Спорни въпроси.
Размишление върху Царството Божие.
В живота на човека има основни, съществени мисли, които винаги държат съзнанието му будно. Това, което свързва човека с външния, физически свят, са предметите, с които той борави. Наистина, когато се вглъби в себе си, човек престава да се интересува от външния свет, от предметите, които го обикалят. За такъв човек казваме, че живее повече вътрешно. Това не значи, че той е прекъснал връзката си с външния свят. Щом съзнанието му е будно, той не може да бъде далеч от външния свят. Съзнанието е връзка между външния и вътрешния живот на човека от една страна, както и между сегашния и бъдещия му живот от друга страна.
Какво представя физическият живот на човека? — Живот на постоянни промени. Той е ту радостен, ту скърбен; ту гладен, ту сит; ту доволен, ту недоволен. Всичко това произтича от факта, че човек иска повече неща, отколкото му са нужни. Вследствие на това, той носи излишен товар. От какво се нуждае ученикът? — От перо, мастилница, буквар и торба, в която да туря хляб, тетрадка и книга, от която ще учи. Книгата представя паметта или ума, с който той си служи да прави връзка между явленията, които наблюдава и изучава.
Като не разбират смисъла на живота, хората се стремят единствено към уреждане на своите работи. Те не знаят, че ако човек мисли да нареди своите работи, никога няма да постигне това свое желание. Иска ли да уреди живота си, човек трябва да го урежда с оглед на общото благо, с живота на другите хора. При това положение, като урежда своя живот, той ще съдействва за уреждане живота и на своите ближни. Като учи, човек помага и на ближните си да учат. В пътя на развитието си, човек се натъква на закона на обмяната. Щом обмяната става правилно, човек правилно се развива. Ние виждаме този закон и в живота: един човек се качва, друг слиза; един печели, друг губи; един дава, друг взима; един учи, друг преподава. Този закон подразбира вечно движение и смяна на явленията: който се е качил, той започва да слиза; който е слязал, той започва да се качва. Този закон уравновесява силите в природата.
Който не разбира закона за обмяната, той изпада в недоволство и започва да страда. Недоволството не е присъщо само на човека. Всички живи същества са недоволни. Вълкът е недоволен, че не е могъл да открадне една овца от кошарата, да се нахрани. Лисицата е недоволна, че не е могла да си открадне една кокошка от курника на селянина. Ученият е недоволен от критиката на своето съчинение. Той чете по списания и вестници, че еди-коя глава от книгата му не е вярна, не изяснява добре фактите и т. н. Недоволство съществува навсякъде в живота, но то не разрешава въпросите. Някъде критиката е по-мека, някъде е остра, язвителна. Дето има справедлива критика, там непременно има някое слабо място.
Всички хора, които са дошли на земята да се учат, имат слаби страни. Слабостите не трябва да смущават ученика. Който иска да напредва, той трябва да бъде свободен. Какво ще кажат хората за него, това не трябва да го смущава. Щом учи, той непременно ще прави погрешки. За да не те критикуват хората, говори малко, но смислено. В пет минути човек може да каже много нещо. На човека се позволява да говори най-много от 5-15 минути. Не може ли в 15 минути да изкаже същественото, и часове няма да му стигнат. Днес еволюцията на човека е съкратена, вследствие на което той трябва да пести времето и енергията си. Казвате на никого: Бягай! — Защо да бягам? — Бягай, нищо повече. Ако река да ти обяснявам, ще пострадаш. Ти си на бойното поле, дето всеки момент прехвъркват куршумите. Не бягаш ли от бойното поле, някой куршум ще те повали на земята. Много говорене не помага. Многото приказки не оправят работите на ученика. Иска ли да оправи работите си, ученикът трябва да учи. — Ама не мога да уча. — Не можеш да учиш, защото умът ти е раздвоен. — Кога ученикът не може да учи? — Когато носи в ума си мисълта за полици, които трябва да плаща. Тази мисъл е динамическа сила, която смущава ученика. Ще кажете, че човек не трябва да се смущава. Лесно се казва, но мъчно се постига. Ще кажете, че човек трябва да се владее. Добре е да се владее, но как ще постигне това? Ще кажете, че човек може лесно да се справи с неприятеля си. Като го бутне, ще го повали на земята. Лесно е да повалиш слабия, но какво ще правиш със силния? Ако неприятелят ти е силен, как ще го повалиш? Лесно се говори, но нещата в живота стават мъчно.
