от ПорталУики
Версия от 17:34, 1 май 2011 на Донка (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Младежки окултен клас - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1931-1932)

КНИГА: Живот и отношения

Свободата

Размишление.

Теми за следните две седмици: „Произход на гръцката митология.“ „Предназначение на митологията.“

Четоха се темите: „Най-хубавите стихове от Библията.“

Какво се разбира под „свобода“? Колко вида свобода познаваме? – Лична, обществена, народна, общочовешка и свобода на цялото Битие. Как се изявява личната, индивидуалната свобода на човека? Тъй както е устроен човек, докъде се простира неговата физическа свобода? Ако съберете десет души, физически силни, кой от тях е най-свободен? – Най-силният. И десетте са силни, но силата им върви по градация. Ако наредите десетте души по сила, ще образувате или възходяща, или низходяща стълбица. Всеки един се отличава от другия с единица сила, по възходяща или низходяща степен. Ако вървите по възходяща линия, десетият е най-силен, с девет единици повече от първия. Ако се бори с първите, той ще надвие всички. Обаче, него никой не може да победи. Той остава да се бори сам със себе си. Какво ще кажете за оня, който се бори със себе си и се побеждава? Герой ли е той? Какво печели от това? Някой вземе нож и се прободе. Какво печели? Не само, че нищо не печели, но загубил е силата си. Той губи част от кръвта си и отслабва. Срещат се двама герои. Единият казва на другия: Знаеш ли, че мога да ти счупя главата? Мога да те застрелям, на каквото разстояние да си от мене. Другият казва: Знаеш ли, че мога с едно духане да те сваля на земята, или с мисълта си да парализирам твоите действия? Кой от двамата е по-силен?

Питам: От десетте души, кой е най-свободен? – Най-силният. Той е и най-енергичен, минава за голям юнак. Той може да се справи с всеки едного поотделно, обаче, деветте, събрани заедно, ще го съборят. Той е юнак, може да събори девет деца, но не и девет юнака. Истински юнак е оня, на когото силата е равна на силата на деветте. Не е въпрос да се гордееш със своята сила. Колкото и да се хвалиш със силата си, все ще се намери някой по-силен от тебе. Герои, юнаци има навсякъде: във физическия, в астралния, в умствения и в Божествения свят. Когато някой герой от Божествения свят иска да прояви силата си, той слиза на земята, за да спаси хората от греховете им. Земните герои режат главите на хората, взаимно се избиват. Както между хората, така става и между растенията, и между животните. Така се проявява всеки физически герой. Ако неприятелят ти е на физическия свят, или той ще те унищожи, или ти него. Ако ти не го унищожиш, той ще те унищожи. Как ще постъпиш, ако неприятелят ти е на физическото поле? Ако решаваш един въпрос на физическия свят, имаш право да набиеш неприятеля си – нямам нищо против това. Няма човек на земята, който да не е бит. Ако не като голям, поне като дете, все го е бил някой. И като порасне детето, пак ще се намери някой силен човек да го набие.

Синът на един турчин се хвалел на баща си, че биел гяурите. Всеки ден се връщал у дома си и казвал: Татко, и днес набих добре един гяурин. Бащата бил умен, добър човек, затова казвал на сина си: Синко, не се хвали със своето геройство. Ще се намери някой по-силен от тебе, който ще ти плати за всичките гяури. – Никой не може да ме бие, те са страхливи като плъхове. Един ден синът се нахвърлил на един овчар гяурин, да го бие. Последният бил смел и самостоятелен. Затичал се към турчина, хвърлил тоягата си върху него и му пукнал главата.

