Стани и яж!
„Отче наш“
„В начало бе Словото“
Ще прочета 10-а глава от Деянията на апостолите – отначало до 21-ви стих.
„Духът Божи“
„Заколи и яж!“ Ще се спра върху думите „Стани и яж!“, няма да взема думата „заколи“. „Стани и яж!“ Какво? Онова, което Бог е очистил. Ще се спра върху една тема, която е малко по-близо до живота. Има отвлечени работи, за които се изисква специфична подготовка, за да се разберат. Има, запример, такива термини в геометрията, в математиката, в естествените науки, в ботаниката, цял един поменик. Аз употребявам сега един геометричен термин – абсцисна ос, или ордината, или координата, после остроъгълни, триъгълни и т.н. Това е цяла наука. Трябва да учите, да разбирате. Всеки от вас има абсцисна ос, ще знаете де е. Всичко това, което цитират геометриците, имате го, но не го знаете, геометриците го знаят. В себе си де е, не го знаят, отвън го знаят, но вътре къде е, не го знаят.
Може вие да цитирате цели области от медицината, не само това, но цялата природа е една книга, която ние тепърва трябва да проучаваме. Там има всичките езици, какво ли няма написано, което трябва да проучаваме. Малкото, което знаем, някой път ние мислим като децата, че малкото дете, като свърши първо отделение, мисли, че много знае. Първото отделение след като го свърши, иде второто; след като свърши четирите отделения, иде прогимназията, гимназията, университетът. И като свърши университета, влиза тогава като ученик в големия университет на света. Трябват ти 15–16 години, докато завърши образованието. Само за образованието някой път ти трябват 120 години най-малко и пак не можеш да свършиш университета на света. През тези 120 години все ще те скъсат по някой предмет. И като свършиш университета, ще остане някой предмет, по който не си издържал. Та втори път ще идваш, трети път, четвърти път трябва да идваш, за да завършиш университета. Та, казват, че за да завърши човек този университет, трябвало да дойде 777 пъти на Земята. За да свърши този университет, за да му дадат диплом, че да не дохожда вече на Земята, 777 пъти трябва да дохожда. И колко факултети трябва да учиш.
Сега, някой може да се спре и да каже: „Ама аз това не вярвам.“ Разправяше ми една учителка. При нея седи друга млада учителка и я пита: „Ти вярваш ли в мене?“ И без да чака отговор, казва: „Аз в нищо не вярвам.“ – „Ами в кого вярваш?“ – „В себе си вярвам.“ Пък и другата ѝ казва: „И аз вярвам в себе си.“ Защо ти не ѝ каза: „Ето две божества, които хората не ги знаят.“ Защо не вярва в другите? Той вярва в себе си. Значи има вяра. Неверието в едно нещо предполага верую в друго нещо, а вярата в едно нещо предполага неверие в друго. Следователно човек едноврeменно и вярва, и не вярва. Защото, като вярваш в едного, ти не вярваш в другиго. Ти не вярваш в лъжливия Бог, а вярваш в истинския Бог. Ти не вярваш в Бога, вярваш в себе си. Следователно ти считаш себе си нещо по-реално от тази идея, която хората лансират. Защото Бог, като вярваме в Него, той се проявява в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, в нашия дух. Или за умния човек това е онова правилно отношение, което съществува между живите същества, там се проявява.
Сега да се не спирам върху подробностите, защото работата е трудна. Много пъти, като се спираме върху подробностите, ще изпаднем в едно голямо противоречие.
Има един анекдот. Един доста виден виртуоз отива в Париж. Той обичал да свири, но толкова много се увличал в свиренето, че се забравял. Веднъж се събрала голяма публика да го слуша. Първоначално много заинтересована, но той свирил час, два, три, публиката почнала един по едни да излиза и целият театър се изпразнил, той продължавал да свири. Свирил 6 часа и най-после останал само ключарят, който му казал: „Господине, ключа Ви оставям, като излезете, да заключите.“
Та, често в живота си ние мязаме на този виртуоз, като свирим безразборно, докато всички излязат, докато най-после се почувствуваме в едно положение на самотност. Казва: „Голяма самота чувствувам.“ Казвам: „Много дълго си свирил.“ Когато някой ми говори за самотност в живота, казвам: „Дълго време си свирил.“
Сега, единственото важно нещо в света е: Стани и яж! Едно от най-големите изкуства в света е да знаеш как да ядеш. Ще кажеш: „Тя не е проста работа.“ Не, най-сложна работа е. Ако вземете в съвременната хигиена, във физиологията на яденето има ред процеси. Най-първо, човек, за да яде, трябва да има хубави здрави зъби. При процеса на храненето ти трябва да знаеш каква храна да избереш. Какво трябва да ядеш? Каквото Бог е очистил. Какво трябва да ядеш? Каквото природата е приготвила. Още като видиш храната, ще четеш надписа: „Това е храна, приготвена за тебе.“ Има ли този надпис, вземи и яж. Няма ли този надпис, не бутай тази храна, тя е отровна.