Хората не успъчзат в живота си, защото се занимават с неразрешими въпроси. Запримър, т разискват върху въпроса, защо съществуват страдания, защо живо-тът не е пълен с радости. Един ден т^зи въпроси ще се разрешат, но днес не могат. — Защо радостта не иде? — Много просто, тренът е закъснъмг. — Защо скръбь-та е дошла? — Защото е пътувала с екс-прес. Скръбьта иде, без да я очаквате. Пон-Бкога тя иде по-рано, отколкото сте я
111 очаквали. Както виждате, животът е пълен с изненади. Вие очаквате радостта, а скръбь-та пристига. — Защо? — Радостта е закъсняла, а скръбьта е прибързала.
И тъй, за да разбере въпроса за страданията и радостите, човЯк тр-Ъбва да има права, трезва мисъл. Дойде ли до своето страдание, чов-Ьк трябва да разгледа страданията на всички живи същества и да види, на кое мгЪсто е неговото страдание. Ако е на опашката, той тр-Ьбва да сверже главата на страданието с опашката му и да образува един кръг. Щом започне да се верти около този кръг, чов-вк е разрешил вече въпроса за страданията и скърбиг в живота. Крж-гът показва, че страданията, скърбитъ* и мъчнотиит в живота се разрешават само с любов. Ако млад, 30 годишен човек дължи няколко хиляди лева на нтжой бан-кер, но не може да ги плати, той ще разреши въпроса само с любов. — Как? — Ще залюби дъщерята на банкера. Обикне ли го и тя, въпросът е свершен. Докато младият момък не залюби дъщерята на банкера и не я носи в ума си, работиг му никога н^Ьма да се наредят.
Следователно, докато чов-вк не обикне Бога, работат- му н-Ьма да се наредят. Докато чов-вк не носи една св-Ьтла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш до-
112 бър, това е най-голт>мото изкуство в живота. Когато изпитва нъш.ата, любовьта си служи с чувствителни везни. Тя туря ВСБКО нещо на везнитъ- и ако се укаже, че един грам само не достига, веднага го отстранява. Разумният живот изисква голяма точност. Всъка проява на разумния живот подразбира абсолютна точност. ВсЬки, който е попаднал на везнитъ- на любовьта, той е опитал нейнит-Б прояви. Ако не му достига само един грам, той веднага се намира далеч от любовьта. Ще кажете, че един грам не представя никаква голяма величина. — Не, един грам представя гол-Б-ма динамическа сила. Имаш ли един грам повече или по-малко, любовьта непременно ще те тури настрана.
Същият закон се отнася и до музиката. Когато цшуларьт нагласява цигулката си, той трябва да я нагласи точно, ни по-високо, ни по-низко. В музиката има един основен тон, по който се наглася-ват всички инструменти. Не само в музиката, но и в живота сяицествуват основни тонове, по които чов-Ьк постъпва. Не знае ли тия основни тонове, не може ли правилно да ги взима, той не може и правилно да постъпва. Който взима правилно тоноветъ- на живота, той всъкога е радостен , независимо от това, дали работите му вервят или не вер-вят добре. Това значи, да владъе човт^к изкуството на жив-вене. Лесно е да прави ЧОВ-БКЪ
113 добро, когато има средства, когато е богат. Обаче, да прави човек добро, когато няма средства, това значи, да има идея в себе си. Да учи човек под нтжакъв външен на-тиск, това още не значи любознателност. Истински любознателен човек е този, който по свое желание учи и преодолява всички препятствия и мжлнотии. За да отиде на училище, детето не трябва да чака да се стовари върху гърба му тоягата на бащата или на майката. Преди да са. станали бащата и майната от сън, детето трябва да се е приготвило за училище. Майката и бащата трябва да се радват, че имат прилежен син.
