И ще доведат всичките ви братя

Беседи

Неделни беседи

Този е живият хляб (1934–1935)

И ще доведат всичките ви братя

„И ще доведат всичките ви братя.“

Отче наш.

„Ще се развеселя“.

Ще говоря върху 20 стих от 66 глава на Исая

Има една конкретна страна на живота. Аз наричам конкретно това, което в даден случай, в даден момент може да се осмисли. Аз наричам конкретно това, което в даден момент има връзка с последващето, с настоящето, с миналото и с бъдещето. За нас важат само онези неща, които в даден случай нашето съзнание може да схваща. Аз не говоря за обикновеното съзнание, защото такова съзнание има и у животните. Аз наричам конкретно, реално това, което носи радост и веселие, което осмисля живота, което в даден момент може да се схване от нашето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръх съзнание. Животът носи всичките възможности, а противоречията в живота произтичат от онзи факт, от онова неразбиране на законите, по които животът се проявява. Например, вие не знаете причините за погрешките, за спънките в света. Ако знаете причините за погрешките и за спънките в света, много от тях могат да се избегнат. Казваме: Имам една погрешка. Според мене погрешката е онова, което в даден случай представя най-голямото благо за вас. По-голямо благо от една погрешка няма. Защо? Погрешки прави само природата. Човек не може да направи погрешка. И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето. Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание. Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка? Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме. За изяснение например ще вземем яйцето. Каква погрешка може да направи яйцето? Да се търкули някъде, не може. Да удари някого, не може. Да направи някаква пакост, не може. Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия. Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли. И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето. Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост. Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо. Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце. Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах. Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце. Представете си колко голямо ще е било това яйце. Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата. Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата. Сега вие не питайте защо стават погрешките. Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали. Днес всички хора мислят за последствията на един свят. Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката. Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието. След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове. Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях. Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове. Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята? Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание? Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето? Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно. Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други. Това са наши схващания. В природата има и сиромашия, има и богатство, но по какво се отличава богатството в природата от това на хората? Когато някой се приближи до богатата природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи си и ще му даде нещо. Щом се приближава при сиромахкинята природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън. Законът е такъв. Ако си сиромах, иди при богатата природа. Ако си богат и искаш да се освободиш от неволята на богатството си, иди при сиромахкинята природа. Сега вие можете да кажете, че това са философски твърдения. Не, това е една реалност. Аз разсъждавам конкретно. Животът, това е богатата природа. Като се ражда човек, това представя богатата природа. Смъртта, това е сиромахкинята природа. При раждането си човек е сиромах, а природата му дава. При смъртта си човек е богат, а природата го обира. Това са факти, но защо е така, не може да се каже – така е. Ако си бил ударен и природата те обере, ти си живял правилно. Ако не си бил ударен, ти нищо не си разбрал от живота. Трябва да те надарят, и после да те оберат. Или да ти дадат нещо, и после да го вземат назад. Според вашите обикновени разсъждения, вие ще кажете – защо трябва да ми го вземат. Аз ще обясня това нещо. Природата някой път може да ти даде нещо, и после като помисли, че ти е дала малко ще каже: Дай това нещо назад. След това, тя ще ти даде нещо повече. Като не разбираш законите, ти ще искаш да скриеш нещо от това, което природата ти е дала за себе си. С това именно, ти ще се намериш в беля. Че си задържал нещо за себе си, в това няма никаква погрешка, но ще се спънеш в разбиранията на природата. Животът седи в две неща: Да ти дадат и да вземат нещо от тебе. Каквото Бог ти е дал, и ти ще дадеш. Не задържай нищо за себе си от това, което Бог ти е дал. Задържаш ли нещо, колкото малко и да е то, ще бъде едно нещастие за тебе.

„И ще доведат всичките ви братя.“ Защо ви са братята? Животът без братя няма никакъв смисъл. Когато дойдат братята, вие всякога се радвате. Кога се радват младите моми? На кого се радва младата мома? – На брата си. На кого се радва майката? На брата си. На кого се радва бащата? На брата си. На кого се радват учителите? На братята си. На кого се радват господарите? На братята си. Всичките имат братя, на които се радват. Аз взимам брата като символ на богатата природа, която всичко дава. Сестрата пък е обратният процес. Сестрата означава това, което природата взема. Братът е животът, а сестрата е смъртта. Може да не ви харесва това, може да имате съвсем други възгледи, и мене ми е неприятно, но така е. След като взема билет за някой концерт, или за някой театър и не ми хареса, и мене ми е неприятно, но взел съм вече билета. Всички казват, че музиката е гениална, но мене не ми се харесва. В такъв случай, или аз, който съм взел билета, не разбирам от музика, или онзи, който свири, не изпълнява добре. Едно от двете. По-вярно е, че аз, който съм взел билета, не разбирам. Онзи, който свири, има около себе си 40–50 души, които управлява. Но онзи, който е взел билета, не му харесва музиката.

