Книгата на Великия живот - съборно слово 1932-1934 г.
Трите свята
Ще прочета 5-та глава от Посланието към Галатяните. Размишление върху 22-ри стих: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание; против таквиз няма закон“.
Ще прочета още и 15-та глава от Евангелието на Йоана. В стиха: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът“, важна е думата „лоза“. В самата дума пък важен е слогът „оз“. „Всяка пръчка, която не принася плод, отрязва я; и всяка, що дава плод, очиства я, за да даде по-много плод“. В този стих важна е думата „плод“, а в нея е важен слогът „од“. Тук думата „плод“ е употребена три пъти, в трите свята: във физическия, в духовния и в Божествения. Значи лозената пръчка трябва да даде плод в тези три свята. „Пребъдете в мене и аз във вас. Както лозената пръчка не може да принесе плод, ако не пребъде в лозата, така нито вие, ако не пребъдете в мене. Аз съм лозата, вие пръчките; без мене не можете нищо да сторите.“ Оттук се вижда, че между всички неща съществува вътрешна връзка. Ако буквите не се съединят, за да образуват думи, и ако думите не се съединят, за да образуват изречения, мисли, те нямат никакъв смисъл, никакво значение. Тъй щото, нещата се осмислят само тогава, когато между тях съществува вътрешна връзка. За потвърждение на тази мисъл говори самото устройство на човешкия организъм. Тялото на човека е съставено от милиарди клетки, непреривно свързани помежду си. Вътрешната връзка, която свързва клетките на организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. И ние виждаме, че той яде по три пъти на ден, за да поддържа тази връзка. Ако тази връзка не се поддържа, и процесите в целия организъм ще се прекратят. Прекратят ли се процесите в организма, спира и неговото съществуване. Следователно вътрешната връзка трябва не само да се поддържа, но и постоянно да се усилва. Това може да се постигне само при условие, да знае човек духовния закон, който регулира тази връзка. В това отношение яденето не е нищо друго, освен съзнателна работа за поддържане и засилване на вътрешната връзка. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Задачата на човека е всеки ден да засилва връзката, както между клетките на своя организъм, така и между своите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно с това отслабва и тялото. Когато връзката между чувствата и мислите на човека отслабва, заедно с това отслабват неговите чувства и мисли. Този е един от най-елементарните, от най-простите закони, на който хората не обръщат никакво внимание. Обаче колкото е прост този закон, толкова е и важен. От спазването му зависи благосъстоянието на човека. И тъй, всеки момент в човешкия организъм се извършват три непреривни процеса: първият процес става между клетките, вторият – между чувствата, а третият – между мислите. Когато ме питат що е Любов, казвам: Любовта е вътрешна връзка между частите на живота. Ако тази връзка не функционира между частите на живота, той постепенно отслабва. Значи Любовта усилва и поддържа живота. Без Любовта животът няма смисъл. Без Любовта животът се разпада на своите части. Ако Любовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват живота да дойде по някакъв механически начин, да се налее отнякъде. Не, животът не е механически процес. Когато срещнем някой здрав човек, това показва, че той има живот в себе си, т.е. Любовта непрекъснато е минавала и продължава да минава през него, вследствие на което е образувала връзка между отделните части. Следователно, който е здрав, който мисли, чувства и постъпва добре, той има в себе си тази вътрешна връзка – Любовта. Тази връзка е процес на Духа. Без нея нищо не се постига. Късат ли се връзките на някоя кола, и колата се разнебитва. Късат ли се връзките на дрехите, на обущата, и те се късат и остаряват. Сега, имайте предвид следното важно положение: не оставяйте други да държат връзката ви. Който държи връзката ви, той ще ви заповядва. Ако злото държи връзката ви в ръцете си, вие ще бъдете негови роби. Ако доброто държи вашата връзка, вие ще бъдете свободни. Ако пък вие сами държите връзката си, ще служите на Бога. Следователно най-добре е човек сам да държи връзката си, за да служи на Бога. Смисълът на живота се състои в служенето на Бога. Който не служи на Бога, животът за него губи всякакъв смисъл. Казвате: „Не е ли достатъчно човек да вярва в Бога?“ Вяра и служене не е едно и също нещо. Вярата е връзка на чувствата. Ако вярата не свързва чувствата на човека, тя не е вяра. Когато в чувствата на човека се яви някакво колебание, това показва, че вярата му се е разколебала. Истинската вяра не допуща никакво колебание, никакво раздвояване в чувствата. Казвам: да се разколебава човек, това подразбира известно невежество. Само невежият се разколебава. За пример, някой човек става рано, излиза да посреща изгрева на слънцето и казва: „Какво придобих, като наблюдавах толкова години изгряването на слънцето?“ Да посрещнеш изгрева на слънцето, това подразбира да се свържеш съзнателно с него, за да могат неговите сили да потекат през твоя организъм. Свърже ли се човек със слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца, със слънцето на духовния и със слънцето на Божествения свят.
