Този е живият хляб (1934–1935)
Призоваха Исуса
„Духът Божи“.
Отче наш.
Ще прочета част от втора глава от Евангелието на Йоана: „И на третия ден стана сватба в Кана Галилейски. И майката Исусова беше там. А призваха и Исуса и учениците Негови на сватбата.“ (1 и 2 ст.)
„В Начало бе Словото“.
„Призваха Исуса.“ Понякога хората имат странни схващания за живота. Едни хора разбират живота по един начин, религиозните го разбират по друг начин, а учените го разбират по трети начин. Но ние намираме в това едно противоречие. Светският човек казва: Трябва да се живее, за да се яде и пие, това ще ни остане. Прав е той, че ще яде и ще пие, но дали ще остане нещо от това ядене и пиене, това е въпрос. Питам: Като умре човек, какво ще му остане? – Нищо няма да му остане. Когато богатият изгуби парите си, какво ще му остане? Нищо няма да му остане. Докато има пари, всички могат да го използуват. И религиозният човек може да се лишава от известни блага и казва: Човек трябва да страда в света, та като отиде на онзи свят, там да благува. В това отношение те казват на онези трима пътници, които пътували заедно, но не могли да разделят помежду си една печена кокошка. За да намерят начин как да я разделят, те казали: Хайде да поспим малко, и който сънува най-чудноват сън, като се събуди, на него ще дадем печената кокошка. Легнали да спят. След половин час всички станали и започнали да разправят какво са сънували. Единият казал: Като заспах, започнах да се издигам високо, високо, стигнах почти до месечината. Но едно време се уплаших, че няма да мога да сляза на земята, и в този страх се събудих и се върнах на земята; другият казал: Аз пък, като заспах, сънувах, че слизам в центъра на земята. Слизах, слизах, много дълбоко, уплаших се, че няма да се върна. В страха си и аз се събудих и се върнах на земята. Третият казал: Аз пък като видях, че единият се качва на месечината, другият – слиза на земята, станах и изядох кокошката. Питам: Какво струва този сън, че си се качвал на месечината, когато кокошката отиде? Или какво струва този сън, че си слизал в центъра на земята, когато кокошката отиде? Сънят е бил само заради кокошката. Има едно право разбиране в света. Третият вид разбиране е най-правото. Третият пътник разрешил въпроса най-право. Той казал: Единият приятел отиде горе, другият – долу, няма кой да яде кокошката. Я да стана аз да я изям. Този, който изяде кокошката, аз го наричам разумния човек. Има хора, които и досега спорят кой човек е добър и кой лош. Те делят хората на добри и на лоши. Ние не трябва да спорим върху въпроса кой е добър и кой лош. Човек трябва да живее разумно. Кой е добър и кой лош – ще оставим този въпрос неразрешен. Защо са лоши хората – никой не може да каже; и защо са добри – пак никой не може да каже. Човек се ражда добър, човек се ражда и лош. Ако речете да му търсите корена, вие ще изгубите кокошката. Този въпрос ще остане неразрешен, защото е въпрос на перпетуум-мобиле. Един господин правил следното нещо с пръстите си, вследствие на което дошъл почти до лудост. Той съединявал палеца и показалеца на едната си ръка във вид на колело и в средата турял показалеца на другата си ръка. В това положение той искал да хване показалеца, който е в средата между другите два пръста. Каквото и да правил, не могъл да го хване. Дошъл почти до заболяване. Ходил при един, при втори, при трети лекар да иска цяр, но всички му казвали: Нямаме цяр за твоята болест. Най-после един лекар му казал: Аз имам цяр за твоята болест, напоследък го получих, той е един специалитет. – Колкото искаш ще ти платя, само да ме излекуваш. Започнал той пак старата история. В това време лекарят успял с бързина да постави своя пръст между двата пръста