Сега и вие искате да бъдете силни, нищо да не ви изненадва. Как може да запазите силата си? Аз не говоря само за физическата сила, макар че и боговете, най-силните и разумни същества, се биеха физически, на общо основание. Те слязоха на земята и влязоха в стълкновение помежду си. Силните оцеляха и останаха на земята, а слабите се върнаха там, отдето бяха дошли. Днес и хората се бият, както боговете, но, както боговете заминаха, така и те ще заминат. Всеки, който иска да прояви геройство, пращат го на земята. Ако човек е направен от твърда материя, ще го бият с тояга. С какво ще го бият, ако е направен от течна, въздухообразна или огнена материя? Вие биете огъня с дилафа, но с какво ще биете оня, който може да запали цялата земя? С огъня лесно се справяш – духнеш го няколко пъти, мушнеш го с дилафа и казваш: Ако не слушаш, ще те изпъдя, друг ще дойде на твоето място. Огънят погледне към дилафа и въздуха и казва: Познавам ви, зная, колко сте герои. Повечето хора са такива герои. Някой се натъкне на едно малко зло и цял ден се бори с него, иска да го победи. Например, някой пияница се въздържал два-три дена, нищо не пил. Отива на гости, и там му предлагат една чаша вино. Като погледне чашата, той започва да трепери, не може да издържи. Значи, чашата с вино го победи. Едно малко зло, малко изкушение излезе по-голям юнак от него. Изкушението на пияницата е вътре в него. Как ще се справи той с този юнак? С дилаф не може, с духане, също не може. Кой от вас се е борил с чашата, да знае, какво представя тя. Силна е чашата. Ако речеш да се бориш с нея, тя те захлупва, като капак, и ти оставаш отдолу. Ти се намираш в положението на мишка, затворена в капан.

Някога съществувал един голям, силен плъх. Той се борил с всички плъхове и всякога излизал победител. Обикалял всички къщи, свободно се движел и задоволявал глада си. Случило се, че дето ходил, никъде не намерил ядене. Опитвал се да направи дупки, да се вмъкне, както по-рано, но не могъл – навсякъде било затворено. По едно време той видял един капан. Приближил се, помирисал, нещо го съблазнило, влязъл в капана. На кукичката висяло парче пастърма. Той захапал пастърмата и започнал да тегли. Каква изненада! Капанът се затворил, и той останал вътре. Ужасен, плъхът започнал да гризе капана – разчитал на здравите си зъби, но се оказало, че всичко било от желязо. Така прекарал той два-три дена, и най-после си казал: Дотук беше моето геройство. Оня, който направил капана, бил по-умен и по-голям юнак от мене. – Как ще излезе плъхът вън от капана? – Като научи свойството на огъня. Той знаеше свойството на тоягата, на духането, но до огъня още не беше стигнал. Всяко живо същество на земята воюва дотогава, докато се справи с неблагоприятните условия. Какви усилия направиха растенията, докато пробият твърдата материя и започнат да извличат от нея хранителни материали! Тяхната война беше химическа. Така воюват и хората. Растенията подчиниха елементите и започнаха да извличат от земята материал, необходим за съграждане на техния организъм.

Казвате: Ти поддържаш ли войната? – Аз не съм от миролюбивите, но казвам: Бий, без да те бият. Ако биеш и с това даваш повод да те бият, по-добре не се бий. Първо измери силата си, и тогава се бий. Това е свобода. Следователно, когато се говори за геройство, за юначество, имам предвид вътрешната свобода на човека. Външната свобода заробва човека и прави чашата още по-горчива.