Най-първо, ще се молите на Бога да имате здрави зъби. И като седнеш да ядеш, ще дъвчеш юнашки, че всичко да стане на каша. То е първият процес. Не само това, но с тази храна може да си толкова учтив. Имаш един вход, ще приемеш гостите през главния вход и после ще ги заведеш в гостната стая. Като ги приемеш в приемната стая, има още един процес – храната не само трябва да я сдъвчеш, но има още един процес: да я ослюнчиш, не да я оплюеш. Има 6 жлези: 4 са под езика отстрани и две са под езика долу. Тези гости са дошли там, трябва да им измиеш ръцете, краката, да ги приготвиш, те ще влязат в главния салон, наречен стомах. Там ще започне процесът на гощаването, което наричат в природата храносмилане.
Сега няма да ви разправям надълго какво иска този процес, може да отворите една книга на съвременните учени. За да действува стомахът ти правилно, то в дадения случай ще сдъвчеш храната, не трябва никога да се тревожиш, умът ти никога не трябва да бъде занят с отрицателна мисъл. Понеже всичките отрицателни мисли, всичките отрицателни чувства и действия, които може да направиш отвън, имат едно косвено влияние върху стомаха: отслабват мускулите, разстройват черния дроб, в стомаха не идват достатъчно сокове, с които [да] смила храната. Гостите трябва тепърва да се гощават и ти трябва да бъдеш много внимателен, понеже в стомаха ти работят 10 милиона работници. Тази е специфична работа. Клетките в стомаха си имат специфично предназначение. Ако погледнете процеса на храносмилането, ще излезе много проста работа – като че една буталка се дига и става превръщане на храната. Но който може да проникне целия процес, тези разните сокове се превръщат, в тези сокове стават разни химически процеси. Туй се нарича храносмилане. След това храната трябва да влезе в тънките черва. Това са приемните салони на гостите, които са дошли. В тънките черва всеки си има особено място. Оттам всичката тази храна, соковете, които са определени, ще минат през един последен процес: пречистване ще стане на сока и после от белите дробове ще се превърне на кръв.
Та казвам: Първо стомахът ви трябва да бъде чист. Цялата наша съвременна култура има един недъг: че в стомаха има големи нечистотии. Там, дето има нечистотия, започва ферментация. Ако четете теориите на Луи Куне, ще видите, че тези ферменти, които ферментират, как задушават, подигат се нагоре. От тези ферменти се образуват газове, които може да се разлагат и се образува едно задушаване. Това са отровите, които влизат в соковете и които след време ще се превърнат на кръв и тези отрови отиват по цялото тяло. Човек сам се трови. След време ще почувствувате, че краката ви болят, че ръката ви боли, главата ви боли, дойде някаква болест, като че някое същество е влязло. А то вие сте причината. Вие сте допуснали известни отрови.
И какво? Вие сте искали да оправите света по вашему. Постъпили сте в училището и сте имали един професор, който сте искали да върви по вашия начин. Той е сприхав, днес ви дигне – единица, утре – единица, после двойката; бащата се тревожи, майката се тревожи и казвате, че професорът е лош. Не, детето не знае как да се отнася с учителя. Това дете трябва да се съобрази с учителя си и учителят трябва да се съобрази с ученика. Учителят е вече нагласен, има цигулка, която трябва да нагласи съобразно с учителя. Цигуларят е нагласен и цигулката трябва да се нагласи с цигуларя. [Ученикът] трябва да се нагласи с учителя си.