на своя пациент, който веднага го хванал и си казал: Хванах най-после пръста си и останал доволен от лекаря. Често и ние се спираме по този начин, искаме да знаем причините за злото и доброто. Искаме да знаем защо един е щастлив, а друг нещастен, защо на един върви, а на друг не върви. И тогава се натъквате на ред противоречия. Най-после казват: Баща му трябва да е бил такъв-онакъв или майка му трябва да е причината за това и т. н. Можете да разсъждавате, както искате, но какво ще се оплаква едно малко вълче, че майка му била вълчица и баща му вълк? То не може да се роди. Но ще каже, защо майка му била вълчица и баща му бил вълк? За овцата пък може да се каже обратното. За агнето всякога е щастие, че е родено агне. Колкото и да търсите причините за това, не ги знаете. Има причини. Обаче, има една философия, която разрешава въпросите в света. Питам: Ако светът беше съставен само от стари хора, какъв щеше да бъде този свят? Представете си един свят все от стари хора, с дълги бради, с патерици в ръка, без нито един възрастен или млад човек, какъв щеше да бъде този свят? Или представете си един свят само от деца, които нищо сами не могат да си направят. Какъв щеше да бъде този свят? Ако пък светът е съставен само от възрастни – най-хубавото положение. Обаче тези хора нямаше да имат простор. Защо? Защото възрастният човек може да работи само или за младите, или за старите. Ако няма млади, ако няма и стари, за кого ще работи възрастният? Тъй щото животът седи в три неща. Живот има всякога, когато има млади хора; живот има, когато при младите има възрастни хора и най-после живот има, когато при възрастните има и стари хора. Това е смисълът. Това значи да разбира човек философията на живота. Казвате: Защо съм млад? – За да има живот в света. – Защо съм възрастен? – За да се увеличава животът. – Защо трябва да остарея? – За да има повече живот. Така трябва да се разбират нещата. Който разбира другояче, той ще изгуби кокошката. Така както разбирам живота, земята е най-голямото училище. Хората са души, изпратени от Бога на земята да се учат, да се занимават. Докато човек е дете, той няма да учи, но ще се забавлява. Докато си дете, ще се упражняваш във всичките забавления. Детето е предметно учение, то дава подтик. Възрастните, майката и бащата, се учат от децата си. Майката никога не може да стане майка, докато няма дете. Детето прави майката – майка и бащата – баща. Така е на земята. Детето е, което смекчава сърцето на майката. Докато не е станала майка, тя е много егоистка. Вижте кокошката, докато няма още пиленца, каквото види, рови и търси храна само за себе си, но щом снесе яйца и излюпи пиленцата си, тя вече започва да се грижи за тях, сърцето ѝ се отваря.
Казвате: Човек трябва да се ожени. Казвам: Всеки човек трябва да има по едно дете, без разлика на това дали е женен или не е женен. Някои могат да имат по две деца, едно момче и едно момиче. Някои съжаляват, че не са женени, че нямат деца. – Толкова деца сирачета има на света, ще си вземете по едно момче и по едно момиче. Питам: Онзи, който се нуждае от гърнета или от стомнички, сам ли си ги прави? Отива при грънчаря, купува ги и ги употребява. Този е дълбокият смисъл на живота. Ако разбирате живота другояче, че само онази, която роди няколко деца, е майка, питам: Каква майка е тя, когато тия деца живеят само няколко години и после умрат? Преди години, като бях в Търново, дойде при мене една жена, която имала няколко деца, но всички измрели. И тя останала сама, и ми казва: Животът изгуби за мене смисъл. Какво да правя сега? Казвам ѝ: Вземи си едно дете. – Не са като моите. – Че какви бяха твоите? Всички деца са излезли от Бога, но се различават само по дрехите си. Вземи си