„И ще доведат всичките ви братя.“ Значи, първо започва с положителното. Някой казва: Защо не дойде сестрата? Първо дохожда братът, а после ще дойде сестрата. Като дойде сестрата, ти трябва да отвориш кесията си. Понеже сега сте сиромаси, природата иде с брата, а когато забогатеете, тогава ще дойде със сестрата. Сестрата, това е най-големият бирник в природата. (Може) да ви е малко неприятно, но това е само за изяснение. Ако при сегашните условия на живота имате само раждания без смъртта, какъв ще бъде животът? Или ако имаш(е) само даване, а нямаше вземане, какъв щеше да бъде животът? Той щеше да бъде наполовина само проявен. Да даваш, това значи да се проявиш. Докато си в училището, професорът ще ти държи лекция една, две, три, четири, години наред, но щом завършиш училището, ти ще излезеш и ще трябва да се проявиш, ти трябва да започнеш да даваш. Да даваш от това, което си възприел. Ти ще започнеш да даваш от себе си. Какво лошо има в това да започнеш да даваш малка част от това, което учителите са ти дали? Значи със смъртта природата ни учи на онзи истински път да предадем, да нямаме страх. Нас ни е страх от смъртта понеже не разбираме какво нещо представлява. Страшна е смъртта за онзи, който не я разбира, за онзи, който я разбира, няма по-добро нещо от смъртта. Страшна е смъртта за онзи, който не я разбира, защото тя ще се представи пред него с най-страшното лице. Надали има по-страшно лице в света от това на смъртта, но надали има по-красиво лице от това на смъртта. Две неща има смъртта: Красиво и страшно лице.Красива е тя за онзи, който я разбира; страшно лице има тя за онзи, който не я разбира. Следователно братът, това е красивото лице на природата, сестрата, това е грозното, страшното лице на природата. Че е така виждаме по това, че в който дом влезе една мома, тя всичко разкъчква. С това аз искам да ви обясня обективно нещата. Нямам нищо против момата, но тя е като кокошка: Дето влезе, взема това, онова, всичко разкъчква. Че разровила живота, че разкъчкала нещата – нищо от това. Тя разбърква всичко, което другите са наредили. И наистина когато една мома влезе в къщи, тя иде с идеята да стане щастлива, а не да направи другите щастливи. Затова, именно идва тя в къщи. И наистина смъртта иде, за да вземе нещо, а животът иде, за да даде. Това е сега опакото на живота. Това са погрешките, това са спънките в живота. В дадения случай братът е погрешката, а сестрата е спънката в живота. Значи, братът се проявява, за да коригира спънките на сестра си, а сестрата се явява в природата, за да даде подтик на брата си да расте, да се развива, за да реализира погрешката си. Защото погрешката се реализира само в своето растене. Следователно, само сестрата може да стане подтик да се реализира една погрешка. Сестрата става причина да се проявят онези скрити заложби, които седят в погрешката.

Сега да ви обясня. Вие казвате: Направих една погрешка. Във всяка погрешка седи едно ограничение. Например един богат човек иска да направи едно добро. Той може да раздаде всичкото си имане на бедните хора, но ще кажат после за него, че е направил една погрешка. Много голям глупец е той. Защо? Защото похарчил всичкото за сестра си. Кого похвали Христос пред учениците си? Пред Него минаваха много богати, които даваха от своето съкровище в касата и най-после мина една бедна жена, която вложи в касата последната си лепта. Христос каза: „Тази жена, която имаше една последна монета, внесе я цялата, затова тя вложи най-много от всички. Малка беше нейната лепта, но тя я вложи всичката.“ Казвам: Докато човек не се научи да внесе всичко, което има, той не може да разбере Божиите пътища. Да кажем, че вие искате да бъдете гениален човек. Знаете ли какво нещо е гениалността? Казвате, че искате да бъдете талантлив човек. Знаете ли какво нещо е талантливостта? Казвате, че искате да бъдете свят човек. Знаете ли какво нещо е святостта? Искате да бъдете силен човек. Знаете ли в какво седи силата на човека? Всички желания, които имате на местото си, но трябва да знаете, че силният, например, има възможността да се подигне, има възможност и да падне.Ученият със своето знание има възможност да се подигне, има възможност и да падне. При всичките възможности, които се дават на човека, той може и да падне, може и да се подигне – има възможност и за едното, и за другото.

Сега от ваше гледище. Вие имате свои възгледи за живота и казвате: Защо да е животът така? Вие гледате живота само от една страна. Например някой поглежда ръцете си и казва, че ръцете му би трябвало да бъдат по-дълги, отколкото са сега. Например, че ръцете ви са къси. Други пък не сте доволни от своя кръст, от талията си, намирате, че не сте достатъчно тънки, нямате линия, няма(те) красиви линии. Друг пък погледне врата си и намира, че е по-дебел, отколкото трябва. Трети пък намира, че носът, или очите, или ушите, или веждите му не са както трябва. Някой пък намира, че главата му е малко сбутана. Недоволен е от главата си, но не знае каква трябва да бъде. Казвам: Който иска ръцете му да станат дълги, нека стане крадец. Който иска къси ръце, нека стане престъпник, да причаква хората по горите, да им пречупва главите. Учените хора са намерили, че ръцете у крадците са дълги, несъразмерно развити спрямо техния ръст. Всички ония, които са склонни към убийства, ръцете им са къси и дебели при основата си. За всичко това има ред физиологически причини. Защо е така? Защото крадецът, като иска да краде и види някой джоб, той постоянно проектира ръцете си към него, в следствие на което (те) се продължават с време. От постоянните усилия на неговата мисъл ръцете му се продължават. Значи, онези от вас, които имат дълги ръце, в миналото някога са били джебчии. Днес минават за скулптури, за сръчни хора, изменили са се. Значи, съзнал е после. И това не е лошо. Крадецът е обикновен човек, който, като не знае смисъла на тия неща, краде. Той казва: Имам право да взимам. Природата е позволила да взимаме. Да, в природата има разумно взимане, има и неразумно взимане. Ако взимаш нещата не на време, ти си крадец; ако взимаш нещата навреме, ти си благороден човек.

