Ако имате Любов
„Отче наш“
„В начало бе Словото“
Ще прочета част от 14-а глава от Евангелието на Иоана. „Ако имате любов към Мене, опазете Моите заповеди!“ (15-и стих.)
„Духът Божи“
„Ако имате любов.“ Аз взимам общия смисъл на този стих, а не частния му смисъл. В света любовта има три прояви. Проява на човешкия дух, когато духът проявява своята любов – тогава имаме Божественото проявление на любовта. Второ, когато душата проявява своята любов, имаме духовната любов, мекият принцип в света, от който произтича животът. И най-после, имаме любовта на физическия свят, от който произтича движението. Всяко движение, каквото и да е то, се дължи на любовта. Физиците не приемат това нещо, но това е безразлично дали го приемат или не, това нещо съществува като факт. И когато приемаме, и когато отричаме нещата, те са такива, каквито са. Когато ние мислим право, то е за нас. Тогава ние не сме в стълкновение с реалността. Когато мислим криво, ние сме в стълкновение с реалността и казваме: „Защо животът ни не върви както трябва?“ Когато животът ни не върви както трябва, това показва, че не мислим право.
Аз не казвам как трябва да се обичате. Да се обичат хората, това показва тема за разискване. Това вие сами знаете, сами вие сте специалисти, аз трябва да се уча от вас, а не вие от мене. Това, което съдържа в себе си начатките на човешката свобода, то е силата на любовта. Който иска да се освободи, той непременно трябва да има тези зачатки на любовта в себе си.
Като говоря за свободата, аз не разбирам тази, гражданската свобода. Гражданската свобода, това са частични проявления на свободата. Под думата „свобода“ аз разбирам да имаш условия, т.е. свобода в себе си да мислиш, да чувствуваш, да постъпваш. При това няма да кажа, че трябва да си свободен да мислиш, както ти намериш за добре, да си свободен да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно. Щом туриш в себе си мисълта, че трябва да мислиш както ти искаш, ти си вече ограничен. Това е частично разбиране. Когато човек мисли както той иска, тогава се възбужда. Човек трябва да мисли както разбира.
От какво произтичат ограниченията в света? Яйцето, например, е ограничено по отношение на светлината. Яйцето не може да има онези понятия и разбирания за нещата, каквито пилето има, понеже е обвито в черупка, в която майката-кокошка го е поставила. Яйцето може да каже: „Каква нужда има да ме турят в черупка?“ Тази черупка е необходима за даден случай, но пилето не може и не трябва да остане в нея за вечни времена. Временно само е необходима тя. То трябва после да я снеме, да бъде свободно от нея. Когато пилето махне черупката, то ще има прямо съприкосновение със светлината.
Всеки човек е обвит в такава една черупка. Той говори за любовта, но под черупката отдолу. Като излезе от черупката, човек ще има малко по-голямо движение. Докато е в яйцето, човек не е свободен, той е стеснен. Едно мисли, не става, друго мисли, не става. Какви ли не работи мисли, но в края на краищата казва: „Тази работа не върви.“ Не върви, защото си затворен под черупката отдолу. Главното е човек да се освободи от тази черупка. Той сам не може да премахне тази черупка. Първо кокошката има желание да премахне тази черупка. Когато оставим кокошките и птиците свободно да се развиват, те снасят едно–две или около 10–15 яйца, според тяхното естество. Тези яйца не остават така. Дълго време те седят над тях, докато махнат черупките им. Ако тези яйца попаднат в ръцете на хората, те ги оставят дълго време с черупките им или ги сваряват. По същия начин понякога и вие имате сварената любов отдолу. След всичко това чакате възкресение. Не зная дали сварената любов може да възкръсне. Тя може да възкръсне само по един начин. Как? Като я изядете.
Според сегашната логика има два начина за разсъждение. Единият начин е дедуктивният – от общото към частното; а другият начин е индуктивен – от частното към общото. Или, казано другояче, един външен и един вътрешен начин. Много пъти от нашите частни опитности, които имаме в себе си, правим общи заключения за битието. А някога от общите наблюдения, които правим в природата, си вадим наши частни заключения за нашия вътрешен живот.
И тъй, любовта трябва да се проучава. Някои казват, че любовта трябва да се чувствува. Право е това, защото чувствата са орган, чрез който любовта трябва да се проявява. Най-първо любовта трябва да се проучава като разумна сила в природата и в живота, дето има свое приложение. Когато проучвате любовта, вие не започвайте от сегашната любов, която имате, защото това, което имате, това са ваши чувствувания. Запример, вие имате известни чувствания, известни разположения към някого и наричате това нещо любов. Не, всъщност това не представя никаква любов. Че имате известни чувствувания, някакво разположение, това още не е любов.
Силата на любовта се отличава с едно качество, а именно, тя е във вечно движение, тя е без пресичане, тя е във вечно движение. Следователно животът, който произтича от тази любов, той е вечен, непреривен. Там, дето има някакво пресичане, това показва, че в тази любов са се вмъкнали някакви странични сили или някаква чужда материя – нещо, в което има някакво малко нарушение. Казвате: „Защо са тези нарушения?“ Тогава аз ще ви запитам: Кокошката не може ли да снесе яйцето по друг начин? Не може ли да го снесе без черупка? Не може. Това може да направи тя. Кокошката казва: „Аз сама направих яйцето, толкова ми стигаше умът и толкова направих.“ Не мислете, че на кокошката не ѝ стига умът, но тя казва: „При дадените условия аз не мога да направя нищо друго, този е най-идеалният начин. Обаче при други условия бих могла да направя друго нещо. Засега толкова зная, толкова правя, толкова прилагам.“ Има същества високо напреднали, които снасят яйцата си без черупка.
