Общ Окултен Клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)
Новата канализация
Размишление.
Светските хора се стремят към знание, искат да бъдат учени. Това се постига мъчно. Трябва да се учи. Религиозните хора се стремят към светост. За да схваща нещата правилно, ученият се нуждае от интуиция, т.е. от вътрешно разбиране. И религиозният се нуждае от интуиция. Ученият и светски човек казва, че има външна светлина; религиозният казва, че има вътрешна светлина. По това се различава богатият от бедния. Богатият има повече външна светлина, а бедният – повече вътрешна светлина. Обаче, трябва да се избере среден път между външната и вътрешната светлина. За това се иска разумност. Онзи човек е разумен, който върви от причини към последствия и от последствия към причини. Казваш: Животът е лош, хората са лоши. – Това е последствие. Причината за твоите възгледи за живота и хората се дължи на условията: или си гладен, или нямаш пари. Кажеш ли, че животът е добър, и хората – добри, това се дължи пак на условията: сит си, здрав си, или имаш пари на разположение. И животните менят възгледите си според условията: когато са гладни, светът е лош за тях; когато се нахранят, светът става добър.
Казвам: Докато живее по светски начин, човек се ръководи от няколко центъра на главата: един от тези центрове е зад ушите, а другият – в задната част на мозъка, в тила. Докато живее в центъра зад ушите си, човек всякога е готов да се бие. Когото срещне, може да го удари в носа. Най-малката обида го кара да се бие. Ако живее в задната част на главата, той е като птичката: прави си къщичка, събира се с роднини и приятели, с които прекарва весел и безгрижен живот. Като стане религиозен, човек започва да живее повече в центъра на главата си, където са моралните чувства. Той нарича това религия, а всъщност, е чувстване. Докато умът не се наложи на сърцето, човек ходи в крив път. Много хора вярват в Бога, но много от тях са избити все за Бога. Четете църковната история на народите, да видите, колко хора е избила католическата черква, само за това, че не са католици. Всички казват, че човек трябва да бъде религиозен. Ако само религиозното чувство може да спаси хората, разбирам. Но човек трябва да бъде същевременно разумен, да разбира нещата, да търси техните причини и последствия. Щом се прояви умът в човека, спасението веднага ще дойде.
Закон е: Не можеш да убиеш човека, или да извършиш някакво престъпление, докато мислиш; щом престанеш да мислиш, ти губиш равновесието на своя живот. Щом започнеш да живееш с ума си и да си недоволен от нещо, ще знаеш, че първо на себе си вредиш. Така нарушаваш законите на природата. Какво ще постигнеш, ако си недоволен от левия или десния крак? Каквото и да казваш за тях, ще разбереш, че и двата крака са еднакво важни. Каквото и да правиш, ще разбереш, че умът върши най-важната работа. Той е Божественото в човека, което го ръководи. И сърцето върши своята работа. Както умът, така и сърцето имат своя произход в далечното минало. Всеки от тях има своя опитност от миналото. Пътят, по който са минали, е път на специализация, потребна само за своето време. За новите времена тя не е потребна. Например, ти имаш известно чувстване, че ще се облечеш с нова дреха за Великден.
Докато мислиш, че ще имаш на разположение тази дреха, ти си доволен. Мислиш, че като облечеш новата дреха, светът ще се подобри. Според мене, като се облечеш хубаво, нито по-богат ще станеш, нито по-силен, нито по-умен. Обаче, ти си доволен от новата си дреха. Започваш да мислиш, че е станала някаква промяна с тебе. Станала е една промяна в тебе, но външните условия ни най-малко не са се променили. Това не показва, че условията трябва да се игнорират. Първо се търси същественото в живота, а после – несъщественото.
Кое е същественото в живота? – Растенето, развитието. То носи светлина, то е човешкият ум. Според някои, той е наречен Божественият Дух. Под „Дух” се разбира нещо особено, нещо неразбрано. Колкото по-неразбрана е една дума, толкова по-далечен е нейният произход. Колкото по-далеч от нас стои един предмет, толкова по-неясен е той; колкото повече се приближава, толкова е по-ясен. Така е неясен и произходът на ума, на Духа. Какъв е произходът на Аз'а? Това е цяла наука, цяла история. Азът е движение около себе си, движение в кръг. Кръгът е емблема на нещо. Учените, великите посветени винаги са означавали вселената с кръг. В него се съдържат всички възможности за посветения. Затова кръгът е наречен „космически зародиш” или „космическо яйце”. От това яйце се е образувала вселената.
