Общ Окултен Клас - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1931-1932)
МИ БЕМОЛ И ФА ДИЕЗ
Размишление.
Сега, като гледам рисунките, вашите портрети, аз си правя заключение. Всеки портрет представя характера на човека. Като описвате характера на някого, все едно, че му пишете писмо. В тоя смисъл, всяка ваша рисунка е едно писмо. Вашите сърца трептят, искате да знаете, какво сте написали в това писмо – добро или лошо. В случая, вашият интерес не е научен, но любопитство. Вие приличате на оная сестра, която слушаше, как свиря, не от научен интерес, а от любопитство. Тя дойде при мене строга, сериозна, преживява нещо. В това време аз свирех, правех едно научно изследване върху музиката. Поканих я да седне и продължих да свиря. Тя седи сериозна, слуша, какво свиря. По едно време лицето и се развесели, тя се засмя и забрави скръбта си. Музиката и подействува. Казвам: Музиката не е само съчетание на тонове. И в музиката, и в рисуването има една научна страна, която трябва да се изучава. Като наука, музиката е едно нещо; като изкуство – тя е друго нещо. Същото се отнася и до рисуването. Природата е построена върху тоновете на музиката.
Като изучавам психологията на българина, дохождам до неговия музикален ритъм и намирам, че нещо му липсва. Сегашната музика се занимава с хармонията в природата, но тя още не може да изрази всички нейни прояви; тя не може да изрази ония дълбоки прояви на човешката душа. Има нещо скрито за нея. Затова казвам, че на съвременната музика липсва много нещо.
Представете си, че една българска песен започва от тона “до.” Тоя тон има червен цвят – цветът на живота. Значи, тонът “до” е основният тон на живота. От тоя тон можем да съставим гама с един бемол – “ми” бемол и с един диез – “фа”. Тая гама е миньорна, но в нея има едно несъответствие – присъствието на “фа” диез. “Ми” бемол е импулс на човешката мисъл, с който трябва да преодолееш нещо. Ти се мъчиш да се справиш с едно препятствие, което нарушава хода на твоето развитие. В българската музика “ми” бемол е препятствие за интелигентността на българина. Като почувствувал едно нарушение на равновесието между ума и сърцето си, той внесъл в музиката “фа” диез – едно повишаване. Тонът “фа” има зелен цвят – цветът на растенето, на храненето във физичния свят. Като се натъкнал на противоречие, българинът се върнал на тона “ре” – човешката индивидуалност – оранжев цвят. Обикновено българинът започва смело, с тона “до”. Като се натъкне на препятствие, той започва тъжно, влиза в миньорната гама и си казва: Тая работа няма да върви добре. Сърцето му се свива от болка. Той започва да търси изходен път и си казва: Трябва да обърна повече внимание на материалното, да спечеля малко пари, човек да стана. Иначе, не ми дохожда на ум, какво да правя. В тъгата си той се издига малко, дохожда до тона “сол” – ясно син цвят, който означава духовен стремеж в човека. Българинът поглежда нагоре, към Господа, запява тъжно и си казва: Господ е високо, моята работа не може да се нареди. Той не разбира законите. Бог помага и отвисоко. Така съчетани, тоновете правят песента тъжна. Като питаш някого защо плаче, сам не знае. Той казва: Тъжно ми е нещо. Казвам: Тоя човек плаче от неразбиране на нещата.
Какво трябва да направи българинът? – Да премахне бемола в своята музика. Първо той трябва да го махне от мисълта си. Като не разбира закона, той внесъл диеза, но това е користолюбие. Не пей тъжна песен, но потърси начин, как да разрешиш противоречието в живота и да махнеш препятствието на пътя си. Българинът си пее тъжната песен, не иска да разреши противоречието. Българските музиканти, като свирят тъжни български песни, казват: Гениална е българската музика, има нещо класично в нея. – Кое е гениалното в българската музика? Кой е класичният елемент в нея? Има нещо хубаво в българската музика, но тя още не е разбрана. Сложна е българската музика. В нея има духовен елемент, който засега е доста изопачен. Който излива тъгата си в музика, той е музикант. Песента му постепенно се изменя, според тъгата. За да изрази тия промени, той поставя различни знаци. Пее тъжната песен и туря ми бемол. Това значи: Нищо няма да излезе от моята работа. Какво да се прави, трябва да се живее. Българинът сее малко, а иска да му се роди много плод. Обаче, от малкото не може да излезе много. Като не успява, българинът става смел, хвърля се в борба, в движение. Той взима тона “ре”. Щом не може да реши въпросите с главата си, щом нивата ражда малко, той става пехливанин. В тъжната песен на българина се виждат три неразрешени проблеми: учен не е станал, богат не е станал и силен не е станал, но прилага силата си. И американецът, като не успява в живота си, най-после става боксьор.