Казваме: Когато в един дом се яви един брат, ние трябва да знаем, че се намираме в богатата природа. И тогава трябва да научим закона, според който да разбираме погрешките в живота. Не плачете за вашите погрешки. Безпредметно е да плачете за погрешките си. Щом направите една погрешка, не плачете за нея, но научете урока си от нея, защо сте направили тази погрешка. Един млад момък, свършил университет, върви по улицата, вглъбен в себе си, захласнат, нищо не вижда и не чува, но си казва: Не ми върви в живота, не струва човек да живее. В това време покрай него минава един автомобил, блъсва го, той пада на земята и счупва крака си. В това време от автомобила слиза млада красива мома и спира пред този момък. Той изгубил съзнанието си. Веднага момата се загрижва за него, качват го на автомобила и като дохожда на себе си, казва: Голямо нещастие се случи с мене. Момата завежда момъка у дома си, вика лекар, поправят крака му. Тази погрешка на шофьора става причина да се запознае с тази млада мома и да се оправят работите му в живота. Питам: Кое е по-добро – младият момък да се захласне на улицата и да мине покрай него автомобил, да счупи крака му, или този момък сам да се хвърли от една канара? По-добре е за него да си счупи крака и да излезе от автомобила младата мома и да превърже крака му. По-добре е природата да те блъсне със своя автомобил и да счупи крака ти, а после тя сама да излезе на среща ти и да те лекува, отколкото ти сам да се хвърлиш от някоя канара. Природата ще те вземе с автомобила си, ще те заведе дома си, да те лекува. Оттам насетне ти ще изправиш работите си. Аз обяснявам тия неща от друго становище. Казвате: Защо Бог е направил първата погрешка? Не Бог, но Адам направи първата погрешка. Когато Господ го постави в рая да живее щастлив в съзерцание, той каза: Господи, не мога да живея сам, направи ми една другарка. Дотегна ми, т. е. смъртта трябва да дойде в рая да живее при мене. Погледна го Господ, но като видя, че той търси сестра си, която е горе, реши да му я даде. Адам казваше: Господи, нека дойде сестра ми, заедно ще бъдем щастливи, ще видиш как хубаво ще си гугуцаме. Сега аз представям работите как седят според нашите схващания. Вие мислите, че като дойде някой при вас, ще ви направи щастливи. Възможно е и това, но само при едно разбиране. При условията, при които беше създаден Адам, това беше невъзможно. У Адама се яви едно желание, което Бог се съгласи да задоволи. Природата тогава направи една погрешка. Погрешката седеше в това, че след като се каза на Адама да не яде от забраненото дърво, той яде. Бог му каза да не яде, а същевременно му даде възможност да яде. Ако беше заградил това дърво, той нямаше да яде. Тогава Адам се изхитри, той хвърли всичката вина на Ева. Но работата не беше така, аз ще я разбуля малко. Адам казва на Ева: +Виж, на мене Господ забрани да ям от това дърво, пък аз съм и по-голям, затова виж, иди заобиколи малко около това дърво и ела да ми съобщиш може ли да се яде. Аз не искам да се хвърли вината върху мене, че не съм изпълнил Божия закон. Ева отиде около забраненото дърво, поогледа се малко, заобиколи го по заповед на Адама. Тя се върна при Адама и каза: Струва ми се, че тези плодове са много хубави. Така ли? Я тогава пак иди, виж може да има друг някой, който може да откъсне от тях и по този начин да хвърлим вината върху него. Когато отиде втори път около дървото, там имаше вече един пазач, един адепт – змията, която откъсна от плодовете на забраненото дърво, яде той, даде и на Ева, която занесе на Адама. Но видяха после, че работата не излезе, както са я мислили.

Това е вярно и в нашия живот.Често хората правят тази погрешка в своя вътрешен живот постоянно, в следствие на което в живота на всички хора се разиграва тази драма: И за млади, и за стари, и на учени, и на философи, навсякъде се разиграва тази драма. Драмата на Адама и Ева се разиграва навсякъде и в края на краищата всички казват, че не искат да грешат. Не че хората грешат, но се спъват. Грехът на съвременните хора се заключава в спънките, които те сами си създават. Хората се спъват от това, че противодействуват на Волята Божия. Вие искате да коригирате света и казвате: Защо Бог създаде света така, а не иначе? Как трябваше да се създаде светът? Преди всичко вие не знаете как трябваше да се създаде. Като питате човека как е трябвало да бъде създаден светът, той ще каже, че човек трябва да бъде щастлив. Всеки иска да бъде най-щастливият човек в света. За един индуски махараджа се говори, че бил най-богатият човек в света, разполагал с едно богатство от 500 милиарда лева. Той наскоро оженил двете си дъщери за добри зетьове. В деня на сватбата той претеглил двете си дъщери и колкото килограма тежали, толкова килограма злато раздал на бедните като подарък за сватбата. Този махараджа може да си позволи това нещо, но ако вие жените двете си дъщери и нямате такова богатство, с какво ще ги претеглите, с пясък ли? Сега аз правя превод: Всеки човек, който се готви за невидимия свят, за онзи свят, който е нещо подобно на женитбата, т. е. минаване от едно състояние в друго, той непременно трябва да е готов да раздаде всичкото си имане, всичко онова, което е спечелил. Той трябва да остави богатството си на земята, да се хранят с него другите, а той трябва да отиде без нищо. Който отива за онзи свят, той няма нужда от пари, от къщи. Той трябва да остави всичкото си богатство на хората на земята, те да живеят с него, а той да отиде на онзи свят със своите мисли и чувства, подкрепен от мислите и чувствата на ония, на които е дал благата си да се разпореждат с тях. Само така той ще живее и там добре. Който е завършил своето развитие, той така трябва да направи.

„И ще доведат всичките ви братя.“ В това отношение Христос е най-големият ви брат, за Когото казват, че като дошъл на земята, оставил всичкото си богатство, което имал от памти века и се върнал на небето като последен сиромах. Как рисуват Христа? – С царска мантия ли? Не, рисуват го без дреха, всичко раздал, няма с какво да се облече. Днес вече Христос е облечен. Ако сегашните хора рисуват Христа необлечен, те не са прави. До възкресението Христос е бил без дреха, но днес вече не е така. Той днес е с бяла дреха със златен колан и с огърлица от добродетели около врата, от скъпоценни камъни. Казвам: Дълбокият смисъл на живота седи в разбраната Любов, която дава подтик на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката воля за най-великите работи, които може да извърши. Вие седите понякога и си казвате: Да сме богати, да сме учени, да сме силни. Вие не разглеждате живота конкретно. Всяка семка, която се посажда в земята, има всички възможности в себе си, а външната природа представя всички условия, при които тия възможности могат да се развият. Ако мислите, че всичко онова, което желаете, може да ви се даде отвън или да го постигнете отвън, вие се лъжете, вие не разбирате живота, вие сте на крива посока. Сега вие искате от Бога дарби. Не Бог ви е дал условия отвън, а дарбите са вложени у вас. Казвате: Духът, като дойде, ще ни научи.