Сега вземете това разсъждение в неговия частен смисъл. Вземете, например, една мисъл в нейното зачатие. Аз вземам думите „мъж“ и „жена“. Ще видим, че между тях няма никаква любов, но има само действия, отношения на взимане и даване, търговски, спекулантски, работи на банкер – внасяш пари, взимаш лихва. И това вие наричате любов. Не, в това няма никаква любов. Не мислете, че мъже и жени като се женят, че това е любов. Преди всичко те не представят никакъв дом. Те са само елементи на дома. Домът е нещо външно, то е нещо по-високо, по-идеално от мъжете и жените. Мнозина мислят, че като има мъже и жени, има и домове. Има сенки от дом, но дали това е дом, то е въпрос. Пък не мислете, че като се родят децата, това е дом.
Това е проблематично нещо. Ние трябва да определим какво нещо е домът. Домът е най-добрият институт, който съществува на Земята, т.е. в света. Той е институт без никакви противоречия. Когато човек трябва да възкръсне и да оживее, той трябва да влезне в дома. Ти не може да се спасиш, ако не влезеш в дома. За кой дом се разбира? За Господния дом. Ти можеш да влезеш и да се молиш само в дома Господен. Вън от този дом ти не може да се молиш. Казваш: „Вън от църквата.“ Не, извън дома ти не можеш да се молиш. В този смисъл домът представя една всеобемаща идея, за която трябва да имате особено мнение и да я схващате в нейната чистота.
В човешките домове стават кавги, пукват си главите и наричат това нещо дом. Не, това е затвор, това е участък. Как можете да наречете участъка дом? Този участък има съвсем друго предназначение. Аз нямам нищо против този участък, но не смесвайте дома с участъка, нито пък смесвайте дома с мъжете, жените и децата. Разбиране трябва. Трябва да се правят разграничения във формата на дома. Кривите разбирания донасят криво заключение, а докато кривите заключения се изправят, донасят много страдания. Мъжът се жени. Защо се жени? Защото жената му казва: „Аз съм пътят за дома. Само чрез мене можеш да влезеш в дома.“ Друго спасение няма. Ако не мине през жената, той не може да бъде спасен.
Значи, жената е пътят, по който мъжът може да влезе в дома. Мъжът пък е пътят, по който жената може да влезе в дома. Следователно мъжът и жената са пътища, чрез които и единият, и другият могат да влязат в дома, а те казват, че съставят дома. Не, мъжът и жената са пътища, чрез които могат да влязат в дома. Те имат стремление да влязат в дома, но трябва да разбират тази работа. Майката и бащата са пътища за децата да влязат в дома. Ако мъжът влезе в дома, по-хубаво място за него няма. Ако жената влезе в дома, по-хубаво място за нея няма. И ако децата влязат в дома, по-хубаво място за тях няма.
Домът, това е Царството Божие. Христос е казал: „В дома на Отца Ми много жилища има.“ Та, като държите за бъдещите ваши лекции и цитирате Христовите думи, ще знаете какво е разбирал Той под думата „дом“, „жилище“. И ако ви питат кой е източникът, от който черпи[те] този материал, ще кажете, че един от Великите Учители на света някога си е казал, че „В дома на Отца Ми много жилища има“. Вие сте храм Божи. Домът е храм, място на поклонение. И когато човек влезе в дома Божи, той ще намери смисъла на живота. Затова всички ние се стремим към дома.
И когато говорим за любовта Божия, ние имаме един метод, чрез който можем да влезем в дома. Когато говорим за любовта, ние разбираме дома, който ни ограничава да влезем в царството Божие. Срещате един горделив момък, който не обръща никакво внимание на момите. Той ходи натук-натам, никого не поглежда. По едно време спре вниманието си някъде и виждате, че започва да се огъва. Докато по-рано е поглеждал отвисоко на всички моми, сега започва да се увърта около някоя и казва: „Колко миличко гледа тази мома!“ Как няма да гледа миличко! Този момък е огладнял и започва да гледа миличко около гостилничаря, който може да му даде хляб и ядене. В него е спасението, как няма да гледа и тя, и той миличко? Момата е път за него и момъкът е път за момата.
Така седи въпросът. Но вие трябва да гледате чисто на тази работа. Казвате: „Тъй ще се мине животът!“ Не, животът по този начин не минава.
Като слушате да говоря така, мнозина от вас може да се спънат. Женените ще кажат: „Ами ние де сме?“ Де сте? Вие сте в участъка. Вие сте затворени в полицейския участък за нарушение на законите на държавата. Когато изпълните законите на държавата, тогава ще влезете [от] участъка в дома. И като влезете в дома, ще благодарите на Бога, че сте се спасили. Сега ние се смеем, за да изправим една погрешка, а трябва да поскърбим малко, за да изправим греховете си.
„Ако имате любов.“ Та, същността седи в онова велико, вътрешно разбиране на любовта – това, което носи всички блага за човешкия живот. Това, за което вие си мечтаете в хиляди разнообразни и всевъзможни форми, това е любовта отвън. Тя е среда. Извън любовта има някаква реалност, но тя е среда, през която ние приемаме тази реалност. Запример ние знаем за Слънцето толкова, колкото можем да го видим през въздуха. Ние не можем да се освободим от въздуха. Той е стар дух. Каквото и да правим, всичко става както трябва, както той, старият, е нагласил. Той казва: „Това не може, онова не може!“ Тъй щото, ние не можем да се освободим от него, той е опасал Земята отвсякъде.
Кой е старият човек в света? И кой е младият човек в света? При дадени моменти в живота старият и младият, това са само условия в живота. Вие сте стари и млади при известни условия, за да разберете известна истина. Защо? Защото истината в младини не можете да я разберете. Истината и като жена не можете да я разберете. Истината и в старини, като стар не можете да я разберете. И като мъж не можете да я разберете. Това са само условия. Вие ще разберете истината само тогава, когато влезете в дома си и намерите вашите баща и майка, вашите братя и сестри, които ви обичат. Само тогава ще намерите онези, които истински ви обичат.