Значи три слънца съществуват. Физическото слънце изгрява от изток; духовното – от запад, а Божественото – от зенита, т.е. отгоре, от север. Физическото слънце се движи в граници от изток към север. Духовното слънце се движи в граници от запад към юг, а зенитът е област на Божественото слънце. Следователно в кръга, където е вложен Вечният живот, функционира Божественото слънце. В кръга, където са вложени силите за създаване на чувствата, функционира духовното слънце. В кръга, където са вложени силите за създаване на физическите форми, функционира физическото слънце. Физическото слънце има четири точки, духовното – шест, а Божественото – една. Физическото слънце се отнася до физическия свят; духовното – до света на чувствата, а Божественото – до света на мислите. Истината подхранва чувствата на човека, но същевременно тя ги освобождава. Обаче чувствата се освобождават само тогава, когато се поставят във формите на правата мисъл. И тъй, след като посрещне човек изгрева на физическото слънце, той трябва да посрещне духовното и Божественото слънце. Те изгряват едно след друго, но човек трябва да знае точно часа и посоката на изгряването им. Физическият изток е точката, от която изгрява правдата. Затова, именно, посрещне ли човек слънцето, през целия ден той трябва да урежда своите взимания-давания съобразно правдата, да се справи с противоречията си, да се справи с всичките си недоразумения. На другия ден той трябва вече да обърне нов лист, с нови задачи за разрешение. Клетките в човешкия организъм разбират добре тия неща, и ако човек не ги смущава, те ще свършат цялата тази работа тихо, спокойно, без да забележи някой как е станало това. Щом човек е здрав, между клетките му ще има пълна хармония и единство. Щом клетките му са в хармония, ще има хармония и в неговите чувства и мисли. Това значи да посрещне човек и трите слънца на живота. Посрещне ли ги, той ще придобие активност на клетките, топлина в чувствата и светлина в мислите си. Ако човек мисли, че с едно посрещане на слънцето ще уреди всичките си работи, той е на крив път. Да мисли човек така, това значи още на втория ден да изгуби придобитата светлина. Колкото повече се задържа тази светлина в ума на човека, толкова по-добре за него. Изчезне ли тази светлина от ума му, той стои затворен в стаята си, със спуснати кепенци на прозорците, без да вижда нещо от външния свят.
Мнозина влизат в Божествения свят само за един ден, взимат си оттам малко вода в едно шише и казват: „Достатъчна ни е тази вода. С нея ще уредим всичките си работи“. Обаче, още същия ден водата се свършва, и те седят, чакат някой да им напълни шишето. Не, с едно шише вода работа не се върши. Всеки ден човек трябва да отива сам на Божествения извор, да пълни шишето си и да се ползва от водата. Няма по-голяма радост за човека от тази, да ходи на извора, да пълни шишето си с вода и да се връща дома си. И десет пъти на ден да ходи, той няма да се отегчи. Това е една от големите привилегии за човека. Питам: колко пъти на ден човек посреща физическото слънце? – Един път. Защо? – Защото той го е посрещнал на първата му точка, от изток. Обаче това слънце има още три забележителни точки, от които също така може да се посрещне. Изток е правдата. Север, зенитът, е истината. Тази точка наричаме още пладне, обед. Попадне ли човек точно в този момент, той започва да яде, да се храни. Тогава, именно, той се свързва и с Любовта, и с Истината. Долу, точно под истината, на юг, живее доброто. Човек се движи непреривно между тези две точки – истината и доброто, т.е. между главата и краката, като образува един непреривен кръг от сили. Той работи, чувства и мисли. Ако доброто не беше долу, човек би потънал и безследно изчезнал, но благодарение на него той се държи и остава в този кръг. Този кръг е Божественият кръг, който се образува около всеки човек, както черупката на яйцето, и го пази от външни неблагоприятни условия. Изчезне ли този кръг, човек умира. Изчезне ли този кръг на яйцето, последното се разваля. Когато пиленцето се излюпи, то също е обвито с този кръг. На същото основание човек не трябва да разкъсва своя Божествен кръг. Той е броня, която го предпазва от външни неблагоприятни условия.
Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се намира в особена обстановка: животът му се обезсмисля, всичко наоколо става тъмно, не знае коя посока да хване и се обърква. Такъв човек е вън от орбитата на слънцето. Той се намира в положението на вързан човек, който търси начин да се освободи. Представете си, че един човек се върже с въже и по невнимание се спусне в кладенеца. Какво ще прави той в кладенеца? Първата му работа е да търси изход, да излезе оттам. Той се озърта натук-натам, да намери някой да го изтегли навън. Не, както сам е влязъл, така сам трябва да излезе от кладенеца. Щом въжето е около него, той има вече първата възможност да излезе вън от кладенеца. Той ще се навива около въжето и постепенно ще се издига нагоре. В това отношение мисълта не е нищо друго, освен условие за минаване от едно състояние в друго. Човек трябва да мисли, т.е. да навива въжето около себе си, за да премине от едно състояние в друго. Който не мисли, той не може да се освободи от ограничените условия на живота. Ако някой ви пита защо трябва да мислите, кажете: „Аз трябва да мисля, за да изляза от кладенеца, в който съм паднал по своя вина“. Защо трябва да чувствуваш? – „За да изляза от кладенеца.“ Съвременните хора се оплакват, че нямат големи постижения, че нямат успех в работата си. Защо нямат успех? – Защото те очакват повече от другите, отколкото от себе си. За пример, някой паднал в кладенеца и започва да се озърта, кой ще дойде да го извади. Той казва: „Кой ще дойде да навие макарата, да ме изтегли навън?“ Глупавият чака да дойде някой, да го извади от кладенеца. Умният сам навива въжето около макарата и излиза навън. В кладенеца има една малка пружинка, която щом се натисне, въжето започва да се навива. Глупавият забравя, че има такава пружинка, вследствие на което не може да свърже въжето с нея, и стои в кладенеца, чака да го освободят. Умният е буден, той помни, че в кладенеца има пружинка, с която може да си помогне. Ако питат глупавия какво прави в кладенеца, той ще разправя, че като пътувал през една тъмна нощ, не видял, че пред него има кладенец, спънал се и паднал долу. Този човек не говори истината. Никой не може да падне в кладенеца, ако не е търсил някакво имане. Щом търсите имане вечер, непременно ще паднете в кладенеца. Денем се търси имане, при изгрева на трите слънца, а не вечер.
Казвам: иска ли човек да успява в живота си, всеки ден той трябва да посреща изгрева на трите слънца, да се свързва с техните сили. Изток представлява правдата, която трябва да царува в човека. Запад е точка на приложението. Там се прилага правдата. Север е зенитът, където истината изгрява. Юг е точка на приложение. Тя се казва точка на доброто, в която истината се прилага. Щом мине през тези четири точки, човек си дава отчет за всичко направено през деня. На другия ден той отново отива да посреща слънцето, да възприема и прилага. Някой казва: „Защо трябва да посрещам слънцето?“ – Ако не посрещаш слънцето, живот няма да имаш. Нямаш ли живот, от тебе нищо не може да стане. Още преди изгрева на слънцето човек трябва да бъде на крак, да получи дажбата си. Както ученикът трябва да влезе в училището преди удрянето на звънеца, така и всеки човек трябва да бъде на крак преди първия лъч на слънцето. Ако ученикът се излежава след първия лъч на слънцето и се оправдава с някакво неразположение, той никога няма да свърши училище. Първият лъч е звънецът на живота. Ученикът трябва да е станал няколко минути преди явяването на този лъч. Става ли след първия лъч, т.е. след първия звънец на живота, това не говори в негова полза. Преди още да е ударил звънецът, ученикът трябва да е напълно готов, да посрещне своя изток. Само така той ще има разположение да възприеме енергиите на слънцето. Който знае времето, когато слънцето изгрява, както и посоката, от която изгрява, той ще се ползва от него. Не знае ли това нещо, и на Хималаите да се качи да посреща слънцето, пак няма да се ползва от енергиите му. Ако човек знае законите на разумната природа, той ще бъде в положението на ученик, който е научил добре материала на отделенията и минава в прогимназията. Като научи материала на прогимназията, минава в гимназията, а оттам в университета. Който свърши университет, той може да ходи в отделенията, в прогимназиите и в гимназиите, да слуша, как учителите преподават по новите методи. Нищо унизително няма в това, един висшист да ходи в училищата, да слуша как учителите преподават. Основният курс е университет с четири факултета, прогимназията – с три факултета, гимназията – с пет факултета. Правилно би било, както основното образование продължава четири години, така да бъде и прогимназиалното, гимназиалното и университетското. Следователно, в 16 години човек трябва да завърши своето образование в училищата на земята. Числото 16 показва, че човек трябва да свърши 16 факултета, за да разпръсне всичката тъмнина или невежество от главата си. Да свършиш тия четири факултета, това подразбира да работиш, да се трудиш, а не да стоиш под крушата и да чакаш някой плод да падне направо в устата ти. Мнозина чакат да излезе вятър, да разтърси крушата, та плодът ѝ да падне пред тях. Те искат да постигнат нещо без усилия. Ако се качим на крушата, може да си откъснем една–две круши. Обаче, ако я разтърсим, могат да паднат всичките круши. Сега трябва да се направи вътрешен превод, какво означава капането на крушите в човешката мисъл. Трябва да се направи вътрешен, а не външен превод. Външните процеси имат различен произход от вътрешните. Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешния свят. Когато човек огладнее, той трябва да отиде при крушата, да си откъсне една круша, да я разгледа, да ѝ се порадва и след това да я изяде. После ще благодари на Бога за крушата и за това, че е направил връзка с нея. Като направи връзка с крушата, той ще научи един метод на работа. Като научи този метод, той ще отиде да работи между лошите хора света.