едно дете и го считай като свое. Отгледай го, дай му образование, без да го осиновяваш. – Ама угодно ли ще бъде на Бога? Угодно ли беше на Бога, като измряха всичките ти деца? Защо ги остави да измрат? Волята Божия не е в умирането на децата. Трябва да умре някой път човек, но причините за смъртта се крият някъде далеч. Аз взимам думата смърт в съвсем друг смисъл от този, който вие разбирате. Човек трябва да се измени. Има едно състояние, в което човек се изменя. Хората наричат това състояние смърт. Това не е смърт, но трансформиране, минаване от едно състояние в друго. Гъсеницата, например, се трансформира в пеперуда и като че тя е умряла. Не, гъсеницата се е трансформирала в пеперуда. Следователно, когато говорим за праведния човек, и той не умира, но се трансформира, минава от слава в слава. И като търсите праведния човек, няма да го търсите по гробищата. Де ще го търсите? Когато търсиха Исуса, де Го намериха? В гроба не Го намериха. Там намериха само кърпата, само саваните, с които беше обвит. Казаха им: Защо търсите живия между мъртвите? Той не е тук. Но казвам: Това са отвлечени въпроси, че всеки може да оживее. Всички вярвате, че има друг свят, но никой от вас, които ме слушате, нямате опитност за това. Че зная колко от вас имате една жива опитност, да сте ходили на другия свят, както можете да отидете в София, да си купите нещо, да прекарате там няколко дена и да се върнете назад. Или да отидете някъде в странство в Германия, във Франция или другаде. Колко от вас имат ясна представа за местата, през които са минали, да знаят, де е онзи свят? Аз не считам, че другият свят е много странен. Впрочем, той е много странен, главно той е много добре организиран. Като отидете в онзи свят, няма да разберете нищо. Там вратите на къщите са отворени. Там всички неща са отворени. И кесиите на хората там са отворени. И да искате да откраднете пари, няма да можете. Ще ви обясня с един пример мисълта си. Един богат човек умрял и синовете му турили в гроба една торба със злато, да му се намират и там пари, в случай на нужда. Като отишъл на една гостилница, взел си едно ядене и се обърнал към човека, който продавал. – Колко струва това ядене? Пет стотинки. – Тук било за живеене. В онзи свят нещата са много скъпи. Вземете тогава тази златна монета, развалете я и върнете, колкото трябват. – Тук не вървят тези пари. Тогава той писал на синовете си да му изпратят една торба с монети по пет стотинки. Като получил парите, започнал да плаща с петте стотинки, но пак му отговорили: И тези пари тук не вървят. Какви монети искате тогава? – Други монети вървят тук. Ще питате, защо е така? – Ами ако отидете в Англия, можете ли да прокарате българските монети? – Не можете. Не само България, но всяка държава има своя разменна монета, която в другите държави не върви. Следователно, трябва да има една международна монета, която да върви на всякъде. Само златните монети могат да се разменят във всички банки. Онзи свят, за който говорим, ще бъде нашият бъдещ свят. Един ден хората на земята ще живеят тъй, както сега живеят хората на онзи свят. Например, в онзи свят никакви кражби не могат да стават. Този, богатият, като седял няколко дена гладен, най-после видял една торба с пари отворена. Огледал се натук-натам и като не видял никакъв стражар, казал си: Как мога да задигна тази торба, да си я занеса у дома? Задигнал торбата с парите, занесъл я в къщи, но докато се обърне, вижда, че торбата сама се дигнала във въздуха и се върнала на своето место. Тогава той писал на синовете си: В този свят и с кражби не върви. Тук няма стражари, няма затвори, можеш да взимаш, колкото щеш торби с пари, но в края на краищата тия торби пак се връщат на своето место.