Сега казвате, че някой ви обича и какво ви интересува, когато влезете в гроба и дойде този, който ви е обичал, и започне да плаче, колко сте бил добър, започне да вдига дертовете ви? Какво ви интересува тази любов и това плачене? Аз разбирам така да заплаче, че мъртвият да оживее и да излезе от гроба. Такова плачене, тази любов има смисъл. Обаче да плаче някой за тебе, отгоре на това да те бият в участъка, тази любов не я разбирам. Казвате, че трябва да се полее гробът на вашия ближен. Какво ще се полива гробът му? Яйцето, затворено в черупката, е като в един гроб. Когато кокошката заплаче за своето яйце, пилето вече излиза от черупката си. Гробът, това е затвор, в който е поставен един затворник, когото, ако обичаме, можем да освободим. Христос казва: В последните дни, когато се прояви онази любов, тия, които са в гробищата, т.е. в своите черупки, ще излязат навън. Това е истинската любов, която може да ни извади вън от гробищата, която може да ни освободи от сиромашията, която може да ни освободи от всички болести, от всички страдания, от всички нещастия, от всичката злоба, омраза и от всички недоразумения.
Какво друго определение може да се даде за любовта? Любовта е тази сила, която може да премахне всички недоразумения, да премахне всичко отрицателно в живота и да внесе в него новото, което да го осмисли. Казвате: „Какъв ще бъде тогава животът?“ Тогава именно ще живеем на Земята както трябва. От толкова хиляди години насам хората живеят на Земята, Слънцето всеки ден изгрява и залязва и те не знаят защо Слънцето изгрява и защо залязва.
От толкова хиляди години хората имат очи и не знаят защо им са очите. Че, във вашите очи седи здравето на вашия мозък. Здрави очи – здрав мозък; развалени очи – развален мозък, нищо повече. Здрави уши – здрав мозък; развалени уши – развален мозък. Здрав нос – здрав мозък; развален нос – развален мозък. Здрава уста – здрав мозък; развалена уста – развален мозък. Казвате: „Това са дупчици.“ Никакви дупчици не са това. Няма по-ценно нещо в света от човешките очи. Чрез очите си ти ще видиш най-хубавите неща, които Бог е създал; чрез очите си ти ще възприемеш светлината, която ще влезе в мозъка ти; чрез очите си ще видиш красивото, което Бог е създал; чрез очите си ще видиш ангелите, които пеят и славят Бога и така ще се събуди в тебе новата мисъл. А сега видите нещо, казвате: „Това е изкушение.“ Видите една жена, казвате, че тя е изкушение и бързате да затворите очите си; видите една кесия с пари, изкушавате се и си затваряте очите; виждате една чаша с вино и бързате да затворите очите си, да не се изкусите.
Мислите ли, че този, който затваря очите си, е умен човек? Той мяза на котка, която изкарва мишката от дупката и затваря очите си пред нея. Но тя има известна философия. Тя затваря активните си очи. Когато говорите на някой човек и той мижи пред вас, затваря очите си, това показва, че той има някакъв похват. Докато седиш в дупката си, този човек седи пред тебе като някой философ, със затворени очи, но щом излезеш от дупката си, той веднага отваря очите си. Ето де седи вашата погрешка. Докато сте в дупката си, вие мислите, че можете да се качите на гърба на котката. Защо мислите така? Защото, като погледнете към котката, виждате, че тя седи пред вас като някой истукан, не се мърда и вие мислите, че много лесно можете да се качите на гърба ѝ. Досега в цялата история в живота на хората и на животните не съм срещал нито един случай мишка да се качи на гърба на котка. На умряла котка може да се качи, но на жива – никога.
Мислите ли, че можете да се качите на гърба на един дявол? Никога! Всеки, който се е опитал да се качи на гърба на дявола, той е имал опитността на мишката. Той се е намерил в устата на котката и тя му е чела първата лекция. Та, и вие понякога можете да слушате първата лекция на котката. Всички имате тази опитност.
Сега аз вземам дявола като нещо много реално. Дяволът не е нещо въздухообразно. Аз срещам дявола като един модерно облечен, с фрак, с цилиндър на главата, с бели ръкавици на ръце, учтив в отношенията си и знае най-малко 12 езика. Той знае всички европейски езици фарсѝ: френски, немски, английски, даже и български. Той знае също така психологията и на мъжете, и на жените и така говори меко, сладко, като мед ти пада на сърцето, а после този мед го повръщаш. Сега да ви дам една дефиниция как да познаете дявола, защото много мъчно можеш да го разпознаеш. Когато те покани дяволът на гости, трябва да бъдеш много внимателен, защото мъчно можеш да го познаеш. Но след като се върнете у дома си, цяла нощ ще повръщате. Това значи, че не сте били на добро угощение. Като отидете на угощение при някой ангел, на другия ден ще се чувствувате разположени, бодри и никакво повръщане няма. Където има повръщане, значи били сте на гости на дявола, т.е. били сте в участъка. Ако няма повръщане, били сте в Божия дом.
Тези схващания са необходими за духовните хора, за техния прогрес. Защото никакъв прогрес в света не може да съществува, ако хората нямат дълбоко правилно разбиране. Прогресът в света зависи от прилагането на любовта в нейните големи и малки прояви, в отношението между един човек и милионите хора. И в малкото, и в многото законите на любовта са едни и същи. Когато се устройва едно общество, трябва да се разбират законите на любовта. Хората имат право да си издават каквито и да е закони, но ако тези закони не действуват, те трябва да знаят, че не са направени както трябва.
