Кой ще ви даде вашето
„И ако в чуждото се не показвате верни, кой ще ви даде вашето?“ (Лука 16:12)
„Отче наш“
„Духът Божи“
Ще прочета шестнайсета глава от евангелието на Лука, от девети стих надолу.
„В начало бе Словото“
Кой ще ви даде вашето? Животът седи от неразрешени въпроси. Животът седи от идеали, които тепърва трябва да се разрешават, да се реализират. Животът седи от сили, които тепърва трябва да се развиват. Животът седи от разумност, която тепърва трябва да се изучава. Засега ние сме достигнали само до границата на страданието. Всичкото знание, което имаме, е толкова, че сме причинили само страдания. От много знания ние сме си причинили много страдания. В това отношение ние мязаме на онзи българин, който в турско време се хвалил, че знае много добре турски език. Той казвал: „Аз зная турски език фарси, няма друг като мене.“ По едно време в селото, дето живеел този българин, дошъл един турски бей и затова него извикали, като знаел турски език, да се разговаря с него, с бея. Беят обичал риба и казал на този българин: „Кажете на вашите селяни да намерят един сак и да наловят малко риба.“ Дошли селяните и го запитали какво иска беят. „Иска да му направите един кюляф.“ „Добре, ще му направим кюляф, като си няма човекът.“ Те му донесли един кюляф, но беят се обърнал към преводача си и го набил добре, като го изпъдил вънка. Селяните го запитали: „Защо те би?“ „Защото го наддумах.“ Казвам, във всичките области на човешкия живот има една несигурност, има нещо неизяснено. Много работи има неизяснени по отношение на човешкия ум; много работи има недоизяснени по отношение на човешкото сърце; много работи има недоизяснени по отношение на човешкия организъм. Запример какво е отношението между организма и ума на човека? После, като се изучават болестите, болезнените състояния, съществуват ред теории, които ги обясняват по един или друг начин. Както и да се обясняват болестите обаче, те трябва да се премахнат. Това е най-важното. В този смисъл сиромашията е едно анормално състояние, когато богатството е нормално състояние. Някой път облажаваме сиромасите, но трябва да се знаят причините, за да бъде един човек сиромах. Нима царският син трябва да бъде сиромах. Ако той приеме сиромашията, за да научи нещо, разбирам, но да се роди той инвалид, това показва, че родителите му не са живели както трябва. Питам, кой ще ви даде онова, което търсим. В света ние търсим щастието, но как се придобива щастието? Щастието без отличен ум, без отлично сърце и отличен организъм, не може да се постигне. Аз ви говоря на ваш език. Вие може да срещнете философи, които да ви говорят на метафизически език за духа, за душата, но те са още по-високи работи. Понякога хората си представят духа нещо като въздух. Не, духът ни най-малко не е въздух. Въздухът не може да бъде дух, нито пък душата е нещо полуматериално, както те си я представят. Те си представят душата нещо духовно. Обаче те още не знаят какво нещо е духовното. Под думата духовно разбирам онова, което е разумно. Духовен човек е онзи, който не прави погрешки, който разсъждава хубаво, който урежда добре живота си, който е здрав, щастлив и който не го гази болест, не го гази сиромашията. Това разбирам духовен човек. А духовен да е онзи, който се занимава и вярва в някакъв отвлечен свят, това не е никаква духовност. Тогава ние вярваме в друг някакъв свят, т.е. в някакъв контраст.
Какво е другият свят? Най-първо, ние не можем да сравняваме нашия свят с другия свят. Защо? Понеже ние не сме причина, ние сме само едно последствие. Казват, че от последствията ще знаеш причините. Какво има в пръсването на една бомба? Казват, че една бомба се пръснала и убила един или няколко души. Как можеш да съдиш за учеността на един човек, който направил една бомба? Някои ще описват какви били очите му, устата, носът му и т.н. Едно мога да установя за този човек, който е направил една бомба, – че неговата глава е била широка или тясна и той е бил човек с полуинтелектуални способности. Човешкият ум в него е бил силно развит – той не е от разумните хора. Ако беше разумен в пълния смисъл на думата, той не би направил една бомба. Щом е направил една бомба, той не е от разумните хора. Сега вие считате за разумен човек онзи, който може да направи някаква пакост. Възможно е и това. В правенето на пакост все влиза някаква разумност, но разумност, която руши. Тази разумност не внася никакво щастие. Това, което човек търси, не е в разумността, която руши. Сам по себе си животът не е смърт. Смъртта съществува по единствената причина на живота. Ако животът го нямаше, и смърт нямаше да има. Първо съществува животът, а после съществува и смъртта.
Казвам, ние трябва да имаме едно определено положение. Някой казва, че е роден от благородна фамилия. Не е въпрос от каква фамилия си роден. Интелигентността, възможности за интелигентност ти можеш да наследиш, но въпросът е, дали ще можеш да проявиш тази интелигентност. Онова, което ти сам развиваш в себе си, то е придобитото, то е човекът. Хубаво е, че всички хора се раждат с възможности, но всички хора не развиват тия възможности, не живеят както трябва, вследствие на което се ражда едно противоречие в света. Религиозните хора обясняват, че такава била Волята Божия. Волята Божия за разумните хора е да са щастливи. Волята Божия за глупавите е да страдат. Волята Божия за разумните хора е да прогресират. Волята Божия за глупавите е да регресират. Сега ще кажете: „Защо е така?“ То зависи от вас. „Как така?“ Че от тебе зависи.