И тъй, който не разбира понятието „кръг”, казва: Как е възможно, вселената да се е образувала от яйце? Това яйце символизира кръга. След време, кръгът се разпуква и пилето излиза навън. То представя буквата „у” – с двата крака нагоре. Същото се отнася и за човека. В тази буква се крият такива сили, които изкарват човека от ограниченото състояние в свободно. С това те създават в него подтик за движение и мисъл. Когато знакът се обърне надолу, той представлява човека в движение. Тогава човек излиза от условията на буквата „О”. Обаче, за да излезе от тия условия, той трябва да мисли. Затова се изискват специални условия. И животните се нуждаят от такива условия. Птиците проявяват своята интелигентност, когато снасят яйцата си: те си правят гнезда, постилат ги вътре, приготвят си полог и се готвят да мътят. В тази работа, те взимат под внимание светлината, топлината. Без тези условия, яйцето може да се изложи на големи неприятности и на много неприятели. През това време, в тях работи умът, а не чувствата. За да направи гнездото си на едно или на друго място, птичката е мислила дълго време. Тя избира най-безопасното място и там прави гнездото си. Щом нареди тази работа, тя не мисли вече. За обикновените си работи, птиците се ръководят от чувствата.
Под „животно” разбирам само неговата форма, но не и съдържанието. Зад всяко животно работи едно разумно същество. В бъдеще, всяко животно ще стои на по-висока степен на развитие, отколкото е сега. Как ще стане това развитие, не е известно. Важно е, че и в животните има скрити възможности за развитие. Чудно е, че учените и досега още не могат да направят разлика в интелигентността на животните. Всяка форма отговаря на развитието на животното. Следователно, и птицата е животно, и слонът е животно. Обаче, голяма е разликата в интелигентността на птицата и на слона. Дойдем ли до човешката форма, виждаме, колко сложна е тя. Това говори за големите способности и възможности, които се крият в човека. В някои животни, чувствата са в спящо състояние. Например, овцата, пчелата, нямат такива чувства, като кучето. Ако се движиш много около кошера, пчелата ще забие жилото си и ще те отстрани. Тя е сприхава, бързо действа. Някога постъпва кавалерски: мине веднъж-дваж край тебе, бутне те, да не й пречиш. Останеш ли и след това при кошера, тя ще те ужили. Вие се смеете на пчелата, но постъпвате като нея: вадите жилото си, забивате го дълбоко и казвате. Нека знае, кой съм. Защо забивате жилото си? Пречел ви някой. Казвате му веднъж-дваж да се махне от пътя ви и, ако не послуша, свивате се, нахокате се един-друг и продължавате работата си.
Какво представя кошерът в човека? Това е неговото неразумно сърце, в което бушуват ред отрицателни чувства. Щом някой ти препятства в работата, ти се настройваш срещу него, набиеш го и, като се успокоиш, казваш:
Този човек не върви в Божествения път. – Ами ти вървиш ли в този път? Като ви наблюдавам, аз мисля върху въпроса, кой върви в Божествения път, и кой не върви. Че се молиш по три пъти на ден, това не показва, че си в правия път. Ти си беден, нямаш средства, молиш се да се подобри положението ти. Твоята молитва е користна. Друг се моли за нещо и, като не получи отговор, отказва се от Бога, става безверник. И тази молитва е користна. Вяра, която се ръководи от чувствата, е едно нещо; вяра, която се ръководи от мисълта, е друго нещо. Истинската вяра има отношение към ума, а не към сърцето. Докато се подаваш на чувствата, това е вярване, а не вяра. Вярването е подобно на леда. Щом изгрее слънцето, ледът почва да се топи. Ще го търсиш и няма да го намериш. Какво ще кажете тогава за своята вяра?
Като говоря за живота на чувствата, аз не ги отричам, но казвам, че този живот е подложен на постоянни промени. Когато стане религиозен, човек започва да мисли за Бога, за духовния свят. Ако не мисли правилно и не е привикнал да мисли, кръвта нахлува в малкия мозък, където са страстите и обикновените чувства. В него се събужда половата дейност и той се поддава на неестествени чувства. Вместо възвишената любов, вместо чувство към Бога, той преживява особени чувства, които нарича Божествени. Така той сам се заблуждава. За да не изпада в низшата област на чувствата, човек трябва да мисли. Низшите чувства нищо не допринасят. Това е духовно пиянство. Като влезе в кръчмата и религиозният пие – плаща, пие – плаща, докато обеднее. Пазете се от духовното пиянство, както се пазите от пиене на спиртни питиета. Човешката, личната любов води към това пиянство. Областта на нейното действие е малкият мозък. Обичаш някого, защото е богат. Това е користна любов. Обичаш го, защото е здрав, силен. И това е користна любов.
