Съчетание, приложение и изпълнение
Днес ще говоря върху три думи – съчетание, приложение и изпълнение, които трябва да останат в ума ви за вечни времена. Казвате: „Ще запишем тези думи, да не ги забравим“. Не е достатъчно само да ги запишете на книга, но трябва да отворите сърцата и умовете си, да разбирате. От тези три думи ще зависи вашият прогрес.
Сега, ще обясня смисъла на тия три думи. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал. Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека. Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете. Съчетание може да има между два и повече тона. Съчетанието между тоновете трябва да става не само теоретически, но и на практика. Искате ли съчетанието да става правилно, изпейте тези тонове един, два, три и повече пъти, докато те започнат да звучат хармонично. Ако искате да изпълните някакво музикално парче, да го изсвирите или изпеете, повтаряйте го много пъти в ума си, докато отвътре го изпълните добре. Щом го изпълните добре, вие ще останете доволни от себе си, че можете да пеете или свирите правилно. Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно, човек се усеща здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. За пример, ставате сутрин, но усещате болки в единия си крак. В случая болният крак е аристократ, който казва на човека, т.е. на слугата си: „Ти знаеш ли, че аз съм болен? Искам да ме свиваш и разпускаш полека, да ме разтриваш, с една дума – да ме лекуваш. Каквото ти заповядвам, ще изпълниш!“ Ти ще му разправяш, че имаш жена, деца, имаш работа, че си търговец, не можеш да напускаш търговията си. – „Не, жена, деца, търговия – всичко ще оставиш настрана. Освен мене, освен моята болка, нищо друго не трябва да те занимава. Всичко останало е празна работа.“ – „Искам да се помоля, да се разговоря малко с Бога.“ – „При мене ще се молиш! Няма къде да ходиш сега.“ Ето защо, ако те боли един крак, един господар имаш; ако те болят двата крака, двама господари имаш. Казваш: „Само на един господар да служиш, не е лесна работа; дойде ли да служиш на двама, то е цяло робство“. Единият крак разтриваш, свиваш и разпускаш, обръщаш наляво-надясно; после започваш същата история с втория, докато погледнеш, целият ден отишъл. Разбира се, че ще отиде. Не е лесно да се слугува на двама господари. Какво е положението на човек с здрави крака? Още от сутринта краката са готови за работа. Те отиват при човека, т.е. при господаря си, и казват: „Господарю, какво ще заповядаш?“ Господарят тръгва на работа и те тръгват с него. При това положение и господарят е доволен, и двамата слуги, т.е. двата крака са доволни и щастливи. Това значи правилно съчетание, приложение и изпълнение.
Казвам: и в религиозно отношение много хора приличат на болния крак. Седи някой религиозен, мълчи, мисли, не е доволен нещо. Защо е недоволен? – Живот има, недоволен е; ум има, недоволен е; сърце има, недоволен е; богатство има, недоволен е; жена, деца, приятели има, пак е недоволен. Защо? – Кракът го боли. – Коя е причината за болката на крака? – Не е важно това. За вас е важно обстоятелството, че кракът ви боли и тази болка ви кара да имате особено мнение за всичко около вас. Клетките в болния крак се разправят помежду си, делят богатството си, воюват – цяла анархия е настанала в тяхното царство. Докато войната не се прекрати, те все ще воюват помежду си и ще казват на господаря си: „Ще знаеш, че сега ние воюваме! Щом свършим войната, каквото пожелаеш, ще изпълним. От тази война зависи и твоето щастие. Ако победим, и ти ще имаш дял в плячката; ако ние изгубим, и ти ще изгубиш“. Господарят наблюдава внимателно, следи кой ще спечели войната. Победата представлява оздравяването на крака. Щом кракът оздравее, клетките са свободни вече, те се връщат от фронта и казват на господаря си: „Победихме вече! От този момент ти можеш да разполагаш с всичките сили на организма си“.
Следователно истинската победа се състои в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека. Човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него. Той не трябва да приема отвън нищо чуждо. Докога? Докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той ще може вече да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си. В това отношение егоистът прилича на камък. Ако седнете близо до един камък и започнете да плачете, да му разправяте страданията си, по никой начин той не може да влезе в положението ви. С хиляди години можете да му се молите, но той ще остане чужд, затворен за вас, няма да ви разбере. Трябва ли да плачете и да се молите, да искате пари от един банкер, който не може и не иска да влезе в положението ви? Трябва ли да влезете в една черква и да се молите на кръстовете и на иконите? Кръстовете и иконите казват: „Ние не се интересуваме от това, което ти искаш. Ние се интересуваме само от това, което хората могат да ни дадат“. Ако сте гладни, идете да работите. Щом работите, ще можете и да се нахраните.