Питам: какво представляват лошите хора? Лошият човек е подобен на камък, който каменарят всеки ден обработва с чука и длетото си: тук удари с чука си, там удари, или тук откърти от камъка, там откърти, докато свърши някаква работа. Той не може да изкърти цялата канара, но поне част от нея. Някой казва: „Трябва да се изправят лошите хора“. Ако всички лоши хора се изправят, тогава ти няма да имаш работа и ще те уволнят като каменар. Радвай се, че има много камъни в света, да имат каменарите работа. Лошите хора са каменни кариери, срещу които трябва да отивате с чук. Ако отивате при тях без чук, те ще ви ухапят. Те са много хапливи. Камъните не искат да знаят за човека, те могат да строшат ръцете, краката, главата му, без да се замислят за него. С тях трябва да се работи внимателно. Отивате ли при лошите, при хапливите хора, трябва да имате големи лостове и чукове. При това чуковете трябва да бъдат добре закрепени. Не са ли добре закрепени, те могат да отскочат и да ви ударят. Питам: що са лостовете? Лостовете представляват силната воля, силната мисъл и силните чувства на човека. Значи понякога човек ще работи с огън, а понякога – с барут. Че щяло да пука от време на време, нищо от това. Обаче, когато камъните започнат да пукат, човек трябва да бяга, да се скрие някъде. Той ще си направи една дупка, ще се скрие в нея и ще слуша как пукат камъните. Който стои близо до тях и чува как пукат, той трябва да вземе мерки, на време да офейка. Кой офейква? Ученик, който не знае урока си, офейква. Който има да плаща някаква полица, а не може да я изплати, офейква. Който направи някакво престъпление, и той офейква. Всички хора трябва да бъдат изправни в задълженията си, да не офейкват. За тази цел от думата „офейква“ ще се извади буквата „о“ и ще остане само думата „фейка“. Тази дума означава още фей, фея. Фея подразбира същество, което играе на колело, т.е. цял ден се върти, върши някаква работа. Така се върти и домакинята около тенджерата. Тя вземе лъжицата, сложи я в тенджерата, разбърка яденето. После извади с лъжицата малко от яденето, погледне го отдалеч, а след това го приближи до устата си, опитва го на вкус. Казвате: „Проста работа е готвенето“. Не, като вляза в един дом, приятно ми е да гледам как готвят. Домакинята върти лъжицата, разбърква яденето, а аз чета. От въртенето на лъжицата аз зная вече как живеят хората в този дом, дали са в мир, или не. Когато видя един впрегнат вол, аз зная вече какво нещо е впрягането. Когато някой каменар чука камъни, аз се спирам пред него, но на едно почтено разстояние, да не ме засегне нещо от камъните. Наблюдавам как този човек чука камъни и изучавам какво нещо са те. И тъй, стремете се да дойдете до онова дълбоко разбиране, да видите какво Бог е вложил във всички неща. По този начин ще намерите вътрешната връзка между тях. Намерите ли тази връзка, радвайте се. Не мислете, че можете и без тази връзка. Всички връзки между нещата могат да изчезнат, обаче една връзка само не може да изчезне. Тя е връзката на Любовта, най-важната от всички връзки. Връзката на Любовта е разумна връзка. Казвате: „Опасно нещо са връзките“. Не, не са опасни връзките. Кога не са опасни? – Когато човек сам прави връзки и сам ги развързва. Който дохожда при нас, той сам се връзва; един ден той сам ще се развърже. По-добре е човек сам да прави връзка, т.е. сам да се връзва. Защо? – Защото, ако ние го завържем, може да се случи да забравим, че сме го вързали, и той ще стои цял ден вързан, да чака някой да го развърже. Който сам се е вързал, той има сила и сам да се развърже. Следователно, не казвам, че не трябва да се правят връзки, но съзнателни връзки трябва да се правят. Човек не трябва да оставя други да го връзват и после да очаква да го развързват. Не е въпросът да се плаши от връзки, но той трябва да прави разумни връзки. Дойде някой, започне да ти чете една своя книга, а ти слушаш. Това е връзка между вас. Обаче връзката ще бъде правилна, ако след това вие започнете да му четете някоя своя книга, а той да слуша. Обаче рече ли само той да чете, а вие през всичкото време да слушате, тази връзка не е правилна. Преди всичко, той ще се умори от четене. Тъй щото, ако той чете, вие ще слушате; после вие ще четете, а той ще слуша. Същото се отнася и