Следователно, като ученици, вие тр-Ьбва да бъдете прилежни. Каквато мъчнотия и да се представи на пътя ви, вие трябва да я решите правилно. МЪЧНОТИИГБ, препятствията, болестиг, страданията, това са. задачи за ученика. Ако не сте ученици и заболъете от ставен ревматизъм, запримър, вие ще търсите лтзкар да ви помогне. Обаче, ученикът не търси никакъв лъкар. Като заболъе от ставен ревматизъм, той трябва да научи езика му и да се разговаря с него, докато го изпжди вън от организъма си. Ще ви се види чудно, как е възможно човек да говори с ревматизъма. Когато ревматизъмът започне да стъга ту крака, ту ръката на човека, трябва да знаете, че това е неговият език. Разбере ли човек езика му и започне да му отговаря, т стават приятели. Когато отноше- 8
114 нията между двамй души, които някога не са. се обичали, се смекчат, те стават приятели. Щом ревматизъмът се смекчи, това показва, че той се готви да напусне своя приятел. Когато сам се лекува, чов-Ьк придобива увереност в себе си, в своите сили. Остави ли се на лекар, той отдава всичко на него и постепенно губи вера в своите сили. Болестите не са нищо друго, освен задачи, които трябва правилно да се решават. Не се ли решават, както трябва, тогава идат истинските болести, които мъч-но вече се лтзкуват. Като знаете това, не се страхувайте от болестите. ВсЬки бодеж в плешката, в гърба, в гърдите не е нищо друго, освен поздрав от някой ваш приятел, който ви обича. Всички бодежи, всички болезнени състояния на човека научно се обясняват с неправилно разпределяне на енергиите в неговия организъм. Колкото по-лесно и правилно чов*Ьк се справя с болезнените си състояния, толкова по-дълбоко е проникнал в смисъла на живота. Не може ли да се справи с тях, той се натъква на големи противоречия в живота си.
Болестите, от които съвременните хора страдат, биват три вида: физически, т. е. такива, които засътат тътюто; сърдечни — засягащи чувствата и умствени — засътащи мозъка. С други думи казано, болестите могат да засегат твердата, течната и динамическата, нервна материя на човешкия организъм. Бо-
115 леститъ1 на физическото гЪло се лъкуват по един начин, на чувствата — по друг, а на нервите— по трети начин. Съвременната медицина не разполага още с методи, чрез които окончателно да лекува болестите. Като вид-в болния при кжпалнята, Христос му каза: „Стани и ходи!" Това показва, че Хри-стос е разполагал с положителна, с абсолютна наука. Който има тази наука, и той може да си каже: Стани и ходи! Това е формула, с която чов'Вк може да преодолява всички мъчнотии и изпитания. Говори ли на разум-ността в себе си, ЧОВ-БК може да стане, да ходи и да пости1 не всички добри и благородни желания. В това отношение, човтзк трябва да прави ред опити. Намери ли се в известна мъчнотия, като болния, който лежал 38 години при кжпалнята, той трябва да си каже: Стани и ходи! След това ще дойдат да го питат: Кой те излекува? — Христос, т. е. разумното начало в мене. Дали ще в-Ьр-вате в това, или не, то е друг въпрос. Важно е, че б-Ьх болен, а сега съм здрав. Съвременните хора искат за ВСБКО нещо доказателства. Обаче, има неща, които не могат да се доказват по физически начин. Те се доказват от резултатите, които виждаме на лице. Колкото повече съзнанието на човека забогатява с опитности, толкова повече и в-врата му се усилва. Иска ли да оправи работите си, чов-вк трябва да бъде ве-сел. — Може ли човек всЬкога да бъде
