Младежки окултен клас - ДЕСЕТА ГОДИНА (1930-1931)
Съединителните нишки на живота
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
Тема за следния път: „Условия на добрия живот“.
Упражнение: Ръцете напред, с длани обърнати нагоре; после, ръцете на гърдите, на кръста и надолу. Направете това упражнение няколко пъти. Има положения в живота, които забавляват човека. При известни случаи забавленията са необходими. Запример, за децата забавленията са на място, но възрастните нямат нужда от забавления. Сериозната мисъл изисква понякога забавление, но то иде повече като смяна на работата. Ученият, който е работил усилено с мисълта си, взима мотиката в ръка и копае. Той има нужда да сменя работата си. Тази смяна той нарича почивка или забавление. В този смисъл забавлението е необходимо за всички светове. Запример, като работи умствено, човек се забавлява с прочитането на някоя лека книжка; като работи сърдечно, той се забавлява с някоя игрива, весела песен; като работи физически, той се забавлява с една сладка, приятна закуска. Виждате някой работник на нивата как изважда сухия хляб от торбата си, надробява го, туря отгоре малко сирене и прясно масло, залива го с вода и доволен от работата си, сяда пред сладката попара. – Какво прави този работник? – Забавлява се. – Защо наричаме попарата забавление? – Защото човек яде попара само когато има сух хляб.
Следователно, когато се натъквате на някоя суха мисъл или на някое сухо чувство, за да ги използвате разумно, трябва да ги накиснете в гореща вода, да направите от тях попара. На физическия свят лесно се прави попара, но в умствения и в сърдечния – мъчно. Суха мисъл, запример, е мисълта за квадратурата на кръга. Учените се занимават с този въпрос, но и до днес не са го разрешили. Когато се натъкват на мъчно разрешими въпроси, хората стават мъжествени. Когато се натъкват на абсолютно неразрешими въпроси, те се отчайват и губят смисъла на живота. Те казват: „Никой не може да разбере смисъла на живота“. Наистина, смисълът на целокупния живот мъчно може да се разреши, но частично той е разрешен. В далечното бъдеще човек ще проникне в смисъла на целокупния живот. Днес въпросът за квадратурата на кръга е неразрешим, но в бъдеще може да се разреши. Днес е намерено лицето на кръга. То е равно на ПR2, дето П е несъизмеримо число, а R представя радиуса на кръга.
В математиката се говори за несъизмерими числа. В геометрията пък се говори за несъизмерими отсечки, несъизмерими плоскости и т.н. В широк смисъл думата „несъизмерим“ подразбира незавършен процес. Запример, недозрелият плод представя незавършен процес. Още колко има да зрее, не знаете. Колко голям ще стане, пак не знаете. Диаметърът на окръжността се съдържа в дължината ѝ 3,14 пъти – несъизмеримо число пъти. Оттук следва, че кръгът е незавършен процес. Мислете върху несъизмеримите числа и незавършените процеси, да намерите разликата и сходството между тях.
Да се върнем към понятията „забавление“ и „работа“, да видим каква разлика съществува между тях. Съществената разлика се заключава в това, че забавлението свършва с разходи, а работата – с приходи. Само богатият може да се забавлява, защото има какво да изразходва. Понеже децата се забавляват най-много, те са най-богатите същества на земята. Първите 2–3 години след раждането си децата са като царе и князе, навсякъде се чува тяхната воля. Те заповядват, те управляват. След това те загубват магнетичната си сила, стават обикновени хора и се залавят за някаква работа. Докато свикне на тази промяна в положението си, детето страда дълго време. Има случаи, когато и възрастни хора не могат да привикнат на новото си положение. Чувате някой да казва: „Чудно нещо! Не зная какво става с мене, но изгубих царското си положение“. – Много естествено! Някога ти си бил цар, но си тръгнал на дълъг път сам, без слуги и придворни. През това време ти си изял приготвената храна, скъсал си дрехите си и сега трябва да мислиш как да си доставиш храна, как да се облечеш. За всичко трябва сам да мислиш. Вие сте тръгнали на екскурзия в планината, да стигнете върха и да се върнете назад. От вас зависи как ще вървите и кога ще се върнете. Върхът е далеч, много време трябва да вървите, докато го стигнете. За да стигне благополучно до върха и да се върне на време, човек трябва да бъде разумен, да вземе в съображение всички условия: с колко време разполага, какви средства му са дадени – материални и духовни, какво ще бъде времето, какви са силите му и т.н. Като има предвид всички необходими условия, той може да тръгне на път, като знае предварително докъде ще стигне. Това, което сега ви казвам, се отнася до всички хора, учени и прости. И учените се изненадват от условията, както и простите. Срещате един математик, тръгнал на екскурзия при ясен, слънчев ден. Той носи със себе си една малка торбичка с хляб и сирене – за нищо друго не мисли. Внезапно небето се заоблачава и пада силен дъжд. Той се връща у дома си измокрен до кости. – Защо? – Не съобразил да си вземе мушама за дъжд. Каква полза от неговото знание? Той е свършил университет, изучавал математика и физика, знае как се образува дъждът, има познания по метеорология, но не може да приложи знанието си. Ако беше взел във внимание всички атмосферни условия, щеше да вземе мушамата си и да се върне у дома си сух. В това отношение, без тези знания, патицата от опит се е нагодила на условията, при които живее, и не се изненадва. Макар че живее във вода, тя никога не е мокра. Патицата изпуща специална мас от кожата си, с която маже перата си и не позволява на водата да се докосва до кожата ѝ. Тя прилича на водолаз, който влиза във водата и плува над нея, без да се измокри. Следователно учете се и вие от патицата. И при най-неблагоприятните условия да попаднете, не ги допущайте до сърцето си.