Чудни са понякога хората със своята философия. Че когато ти се качваш на планината, ще имаш един резултат, а когато слизаш надолу в долината, ще имаш друг резултат. Те искат при слизането в долината да имат резултатите на планината и при качването на планината да имат резултатите на долината. Не, това са резултати несъвместими. Това е практическият ум, или практическата разумност в света. Обаче положителната разумност не допуща това нещо. Казва някой: „Защо животът е такъв?“ Защото умът ти е такъв. „Ами защо ми дадоха такъв ум?“ Никой не ти е дал такъв ум, ти сам си го направи такъв. Питам, онези нови дрехи, които баща ти даде, след две години остареят, баща ти ли е виновен за това. Баща ти ли ти даде тези стари дрехи. Всички петна по дрехите показват доколко си пазил чистота. Ако видиш един човек, ти питаш способен ли е този човек. Виж, най-първо, дали пази чистота – погледни му дрехите. Ако е чист, центърът на чистотата е развит у него. Ако не е чист, центърът на чистотата не е развит у него. Той може да ти говори, че обича чистотата, но други да я пазят. Той обича реда, но други да го пазят.
Та сега аз говоря за онова, което ние търсим в света. Но аз изнасям нещата не за обезсърчение. Казвам ви, че вашето щастие е във вашите ръце. Един човек, който живее във великата природа, който Бог е създал с всички условия, от него вече зависи как да диша. Какво да бъде неговото дишане? Трябва ли да търсиш хора, които да те учат как да дишаш, как да ядеш или как да ходиш. Тези неща са елементарни. Най-първо, баща ти и майката ти са те учили как да ходиш, как да дишаш, как да ядеш. Когато едно дете се роди и не иска да диша, тогава отварят ръцете му, надуват коремчето му – учат го как да диша. Докато детето е било в утробата на майка си, там майката е дишала за него, но щом излезе от утробата на майка си, то вече само трябва да диша. Тогава майката не може да диша за него. Ти можеш да се ползваш от дишането на майка си само тогава, докогато си в нейната утроба, ти можеш да се ползваш от ума на майка си само докато си в нейната утроба, но щом излезеш от утробата на майка си, ти не можеш да се ползваш от нейното дишане, нито можеш да се ползваш от нейния ум. Прямо не можеш, но косвено можеш. Някои от вас вече се движите в Бога, но отношенията ви са съвсем други. Бог изисква от вас вие да мислите вече.
Сега вие ще кажете, че вярвате. Отлично нещо е вярата, но нека определим какво нещо е вярата, какво значи да вярваш. Сега ще определя какво нещо е вярата. Отивам в една хубава плодна градина, пълна с най-различни плодни дървета, отрупани с разни плодове. След това се връщам при вас и ви описвам каква градина съм видял. Вие трябва да вярвате. Казвам, ако вие не вярвате, вие можете да отидете да проверите, да видите, че това е една реалност. Вие трябва да вярвате на тази реалност. Тази градина аз не съм я посадил. Всякога, когато ви разправям за неща, които не съм направил, това е вярно. Значи в света съществува един установен ред на нещата, но този ред е разумен. Някой казва: „Аз в нищо не вярвам, аз съм реалист. Вярвам само в това, което съм опитал.“ Нима ти можеш да вярваш повече на своята ръка. Това именно, което ти виждаш, което ти пипаш, което обоняваш, което вкусваш, което чуваш, се дължи на твоя ум, на органите на твоя ум. Казвате: „Чувствата, сетивата.“ Чувствата, сетивата са спомагателни средства на човешкия ум в реалния свят. Следователно дотолкова, доколкото твоят слух е добре развит, това показва, че твоят ум е добре развит. Щом виждаш, че ухото, челото е добре развито, значи имаш разумно ухо. Значи има разумно ухо и глупаво ухо. Има носове, построени по всичките правила на разумността, но има и глупави носове. Има разумна уста, има и глупава уста. Има разумни очи, има и глупави очи. Разумните очи виждат всичко онова, което е красиво, хубаво и добро в природата. Глупавите очи виждат разсеяно – те нищо не виждат. Те ще видят само счупените шишета и ще се натъкнат на изпразнените шишета за вода и ще кажат, че това не е хубаво, онова не е хубаво. Навреме трябва да отиваш. Когато отиваш на гарата, навреме трябва да отиваш, тренът няма да те чака. Навреме ще отиваш, навреме ще се връщаш. Ако отидеш на гарата и закъснееш пет минути, ще кажеш: „Изпуснах трена.“ Ще го изпуснеш, разбира се, той няма да те чака. Ние не можем да турим на природата един нов ред на нещата. С хиляди години хората се стремят да турят един нов ред на нещата. Това е невъзможно. За да се тури нов ред, изисква се голяма разумност. Най-първо, трябва да се разбере установеният ред на нещата. И човечеството е минало през четири фази. Първо на земята са живели най-разумните хора, които са създали тъй наречения златен век. Всичкото знание, което сега имаме, както и окултното знание, всичко това се дължи на оная тъй далечна епоха, когато хората са имали някакво откровение. Тия хора са виждали това, което е създадено в природата. Те са били в съприкосновение с всички напреднали, разумни същества, които са работели при създаването на природата. Казва се, че в начало Бог създаде небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. Виждаме, че светлината се яви на небето. В небето е истината, а на земята се яви доброто. И после виждаме, че земята почна да се устройва. Всичко, което Бог създаде в първия, в третия, в четвъртия ден, каза, че е добро. Само за втория ден нищо не каза. Той не каза, че това е добро. Значи остана един промеждутък. Числото две е човекът, неразбраният човек, за когото Бог си е запазил мнението. Той се е проявил, но като го видя Бог, каза: „Този човек ще прави много погрешки със своята свобода.“ Затова той не е дал никакво мнение за него. И после казал: „Ще излезе нещо от него.“ Тъй щото човек работи именно в този ден – във втория ден, в дена на най-големите противоречия.