Духът като учител ще ви научи, но вие трябва да разбирате външните условия, за да могат добродетелите у вас да се развиват. Щом се развият като мощни сили, посредством тях вие ще можете да постигнете желанията, които имате. Питам: Кое е онова най-силно желание в сегашния ви живот? Първото ви желание е да имате едно тяло съвършено здраво, което да бъде господар на всички болести. Истински здрав човек е онзи, който може да заповядва на всички болести в себе си. В този смисъл, човек не може да бъде здрав, ако не знае как да пее. Който не може да пее, както трябва, той не е здрав човек. И тогава аз казвам: Основен тон на живота е този, на който животът нито може да предаде нещо, нито може да му отнеме нещо. Животът може да даде на този тон само условия да се прояви. И смъртта може да даде само условия на този тон да се прояви, без да му предаде или без да му отнеме нещо. И в двата случая, и в смъртта, и в живота този тон ще се прояви. В първия случай ще разбираш, а във втория случай няма да разбираш. Представете си, че имате основния тон С. Той е зародишът на семето, което трябва да расте, да се движи, да се развива. Следващият основен тон е Д. Защо растението е основният тон? Това са философски работи. Ако човек не може правилно да вземе тона Д, той не може да расте както трябва. Растението подразбира да се даде подтик на човешките мисли и чувства да се проявят, както трябва, без никаква дисхармония. Сега като ме слушате, може би някои от вас да се обезсърчат. Няма какво да се обезсърчавате. Обезсърчават се само онези, които не разбират нещата. Като се обезсърчавате, радвайте се; и като се насърчавате, пак се радвайте. И в единия, и в другия случай се радвайте. Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил. Насърчаваш се, защото нещо си придобил. Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си. Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават. Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение. Насърчението е само един момент. Човек не може постоянно да се насърчава. Носи насърчението в надеждата. Насърчението е последно нещо. То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си. Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може да го лиши от възможностите, които той иска да постигне. Не е въпросът за времето. Ти можеш да казваш, че утре можеш да станеш цар или след хиляда години можеш да станеш цар. Защо именно утре искаш да станеш цар? Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките. Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на животните. Когато започнат да колят животните, най-първо ще заколят техния цар, като най-угоен, като най-силен. Нито един животински цар няма тези възможности, каквито има най-простият човек на земята. Аз бих предпочел да съм най-простият ангел на земята, отколкото да съм един човешки цар. Аз бих предпочел да съм последен между архангелите, отколкото да съм цар на ангелите. Там мога да ви наредя един ред на нещата, но навсякъде бих предпочел последното место, да бъда последен, защото това последното от предшествуващото седи много по-високо.

Сега, ако разбирате тия неща, вие трябва да благодарите и да не бъдете в един застой на живота, да казвате, че нямате условия за работа, че нищо не можете да постигнете. Хубаво, какво не можете да постигнете? Като съм мислил дълго време и съм правил своите изследвания, бих желал да чуя как един стар българин описва добрата мома на сина си. Аз предполагам какво той ще пише или ще каже на сина си и затова го цитирам: От старо време, синко, е знайно, хубава мома на свят ден се познава, кога слънцето изгрява, и земята огрява. Тя е ранобудница, рано става, с кърча(т) на извор отива и вода налива. И пълни тя в дома си ги занася, и миром майка си прегръща. Такава е добрата мома. Учената мома, синко, се познава кога книгата взима, бъдещето разгадава и всичко наред поставя. Добрата мома, синко, е онази, която земята оросява. Хубавата, добра и умна мома е ангел, що отгоре слиза и мир и любов внася. Така се хубавата мома познава, така се добра мома избира. Така, според мене, пее старият българин на сина си. Но в дадения случай българинът е възпял смъртта. Както и да поставим тази песен, казваме, тук се пее на смъртта. Затова трябва да дойде братът да разреши въпроса на живота. Българинът казва на сина си: Синко, ти трябва да намериш такава мома, на която да си готов всичко да дадеш. Или другояче казано: За всичко онова велико в себе си, за онази велика добродетел, за Божественото, което търсиш, ти трябва да пожертвуваш всичко. И право е казал Христос, че ако човек намери онзи път на самоотричането, той ще постигне всичко, каквото желае. Казвате: Защо човек трябва да се отрече от себе си? Ако не се отречете от себе си, вие не можете да намерите разрешението на онзи велик живот. Двама адепти се разговарят и единият казва на другия: Аз имам един голям далекоглед, лещата на който е 20 метра в диаметър, с него съм наблюдавал слънцето. Другият пък му казва: Това, което ти си видял от земята със своя далекоглед, аз съм го видял на самото место. Аз съм ходил на слънцето и съм видял всичко с очите си направо и зная, че има неща верни от тези, които ти си наблюдавал с далекогледа си, но има и такива, които не са точно така. И наистина, ако вие разглеждате живота като първия адепт със своя далекоглед и ако го разглеждате като втория адепт, ще има известна разлика. Онова, което ти си съзерцавал от далеч, и онова, което си изпитвал сам, са две различни неща, две разни състояния в живота.