Питам: какво са ви дали досега иконите? Въпреки това всеки човек има най-малко по една икона. Обикновено той има три икони: една в ума, друга в сърцето и трета в тялото. Единствената реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, Който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известно богатство, известен капитал във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, които той трябва да разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина, за да се изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание. Някой казва: „Къде е Бог?“ Бога ще намериш не там, където хората искат да Го покажат, но там, където Той иска да се прояви. За пример, някой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля си: „Ако искаш да се срещнеш с мене, ще ме намериш на върха Дамка, точно в седем часа сутринта. Следователно ти няма да ме търсиш нито на Мусала, нито на Белмекен, но само на Дамка, където Бог е определил“. Понякога и вие търсите Бога, където Го няма. Не, ще Го търсите в Неговото съчетание, там, където Той се проявява.
Сега, мнозина искат да виждат нещата ясно, но те не могат да постигнат това, докато не разберат закона на съчетанието. За пример, вие идвате при мен, искате да видите какво има в стаята ми, но тъмно е, не можете да различите предметите един от друг. Очите ви са здрави, но светлината е недостатъчна, не можете да виждате. Аз държа в ръката си свещ и кибрит и ако искам, мога веднага да запаля свещта, да ви направя ясновидци. Ако съм напълно уверен, че вие сте честен човек и няма да се изкусите от богатствата в стаята, ще запаля свещта, за да ги разгледате. Ако сте честен човек, като запаля свещта, вие ще се зарадвате от това, което ще видите в стаята. Обаче, ако не сте честен, у вас ще се яви желание да задигнете нещо от това, което сте видели. Тогава аз веднага загасвам свещта и вие отново оставате в тъмнина. Същото става и в живота на всеки човек. Щом се намери в затруднение, той започва да плаче, да се моли, да търси отнякъде помощ. Аз нося свещ в ръката си, запалвам свещта и той веднага се ориентира, вижда къде се намира. Усъмни ли се малко, дойде ли някоя лоша мисъл в ума му, свещта веднага изгасва. Той пак започва да плаче, да се моли и казва: „Не зная защо работите ми не вървят добре“. Мнозина се тревожат, безпокоят за положението, в което се намират и казват: „Какво ли мисли светът за общото положение на работите?“ – Светът мисли точно това, което и вие мислите. – „Какво ли ще стане с нас?“ – Идете на гробищата, там ще видите какво ще стане с вас. Докато мислите по стария начин и с вас ще стане това, което е станало с другите. – „Можем ли да забогатеем?“ – Идете при банкерите, тях питайте, можете ли да забогатеете и по какъв начин става това? – „Какво ще стане с вас, ако не изпълняваме волята Божия?“ – Идете в бедните квартали, в болниците, в хирургическите отделения; идете на бойните полета и ще видите какво ще стане с вас, като не изпълнявате волята Божия. Всички тия хора са дошли до това положение все от много знания. Като говоря за съчетание, приложение и изпълнение, аз взимам тия думи в техния широк смисъл. Ако човек не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва да се самоосъжда, че това или онова не могъл да направи. Който не е изпълнил някои от своите задължения към Първата Причина, това показва, че той не е напълно здрав човек. Дойде някой при мен да се разговаря, но изведнъж започва да се оплаква, че кракът го боли. Аз взимам един здрав бинт, превързвам крака му и той си отива. Дойде на другия ден, пак същата история. Така се продължава седмица, две, три и той все се оплаква, че кракът го боли и не може да върши работата си. Казано е в Писанието, че небето е престол на Бога, а земята – подножие на небето. Щом земята е подножие на небето, всички трябва да изучават законите на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведат на самото небе, т.е. в Божествения свят, където цари доброто, където цари Любовта. Работите ли в това направление, болният крак ще оздравее. Невъзможно е човек да изучава закона на съчетанието и да има болен крак. Сега, пренесете тази мисъл и в личния живот на човека. Някой има едно желание, но не може да го постигне. За пример, иска да отиде при своя приятел, да го посети, но не може, боли го кракът. Днес се опита да стане от леглото, не може. Утре се опита да стане от леглото, не може. Най-после той се убеждава, че докато оздравее кракът му, той може само писмо да пише на приятеля си, но не и да го посети. Следователно с болен крак никъде не може да се ходи: нито при приятеля си, нито при Господа. Ако умът на човека е болен, може ли да отиде при Бога? – Не може. Ако сърцето на човека е болно, може ли да отиде при Бога? – Не може. В този случай умът и сърцето представляват крака на човека. И тогава, ако човек отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне да се моли, да премине болката му. Много лесно може да мине болката на крака му. Как? – Като обикне Господа. Казвате: „Как ще обикнем Господа?“ Вие сами знаете това; значението е вложено в самите вас. В музиканта е вложено знанието, как трябва да пее или свири. Ако остане учителят да го учи как трябва да пее и свири, той нищо няма да научи. Учителят дава само основен тон на ученика и от време на време го коригира в изпълнението, а ученикът пее или свири, според истинските правила на музиката, вложени в неговата душа. Ученикът разбира съчетанието на тоновете и сам ги изпълнява. Същото се отнася и за доброто, и за Любовта. Те са неща, подобни на музикалното чувство, вложено у човека, вследствие на което човек сам знае как да обича. Когато човек извърши едно добро, според както е написано в него, лицето му свети като слънце и животът му се осмисля.