Сега всички вие сте склонни да мислите, че баща ви трябва да уреди работите ви, да ви остави богатство, както някой банкер оставя на синовете си своето богатство те да разполагат с него, и да ви изпрати на училище, да се учите. Че именно целта е такава. Ако вие имате вяра в тоя установен ред на нещата, щом сте се явили на земята, дето имате известно предназначение, вие трябва да знаете защо сте дошли тук. Вие ще кажете, че сте дошли на земята да вярвате в Бога. Не, вие сте дошли на земята да изпълните Волята Божия, да се учите, да пораснете, да вземете участие в работата, която Бог работи. Голяма работа е тази. Вие сега заставате и си казвате: „Какво мога да направя аз?“ Много можете да направите. Така може да каже и всеки слънчев лъч: „Какво мога да направя?“ Един лъч може да допринесе известна полза само на един човек в света. Хиляди лъчи, като се съберат на едно място, те могат да причинят голяма полза, да допринесат голямо благо на всички хора. Следователно ти ще направиш най-малкото добро на един човек. Сегашните хора са крайно тщеславни, те искат да се прославят. Христос е казал на едно място: „Не търсете слава от хората, но от Бога.“ Питам, говедарят трябва ли да търси слава от своите говеда; овчарят трябва ли да търси слава от своите овце; художникът трябва ли да търси слава от своите картини. Славата е вътре в човека. Когато аз съзнавам, че съм художник, славата е у мене. Ако аз съм художник и срещна един голям пияница, аз ще му нарисувам една картина на голям контраст, която, като погледне той, веднага ще изтрезнее. Той ще каже: „Можеш ли да ми дадеш тази картина?“ „Мога да ти я дам, но ще я пазиш и само за нея ще мислиш. В кръчми няма да ходиш, ще се влюбиш в нея и за нея ще се ожениш.“
Хубаво е понякога човек да види онзи силен контраст на своите погрешки и на своите добродетели. Вие всички се страхувате от своите погрешки. Не, красиво е човек да види своите погрешки. Красиво и гениално е това. Защо? Защото с твоите погрешки някой се е спасил, се е ползвал. Ти си спасил някого с твоите погрешки. Сега аз няма какво да ви доказва, че искам да ви уверявам в нещата. Вие сами трябва да ги опитате. Аз не искам нито да ви примиря с живота, но искам само да ви дам един подтик. Аз не искам да ви примирявам, но не трябва и да чакате да умрете. Смъртта не е идеал, тя е един край на нещо. Тя не е цел. „Ама ще умра.“ Ще умрем. „Тогава, поне докато съм млад, да си поживея.“ Не да си поживееш, но да живееш както трябва – да придобиеш онова богатство, което може да те повдигне, да не си роб на условията, но да си господар.
Питам, в какво седи господарството. Господар е всеки човек. Аз го наричам господар, когато той може да се зарадва на една своя добродетел и я прегърне, и я целуне. На една своя погрешка какво трябва да направи? Той трябва да ѝ благодари за голямата услуга, която му е направила. На погрешката си той трябва да благодари, понеже тя му е донесла известно знание. Та вие не се плашете от погрешките, които правите в своето тяло, понеже разумното в света е предвидило, че тези неща ще стават. Аз искам да свикнете с тези неща.
Пък когато говорите за Бога, вие може да го назовавате със старото име или пък да го наричате разумното в света, или природата, турете му каквото име искате. Това е отношение, това е цел във вашия живот. Онова, което може да те повдигне, то трябва да има някаква сила, която иде отвън. Запример без въздух, който иде отвън, ти нищо не можеш да направиш; без светлина отвън ти нищо не можеш да направиш; без храна отвън ти нищо не можеш да направиш. Значи ти си в зависимост от тия неща.
Най-първо, ти трябва да си зададеш въпроса, какво е отношението ти към храната, към стомаха ти и най-после какво е отношението на светлината към твоя мозък. От това зависи твоето щастие, от това зависи твоето здраве. Не само твоето, но и на децата ти, и на жена ти, на дома ти, на хилядите поколения. И всички това трябва да учат. В светлината се крие разумното в света. В чистия въздух се крият онези благородни чувства, които човек има. А в хубавата храна се крият хубавите постъпки на човека. Който не знае да яде, той не може да работи добре, не може да постъпва добре. Човек, който не знае как да постъпва, той не може да има благородни чувства и който не знае да се оправя със светлината, той не може да мисли.
Разправяше един, който слушал германския професор Дриш, и казва, че имал хубаво лице. Хубаво лице има Дриш, защото той си изработил едно свое верую сам, вярва в една реалност вън от него, която той изучава. Той сам не създава нещата. При това Дриш вярва и в човешката душа, която е вън от тялото. Той счита, че човешкото тяло е резултат на неговата душа. Това са негови научни заключения. Той може да има и различни биологически и научни познания по този въпрос. Какви са неговите научни познания по биологията? Това са форми, по които животът е минал. Онези, които са създали човека, са нагаждали много форми, докато се стигне най-после до тази форма, която днес имаме. На това основание човешкото ембрио през деветте месеца на своето развитие минава през 400–500 хиляди форми. През някои от тези форми той минава само за време от половин или една секунда и продължава нагоре. Душата, която иде да се въплъти на земята, минава от една форма в друга, спира се само за миг и постоянно се качва, като казва: „Туй не е за мене, тук не е за мене – докато най-после дойде до човешката форма и казва – това е за мене.“
И човек още не е спрял, той е сега насред пътя. Над него има още височини, на които той тепърва трябва да се качва. Светът, до който той е достигнал, той е прелюдия на това, което има да дойде. Казват, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, но той още не мяза на този образ и подобие. Образ и подобие, а го заравят в гробищата. Аз се чудя на тази философия. Човек, който е създаден по образ и подобие, той не може да се заравя в гробищата, той не може да умира, той не може да греши по никой начин. Какво ще ми кажете.