Казвате: На какво се дължат противоречията на живота? Противоречията в живота се дължат на един ненормален живот, който съществува между хората. Когато синът няма доверие в баща си, като намери торбата с пари, той ще почне да краде от тази торба. Че за кого е богатството, което бащата има? То не е за бащата. Ако синът поиска от баща си, той ще му даде, колкото му трябва. И ако синът не разбира баща си, той непременно ще прибегне до кражбата. Съвременните хора се научили да крадат, защото нямат Любов, нямат Вяра в Бога. Всичката земя с благата по нея, Бог е създал за хората. Поискайте Му, и Той ще ви даде, каквото искате, няма защо да крадете. Баща си няма защо и да го лъжете. Ние всеки ден четем по вестниците, че този откраднал нещо, онзи откраднал нещо. Какво са откраднали? – Кокошки. Често хората изпадат в песимизъм, не вярват, че Господ се грижи за тях и казват: Не знаем дали Господ се грижи за нас. Мнозина казват, че за да получат това, което искат, непременно трябва да се помолят. В какво обаче, седи молитвата? Човек никога няма да бъде чут, ако се моли на човешки език. За да чуе и приеме молитвата на човека, той трябва да научи Божествения език и на него да се моли. Ако човек почне да чете написани молитви, само да ги изговаря, ни глас, ни услишание няма да има на неговата молитва. Когато се моли, човек трябва да мисли и да чувствува, както Бог е дал, ако иска молитвата му да отиде при Него. Човек трябва да чувствува дълбоко в душата си, ако той няма вяра, ако върши нещата без Любов, неговата молитва не може да бъде приета, нито послушана. Ще приведа един пример, да видите как действува истинската молитва. Един стражар водил един добър, благочестив човек в участъка, понеже бил обвинен в някакво престъпление. Като вървели по пътя, стражарят от време на време побутвал този добър човек, ругаел го и му казвал: Хайде, върви напред. Ние сме виждали много такива като тебе. Добрият човек вървял и си мислил: Какво да направя, да покажа на този стражар, че аз не съм лош човек, и че Бог живее в мене? Той се обърнал към стражаря и му казал: Братко, моля ти се, позволи ми да се отделя за десетина минути, искам да свърша една работа. Добре, можеш, но гледай по-скоро да дойдеш, да не се бавиш много. В това време стражарят го следял, да види какво ще прави. Този, благочестивият човек, се отдалечил на десетина крачки от стражаря и започнал да се моли: Господи, покажи на този човек, че ние сме братя, а Ти си наш Баща. Нека разбере, че Ти, Който си ми помогнал много пъти, и сега си в състояние да ми помогнеш, да види той Твоята сила. Толкова пъти си ме слушал и си ми помагал. Стражарят чул тази молитва, и като се върнал добрият човек, запитал го: Ти какво ми каза? Братко ли ми каза? – Да, братко ти казах, защото ние сме братя, а Бог е наш Баща. – Щом е така, аз искам да живея с тебе по братски. Той хванал добрия човек под ръка и казал: Аз тръгвам с тебе. Дето отидеш ти, там и аз ще дойда. Няма какво да те карам в участъка. Нека и на двамата заедно се карат. И най-после няма да минат 50–60 години и всичките противоречия, които имал човек, ще изчезнат. Като остарее човек престава да има противоречия, престават всички тревоги и какво му остава тогава? – Нищо не му остава и той казва: Остарях вече. Той казва: Ще умра вече. И започва да плаче, да иска животът му да се продължи, но колкото и да се продължи животът му, той все пак трябва да мине в другия свят. Онзи свят е подобен на положението, в което се намерил апостол Петър, когато ангел Господен го освободил от затвора. Следователно, всеки човек, в душата на когото е влязла Любовта, той е вече възкръснал, оживял, минал е от смъртта в живота. Казвам: повечето от съвременните хора са мъртви, а не живи, както те си мислят. И затова няма какво да умират. И това, което хората считат реално, въпрос е още дали е така.