Ако направите психологически анализ на своите чувства, ще се убедите, че те нищо не допринасят. Те водят човека в света на промените. Днес чувства едно нещо, утре – друго. По-силните чувства заличават по-слабите, както силната вода завлича слабата. Колкото и да е буйна реката, това е живот на чувства, не е живот на ума. Това не е реалният живот. Реалният живот не е нито в твърдото, нито в течното, нито във въздухообразното вещество, нито в светлината. Това са условия за реалността. За да разберете проявите на ума, трябва да ги изолирате от всички материални светове. Докато разглеждаш ума от света на твърдата материя, нищо не си разбрал. Твърдата материя е условие, а условията не представят реалността. Казвате за някого: Той е сух като въздуха. Значи, той е силен човек. Не е така. Сухият човек е повече топъл, отколкото силен. Където има сухота, триенето е по-голямо, образува се по-вече топлина. Където има по-малко сухота, там влагата е голяма. Като ученици, изучавайте състоянията на материята, да видите, на какви чувства отговарят. Твърдото вещество отговаря на твърдостта в човека. Това чувство се намира горе на главата, в областта на моралните чувства. На това чувство се дължи устойчивостта на човека. Устойчивият е твърд в своите убеждения. Сега, като говоря за твърдостта, като морално чувство, имам предвид участието на ума. Без него нищо не се постига.
Как може да си помага човек в живота? – Чрез мисълта. Като мисли, той ще се освободи от лошите условия в които се намира. Ако си твърд и не мислиш, ще останеш на едно място и кой как мине, ще се блъска в тебе. Днес ще се блъскат в тебе, утре ще се блъскат, докато един ден изчезнеш от мястото си. И това не е лошо, защото, в края на краищата, ще започнеш да мислиш право. Питаш се: Защо тези хора се блъскат в мене? – Много просто, вечер е, не виждат хората. Това е една причина. Има и друга причина: направил си къща край реката. Щом дойде проливен дъжд, реката приижда и отнася и къщата, и градината ти. После се питаш: Защо Бог допусна това нещастие? Защо реката отнесе къщата ми? Така разсъждава обикновеният човек. Обаче, умният се запитва: Защо направих къщата си толкова близо до реката? Човекът на ума мисли по един начин, а човекът на сърцето – по друг начин. Той си казва: Макар че къщата ми е близо до реката, Бог ще помисли за мене, ще ме спаси.
В средните векове, един от холандските крале щял да плати с живота си, благодарение на своята крива мисъл. Един от придворните му, голям ласкател, винаги ласкаел краля. Казвал му: Ти си единственият човек в света, пред когото всичко отстъпва. И природните стихии отстъпват пред тебе. Достатъчно е да кажеш една дума, за да ти се подчинят. Един ден кралят заповядал да му построят дворец на брега на морето, отблизо да се любува на неговата красота. При една буря, кралят излязъл с трона си на самия бряг, да наблюдава, как бушуват вълните. Придворните били около него и, като виждали, как вълните се надигат и удрят брега, съветвали краля да отстъпи от мястото си, да не го завлекат вълните. Той не слушал никого. С вдигната нагоре ръка, той казвал: Заповядвам на вълните да отстъпят навътре! Никакъв отговор. Морето все повече бушувало. – Ваше величество, говорели придворните, вие трябва да отстъпите. Най-после, той ги послушал. Отдръпнал се навътре в сушата и така се спасил.
Сега и вие, като този крал, мислите, че вашият възлюбен ще изпълнява заповедите ви. Лъжете се! Като този цар ще отстъпите пред прилива. Трябва ли да се сърдите на прилива, че върши своята работа? Досега младата булка не е виждала сърдит своя възлюбен. Един ден той зафучи, кипне, после се извинява, но в нея нещо се счупва. Тя казва:
Как е възможно, този, когото обичам, да се проявява така лошо! Аз пък се чудя на друго нещо: Как може младата булка да не разбира тези неща! Млади булки има и между хората, и между животните. Гледам, на едно дърво две птички си гугукат, разговарят се. Булката иска едно, младоженецът – друго. И те не се разбират. И между пчелите е същото. Царицата е тяхната булка. Там културата е съвсем друга. Има една царица и много търтеи; те бръмчат, обикалят около нея. Всеки гледа да й се хареса. Царицата ги оглежда, докато си избере един между тях.