В Писанието е казано, че роденият от Бога грях не прави. В крива форма се казва – по образ и подобие. Като казваме, че роденият от Бога грях не прави, вие ще кажете: „Ами ние, които не сме родени?“ Родете се! Това е най-лесната работа. Ако искате да се родите, това е най-лесната работа. Аз мога да ви туря в земята, и отново да се родите. Онзи земеделец ще вземе семето, ще го хвърли в земята, и то отново ще изникне. Та що са страданията? Един малък опит – искат да излезете от едно положение на заблуждение, да ви турят в новия живот. И като ви турят в тези условия, вие окрякате орталъка. Срещал съм хора, които казват: „Дотегна ми вече да страдам. Не искам повече.“ Казвам, когото Господ обича, него наказва. „Не искам да ме обича, дотегнаха ми вече страданията.“ Тук има една философия, която трябва да се разбере, да се изясни – в какво отношение любовта прави пакости.
Онзи човек, който те обича, поканва те на обед в дома си и наготви: печена кокошка, баница, сладкиши, това-онова, и ти ядеш, ядеш, усещаш, че стомахът ти ще се пукне. Кой е виновен тук? Твоята лакомия. Ти трябва да си хапнеш малко и да кажеш: „Моля ти се, ще бъдеш тъй добър, да ми позволиш да си взема част от това, което си приготвил за мене у дома, та ще имам за няколко дена, защото аз ям малко.“ Ще носиш със себе си един сак и ще кажеш: „Понеже всичко това си наготвил за мене, ще бъдеш тъй добър да ми дадеш да си взема нещо в сака.“ Това разбирам гост, това разбирам любов. А ти ще седнеш да се тъпчеш, докато стомахът ти се развали, и после ще кажеш: „Защо ми трябваше да ходя там на гости!“ Не, така не се разсъждава.
Ние страдаме от преизобилието, което Бог ни е дал. Всичко е създадено за нас. Ами и за тебе. Като мислиш така – и за тебе, и за мене е. Ти няма да мислиш само за себе си. Баща ти, който е създал и тебе, и брата ти, той ще мисли за всички. Вие сте в един дом и той не може да не мисли за всички. Ти ще обичаш братята и сестрите си, както и баща ти ги обича. Това е любов. Ако ти не обичаш братята си, сестрите си, слугите, роднините и приятелите си, ти не си член от този дом. Както баща ти ги обича, така ще ги обичаш и ти. А ти искаш братята ти и сестрите ти в един дом да се заробят за тебе – ти да станеш видно лице, без да имаш предвид, че след това ще се яви спор помежду ви. Тогава и братята ти, и сестрите ти ще искат същото. Значи всички ваши ближни – роднини и приятели, трябва да се заробят за вас. Не, при това положение животът няма смисъл.
Сега не ме разбирайте криво, не вземайте това за осъждане, че не живеете така. Един американски милионер изпаднал в голяма беднотия, което се случва понякога, и отива при един друг богаташ, малко закъсал и му казва: „Може ли да ми дадеш малко пари назаем?“ „Нямам никак.“ Той си записал това. Отива после при един беден човек, който имал всичко един долар и му казал: „Можеш ли, моля ти се, да ми услужиш с нещо?“ „На драго сърце.“ Този милионер имал сърце. А бедния човек Бог го изпитал. Той му изпратил щастието, да знае как да постъпва. Той дал един долар, но този долар ще му донесе хиляди други. Ако той би се отказал да даде своя долар, той щеше да носи своето бреме, но навреме даден този долар, той ще принесе своето благо. Не е въпросът да даде този долар на някой, който ще го изпие, но като погледне човека, да му хване място. Защото лицето на човека е самият човек. Като го погледнете в лицето, това е той, а не неговото тяло. Човек се определя по лицето си.
Ако искате да знаете, главата на човека е неговият тил. Ушите на човека са една фирма; носът е друга фирма; устата е трета фирма и очите са четвърта фирма. Четири фирми има човек. Някой ще каже: „Устата ми е малко крива.“ Да, кривата уста криво говори; кривият нос криво мисли; кривите очи криво виждат и кривите уши криво слушат. Поне досега в моите изследвания аз не съм срещал нито един случай на отклонение от това правило. Вие можете навсякъде да намерите по един ваш дефект. В онези нетърпеливите хора например ще видите, че в ушите им има нещо криво. После наблюдавайте песимистите – хора, които и подир 20 години не могат да простят на някого. Погледнете носа на този човек, ще видите какъв кривондел е. Погледнете ухото му, ще видите колко е изопачено. Погледнете устата, носа, очите на един песимист, ще видите, че всичко е там написано. Душата е, която строи човешкото лице. И псалмописецът казва: „Когато видя лицето ти, ще бъда задоволен.“ И Бог има лице. Божественото лице е образ на всички неща. Когато вие видите Божието лице, ще останете доволни. Трябва някога да видите неговото лице. Ако видите лицето на някой ангел, ще разберете тогава какво нещо е красота, какво нещо е благородство, какво нещо е интелигентност.
Казвам, красотата е външната страна на човека. Красота трябва да има човешкото лице. Зад тази красота трябва да седи истината. Зад истината трябва да седи твоята интелигентност. Зад твоята интелигентност трябва да седи твоята сила, твоята мощ. Красотата е печат на Божието благоволение. Ти ще имаш истината, но по обратен път. Под думата сила ние разбираме най-великото в света, а не както учените я разбират. В Писанието е казано: „Да възлюбиш Господа твоего с всичката си сила.“ Ако силата е нещо неразумно, как можеш да възлюбиш Господа. Четири неща има, с които можеш да възлюбиш Господа: с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Затова се изисква разбиране.