Сега, като изучавате числата, може да предсказвате съдбата на всеки герой. Едни числа са рационални, а други – ирационални. Съберат се двама герои на едно място да опитат силата си. Единият казва: Виждаш ли тази тояга? – Виждам я. – Ей сега ще заиграе по гърба ти. – Не можеш. В миналото, тази тояга е била мой учител, тя ме познава добре, не може да я сложиш на гърба ми. – Мога. – Опитай се! Вдига тоягата, не може да я вдигне. – Защо? – Този, когото тя учила, внесъл в нея силата си, и днес не може да го бие. Ти не можеш да биеш оня, който е внесъл силата си в твоята тояга. Какво значи да внесеш силата си в една тояга? Вие искате да станете герои и да успявате в живота си. За тази цел, някои стават учители, други стават занаятчии, трети – майки и бащи, искат да имат деца, да ги възпитават. Станеш учител, но скоро те уволняват. – Защо? – Не се подчиняваш на законите, искаш да покажеш, че си герой. Ставаш майка, но не се подчиняваш на своя възлюбен; той те пъди от дома си. Мъчиш се да възпиташ децата си добре, но те не слушат – мъжът ти пак те пъди навън. Искаш да станеш майка, а не можеш да се справиш с децата си. Каква майка си, ако децата ти те бият? Майка е оная, която внушава уважение и респект на децата си. Като чуят, че иде, те стават на крака и казват: Майка иде! Не мислете, че майката е мекушава, безхарактерна жена. Тя е голяма героиня. Вие още не сте научили изкуството да бъдете майка. Докато израснат нейните гарджета, тя ходи, като лисицата, от един курник на друг, да взима по една кокошка. Като влезе в курника, лисицата казва: Не признавам никакви писани закони! Кокошката трябва да дойде при мене. Като приспи малките, тя влиза в курника и си взима толкова кокошки, колкото й трябват. Ще кажете, че лисиците са укротени вече. Физическите лисици са укротени донякъде, но духовните не са още. Мислите ли, че сте се справили с лисицата и мечката в себе си? Няма човек на земята, който да не е приспиван от някоя мечка или лисица.

Един българин минавал през една гора и си мислел: Ако ме срещне мечка, лесно ще се справя, нося два револвера в джобовете си. Случило се, че, наистина, срещнал мечка в гората, но от страх, забравил да употреби револверите. Мечката го наплюла и си заминала. Близките го питали, какво му казала мечката. – Каза ми, друг път да не нося револвери, щом не ги използвам, когато трябва. – Така е, когато се уплаши, човек забравя всичко и мисли по друг начин. Ако искаш мечката да мине и замине край тебе, без да те засегне, не стреляй върху нея. Ако стреляш, скъпо ще платиш. Тя се хвърля върху човека, изтръгва револвера от ръката му и откъсва цялата ръка. Колко ловджии на мечки са останали с една ръка! Ако успее да убие мечката, спасен е, но ако само я рани, ще опита силата й. Има много примери в живота за борба на човека с мечката.

Казвам: Освен външната борба на човека с мечката, съществува и вътрешна борба. Често човек се бори със своите мисли, чувства и постъпки и, ако те го победят, той пада на земята. Какъв герой е оня, който не може да издържи в борбата със своите мисли, чувства и постъпки? Външната борба отчасти е завършена. Сега човек се бори вътрешно и, ако не успее в тази борба, не може да се нарече юнак. Геройството трябва да се пренесе вътре в човека. Като става въпрос за постъпки, трябва да знаете, как да постъпвате. Може ли да постъпвате като Иоан Кронщадтски?

Един ден епископът в Петербург извикал Иоан Кронщадтски при себе си и му казал: Чух, че си проповядвал учение, несъгласно с Православната църква. От днес ти забранявам да проповядваш това учение. – Ще изпълня волята ти, отговорил Кронщадтски. Ще постъпя, както желаеш. Поклонил се и излязъл вън. Какво се случило с епископа? Веднага след това заболял и, каквото и да правил, болестта не го напущала. Той заповядал пак да извикат Иоан Кронщадтски при него и му казал: Направих една грешка към тебе. Забраних ти да проповядваш, но заболях. Помоли се за мене, да оздравея. Кронщадтски се помолил, и епископът оздравял. Герой е бил Иоан Кронщадтски!