Това са отношения в природата. Но какви са вашите отношения? Като говоря за учителя, аз разбирам това, което е в живата природа. Всеки човек си има по един учител. Туй е девственото начало в него, туй е вътрешната интуиция, туй е самосъзнанието, туй е свръхсъзнанието, туй е подсъзнанието, туй е съзнанието. Наричайте го както и да е, но ако се вслушате и като ядеш, нещо ти шепне: „Тази храна не е за тебе, не я яж.“ – „Ама съм гладен.“ – „Не яж.“ Ако 3 пъти ти каже и ти не го слушаш, казва: „Може да ядеш.“ Но не се минава половин или един час, усещаш болка в стомаха, някаква тежест в гърдите си. Казваш: „Какво ми стана? Урочасах.“ Да, урочаса. Всеки един човек, който не слуша Божественото в себе си, той винаги урочасва. Казваш: „Простудих се.“ Чудни са хората! От някой прозорец го лъхнало малко, от някоя малка дупчица. Аз съм правил опити да проверя дали тези твърдения на хората са верни. Това съм правил, две години съм седял на един отворен прозорец, другите вънка без печка, без нищо, повече от две години на прозореца и никакъв ревматизъм не дойде. Не е така. Когато кръвта е чиста, никакъв ревматизъм не може да те хване.
Та, казвам: Храната е един обект. Това е работа, която трябва да свършите. Яденето е един свещен процес. Понеже част от това, което ние изяждаме, като свършите яденето вътре, всяко едно ядене има друга една страна. Ако не се храниш добре, не може да разбереш Божествения ред на нещата. На яденето на храната съответствува Словото. Когато един човек ти говори сладко, ти се усещаш като нахранен. След като ти говори така, приятно ти е. Казваш: „Остави яденето.“ Разговорът е толкова хубав, че хората отлагат за един–два часа физическото ядене.
Та, основата за всяка една сполука в света, аз турям, основата е да вярвате, няма да съгрешите. Ако не вярвате, може да опитате и ще видите резултата. Но сполуката в каквото и да е направление принципално зависи от яденето на човека. Гледай на човека как яде и ще видиш дали умен ще стане, дали учен ще стане, дали добър ще стане, дали красноречив ще стане, дали музикант ще стане. От яденето всичко може да стане. Като го видиш 4–5 пъти как яде, може да разбереш какво ще стане от него. После ще видиш как дъвче. Ако той преживя като едно преживно животно, той ще оре нивите. Дотам е достигнал. Ако яде като някой вълк, той ще ходи в горите. Ако яде като змия, той без крака ще ходи. Змията не е образ за хранене. Тя гълта цяла храната. Като хване жабата, гълта я. Казва: „Кой ще я дъвчи!“ И вълкът много бързо гълта храната си, гълта, гълта. Това не е за препоръчване. Онези пък, тревопасните, у тях има една непрактичност: те събират тревата с праха, с всичко и после, като седнат, почват да я предъвкват. Но онази кал, полепнала по тревата, тя носи отрова в тези, които се хранят така и не живеят дълго.
Сега човекът, който минава за млекопитаещ, Бог му е дал разнообразна храна. Той е изгубил онзи начин на хранене, който се дължи на принципа на живота. Тези принципи са се изгубили, като са излезли от рая. Хората са живели по 990 години в рая, живели са по 20, 30, 40, 50, 100 хиляди години в рая. Вие можете да кажете, че това е разказ. Няма нищо. На колко години беше Адам, когато Господ създаде първата жена? Ту[рет]е на всяка епоха по 100 милиона години, тогава имате до човека 600 милиона години. Следователно, в шестия ден направил Бог човека, създаде човека. Човек е седял в рая повече от 20 милиона години. 20 милиона години бил в рая и след 20 милиона години го изпъдиха от рая и след тези 20 милиона години му се роди жената и той се ожени за нея. Изпъдиха ги и двамата.
Сега вие ще вземете тази страна, отношенията на Адама към жена му. В едно отношение бяха правилни. Искат някои да примирят. И действително, Бог не създаде жената от кръвта на човека, но от долната част на ребрата му, тя тъй вече държи нисшия свят. Ако беше създал жената от мозъка му, той щеше да има една отлична жена, но жената не я създаде от мозъка, а от ребрата. Аз няма да обяснявам този мит, понеже той не спада. И понеже в туй положение, в което Адам се намира, Бог не можа да му даде друга жена освен като Ева.
