Младежки окултен клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)
Отношение между мисли и чувства
Т. м.
Кой е най-лесният, и кой – най-мъчният отговор?
Да допуснем, че имате две успоредни линии. Какво съдържание имат те? Какво ще стане с тях, ако се пресекат? Ще кажете, че нищо особено няма да стане. – При едни условия, това пресичане не означава нищо, но при други – много значи. Нищо и нещо имат два различни знака: нищо има знака минус, а нещо – плюс. Как ще означите геометрически частицата “не“и частицата „да“?
Кой е по-голям: който дава, или който взима? На този въпрос може да се отговори по два начина: Когато богатият дава доброволно, той е по-голям. Когато бедният взима с благодарност и той е голям. Ако богатият дава насилствено, малък е; ако бедният взима и не благодари също е малък. Силният всякога дава. Когато двама юнаци се борят, единият дава, а другият взима. Да победиш противника си, това значи, да му предадеш нещо от себе си. Той престава да бъде препятствие на твоя път, но същевременно е получил нещо от тебе. Някой мисли, че като унищожи противника си, победата е на негова страна. – Това е криво разбиране. Целият свят е пълен с такива разбирания.
Казват, че природата трябва да се победи. Какво се разбира под „победа над природата“? Да победиш своята низша природа е едно нещо. Да победиш външната природа, това е друго нещо. Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа? Така само се говори. Казваш, че можеш да бъдеш учен. И това е само твърдение. Учен си, но в какво отношение? Казва се „учен“, „неучен“. Какво означава буквата “н“? Къде е силата в отрицателната частица „не“? Казваш: Не обичам да правя зло. Силата е в частицата „не“. В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло. Какво означава частицата „ще“? Каква част на речта е тя? Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо. Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица. Казваш: Ще ти взема парите. Какъв знак ще турите на това изречение? Преведете го в геометрическа форма. Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре. Трите успоредни линии представят три реки или три канала. Още много неща може да представя буквата „щ“. В случая, ъгълът показва, че ще боравите във физическия свят, в гъста материя, на която трябва да знаете законите.
Един химик отправя едно вещество нагоре в пространството. Това вещество няма съзнание. Вие правите усилия да го насочите нагоре. „Ще“означава сили, с които, в случая, вие разполагате. Буквата „щ“означава вътрешна активност. Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“. Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен. За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен. Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай. – Кога? – Когато кажеш истината. Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш. Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата. Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула. Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя. И материята има отношение към числата и формите. Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила. Значи, материята, която изпълвала пространството, се диференцирала и видоизменила, като се образували две противоположни полушария. Така се образувало числото 2 – борба между две единици. За да се прекрати тази борба, явило се числото три, което показва, че силите в природата са взели известно направление. Значи, разумното в природата е взело надмощие и светът започнал да се създава.
Казват, че Питагор дошъл до числото 4, което показва завършен процес. Вие разбирате нещата най-много до числото 4. Може да броите и смятате до милиони, но разбирате само до числото 4. Казва се, например, че човек има 4 тела: физическо, тяло на чувствата, тяло на мисълта и тяло на разума или причинно тяло. С други думи казано: физическо тяло, астрално, умствено и причинно. Колцина от вас се качвали в причинното тяло, да видят, какво представлява причинният свят. Той е свят без никакво противоречие. Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия. Тогава вие сте в причинното си тяло. Оттам слизате в мисълта – в умственото си тяло и не можете да направите разлика между мислите и чувствата си. Наистина, непроявеното, нереализираното чувство е мисъл. То е обект на мисълта. Ти търсиш правилен път за реализирането му. И тъй, като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение. Мисълта е реализирано разумно чувство. Ето едно понятие, върху което трябва да мислите. Мислите и чувствата не са идентични: когато чувствуваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго. Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение. Щом мислиш, ти се движиш; щом чувствуваш, ти си напрегнат и казваш: Иде ми да се пръсна! Това са отвлечени въпроси, които нищо не ви ползват. Те имат значение само за онези от вас, които се занимават със скритите сили в природата.