Сега вие искате да приложите всичко това, което ви говоря, с вашите разбирания. Оставете вашите вярвания настрана. Те не са ваши. Има нещо у човека, което е негово. Аз ще ви дам две правила, по които човек може да провери кои неща са негови и кои – чужди. Всяко нещо, което произвежда в тебе раздвоение, иска да направиш нещо, но отвътре се спираш, не го прави, то не е твое. Всяко нещо, което ти дава сила, изпитваш приятни чувства в себе си, това е твое. Направи тази работа. Понякога човек изпитва една борба в себе си. Тази борба се дължи на това, че той носи в себе си чужди идеи, чужди разбирания. Чуждото винаги произвежда смут в душата на човека. Аз не искам да изнеса чуждото, чужди работи, но искам да изнеса онова истинското, което е ваше, което е достояние на самите вас. Аз искам да изнеса истината, която е в самата природа, а не онова, което човек умува. Аз искам да изнеса онова, което човек моментално схваща, в което няма никакви изключения. Има неща, които аз съм проверил в продължение на 20 години, и не съм намерил в тях никакво изключение. Вие казвате: „Така ли е наистина?“ Ще проверите. Представете си, че вие като българи научени сте да си палите огъня само чрез огнило. Аз идвам при вас и казвам: „Оставете настрана вашите огнила. Ето вземете тази модерна кутия с кибрит от най-последните изобретения и запалете една клечка – с нея да си запалите огъня.“ „Ами дали ще гори?“ „Вярвай, ще запалиш огъня.“ „Ама да не ни говориш само така?“ Вярвайте, ще опитате каквото ви казвам. Като вземеш да палиш огъня си, ще провериш дали е вярно, или не. Като драснеш една клечка кибрит, ще запалиш огъня. Това значи да има вяра.
Ние казваме сега, че човек трябва да има критически ум. Критически ум може да има човек само тогава, когато дава някому, а той нищо не му дава. Какво има да се съмнявате. Аз ви давам една кутия кибрит, изваждам пред вас една клечка кибрит и запалвам огъня. „Ама другите клечки горят ли като тази клечка?“ Там е сега учението, ще ги опитате. Аз ви казах, че всички клечки горят като тази. Значи всяка мисъл, която в даден случай може да ни услужи, тя е наша мисъл. Всяка мисъл, която в даден случай не може да ни услужи, тя не е наша мисъл. Всяко чувство, което в даден случай може да ни услужи, то е наше чувство. Всяко чувство, което в даден случай не може да ни услужи, то не е наше чувство. И всяка постъпка, която в даден случай може да ни услужи, е наша постъпка. Всяка постъпка, която в даден случай не може да ни услужи, не е наша постъпка.
Казвам сега, този е красивият и хубавият живот. Не мислете, че с голямата си философия вие можете да познавате хората. От 20 години аз се занимавам само с това – уча се да намирам добрата страна на хората. Срещна един човек, виждам един дефект в него, но го оставям настрана, търся хубавото в него, което е човекът. След като намеря хубавото, аз вече зная кои са били причините за отклонението на този човек от пътя на неговия живот. Връщам се четири поколения назад и виждам коя е причината за неговото отклонение.
Казвам, съществува един закон в света, чрез който човек може да изправи живота си. Не е въпросът само човек да изправи живота си, но да дойде той в известно неизменно състояние, че той всякога да бъде доволен в живота си и всякога да има един непреривен стремеж. Аз наричам човек този, който никога не се безпокои. Той трябва да бъде толкова умен, че хората с нищо да не го безпокоят. Вие ще приведете за пример Христа и ще кажете: „Ами защо Христос, който беше толкова умен, хората го безпокояха?“ Христос специално дойде на земята да научи какво нещо е безпокойствието. Той не знаеше какво нещо е грехът и дойде на земята, нагърби се с човешкия грях. Той облече една дреха като човешкото тяло и се натовари с греховете на хората и толкова години се занимаваше с това – какво нещо е грехът, кои са причините за неговия произход. И най-после Христос го научи. Той се спря върху два факта като причини за греха. Той казва – първата причина е, че човек обича повече себе си от Бога. Вторият факт е – човек обича света повече от себе си. И тогава Христос каза: „Никой не може да влезе в Царството Божие, докато не се отрече от себе си.“
Това значи, че никой не може да влезе в Царството Божие, ако не се отрече от любовта си към себе си. Ако този, който те е създал, не седи по-горе от твоя ум, от любовта ти към себе си, ти нямаш нормални отношения. Ако ти не обичаш природата, то когато приемеш въздух, тя следния момент може да не те кредитира вече. Ако природата би била един скържав бакалин, тя ще те хване за гушата и ще каже: „Не давам!“ Тогава? Тя прави това. Учените хора затварят клапите на дихателната система на някой човек и въпреки че той има условия за живот, но природата не му дава кредит. И тогава всички хора казват: „Този човек ще умре.“
Казват, че човек трябва да има храна, за да живее. Но и при храна, той пак гладен ще умре, когато тия учени хора на природата затворят стомаха му. Аз бих предпочел сиромашията, но със здрав стомах, отколкото богатството с развален стомах. Аз бих предпочел сиромашията, но със здрав мозък, отколкото богатството, но с болен мозък. Аз бих предпочел сиромашията, но със здрави гърди, отколкото богатството с болни гърди. Това е човекът – здрав мозък, здрав стомах, здрави гърди. Щом те угощават много, ще кажеш: „Аз не съм научен да ям много.“