Ще ви обясня с един пример. Един вълк не може да роди друго освен вълче. И една овца не може да роди друго освен едно агне. Една крава не може да роди друго освен теле. По-добро нещо от Ева не може да се създаде, нещо по-хубаво. Той взе две ребра. Защо Господ не взе едно ребро, а взема две? Числото 2 е спасително положение. Числото 2 спасява човека, но едното не спасява. Две ръце има човек, два крака, две очи, две дупки на носа си. Туй число 2 е навсякъде. Мозъкът му е разделен на две части, дробовете му са разделени на две – спасително положение е това.
Та вие имате съвсем повърхностни понятия за жената. Жената в природата поддържа пулса на сърцето. Тя е тази, която регулира ритмичното движение на всички живи същества, на които сърцата ритмично бият в цялата природа: и в растения, и в насекоми; всички имат един пулс. Принципът на жената регулира този пулс. Вие ще схванете, че е една ваша другарка и ще се ожените. Туй не е жена. Тази е жената, която регулира този пулс навсякъде. Туй е Великата Жена в света.
Следователно да станеш против една жена, да я хулиш, значи да се свърши светът. Ти да кажеш лоша дума за тази жена, тя веднага ще спре твоя глас и ти ще свършиш всичко. И жената трябва да има известно понятие за себе си. Досега вие не знаете какво е жената. Вашето предметно умение е да изпълните пулса в природата.
Следователно храносмилането за да е правилно в човека, този пулс на сърцето... Аз не говоря само за жената. Вие никога не сте броили пулса на вашето сърце бие ли редовно. Някой път сърцето подскача, има известно сърцебиене. Този пулс на сърцето от неправилното ядене се ражда. Неправилното биене на сърцето, когато сърцето бие неправилно, тази дама, която регулира пулса, казва: „Ти не се храниш добре. Ако тъй продължаваш, ще ме заставиш да те лиша от благото. Един ден ще спреш да пулсираш. И тогава повече аз не искам да ставам причина ти да образуваш известни отрови и да тровиш окръжаващите, защото отровата, която е в твоето тяло, ще мине и в другите организми.“
Мислите, че туй е лесно. Туй е една доста сериозна работа. Да кажем, една млада жена, която иска да стане майка. Че, ако тя няма чиста кръв, не трябва да ражда деца! Ако трябва да внесе отрова в тях, защо трябва да ражда? Никоя мома, докато не си пречисти кръвта, не трябва да се жени; и никой момък, докато не си пречисти кръвта, не трябва да се жени. Никоя мома, която не знае как да яде, не трябва да се жени; и никой момък, който не знае как да яде, не трябва да се жени. Най-първо, който иска да се жени, трябва да знае как да яде. После, той трябва да бъде чист. Има и ред други правила.
Казвате: „Ама трябва ли да се женят хората?“ Как? Болни хора не трябва да се женят. Хора, на които кръвта не е чиста, не трябва да се женят. Хора, на които организмът е пълен с отрови, не трябва да се женят, докато не се пречистят. След като се пречистят, имат право да се женят. Поколението, което ще излезе от тях, да бъде здраво. Този е законът.
Казвате, че ще има големи страдания. В един живот, който е пълен с отрови, ще има големи страдания. И сега страданията, които вие имате, се дължат на отровите, които майките и бащите внесоха във вашия организъм, на отровите, които вие всеки ден внасяте във вашия организъм. И в Писанието всякога се казва: „Чисти бъдете!“ Чистотата трябва да започне от храната. Процесът на чистенето е туй: като седнеш, да донесеш чиста храна. Според моите изследвания, според изследванията на учените онзи, който носи храната, трябва да бъде чист, ръцете му да бъдат чисти, краката му да бъдат чисти, в мислите, желанията и постъпките си да бъде чист. Онзи касапин трябва да бъде чист и волът, който е заклан, и той трябва да бъде чист. Щом волът не е чист, не го колете, не е разрешено. – „Може ли да се ядат кокошки?“ Аз позволявам да се ядат кокошки, но да бъдат чисти. Аз позволявам и агънца да се ядат, но които са чисти. Които не са чисти, не ги бутай.