при правене на добро. Някой направи едно добро, после трябва да почине малко, да види как другите правят добро. Докато аз правя добро, мене ще гледат; щом престана да правя добро, ще гледам как другите правят добро. Забележете, когато видният цигулар свири дълго време, той престава да свири и изпитва удоволствие да слуша друг някой цигулар. Като слуша други цигулари, той все ще намери нещо специфично у тях, от което може да се възползва. Ако мисли, че всичко е придобил, той е на крив път. Така мислят глупавите хора. Веднъж живееш на земята, ти имаш нужда от водата, от въздуха, от светлината, от вятъра, от всички растения, животни, хора и т.н. Щом видите круши, вие веднага ги заобиколите, искате да си купите. Някой казва: „Круши са това!“ Не, връзки са това. Когато видите круши, ябълки, сливи и други плодове, радвайте се, защото имате възможност да направите връзки с тях. Съзнавате ли това нещо, вие благодарете на Бога за всичко, което ви е дал. Хапнете ли една круша, кажете: „Господи, благодаря за хубавата круша, която си изпратил на земята. Изпращай ни повечко от тях, да си хапваме и да благодарим за това благо“. Щом изядете крушата, трябва да я сложите на най-хубавото място в себе си. Така трябва да мислите и да постъпвате. Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Всеки може да бъде щастлив, ако знае да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това са три елементарни правила, три елементарни връзки, които пък съставят цяла наука. Тази наука се състои от три факултета, които всеки трябва да свърши. Тъй щото, каже ли някой, че иска да бъде щастлив, подразбирам, че той трябва да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това е един завършен резултат. Засега човек може да бъде щастлив на земята само за момент. Той не е дошъл още до постоянното, до непреривното щастие. Някой има хубава дреха, той е доволен, чувства се щастлив. Не мине много време, дрехата остарее, скъса се, той е недоволен вече, чувства се нещастен. Това е мимолетно щастие. Такова е щастието, с което хората на земята постоянно се обличат. Казвам: представете си, че един ден природата ви облече, както облича животните, с най-хубави костюми, украсени с диаманти и брилянти. Вие се поглеждате, радвате се на своите красиви костюми. Обаче, изгрее ли слънцето, вие изгубвате тези костюми и започвате да скърбите и казвате: „Къде отидоха нашите хубави костюми?“ Вие не трябва да скърбите, защото втория ден тя ще ви облече в друг костюм. Стига да имате време, природата е готова от сутрин до вечер да ви облича в колкото костюми желаете. Тя може да ви облича и съблича всеки ден, но някога ще ви дотегне това и ще заспите. Значи, след като природата ви е обличала в много костюми, вие заспивате, защото нищо не сте разбрали от това обличане. Вие спите и си почивате от обличане и събличане на костюми. От сутрин до вечер слънцето ви е обличало и събличало, като ви е питало: „Кой костюм искате да облечете?“ Казвате: „Не съм решил още, трябва да си помисля“. Това е нова философия, ново схващане на Божествения Дух. Тази философия тепърва трябва да се разработи. Тя представлява семка, която може да се посее. Посее ли се в земята, след 10–12 години тя ще даде плод. Божествените дървета дават плод на 12-тата година от посаждането си. „Ако не пребъде някой в мене, изхвърлен бива вън, както лозената пръчка, и изсъхнува; и събират ги, та ги кладат на огъня и горят“. „Ако пребъдете в мене, и думите ми пребъдат във вас, каквото искате, ще просите и ще ви бъде.“ В този стих има три връзки, без които нищо не се постига. „Ако пребъдете в мене“ – първата връзка. „И думите ми пребъдат във вас“ – втората връзка. „Каквото искате, ще ви бъде“ – третата връзка. Който чете този стих, той трябва да обръща внимание на тези връзки. За пример, ученикът седи на чина, а учителят му говори, преподава урок. Ученикът разбира и прави първата връзка. След това ученикът възприема тези думи, насажда ги в себе си и размишлява тези думи, насажда ги в себе си и размишлява върху тях – той прави втората връзка. Най-после учителят вдига ученика на урок, кара го да повтори онова, което му е преподал. Това е третата връзка. „В това се прославя Отец ми, да приносяте много плод; и така ще бъдете мои ученици.