Сега и на вас желая, да бъдете герои като Кронщадтски. Герои, но дето трябва. Да бъдеш герой пред слабия, това не е геройство. Да бъдеш герой с детето, да го биеш, това не е геройство. Да бъдеш герой пред по-силния от тебе, това значи геройство. Да го простреш на земята, и после да те вика, да се молиш за него. Много епископи и владици имате и вие в себе си. Аз познавам вашите епископи и владици. – В какъв смисъл се разбира това? – И в буквален, и в преносен смисъл. Иоан Кронщадтски беше под ведомството на епископа, но не остана при него да служи. Той имаше власт, дадена му отгоре, и свободно проповядваше. Казвате, че всяка власт е дадена от Бога. – Това се отнася за децата, за ония, които не разбират закона. Под „всяка власт е дадена от Бога“, излиза, че Бог е вън от човека и му дава нещо. Само свободния има власт, дадена от Бога, и той знае, как да я употребява. С други думи казано: „Всяка свобода е дадена от Бога“. От кого е дадено робството? Някой те набие, пукне главата ти и казва: Така е писано. – От кого е писано така? Наистина, много неща са писани по гърбовете на хората, но важно е, кой ги е писал. Когато майката бие детето си и тя пише нещо. Някога пише по главата, някога по ръцете, някога по гърба. Майката пише на общо основание, но кой от вас е запазил и превел онова, което майката е писала? Казваш: Моята майка не е знаела, как да пише. Нейните стихотворения не могат да се превеждат. Оставете тия въпроси настрана! Кажете, какво сте написали вие досега? Ако от всичко, което сте писали, 99 на сто е погрешно, а само едно на сто правилно, какво знание е това? Ако от всичко писано, 99 на сто е вярно, а само едно на сто погрешно, разбирам. Това знание е на място.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате окултните науки, да ги прилагате в живота си. Не може ли да ги прилагате, ще приличате на оня млад момък, на когото баба му казала: Синко, ела, баба да ти бае, като срещнеш мечка, да не те напада. Той казал: Бабо, по-добре ми бай, никак да не ме среща мечка. Това е по-добре за мене. Как мислите, кой от двамата е по-умен: бабата или внукът? Според мене, бабата е по-умна. Вие ще кажете, че оня, който писал тоя анекдот, дал криво тълкуване. Той искал да каже, че внукът не вярвал в баенето на баба си. Тя била умна жена, искала да каже на внука си, че трябва да учи, да знае езика на мечката, да се разговаря с нея. Който не знае езика на мечката, тя всякога ще го тъпче и плюе. Човек е господар на това, което разбира. Ако не разбира нещо, той му става роб. Значи, ще владееш, което разбираш; ще те владее, което не разбираш. Кое е по-силно: воденичното колело, или водата, която го върти? Привидно, колелото е по-силно, защото е твърдо, яко. Всъщност, водата е по-силна.

Казвам: Учете се да превеждате образите, да се ползвате от тях. Очакват ви борби, ще ви пуснат в света да се борите. Не мислете, че са дошли вече мирните години. Не са дошли още. Вие очаквате да ви посрещнат с венци. – Ще ви посрещнат с венци, но както посрещат агнетата за Гергьовден. Посрещат ги, заколят ги и им запалят една свещ. Истинският венец не е сух. Той не гори, както горят венците по главите на агнетата. И на Христа туриха венец, но Го заковаха на кръст. Това е страшното в живота. Казвате: Значи, страдания ни очакват! Не само вие ще страдате, но и малките деца ще страдат. Докато са малки, майката ги пази, храни и облича, грижи се за тях. Щом замине майката, те остават сами. Кой остава на нейно място? Ако има голям брат или голяма сестра, те ще поемат грижата за малките деца. Добре е, ако могат да изпълнят ролята на майката. Какво ще стане с децата, ако големият брат или голямата сестра не могат да заместят майката?

