергиите на дърветата се препращат по изкуствен начин ту нагоре, ту надолу. Дърветата трябва да се развиват естествено. По същия начин и вие кастрите своя живот. Дойде някой със своето ножче, направи една или друга операция. Като види, че някой е понадебелял малко, отправя енергиите му нагоре, като казва: Нагоре трябва да вървиш! Като тръгне много нагоре, обръща енергиите му надолу, към корените. При това положение, и той сам не знае, накъде да върви, в какво да вярва. Човек трябва да вярва в онова, което е дълбоко вложено в него: първо, той има стомах — реалист ще бъде; после, той има дробове — духовен ще бъде; най-после, той има глава — Божествен ще бъде. В това отношение, човек е подобен на дървото, което има корен, стъбло и клонища. Значи, той ще се развива по начин, по който дървото се развива. Това показва, че само във физическия свят има кастрене, но не и в Божествения. Кастренето е закон на кармата. Присаждането е също така кармически закон. В любовта няма абсолютно никакво кастрене, никакво присаждане. В Божествения свят нещата се развиват правилно, естествено, без никакво давление отвън.
Като наблюдавате развиването на вашия живот, забелязвате две течения: едното е под влиянието на кармическия закон, а другото, — под влияние на Божествения закон или закона на Любовта, на дихармата. Ако работите едновременно с двата закона,, ще се намерите в противоречие със себе си, с окръжаващата среда и с Божествения свят. От вас зависи, как да живеете. Ако живеете по първия закон — кармическия, ще ви кълцат. Ще се намерят много градинари, които ще ви кастрят и присаждат. Ще дойде един градинар, ще отправи соковете ви нагоре; ще дойде друг, ще отправи соковете ви надолу. В края на краищата, от вас нищо няма да излезе.
Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша". Това значи: който има желание да учи, той може да се учи. За да се учи и да постигне това, което желае, човек трябва да има търпение. Без търпение нищо не се постига. Казвате: Как да придобием търпение? — Търпението се регулира чрез дишането. Колкото по-дълго време човек може да задържа дишането си, толкова по-голямо е търпението му; колкото по-малко време задържа дишането си, толкова по-малко е търпението му. Който иска да развива търпението си, той трябва да започне да задържа дишането си, в първо време десет секунди, после — петнадесет, двадесет, половин минута, една минута и т. н. Това не може да се постигне изведнъж, но след много упражнения. Като стигне до една минута, пак ще увеличава постепенно, докато стигне две, три и повече минути. Ако някой стигне до десет или повече минути, той минава за голям адепт. Години работа се изисква, за да достигне човек това нещо. Някои, като задържат дишането си няколко секунди, започват да се страхуват, да не се пръсне сърцето им, или да не се скъса нещо в дробовете им. Като правят тия упражнения за дишане, те трябва да бъдат тихи и спокойни, с будно съзнание в себе си. Дишането е най-добрият начин за развиване на търпение. При това, дишането трябва да става така, че никой да не забелязва, че дишате.
Сега, изпейте гамата, от долно до до горно до с движения на ръцете, както беше дадена в миналата лекция.
„Бог царува на небето, Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"
35. Лекция от Учителя, държана на 20 май, 1927 г. София.