Сега, изпейте гамата: до, ре, ми бемол, фа диез, сол. Това е човешка гама. В природата не съществуват тъжни гами. Има някои гами, наредени от хората по естествен път, а други вървят неестествено. В първите са спазени правилата на природата. Тия хора имат възможност да се проявят като творци; те могат да мислят право. – Аз не съм музикант. – Не си музикант, но трябва да дадеш правилен ход на живота си. Това значи: Махни всички спънки от пътя на своите мисли и чувства. – Много вода тече, трябва да направя бент, да се спре буйното течение. За предпочитане е повече вода да тече, отколкото да поставяш бент на пътя и. Това е разумно. – Защо? – Защото е естествено. Природата никъде не поставя бентове.
И тъй, изучавайте музиката съзнателно, за да проникнете в нейния дълбок смисъл. Слушате една българска народна песен. За оня, който възприема тоновете като цветове, по тях той ще познае, какви са били условията, при които българинът е живял, как е мислил, как е разрешавал противоречията и т.н. – Коя е причината за противоречията на българина? – Причината се крие в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговата сила. като си служил с мислите и с чувствата си и не могъл да разреши противоречията си, най-после той казал: Ще приложа силата си, ще стана пехливанин. Той започва от “до”, взима два пъти “ре”, отива до “ми бемол”, качва се на “фа диез” и спира на “сол”. После пак започва от “до” до “сол”. Това е неговата песен.
Сега, не е въпрос за критика. Ако критикуваш, можеш да критикуваш своя вътрешен живот. – Тъжен съм, не мога да мисля. – Трябва да знаеш, защо си тъжен. Тъгата ти е резултат на гамата, в която си попаднал. В коя гама влизат ми бемол и фа диез? – В сол минор. Изучавайте музиката като наука и изкуство, необходими условия за изграждане на човешкия характер. При изграждането на характера, човек се ползува от своите мисли, чувства и постъпки. Това са материал за строеж. Като казваме, че човек гради, имаме пред вид разумната природа. В същност, природата гради, а човек доставя материал за строежа. Колкото по-здрав и доброкачествен е материалът, толкова по-здрави тела се изработват. В тоя строеж музиката взима активно участие, като способност на човешкия ум. Мястото на музикалното чувство е в предната част на главата, от двете страни на челото.
Кои са качествата на музикалния човек? Едно от качествата е тактът, музикална мярка за времето. Като пее или свири, музикантът знае, колко време трае всяка нота. При цялата нота времето е по-дълго. При половината и четвъртината нота времето се съкращава. Имаме 1/8, 1/16, 1/32 и 1/64 ноти. При тях времето се съкращава още повече. От съчетанието на тоновете в тактове, а тактовете в музикални изречения се образуват песните. Същото става и в речта. За да се произведе цяла реч или слово, първо си служим с отделни звукове, които се съчетават в срички, сричките в думи, думите в изречения, а изреченията – в непрекъснато слово. Разумно е словото.