Казвате: „Бога ли само трябва да обичаме? Нали е казано да обичаме ближния си като себе си?“ Казвам: в Любовта към Бога влиза Любовта към ближния, но не и обратното. Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Значи в любовта им липсва нещо. Какво липсва в тази любов? – Един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва да обичат Бога в тях. Кажете ми един случай от живота, където някой, като е обичал хората, да е спечелил нещо! Кажете ми един случай от историята на човечеството, където някой, като е обичал подобния на себе си, да е придобил нещо съществено! Който е обичал на първо място ближните си, той нищо не е придобил. Истинска придобивка има само онзи, който обича Бога и Му служи. Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога! Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни. Такъв човек е всякога богат, а не беден. Защо? – Защото, като отива при Бога, той всякога приема, забогатява. Щом отива при хората, той всякога дава, прилага. Който правилно взима и правилно дава, той живее в закона на съчетанието. Израз на този закон е в приложението и в изпълнението на доброто, вложено в ума и в сърцето на човека. Законът на приложението се изразява чрез сърцето, а законът на изпълнението – чрез ума.
И тъй, давате ли на хората от благото, което Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и ще се разбирате. Постъпвате ли така, вие ще бъдете богати. Който люби, той е винаги богат. В Божествения свят сиромашия няма, там тя не се допуска. На земята, обаче, сиромашия има. На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога! На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат. Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята. Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни. Оздравее ли кракът му, той всичко може да изпълни. Ако някой обещава да изпълни нещо и не издържи, кракът го боли. Ученик си, не ти върви в училището. Защо? – Кракът те боли. Търговец си, работите ти не вървят добре. Защо? – Кракът те боли. Не можеш да живееш в съгласие със себе си, с хората. Защо? – Кракът те боли. Аз взимам болния крак като символ на болен ум и болно сърце. Някой казва на приятеля си: „За тебе съм готов на всякакви услуги, на всякакви жертви“. – „Щом казваш това, можеш ли да дойдеш утре у дома, да ми услужиш в нещо?“ – „Мога, разбира се.“ – „Тъй ли, наистина ли ще дойдеш?“ Казвам: щом този човек пита приятеля си, дали наистина ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнил в него. В ума на този човек е влязло съмнение, което може да произведе по-нататък голямо нещастие. Защо? – Защото най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден.
Мнозина се оплакват от болести, от страдания и казват: „Не може ли без болести и страдания?“ Както живеят съвременните хора, не може без болести и страдания. Днес болестите и страданията представляват известни опитности в живота на човека. Човек е дошъл на земята да учи; следователно той ще се учи и от страданията. Казвате: „Който не е опитал какво нещо са болестите, страданията, той нищо не знае“. Кой не е опитвал тия господари на себе си? Кой не е носил бинтовани крака? При това, ще видите каква аристократическа походка има този човек с патериците! Той походи малко и спре; пак тръгне и скоро след това спре. Тържествена е неговата походка, като на владика. Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си?“ Не, той се запъхтява, мърмори си нещо, не се моли. И вие се запъхтявате, като се качвате по високите върхове. Някои казват: „Не можа ли да намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва да ни качва по тия височини?“ Те вървят и мърморят, а други мислят, че се молят. Обаче, закон е: когато се ходи по равни места, едни органи се развиват, но за сметка на тях други се атрофират. Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав. Същото може да се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека. Колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-разнообразни и високи, толкова той е по-здрав. По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен. Човек непременно трябва да прави усилия, да разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва да съчетае всички сили, всички дарби в себе си правилно. Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие. От тази дарба зависи неговото щастие. Някой казва: „Веднъж светът да се оправи, всичко друго ще дойде само по себе си“. Не, вие не трябва да чакате светът да се оправя. Вие трябва да работите, да станете щастливи преди светът да се оправи. Нашата задача не зависи от света, да очакваме той да се подобри; ние не трябва да зависим и от обществото даже. Няма защо да чакаме да дойде подобрението на обществения строй, че тогава да дойде нашето подобрение. Всеки сам трябва да разрешава задачите си, независимо всички други обстоятелства. Ако човек рече да чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време. Ако чакате българите да се събудят, да дойдат до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече са дошли, изискват се още хиляди години. Българинът, например, много обича да разрушава. Като върви през някоя гора, той без да мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък. Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението. Тези дни дойде при мен един говедар, да се поразговори. Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти си имал дини тука!“ – Да, дини имам. Той се показа благороден, не поиска да му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините. Питам го: Ти ял ли си диня? – „Кой ще ми донесе тук диня? При това, аз съм беден човек, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея. – „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря си ще дадеш. Той седна близо до мен и започна да реже с ножчето от динята. Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба си. Отряза си втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба си. Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря си“. Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в себе си този пример в един по-висок свят. Казвам: ние имаме право да използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва да ги използваме. Трябва ли, като приемете една хубава мисъл, да изядете доброто в нея, а корите ѝ да хвърлите настрана, друг да ги прибира? Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана. Той трябваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си. От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си. Динената кора може да свърши някаква работа. Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора. Такъв човек не може да има никакъв капитал. Това са основни положения, принципи, които трябва да имате предвид в живота. По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали. За пример, дойде в ума ви мисълта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината. Човек може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение. Може ли човек да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите. Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва да излиза пред хората да свири, да позори музиката. Излезе ли неподготвен на сцената да свири, с това той излага и учителя си; всеки ще иска да знае кой е неговият учител. Същото се отнася и до живота на хората. Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят. Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага. Сега, както сте събрани тук, вие чакате да се накладе огън, да се свари водата и да се приготви яденето. Казвам: извадете магическата си пръчица, тропнете с нея, да дойде яденето при вас. Ще кажете, навярно, че не ви е дошло времето още, не можете да си служите с магическата пръчица. – Кога ще дойде това време? Ако можете да тропнете с пръчицата си и яденето ви дойде тук, това значи, че сте силни хора. Като ви говоря така, аз искам от вас да направите само възможното. Изобщо, учителят никога не може да изисква от учениците си това, което и той сам не може да направи. Обаче, вие можете да направите следното: да отидете до палатките си и да донесете яденето тук, на височинката. Ако можете да направите това, краката ви са здрави. Не можете ли да слезете долу и да донесете яденето, краката ви са болни. Може ли човек да заповядва на краката си, значи те са здрави. Не може ли да им заповядва, те са болни.
Същото заключение можете да извадите и по отношение на своя ум и сърце: ако умът и сърцето ви не са здрави, вие не можете да кажете нещо и да го изпълните. Всяка дума, която изказвате, трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл, а след това и да се приложи, да се живее. Казвате, за пример: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина, правда, светост, чистота и т.н.“ Щом казвате така, трябва да сте дълбоко убедени в тези думи. Така ли е всъщност? Казвате, че Бог е справедлив, а същевременно се произнасяте, че еди-кой си се ползвал с известни привилегии пред Бога, имал Божието благоволение. Привилегия има пред Бога само онзи, който изпълнява Неговата воля. Да благоволи Бог към някого, това подразбира да се прояви чрез него. В това отношение, всеки може да бъде проводник, Бог да се проявява чрез него.
Казвате: „Бог ще ни научи какво трябва да правим“. – Тази наука идва отвътре, и то когато Бог се проявява в човека. Това може да стане всякога, а не само сега. Бог ви е изпратил на земята за един малък опит, да види как може да се прояви чрез вас. Един ден, като се върнете при Него, Той пак ще вложи нещо у вас за разработване. Не можете ли да станете проводници на Бога, вие преждевременно ще остареете, ще се подпирате на патериците си, ще ви изоставят синове, дъщери, приятели, познати, докато най-после и животът ви напълно се обезсмисли. Дойде ли човек до това положение, той трябва, като блудният син, отново да се върне при баща си, да му работи, да придобие нови приятели, нови синове и дъщери. Човек не може да има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога. Който иска да има синове и дъщери, той трябва да бъде баща. Някой казва: аз родих синове и дъщери, аз ги създадох. – Ти си ги родил, но не си ги създал. Човек човека не може да създаде. Това значи: никой човек не може да създаде една душа. Ако грънчарят направи един хубав съд и го напълни с вода, той ли е създал тази вода? Не, той само е напълнил гърнето с вода, а водата не е създадена от него.
И тъй, първото необходимо нещо за всички е да създадете правилни отношения към Бога. Това се постига, когато човек държи в ума си светли мисли, в сърцето си – благородни чувства, и във волята си – красиви постъпки. Това може човек сам да направи, а може и отвън някой да му помогне. Всеки, който носи светли, неопетнени мисли в себе си и може да ги предаде, слушайте го. Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте. Същото се отнася и за Любовта, за добродетелта и за знанието. Любов, добродетел, знание, които външно само мамят човека, а нищо съществено не му дават, трябва да се избягват. Хората се нуждаят от Любов, която носи безсмъртен живот; хората се нуждаят от добродетели, които могат да ги направят силни, мощни; хората се нуждаят от знание, което освобождава. Казвате: „Трудна работа е тази“. Не е трудно да ходи човек, когато краката му са здрави. Тогава той изпитва трепет в себе си, силно желание да ходи, да се движи. Няма по-хубаво нещо от това, краката на човека да са здрави. Умът и сърцето на човека също тъй трябва да бъдат здрави!