Казвам: Важна е онази дълбока опитност, която ние имаме, а не тази временната. Важна е опитността на вечността. Само тя остава за вечността. Всяка погрешка носи известна опитност със себе си. Тогава, как ще си обясните стиха от Писанието, дето се казва: „И разкая се Бог, че създаде човека.“ Този стих означава: Бог видя, че тези блага, които даде на хората, те не ги използваха както трябва, в следствие на което си създадоха ред ненужни страдания, които приписват на Бога. Веднъж човек е облечен в тази мантия, той неизбежно ще прави погрешки, защото още неговото тяло не е създадено както трябва. Материята, от която е създадено човешкото тяло е ровка, тя още е неустойчива. Това показва, че човешкият организъм още не е добре организиран. Всичко е като паяжина. Най-малкото препятствие, което среща, е в състояние да наруши нещо в него. Най-малкото препятствие на пътя му може да го лиши от живот. Затова Бог го пази като зеницата на очите Си, да не се развали нещо, да не отиде животът му. Много пъти хората не разбират големите опасности, на които се натъкват. Голямата опасност е на лице, а въпреки това всички хора искат да бъдат щастливи. Че те са щастливи. Щастието не е извън живота, то е вътре в живота. Питам: Ако човек не е щастлив в сегашния си живот, на кой живот разчита да бъде щастлив? При сегашните условия на живота щастието на човека може да изчезне за един момент. Например, някой човек има пари, но не ги е турил в никаква банка. Докато не ги е турил в банката, той не се интересува от нея, не иска да знае какво ще стане с нея. От който момент, обаче, той постави парите в банката, веднага започва да се интересува от нея. Защо се интересува от тази банка? – Защото е вложил в нея 20–30 хиляди лева. Щом извади парите от банката, той пак престава да се интересува от нея. Казвате: Защо Господ се интересува от нас? – Как да не се интересува? Той е вложил нещо в нас, в нашата банка, иска да знае какво ще стане с нея. Най-малкото Той е вложил живота си. Затова и се интересува от тази банка. Той иска да знае това, което е вложил в банката, ще го вземе ли назад или ще остане в банката. Когато някой каже, че Бог не се интересува от него, самата тази идея е лъжлива, това е спънка. Някои казват: Няма друг живот, като умре човек, всичко се свършва. Това е спънка. Друг казва: Мене Господ ме е забравил. И това е спънка. Ще изхвърлите всички спънки вън от ума си. Онзи, който ви е дал живота, Той се интересува от вас. Всеки ден има някой, който донася сведения на Господа, как вървите, какво правите – интересува се Той. През всичките 365 дни през годината за всеки човек се донася до Господа толкова сведения как върви той. Нима вашият син, който отива да следва в странство, не пише всеки ден писмо на баща си? Докато не се е уредил, докато е на тясно, той пише всеки ден на баща си. Като започне да се нарежда малко, той пише по едно писмо на седмицата. Като му олекне, той пише един път в месеца, и когато най-добре се нареди, той пише на баща си само един път през годината. Казвате: Господ знае. – Да, ако вашите работи съвсем се уредят, както вие желаете, никога няма да пишете на баща си. Какво нещо представя вашето писмо? То е една малка молитва, която отправяте към Бога. Започвате молитвата си, но не я свършвате и казвате: Утре ще я свърша. И утре не я свършвате, така я протакате месеци, докато най-после изпратите едно писмо до Господа. Сега едва ли в годината написвате и едно писмо на баща си. Когато се намерите на тясно, тогава написвате най-хубавото писмо, и след това получавате отговор на това писмо. Писмото се отнася до някаква помощ, след което получавате помощта. Когато съзнанието ви е будно, тогава всеки може да ви помогне. Ето, когато младият студент се беше захласнал по пътя, та го блъсна автомобилът и излезе след това младата мома и го заведе в къщи си, това беше едно щастие за него, изпратено му от Провидението. На пръв поглед нещастие е за него, че кракът му се счупва, но впоследствие от това нещастие се създаде неговото щастие – кракът му се излекува и работите му се оправиха. Костта му лесно може да зарасне. Най-после и Христа прободоха в ребрата. И до днес още Христос носи тази рана между ребрата Си и не може да заздравее. Отворена е раната на Христа. Знаете ли какво е казал един еврейски равин за разните народи, както и за евреите? Този учен равин, след като определил кой народ какво място ще заеме, за евреите казал, че ще заемат онова пробито място между ребрата на Христа, за да го запълнят. Целият еврейски народ ще влезе в тази дупка, в това пробито място, за да оздравее раната на Христа. Когато Израил се обърне към Христа и запълни тази дупка, тогава ще се оправи и цялото човечество.