Като съм дошъл на земята, между българите, и аз си служа с българския език. С всички български думи се примирих, само с една още не съм примирен. Коя е тая дума, не казвам. И досега още не мога да намеря дума, с която да я заместя. Трептенията на тая дума не са лоши, но има нещо неприятно в нея. Тая дума е неприятна и в английски език, и там не съм намерил дума, с която да я заместя. Като дойда до тая дума, работите се объркват, обръщат се с главата надолу. Дето и да се тури, все куца нещо. Това показва, че в строежа на българския език липсва нещо. Мисълта на българина трябва да се измени. Тогава ще се измени и езикът му. С това заедно ще се измени и българската народна песен. Ще кажете, че има нещо гениално в тъжната песен на българина, но оня, който я съставил, сам не знае, защо е турил бемол в нея. Казвате: Трябва да има малко тъга в песента. Това е все едно да кажеш, че макар и малко, трябва да се скарате на човека. Това са неестествени неща. Ако трябва да се караш на човека, да му кажеш няколко строги думи, речта ти ще бъде неестествена. Тя не върви по закона на любовта и свободата, но по закона на ограничението.
Какво ще кажете, ако накарам някой от вас да изпее една песен? И добре да пее, той ще се откаже, страхува се, да не се изложи. Кога се излага човек? Ако светският човек попадне в едно религиозно общество и изпее една българска народна песен, ще каже, че се е изложил. Ако духовният човек попадне в светско общество и изпее една духовна песен, и той ще каже, че се е изложил. Защо в светско събрание да не изпееш една духовна песен? И защо в духовно събрание да не изпееш една светска песен? Светската и духовната песен не излязоха ли от душата на българина? Не минаха ли през неговото сърце? Колко пъти се събират млади и стари заедно да си попеят! Старите искат да им се изпее някоя тъжна песен, а младите искат да си попеят и поиграят, да се повеселят. Младите запяват една тъжна българска песен, а старите слушат и плачат, спомнят си миналото. После младите се хванат на хоро да си поиграят.
Българинът започва с тъжна, религиозна песен, а свършва с весела и игрива светска песен. Да изпееш един път “ми бемол”, има смисъл, но да го пееш по няколко пъти на ден, това значи, да изпаднеш в ипохондрия. Да туриш малко пипер в яденето, разбирам, но да туриш няколко пъти, това значи, да развалиш вкуса си. Кажеш ли една дума, не я повтаряй. Ако я употребиш няколко пъти, ще минеш през гамата “сол миньор”. Като минаваш през всички тонове на миньорната гама, ти се свързваш с техните цветове. Има смисъл да повтаряш тоновете, ако можеш да разредиш тия цветове, да станат по-разредени, по-чисти и светли. Ако цветовете на тоновете се сгъстяват, ти не разбираш смисъла нито на тоновете, нито на думите, започваш да се объркваш, взимаш противоположна посока и казваш: Не заслужава човек да живее.
Казвам: Не е добре да се движиш само между бемоли, но и между диези само не е добре. Ти постоянно ще повишаваш, ще развиваш личните си чувства и ще влезеш в стълкновение с хората. Значи, не можеш да живееш нито само с бемоли, нито само с диези.
И тъй, когато дойдем до духовните и до светските песни, важно е чистотата на тоновете. Във всички песни, които съм дал досега, отличителното в тях е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти.
Казвате: Можем да пеем, както и да е, безразлично, дали ще поставим бемол или диез. Не е така. Ще повишаваш и понижаваш според случая. Ако мъчнотиите и препятствията в живота ти са големи, ще туриш пред себе си диез, да повишиш тона. Ако не туриш диез, поне ще махнеш бемола, мястото му не е там. С други думи казано: Влезе ли в ума ти една тъжна мисъл, а в сърцето ти – тъжно чувство, помъчи се да ги махнеш, мястото им не е там. Първата песен, тъжната, която започва от “до” и свършва до “сол”, аз съм я свирил, и на вас ще я свиря някога, но втората песен – за младите, няма да я свиря. И в нея има тъга, но по-малко. Някой момък се влюбил в млада мома, която си играе с него, да го помъчи малко. И момата го обича, но иска да си поиграе малко с него. Старият слуша с внимание тъжната песен, пренася се в миналото и казва: Велики времена бяха ония! – Велики времена бяха, но с два неестествени знака – един бемол и един диез. Това не е най-добрата песен. Сега аз говоря за тоновете с техните цветове и знаци – бемол и диез. Без цветовете и без знаците, тоновете нямат никакъв смисъл. Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” – диез? Чрез бемолите и диезите се нарушава естественият ход на нещата. Песента с “ми бемол” и “фа диез” представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота.