Христос казва: „Ако имате любов.“ Към кого? Ето едно неизвестно. Той подразбира: „Ако имате любовта към дома, към Мене.“ Това значи: ако вие не сте готови да жертвувате в дадения случай нещо от себе си, ако във вас няма послушание, ако ли не се подчинявате на Божиите закони, на законите на самопожертвуването, вие нямате любов. Това е встъплението на любовта. Без послушание, без жертва, ти никога не може да разбереш любовта.
Може да ви се вижда странна жертвата, защото криво са ви я разправили, обаче по-хубаво нещо от жертвата няма. Жертвата е един изпит, който държиш, матура, по която се определя твоето знание. Ти не можеш да имаш знание, ако не слушаш, ако не бъдеш послушен.
И тогава нито един учен професор или светия не може да злоупотреби със своята свобода. Защото, ако той злоупотреби с един ученик, непременно ще изгуби свободата си. Злоупотребление между тях не съществува. В техния дом, в тяхното съзнание не съществува идеята да завладяват хората. Да владееш, това значи да имаш товар на гърба си. Ти не можеш да владаш един чувал. По-скоро той ще те влада, отколкото ти него. Ти носиш на гърба си един чувал и му заповядваш, дигаш го, слагаш го, но в случая ти го носиш, а не той тебе. Тогава кой е господар? Ти ли си господар или чувалът? Чувалът е по-голям господар от тебе. Ти само си мислиш, че си му господар и можеш да разполагаш с него както искаш. Обаче, ако ти си умен, разбран човек, ще видиш, че с този чувал ще си създадеш най-голямото нещастие.
Сега аз бих развил темата си, както разбирам под думата „чувал“, но не искам да се спирам. Всяка недобра идея, която носиш в ума си, тази неразумна идея, това е един чувал на гърба ти. Всяко неразумно чувство, което носиш в сърцето си, това е един чувал на гърба ти. Всяка недобра постъпка, която проявяваш, това е един чувал на гърба ти.
Казвам: Аз не искам да осмивам това, което сега имате и това, което сега съществува в света. Всичко е добро, но то не е ваше. А вие само мислите, че е ваше. Имате една жена, но тя не е ваша, това са заблуждения. Други баща и майка са я родили, а ти си я взел от тях. Следователно тя не е твоя жена. Имаш един слуга – и той не е твой. Това са само временни отношения, които слугата има към тебе. И жената, като един слуга, е дошла временно при тебе да ти служи. Но и тя не е твоя. И след това някой пита дали и на онзи свят тази жена пак ще бъде негова. Опази, Господи! По-голямо нещастие от това няма да има.
Откажете се от тези ваши заблуждения. В онзи свят няма да има мъже и жени в този смисъл, както съществува на Земята. Там съществуват други отношения, друга идея е вложена в понятието „жена“. Слушал съм много мъже да казват, че жената била усойница, змия. Други казват: „Змия е жената, но поне да не е от отровните.“ И с такива разбирания живеят вкъщи. Но някой път запитват дали и в онзи свят ще живеят със своята жена. В Писанието категорично е казано: „В онзи свят човек нито се жени, нито за мъж отива.“ Обаче в духовния свят ето какво съществува: ако някой има да взима пари от някого и този умре, то и след възкресението си трябва да плати дълга си. Това значи: никакъв закон не може да те освободи от дълга ти. Никакъв закон на смъртта не те освобождава от дълга ти. Обаче, щом умреш, смъртта вече те освобождава от мъжа ти или от жена ти. Значи, от дълга не можеш да се освободиш, но от жената или от мъжа можеш да се освободиш.
Някои наричат мъжа и жената сродни души, но сродните души не са жени и мъже. Щом две сродни души се оженят, всичкото сродство изчезва. Женитба между сродни души не съществува. Женитба съществува между мъже и жени, между слуги и господари. Въпросът е правилни отношения да съществуват между тях. Ако господарят по отношение към слугата е като брат, те имат отношения на господаря и слугата, тъй както днес това са временни отношения. Няма нищо лошо в това, че единият е господар, а другият – слуга, но това са временни отношения във физическия свят, защото и господарят може да стане слуга, и слугата може да стане господар. Ролите могат да се сменят. В братството отношенията между двама братя са съвсем други. Единият брат работи за другия. Обаче отношенията между слуга и господар не са такива и отношенията между мъже и жени пак не са такива. Вследствие на това сегашният дом не е устойчив. Ето защо децата бягат от дома си. Когато момата стане на 21 години, тя бяга от дома си. Когато синът стане на 21 години, и той бяга от дома си. Това са временни отношения. Много синове са ми разправяли, че им е дотегнало да гледат как баща им е биел майка им. Те казват: „Не искаме да гледаме повече такива сцени. Понякога ми иде да набия баща си.“ Значи синът е недоволен от бащата. Понякога дъщерята се възмущава от майка си. Това не е дом.
Казвам: При такова разбиране какъв може да бъде новият живот, какви ще бъдат новите порядки? В живота трябва да се внесе най-хубавото. Ние ще оставим дома тъй, както си върви. Злото не седи в сегашните порядки, злото не седи в ножа, който е направен, но във възможностите, които се крият в него. Дай ножа в ръцете на един лош човек и виж какво ще направи той с него. Дай ножа в ръцете на един добър човек и виж какво ще направи той с него. Лошият ще има едно отношение към ножа, добрият – друго отношение. Значи лошото не е в реда и порядъка, който съществува, но в нашето съзнание, според което ние употребяваме този ред и порядък. Не е до закона, не е и до реда на една държава, но въпросът е как ще приложат тези закони, този ред, в начините зависи. Във всеки закон може да има по едно видоизменение. И във всяко едно семейство се казва, че мъжът трябва да бъде глава на дома. Но каква трябва да бъде тази глава? Главата на жената е излязла от него. Питам: тази жена, за която той се е оженил, излязла ли е тя от него? Не, тя е излязла от съвсем друго място. Ни най-малко не е излязла от него. И тогава как можеш да бъдеш глава на една чужда жена? Една жена я обичат двама мъже и всеки иска да я вземе за своя жена. Силният ще убие по-слабия и ще я задържи за себе си. Какво се разрешава с убийството? Една жена, за да бъде както трябва, да я обича само един мъж, какво трябва да прави другият мъж? В света съществува само един мъж, а не много мъже, той има една форма в много костюми. Тогава идеята за вашите мъже остава безпредметна.