116 весел? — Може, разбира се. Като ставате сутрин, мислете за живота в неговата цъ-локупност, за живота на всички хора, които са минали преди вас и днес се намират нъкъде, дето също продължават да рабо-тят и да учат. И тъ- са. имали скърби и страдания, които са разрешавали по нъка-къв начин. Всъка задача, дадена на ученика, може да се разреши.— Кога? — На определеното за нея време. Не поставяйте срок за разрешаване на задачит си. Когато работите съзнателно, вие ще решавате задачитъ- си правилно. Има задачи, които човтж трябва да реши още в този живот. Има задачи, които ще реши в друг живот. Обаче, кога и как ще реши задачит си, това не трябва да го смущава. Ако имате приятел, който е завершил развитието си на земята и заминава за друга нтжоя планета, тр'Ьбва ли да съжалявате, че не е останал при вас? — Ама кога ще го видя? — Някога ще го видиш, но за да постиг-неш това, трябва да се стремиш към него. Той тр-вбва да остане в съзнанието ти като идея, към която да насочиш мисълта си. Като не разбират законит на живота, хората спорят върху постъпкит си, защо н-вкой постъпил така, а не иначе. Обаче. спорът нищо не допринася. В края на краищата се явяват ред недоразумения. Двама светии ЖИВ-БЛИ заедно в една гора, дето изучавали законите на природата. Т"Б взаимно си услужвали: един ден работил единият;
117 на другия ден — вторият. Случило се един пж.т, че бобът, който единият от тях варил, се указал безсолен. Понеже бил зает, светията забравил да тури сол, но мислил, че поставил. Като започнали да ядат, вторият светия казал: Бобът е безсолен. — Не, аз го солих. — Да, но мо-ят език казва, че не е солен. Започнал малък спор, който лесно се разрешил. Като опитали боба, и двамата се уверили, че наистина е безсолен.
Днес всички хора спорят все за малки работи, дали бобът е осолен или безсолен. Колкото по-разумни са. хората, толкова по-бързо се решава спорът между гкх. Достатъчно е да се опита бобът, за да се реши спорът. В същност, правилно е да се готви или без-солно, или с малко сол. И после, според вкуса си, ВСБКИ ще си тури толкова сол, колкото му е нужно. ВСБКИ ЧОВ-БК може да направи тази погръшка, да забрави да тури сол в боба. Обаче, не се минало мною време, и вторият светия направил същата погрешка, каквато и първият. Като варил боб, покрай него минала една красива мома, която той проследил. Като се вернал, той про-дължил да вари боба, но забравил, че не е турил сол. Така само той разбрал погрт^ш-ката на приятеля си и си казал: Нав-Ьрно и край него е минала красива мома, която отклонила вниманието му.
118
Моралистите ще кажат: Трябва ли светия да се увлича, да гледа красиви моми? Ако красивата мома става причина да не се осоли боба. но да осоли светиите, т. е. да просвети умовете им, заслужава да се увлече чов^к в нея. Преди да видят красивата мома, светиите са мислили, че могат да по-магат на хората, когато са. далеч от т^х. Обаче, като видели красивата мома, те разбрали, че за да помагат на хората, да им покажат, как да ЖИВ-БЯТ правилно, трябва да отидат между Т-БХ. След това те напуснали гората и отишли да ЖИВ-БЯТ между хората. Красивата мома внесла в тъче нов потик, ново разбиране на живота. До това време ГБ гледали на живота по особен на-чин. Като видели красивата мома, ГБ разбрали, че ЧОВ-БК може да живее добър, чист живот и всред хората. По този начин, именно, може да им се помага повече, отколкото ако стоите далеч от гЪх.