Ще ви задам следния въпрос: Защо пръстите ви болят, когато ръцете ви изстиват от студа? В тоя случай, децата плачат, не издържат на студ. – Какво казва студът? – Който не може да се справя с мене, да стои настрана, да не ме закача. Който е опитал силата на студа, страх го е, не му се излиза вън. – Какво правят хората, за да не ги брули вятърът? Те носят дебели дрехи, вълнени чорапи, хубави обувки, шапка, ръкавици. Според мене, това са страхливци. Първите човеци бяха герои, те ходеха голи, не се страхуваха от студа. Като сгрешиха, и те започнаха да се обличат с дебели дрехи, да се пазят от студа. Виждаш някой добре облечен, харесваш палтото му. Казвам: Страхлив е тоя човек. – Обувките му са здрави и хубави. – Страхливец е той. – Шапката му е дебела. – Страхливец е той. Не си правете илюзии. Всеки, който се облича с дебели дрехи, той се страхува от студа. С каквито дрехи и да се обличаш, знай, че това е халатът на затвора. Ти се намираш в ограниченията на живота. Като знаеш това, не казвай, че съдбата ти е лоша, трябва да се примириш. Не, задача на всеки човек е да се освободи от затвора. По какъвто и да е начин, ти трябва да хвърлиш халата и да излезеш от затвора.

Сега вие търсите начин, как по-лесно да излезете от затвора. – Няма лесен път. – Ще се самоубия. – Ще се натъкнеш на по-голямо зло. На страхливия човек работите не вървят добре. Той не може да намери правия път. Ако си герой, лесно ще го намериш. – Ще отстъпвам. – Ако си юнак, ще знаеш, как да отстъпиш. Ако си страхлив, и с отстъпване няма да имаш успех. И на другия свят да отидеш, пак ще те върнат на земята. Другият свят е за героите. Казано е в Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. Казваш: Така се говори, но ние не сме баби. – Според мене, всички сте баби, страхливци сте. Учете, мислете правилно, за да се подмладите. Вие се нуждаете от истинско знание. Бъдете герои, да се борите не само с един противник, но с много, и всички да победите. Казваш: Победих неприятеля си. – Още много неприятели имаш. Ще вземеш нож и револвер, ще минеш край неприятелите си и ще воюваш, докато ги победиш. След това ще отидеш пред вратата на Царството Божие, там ще сложиш ножа и револвера и ще станеш свободен човек. Ще дойде ден, когато ще победиш всичките си врагове.

Като говоря за борба, аз взимам тази дума в широк смисъл. Всеки човек се бори, докато разреши известен въпрос. Щом го разреши, борбата свършва. Героите се борят. Страхливите не обичат борбата. – Кой е страхлив човек? – Който лъже, който не държи на обещанието си, който нищо не работи, не учи. Ще се бориш, ще учиш, ще работиш. Иначе, никаква култура няма да придобиеш. Като наблюдавам птиците, намирам, че в известно отношение, те са по-културни от хората. Те не крадат дрехите си, както хората правят. Да откраднеш дрехата на една птица, това значи, цяла да я задигнеш. Хората си крадат дрехите, обувките, парите, и най-после се вмъкват в живота си и взаимно си създават борби. Обаче, мечката няма културата на птицата. Като срещне един вол, тя го напада и започва да смуче кръвта му. Волът пада на земята, слаб, отмалял, моли се да го пощадят. В случая, аз похвалвам мечката, а укорявам вола, намирам, че е голям страхливец. Защо носи рога? Той трябва да се сражава с мечката. Трябва ли човек да носи два револвера и да се остави да го убият?

Преди няколко дена четох един разказ, как мечоносците убиват големи китове. Това се случило в Атлантическия океан. Те погнали един голям кит – женски, който наскоро щял да има малки. Големи усилия направили, но не могли да го улучат. В това време се родило малко китче, което майката грижливо отглеждала. Един ден мечоносците я забелязали и започнали да я атакуват. Като майка, тя се мъчела да запази малкото си, но не успяла, те го ранили. След това атакували и нея. И тя станала жертва на техните мечове.