Като говоря така за младата булка, питате: Какво нещо е любовта? Вие не можете да разберете любовта, докато умът ви не се прояви. Любовта има особен произход, а не както хората си представят. Ако мислят, че това, което преживяват, е любов, те са на крив път. В истинската любов няма положителни и отрицателни черти. В любовта няма никакви смени и промени. Там не може да се говори за приятно и неприятно чувство. Ти сменяш дрехата си. Защо? – За да се освободиш от калта на старата дреха. Трябва да смениш старата си риза с нова. Умът налага тази смяна. Ако не смениш ризата си, ще се натъкнеш на болезнени състояния. Щом е така, слушай ума си, който отдалеч предупреждава. Казвате: Да бъдем религиозни! Религиозността не показва, че човек е умен и разбира Божиите пътища. Това е само едно добро разположение на ума. На религиозния може да разчиташ. Той е дал ума си в услуга на Божественото. Не направи ли това, той е нещастен човек. Той е фанатик, готов да убие човека в името на Бога. Фанатикът има особено разбиране за Бога. Като мине покрай касата на богатия, той казва: Това са Божии пари, и аз имам право на тях. Мине край една градина и казва на градинаря: Това са Божии плодове и аз имам право на тях. И апашът сваля дрехата от гърба ти и казва: Аз имам право на тази дреха! Христос казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на бедния”. Това значи: Ако имам на гърба си една риза и друга в ръцете си, втората трябва да дам на онзи, който няма нищо. Трябва ли той насила да вземе ризата от ръцете ти? Ако срещна апаш, вместо да чакам да ме насилва, доброволно ще му я дам. Това значи ум. Христос изразява това чрез стиха: „Спогаждай се с противника си, докато си още на път”. Не чакай да те турят в затвор, че тогава да се примиряваш. Запитай противника си: Какво искаш? – Дрехите ми. – Заповядай, вземи ги! И ти може да носиш дрехи като моите.
Религиозните още не познават закона за примиряването, за доброволното даване. Те не знаят, какво може да направи Господ. Те се молят, получават някакъв отговор на молитвата си и мислят, че Бог им отговорил. Не, за да ви отговори Бог, трябва да бъдете най-умните, най-добрите хора. За мене, поне, е така. Аз зная, че за да ми отговори Бог на молитвата, трябва да бъда най-умният, най-добрият човек. Не съм ли такъв, много време ще трябва да се моля, за да получа отговор. Аз се водя от следното: Тръгна ли на път, никога не мисля за превозното средство, но си представям, какво мога сам да направя в дадения случай. Пътувал съм с религиозни хора и слушам да казват:
Бог ще помисли за нас. Това е криво мислене. Значи, Бог ще помисли за тях, ще им даде всичко наготово, а те ще ядат и пият. Аз зная, че още преди слизането ми на земята, Бог е помислил всичко за мене. Но аз трябва да бъда умен, да намеря това, което е определено за мене и да го използвам правилно. Това не значи, че в света няма помисъл, но ти, като човек, като разумно същество, трябва да действаш правилно. Вървя с един религиозен и край нас минава една кола. Той казва: Сега Бог ще каже на коларя да ни вземе. – Възможно е, но може и да не ни вземе. Коларят минава край нас, казва ни добър ден и си отминава. -Чудно нещо! Този колар не слуша Господа. – Не, други хора са го пазарили, той не е свободен. След това минава друга кола. Религиозният казва: Тази кола ще ни вземе. Обаче, и тази кола минава и заминава, без да ни вземе. – Чудно нещо! И този не слуша Господа. Минава трета кола, спира се. Религиозният казва: Ех, най-после послуша Господа. Коларят пита: Имате ли пари? – Нямаме. За Господа! – Аз се нуждая от пари, не мога да работя за Господа. И на мене Господ не дава току-тъй. – Знаеш ли, какво те чака на онзи свят? – Не искам да зная за онзи свят. Аз мисля за този свят. Като отида на онзи свят, тогава ще мисля. Ако имате пари, ще ви кача на колата. Най-после, аз постъпвам умно. Изваждам една звонкова монета и казвам: Коларя, когото срещнем сега, той ще изпълни Божията воля. Той отдалеч ни вижда, съглежда монетата и казва: Заповядайте на колата. – Най-после духът влезе в този колар. – Не, аз вкарах златния дух в него. Аз, умният човек, мога да спра всеки колар на пътя му и да го накарам да ни заведе до определеното място. И апашът може да постъпи така, но по друг начин. Той изважда револвера от джоба си и заставя коларя да го заведе, където иска. Много просто, ако не иска, с живота си ще плати. Добрият човек работи с ума си, а апашът – с револвера си. Коларят, като заведе апаша на определеното място, въздъхва свободно и казва:
Благодаря на Бога, че не ме уби. Казвам: В човешкия живот тези неща стават всеки ден.