Сега, като ви наблюдавам, виждам много патерици между вас. Не считайте това за упрек! Аз говоря истината. Мнозина ще възразят: „Толкова години вече, как служим на Бога, все с патерици ли вървим?“ Питам: кой от вас е съвършено здрав? Когото срещнете, все ще се оплаче, че го боли или стомахът, или дробовете, или мозъкът. Бих желал всички хора да бъдат абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на трите основни закона в живота – на съчетанието, на приложението и на изпълнението. Може ли човек да разполага с тези закони в себе си, неговият ум никога няма да се помрачава, сърцето му никога няма да се натъква на противоречия и волята му от нищо няма да се разколебава. За пример, някой ученик иска да учи цигулка. Отива при един велик цигулар, но той не го приема. Ако ученикът има в себе си съчетание, приложение и изпълнение, той ще се състои пред вратата на този цигулар година, две три, десет, докато най-после цигуларят каже: „Голямо е желанието ти да учиш. Вземи цигулката си и ела при мен, ще бъдеш мой ученик“. Видните цигулари са особени хора, те не са като обикновените. Когато дойде някой ученик при такъв цигулар, последният не му обяснява как трябва да свири, но само му посочва с пръста си, че тук или там не взима правилно и го остава по-нататък да разбира и да се изправя. Ако ученикът разбира лесно, учителят е доволен; не разбира ли, той свива веждите си, чуди се как е възможно този ученик да не е развил досега своята дарба. Какво правят много от учениците? Те взимат цигулката си, постържат малко на нея и казват: „За друг път ще оставя, не ми върви сега“. На другия ден пак взимат цигулката, пак постържат и пак я захвърлят настрана. Не, така не се учи. Да свирите по този начин, то е все едно да научите „Цвете мило, цвете красно“ и да го свирите всеки ден. Или все едно е грешникът да повтаря всеки ден в себе си: „Аз съм грешен човек“. Или все едно е някой човек да казва: „Аз съм слаб, нищо не мога да направя“. Казвам: човек може да свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как? Като се упражнява. Човек може да бъде праведен, а не само грешен. Как? Като работи, като се движи. Докато човек има бинтовани крака, той все на дявола ще служи, все една и съща песен ще пее и все грешен ще бъде. Щом краката му са здрави, той ще бъде силен и ще изпълнява волята Божия.
Следователно, човек не трябва да се занимава с мисълта, какво е бил в миналото. Миналото на човека представлява мисли, отвън наложени. Ако облечете един човек със затворнически халат и на краката му сложите букаи, какво ще бъде неговото състояние? Той ще върви нагоре-надолу, букаите ще дрънкат, ще го смущават, но ще знае, че и халатът, и букаите му са наложени отвън. Той не е в тях. Човек е извън халата, извън букаите. Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание да се освободи от тях. Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му. Щом букаите паднат и халатът ще падне, а той ще се намери вън от затвора. По какъв начин? – С мисълта си. Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онези, които го пазят. После той ще им внуши да отключат вратата и да снемат букаите от краката му. Той сам ще хвърли халата си и ще излезе вън от затвора, на чист въздух, на свобода. След това ще внуши на пазачите да сложат букаите и халата на мястото им и да заключат вратата. Всичко това пазачите ще изпълнят в спящо състояние и като се събудят, ще кажат: „Какво е станало тук? Къде е престъпникът? Как е излязъл през затворена врата?“ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен човек. Който познава законите и цяла потеря да го преследва, той ще приспи всички и ще мине незабелязано покрай тях. Докато хората не се научат да приспиват своята потеря, все по затворите ще лежат. Затворът представлява ограничителните условия на живота. Влезе ли човек в затвора, там всички ще му заповядват. И каквото му заповядват, той ще изпълнява. Казвате: „Как да излезем от затвора, в който се намираме?“ Днес хората и да излязат от затвора, пак ще се върнат в него. Защо? – Защото те не могат още да живеят по новия начин. Те започват с новото и свършват със старото. В това отношение те приличат на птичка, която дълго време е живяла в кафез. Щом я пуснат на свобода, тя скоро след това се връща пак в кафеза си. Ето защо, всички трябва да бъдете силни, самостоятелни, ако искате да се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието. Всички трябва да имате ясна представа за себе си, за възможностите, които се крият у вас; тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще постигнете. Казано е в Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още преди да пожелае нещо, ще го получи“. При това положение краката и ръцете ви ще бъдат здрави, умовете ви – светли, сърцата ви – чисти и изправни. Имате ли всичко това, няма да живеете по правила и закони, а по свобода и съзнание. Няма по-лошо нещо за хората от това, да си поставят един-друг правила, как да живеят. Всеки сам знае как да живее. Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: правда, чистота, вяра, надежда и любов. Който има верен ум и вярно сърце, той знае как да живее. Болният, без да иска, ще изкриви пътя си. Той не може да върви право. За пример, някой е поел правия път, намерил е един учител, да го ръководи, но същевременно търси и други учители, да се учи от тях. Той може да търси и други учители, но слама ще яде. Такъв ученик ще живее само в лъжа и измама. Лъжата пък ще създаде болезнени състояния в него. Ето защо, помнете: нито себе си лъжете, нито другите. Ако вие се самоизлъгвате и ако другите лъжете, по какво ще се отличавате от хората на старото учение?