Като правих своите изследвания, спрях се в дома на един българин, който искаше да ме нагости добре, и ми казва: „Господине, не можем да ти се отсрамим както трябва. Ти си учен човек, правиш изследвания, но сега нямаме мляко, нямаме яйца, да се отсрамим пред тебе.“ Казвам му: „Няма нужда от нищо. Боб нали имате?“ „Имаме боб, но масло нямаме.“ „Няма нищо, ще го сварите без масло.“ „Ами ти ядеш ли боб?“ „Ям.“ Аз ям боб само определени дни – като дойде денят на боба, аз го ям. По външна форма бобът мяза на бъбреците, следователно той се отнася към тази система, която чисти организма. Когато човек иска да се освободи от някои нечистотии в себе си, той трябва да яде боб, но ако го яде повече, отколкото трябва, не е добре. Яде ли го повече, той ще мяза на онзи манафин от Анадола, на когото лекарят препоръчал някакво отровно лекарство да взема само по няколко капки на ден. Лекарят му казал: „Ще бъдеш внимателен, няма да вземаш повече, отколкото ти казвам.“ Манафинът взел лекарството и си помислил: „Кой ще протака толкова време – капка по капка. Я да го изпия наведнъж, че да разбера поне.“ Изпил го наведнъж, но умрял. Така и бобът няма да го ядете по много. Като ядете боб, няма да мислите, че ще станете красиви, но той е един добър слуга. Като влезе у вас, той ще вземе метлата, ще събере всички нечистотии на едно място и ще ги изхвърли навън. Той е като някое лекарство. След като изхвърли нечистотиите навън, все ще остави нещо от себе си. Ако ядете много боб, от него може да се явят някои болести. Имайте предвид – опасна е твърдата обвивка на боба. Нея нито буболечките ядат, нито свинете ядат. Всички имат страх от тази черупка. Бобът не е прост човек, той е учен. Турил си е една твърда черупка и казва: „Който смее, нека ме бута!“ Той позволява само на човека да го яде. Той казва на човека: „Ако ме обичаш и ако ме свариш добре, аз мога да вляза в тебе и да ти направя една услуга.“
Сега ние се отклоняваме от въпроса. Всяка храна съдържа в себе си известен разумен живот. Всяка храна, дали тя е боб, или леща, или ябълки, или круши, тя иде от една разумна област на природата. Или с други думи, Волята Божия все иде от разумни области на природата. Следователно ти сам ще провериш. Ако ти си в хармония с тези храни, ако между тях и тебе има едно съответствие, приеми ги в себе си. Ако не си в хармония, никога не яж това, което е в тях. Вътре в човека е написана хигиената за храните, с които той трябва да се храни. Всякога яж това, което най-много обичаш. Това е най-здравословно. При това никога не преяждай.
И тъй, кой ще ви даде вашето? Вашето, това е, най-първо, здравето на физическия свят. При това здравето зависи, най-първо, от вашия стомах. Здравето на човешкия стомах зависи от нормалния живот, който той води. Ако ти не живееш един нормален живот, твоят стомах не може да бъде здрав. Ако твоите чувства не са благородни, ако ти си завистлив човек, не можеш да имаш здрава дихателна система. Ако ти нямаш широка мисъл, ако ти нямаш един широк замах, и твоята нервна система няма да бъде такава, каквато я очакваш. Следователно всичко това е в наша сила. Най-първо, да туриш в ума си чисти мисли. Чистите мисли ще пресъздадат нашия мозък. Чистите чувства ще пресъздадат нашите гърди и добрият живот ще пресъздаде нашия стомах. Тия сили, които идат от природата, ще пресъздадат всички мускули, те ще създадат нови сили, с които ние можем да работим. Затова се изискват не само практически правила, не само една лекция, но цяла школа. Всеки ден човек трябва да знае какво трябва да яде. Всеки ден човек не може да яде само една храна. Докато детето е малко, майката го храни всеки ден с мляко, но щом започне да израства, тя го храни и с твърда храна. Онези, които малко знаят, трябва да ги храним с твърда храна. Всички хора имат едно механическо разбиране за живота. Всички искат да бъдат щастливи. Щастието на човека зависи от разбирането на законите и живота.
Най-първо, човек трябва да знае защо му са дадени ръцете. Вие имате десет пръста, но не знаете защо ви са дадени. Те представляват двете скрижали с десетте заповеди, които Мойсей даде на еврейския народ. На вашите пръсти са написани десет заповеди Божии. Казват, че Мойсей счупил първия път тези скрижали и ходил още един път при Бога да ги напише отново. Това е вече по духовен начин обяснение. Първият път еврейският народ не е знаел как да се управлява, но и досега още не знае това. Първата заповед, палецът е първата Божия заповед – да възлюбиш Господа, Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила. Сега аз ви давам само първата заповед, а другите вие сами ще си намерите.