“ Ако така разбирате Бога, Той ще пребъде във вас. Щом пребъде във вас, вие ще разбирате Неговата Мъдрост и ще Го славите. Ако не славите Бога, това показва, че сте невежи. Някой казва: „Каква нужда има Бог да Го славим?“ Ние трябва да славим Бога, за да покажем, че имаме връзка с Него, че Го разбираме. Не са учениците, които повдигат учителя си, но славата на учителя зависи от това, какви ученици той е изкарал. Ако учениците му са способни, и учителят минава за способен. „Както Отец възлюби мене, и аз възлюбих вас; пребъдете в моята любов.“ „Както Отец възлюби мене“ – първата връзка. „И аз възлюбих вас“ – втората връзка. „Пребъдете в моята любов“ – третата връзка. „Ако държите моите заповеди, ще пребъдете в любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца си и пребъдвам в Неговата Любов.“ „Ако държите моите заповеди“ – първата връзка. „Ще пребъдете в любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца си“ – втората връзка. „И пребъдвам в Неговата Любов“ – третата връзка. „Тази е моята заповед, да имате любов помежду си, както ви аз възлюбих.“ „Тази е моята заповед“ – първата връзка. „Да имате любов помежду си“ – втората връзка. „Както ви аз възлюбих“ – третата връзка. „А вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го.“ Значи Христос е направил връзка, за да изясни нещата. Без връзка нищо не се постига. Първата връзка ще бъде с Бога. Втората връзка ще бъде с Духа, който работи във вас. Третата връзка ще бъде с вашето съзнание, за да можете да слушате и да разбирате. Имате ли тези три връзки, каквото поискате от Бога, ще ви се даде. Този закон среща потвърждение навсякъде в живота. Ако шивачът ушие една хубава дреха на своя клиент, последният ще остане доволен и добре ще му заплати. Обаче направи ли той една малка погрешка на дрехата, клиентът остава недоволен и гледа да откъсне нещо от парите, да не му плати, както е уговорено. Тъй щото, правим ли нещата, както Бог изисква, Той е готов да ни даде нещо повече от това, което очакваме. Ако не изпълним волята Му, Той не дава и това, което е обещал да ни даде. Колко благословения, колко обещания са останали неизпълнени! Защо? Вие искате Бог да бъде добър спрямо вас, а разваляте цялата инсталация, която Той е направил. Дълго време трябва да мине, за да се изправи тази инсталация, или отново да се направи. Тази инсталация представлява вътрешното разбиране у човека. Докато човек няма това дълбоко вътрешно разбиране в себе си, никакво Божие благословение не може да мине през него. Мине ли Божието благословение през една развалена инсталация, то ще изтече, без да се задържи, без да остави някаква придобивка за човека. „Светът ако ви ненавиди, знайте, че мене по-напред от вас възненавиди.“ Не се безпокойте, че светът ви счита за прости, за глупави хора и не ви оценява, както трябва. „Помнете словото, което ви аз рекох: Не е рабът по-голям от господаря си. Мене ако изгониха, и вас ще изгонят; ако са държали словото ми, и вашето ще държат.“ „Всичко това ще ви сторят заради моето име, защото не знаят Тогоз, Който ме е проводил.“ С други думи казано: не се безпокойте, че простите, невежите хора не ви оценяват. Не съжалявайте, че търговците на стари дрехи, „битпазарджиите“ не искат да ви продават стари, скъсани дрехи и обуща. Не купувайте стари дрехи, макар и евтино да ги продават. Купувайте нови дрехи, макар и скъпи. „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега, обаче, за греховете си извинение нямат.“
Сега и аз, като говоря, искам да избегна всички отрицателни думи, да не хвърлят сянка в съзнанието ви. Отрицателните думи са вехтории, които продават на „бит-пазара“. Човек не трябва да мисли за тия вехтории. Когато върви из улиците и гледа, той не трябва да спира погледа си върху неща нечисти или стари. Щом има очи, нека спира погледа си върху хубави дървета, върху чисти извори, върху красиви, зрели плодове, върху хубави канари. Виждате някой голям окалян камък – минете-заминете, не го питайте защо и как се е окалял. Камъните, канарите, скалите са отлични актьори. Щом завали дъжд, те започват да плачат. Не се спирайте пред техните сълзи. Те не са истински. Канарите могат да ви разправят, че са пролели много сълзи, че имат големи страдания, но вие не им вярвайте. Те никога не скърбят и не знаят що е