Съвременните вегетарианци са прави да не ядат месо. Защо? Защото днес млекопитаещите са отровени. Днес и вегетарианските масла са отровени. Някой казва: „Туй е слънчогледово масло.“ И то е тъй отровено както маста. И зехтинът е отровен. В него наливат развалено слънчогледово масло. Ще вземат слънчогледово масло, което струва 14–16 лева, и ще го продават 65 лева. Това от какво произтича? Хората имат едно понятие в света, те са без идеал, без Бога, мислят само за себе си. Но те внасят отрова. Те не знаят, че онова, което човек върши, то ще се върне към него. Този закон помнете. Навеждам едно правило, опитайте го. Нещастията ние сами си ги предизвикваме.
В една книга се разправя един пример. Той е следният: В природата съществува едно корито, дето всички хора могат да взимат. Всичките блага се стичат в това корито. Ако намериш туй корито, можеш да вземеш каквото искаш. Ако речеш да задигнеш всичко, тебе те очаква голяма опасност, понеже при това корито има един предел (кадел?). Ако искаш да видиш какво има в дъното, ти ще се качиш на [...] да вземеш каквото има, но до тебе има един токмак [от] няколко хиляди килограма. Ако вземеш всичко, той – върху тебе и ще се свърши всичко!
Или другояче казано, ти седиш и казваш: „В Бога не вярвам, в Христа не вярвам, но в себе си вярвам.“ Ти си внесъл в своя организъм една отрова. Първото дете, което ще се роди в тебе, няма да вярва в тебе, ще вярва в себе си. Твоето отрицание на Бога се е предало. Един ден туй дете, този Драганчо, като стане голям, току се опълчи на баща си.
Един баща ми разправяше своя опитност: „Един ден син ми ме изплаши. Един ден жена ми беше сгрешила, натупах я. Той ме хвана, разтърси ме и ми каза: „Татко, пред моето лице нямаш право да биеш майка ми. Като те тупна, отсега нататък ще помниш. Аз не съм малко дете.“ Изплаши ме. Пипнах го – не е вече този Драганчо.“ Той казва: „Аз вече не вярвам в тебе, никакъв закон няма, аз мислех това, онова, в себе си вярвам. Ако ти не слушаш, аз ще постъпя с тебе така, както с един външен човек.“
Това е нашата философия. Ние сега носим последствията на нашето верую. Ти казваш: „В това не вярвам, в онова не вярвам.“ И сега никой в никого не вярва. Младото поколение, което идва, и то ще бъде като вас. Чудни са хората! Младото поколение като дойде, какво ще бъде то? Ти нямаш закона на самоотричането и искаш да имаш син щедър. Ти не разбираш самата природа, а искаш син ти да я разбира. Ти не си музикант, а искаш син ти да бъде такъв. Ти не си художник, а искаш син ти да бъде. Ти не си здрав, а искаш син ти да бъде здрав. И той ще бъде като тебе. А ти очакваш нещо и казваш: „Дано някое дете дойде.“ Туй е крива философия в живота, на която ние поставяме нашето щастие.
Та, казвам сега правило за вас. Аз не ви казвам, че вашата любов към Бога не [е] такава, каквато аз я разбирам, нуждае се още от едно качество. Запример вие не сте срещали един човек, напреднал като Христа. Туй е трудна работа. Тъй опитно Той да дойде и да ни научи на един закон на послушание. Лесно е човек да служи на Бога, лесно е човек да изпълнява волята Божия. Той казва: „Аз затова дойдох, да изпълня Неговата воля.“ Знаеше, че тъй трябва да бъде, тъй е писано. Като дойдоха тежките изпитания, три пъти ходи да се моли, казва: „Ако е възможно, да се отмени туй.“ Такава голяма вътрешна борба имаше, че в този момент вие не знаете какви страдания, каква голяма скръб имал, че кървав пот излизал – такова напрежение, докато дойде това велико вътрешно разбиране. Той се намери в едно голямо противоречие и казва: „Тази работа е толкова тъмна. Понеже Бог е определил, аз ще имам едно светло бъдеще.“ Най-после казва: „Да бъде всичко както е Твоята воля, както Бог е определил. Не Моята воля, но Твоята.“
И ние, съвременниците, които живеем в тези времена, виждаме, че онзи разбрал, което Христос е разбирал и прави избор в света. Христос не дойде да каже: „Хората да не ядат“, но казва в Господнята молитва: „Отче наш, Който си на Небето, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти“ – ето основата. Трябва да се тури ред и порядък. После казва, хлябът наш насъщен, който ни е необходим за живота, направо може да дойде, когато имаме един Баща: „Отче наш, Който си на Небето, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на Небето, така и на Земята.“ Ако ти имаш всичко туй в себе си, само тогава може да имаш този хляб, който ни трябва. Тогава ти ще идеш при онзи човек, един фурнаджия. Че вие тук всички от фурнаджията взимате, аз доколкото зная. Много сестри са ми донасяли, много хлябове са били за мене цяла отрова. И съм правил опит: като ми донесат от тези сомуни, давам на една котка – тя не яде. Донесат ми някоя хубава питка – най-първо дам на котката, тя е експерт. Отчупя едно парче, тя го помирише и се отказва. Тя е специалист. Някой път даже го намажа със сирене – изяжда сиренето, питката оставя. Казвам: Този хляб не е чист. Когато искам да избера хубава вода, пусна магарето си и аз тръгна подир него. От която вода пие магарето, и аз от нея пия. Магарето има едно чувство, разбира от чиста вода.