Аз да ви кажа какво трябва да представя мъжът за жената. Когато жената види мъжа, тя трябва да се вдъхновява тъй, като че ли е на криле, като че ли е видяла някакъв ангел. Той трябва да внася в нея живот, а тя да чувствува един подем на любовна радост, на веселие, на богатство и като замине той, тя да се почувствува готова на всички да помага. Като дойде втори път при нея, пак същото да произведе. Ако жената може да произведе същото състояние в мъжа, да я почувствува той като другарка, с която може да споделя всичко, това е жена. Такова трябва да бъде разбирането на бъдещото семейство. Това значи истински дом.
Сега даже и в религията се прави опит да се създаде дом. Но и в религиозните хора не е така, и там се карат за дребни работи: кой как вярва в Бога, кой как живее. И вие никога не можете да живеете както трябва, докато нямате новите разбирания за дома. Иначе, как другите хора живеят, това винаги ще остане непонятно за вас. Ние не знаем дълбоките причини, които се крият в постъпките на хората. Запример, случва се едно голямо нещастие в света. Как ще си обясните този факт? Вие считате Бога за съвършено същество, вярвате в Него, а същевременно дойдат известни анормалности. Мислите ли, че Той не взима предвид всичките тия анормалности? Но Той ги е допуснал, за да дойде някакво благо в света. Той е допуснал всички страдания, защото зад тях е скрил някакви блага. Той е допуснал злото като път на доброто. И ние не трябва да казваме, че правим зло, за да дойде доброто. Ако вие правите зло съзнателно, непременно ще пострадате. Злото е път, за да научим доброто, а доброто е път за добиване на нещо по-високо.
Сега, това, което сте научили от доброто и злото, трябва да бъде подготовка за вас. Вашият живот е като актьорство. Вие сте настинали, дава ви се някаква роля, която трябва да изиграете на сцената. Тази роля е временна, само за една нощ. Значи, туй, което сега имате, то е само за един живот. Хилядите животи, които ви чакат за в бъдеще и които сте минали, са ролите, вие играете роля на мъже и жени.
Каква роля ще играе старият човек на 120 години? Каква роля ще играе младият човек? Младият трябва да се занимава с увеличаване на своите сили. Възрастният трябва да се занимава със своите богатства, а старият трябва да се занимава с придобиване на мъдрост, знание. Такива трябва да бъдат понятията. Ако ти в младините си не добиеш сили, ако във възрастта си не добиеш богатства и ако в старостта си не добиеш знание и мъдрост, ти не си разбрал живота. Някой казва: „Аз още в младините си останах хилав.“ Кой ти е виновен? Ако като възрастен си останал сиромах, кой ти е виновен? И ако като стар си останал невежа, глупав, кой ти е виновен?
Вие ще цитирате притчата за Лазаря, който живял при богатия. Когато Христос каза тази притча, Той имаше съвсем друга идея в ума си. Той искаше да изнесе идеята, че богатият не разбираше и не виждаше в лицето на Лазаря своя брат, който седи при неговата врата, и да го повика при себе си, да го нахрани. Вследствие на тази своя постъпка, като отиде в другия свят, и с него постъпиха по същия начин. С това те искаха да го поучат какво трябва да направи и той с Лазаря на Земята. За това мнение богатият се намери в същото положение, в каквото беше Лазар на Земята.
Тази беше идеята, която Христос внесе в притчата за Лазаря и богатия. Богатият не погледна на Лазаря като на свой брат, но като на едно животно, като на един простак. И помисли, че всичкото богатство беше само за него, вследствие на което той получи своето въздействие. Когато Лазар влезе в дома на богатия, той не се сърдеше, но казваше: „Толкова разбира.“ Но когато богатият видя Лазаря в другия свят, той се обърна към него за помощ. Но Лазар беше в дома, а богатият – в участъка. Богатият каза: „Господи, не мога ли да изляза от този участък? Тук е много лошо. Искам да кажа и на своите ближни как трябва да живеят.“ Не, те нека слушат Моисея. Който е влезнал веднъж в участъка, той трябва да плати своя данък.
Сега да се повърнем към онази мисъл, която има приложение в живота. Това са ред разсъждения, по които всеки може да се ръководи. Обаче онова, което е потребно за вас, то е какво трябва да правите вие. Най-първо любовта се проявява като мисъл във вашия мозък, после тя се проявява като чувство във вашето сърце и най-после – като движение във вашия стомах. Следователно вие трябва да разбирате любовта, която действува в мозъка ви; вие трябва да разбирате и любовта, която действува в дробовете, в сърцето, и най-после, вие трябва да разбирате любовта, която действува във вашия стомах.
Как ще познаете любовта в стомаха си? Вие ще я познаете само чрез добрата храна, която приемате винаги. За да имате любов, вие трябва да приемате най-хубавото, най-чистата храна. Ако не приемете най-хубавата храна, вие не можете да разберете любовта на физическия свят. Защо трябва да дишате чистия въздух? За да разберете любовта в духовния свят. Защо трябва да възприемете най-чистите мисли? За да разберете любовта на Божествения свят.