Често хората стават играчка на своите чувства и, въпреки това, мислят, че са свободни. Те са дотолкова свободни, доколкото е свободен коларят в ръцете на въоръжения апаш. Щом види револвера, коларят е готов да кара апаша, където му заповядва. Религиозният не си служи с насилие. Той трябва да познава, дали един колар е готов да му услужи, или не. Ако коларят е положителен тип, религиозният трябва да бъде отрицателен. Ако и двамата са положителни, ще се отблъснат. Как ще постъпи коларят, ако срещне на пътя си една красива мома? Тя го спира, усмихва му се и казва: Моля ти се, може ли да ме заведеш донякъде с колата си? Той веднага спира колата и я поканва да се качи. Тя се усмихва, благодари и се качва на колата. Казваш: Добре е да бъде човек красив. – Добре е да си красив, но още по-добре е, ако можеш да се преобразяваш, да вземеш формата на красивата мома. Мислите ли, че Бог е направил човека красив? Колкото Бог е облякъл богатия в хубави и нови дрехи, толкова е направил и човека красив. Ред поколения, вашите деди и прадеди са живели с идеята за красота и днес са предали красотата и на вас. Питам: Коя е причината, вашите къщи да бъдат големи, с широки прозорци, с добре инсталирано осветление? Това се дължи на желанието ви да имате повече светлина, да бъдете здрави и красиви, да живеете добре.
Сега, като ме слушате да говоря така, казвате: Чудно нещо, ние мислим, че Бог за всичко е промислил, че Той има предвид нашето щастие, а излиза друго нещо! Ако мислите, че всичко в живота ви е наредено от Бога, защо едни хора са богати, а други бедни? Защо едни къщи са големи, светли, с широки прозорци, а други са малки и тъмни? Може ли да кажете, че Бог е несправедлив? Богатият е бил по-умен и практичен, затова се е наредил по-добре от бедния. Бог не се интересува от това. Той е дал на човека дарби и способности, и всеки се нарежда според това, което е обработил. Ако не беше така, щяхте да изпаднете в друго противоречие. Казвате: Защо Бог допуска убийството? – Това е човешка работа. Казано е в Писанието: „Не убивай!” Човек е пристъпил този закон, сам го е нарушил и сам трябва да го изправи. Защо човек не предвижда, че ще го убият? Защото не предвижда, че ще го обидят? Най-малкото побутване е в състояние да го обиди. Щом е толкова чувствителен, трябва да предвижда всичко, което ще му се случи и да го избягва.
Коя е причината за противоречията в живота? Това се дължи на факта, че умът малко работи. Щом умът работи малко и способностите се развиват мъчно. Днес хората са разединени, всеки мисли за себе си. Ако могат да се обединят, умът им ще работи повече, ще им дойде на помощ. Тогава ще дойде истинската култура и хората ще се почувстват братя. Докато всеки мисли само за себе си, да стане велик, той не е на прав път. Същото се отнася и до отделните държави и народи. Америка, Англия, Франция, Германия, Русия искат да бъдат велики. Колкото и да се силят, не могат лесно да станат велики. И България иска да стане велика. Много години ще бъде такава, каквато е днес. По-велика не може да стане. Накъде ще се разширява България? С какво ще постигне желанието си? Със сила не се става велик; със знание, с богатство – също. Ето, евреите са много богати, но могат ли да вземат Палестина с пари? – Не могат. Някои мислят, че всичко се постига с пари и със сила, но остават излъгани. Според мене, нещата се постигат чрез моралните чувства, свързани с ума. Магическата сила в човека е неговият ум; той е свещената пръчица. Той е най-големият помощник на човека. Щом впрегнеш ума си на работа, той веднага използва чувствата и взаимно почват да работят. Ако умът не работи, човек се движи в тъмнина. Умът е красивата мома или красивият момък, които използва силата си за разумна работа. И най-бедният, ако има светъл и прозорлив ум, всякога ще използва най-слабите възможности и условия. Като срещне красива мома и види, че се нуждае от някаква подкрепа, той веднага й се притича на помощ. Тя спира вниманието си на него, оценява интелигентността му и го възнаграждава със своето внимание. Един ден той среща същата мома на кон, но се случва малко нещастие с нея. Конят се подхлъзва. Момъкът веднага се спуска, хваща юздата на коня. Момата се учудва на смелостта на момъка и му благодари.