Сега привеждам тоя пример, за да изнеса аналогията между вашия живот и тоя на кита. И вие сте в голямото море, дето ви преследват мечоносци. Те са малки, дребни, но и вие, като кита, не може да се справите с техните оръжия. И вие, като женския кит, имате едно малко желание, на което не сте господари. Като дойдат изпитанията върху вас, мушкат ви с ножове, докато ви изтече кръвта. После казвате: Дотегна ни животът. – Какво трябва да правите тогава? Казвате: Нашите бащи не са разрешили още този въпрос, и ние няма да го разрешим. – Не се разсъждава така. Всяка мъчнотия, всяко изпитание е ваш неприятел, с когото трябва да се справите. Не мислете, че лесно се излиза срещу неприятел. За да победиш, трябва да имаш предвид силите на своя неприятел. След това трябва да измериш своите сили и тогава да приемеш борбата. Иначе, ще се натъкнеш на големи изненади, които не водят към добър край. И досега учените правят изследвания и изчисления на природните явления, но, въпреки това, не могат да разрешат мъчнотиите си. За тях мъчнотиите са като задачата за изчисляване квадратурата на кръга. Учените казват, че тази задача е неразрешима. Обаче, природата я разрешила. Ако по един начин не може да се разреши, по друг начин ще може. В бъдеще и тази задача ще се разреши. Какъв е смисълът на кръга в живота? Важни елементи в кръга са центърът и кривата линия – окръжността. Следователно, всяка сила – физическа, духовна и умствена има свой център, от който изхожда, и крива линия – периферия, до която достига. В този смисъл, силен човек е онзи, който знае възможностите, с които разполага дадената сила в кръга. Ако знаете тия възможности, лесно ще се справите с мъчнотиите си. Ако не ги знаете, ще се чудите, какво да правите.

Ще ви приведа един пример. Да допуснем, че ти си студент, искаш да свършиш университета с отличие. Всички професори са доволни от тебе, хвалят те, и ти се радваш. Обаче, един от професорите, човек с по-голяма амбиция от твоята, иска да ти покаже, че не си избрал прав път за развитие. Ти учиш, работиш, но той те къса на изпита. Погледне те проницателно, и веднага познава, кои въпроси не знаеш. Ти мислиш, че лесно ще се справиш с професора, но той е по-голям юнак от тебе. Ти намазваш тялото си с масло, както правят пехливаните, но професорът е по-голям майстор, със сюнгер измива маслото и пак те събаря на земята. Така, ти се излагаш пред другарите си, но професорът не отстъпва. Герой е този професор. Ти се готвиш да го биеш, но той е по-силен от тебе. Той е готов да ти пише хубава бележка, ако можеш да го набиеш. Не можеш ли да го повалиш на земята, не се опитвай да излизаш срещу него. Преди да излезеш на борба с неприятеля си, опитай първо силите си.

Някой влиза в живота с идеали, които го повдигат, дават му сила да върви напред. Обаче, излизаш на изпит, и професорът те скъсва. Това е неговият юмрук. Падаш на земята и казваш: Лошо нещо е робството. Победи ме този човек. Тежка е съдбата ми. – Лошо нещо е робството, но не е по-лошо от нас. Тежка е съдбата, но не е по-лоша от нас. Съдбата е професорът, който мачка студентите. Ако си силен и го победиш, той ще ти пише шесторка. Ако си слаб, ще ти пише двойка. – Знаеш ли, кой съм аз? – Щом кажеш така, професорът ти обявява двубой. – Какво да правя тогава? – Намери дъщерята на професора и бъди готов да й услужваш във всичко, от което тя се нуждае. Ако си мома, ще намериш сина на професора и ще му услужваш. Това са символи, които трябва да преведете. Казвате: Ние знаем тези работи. – Не ги знаете. Вие вършите само любовни работи, за които ви бият. Аз не съм срещал досега човек, който да не е бит за любовни работи. – И това не е лошо, но трябва да се учите, да се поучавате.