Сега, аз говоря за онези от вас, които Бог е изпитал още в миналото. Бог иска да развиете дарбите, талантите, които е вложил у вас. Който работи съзнателно върху себе си, той ще развие своите дарби. Развие ли дарбите си, това подразбира, че той знае вече да свири хубаво. Какво по-голямо богатство за човека от това, да е развил поне една от своите дарби, както трябва? Днес срещам хора даровити, талантливи, които, въпреки своето вътрешно богатство, пак отиват при Бога да просят. Досега почти не съм срещнал човек с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти, да отиде при Бога и да каже: „Господи, милиони си ми дал на разположение, но не зная какво да правя с тях. Моля Ти се, кажи ми как най-разумно да ги използвам“. Казвам: ако не сме готови да вложим богатството си за Бога, да работим за Него и в Негово име, ние нищо няма да постигнем. Ако не вложим ума, сърцето и волята си на работа за Господа, нищо не се постига. Някой казва: „Веднъж да уредя работите си, че после е лесно“. Не, докато човек не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма да се уредят. Искате ли работите ви да се уредят, първо работете за Бога. Защо? Като работите за Бога, вие внасяте капитала си в Божествената банка, където той ежегодно дава своите лихви. Ето защо, който работи за слава Божия, Бог пък ще уреди неговите работи. Казвам: като ви се говори по този начин, това не значи, че не сте работили за Господа. Всички сте правили и правите усилия в това отношение, но трябва да знаете как да работите. И болният прави усилия да стане от леглото си, но малки резултати има. Големи усилия прави, но резултатите му са слаби. Той се мъчи да стане от леглото си, но скоро отмалява и отново ляга. Той трябва да знае как да прави усилия. Някой казва: „Иска ли човек да служи на Бога, той трябва да се откаже от живота си“. – Тази е една неразбрана идея. – „Трябва да бъдем добри, да се обичаме!“ – Хубаво е това, но трябва да знаете как да направите тези усилия. За всичко, което желаете да постигнете, трябва да имате правилни методи на приложение. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че всички се стремят за първенство. Ако някой заема известно положение в обществото, той иска да бъде пръв. Ако някой е ученик, и той иска да бъде пръв, да бъде близо до учителя си. Хубаво е това желание, но пръв ученик може да бъде само този, който свири заедно с учителя си. Такъв ученик може да свири и първа цигулка. Който не свири хубаво, той сам определя мястото си. Това не значи, че учителят е пристрастен, но даровитият, добродетелният ученик без да прави усилия, той всякога заема първо място. Самите дарби и добродетели определят неговото място. Който има запалена свещ в ръцете си, който носи Любовта в себе си, той е на първо място, да свети на ближните си, да им посочва пътя. Такъв е законът и в духовния, и във физическия свят. Следователно не е важно какво учителят може да даде на ученика, но как той работи, за да развие онзи богат материал, който Бог е вложил в душата му. Ученикът трябва да работи с трите закона – съчетани, приложение и изпълнение.
И на вас казвам: разберете ли правилно тия закони, вие ще се ползвате от тях; не ги ли разберете правилно, каквито усилия да правите, нищо не можете да постигнете. Тези усилия ще ви изморят, без да имате някакви реални резултати. Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си. За пример, тия дни отидохме да нарежем малко дърва. По едно време наблюдавам как един брат реже дървата. Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи. И наистина, след малко той слага брадвата на земята и казва: „Уморих се вече!“ Взимам брадвата, показвам му как да реже дървата, без да се уморява. Има специални методи за това, които човек трябва да знае. После, виждам една група братя, пъшкат, мъчат се да дигат чуканите от дърветата, да ги свалят долу. И този начин е добър, развива физическите сили, но казах им да си послужат с лост. Те взеха един лост и работата се свърши лесно, приятно, без големи усилия. Казвам: иска ли човек да не се уморява, нека си служи с лостове. Те са необходими навсякъде в живота.
И тъй, запомнете трите думи: съчетание, приложение и изпълнение. Съчетанието представлява Божествения капитал, вложен у човека. Този капитал трябва непременно да се разработи. След съчетанието идва приложението и изпълнението. Някои слагат на първо място изпълнението. Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава. После ще прилага правилно наученото и най-после ще дойде до изпълнението. Изпълнението е на края, когато ученикът свърши курса по музиката. Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано в Писанието: „И земята ще се изпълни със знание за Господа“.