Като ви наблюдавам, виждам, че и вие имате много “ми” бемоли и “фа” диези. Оставете бемолите и диезите настрана. Не ви трябват бемоли и диези. Вие се нуждаете от чисто “ми” и чисто “фа”. Вие се нуждаете от чисти мисли и чисти чувства – нищо повече! Казвате: Бог ще оправи работите. Как ще ги оправи? Като дойде вашият добър учител по музика, как ще ви оправи? – Като премахне всички бемоли и диези.
Като ученици, вие трябва да прилагате новите правила в живота. Досега сте живели с много правила, но днес те вече не работят. Срещате човек, който прави движения с ръцете, с раменете, с главата. Друг движи мускулите на лицето си, мърда устата си. Трети човек говори високо, грубо. Като разглеждате тия хора, казвате, че не ви се харесват, неприятно ви е да ги срещате. Това са навици, които са придобити още в миналото. Как са ги придобили, и те не знаят. Коя е причината за тия движения, също не знаят. Те са резултат на излишна енергия, която днес се проявява по един или по друг начин. Някой човек е крайно енергичен, обича да говори. Не е достатъчно само да говориш, но трябва да знаеш, какъв резултат ще има твоето говорене. Важно е движенията на човека да бъдат правилни и разумни. Това се постига, когато човек има връзка с Божественото начало в себе си, с разумността в природата, както и с цялата природа. Тогава, каквото и да кажете, всичко ще бъде на място. Каквото и да направите, всичко ще се хареса. Това е по отношение на хората. В тоя свят нещата не са на място. Обаче, по отношение на природата или на Божествения свят, каквото и да направите, ще се използува. Дали ще направите добро или зло, природата ще му намери място и ще го използува. Вашата мисъл, вашите действия, колкото и да са дисхармонични, не могат да нарушат хармонията в Божествения свят. Там всичко се използува. Каквото дойде отвън, веднага се преработва и поставя на своето място.
Помнете: Всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от своето пътуване. Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията и. Това е закон. Ето защо, великите Учители сочат на хората правия път. Те казват, че никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност. Ти може да си забравил, какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш, отде ти дойде нещастието. Казваш: Едно мислех, друго стана. Кой е причината за това? – Ти сам си причината. – Аз не исках да стане това, а то стана. – По-рано трябваше да мислиш за това. Станало е вече, няма какво да правиш. Сега ще благодариш на Бога за всичко, което е станало и ще приемеш новата мисъл. По силата на закона, един ден тя ще се върне при тебе с големи придобивки и ти ще ликвидираш със старото.
Какво да правим с погрешките си? – Ще ги изправите. – Искам да не правя погрешки. – И това може, но трябва да бъдеш разумен, добър, справедлив. Според мене, силният човек прави погрешки, но той е силен и ги изправя. Слабият не прави погрешки. Оня, който греши и не иска да изправи погрешката си, е слаб човек. Питам: Защо, като е правил погрешки, е бил силен, а сега, като дойде до изправянето им, става слаб? Щом не иска да изправи погрешките си, законът го хваща и го заставя да ги изправи. Бъди силен, сам да изправиш погрешките си. Не чакай законът да те заставя. Ако не искаш да изправяш погрешките си, бъди силен да не ги правиш. Не туряй в ума си мисълта, че си слаб и не можеш да изправиш погрешките си.
Казваш: Аз живея добре, правя добрини. – Така е, но знай, че животът е прогресивен, и всеки ден трябва да правиш по едно добро. – Аз си научих уроците. – Ти научи уроците си за днес, но не си научил уроците за другия ден. Всеки ден носи нови уроци, които ти трябва да изучаваш. Казваш: Кажи ми, какво е писано на главата, на лицето и на ръката ми. – Няма защо да ти се казват тия неща. Написани са ред патологични знаци, които не трябва да се знаят. Ако Бог е заличил престъпленията на вашето минало, трябва ли аз да ги откривам наново? Бог е наредил живота така, човек да мисли, че идва за пръв път на земята. Бог му казва: Работи и не мисли за миналото. – Искам да зная, какъв съм бил в миналото. – Аз зная, какъв е бил, но няма смисъл да му казвам. Защо ще му кажа, че е бил някакъв харамия? Той мисли, че е бил добър човек – нека си мисли. Бог е вложил нещо хубаво в него. То е вложено не само в миналото, но и днес. Бог го е кредитирал, дал му е добри условия, роден е от добра майка и баща, при добри братя и сестри. – Има нещо, което не ми харесва. – Остави настрана това, което не ти харесва. Работи върху това, което Бог ти е дал. Използвай добрите условия, при които си роден.