Ще ви приведа един пример за реалността и нереалността. Един мой познат разправяше един свой сън. Сънувам, казва той, една вечер, че иде един господин при мене и ми дава една торба пълна със злато. Хващам торбата с двете си ръце и я държа здраво, като си казвам: Вай, най-после уредих си работите. Няма вече сиромашия, няма страдания. В това време към мене се приближава един човек, който води една крава със себе си, иска да ми вземе торбата с парите. Аз държа торбата здраво, но той хвърля поглед към нея, а кравата току ме обикаля от една и от друга страна. Казах си: Ще ритна кравата, че ще види. И наистина, ритнах кравата, тя се събори на земята и се обърна с краката нагоре. И пак държа торбата здраво. По едно време усетих, че нещо ме заля подобно на вода. Събудих се, и какво да видя? В ръката си държа покривката на масата, а масата е обърната с краката нагоре. Шишето с вода, което обикновено седи на масата, е паднало на земята и водата от него разлята. Разбрах, че в съня си, вместо кравата, ритнал съм масата и съм разлял шишето с водата, която ме намокри и събуди. Като ми разправи този сън, аз казах на моя познат: Слушай, ти вървиш в крив път. Ако продължаваш да вървиш в този път, всичко за тебе е изгубено. Така не трябва да се живее. – Оттогава аз измених живота си, отворих друга страница на своя живот. Казвам му: Другояче трябва да се разбира животът. Истинското разбиране на живота седи в Любовта към Бога. Любовта към Бога е началото на нещата. Любовта към ближния, това е разрешението на нещата. В това разрешаване Любовта е подбудителната причина. Любовта към себе си пък е последното нещо. И ако животът на сегашните хора не върви, както трябва, то е защото те са обърнали този закон обратно. Любовта към себе си е последствие на другите два вида любов. Любовта към ближния е причината, а Любовта към себе си е последствие от тази причина, а Любовта към Бога е началото, от което всички други неща излизат. Значи, Любовта, Любовта към себе си е резултатът, последствието, последното нещо. Хората са обърнали този закон: Те са изоставили Любовта към Бога и към ближния си на заден план, а Любовта към себе си са турили на първо место, вследствие на което между хората съществува едно разединение. Хората не могат да се разберат, защото всеки тегли кесията си, кърпата или торбата си все към себе си. Всеки гледа да ритне кравата с крака си и да задържи торбата за себе си, но в края на краищата, вижда, че е ритнал масата, а в ръката си държи единия край на покривката. Това е нереално, както не е реален живот онзи, който почива само върху Любовта към себе си. Значи, на земята трябват три неща за човека: Той трябва да има глава, с която да мисли; дробове, с които да диша, и стомах, с който да яде. Ако тези три неща не са взаимно съчетани, никакъв живот не може да съществува на земята. Следователно, ако човек няма Любов в себе си, никакъв живот не може да съществува; ако няма и Мъдрост в себе си, никакъв живот няма да съществува и ако няма Истина в себе си, пак никакъв живот не може да съществува. Любовта е Божественото начало; Мъдростта е причината, а Истината в дадения случай е крайният резултат, т. е. Истината съдържа всичките блага. Когато някой иска да ти каже Истината, това подразбира, че ти трябва да бъдеш готов да му направиш някаква услуга.
Това учение има приложение в сегашния живот на хората. То има практическо приложение. За да бъде човек здрав на земята, да бъде силен и да върши работата си, както трябва, Любовта непременно трябва да цари в душата му. За да може да предвижда нещата, да знае какво ще стане в бъдеще, Мъдростта трябва непременно да цари в неговия ум, а за да бъде силен, да бъде свободен, непременно Истината трябва да цари в неговия дух. Този е пътят. И ако в човешкия дух цари Истината, ако в човешкия ум цари Мъдростта и ако в човешкото сърце цари Любовта, животът на човека е непременно оправен. И тогава животът на хората няма да бъде като сегашния. И тогава човек няма да бъде само здрав, но ще бъде и красив, ще бъде блажен и щастлив в себе си. И сега при сегашните си разбирания, хората търсят своето щастие вън от себе си. Те трябва да знаят, че щастието вън от човека не седи. Човек може да придобие щастието само, когато придобие Духа в себе си. Тогава човек ще има много работи. Ако той не може да възприеме Духа в себе си и да се ползува от Него, животът му на земята е безпредметен. Човек може да има хляб, колкото иска на разположение, но ако неговият стомах не е в състояние да го възприеме и обработи в себе си, този хляб е безпредметен за него.