Сега новото схващане, което трябва да имате за новата година, е, че от всички се изисква непреодолима вяра. Отправете отчасти поне тази Божествена Любов, която действува у вас. Защото понякога хората имат особено схващане за Любовта. Това е човешко схващане. Временната любов е временно положение. Любовта е конкретна. В Любовта всякога има едно чувство, едно желание да услужи и да помогне. Тя не прави никаква разлика между едно и друго същество. В Божествената Любов няма абсолютно никакво лицеприятие. Когато срещна един вол, той не е като човека за мене, но аз веднага виждам на кое място в човека е поставен той. Животните, насекомите живеят в големия човек. И затова, като видя едно малко насекомо, веднага определям местото му в човека. Следователно, както удовете са свързани в човека и всеки е поставен на своето место, така и всички животни съставят целия човек. Не мислете, че това, което Бог е създал, е нещо неразумно. Вземете когато ще се строи къща, първо се създават материалите за тази къща: керемидите, дърветата, камъните, а после и цялата къща. Също така и човекът: Преди да създаде човека, Бог създаде материалите, от които той ще бъде направен, и после го сглоби от тези материали. Значи, всички животни, птици, риби, насекоми, растения, вода, въздух, светлина и тъмнина, това представят материали, условия, от които човек трябваше да бъде създаден. В човека има и тъмнина, и светлина, и вода, и въздух, и твърда почва, и зверове, и млекопитающи, и змии, и гущери, и насекоми, и растения – всичко това съществува в самия човек. Човек е между тях, разхожда се като в рай и ги управлява. Когато човек сгреши, Господ го изпъди от рая и тогава животните взеха надмощие в него. Той стана последен слуга и се обезсърчи. Понякога мислите на човека не му се подчиняват, някога чувствата му не се подчиняват, а някога и постъпките му не се подчиняват. Това не е той, това са мислите, чувствата и постъпките на животните в него, които не искат да му се подчинят. Някой казва за някого: Иде ми да го удуша. Или ще взема едно въже да го завържа. После се чуди отде са му дошли такива мисли на ума. Защо трябва да се чудите? Преди човека хиляди години паякът е обвързвал с паяжината си мухите. Той отдавна е знаял това изкуство, на което и човек днес се учи. Змията пък обвие добре човека, натроши костите му и после го глътне. И тя знае този занаят отдавна. Друг казва за някого: Иде ми да набия този човек, че да ме помни. Какво изкуство има в това? Най-лесно е да набиеш човека. Питам: Какво трябва да прави човек сега? Истинският човек се изразява в това да знае как да рисува, да знае как да свири, да знае да пее, да знае да гради, да знае да говори. Още хиляди изкуства може да има човек. Някои си представят небето сбор от ангели, които свирят на китари и пеят. Действително, на небето всички свирят на китара, но вие, като отидете, на каква китара ще свирите? Като отидете на небето, веднага ще ви запитат от кого е тази песен, кой е този пас_на невидимия свят не търпят невежи хора, понеже с мисълта си те разстройват концерта. Докато ви изпратят навън, те ще престанат да свирят, но щом ви изпъдят, веднага продължават свиренето. Като дойде някой при мене, облещи се и казва: Дотегна ми да страдам. – Че колко си страдал? Я ми кажи най-голямото си страдание. Никой не ме почита, никой не ме уважава, никой не ме обича. Никой не мисли за мене. Бял ден не съм видял. Не мога да спя хубаво, не мога да се наям, както трябва и т. н. – Добре, ето аз съм първият, който ще те нахраня добре, но и от тебе искам нещо. Ще ти дам една хубава супа, първото меню, от която ще вземеш само 25 лъжици. Ако вземеш една лъжица повече, втори път няма да ти дам никакъв обед. От второто блюдо, което ще ти дам, ще вземеш само с трите си пръста и то десет хапки. От третото блюдо пък ще вземеш само пет хапки – нищо повече. Ами човек може ли да се наяде с толкова малко ядене? Това е вече старата философия. Дали може да се наяде или не, аз не искам да знам за това, но ще му дам толкова ядене, колкото да помни ден и нощ – никога да не го забравя. Аз не искам да нахраня този човек до насита, но така да си хапне, че всякога, като ме срещне, да каже: От онова ядене няма ли да ми дадеш пак? След това ще дам на този човек отличен костюм, първокласен, но с условие да не направи на него нито едно петно. После ще му дам едни много хубави обуща, на които отгоре да няма нито капка кал, а отдолу може да имат. И най-после ще му дам една хубава шапка, на която нито една муха да не остави своите извержения. Много искаш. Че това са обикновени неща. Изискванията на духовния свят са много по-големи. Невидимият, духовният свят е готов да ни даде много нещо, но ние не сме в състояние да запазим това, което ще ни даде. В това седи нашата спънка, че ние не сме в състояние да запазим онова, което ни се дава. Например, срещне ви един ангел, който е слязъл от небето специално за вас и ви обикне, но вие веднага ще се усъмните в него. Така минавате и отминавате вашите ангели – без да им отговорите. Колко ангели са ви обиквали. Вие казвате: И този е като другите. Оттам насетне тези ангели си заминават. И след тях започват да се изреждат други същества, но вече отрицателни. От този момент вие ставате един нещастен човек. През целия си живот. Това е, което християните наричат зла съдба или закон. И апостол Павел говори за закона, но и досега още не е разрешил този въпрос. Под думата закон, ние разбираме карма. Законът отпосле е влязъл в света. Кармата влезе в света, след като хората съгрешиха. Преди да бяха съгрешили хората, карма нямаше в света. Тя влезе след съгрешаването. А законът на Любовта съществува преди закона на кармата. Апостол Павел казва: „По закон никой няма да се оправдае, но по благодат.“ По закон всичко трябва да се изпълни, но невъзможно е всичко да се изпълни, но по закона на Любовта, бащата, който те обича, ще ти даде всичко онова, което искаш, или всичко онова, което можеш да изпълниш и да използуваш.

„И ще доведат всичките ви братя.“ Отде ще дойдат тези братя? От Господа. Знаете ли какво ще бъде вашето състояние, ако в даден момент вие можете да почувствате всички ваши братя, които идат от Бога, на които съзнанието е будно, като истински свои братя? Ако вие можете да ги почувствувате и ако те могат да ви почувствуват, веднага те ще ви дойдат на помощ. Тези братя няма да кажат, че Бог ще ви помогне. Те ще ви напишат следното писмо: С днешна поща ви изпращаме един чек от 20 хиляди лева или един хубав костюм, или едни хубави обуща – кому от каквото се нуждае. Питам: Можете ли да бъдете нещастни, ако сте в такъв един свят? Не можете да бъдете нещастни. Казвате: Възможно ли е това? Възможно е само при едно условие, а именно ако се освободите от закона на кармата и влезете в закона на Любовта. А не както правите сега, де кого срещнете да мушкате. Докато ти единого обичаш, а другиго не обичаш и докато правиш разлика между един и друг човек, ти не си разбрал Волята Божия. Мъчно нещо е да обичаш човека. Аз разбирам положението ви, зная причините за това. Дойде някой при тебе, иска да му дадеш нещо, да му дадеш пари, а ти сам се намираш в нужда. Той обаче настоява, сърди се, гневи се. Най-после и ти се разгневиш. Ако този човек беше дошъл в момента, когато и ти имаш в изобилие, разбирам, но той иде тогава, когато ти нямаш. При това той иска една голяма сума. Този човек е в състояние да те предизвика. При друг случай някоя мома се влюбила в някой момък. Не е лошото в това. Любовта е благословение от Бога, но след като се влюбила, започва да го ограничава и да му казва да не гледа другите жени. Ето, там е белята. Че как да не ги гледам? Господ не създаде само тебе, създаде и другите моми. Както гледам тебе, така ще гледам и другите. Тогава той ѝ дава един прав отговор: Докато си жива, ще гледам и другите като тебе, но щом умреш, тогава ще гледам само тебе и ще си казвам, че като тебе друга нямаше. Това е едно психологическо състояние.