И като разберете тези положения на физическия свят, какво трябва да направите? Да допуснем, че сте болни, страдате от някаква болест, която да не ви плаши, например пневмония. Пневмонията е една болест, която се нуждае от разтривка. На какво се дължи тя? Тя се дължи на едно неестествено състояние на човешките чувства. Който страда от пневмония, всякога има в себе си едно неестествено разположение в чувствата си.
Който страда от неврастения, той пък има някакво неестествено състояние в мислите си. Неврастенията показва, че [мислите] на човека не са такива, каквито трябва да бъдат.
И най-после, когато човек дойде до диспепсия, болест на стомаха, тя се дължи на неразбиране на физическия свят. Като последствие на тази болест се явява разстройството на черния дроб. Значи, в първия случай човек заболява от туберкулоза, във втория случай – от неврастения, а в третия случай – от разстройство в черния дроб, което показва, че низшите чувства в човека са взели надмощие.
Питате какъв е лекът срещу тия болести. Сега ще ви дам един лек, една формула, която трябва да си запишете. Ще вложите един грам мисловна енергия в мозъка си, два грама топлинна енергия в дробовете си и три грама физическа енергия в стомаха си. Това е един хомеопатически лек, който трябва да направите, като поставите в един чист стъклен съд. Направете този опит, да видите какъв резултат ще даде, дали ще бъде сполучлив или не. Ще турите 100 грама вода за един грам мисловна енергия; 200 грама вода за топлинна енергия и 300 грама за физическата енергия, или за енергията на движение, за стомаха. Значи всичко 600 грама. Тази вода ще турите в един чист стъклен съд и ще възварите водата до 100 градуса. След това ще запушите това шише или стъкления съд добре и ще го оставите да седи 10 деня на слънчевите лъчи. Най-после, всяка сутрин, преди обед и преди вечеря ще си взимате по една чаена лъжичка, докато свършите всичката вода. Щом изпиете това лекарство, колкото болести имате, всичките ще се махнат.
Не трябва да гледате със суеверие на този лек, но трябва да направите опит и да видите какъв резултат ще имате. Ето как ще вземете този един грам мисловна енергия. Ще поставите трите си пръста на слепите очи, ще концентрирате мисълта си и след това ще потопите пръстите си в стоте грама вода. После ще турите трите си пръста на двете ръце от двете страни на дробовете си, ще концентрирате топлинна енергия към пръстите си и после ще потопите пръстите си в двестата грама вода. След това ще турите двете ръце, но главно трите им пръста, на стомаха, отдето ще извлечете три грама физическа енергия, която ще турите в тристата грама вода. Всичко това ще стане в отделни панички, които отпосле ще съедините в един по-голям съд, който да събере 600 грама и ще възварите тази вода до 100 градуса. После ще прекарате ръцете си отгоре и ще кажете: „Да стане така, както е казано!“
Който има вяра, той само нека направи опита. Който няма вяра, да не си прави даже труд. Вие можете да направите този опит и при най-критичното положение на вашия живот. Представете си, че сте болни от някаква сериозна болест и всички лекари се отказват от вас да ви лекуват. Не остава нищо друго освен да се готвите за заминаване. В такъв случай направете този опит. Ако опитът ви излезе сполучлив, вие няма да заминете за онзи свят; ако излезе несполучлив, ще заминете, според както са казали лекарите. Кажете си: „Толкова опити, толкова глупости съм правил досега в живота си, ще направя и още една глупост, да видя какъв резултат ще имам!“ Като отидете на онзи свят, ще ви питат: „Коя е последната глупост, която направихте на Земята?“ Вие ще кажете: „Господи, турих един грам мисловна енергия в 100 грама вода, два грама топлинна в 200 грама вода и 3 грама физическа енергия в 300 грама вода и пих от тази вода.“ Господ ще каже, че тази е най-малката ви погрешка, най-малката глупост, която сте направили.
Този е един практически опит. Понякога човек изпада в толкова лошо състояние, че го хваща полуда или му иде да се самоубие. Нека направи този опит. Друг пък страда от туберкулоза, втори – от неврастения, трети – от разстройство на черния дроб. Нека да направи този опит да облекчи състоянието си. Нищо няма да ви коства, че сте изпили 600 грама вода. Вие трябва да вярвате в закона на Любовта.
Едно трябва да имате предвид: от всеки пръст на ръката изтича особен род енергия. От палците, например, изтича Божествена енергия, една от най-силните и здравословни, лековити енергии в човека. И православните правят кръст с трите си пръста, но въпреки това работите им не вървят. Те не правят кръста както трябва. Първият пръст е за Господа, а останалите два – за нас. От първия пръст изтича най-мощната енергия, а останалите пръсти трябва да седят като тил, само да подкрепяват.
Двете ръце на човека представят едно динамо, чрез което можете да предавате и да възприемате енергия. Когато майката приема, т.е. прегръща детето си, тя му дава нещо, но същевременно и то предава нещо на майка си. Когато детето прегърне някой болен, то може да му предаде нещо от себе си. Значи, ръцете на човека са проводници на Божествената енергия. Който разбира този закон и вярва в него, той може, като проточи ръцете си над някой болен от каквато и тежка болест да е, да го оздрави. Един човек сам може да направи много работи, но ако хиляди хора се съберат на едно място да работят, те ще направят тази работа много по-лесно, отколкото един човек.
Та, при сегашните условия се изисква обединение на човешките мисли по закона на Любовта; обединение на човешките чувства по закона на Любовта и обединение на човешката физическа деятелност по закона на Любовта. И тогава вече може да се дойде до закона на подмладяването. Ние не сме далеч от това подмладяване. Не е мъчна работа човек да се подмлади. Щом човек се подмлади, другите вече не могат да го познаят. Когато се подмлади, човек изменя и гласа си. Подмладяването върви по един и същ закон.