И сега, новото верую се заключава в това, че хората трябва да вярват в Бога. Да, човек трябва да вярва в Любовта, но той трябва да изпитва тази Любов в сърцето си. Той трябва да има тази опитност от Любовта и ще види тогава, че няма да има за него нищо невъзможно. И когато се каже за някой човек, че вярва в Бога, за него не трябва да има нещо невъзможно, т. е. нещо, което той не може да направи. Христос казва на едно место: „Ако Ме любите, ще опазите моя закон“. Значи, изпълнението на закона, както и смисълът на живота седи в Любовта. И по-нататък казва Христос: „Тогава аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и аз ще ви се изявя“. Това нещо може да се приложи навсякъде в живота. Когато разберете веднъж Любовта, човек не може вече да разделя живота на светски и на духовен, на материален и на нематериален. Животът е един. Материалният и духовният свят са изрази на Любовта, т. е. изрази на живота. Дето и да е, какъвто и да е, животът е едно благо, което всички души търсят. Всеки човек иска да живее. Христос е казал: „Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Бог навсякъде е Един – и в този, и в онзи свят.
Казвам: Сега всички се нуждаете от една жива вяра в живота, на която да разчитате. Това не значи, че вие от сега ще се убедите и ще създадете вяра. Вие всички имате вяра, имате няколко верую, но лошото седи в това, че не сте приложили тази вяра в живота си. Вие не сте приложили своето верую в пълнотата си, а трябва приложение. Защото едно учение е силно само тогава, когато трябва да се приложи, когато се приложи в живота. Запример, едно житно зърно е в състояние да разреши един важен, мощен социален въпрос. В продължение на десет или 12 години едно житно зърно може да се размножи толкова много, че да бъде в състояние да изхрани целия свят и да разреши въпросите на света. Ако обърнете внимание на това житно зърно, в това време то ще бъде в състояние да ви направи силни, богати хора в света. Вие не обръщате внимание на това житно зърно, т. е. на това, което е вложено във вашите души, колкото малко и да е то. Всеки човек трябва да обърне внимание на това, което Бог е вложил в душата му и да го развие. Веруюто, което Бог е вложил в душата на човека, не е това, в което хората външно вярват. Ето, например, много хора вярват в късмет. Те си купуват лотарийни билети с години наред, но работите им не вървят напред, не се уреждат. Други пък се интересуват от въпроса де има заровено имане в земята, искат да копаят, да го намерят. Това е лесно. Всеки човек има дарба в себе си, посредством която може да открие де има заровени пари в земята и да ги намери. Той трябва също да развие тази дарба в себе си. Пуснете едно магаре или едно говедо в гората, то само ще си намери вода да пие. Няма защо вие да му показвате де е водата. То само ще си намери извора.
Много от съвременните светски хора седят и търсят Господа, питат се де е Той, на небето или на земята. Те четат разни книги, кой какво писал за Любовта, търсят я по книгите. Господ не е някакъв външен предмет, да има нужда от доказване. Той не се намира във времето и пространството, Той е извън времето и пространството. Той не е нещо физическо. Когато обичате някого, можете ли да кажете на хората де е вашата Любов? Можете ли да им я покажете? Любовта не е нещо външно, да се види, да се пипне. Вие виждали ли сте Любовта? Някой може да ви прегърне, но прегръщането не е Любов. Любовта не е нещо видимо. Даже и когато казват за човека, че мисли, и мисълта е нещо невидимо. Любовта е невидима, но е реална; мисълта е също така невидима, но е реална. Когато Любовта влезе в някой човек, който е бил груб, жесток, свиреп, той веднага става мек, готов на всяка услуга и жертва. А когато Мъдростта влезе в човека, който е бил невежа, не е знаел как да постъпва, тя веднага го прави разумен, знае вече как да постъпва, готов е всичко да направи. Такъв човек става учен. Този човек вече може да стане музикант, художник, скулптор – каквото пожелае може да стане. Сега ви препоръчвам да се обърнете с внимание към онова, което Бог е вложил във вас и да работите върху него. Някои ще кажат: Да е Христос в нашите времена? – И да дойде Христос във вашите времена, вие пак ще бъдете същите. Ето, преди две хиляди години Христос дойде между хората и проповядваше, но колко хора повярваха в Него? Сега има 500 милиона последователи, които повярваха в Христа. След две хиляди години ще има още 500 милиона последователи, и тогава хората ще бъдат по-добри, отколкото са сега.