Казвам: Хората се намират в едно постоянно противоречие. Кога? Когато се намерят пред съблазънта. Съблазънта неизбежно ще дойде. Съблазънта е спънка в живота, нарочно поставена за изпитание на хората. Вървят две благородни деца, връщат се от училище и се разговарят помежду си. Едното от тях вижда един орех и казва на другото: Тези орехи дали са узрели вече? Кой ги създаде? Другото отговаря: Тези орехи Господ ги създаде и ние можем да ги опитаме, да си обрулим няколко. Има ли някой да ни види? – Никой няма да ни види. Ами как ще си обрулим? – С тоягата. Вземи тоягата и да вървим. Тръгват двамата, обрулват си по 20 ореха и продължават пътя си. Най-първо те свалят горната зелена черупка, но изцапват ръцете си. Казват: Майка ни ще ни пита де се нацапахте. След това счупват твърдата черупка и изяждат ядката. Казват си: Много сладък е орехът. Друг път, като минем, ще си обрулим по 40 ореха. Ще кажете, че майките им ще питат де са ходили да крадат орехи? Казвам: Ако човек наистина е убеден в това, че Бог е създал ореха той има право на 20 ореха. Гладният човек винаги има право на 20 ореха – нищо повече. А когато някой запази орехите само за себе си, той няма право, той не е разбрал закона. Той иска да търгува с орехите, но това (е) друг въпрос, това са криви възгледи. Много хора имат такива възгледи: Именно, те искат да търгуват, да станат търговци, чиновници, да си наредят живота добре, да имат всичко на разположение. Те искат да наредят живота си по човешки, но щастието не седи в това. Днес можеш да станеш чиновник, но утре да те хване някаква болест. След това могат да ти дадат няколко месеца отпуск, но най-много година, но в края на краищата ще те уволнят. Ти можеш да си богат човек, но след време да осиромашееш. Ти можеш да си учен, учен човек, но след време да изгубиш паметта си. Има неща, които могат да ни лишат от онези блага, които сега имаме. Има едно условие, при което можем да запазим онова, което имаме. Онази вода, която е в контакт с извора, от който извира, колкото и надалеч да слиза, има шанс да се изчисти, но онази вода, която излиза от пороите, всякога ще си остане мътна. Другояче казано: Ако ние сме във връзка с живата природа, тъй както Бог се проявява в нея, ще имаме възможност да постигнем всичко онова, което желаем. И за да се постигнат нещата, има само един път. Ако например заведете едно дете при някой ясновидец, той може да каже какво предстои на това дете да се случи до най-дълбоката старост. И каквото каже, така ще се сбъдне. Изобщо, могат да се сбъднат само онези неща, които са предначертани. Музикантът, който е роден за музикант, такъв ще стане. Архитектът, който е роден за архитект, такъв ще стане. Художникът, който е роден за художник, какъв ще стане. Поетът, който е роден за поет, такъв ще стане. Кой за каквото е роден, такъв ще стане, ако работи. Някой казва: Ами аз за какъв съм роден? Все си роден за нещо. Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени. Но да оставим този въпрос на страна. Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда. Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието. Но аз имам предвид първото раждане на човека. Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане. Следователно, всички имате възможност да постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата. Това, което тя е начертала, това е достатъчно за вас. Това, което тя е начертала, е хиляди пъти по-добро от това, което вие се стремите да постигнете. То ни най-малко няма да ви донесе това щастие. Какво ще придобиете, например, ако искате да станете министър на просвещението? От сутрин до вечер ще идват при вас този онзи, че еди-кой си бил уволнен и разни интриги ще ви носят. Какво ще придобиете от това? Като седите три–четири години министър на просветата, най-после ще оглупеете. Според моите схващания, като дойде един министър на просветата, с един общ указ той трябва да назначи всички учители. Всеки учител ще бъде назначен, дето иска, и при това няма да има никакво състезание помежду им. Ако аз бих станал министър, щях да стана такъв само при условие, ако мога да назнача всеки учител на това место, което той иска. Ако се намерят двама учители, които искат да вземат едно и също место, аз не бих станал министър. После на всеки учител ще се плаща толкова, колкото той може да носи, колкото той иска. Пробният камък за заплатата на учителя ще бъде този: Ще му се даде толкова злато, колкото той може да носи на гърба си на разстояние хиляда километра. Ако някой иска 40 килограма злато, толкова ще му дадем. Но ако може да изнесе това злато на разстояние 40 километра, то ще бъде негово. Ако не може да го изнесе, няма да му се даде. Освен това на всеки учител бих платил по сто английски лири на месец. С това аз не искам да агитирам, но изнасям една идея само. Или по право на всеки бих дал по 120 английски лири на месец, за всеки един дом астрологически, ще се паднат по десет лири. Само по такъв начин той ще може да минава от един дом в друг. Значи, за да обиколиш цялата земя, ще вземеш един билет, който ти струва 120 английски лири.