Сега и на вас казвам: Ако се подхлъзне вашият кон или препуска, хванете юздите му. Така ще спасите царската дъщеря. Коя е царската дъщеря? – Това е вашата разумност. Тя се е качила на вашия кон и вие трябва да я пазите. Ако се поддадете на чувствата си, конете ще хукнат да бягат и ще хвърлят царската дъщеря на земята. Дръжте здраво юздите на вашите коне! Казваш: Страхувам се да не ме прегази конят. – Няма защо да се страхуваш. – Ще ме убие някой! – Кажи си: Нямам неприятели, няма защо да ме убиват. Може да убият човека само тогава, когато го считат за опасен. Щом не прави пакости, никой не може да го убие. Умният, добрият човек никога не убива. Той разполага с вътрешно знание и сила в себе си и с тях се справя. Неразумният, като се намери пред опасност, не знае накъде да върви – навсякъде вижда опасност. Ако има самообладание, ще се отбие от пътя си и ще избегне опасността. И лъв да срещнеш, ако си разумен, ще се справиш с него. Лъвът представя лошите условия на живота. Не викай, не роптай против лошите условия, но направи им път да минат, без да те засегнат. Как се справят негрите с дивите зверове? Те имат начини за укротяване на животните.
Син се оплаква от баща си, че не го обичал, че го пъдел от къщата си и решил да се самоубие. Ето какъв съвет давам на този син: Иди при баща си и майка си, целуни им ръка, прегърни ги и поговори с тях. Помоли се да те извинят и въпросът ще се разреши. Така постъпват умът и разумното сърце; Има ли нещо унизително в това? Тази постъпка ще отвори сърцето на майката и на бащата и те ще отстъпят. И религиозните често казват, че Бог не ги обича, не иска да приеме молитвата им. Какво струва да се помолиш на Господа и да му дадеш сърцето си? Защо не изпълниш Божията воля? Ето как ще си отвориш пътя към Бога. Той знае, че си добър и способен син и можеш да вършиш Неговата работа. Ако си готов да вършиш Божията воля, знай, че Той всякога ще те приеме и ще те послуша. Една чистосърдечна дума, отправена към Бога, е в сила да те освободи от всички противоречия. Отивай при Бога с ума си, за да имаш Неговото внимание.
Мнозина от вас се стремят към новия път, а вървят по стария. Старото е път на любовните писма. Какво е съдържанието на тези писма? Момъкът пише на момата: Откак те видях, не мога да спя спокойно. Животът изгуби смисъл за мене. Красивата мома представя света, а красивият момък – това си ти, който искаш да се ожениш за красивата мома, т.е. светът. Тя е много горда. Като те погледне, ти се смразяваш. Може да й пишеш и сто писма, но като опита ума ти и разбере съдържанието му, тя ти дава пътя. Когато ме питат, вярвам ли в Бога, отговарям: С този въпрос още не съм се занимавал. Той е висок въпрос, не е за мене. С какво се занимаваш тогава? – С билки, които имат лечебно действие. Лекувам охтиката и други болести. Занимавам се с малки работи. Що се отнася до въпроса за Бога, това е далечна работа. След това, аз разказвам какво представя науката за лекуването и на какъв закон се подчинява. Разказвам, кога и как тревите са добили своето лечебно действие. Като се разговарям така с хората, разбирам, какво мислят. Те не подозират, че аз лекувам с Божествената сила, а не с външни билки. – Какво е Божествената сила? – Това, което знае, как да употребява силите и да се ползва от тях, то е Божественото в човека. Това е Господ, Който всеки момент помага. Няма изключение в човешкия живот, когато Бог да не е отговорил на всеки зов. Това става всякога, когато човек върви по Божиите закони. Така е било с всички велики хора.
Когато човек наруши един Божествен закон, Бог не го слуша вече. Щом забележите това, прегледайте живота си, да видите, къде сте постъпили неправилно, или кой Божествен закон е нарушен. Рисуваш една картина. Мине някой край тебе, погледне картината и казва: Носът не е нарисуван, както трябва. Отивам при картината и поправям носа. Дойде втори и казва: Очите не са нарисувани, както трябва. Дойде трети: Веждите не са правилни. Брадата не била, както трябва; ушите не били, както трябва. Мине известно време, дойде четвърти и казва: Носът не е добре предаден, очите не са верни. – Повече не поправям! – Ама по-рано беше по-добре нарисувано. – Повече не поправям! Не се лъжа вече! Аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната. Сега е обяд. Никой не може да докаже, че обедната светлина е по-слаба от сутринната. Ще дойде някой да ми доказва, че едно време той бил по-добър, отколкото сега. – Това е крива философия, криво чувстване. Едно време, ти правеше по-големи грешки, отколкото сега, но тогава минаваше за светия. – Чист живот водех. – Ти водеше чист живот, защото не беше облечен в дрехи. Тогава беше обвит само в една риза, но сега ризата ти е изцапана. Сега искам да те изпитам, колко си чист и здрав. Искам да опитам, като те изпера, дали твоята риза ще издържи. Ако се изпере добре и остане здрава, ти си добър човек. Ако се скъса, преди да се изпере, ти си лош човек. За ония, които не искат да се поправят, аз казвам: Това е риза, която не иска да пусне кирта си.