Имате едно езеро, в което от една страна се влива вода, а от другата – изтича. Водата, която се влива, пълни езерото, но същевременно донася пясък и други утайки, които се наслагват на дъното му. Водата, която изтича, празни езерото и го чисти от утайките, изнася ги навън. Кой от двата процеса е по-силен: втичането, или изтичането? – Втичането е по-силен процес. По аналогия на това, питам: Кой процес е по-силен – чувствуването или мисленето? По този въпрос учените и философите са раздвоени. И окултистите са раздвоени и те имат две мнения по въпроса. По този въпрос природата е строго определена. Според нея, за да постигнеш едно желание, ти трябва да знаеш, какви са неговите свойства, какви чувства го подтикват и кога се проявява. Първо идват условията, а после времето, като врата за минаване. Например, нивата е разорана, имаш жито за сеене, имаш кола за пренасяне и чакаш само времето за да посееш. Казваш: Нямам условия, нямам средства. – Може да имаш и условия и средства, но ако не знаеш времето, кога да използваш условията, няма да постигнеш желанието си. Ако не спазиш времето за сеене, добрите условия могат да пропаднат.
Като ученици, изучавайте занаятите и изкуствата, като метод за постигане на своите желания. Всеки от вас трябва да има поне един занаят, в който да вложи ума си. Дали ще бъде земеделец, шивач, готвач, не е важно. В това разнообразие, именно, хората се възпитават едни – други. – Искам да бъда поет. – Всички не могат да бъдат поети. – Искам да бъда философ. – Всички не могат да бъдат философи. Философът работи с малко материя. Какво ще прави той, като дойде гладът? Той може да обясни причината на глада, но не може да го задоволи. – Как се задоволява гладът? – С храна. Човек яде, храни се, за да задоволи глада, да му услужи. Гладът е господар, а човек – негов слуга. Каже ли господарят, че иска да яде, слугата веднага отговаря: Господарю, на твое разположение съм, ще ти услужа. Дойде жаждата – друг господар. И тя казва: Жаден съм, вода искам. – Господарю, сега ще донеса вода. Дойде зрението – трети господар. – Светлина искам! – Сега, господарю и светлината ще дойде. Човек има много господари. Ще кажете, че човек е господар на очите си, на своето зрение. Не, той е слуга на очите си. Човек е слуга на ушите, на ръцете, на краката си. Един ден, когато краката се откажат да ходят, човек разбира, че те, наистина, са негови господари. Щом краката не искат да ходят, човек седи на едно място. – Защо не ходиш? – Днес господарят не е разположен.
Приемете новото знание, което иде в света. И вашето знание е на място, но трябва да го преведете в духа на новото, както се превеждат дробите към общ знаменател. Математиците си служат с ред формули, знаци и уравнения, които също трябва да се подвеждат към живота. Затова, обаче, трябва да се изучават законите на човешкия дух, душа, ум, сърце и воля. Който не знае тези закони, той се обезсърчава. Кой се обезсърчава: господарят, или слугата? Ако се обезсърчаваш, ще знаеш, че си слуга, не служиш добре на господаря си. И господарят се обезсърчава. Щом и господарят се обезсърчава, той не е господар, но слуга. Той си е въобразил, че е господар. Изобщо, господарят никога не се обезсърчава. Той е господар на условията, на времето, на силите, с които разполага. Сбъркал си нещо, слуга си. Невежа си, слуга си. – Слуга ли съм? – Че кой човек не е слуга? Когато се съберат няколко слуги, един от тях им става господар. Той играе роля на господар, но временно.
И тъй, определете отношенията, които съществуват между мислите и чувствата ви, за да видите, какво можете да постигнете с тях. Нека всеки си отговори, какво иска да постигне в живота си. Някой иска да свърши по философия, друг – по естествените науки, математика или медицина, трети – да стане инженер или архитект. Какво се постига с тези науки? Свършил си по биология. Какво ще постигнеш с биологията? Един окултен ученик разказвал, че в три последователни прераждания следвал по математика и свършвал университета отлично. В края на краищата, пак не разбирал математиката в живота. – Защо не я разбирал? – Защото бил слуга. Да разбираш, значи, да си господар на всички положения. Математиката не може да се разбере, тя трябва да се живее. Както животът се развива и променя, така се мени и математиката. Висшата математика подразбира отношения между резултати. В математиката взимат участие времето и пространството, количеството на веществото, както и математическите и геометрически отношения между едно съзнание и друго, между един и друг ум, между едно и друго сърце.
Казваш: Много обичам този човек. – От гледище на математиката, ти си дал много. – Той ме обича малко. – Значи, не е дал толкова, колкото получил. Много си дал, малко са ти платили. Дал си нещо ценно от себе си, в замяна на което не си получил, колкото си очаквал. Казваш: Няма обич в света. Искам да ме обича някой. – Дай му пари и не очаквай да ти ги върне. Това е на математически език. Иди при търговеца, дай му пари и кажи: Искам да ми дадеш стока. Дали той ще ти даде стока, или не, това е въпрос. Той казва: Ти ме обичаш. Дали аз те обичам, това е друг въпрос. – Ето една философия, която не съществува в живота. Тя се среща само в книгите. Математиката я нарича „отношения на мъртви величини“.