Та, казвам: Нашата философия зависи от яденето. Твоето философско вярване, твоето религиозно вярване зависи от яденето, твоето изкуство зависи от храната на човека. Ако тази храна не е чиста, ти няма да имаш светъл ум; ако тази храна не е чиста, ти няма да виждаш нищо около тебе. Един художник, на когото кръвта е отровена, той не може да вижда и да рисува хубави картини; ако кръвта на един музикант е отровена, той не може да свири хубаво; ако на един оратор кръвта е отровена, той не може да говори както трябва; една майка, на която кръвта е отровена, не може да отглежда децата си; един учител, на когото кръвта е отровена, той не може да възпитава децата.
Та, казвам: Вие казвате: „Да вярваме в Бога.“ Онова, което Бог е очистил, ти за нечисто не го взимай. Ние сме се отклонили. В България има един обичай – когато отиват на гроздобер, казват: „Ще отслаби на корема.“ След като ядат грозде, пречисти се стомахът. Като яде грозде, турили на огъня пастърма – да се засолят. Какво благо може да се крие в осолената пастърма, в онова отровеното месо на някой бивол или на някой вол?
Имаше един лекар, разправяше своята опитност. Отива да преглежда болен добитък, вижда, че черният дроб е малко заразен, изхвърля го. Казвам: Щом черният дроб е заразен, говедото чисто ли е? – „Но, да не загуби човек“ – казвате. Ти изхвърли дроба, да не го ядат хората.
Казвам: Сега ние няма да се справим. Има един закон, който регулира света, който регулира хората. Има два начина на изправление: един общ начин, има едно общо подобрение на света, природата работи от хиляди години; и лично подобрение – да подобрим нашия живот, трябва да започнем от днес. Ако някой иска да тури един общ режим, той трябва да го тури още днес. Ако чакате общия режим, той ще дойде, но преди да дойде общият режим, има едно частично приготовление. Всичките хора съставят част от едно цяло. Всичките хора трябва да се подготвят. Всички вие се приготовлявате за една работа в света. Защото всеки организъм създаден, той си има свое предназначение. Нищо в света не е без обща вътрешна работа. Някой казва: „Защо съм пратен в света?“ Ти си изпратен за една обща работа. Дали това го съзнаваш или не, ако вярваш, ще направиш опит. Който не го е опитал... Че пророкът казва: „Опитайте Ме и ще видите, че съм благ.“ Той не казва: „вярвайте“, но казва: „опитайте Ме“.
Христос казва: „Ако разумното Божие Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдете в Мене, ще живеете, както Аз живея. Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и тогава Аз ще ви се изявя отвън.“ Как ще се изяви? Ти си сиромах човек, отиваш при един банкер. Христос дойде, бутне го по рамото и казва: „Колкото иска, дай му.“ Ти си студент в университета, Христос отиде, бутне професора и казва: „Тури му 6.“ Навсякъде, където Христос върви с тебе, когато се изявява, Той върви пред тебе и ти се чудиш – върви ти. Всичко ти върви, когато е с тебе; когато Го няма Христос, всичко върви назад. Отидеш при професора – скъса те; отидеш при банкера – нищо не дава; минаваш границата – хванат те, затворят те; навсякъде нещастие след нещастие. Казваш: „Какво трябва да правя?“ Ще приложиш онова правилното вярване, да опитаме в живота си какво нещо означава любов към Бога.