Казваш: Аз не искам да изменям възгледите си. – Ти още нямаш възгледи. – Знаеш ли, какво понятие имам за Бога? – Какво е твоето понятие? – Аз мисля, че Бог е абсолютен, че Той изпълва цялото пространство, че всичко в света става по Негова воля. – Ако е така, ти защо си куц? Може ли, щом всичко става по Божията воля, Той да заповяда на някого да те бие, за да окуцееш? Така не се говори. – Аз зная, че Бог е абсолютен. – Аз пък не зная това. Зная още, че Бог е без начало и без край. – Според мене, всяко нещо е без начало и без край, когато започва добре и свършва добре. Щом започва зле и свършва зле, то има начало, има и край. Започваш една работа, питам те, какво е нейното начало? – Лошо. – Краят й? – Лош. – Тази работа има и начало и край. Където доброто е и в началото и в края, там действа разумността. Срещам една баба, която се оплаква от живота: Обичах едного, но не ме дадоха на него. За да покажа, че съм недоволна, аз взех друг, когото също родителите ми не искаха. – Твоята работа има начало, има и край.
Помни: Докато живеещ в света на промените, всяко нещо ще има начало и край. Щом влезеш в Божествения свят, където няма промени, там нещата са без начало и без край. Като знаете това, лесно ще се освобождавате от мъчнотиите си. Казвате: Нашият живот е щастлив. И преди вас е имало щастливи хора, но работите не вървят добре нито в тяхно време, нито във ваше време. – Защо? Друг е въпросът, ако казвате, че Божественият живот носи щастие. Не е било и няма да бъде, Божественият живот да не носи щастие на хората. Щом дойдете до този живот, ще знаете, че там нещата нямат начало, нямат и край. Следователно, когато в ума ви влезе мисълта за Божественото, ще си го представяте като обширен свят без никакви противоречия. Докато имате противоречия, вие сте в ограничения свят, в света на вечните промени.
Сегашните хора имат някаква философия за живота, но тя е философия без приложение. Едно говорят, друго вършат. Това е живот с начало и край. Раждаш се, това е началото; умираш, това е краят. Щастлив си, това е началото; нещастен си, това е краят. И обратно: нещастен си, това е началото; щастлив си, това е краят. Това е преходният живот. – Защо е така? – На този въпрос не може да се отговори. – Защо съм нещастен? – Така трябва да бъде. -Защо съм щастлив? – Така трябва да бъде. Каквито обяснения и да ви се дадат, въпросите ще останат пак неясни. На едно колело са закачени две кофи. Колелото се върти: едната кофа се върти, другата се изпразва. Каквото и да правите, все едно и също нещо ще става: празнене и пълнене. Дали ще се пълниш, или изпразваш, все ще се движиш. – Защо е така? – Така е, другояче не може. – Не може ли да не се черпи вода чрез колелото? – Може, но трябва да бъдеш умен, съобразителен, да прекараш канализация в къщата си. Ще докараш вода от Рила в градината си и ще я напояваш. Значи, вие се нуждаете от нова канализация, при която да си докарате чиста вода от планината.
Сега, аз трябва да ви говоря тихо, спокойно, без никаква заинтересованост. Ако съм заинтересуван от нещо, не мога да говоря истината. Не искам да ви убеждавам да вярвате на това, което говоря. Искам да се ползвате от вашата опитност. Минахте и още минавате през стария живот. Направете опит сега, да влезете в новия живот. Досега обработвахте градината си по стария начин. Какво научихте? Според мене, научихте радостта и скръбта: ако днес се радвате, утре ви чака скръб. Плачеш, че си изгубил богатството си, мъжа си, детето си. Аз съм умен, утешавам те. Изпращам ти една голяма сума, и ти се зарадваш. Днес си скръбен, на другия ден – радостен. Аз зная, защо си радостен. Аз съм причина за това. Същият аз мога да те направя нещастен. Обичаш една мома, ще се жениш за нея. Пиша на момата едно писмо, че не трябва да се ожени за тебе, не си схождате. Ако те вземе, ще бъде нещастна. Тя веднага връща пръстена ти и се отказва от тебе. Ето твоето нещастие! Питам: Има ли нещо лошо, че момата е напуснала момъка? Това е все едно, че събличаш старата си дреха и я туряш настрана. Какво лошо има в това? Обувките ти са скъсани, събуваш ги и тръгваш бос. Има ли нещо лошо в това? Краката ти ще се освежат на чистия въздух. Мислите ли, че е щастлив онзи, който носи кожено палто и кожени обувки? Нещастие е за човека да одира кожите на животните и да се облича с тях. Между моите и вашите дрехи има само една разлика – в широчината. Аз нося по-широки дрехи, да минава повече въздух, да се проветрява тялото ми. Чрез въздуха приемам повече влага. Ако влагата се намали, увеличава се сухотата. Нито голяма влага, нито голяма сухота, нито голяма твърдост! Влагата си има своето място; сухотата си има своето място; твърдостта си има своето място. Всяко нещо е ценно на своето място и на своето време.