Кой ще ви даде вашето? Казвам, само силният човек, само умният, само добрият човек може да придобие това, което е негово. Ако ти си разумен, дето и да отидеш, ще си пробиеш път. Запример аз не се интересувам от слабостите на хората, защото, ако се интересувам, ще се опетня. Всяка вечер, като се отделям, аз имам един навик, гледам да се освободя от всички лоши впечатления, които съм добил през деня. Всичко лошо аз оставям настрана, забравям го. Лошото в хората считам го като актьорство. Когато някой човек каже една лоша дума, аз го считам като актьор, който играл такава роля на сцената. Сега ще ви приведа един действителен пример из българския живот. Един млад, интелигентен момък започнал да изучава учението на анархизма, идейно да го изучава. Но след това той забелязал, че това учение не съвпада с практическия живот, с приложението. Той се намерил в голямо противоречие, не знае как да се справи, какво да направи. Една вечер той вижда сън. Седи покрай една река с бистри, хубави ручейчета от нея. Водата е чиста, кристална, а той седи стар, прегърбен, с бастун в ръка. Седи, мисли и не може да реши какво да прави, коя посока да поеме. По едно време чува след себе си един смях, като че някой на него се смее. Обръща се и вижда зад себе си Кропоткин, Толстой и Христос. И тримата му се смеят, че е много остарял. Но той се вижда не само стар, но и грозен, изнемощял, без никакви сили. Той ги пита: „Какво да правя?“ Кропоткин му казва: „Вземи тази верига и я увий около главата си. Само така можеш да станеш човек.“ И Толстой потвърдил думите на Кропоткина. Той му казал: „Това, което Кропоткин ти каза, това е вярно.“ Христос само мълчал. Той си казал тогава: „Веригите, това са мъчнотиите в живота. Ако ти със страданията си в живота не можеш да се справиш, както с една верига, ти човек не можеш да станеш. Ти ще бъдеш една баба, която иска да живее един охолен живот. Ти трябва с радост да посрещаш страданията, както е било с всички велики хора. Този сън – каза той – ми посочи начина да мисля право.“
И Христос, като дойде на земята, чакаха го страдания. Всичко това: царска дреха, скиптъра на главата, радвай се, царю юдейски, всичко това го снеха от главата му. След това дойде разпъването на кръст, смях, подигравки: „Ако си Син Божи, докажи, толкова хора си излекувал, слез сега от кръста.“ Това беше една действителност. Ще кажете: „Ама това беше Христос.“ Че ако и вие не можете да бъдете като Христос, вие сте едни страхливци. Какви християни сте тогава. Та и вие ще мините по същия път. Ще дойде римският легион, ще има страдания. Не мислете, че тези страдания постоянно ще се повтарят. Само един път през живота си ще мините през тези страдания – те не се повтарят. Аз не вярвам в повторението на нещата. Христос само веднъж беше разпънат. Втори път няма да го разпънат. „Ама аз всеки ден съм разпъван.“ Не, не говорите истината. Вие не можете да бъдете всеки ден разпъван. Вие само си предполагате. Разпъван човек е само онзи, който е научил урока на живота и той може вече да говори истината. Ти трябва да минеш през този изпит, макар и не по своя воля. И Христос не искаше това. Той три пъти ходи да се моли: „Господи, ако е възможно, нека ми отмине тази чаша. Ако не може, нека бъде твоята воля. Нека бъде, както е наредено.“
Та и вие три пъти ще се молите. Не е лесно това учение. Онзи, който е взел тази верига като Кропоткин, той ще го опита. Анархизмът е учение, което показва как трябва да се разрешат известни въпроси, но само като се приложи това учение, то може да се провери. Толстой пък приемал, че тези въпроси ще се разрешат само чрез страдания. Христос мълчи и се усмихва. Най-после той дохожда до младия момък, потупва го по рамото и казва: „Напред върви! Тази работа ще се уреди.“ И този анархист казва: „Като се пробудих, в ума ми проблесна една нова идея. Аз разбрах какво трябва да правя. И сега вече съм на прав път. Аз разреших въпроса за себе си.“ Така разправяше младият момък своята опитност. И при това този човек не е гражданин, но селянин. Като го наблюдавах, виждах, че неговото ухо, неговият нос бяха добре развити, само в челото си имаше нещо, което трябва да доразвие, нещо в своята интелигентност. Сега, казва той, разбрах как трябва да постъпя. Случи ли му се една голяма беля в живота, как ще постъпиш? Сега ще постъпя според закона на любовта.
Казвам, това е пътят, по който трябва да вървим ние всички. По този път сме призвани да вървим. Всички същества, които ни обичат, гледат каква роля ще играем. Ние сме под наблюдението на невидимия свят, който аз наричам разумния свят. Когато ние сме готови да носим тази верига, те се радват. Когато всеки вдигне кръста си, голяма радост настава между ангелите. Когато се отказваме да носим своя кръст, ангелите се отказват от нас и не ни поглеждат. Щом ти си готов да живееш по Бога, всеки ти изпраща своите велики мисли. Тогава и те са готови да ти помагат, да ти изпратят своето съдействие. Ако минеш по този път, ти ще видиш великите чудеса на живота. Ти ще минеш по техния път, но като излезеш накрая на живота, тогава ще познаеш, че в света има ред, има една разумност, има Божий промисъл, има Божия любов, мъдрост, истина, в която всички хора са еднакви. Тогава ще погледнеш към света, към хората, които всички ще ти станат мили. Ти ще погледнеш на тях като на свои братя и ще им желаеш доброто.
Ние не можем да премахнем страданията на хората, те сами могат да си ги премахнат. Аз мога да ви дам един съвет, но не мога да премахна страданието ви, аз мога да ви лекувам, мога да ви свържа с природата, но ако имате вяра. Въпреки вашето желание и вяра никакво лекуване не може да стане. Христос, който лекуваше хората, и той апелираше към тяхната вяра, като казваше: „Ще бъде според вярата ви.“ Ако имаш вяра, ще бъдеш богат, ще бъдеш учен, всичко можеш да бъдеш. Има смисъл да бъдеш богат, но ако можеш да използваш богатството си както трябва. Ако не можеш да го използваш както трябва, то не ти е потребно. Ако той не може да използва доброто, то ще му създаде най-голямото зло. Ако той не може да използва знанието, то ще му създаде най-голямото нещастие. Защото според мене злото не е нищо друго освен неизпълнено добро.