Какво правя аз, когато се спъна някъде? Стана, изчистя се, усмихна се и казвам: Трябва да бъда внимателен. Не се извинявам, не обвинявам другите, но започвам да мисля, защо се спънах. Ако отивам по работа, свързана с някой човек, разбирам, че по тоя начин разумните същества ме предупреждават да не правя връзка с тоя човек. Следователно, всичко, което ви спъва, противодейства или ви огражда, е съзнателно, разумно. Като наблюдавате живота си, ще забележите, че нещо постоянно ви спъва. Способните ученици се спъват по-малко, а неспособните – повече. Неспособният ученик очаква на благоволението на учителя си. Учителите са по-разположени към ученици с висок успех и немирни, отколкото към ученици със слаб успех и крайно миролюбиви. Като учител, аз имам голямо отвращение към лицемерието на учениците. Ученикът казва: Не смея да се изкажа. – Кажи, каквото знаеш, не се страхувай. Страхът води към лицемерие. Казваш: Имам мнение по този въпрос, но сега бързам, не мога да се изкажа. – Не, ще се изкажеш, колкото и да бързаш. Кажи мнението си, дето трябва, а не, дето не трябва. – Ако ме бият? – Дали ще те бият, или не, щом трябва, кажи си мнението. Така поне ще научиш, какво ти липсва. Макар и бит, ще се върнеш у дома си и ще се готвиш за нова борба. Ако не излезеш на борба, няма да знаеш, с каква сила разполагаш.

Сегашните хора се нуждаят от ново разбиране на живота, да знаят, де се крие тайната на неговата сила. Тя е във вътрешното геройство. И тогава, като срещнеш нещастен човек, не го съжалявай за нещастието му; съжалявай го, че не е праведен. Като срещнеш един гладен и бос човек, не го съжалявай, но кажи: Жал ми е, че не си праведен. Той казва: Ех, ако бях богат и добре облечен! – Аз имам особено мнение за богатите и добре облечени хора. Ти си страхливец, нищо повече. Казваш: Учен човек е този! – И той е страхливец. Учен човек е тоя, който може да си служи със знанието, когато му потрябва. А така, да се товариш със знание, което всеки може да ти вземе и да те бие заради него, това не е знание, не е ученост. Колко учени хора са бити заради техните теории! Какво знание, какво богатство е това, заради което могат да те бият? Истинско знание, истинско богатство е това, което никой не може да ти го вземе. Стремете се към това знание и богатство.

Сега, хвърлете дрехите си, които ви спъват. Може да хвърлиш дрехите си и пак да се страхуваш. Ще кажеш: Какво ли мислят хората за мене? Защо ли ходя гол? Ако си облечен, ще уповаваш на нещо. Хората ще мислят за тебе, че си праведен човек. – И това е хубаво, но казвам: Не уповавай на едно оръжие, което може да ти изневери във всеки важен момент. Ако уповаваш на преходното, всеки момент ще изпадаш в борба. Ще се бориш, но ще изгубиш условията. Друго нещо е, ако разчиташ на твоето оръжие. Само то може да ти помогне, да издържиш борбата докрай.

Кое е най-важното за вас? – Да направите връзка с дъщерята или със сина на професора. Това значи: Ако не можете да направите връзка с любовта, ако не можете да направите връзка с мъдростта, професорът всякога ще ви къса. Не казвам, че трябва да завладеете любовта и мъдростта, но да се свържете с тях. Какво ще пишете на професорската дъщеря? Няма да се оплакваш от баща й, колко пъти те късал; ще й напишеш нещо хубаво. Нека един брат и една сестра напишат по едно любовно писмо на дъщерята и на сина на професора. Вие сте страхливци, не смеете да напишете такова писмо. Сега аз ви говоря на разбран език. Казвам: Бъди смел, напиши едно любовно писмо! Ти се страхуваш да напишеш любовно писмо и казваш: Тия тук ще ме вдигнат на вили и могили. Не мисли за това. Напиши такова писмо, от което и ти да останеш доволен. Не само това, но и отговор да получиш. Ако нямаш отговор, напиши второ писмо. Не получиш ли отговор, ще знаеш, че работата ти няма да се нареди. По бащата ще познаеш, дали писмото е получено и харесала ли го е дъщерята. Като те срещне, професорът ще те погледне с разположение, ще те спре, ще те потупа по гърба и ще ти каже: Аз те късах, за да те опитам. Ти си добър и даровит момък. И дъщерята ще каже на баща си: Татко, получих писмо от един студент, много си го наплашил. Сърцето му ще се пръсне от страх. Бъди внимателен към него. Бащата обича дъщеря си и заради нея поставя по-добра бележка на студента.