Сега да оставим въпроса как трябва да живеят хората в сегашните времена. Важно е, че те се спират върху известни противоречия, известни заблуждения и мислят, че има нещо в света, което може да ги избави от сиромашията. – Според мене, в света сиромашия почти не съществува. Вие сами създадохте сиромашията. За всеки жив човек е изпратена или предвидена храна в изобилие, но понеже хората нямат Любов помежду си, те не изпълняват Божия закон, вследствие на което тези изпратени блага не отиват на местото си. Значи, противоречията хората сами си ги създали. И затова, ако днес всички хора се решат сами да възприемат Любовта доброволно, а не по закон или чрез насилие, светът щеше да бъде оправен. Та когато хората се питат как може да се оправи или подобри животът им, казвам: Животът на хората може да се подобри, когато Любовта дойде да царува в сърцата им, когато Мъдростта царува в умовете им и когато Истината царува в духа им. Преди няколко години дойде при мене един господин, болен от някаква болест и ми казва: Слушал съм за тебе, че ти можеш да лекуваш болестите. Хайде, излекувай ме, да повярвам в твоята сила. – Каква полза от това, че ще повярваш какво аз мога да лекувам и ще се убедиш в моята сила? Ти трябва да знаеш, че аз взимам скъпо за церовете. – Е, хиляда, две хиляди лева мога да ти дам. – Не, най-малко половината си имане ще дадеш, а след това ще посветиш целия си живот в служене на Бога. Така само мога да те излекувам. Възможно ли е това? – Да, така е. – Тогава ще си помисля. Иди да си помислиш и после ела, тогава аз ще ти покажа силата. И досега този човек мисли още. – Ама имам жена и деца. – Тогава иди да питаш жена си и децата си съгласни ли са на това предложение. Ако са съгласни, дойди, пък ако искат, и те могат да дойдат. Ако не са съгласни, тогава остани при тях, живей си, както разбираш и се обърни към другите лекари, които евтино лекуват. Аз лекувам скъпо. Тези пари аз не искам за себе си, но болестта му се крие в неговото богатство. Ще приведа един пример, от който ще видите, че наистина много болести се дължат на богатството. Един богат търговец ми разправяше следната своя опитност. Дълго време търгувах, но никаква болест не ми дойде. Всичко ми вървеше добре. Един ден се събуждам и какво да видя? – Едната страна от тялото ми цяла парализирана. Чудя се коя е причината за това. Така боледувах цели две години. Един ден си казах: Чакай поне да предприема една търговия. Предприех една сделка, но изгубих от нея осем хиляди лева. След това предприех още една, и изгубих от нея десет хиляди лева. Но каква беше изненадата ми, когато след изгубването на тези 18 хиляди лева аз оздравях. Тогава си казах: Да съм знаял, че в тези 18 хиляди лева седи моето оздравяване, бих ги дал отдавна някому, за да се излекувам. На същото основание, много нещастия в живота произтичат от онази вътрешна алчност, от онази ненаситност в човека, която ражда съмнението и ред отрицателни прояви в него. Дето и да отидете в света, ще видите, че всички хора са се така наплашили, че навсякъде се подозират, всички имат недоверие един към друг. Хората говорят едно, а при това всеки си върши това, което си знае. Казва се в прочетената глава, че Христос обърнал водата във вино. Така е, но водата може да се обърне във вино само тогава, когато човек се реши да служи на Бога. Виното подразбира новия живот, който човек трябва да заживее. Когато човек се реши да върши Волята Божия, и новият живот ще дойде в него. Тогава всички мъчнотии, страдания, противоречия, недоразумения, нещастия в живота ще изчезнат. Човек ще се освободи от робството и ще влезе в свободата. Това подразбира християнството в новия смисъл. Ето защо хората трябва да се освободят от стария живот и да влязат в новия.
„Всичко в живота е постижимо“.
Тайна молитва.
1. неделна беседа от Учителя, държана в Русе на 23 септември 1934 год., 10 ч. с.