Веднъж физическият свет съществу-ва, чов'Ьк не трябва да го отб-втеа. Л^ивотът на земята е училище, през което всеки неизбежно трябва да мине. — Ама ще греши чо-век. — Като греши, ще изправя погрешките си и ще се учи. Какви са погрешките на днешните хора? — Че забравят да осолят боба и хлеба, с който се хранят. Погрешката на хората не е в това, че не са осолили хлеба и боба, но в това, че мисълта им се от-
119 клонява от ненужни и дребнави работи в живота. Колкото за това, трябва ли сол в боба или не, вкусът има думата. Докато е на земята, ЧОВГБК се нуждае от сол, но всЬки ще туря повече или по-малко, според вкуса си. Замине ли на другия свет, чо-вък не се нуждае от никаква сол.
Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да се занимава не само с външнит, но и с вътрешнит процеси на живота. Заприм^р, в който дом вл-Ь-зете, ще видите, че всички хора юворят за чистотата, като първо условие на живота. Обаче, Т-Б имат пред вид главно външната чистота. Външната чистота трябва да води човтжа към вътрешна чистота. Ако е въ-прос за външна чистота, рибит първи са. дали образец за тази чистота. Въпр-Ьки това, и до днес още т не са разрешили въпроса за чистотата. Чрезмърното размножаване на рибитъ1 показва, че в техния живот има нещо неестествено. Ако вникнете в живота на птиците, ще видите, че т са разрешили въпроса за обл-вклото и за семейнит отношения. Но и това разрешение е външно само. Като изучавате живота на мл-вкопитаещит-, ще видите, че и Т-Б са разрешили н-вкакъв въ-прос, но външно само. Какъв въпрос са разрешили т% сами ще си отговорите. Като разумно същество, чов-Ьк трябва да се ползува от въпросиг, които рибите, птицит и мл-Ъкопитаещитъ- са разрешили външно и да
120 отиде по-нататък, да ги разреши вътрешно. Днес човек се намира пред разрешение на важния въпрос — въпросът за любовь-та. Той не тр-Ъбва да го разрешава нито като рибиг, нито като птицит, нитс като мл-вко-питаещит, нито като ангелитъч Човек трябва да разреши въпроса по свой начин. Ще кажете, че за да разрешите въпроса за любовьта, тр-вбва да постигнете съвершенство. — Не, за да се усъвершенствува, човек преди всичко тр-Ьбва да люби. За да постигне желанията си, ЧОВ-БК трябва да люби. Без любов нищо не се постига.
Какво представя любовьта? Велика, мощна сила е любовьта. Внесете ли най-малкия потик на любовьта в душата на човека, той коренно ще се преобрази. Любовьта е в състояние да подигне и падналия човек, да го направи силен, здрав и да го застави да учи. Една млада мома боледувала 12 години от никаква болест. ЛЪкаритъ1 намали никаква надежда в нейното излекуване. Един ден тя вшгЪла един млад, красив момък, който така я погледнал, че събудил живот в нея. Тя станала моментално от леглото си и започнала бавно да пристъпва. Ден след ден тя се чувствувала все по-добре, докато в скоро време съвершено оздравила. Тя започнала да се облича добре и да излиза навън да се разхожда. Кое й дало сила да прави това? — Мисълта за младия момък. Тя постоянно го носвла в ума си.
121 Какво показва това? Това показва, че само любовьта е в състояние да сверже човека с живите сили на природата, с красивото и великото в св-вта и да вдъхне желание в него да живЪе. Това, което освобождава чо-втжа от болезненитъ- му състояния, е любовьта.