скръб. Искате ли да не скърбите, идете при канарите. Те ще ви научат как да носите скърбите си. Ако вашите сълзи паднат на канарите, и те ще плачат. Не паднат ли сълзите ви върху тях, и те нищо не дават. Те казват: „Който даде нещо от себе си, и ние ще му дадем; не даде ли нещо от себе си, и ние не даваме“. Виждате, за пример, положението на мъховете. Те работят с хиляди години върху тия канари, дано изкарат нещо от тях, и едва ще получат някакво микроскопическо благо за големите им усилия, за големия труд. Мъховете взимат своите чукове, длета и отиват на борба с канарите. Години наред те прилагат своите химически средства и като получат малко нещо, канарите им казват: „Достатъчно ви е това“. Скържави са канарите. Много трябва да работиш върху тях, за да получиш малко. Сега, знаете ли защо аз проповядвам на канарите? – За да не бъдете скържави като тях. Съществува следният закон в природата: два еднакви процеса произвеждат обратна реакция. Аз похвалявам камъните, че от толкова хиляди години те държат в себе си едно съкровище и никому не го дават. Те са банкери, които малко пари дават, но с големи лихви. На глупави хора те нищо не дават. Когато учени хора работят при канарите и хлопат около десетина години усърдно над тях, най-после канарите казват: „Виж, на учени хора можем да дадем нещо“. Канарите имат една добра страна: своето никому не дават, а чуждото, което са взели, дават. Слънчевата топлина, която са погълнали през деня, те я дават, всеки може да се ползва от нея. Ето защо, иска ли човек да приеме слънчева енергия от камъните, нека седне върху тях да почива. Обаче това трябва да става около обяд, а не сутрин или вечер. Който иска да възприеме слънчева топлина от камъните, нека отиде по обяд и седне върху тях да се разговаря. Той ще им даде угощение, но и те ще му дадат угощение. Значи, гишето на камъните е отворено само от 10 часа преди обяд до 2 часа след обяд. Всяко друго време те взимат. Щом слънцето залезе, те дават всичко, което са приели от него, а запазват своето, което, обаче, по никой начин не дават никому. Следователно добрата страна на камъните се състои в това, че те дават всичко, което са взели от слънцето. Чуждото дават, своето ревниво пазят. Вие можете да седите върху тях, да се местите от камък на камък, те в нищо няма да ви пречат. Те казват: „Седнете, където искате, но ще знаете, че никой няма да ви посреща и изпраща. Ние нямаме слуги на разположение. Когато пожелаете да си отидете, ние ще ви пожелаем добър час – нищо повече“. Това са иносказателни думи, които вие трябва да преведете в живота си. В Писанието се говори за Вечната канара, на която човек е поставен. Седнете ли на канарите в природата, те казват: „Можете да седите, колкото искате; можете да плачете, да се радвате, това е ваша работа. Ако сте скръбни, за себе си сте скръбни; ако сте радостни, пак за себе си. Ние нямаме време нито скърбите ви да слушаме, нито радостите ви. Ние си гледаме работата. Ако сте дошли да вземете нещо, от своето нищо няма да ви дадем. Ако настоявате да искате нещо от нас и продължавате още да седите, можем да ви дадем само от чуждото, което и ние сме взели. От слънцето сме взели топлина, и на вас можем да дадем от нея. Повече от това нищо не даваме“. Камъните са добросъвестни. Това е тяхна добра черта, достойна за подражание. Те са проводници на слънчевата топлина. Бъдете и вие проводници на благата, които Бог ви дава. Не задържайте Божиите блага само за себе си. Нека те постоянно текат през вас, та кой как мине, да се ползва от тях. Ако камъните биха задържали слънчевата топлина в себе си, те биха се стопили, биха престанали да съществуват като камъни. На това основание, казвам: Божиите блага, които минават през вас, ще задържате в себе си временно, и веднага след това ще давате – ще бъдете като камъните. „Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и възненавидяха и мене, и Отца ми.“ Значи, те не приеха знанието, което Христос донесе, за което ще понесат последствията. Христос говори символично. Той иска да каже: човек трябва да обработва нивата си, ако иска да получи нещо от нея. На време ще работи, за да получи на време. Когато някой пита защо работата му не се е свършила, както трябва, той трябва да знае, че причината за това се крие в него. Той не е работил на време и не може да получи на време. „А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изхожда, Той ще свидетелства за мене.