Сега няма какво да обяснявам тази философия, но казвам – доброто е силата. Турете в ума си доброто и в най-трудните минути на живота си мислете, че има поне един в света, който мисли за вас. Не някой дух, нито някой ангел. Аз не говоря нито за духове, нито за ангели. Има един, който ви обича. Той е онзи велик закон в света, той е онзи, върху който почива цялата Вселена, той е онзи, който поддържа всичкия ред и порядък и от който всичко излиза. Има един, който постоянно мисли за вас и който никога не е престанал да мисли. Във всички ваши падания и ставания, във всички ваши изпитания той е бил там и всякога ви е казвал: „Стани и напред върви. Не бой се, аз съм с тебе.“
Болен си, той казва: „Стани!“ Умираш, той казва: „Няма нищо, ще възкръснеш!“ В ада отиваш, той казва: „Няма нищо и оттам ще излезеш!“ Дето и да сте, има един, който върви с вас. Това е мощта на човека – да вярва в този един. Защо ще вярвате в другите? Някой ви казва: „Ти трябва да се осигуриш в някоя банка.“ После се осигурявай в банките, първо, ти се осигури в единия в света, а после се осигурявай в другите банки. Те ще дойдат като последствие. Ти се осигури в едното в света. Най-първо, ти вярвай в своя ум, в своето сърце, в своята душа, в своя дух и най-после във външното тяло, както и във външните условия. Тогава ти ще имаш един живот такъв, какъвто не си сънувал никога. И за онези от вас, които ме разбирате, седи едно велико бъдеще, за което, като го достигнете един ден, ще кажете: „Страданията, които минахме, не могат да се сравнят с това, което знаем.“
Сега онези от вас, които ме слушате, ще кажете: „Без пари не може.“ Парите са произлезли от човешкия ум. Ще кажете: „Без приятели не може.“ Приятелите са произлезли от човешкото сърце. Ще кажете, че и без среда не може. Средата е произлязла от човешките постъпки. Следователно парите, мисълта е създадена от човешкия ум, приятелите – от човешкото сърце, а средата – от човешките постъпки. Вие сте чудни хора, като говорите за парите. Че парите са у вас. Ще ви обясня тази мисъл. Представи си, че ти си гладен, нямаш пари. Имаш една холта, с която знаеш да вадиш риба. Отиваш на реката, хвърляш холтата във водата и на нея улавяш някоя пъстърва или някой шаран, или някой сом. Хващаш я и я изваждаш. „Ама имам ли право?“ Имаш, разбира се. Ще кажеш на рибата: „Ела при мене сега, аз искам да се поразговоря с тебе.“ Ще ѝ кажа: „Слушай, само във водата не се живее. Ти ще разделиш всичкото си богатство, което си придобила във водата, с мене, а пък аз ще разделя онова, което съм придобил.“ И след това ще опека рибата и ще я изям. Сега вегетарианците като ме слушат, ще си кажат: „Право ли е това?“
Аз искам да ме разберете право. С това искам да кажа следното. Използвай условията на твоя ум, на тази холта, която Бог ти е дал. Извади с нея рибата из водата и не мисли трябва ли, или не трябва. Ако ти в даден случай нямаш нужда от риба, не ходи да я вадиш, но ако имаш нужда, извади си риба от водата и си я опечи. После кражбата в света става само с едно око и с една ръка. Човек, когато краде, затваря си едното око. Нали знаете онзи пример, когато една майка изпратила своето дете да покани една от съседките ѝ на гости, но казала: „Мама, ти ще поканиш съседката да дойде на гости, но с половин уста.“ Детето отишло при съседката, турило ръката на устата си, закрило половината си уста и казало: „Мама те кани да дойдеш на гости.“ „Ами защо туряш ръката си на устата?“ „Мама каза да те поканя с половин уста.“ Не е така. Ако аз направя едно престъпление, аз ще го направя с двете си очи. И ако направя едно добро, ще го направя с двете си ръце – нищо повече. И ако направя едно престъпление, ще го направя с двете си очи и няма да плача, няма да съжалявам, но ще кажа: „Това престъпление аз го направих, но на негово място ще направя нещо много по-добро.“ И ако направя едно добро, ще се зарадвам, ще прегърна това добро в себе си. Аз така правя нещата и намирам, че това е един много добър метод.
Сега, препоръчвам ви – благодарете на погрешките си и радвайте се на добродетелите си, целувайте ги и ги прегръщайте. Радвайте се на вашия ум, на вашето сърце, на вашите постъпки и на вашето лице. Аз бих желал всички вие да бъдете красиви. Красиви да бъдат лицата ви. Всичко у вас да бъде красиво. Това е, което ще ви даде вашето. Само любовта в света е единствената сила, която може да ни даде това, което желаем. След като дойде любовта, намясто иде светлината, намясто иде и свободата. Та ако ние в себе си не съзнаваме мощното, какво можем да постигнем. В любовта няма омраза. Да мразиш, това не е любов, това е сянка на любовта. Любовта подразбира да се повдигнеш над всички противоречия в живота и да погледнеш отгоре весело, както птицата, която хвърка из въздуха. Само тогава в сърцето ти ще има любов. Това значи да гледаш на нещата, както Бог гледа. Щом погледнете така, тогава ще придобиете това, което е ваше. Тогава ще се сбъдне и стихът: „Верният в малкото е верен и в голямото.“ Така казва притчата: „Ако си верен в малкото, верен ще бъдеш и в голямото, и в многото“.
Следователно сегашният живот ще определи онова, което Бог е определил за нашето бъдеще. Ние пак ще дохождаме на земята и земята няма да е такава, каквато е днес. И животът ни тогава няма да бъде такъв, както сегашният. Бъдещият живот ще дойде. Сега ние сме в последната фаза на живот, която е желязната епоха. Досега са минали три епохи: златната, сребърната, медната и сега е желязната епоха. Ние сме сега в края на желязната епоха. Бъдещата епоха, за която ви говоря, бъдещата, новата раса, тя ще бъде златната епоха, за която всички трябва да се готвите. Тогава ще дойдат всички онези велики хора, онези предци, които са живели някога. Аз не говоря за ангелите, но говоря за онези човеци, които са живели някога. Те ще дойдат със своето знание, със своята сила и ще турят ред и порядък. Тези хора са множество, те са живели някога на земята, и сега пак ще дойдат. Ще има тогава увеселения – те ще донесат правото. И тогава всички живи и мъртви ще излязат от гробовете. Всички хора ще се променят. Грозните ще станат хубави, а хубавите ще станат още по-хубави. Глупавите умни ще станат, а умните още по-умни ще станат. За хиляди години ще има веселие на земята. Земята ще бъде като райска градина. Ще ядем и ще пием соковете от природата, няма да ходим да вкусваме по стария начин от познаването.
Сега поздравявам ви с новата епоха. Съберете си багажите от железния век, раздайте всичко и се гответе за новия век, за златния век. Това е новото, това е възвишеното, това е благородното – когато всяка омраза изчезне от земята и хората живеят тъй, както Христос искаше.
„Благословен Господ, Бог наш“ (три пъти)
„Добрата молитва“
Двадесет и шеста неделна беседа 26 март 1933 г., неделя, 10 часа София – Изгрев