Като ученици, вие трябва да правите преводи на явленията в живота и в природата, и да се домогнете до техния вътрешен смисъл. Трябва да знаете произхода на всички неща, на противоречията, на всички мисли и чувства, които се явяват в ума и в сърцето ви. Ако не дойдете до вътрешната философия на живота, не може да разберете сегашния си живот. Много мъчнотии ще срещате, но трябва да ги разрешите. Ако не ги разрешите, ще ви осмеят. Не си правете илюзии да мислите, че ще вървите по гладък път. Христос, най-великият човек в света, беше подиграван и осмиван. Най-после Го разпнаха и Му казаха: „Като си Син Божи, слез от кръста!“ Няма човек на земята, който да не е бил осмиван и подигравай. Ако мислите, че вие ще минете по друг път, лъжете се. Че ще ви осмиват и подиграват, в това няма нищо лошо. Вашата задача е да търсите причината за това и да се поучавате. Това значи, да бъдещ герой. Герой е оня, който може да се справя с мъчнотиите си.

Какво разбрахте от днешната лекция? – Че не сте герои. Ако досега сте мислили, че сте герои, днес разбрахте, че не сте такива, но може да станете – от вас зависи.

И тъй, напишете първото любовно писмо! Дъщерята на професора отдавна е издържала своя изпит. Синът на професора също е издържал своя изпит. Никога не пиши любовно писмо на човек, който не е издържал своя изпит. Разбирам, да искаш помощ от човек, който може да ти помогне. Да искаш помощ от оня, който и на себе си не може да помогне, това е глупава работа. Безумието на човечеството се заключава в това, че то търси помощ оттам, отдето не може да дойде. Безумие е да търсиш изходен път в живота си там, дето го няма. Всички хора търсят разрешение на своя живот, не еднократно, но за вечността. Намерят ли това разрешение, те са дошли до най-щастливия момент на живота.

Сега, да не оставя в ума ви мисълта, защо живеете. – Живеете, за да намерите разрешението на живота. Живеете, за да станете истински герои. Колкото пъти те бият, кажи: Ще стана герой! Страхливият се обезличава, но герой не става. За страхливия никой не си спомня, а за юнака – всички. Вие сте кандидати за герои, но още не сте истински герои. Никой от вас още не е бил професора си. Други хора може да сте били, но оня професор-герой, никой не се е докоснал до него. Ще кажете, че професорът не се бие. – Бие се, но трябва да знаеш, кога и как да биеш. Под „професор“ разбирам съдбата. Помни: Професорът, с когото трябва да се справиш, това е твоята съдба. Ще срещнеш професора си и ще застанеш пред него като ученик. Като разбере, че си страхлив, той казва: Този ученик да излезе вън! Не го искам при мене. Ако си умен, смел и даровит, той казва: От този ученик ще излезе нещо. Съдбата е безпощадна, строга, но справедлива. Някога тя постъпва с хората така, както е постъпил Тарас Булба със синовете си. Бащата, т. е. съдбата изпитва сина си, но и синът изпитва баща си. Синът казва: Как така ще оставя баща ми да ме бие? Запретва се синът, запретва се и бащата и се бият. Бащата казва: Бива го този синковец!

Желая на всички, и вие да бъдете такива юнаци, да се биете със своята съдба. Не да се биете със слабия и да го победите, но да се биете със силния. Ако не си се борил със своята съдба, със своя професор, не си никакъв юнак.

Какво ви остана от лекцията? Да напишете по едно любовно писмо. Дали ще се приеме, или не, не е важно. Всеки да напише по едно писмо. Кое от писмата ще се приеме, не се знае. Бъдете герои!

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

14. Лекция от Учителя, държана на 15 януари, 1932 г. София – Изгрев.