Сега, да дойдем до реалното в живота. Като обикнеш някого, първо се запитай, какъв търговец е, има ли от тази стока, за която плащаш и може ли да ти даде от нея. Като отиваш при него, първо прегледай стоката му и като се увериш, че има това, което искаш, тогава му кажи, че го обичаш. Ще кажеш: Ето, давам ти хиляда лева, срещу които искам нещо от тебе. С това въпросът се свършва. Някой ти пише любовно писмо. С това той те задължава. Лесно се казва, че обичаш, но и ти трябва да туриш нещо в писмото. Срещу полученото и ти ще дадеш нещо. Между хора, които се обичат, трябва да става правилна обмяна. Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо. Не можеш да обичаш един плат само за външния му вид. Платът трябва да има съдържание. Така той придобива цена. И човек трябва да има съдържание – неговите добродетели. Не можеш да обичаш нещо, ако то няма ценност.
Ново разбиране е нужно на хората. Ако живеете по старото разбиране, всичките ви задачи ще останат неразрешени. – Ама родили сме се. – Че се раждате, това е предприятие. Че растете, това е пак предприятие; че учите, това е също предприятие. Всичко, което вършите, е все предприятие. В края на краищата, всичките ви предприятия фалират. Казваш: Родих се, учих, свърших училище с отличие, работих, спечелих пари, но и знанието отиде и парите отидоха и здравето отиде – загазих. Нищо не ми остава, освен да умра. На търговски език казано: Фалирал си вече. И търговецът, като вижда, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, най-после казва: Няма какво да се прави, ще фалирам. – Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Ще извикаш кредиторите си и ще кажеш: Господа, не мога повече да карам така – обърках се. Вземете поне 10% от това, което имам. Така фирмата изчезва. Този е старият начин на ликвидиране. Аз привеждам фалимента със следния език: Падане на едно правителство, качване на друго. Напущане на една нива, обработване на друга. За мене процесите са строго определени. Ти трябва да знаеш, защо спиш и защо ставаш от сън; защо работиш и защо почиваш. Почивката, сънят подразбират освобождаване от нещо. Будното съзнание подразбира активност. Щом не можеш да почиваш, да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде друго съзнание да те смени. Всяко време, което природата ти е определила, ще го използваш разумно. Ще се пълниш и ще се празниш. Така и войникът – пълни и празни пушката си. Казваш: Куршумът излезе навън. – Какво от това? Изпразнила се пушката, а после ще се напълни. Пушката е опасна, но има безопасни уреди, например, помпата е безопасен уред. И тя се пълни и празни, но с вода. Това е законът на приливи и отливи, на втичане и изтичане, на пълнене и празнене.
Изучавайте законите и силите на природата, за да се справяте с тях. Те действат върху човека и, ако не може да се справи с тях, те се отразяват неблагоприятно върху него. Всичко, което става във външната природа, става и в човешкия организъм. Не мислите, че всичко идва отвън. Например, детето очаква всичко от майка си и баща си. От една страна, те нареждат работата му, но от друга страна и природата се грижи за детето. И ти имаш условия и средства за живот. Около тебе навсякъде има въздух, но сам ще го дишаш. През носа или през устата ще поемаш въздух, но сам ще правиш това. И ако те питат, защо дишаш, какъв отговор ще дадеш? Задавал ли си въпроса, защо дишаш? Ти живееш и дишаш. В този смисъл, дишането е един от процесите на живота. Ако не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза през очите ти, не можеш да мислиш. И мисълта е процес на живота. Яденето е също такъв процес. Без светлина, вода, въздух и храна няма живот. И съзнанието има отношение към живота. То определя, какво сме постигнали и какво не сме постигнали. В съзнателния живот на човека има нещо, което го радва и друго, което не го радва. Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах. Какво означава това? Все едно, че отиваш да се къпеш и оставяш на брега всичко, каквото носиш със себе си: дрехи, пари, книги. Като влезеш във водата, казваш: Нищо не постигнах. – Нищо не си постигнал, защото всичко остави на брега. Щом се окъпеш, ще се облечеш, ще вземеш чантата с парите и книгите си и ще си отидеш.
Какво разбрахте от това, което ви говорих досега? – Човек трябва да служи разумно на господаря си. – Той има много господари. На кого от тях да служи? – На всички. – Не, първо ще служи на най-големия, а после на другите – по ред.