Сега да дойдем до реалното, до същественото в живота. Има неща отвлечени, към които вие се стремите, но те не са съществени, не са потребни за вас. За вас е необходимо да имате едно положително, едно здраво разбиране, но да не боледувате, но след всяко боледуване да ставате по-силни, отколкото сте били по-рано. Аз изключвам болестта. Болестта, това е една погрешка на природата. Доказано е, че след всяка болест организмът укрепва физиологически. И наистина, всички онези деца, които са боледували в ранната си възраст, като станат възрастни живеят по-добре, и издържат повече от онези, които никак не са боледували. В този смисъл, аз не изключвам болестите, които укрепяват организъма, не изключвам и страданията. Ако страданието е на место и не е спънка в живота на човека, то има смисъл. Страдание, което носи след себе си знание за душата, то е на местото си. Болест, която носи след себе си усилване на организма, тя е на местото си. Не се страхувайте от болестите. Като дойде било ревматизъм, или главоболие, или гърлоболие, или друга някаква болест, трябва да се радвате, те носят нещо добро със себе си. При всяка болест има разширение. Глава ли ви заболи, гърло ли ви заболи, вие се разширявате. Във всяка болка (се) крие нещо красиво. Като ви заболи нещо, вие веднага започвате да мислите. Аз не говоря за онези болести, които носят нещо обезсърчително, но за онези, които носят известни блага, известни благословения за човека. В Писанието е казано: „Когато Бог обича някого, него наказва, на него дава болести, на него дава страдания, на него дава изпитания, но и на него дава радости и веселие“. И значи когато вие страдате, Бог се отнася към вас като баща. Когато сте в лишение, Бог ви изпитва. Ако сте невежа, радвайте се, че всеки не е невежа – има и учени хора в света. Съвременните учени, които минават за такива, се намират в положението на първия адепт, който казва, че наблюдавал слънцето със своя телескоп. Да, но другият му казва: „Аз пък бях там.“ Съвременните хора са все учени, но телескопите си седят. Има други учени, които са ходили и на Слънцето, и на Марс, и на Венера, и на Сатурн, и на Юпитер. Ето например Сведенборг е ходил на тези планети и разправя какво е видял. Ще кажете, че този човек бил луд. Той е като онези учени, които под микроскоп наблюдават онези малки същества, които никой друг не вижда, но те ги виждат и (ги) изучават. Този учен взема една капка от течността, показва на хората да видят има ли нещо, но те нищо не виждат. След това той взема една спринцовка, туря в нея малко от тази течност, и я впръсква в кръвта на някое същество. След 24 часа това същество се простира на земята. Защо? Има някакви микроби, които с просто око не се виждат. Този учен вижда това, което другите не виждат. Следователно, истинско знание е това, с което човек може да разполага във всеки даден момент. Та най-първо турете в ума си мисълта да се освободите от сегашните спънки, от вашите заблуждения. Някой казва: Аз не вярвам. В какво не вярваш? Не вярвам в човешките заблуждения, но не вярвам и в човешките твърдения. Аз пък съм първият, който не вярвам в човешките твърдения. Ама ти си голям простак. Не вярвам. Ти ще умреш. Не вярвам. Ти ще остарееш. Не вярвам. Господ не мисли за тебе. Не вярвам. Никой не мисли за тебе. Не вярвам. В какво вярваш тогава? Вярвам в това, което ти не знаеш. От свое гледище, той е прав, но и аз говоря за една вяра, която съм опитал. Тази вяра е вярата на децата. Аз съм опитал нещата чрез своето знание. Някой път аз зная неща, които не мога да направя. Мъча се, мъча се и след време го направя. Някога търся нещо, не знам де съм го турил. Не се минава половин час и аз го намирам там, дето по-рано съм го търсил, но не съм го намерил. Един познат ми разправяше един особен случай. Трябвало му един документ и започнал да го търси. Търсил го навсякъде, но не могъл да го намери. Най-после търсил и на масата си, и там го нямало. Легнал си вечерта спокойно и решил и на другия ден да го търси. Но като не могъл преди това да го намери, най-после писал да му извадят препис от този документ. Обаче, отговорили му, че не могат да му издадат нов препис. (Та) като станал сутринта – погледнал на масата и видял документа си. Толкова време търсил по-рано, но не могъл да го намери. Как станало това и той сам не знае. В природата има странни работи. Целият живот се състои все от странни неща. Аз не съм за суеверието, защото само един такъв случай може да се яви. В природата няма еднообразие. Тя никога не постъпва два пъти по един и същ начин.Ако на едного се случи нещо по един начин, с вас ще се случи по друг начин.

Казвам: Когато вие се обезсърчите, вие сте на правия път. Когато паднете духом, вие сте на правия път. Ама, че брат ви или сестра ви ще дойдат при вас. Зависи кой от тях ще дойде. Когато мислите, че всичко ви е наредено, тогава сестра ви ще дойде при вас. Когато мислите, че сте закъсали, че свършвате, тогава брат ви ще дойде непременно при вас и ще ви донесе всичките блага на живота. Това можете да го опитате. Не мислете, че аз искам да ви насърчавам. Не, аз не искам да говоря за неща, които не са. Аз съм сит от обещания, които нямат никаква реалност. Ама ще се спасим. За мене спасението е само един момент. Представете си, че се намирате в едно голямо отчаяние, в което няма никакъв изходен път. Обаче в един момент проблясва нещо в ума ви и казвате: Ето един ангел. Този човек, който мине и внесе една светла мисъл, той е ангелът за мене. По-нататък не се ровя. Един американски проповедник разправя една своя опитност: Един ден отива в църквата да проповядва, но предварително той научил проповедта си наизуст. Като излиза на амвона, вижда, че забравил проповедта си дома си. Понеже я знаял наизуст, той започнал да проповядва. Дошъл до едно место и изведнъж настава някакво помрачение в ума му, забравя проповедта си и не може повече да говори. В това време той намислил да се извини пред публиката, да каже, че е нещо неразположен, в следствие на което не може повече да говори. В това време вратата на църквата се отваря и влиза един господин. Той погледнал към него и веднага в ума му се възстановила цялата проповед. След това проповедникът отишъл при този господин и му казал: Много ти благодаря, че дойде навреме. Ако не беше влязъл в църквата, не знам какво щях да правя, така бях закъсал с проповедта си. Този господин го погледнал и се поусмихнал малко. В дадения случай този господин бил ангелът на спасението. Та когато и вие се намирате в очаквателно положение, ще дойде ангелът на спасението и ще донесе това, което ви е нужно. Всеки човек, който в даден момент носи една светла мисъл за вас, той е един ангел, изпратен от Бог. Този ангел може да е някое животно. Много подобни примери има. Всички тия примери говорят за странните неща в природата. Един познат ми разправяше една своя подобна опитност. Един ден дошъл до голямо отчаяние, изгубил смисъла на живота, не му се живеело вече и отишъл покрай морето, влязъл в една пещера и започнал да мисли какво да прави, как да се самоубие, да се хвърли в морето да се удави. Това се случило в края на януарий и началото на февруарий. Денят бил светъл, топъл. Като размишлявал една малка мушица започнала да се върти около него, около челото му и най-после кацнала на носа му. Като кацнала на носа му, той веднага усетил, че нещо му се просвет(нало), изведнъж състоянието му се сменило и той си казал: Колко съм бил глупав. Защо трябва да се самоубивам? В това време мушицата му станала толкова обична и той започнал да я търси, искал да я види. Тази мушица е била изпратеният отгоре ангел, която започнала да го милва, взела да го целува и да му казва: Не се бой, Господ мисли за тебе и за мене. Работите ще се оправят. Като кацнала на носа му, изведнъж съзнанието му се прояснило и отчаянието му изчезнало, и всичко му тръгнало напред. Това е факт, аз не говоря само приказки.

И ще доведат всичките ви братя. Казвам: Блажени сте, когато вашият стар брат ви посети. Всеки ден може да дойде. И скръбни да сте, радвайте се, защото той носи новия живот. Радвайте се, защото той носи вашите дарби със себе си. А след него ще дойде и вашата сестра.

„Благословен Господ Бог наш“.

Тайна молитва.

13-та беседа от Учителя, държана на 6 януари 1935 г. София, Изгрев.

На 23 и 30 декември 1934 г. няма беседа по каталога.