Мнозина казват: „Като четем Свещеното Писание, натъкваме се на ред контрасти, на ред аналогии, които създават у нас мисъл“. Казвам: контрастите и аналогиите са необходими за разяснение на символите, на някои философски мисли. Иначе, сами по себе си, аналогиите нищо не представляват. За пример, ако съчетаете два аналогични предмета, без да има между тях приложение и изпълнение, те остават неизползвани. Обаче в приложението и изпълнението на нещата има една тайна, която трябва да се знае. Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може да постигне. Изпълнението идва след приложението. Който прилага, той може да изпълни. За пример, ако прилагате доброто в живота си, тогава ще имате изпълнение, постижение в нещо. Представете си, че ви кажа да прегазите езерото. Можете ли да направите това? Някои могат, но други не могат, защото не са подготвени. И ако рекат да го прегазят, те ще се удавят. Същото става и в живота. Сложите ли неподготвения човек на работа, той ще се удави в нея. Иска ли човек да успява в живота и да не се дави в морето, той трябва да се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони да се подчиняват на него. Един светия пътувал от едно село за друго. По пътя той срещнал един турчин с колата си, а в колата – неговата кадъна. Отдалеч още турчинът дал знак на светията да се отбие от пътя, да не гледа в колата. Турците много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже. Тогава светията си казал: „Аз ще ти дам един добър урок, да знаеш друг път как да постъпваш“. Светията сплашил по някакъв начин коня, който хукнал да бяга и малко оставало да падне в пропастта. Турчинът започнал да се моли на светията: „Аман, помогни ми!“ Светията спрял коня и падането на колата в пропастта било избегнато. Турчинът му благодарил и продължил пътя си. С малко се изплатил той. Този турчин и кадъната му можеха да полетят в пропастта и там да останат. Турчинът разбрал урока, който светията му предал. Светията не трябваше да се отбива от пътя си, но турчинът трябваше да мине с колата си малко настрана и всякакво премеждие щеше да се избегне. Когато светия минава покрай кадъната на някой турчин, нека тя сложи на лицето си своето фередже, никой да не я гледа. Светиите не се интересуват от вашите жени. Който не иска светия да гледа жена му, нека той се отбие от пътя си, а не светията. Закон е: светия не може да се отбива от пътя си за жената на този или онзи. Преведен този закон, той означава: Божиите закони не могат да се подчинят на хората, но хората трябва доброволно да им се подчинят. Не Бога да подчиняват, но те да се подчинят на Бога! Това е правото положение. Мислите ли по този начин, във всичко ще успявате. Вършите ли волята Божия, ще имате добри резултати. Ето защо, пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи; новите методи пък ще оправдаят вашите усилия. Пожелавам ви да хвърлите бинтовете от краката си. Толкова години вече, как ходите с бинтовани крака, но от днес пожелавам на всинца да хвърлите бинтовете от краката си! Ако един човек е ходил десет години с бинтове и с патерици, време е вече да ги захвърли настрана. Казвам и на вас: хвърлете бинтовете от краката си и патериците от ръцете си и ходете свободно, без никакви препятствия!
Казвате: „Можем ли да се освободим от патериците?“ Който има воля, той може да хвърли патериците и да бъде свободен. Който живее според закона на съчетанието, той ще може да се освободи от всичко, което го спъва в развитието му. Всичко непотребно, всичко отрицателно изхвърлете навън. Имате някакъв тумор в тялото си – изхвърлете го навън! Той не ви е потребен. Имате някаква отрицателна мисъл и някакво отрицателно чувство – изхвърлете ги навън! Те са паразити, които смучат само сокове от организма ви, но от своя страна нищо не дават. Тези отрицателни мисли и чувства могат да се молят да не ги изхвърляте, но вие не трябва да ги слушате. Като ги изхвърлите вън от себе си, кажете им: „За да не умрете гладни, аз мога всяка сутрин да слагам на определено място по малко храна за вас; обаче да ви оставя в ума, в сърцето си, там да живеете и да се размножавате, не позволявам“.
Следователно всяка нечиста мисъл, всяко нечисто желание са паразити, от които човек непременно трябва да се освободи. Можете да кажете, че тази нечиста мисъл, или това нечисто желание са от царски произход. От какъв произход и да са, какъвто етикет и да имат, щом са отрицателни – вън! Ако една отрицателна мисъл може да носи човека, разбирам; обаче той да носи тази мисъл, не разбирам. Конят да носи човека, разбирам; обаче човек да носи коня, не разбирам. Бог да носи човека, разбирам, но човекът да носи Бога – това не разбирам. Ние живеем и се движим в Бога, затова Той трябва да ни носи. Някой казва: „Аз нося Божествените мисли в себе си“. Да носиш Божествените мисли в себе си, това е едно, а да носиш Бога в себе си, това е друго нещо. Никой не може да носи Бога в себе си! Никой не може да носи Учителя в себе си! Като казвам, че трябва да бъдете свободни, имам предвид, че Бог, у когото живеете, е абсолютно свободен. Щом Бог е свободен, и вие трябва да бъдете свободни. Бог е създал света за нас, да се учим, да познаваме Божието проявление и да Му служим. Щом служим на Бога, и светът, за който казвате, че не е оправен, ще се оправи.
Питам: какво придобихте от тазсутринното размишление? Като резултат на размишлението от тази сутрин се дадоха законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Обаче дълго време още трябва да се размишлява върху тези закони, върху тези идеи, за да станат ясни в съзнанието на всеки един. Някои идеи са уморителни. Например, няма по-уморителна, по-неприятна идея от тази, да ти повтаря някой постоянно, че си добър, богат, свят човек. Веднъж да чуеш това нещо, както и да е, но всякога да ти се говори същото, омръзва. Който говори така, и той може да стане свят човек. Как? Като го запалят, да гори като свещ. Тогава и той ще гори, като мене. – „Ама като тебе няма подобен.“ – Вярно е, че като мене няма друг, но и като тебе няма подобен.