Сега искам от вас да напишете един списък на всички занаяти, защото ще станете занаятчии. Като донесете списъка, целия клас ще турим на работа. Аз ще прегледам списъка, да видя, какво можем да направим, т.е. кои занаяти до използваме. – Не разбираме, защо ще ставаме занаятчии. – Когато хората не разбират работите, те пеят и свирят. Когато са свободни, те също пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят ви е заминал за малко. (Учителят свири тихо и нежно на цигулката). – Можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо си отива, отлетява вече. Новото идва в живота. Свободните хора пеят, а които не са свободни, плачат. (Учителят пее думата „хензи“). Всичко старо – страдания, несгоди, падания, ставания – си отива. Новото идва. Това се нарича в музиката „опресняване“. Всички музиканти търсят нови методи, нови разрешения. По този път е вървяла музиката и досега.
Разбрахте ли, каква ще бъде темата ви за следния път? – Да напишете списък на всички занаяти.
Животът на съвременните хора е еднообразен. В природата няма еднообразие. Въпреки това, хората се стремят към еднообразие, поради което се натъкват на големи несъответствия. Всички искат да бъдат богати, никой не желае да бъде беден – това е еднообразие. Всички искат да бъдат учени, въпреки това, малко са учените. Всички искат да бъдат силни, а при това, малко са силните. И малката мушица иска да бъде силна. Важно е да знаеш, кога да бъдеш силен, богат, учен. Трябва ли всякога да бъдеш голям? Ако те гонят, трябва да минеш през една малка дупчица. Като си голям, ще можеш ли да минеш през нея? Ще се заклещиш вътре. В този случай, колкото по-малък си, толкова по-добре за тебе. Щом се премахват препятствията на пътя ти, можеш да станеш голям. В този смисъл, силата, знанието, богатството, здравето са условия на живота, които трябва разумно да се използват. Даже и да са лоши условията, пак трябва да се използват.
Често хората губят целта на живота си. Задача на човека е да постигне не само общата цел на своя живот, но и целта си за всеки ден. Ето защо, казвам: Пазете равновесие на силите в своето съзнание. Като изгуби равновесието на силите си, човек се обезсърчава. При това положение, каквато работа започва, все я отлага. Пак започва, пак отлага. Има убеждение, но се отказва от него. Той започва много работи, но в нищо не издържа. Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път. Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога. Като ви говоря за отношения, аз имам предвид първо, отношенията ви към Бога. Чрез тях ще определите отношенията си към хората. Ако вярваш само в Бога, ти не можеш да определиш отношенията си към своя ближен. Да имаш отношение към Бога, това значи, да придобиеш Неговото знание, чрез което започваш да разбираш света и окръжаващите. Само по този начин, животът ви ще потече правилно.
Като ви наблюдавам, виждам, че вие не знаете, какви трябва да бъдат отношенията ви едни към други. Това незнание внася дисонанси във вашия живот. Когато учениците не учат, учителят е недоволен от тях. Ето един дисонанс. Недоволството нарушава равновесието на силите. Какво знание може да придобие ученикът, който е нарушил равновесието между силите на своето съзнание? Той не се интересува от нищо, следователно, не може да учи, не може да придобива знания. Някой ученик казва: Защо ще уча математика? Защо ще уча геометрия? Мнозина гледат на тези науки като на отвлечени. Всъщност, те имат конкретно приложение в живота. От гледището на някои хора, много науки са отвлечени. Според тях, биологията, психологията, математиката са отвлечени науки. Психолозите говорят за душата, но се питат: Къде е душата? Говорят за ума и питат: Къде е умът? Умът работи чрез мозъка. Значи, неговото място е в главата. Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е. чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно. Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система. Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи. Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система. Докато те са в хармония, животът ви ще бъде хармоничен. Щом се наруши тяхната хармония, човек нищо не може да постигне. Най-малкото смущение в тези системи се отразява на целия организъм.
И фабрикантът, и инженерът бдят за състоянието на главната машина във фабриката. Те имат точни инструменти, с които определят състоянието на машината. Като ученици, трябва да изучавате живота, да не ставате причина за нарушаване на неговата хармония. Недоброкачественото масло задръства колелата и машината не може да върви. Някога забравяте да намажете колелата на машината. Тогава се чува силно скърцане – машината пак не върви. Животът е сложна машина. И човешкият организъм е сложна машина. И досега още учените не са го разбрали. В сравнение с другите системи, мозъчната система е създадена най-късно. Тя е страница, която се пише и до днес. Ето защо, преди да дойде до тази система, човек трябва да изучи симпатичната нервна система – неговото старо отечество. Човек се е преместил вече в новото отечество – в главата, в мозъчната система, по-сложна от симпатичната. Следователно, който изучава мозъка, трябва да има представа за всички системи. Първото условие за учене е любов към знанието. Любовта изключва всякакво недоволство.