Разправяше ми един приятел: минава покрай трамвайната линия, спъва се и така се ударил, че не могъл да стане, а трамваят иде. Той се засилил, отива вече. Казва: „Господи, спаси ме!“ – „Аз знаех защо паднах и казвам: „Господи, спаси ме! Ако ме спасиш, ще оправя целия си живот.“ Дойде трамваят, спря се до мене, слезе ватманът и ми помогна да стана. Какво му костваше на този човек да мине трамваят отгоре ми?“ Друг един приятел ми разправяше, той паднал и той не може да стане и върху него идва трамваят, не се спира до него. Казва: „Господи, да ме спасиш!“ Трамваят дерайлирал, излязъл вън от линията, отишъл в друго направление. Казва: „Слава Богу, че трамваят излезе от релсите.“ Тези в трамвая казват: „Ти ще станеш причина ние да изгубим живота си.“
Ние наричаме тези неща случайности в света. Онзи великият закон на Любовта, който регулира нещата... (Отворете прозорците, след 5 минути ще свършим, да не ви е страх). Аз определям: любовта е онази сила, която изменила разположението на хората спрямо тебе; туй е любовта. В любовта има едно свойство, че тя действува всякога и върху хората, и върху растенията, и върху животните – действува по един и същ начин. По един начин действува тази любов върху тебе. Тя е нещо велико, разумно. Ако вие отидете на Изток, при източните народи, които знаят тези закони... Един англичанин, който е опитал този метод, друг пътник гледа: англичанинът седнал, кръстосал краката си на едно от най-опасните места, дето минават тигри, лъвове, кобри, той седнал, не иска да знае. Казва му: „Не те ли е страх?“ – „Не.“ Той е концентрирал ума си в една мисъл – да изпълни волята на Бога. Но ако само за един момент измени ума си, да не мисли туй, което трябва да мисли, веднага ще слезе от този пиедестал.
Че силата на човека е в момента да не изгубиш присъствие на духа. Намираш се в най-голяма опасност, да се не поколебаеш в онази Великата Интелигентност, Която управлява всичките неща. Имаш една болест. Какво има да се плашиш? Лекарят казва, че след 24 часа ще свършиш. Какво ще се плашиш – ще умреш. Сиромашия може да имаш. Ако обичаш Бога, какво ще се плашиш? И да умреш, пак ще оживееш. Туй е положението на онзи, който обича Бога. Ние искаме да минем без опитност. Като си болен, не викай лекар. Ако ти каже Господ, викай един, двама, трима и десет викай. Ако не ти е казал да викаш, никого не викай. Туй [е] да опиташ силата Божия.
Разправяше ми един приятел. Той е болен, идват 10 души лекари при него и след като направили консулт, единият от тях казва: „Преброени са дните ти, не можем да ти помогнем. За съжаление всичката наша наука не може да ти помогне. Да се приготвиш за онзи свят.“ – „Лекарите произнесоха присъдата си върху мене и казаха: „Ти си осъден.“ Обърнах се към Господа: „Господи, да ме спасиш! Посвещавам Ти живота си.“ На другия ден температурата се измени, настана едно подобрение, след една седмица аз бях здрав. Идва онзи, който ми каза, че съм осъден. – „Как стана?“ Не му казвам. Аз знаех как. Дадох си обещание. И досега не съм го изменил, каквото казах, направих го.“
Та, казвам: Щастието на човека седи в едно тайно обещание. Всеки от вас го има в живота си. Пазете го. То е свещеното обещание. Не да го знае светът. Всеки от вас трябва да има в себе си едно свещено обещание, на което трябва да бъде последовател. Туй е хигиена на здравето. Седнеш да ядеш – яж и благодари на Бога! Като ядеш, да ти е приятно. После, прати своята хубава мисъл на всички, които ядат и на онези, които не са готови, пожелай туй благо, което ти имаш, за всички. Туй е хигиена на живота. Казвате: „Какво да правя?“ Сутрин като станеш, направи туй. Като седнеш да ядеш, пет минути ще ти отнеме.