Много лекари лекуват и подмладяват хората чрез слънчевите лъчи. Ето как може да се лекува човек със слънчевите лъчи. Той трябва да си купи една призма, дълга около половин метър и широка 20 сантиметра, да я тури в стаята си и да концентрира вниманието си на един или друг от слънчевите лъчи според болестта, която има. Ако страда от неврастения, той трябва да насочи погледа си към червената светлина на спектъра. Няма да се минат и 10 деня и той ще се почувствува по-добре. Ако стомахът му е разстроен, той ще изтегли зелените лъчи на светлината. Ако е разстроена нервната му система, той трябва да изтегли сините лъчи на светлината. Колко струва такава една призма? И 1000 лева да струва, поне ще имате един сигурен лекар в дома си.
Вие можете, ако имате пари, да викате и лекари за консулт, като ги питате, какво трябва да правите. Ако сте анемичен, лекарят ще ви каже да пиете железни капки. И това е добро, но за мене желязото може да се замести с червения цвят на светлината. Всички елементи, които лекарите препоръчват на болните, се съдържат в цветовете на спектъра. Значи, цветовете на светлината могат да лекуват всички болести.
Който страда от неврастения, нека излиза всяка вечер вън, да наблюдава небето и звездите по него. Ще кажете, че небето не е за вас. Тъкмо за вас е небето, то не е за говедата. Небето е за хората, те да го наблюдават, да го изучават и да се лекуват. Излизайте всяка вечер да наблюдавате небето със звездите по него, които биват с различни цветове: сини, жълти, портокалови, червени, зелени, тъмносини и т.н. Божие благословение е небето. И тогава, като изучавате небето, ще видите, че всичката икономия на Земята зависи от него. Всичката икономия на Земята зависи от него. Всичката икономия на Земята зависи от Слънцето. Какво трябва да се занимавате с икономията тогава? От небето ни пращат всичко, а ние отиваме да надраскваме тук и там Земята и казваме: „Ние трябва да работим“. Питам: Роб ли трябва да бъде човек на Земята? Колко трябва да работи човек? Малко трябва да работи. Невидимият свят изисква от нас повече да мислим, повече да чувствуваме и тогава да работим, но не да се трудим и да се мъчим. Работата разпределя правилно труда.
Та, казвам: Така трябва да разсъждават сега всички религиозни хора. Казвате: „Като дойде второто пришествие.“ Като дойде второто пришествие, Христос ще дойде с ангелите. Но кога ще бъде това? Някога ще бъде. Това време само Господ го знае. Но докато дойде Христос, какво трябва да правим? Как трябва да се разбират думите, които Христос е казал: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ И на друго място Той казва на учениците Си: „Ако Ме любите, ще опазите Моите думи и Моите заповеди.“ Към кого трябва да се опазят тези заповеди? Значи Христос не е някъде далеч. Това показва, че когато не разбираме един човек, ние сме далеч от него. И когато той не ни разбира, също така е далеч от нас. Христос не живее в нашия културен век. Та каква култура е нашата, за да изискваме Христос да живее между нас? Има една друга култура, за която светът даже не е сънувал. Христос е слязъл на Земята именно от тази култура. И въпреки това хората казват, че Христос не е учил някъде на Земята. Та, и мене много пъти ме питат де съм учил. Казвам: Никъде не съм учил. Обаче, ако им кажа, че в Америка съм учил, тогава те казват: „Да, това е друга работа вече!“ Да, но за мене Америка, Европа, Азия, Австралия, Африка представят съвсем друго нещо, не това, което съвременните хора разбират.
Та, сега вие се спирате все върху неразбраните неща в живота. Всички неразбрани неща в света са старото, всички разбрани неща представят новото. Значи това, което не се разбира, е старото. Някой казва: „Аз остарях вече.“ Той не разбира какво значи остаряването. Знаете ли какво нещо е остаряването? Единственото нещо, което ви отдалечава от Бога и състарява, това е нашето неразбиране на живота. Отрицателните мисли състаряват човека. Аз мога да състаря човека в продължение на 3 месеца, космите му така могат да побелеят, че и той сам да не се познае. Човек може да се обвие със своите отрицателни мисли като паяк в паяжината си.
Какво трябва да прави, за да не остарява човек? Той трябва да замества в себе си всяка отрицателна мисъл с Божествена. Всяка сутрин, като станеш, кажи: „В мое разположение е да дам хода на своите дарби и способности, които Бог е вложил в мене. Аз искам да върша волята Божия.“ Следователно, кажете ли по този начин, вие ще бъдете свободни от всякакви слабости. Не се поддавайте на никакви слабости. Не казвайте, че ще живеете за себе си, но кажете: „Аз ще живея за Онзи, Който ме е пратил на Земята.“ Ако живееш за себе си, ще бъдеш в затвора, в участъка.
Сега на вас се вижда мъчно да живеете за Бога. Та, като живеете за народа, какво разбирате под думата „народ“? Под думата „народ“ се разбира домът, Божественото. Човек не трябва да живее за себе си, защото други живеят за него. Следователно аз трябва да живея за Бога, а Бог живее за мене. Той разрешава моите въпроси. Бог живее за всички, а всички трябва да живеят за Него.
Всички блага са общо дадени и никой човек не е лишен от тези общи блага. Няма благо, което човек да е пожелал и да не го е получил. Всичко, каквото пожелаете, ще бъде. Няма по-хубаво нещо от това да бъдете обичани. Щом ни обичат, всичко могат да ни дадат. Щом не ни обичат, нищо не могат да ни дадат. Вие не желаете да бъдете силни по човешки. Силни можете да бъдете само при любовта. Какво ви ползува онази сила, с която можете да си създадете врагове? Тези врагове един ден ще ви убият. Какво ли ви ползува онова богатство, с което можете да си създадете неприятели? Тези неприятели, това богатство един ден ще ви причини смъртта. Но, ако имате любовта в себе си, тя ще ви направи в пълния смисъл на думата господари на онова положение, което никой не може да ви го вземе.