Първото нещо, което се изисква от вас, е да се справите с господаря на недоволството. Той е недоволен от вас, че не знаете да слугувате. Щом не си добър слуга, всякога ще бъдеш недоволен. Много естествено. Започваш една работа, но не я свършваш и господарят не ти плаща. Казваш: Толкова време работя и нищо не съм получил. – Нищо не си получил, защото нищо не си свършил. Значи, човек е недоволен, защото не е получил това, което е очаквал. За да получиш очакваното, трябва да работиш. Гладен си, но не можеш да намериш хляб. Ще учиш, ще работиш и хлябът ще дойде при тебе. Понеже си слуга в живота, ще бъдеш разумен. Само разумният постига желанията си. Знайте, че вие сте дошли на земята да слугувате. Вашите господари са добри, умни хора. Те отдалеч ви познават. Като види, каква храна носиш, господарят – стомахът знае, дали си умен, или не. Почнеш ли да се превиваш от болки в корема, господарят казва: Вън, друга храна ще донесеш! Веднага викаш лекар и той ти препоръчва диета. Като страдаш известно време, ще се научиш, каква храна да даваш на господаря си. Под „диета“аз не разбирам гладуване, но да правиш добър избор на храната. Истинската храна е добрата диета. Чистата вода е също диета. Правилните отношения са пак диета. Доброто поведение, добрата обхода подразбират правилно даване – вземане. От всички се иска честност в отношенията.
Двама приятели разговарят. Единият се оплаква, че някъде го наругали, грубо се отнесли с него. Понеже бил силно засегнат, той предава на приятеля си случая така живо, като че сам ругае. Другият казал: Като са те ругали и мене ли трябва да ругаеш? Не можеш ли по-спокойно да разказваш? Казвам: Иди при приятеля си, кажи му, че господарят ти е недоволен от тебе и те наругал малко. Ти искаш да предоставиш господаря си толкова живо, като че ли се намираш пред него. Никога не повтаряй едно и също нещо два пъти. Паднал си от едно дърво, не си спомняй повече за този случай. А ти, къде кого срещнеш, все за това приказваш. Ако искаш да ти е мирна главата, забрави, че някога си падал. Загубил си хиляда лева, трябва ли да разказваш на всички? Че някой те обидил, трябва ли да повтаряш обидната дума? – Ама той ме нарече мазник! – Не повтаряй думата. Пази се от повторенията на нещата. Какво лошо има в думата „мазник“? Който обича да намазва нещата, той е мазник. Вие търсите в думите онова, което те не съдържат и се настройвате срещу хората. Кажи си: Направих една грешка и ме намазаха. Повече не искам да греша. Не искам втори път да ме намажат. Турям точка на това. Щом не греша, няма да ме намазват.
Анализирайте нещата. Дойде ви една скръб, анализирайте я. Питайте я, откъде идва. Скръбта идва от далечен път. Тя е облечена с дебело зимно палто, отгоре наметната с шуба, затова изглежда голяма. Свалете шубата и, съблечете палтото й и ще видите, колко е слаба и малка. Щом я съблечете, пуснете я вън, с тънките и дрехи, да видите, как ще се сгуши! Не само скръбта, но всички трябва да се съблечете. Под „събличане“разбирам определяне на отношенията, които трябва да съществуват между вас. Не си въобразявайте, че мъчнотиите в живота ви са непреодолими. Че животът е труден, така е, но че мъчнотиите ви са големи, това е преувеличено.
Сега се обръщам към вас, младите и казвам: Вие не сте още хора на мисълта, затова, съветвам ви, да се справите с чувствата си. Чувствата имат отношение към живота. Яжте, пийте, но разумно. С други думи, казвам: Не преяждайте, не препивайте. Щом преядеш и препиеш, животът ти се обезсмисля. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее; не ти се работи, нищо не те интересува. Да се обърнем към светлата страна на живота! Всички неща в живота са упражнения.
Пишете върху темата: „Отношение между числата от 1 – 4“. Колко отношения съществуват между тези числа? Може ли да намерите тези отношения и в природата? Например, животните имат по четири крака. Мислете, къде още може да срещнете това число.
– Само светлият път на мъдростта води към истината.
– В истината е скрит животът.
16. Лекция от Учителя, държана на 13 януари, 1933 г.
София – Изгрев.