До какво заключение дойдохме сега? – До никакво. Аз не искам да ви убеждавам да станете вярващи. Аз си оставам вярващ, а вие – безверници. Докато нещата не ви се докажат, и вие сами не се убедите в истината, останете си на своето. Докато не дойдете до вътрешен опит и сами не се убедите, дръжте се за своето верую. Ще направим опит с това, в което вие вярвате, и с това, в което аз вярвам, да видим резултата на старото и новото. Въпреки това, вие сте опитали стария живот. Остава да опитате новия живот. – Как ще го опитаме? – Като прекарате в градината си нова канализация.
Един проповедник говорил пред едно събрание за Господа. След проповедта си той казал: Братя, да съберем една сума в името на Господа за бедните. Събрали около хиляда лева. На същото събрание се явил един цигулар – виртуоз и започнал да свири. Веднага събрали десет хиляди лева. Той не искал пари нито за Господа, нито за себе си -свирил от любов към музиката. Музиката, като Божествена. проява, отваря сърцата на хората и те щедро дават. Бог говори чрез музиката, чрез знанието, чрез красотата. На тяхна страна са силата и правото. Това, което в даден случай те убеждава в нещо, то е право. Някога една дума произвежда по-голям ефект, отколкото цели изречения. Това не значи, че вярванията, които имате сега, са криви. Това са вярвания на променливия живот. След като остареете и заминете за другия свят и вярванията ви ще си заминат.
Променливият свят прилича на красивите паунови пера. Паунът разпери крилата си, обърне се на една страна:
Тър-тър-тър; разпери ги на друга страна: тър-тър-тър! Един ден те се изменят, от ден на ден стават все по-лоши. Какво остава от пауна? Поне глас да има! Той не е никакъв певец. И даром да дава концерт, никога не бих отишъл да го слушам. За едно пауново перо бих дал и сто лева, но за един негов тон не давам нито стотинка.
И тъй, ще се измени светът на пауните, на петлите, на пуяците и ще остане в нас само светът на чистата мисъл.
Тогава ще кажем: Всичко, създадено от Бога, е разумно. Неразумното не е от Бога. Всички мисли, чувства и постъпки, в които няма измяна, нито промяна, са Божествени. Обаче, мисли, чувства и постъпки, които се изменят, са човешки. Следователно, трябва да знаете, какво съдържа Божественото, и какво – човешкото. И човешкото не е лошо, но на него не може да се разчита, освен при известни условия. Божественото работи през всички времена и епохи, на Него всякога може да се разчита. В човешкото ние се очароваме и разочароваме, а в Божественото се насърчаваме и очароваме. Само Божественото открива пътя към великото бъдеще. Човешкото казва: Заеми първото място. Божественото казва: Вземи последното място. И аз ви казвам: Стойте на последните места. Ако си на първо място и къщата в която си влязъл гори, мъчно ще излезеш от пожара. Ако си на последно място, пръв ще излезеш вън. Затова е казано в Писанието: „Първите ще бъдат последни, а последните – първи”. Практично е да заемаш последно място. И тогава, като те поканят на угощение, домакинът на къщата ще каже: Моля, вземи първото място. 0т Божествено гледище, добре е всякога да бъдеш последен. Бъди последен богат; бъди последен учен. Само така ще имаш условия, да бъдеш един ден пръв. Докато не заемеш последно място, никога няма да се освободиш от противоречията. Това се отнася и до стари, и до млади. Въпреки това, старият казва: Какво беше едно време, какво е сега! Нищо не ми остана! Можех да стана и министър, но бях глупав.
Каква е разликата между бедния и богатия? И двамата умират по един и същ начин. Бедният занасят на гробищата с проста кола и го опява един поп; богатият занасят с хубава кола и го опяват няколко попа. На гроба на бедния поставят дървен кръст, а на богатия – камен кръст и паметник. Аз се отказвам и от двете неща. Желая сам да отивам на гробищата, и сам да се връщам. Други да ме носят на гробищата, да ме опяват и да ме оставят там, без да мога сам да се върна, благодаря за такива почести. Аз се отказвам от царски погребални коли. Да ви пази Господ от такова тържество! И на вас казвам: Не искам никакви тържества, никакви почести.
Т. м.
11 Лекция от Учителя, държана на 30 ноември, 1932 г. София – Изгрев.