Сега, онези от вас, на които съзнанието е развито, така трябва да гледате на въпросите. С това аз не искам да кажа, че трябва да се спирате само върху тези въпроси. Вие имате да разрешавате един въпрос в живота си. Можете да следвате университет или гимназия, или дето и да сте, каквото и да учите, този въпрос трябва да го разрешите. Смисъла на истината никъде не можете да намерите. Смисъла на живота никъде не можете да намерите. В никое учение не можете да се доберете до тези въпроси. Това са само външни условия. Казвате: „Де може тогава да се намери смисълът на живота?“ Единственото място, дето може да се намери смисълът на живота, е вътре в себе си. Колко мъчно е човек да дойде до положение, до съзнание, че смисълът на живота може да намери само в себе си. Казвате: „Аз за себе си ли ще живея?“ Не, ще живеете за някого.
Казвам: От сегашните идеи вие не трябва да се освобождавате, но трябва да ги трансформирате. Не бягайте от живота, но справяйте се с мъчнотиите си в живота. Не бягайте от положението на слугата, но справете се с това положение. Не бягайте от положението на майка, на баща, на професор или на някой беден човек, но справете се с тези положения. Това са положения, които ще покажат твоята сила. Какво ще се плашите от тях? Какво ще се плашите от смъртта? Аз зная, че в лицето на смъртта виждам своя противник. Той ме интересува. Значи, имам един противник, с когото трябва да се справя.
Казвате: „Каквото Господ е дал.“ Бог казва: „Хайде, синко, да те видя сега как ще се справиш с този неприятел.“ Ще се борите със смъртта. Тя може един път да ви гътне, но ще се борите. Казвате: „Татко, гътна ме смъртта.“ – „Няма нищо, синко, ще се оправиш.“ Ще излизаш с нея на бой един, два, три и повече пъти, докато най-после се справиш.
Един българин ми разправяше една своя опитност. Отива той в Америка, дето прекарал няколко години наред. Но по едно време го хваща носталгия за отечеството му. Той изпада в такава голяма тъга, че не може вече да яде, не може да спи, заболява от диспепсия. „Като прекарах ред безсънни нощи, в това време се явяваше един човек силен, с нож в ръка, и искаше да ме мушне. Колкото пъти се засилваше да ме мушне, не успяваше, някой не му позволяваше да направи това. Но аз бях станал слаб като кука от безсъние. Така добре запомних чертите на този човек, че можах да го нарисувам. Той искаше да ме мушне с ножа си, но не му се позволяваше. Аз започнах тогава усилено да се моля, защото видях, че по някакъв начин трябва да се справя с този човек. По едно време и на мене се даде нож като неговия и започнахме борба. Трака-трука, но нито той надвива, нито аз. На другата сутрин ставам, но вече малко по-смел. Вечерта пак започва борбата. Така се продължи няколко вечери наред, докато един път аз го мушнах на едно място и той хукна да бяга. Скри се в една дупка, от която излязоха две деца. Аз взех ножа и ги накълцах. Сутринта ставам, гледам, нито диспепсия останала, нищо не останало! Аз бях вече съвършено здрав.“
Та и вие, като отидете във вашата Америка, трябва да извадите ножа си и да се борите. Вие ще се молите, но и трака-трука ще има. И когато победите, ще знаете, че единствената мощна сила, с която сте победили, е била любовта. Та, вие можете да страдате от главоболие, от стомах, от какви ли не болести, но ще знаете, че единствената сила, която трябва да викате на помощ, това е любовта. Значи, силата е в любовта. Това е Словото Божие. Ножът, това е Словото Божие. Нож трябва да имате. Тази борба е необходима, за да станете смели. Сега вие сте станали много пасивни и казвате: „Каквото Господ даде.“ Не, вие трябва да бъдете смели, да победите мъчнотиите в своя живот.
Преди няколко деня дойде една сестра при мене и ми каза: „Учителю, убедих се в едно нещо.“ – „В какво?“ – „С беднотия не се живее. Като дойда втори път на Земята, искам друго положение.“ – „Какво искаш?“ – „Искам да бъда богата, не искам да бъда бедна като сега.“ – „Че защо трябва да чакаш друго прераждане? Ти и сега можеш да станеш богата, имаш условия да бъдеш богата.“ – „Как?“ – „Имаш ум, сърце и воля; впрегни ги на работа и ще станеш богата.“ Хубава мисъл ѝ дошла, но понеже окръжаващите не ѝ обръщат внимание, тя няма вяра в себе си. По-добре, че не ѝ обръщат внимание. Като ѝ обърнат внимание, ще ѝ искат пари, а касата ѝ сега е още бедна, няма никакъв капитал. По-добре, че не ѝ обръщат внимание.
Не искайте хората да ви обръщат внимание, но вие се интересувайте от другите хора, вие им обръщайте внимание, нека те ви интересуват. Какво значи да се интересувате от хората? Обикнете хората и не им търсете погрешките. Търсете във всеки човек хубавото, красивото, то да се прояви в техните мисли, чувства и постъпки. Това, което желаете за себе си, желайте и за другите хора. Светът е създаден за всички хора. Като работим за повдигането на света, едновременно с това ние работим и за своето повдигане. В това отношение работете с любовта като обща мощна сила за духовното повдигане.
И тъй, наточете ножовете си, въоръжете ума си, уякчете сърцето си, калете волята си. В това седи спасението на човечеството.
„Благословен Господ Бог наш“
„Добрата молитва“
21-ва неделна беседа, държана от Учителя на 25.II.1934 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.