Сега и на вас казвам: Използвайте настоящето, което ви е дадено. Използвайте условията, при които днес живеете. В бъдеще, когато станете силни, ще се върнете назад да изправите онова, което не ви харесва. Тогава българинът ще поправи своята тъжна песен с бемол и диез. И вие, като объркате работите си, туряте бемоли и диези. Ти не знаеш, че така се отклоняваш от правия път. – Как ще се върнем в правия път? – Като се освобождавате от отрицателните мисли и чувства. Като станете сутрин от сън, отправете мисълта си към Бога, с молба да ви освободи от чуждите, натрапени мисли. Това не се постига изведнъж. Достатъчно е да съедините мисълта си с Божията, за да оправите пътя си. Тогава и вие ще работите заедно с Бога, да изправите погрешките си. От вас се иска търпение, да дойде вашето време, което Бог е определил да ви помогне. Само една милионна част от секундата е нужна на Господа, за да помогне на всеки човек, но трябва да чакате реда си. Нямате ли търпение да дочакате реда си, ще се сърдите на тоя, на оня, на Провидението и най-после и на Бога. Бъдете благодарни и на малкото. Каквото и да ви се случи в живота, благодарете и за него. Колкото малка помощ да ви е дадена, благодарете и за нея.
Сегашните хора се спрели на такова място, дето всички неща могат да се поправят. Не използваш ли това място, всичко ще загубиш и ще кажеш: Всичко е свършено с мене. Питам: Можеш ли да мислиш? – Мога. – Можеш ли да чувстваш? – Мога. – Искаш ли да живееш? – Искам. – Тогава ще знаеш, че работата ти ще се оправи. Достатъчно е един човек да те обича, за да се оправят работите ти и да живееш. Когато пожелае, Бог може да ти върне живота. От тебе се иска само едно: да изправиш погрешките си. Иначе, ти ще попаднеш в закона на ограничението. Като правиш погрешки, радвай се; като ги изправяш, пак се радвай.
Представете си, че някой човек отиде в дома на една бедна вдовица, да си поговори с нея. От разговора той разбира, че тя има спестени 200-300 лв. Той намисля да я обере. На другия ден пак я посещава, взима парите ѝ и си отива. Вечерта започва да се моли, но съвестта му не го оставя спокоен. Той си казва: Какво направих днес? Обрах една бедна вдовица. Защо направих тая погрешка? Как ще я поправя? Изведнъж му дохожда една светла мисъл, да отиде при вдовицата и, без да и каже, че я обрал, да изправи погрешката си. Той взима два чувала брашно и, вместо взетите 200 лв., взима 1200 лв. и отива при вдовицата. Тя започва да се оплаква, че някой я обрал, взел последните и 200 лв., спестени с труд, но той и казва: Не се безпокой, аз ида да изправя погрешката на крадеца. Ето, вземи тия 1200 лв., вземи двата чувала брашно и благодари на Бога за станалото. Така и вдовицата е радостна, и тоя, който я обрал.
Питате: Защо трябваше да оберат бедната вдовица? – За да се отвори и нейното сърце, да познае Бога. Тя е бедна, защото сърцето и е затворено. А на оня, който я обра, се даде възможност да прояви силата си – да направи погрешка и да изправи погрешката си.
Сега и на вас казвам: Отворете широко сърцата си, да не ви обират. Ако пък сте обрали някого, бъдете готови да изправите погрешката си, да върнете взетото десетократно.
9. Лекция от Учителя, държана на 9 март 1932 г. София – Изгрев.