“ „Но и вие свидетелствате, защото от начало сте с мене.“ И тъй, три изтока са важни за човека: първият изток е изгревът на физическото слънце. Вторият изток е, когато слънцето се намира в зенита си. Третият изток е среднощ. Последният, третият изток е на доброто. Иска ли човек да заякне в доброто, той трябва да посреща този изток. Трите изтока образуват един триъгълник. Изток на физическото слънце представлява правдата. Изток на обедното слънце представлява истината. Изток на вечерното слънце представлява доброто. Човек трябва да направи връзка с трите изтока. С други думи казано: човек трябва да направи връзка със своите мисли, чувства и постъпки. При това мислите, чувствата и постъпките му трябва да бъдат хармонични. Обаче хармоничните мисли, чувства и постъпки са резултат на нещо. Ако човек не посреща изгрева на физическото слънце, той не може да бъде здрав. Този закон е познат не само на хората, но и на всички живи същества.
Ако човек не посреща изгрева на духовното слънце, връзката между чувствата му ще бъде разкъсана. И най-после, ако човек не посреща изгрева на Божественото слънце, мислите му ще бъдат разпокъсани. Такъв човек непременно ще боледува по единствената причина, че го мързи да става рано и се излежава, чака други да му донесат благата. Не, всеки трябва сам да си получи благото на деня. Ако ученикът не отива сам на училище със своята торбичка, той не може да придобие знание. Ако човек не отива сам на нивата да оре, той гладен ще умре. Ако човек не отива сам в градината да бере зрелите плодове, той няма да вкуси от тях. Няма по-приятно нещо от това, човек сам да посегне към зрелия плод и да го откъсне. Някой казва: „Омръзна ни да орем. Няма ли да се свърши това оране, да се замести с друго нещо?“ Казвам: иде ден, когато орането на нивите ще се замести с по-приятна, с по-деликатна работа, обаче, като процес то никога няма да изчезне. Когато хората престанат да орат земята, те ще орат своите чувства. Когато престанат да орат чувствата си, те ще орат мислите си. Тъй щото, орането никога няма да престане. Ако продължавам да разправям за орането в по-високите сфери, ще дойда до едно място, където нещата ще станат за вас неразбрани, понеже се отдалечават. Казвате: какво ли ще е орането в сърдечния и в умствения свят? За да разберете орането във висшите сфери, на първо място вие трябва да научите орането на физическия свят. Орането на нивите, копането на лозята, разработването на градините са първата работа на физическия свят, която човек трябва да научи. Щом нивите са добре изорани, лозята добре разкопани, градините добре разработени, а къщите и мостовете добре съградени, ние имаме един добре уреден физически живот. Щом складовете и хамбарите са пълни с резервен материал, физическият живот е добре уреден. Дойде ли до духовния живот, там има по-голям ред и порядък. Качите ли се в Божествения свят, в света на мислите, там редът и порядъкът е още по-голям. Засега по-красив свят от умствения не може да се намери. Ако човек влезе в умствения свят, той може да се захласне от това, което види там. Той може да прекара в този свят цели 250 години, а да мисли, че е стоял само две минути. Речете ли да го бутнете, да слезе от този свят, той ще каже: „Моля ви се, не ме безпокойте, едва съм влязъл, а вие ме карате да се връщам назад“. Красив е умственият свят. И тъй, ние сме дошли на земята, да научим пътищата на правдата, на истината и на доброто. Затова казвам: търсете пътя на правдата, пътя на истината и пътя на доброто, от които слънцето изгрява. Който върви по тези пътища, слънцето всякога насреща му ще изгрява. Вървете по пътищата, по които слънцето изгрява, ако искате да ходите винаги в светлина.
Сега, ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъл. Ще благодарим на Бога за топлината на слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на земята. Ще благодарим на Бога за всички блага, които ни изпраща тук. И най-после, ще благодарим на Бога за възможността, която ни дава, да вървим по трите пътя, от които слънцето изгрява.
Беседа от Учителя, държана на 12 август 1932 г., 5 ч. сутрин.