Казва: „Стани и яж!“ Кое? Онова, което Бог е очистил, онова, което Бог е приготвил. И тогава бъди благодарен на онези условия, при които Бог те е турил. Защото, ако бъдеш верен на малкото, ще бъдеш верен и на по-голямото, което Бог е определил. Защото целият живот е едно училище, за което има много блага, които тепърва има да се дават. Аз мога да се спра и да ви разправям какво е било вашето положение в миналото и какво може да бъде вашето положение за бъдеще. Но то ще се обуслови от настоящия момент – как учите.
Учиш ли, възприемаш ли, обичаш ли – три неща трябва да имате във вас. За любовта да имате само едно мнение, за мъдростта да имате само едно мнение и за истината да имате само едно мнение, за свободата да имате само едно мнение, за знанието да имате само едно мнение, за живота да имате само едно мнение – 6 неща, за които трябва да имате само едно мнение, да не сте раздвоени. Дойдеш ли до свободата, желай я за всичките хора. Дойдеш ли до любовта, желай я за всичките хора. Дойдеш ли до знанието, желай го за всичките хора, не само за себе си. Туй знание е спасително за всички хора. Дойдеш ли до любовта, дойдеш ли до мъдростта, дойдеш ли до истината, желай я за всички. Като дойдеш до живота, желай го за всички. Туй, което желаеш за всички, то ще бъде достояние и за тебе. Никой не може да те лиши от това, което е общо за всички. Шест неща, които ни поставят, и вследствие на това онзи процес на благото, което имаме сега. Днес имаме много повече блага, отколкото Адам имаше в рая. Адам нямаше туй, което ние имаме сега. Той нямаше някои работи, които ние имаме. И бъдещето ще има повече, отколкото ние сега имаме. И Писанието казва: „Онова, което е приготвил за бъдеще, е повече от това, което сега иде.“ Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на сърцето и на ума е дохождало за онова, което Бог е приготвил за онези, които служат на Великата истина, които служат на мъдростта, които служат на любовта, които служат на Божия живот, които служат на знанието, които служат на Божията свобода. Такова е великото бъдеще, което стои пред вас.
Христос казва: „Който Ме яде, жив ще бъде. Аз съм живият хляб.“ Сега, аз желая да мислите хубаво върху него. Не го разбирайте по буква, защото буквата умъртвява. Буквалното умъртвява нещата. Ако ви кажа абсцисна ос, лекарите казват абсцес – същият корен. Да отвориш, значи, абсцес да изтече нещо навън. Или да имате някоя координата. В онова разбиране, в онези възможности, които започват от процеса на яденето. Процесът на яденето е като разораване на нивата, посяването, израстването на тези житени зрънца. Всичките блага в света идат от яденето, от Словото.
Та, казвам: Разбирайте този великия процес. И на Изток има цяла наука за яденето, как трябва да се хранят хората. Сега лекарите са обърнали внимание върху чистата храна, но те още се водят от буквата на този закон, гледат само повърхностно. Гледайте по-съществено. Религиозните хора трябва най-първо да се отличават по това, че религиозните хора трябва да имат чиста кръв. Всеки човек, на когото кръвта е нечиста, той не може да бъде духовен. И Писанието казва: „Очисти, Боже, сърцето им.“ Сърцето на човека трябва да се очисти, това значи и цялото тяло да е светло. Които мислят чисто, от тях излиза благовоние, а не онази лоша миризма, която излиза от телата ви. Онзи, който го срещне, като го помирише, казва: „Искам още веднъж да го срещна.“ Не както сега казва: „Да не го срещам!“ И храната, която приемате, да има ухание. Туй е знанието, туй е веруюто. Не да мислим, че като отидем на небето. Туй, което ангелите ядат. Моисей ги учи 40 години в пустинята какво да ядат, те казаха: „Дотегна ни тази манна, в Египет имахме хубави работи.“ Сега някои от вас сте вегетарианци, не ядете месо, [но] имате още отрови в кръвта си. Както се освободихте от месото, така да се освободите от отровите, които проникват в организма. Това ще бъде следущата епоха и той ще бъде здрав, целият живот ще бъде радостен и весел.
Тайна молитва
10-а неделна беседа, държана от Учителя на 3.XII.1933 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.