И тъй, любовьта не е нищо друго, ос-вен живата, разумна природа. С други думи казано, Бог е Любов. В този сми-съл, всеки трябва да обича, да люби, но никога да не излага любовьта на позср. Обичайте, любете, без да се стеснявате, но никога не излагайте любовьта на позор. Никога не изнасяйте свещенит- работи на позор. Казано е в Писанието: „Не хверляйте бисерит-в си на свинет!" Това значи: не подлагайте любовьта на опозоряване. Постигнете ли това, вие ще придобиете мъдростта и истината. Който опозорява любовьта, той ще опозорява и мъдростта, и истината. Видите ли, че някой човетс верви в пътя на любовьта, не го критикувайте. Никой няма право да критикува пътищата на любовьта. Щом любовьта внася живот и свобода в човека, тя трябва да се приеме с уважение. Отнасяйте се към любовьта с свещен трепет. Тя осмисля живота. В любовьта н-вма нищо неморално. Това, което хората считат за неморално в любовьта, говори за тяхнит-в криви, изопачени разбирания. Истинската лю-бов почива на великит, Божествени закони
122 Тя не се определя от човешкия морал, който е безморалие. Моралът на любовьта е морал за светиите, за ангелите, но не и за обикновените хора. Истинска любов е онази, която внася в човежа потик към добро. Истинска любов е онази, която събужда в човека благородни чувства и св-втли мисли. Любов, която не събужда в човежа потик към добро, нито благородни чувства и светли мисли, е любов на човешкия егоизъм, на користолюбието в човежа. Човеж не трябва да допуща нито една користолюбива мисъл, нито едно користолюбиво чувство в себе си. ТБ покварят чистотата на неговата душа. Те опозоряват любовьта.
Користолюбието ограничава човека и създава кармически отношения между него и ближните му. В кармата работи закона на необходимостта. Значи, по необ-ходимост, човеж ще се натъква на кармически отношения от миналото си и, ако не може правилно да ги реши, ще страда. За да не страда, за да ликвидира правилно с кармата си, човеж трябва да приложи в живота си закона на любовьта. Любовьта гледа еднакво на млади и стари, на бедни и богати, на учени и прости. За нея всички хора са млади и богати. ТБ СЖ млади, защото могат да работят и учат, а богати, защото истинското богатство се крие вътре в човежа. Богатството е вътрешно качество, а не външно. От гледището на любовьта, всички
123 хора са. учени, понеже истинското знание е написано в самия човтж. То не е нъчцо външно. Достатъчно е ЧОВ-БК да дигне завесата на забравата, за да си спомни всичко, което е учил в далечното минало.
Любовьта е свещено чувство, което се таи дълбоко в душата на човека. Обичате ли Н-БКОГО, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае, какви чувства имате към него. Ще му давате от себе си, без той да подозира, отде иде тази благодат. Правете добро, без да говорите за него. Доброто трябва да бъде им-пулс на чов-вшката душа, да радва човека, но да знае, че Бог в него прави доброто, а не той сам. Бог дава еднакво и на праведни, и на гръчпни, както слънцето еднакво изпраща св-Ьтлината и топлината си на всички живи същества. Разликата между всички сж-щества седи в пътя, по кой го тъ- вервят. ВсЬ-ки ЧОВ-БК, всЬко живо същество има свой опредЪлен пжг на движение.
Любовьта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички мъчнотии. Казано е: „Любовьта не дири своето право." В този смисъл, тя дава, без да очаква нещо. Не спазва ли закониттз на любовьта, човт>к ще понесе последствията на това нарушаване. Чесю най малката причина може да предизвика голями последствия. Понякога кибритената клечка може да произведе голтлг по-жар. Който жив-ве според законнгБ на лю-
124 бовьта, той никога не може да пострада. Дрехата на този човек остава за винаги здрава и чиста. Той е придобил безсмъртието. Безсмъртието е сверзано с чистотата, с свободата и с светлината. Тъй щото, ще знаете, че хората умират, когато изл"Ьзат от областта на любовьта. Вернат ли се в областта на любовьта, т отново оживя-ват. Това наричаме възкресение.
34. Лекция от Учителя, държана на 10 април, 1929 г. София. — Изгр^ъв,