Някой казва: „Аз искам Бог да ме обича“. Бог може да те обича, но и ти трябва да Го обичаш. Защо човек иска да бъде обичан от Бога? Човек иска и търси Божията Любов, за да постигне своите желания. Казвам: човек може да постигне желанията си при два случая – когато Бог го обича и когато той обича Бога. Когато Бог обича човека, той вижда какво Бог може да направи в него и за него; когато човек обича Бога, Бог вижда какво човек може да направи за Него. Обаче и в единия, и в другия случай, за да бъде обичан и за да обича, човек трябва да се прояви. И тъй, две положения трябва да се имат предвид: или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начин ще Го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: любов към ближния. И в този закон отношението ще бъде същото: или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо, отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят закон на съчетание, изпълнение и приложение. Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин. И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат. Казвате: „Кога ще дойдем до това положение?“ Вие сте вече в това положение, но още не го съзнавате. За пример, някой има да плаща полица от сто хиляди лева и се чуди откъде да вземе пари, да я изплати. Той ходи натук-натам, замислен, разтревожен, отникъде не може да намери пари. В деня на полицата от банката му съобщават, че сумата сто хиляди лева, която дължи, е изплатена. Той казва: „Как стана това нещо? Кой ми изплати полицата?“
Съвременните хора се плашат от дългове, от грехове и казват: „Какво ще стане с греховете ни? Как ще се освободим от тях?“ Казвам: греховете ви отдавна са изплатени, както е изплатена полицата от сто хиляди лева. Ще получите съобщение от Божествената банка, че всичките ви дългове, всичките ви грехове са вече изплатени. Трябва ли след това да се съмнявате, дали Бог ви обича, или не? Здравето, което имате, показва, че Бог ви обича. Богатството, което имате, изразено във вашия ум, сърце и воля, показва, че Бог ви обича. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината? Цял месец вече, как сте тук, и ние се ползваме от най-добрите условия. Ако Бог не ви обичаше, Той щеше да изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град и ние не бихме могли да останем тук даже един ден. Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко клекове станаха жертва за нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях. Така само може да се оправдае горенето им. Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време. Същото може да се каже и за самия човек. Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място. Сега, желая на всички да бъдете радостни и весели, с широки сърца, да съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и да ги използвате разумно. Обаче ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли и да работим за Неговата слава. Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават. Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте. Пожелайте дълбоко в себе си да се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома си, да превържете раните им. Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов. Навсякъде в живота си човек трябва да проповядва Божественото учение и да изпълнява Божията воля. Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва да имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му. Който слуша Бога и върши волята Му и вие можете да го слушате. Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трябва да го слушате. Който служи на Бога, и ние ще му служим; който обича Бога, и ние ще го обичаме. В това се състои изпълнението на Божественото учение. И тъй, съчетанието представлява Любовта, приложението – Мъдростта, изпълнението – Истината. Ако човек няма Любов в себе си, той нищо не може да съчетае; ако човек не е мъдър, той нищо не може да приложи; ако човек няма Истината в себе си, той нищо не може да изпълни. Следователно искате ли да съчетавате нещата, извикайте Любовта; искате ли да приложите нещата, извикайте Мъдростта; искате ли да изпълните нещата, извикайте Истината. Учителят не може постоянно да показва на ученика как трябва да държи лъка и как да настройва струните на цигулката си. Това нещо ученикът сам трябва да прави. Той трябва постоянно да се упражнява, докато започне да прилага законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Някой казва: „Какво нещо е съчетанието, приложението и изпълнението в живота?“ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение. При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси. Сега, ще представя няколко контраста за обяснение на идеята. Представете си, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти. Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар!“ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н. Представете си после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб. Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка!“ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н. Следователно: който удря, той има желание да удари още един път, дано този човек се вразуми. Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля да му подавам хапки хляб“. Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят да престане. Който бие, казва: „Ще ударя още един път, да се вразуми този човек“. Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб!“ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“. Сега, ще ви представя друго положение. Срещате един човек и започвате да го налагате. Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато. Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли да спре биенето? Напротив, той ще мълчи, нищо няма да казва. И 50 удара да наложат на гърба му, той ще мълчи. Ето защо, казвам: всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл. Затова Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще“. Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат, като Павел: „Добре ми стана, че се наскърбих“. Сега, аз говорих, а ви се уморихте да пишете. Ако сте разбрали това, което ви говорих, ще можете да кажете на хляба да дойде при нас. Тук ли искате да закусим, или долу, около палатките? (– „Тук.“) Тогава, сами ли ще слезете да си донесете закуската, или ще ударите с магическата пръчица, храната да дойде сама? Хайде, хвърлете вече патериците си, развържете бинтовете си и свободни от тези препятствия слезте долу да донесете закуската си!
Беседа, държана от Учителя на 3 август 1931 г., 5 ч. сутрин.