И тъй, забавлението е преходна стъпка към сериозен живот, към положителна мисъл. Човек сам ли се приготвя за сериозна работа, или други го готвят? Ако кажете, че други го готвят, ще излезе, че той е кукла, с която всеки може да си играе. Ако кажете, че човек сам се приготвя за сериозна работа, ще излезе, че той е единственият фактор в живота. Нито първото твърдение е вярно, нито второто. Човек е свързан със същества от по-висока и по-ниска степен на развитие от него, които представят условия за неговото повдигане. Дали човек е единствен фактор в живота, или има и други фактори, това е научен въпрос, който трябва да се докаже чрез опита и чрез правата мисъл. За да се изучи и докаже този въпрос, преди всичко той трябва да ви интересува. Запример, ако искате да изучавате слънцето, вие трябва да се интересувате от него. Ако се интересувате от някой банкер, вие ще го изучавате. – Защо? – За да разберете, може ли да вземете пари от него, или не може. Същевременно и банкерът ви изучава. В първо време той отказва да ви отпусне кредит, докато разбере какво е положението ви и дали можете да плащате. Следователно, дойдете ли до изучаване на някой предмет, между вас и него трябва да съществува известна връзка, т.е. някакъв интерес. С това се обяснява защо някой човек изучава ботаника, друг – зоология, трети – физика, химия и т.н. С интереса или връзката към предмета се обяснява защо някои изучават окултните науки. Да изучаваш окултните науки, това не значи да ядеш попара. И бабите, и дядовците ядат попара. Обаче окултната наука изисква зъби, здрав стомах, здрава храносмилателна система, за да може човек да смила тази храна. Окултната наука е една от най-изисканите храни. Който се опитва да яде тази храна, трябва да има права мисъл, прави и благородни чувства и здрав организъм. Правата мисъл изключва всякакъв страх Окултизмът бил изучаван още от древни времена, но в окултните школи допущали само възрастни и стари хора – млади не се допущали. – Защо? – Защото не могат да дъвчат сами храната си. Изобщо, младият човек не може да бъде окултист, понеже не може да мисли право, т.е. не са изникнали всичките му зъби. Докато не може да съпоставя нещата правилно, човек не може да бъде окултен ученик. За да бъде окултен ученик, той трябва да сортира мислите и чувствата си, да отделя правите от кривите, за да не изпада в заблуждения и разочарования. Той трябва да работи с чист капитал, на който всякога да разчита. Не е ли отделил потребното от непотребното, човек не може да бъде щастлив. – Кой човек може да бъде щастлив? – Който е роден от здрави, добри и разумни родители; който живее в добра среда и който приема чиста и здравословна храна. Значи, за да има добри резултати, земеделецът се нуждае от няколко условия: богата почва, разположена на добро място, добре напоявана, запазена от силни ветрове и течения. Който иска да стане добър градинар, ще отиде в умерения пояс. Който иска да отглежда различни растения, ще избере най-доброто място в тропическата зона.
Едно трябва да знаете: доброто се ражда при силните контрасти, при голямото зло. Колкото по-голямо е злото, толкова по-благоприятни са условията за проява на доброто; колкото по-малко е злото, толкова по-слабо се проявява доброто. Под думата „зло“ разбираме неблагоприятните условия за развиване на човешките мисли и чувства, както и за проява на добрия живот. Доброто пък носи благоприятни условия за проява на възвишения живот. Окултистът се стреми именно към възвишения живот, който примирява злото с доброто. Доброто и злото са космически сили, които се преплитат и взаимно допълват. За обикновения човек те са относителни понятия. Запример, той счита богатството за добро, а сиромашията – за зло. Обаче има случаи, когато богатството произвежда лоши резултати, а сиромашията – добри. Какво ще кажете за такова богатство и за такава сиромашия? Адам и Ева бяха най-богатите хора в света. Те живяха в рая, но направиха една погрешка, за която ги изпъдиха вън, в света. Те отидоха в широкия свят, който в сравнение с рая е голям затвор. И до днес още хората се намират в този затвор – излежават наказанието си. Малко време им остава да лежат в този затвор. Наближава времето, когато ще бъдат пуснати на свобода. Щом платят последните полици на своите прародители, те ще получат свободата, за която копнеят техните души.
Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете какви сили се крият във вас, за да можете да се ползвате разумно от тях. Представете си, че дължите известна сума на някой човек и той излиза срещу вас, маха с юмруци и ви се заканва. Той иска да си изплатите дълга. Какво ще стане, ако и вие му отговорите със същото? Ще се сбиете. За да не стане това, вие вдигате ръката си нагоре, с дланта към него, и тихо му казвате: „Братко, не се безпокой. Ще платя дълга си с лихвите заедно“. Щом му отговорите така, той сваля юмруците си надолу и се успокоява. Значи човек трябва да знае кои части от своята машина, както и от машината на своя ближен, да маже с масло, за да не скърцат. Същото става и при храненето. Като си хапне мазна госбичка, човек намазва стомаха си, а стомахът – главата. Тъй щото, ако стомахът работи добре, главата мисли право. Между стомаха и главата има известна връзка. И тъй, искате ли да се развивате правилно, започнете първо с видимия, проявения свят и постепенно вървете към невидимия. Видимият свят представя реалните числа, с които трябва да работите. Ползвайте се първо от силите, които са вложени във вашия организъм, и после търсете помощ отвън. Ако ви боли стомах или корем, турете дясната си ръка на слънчевия възел. Като я подържите известно време, болката ще мине. Ако не можете да разрешите някой мъчен въпрос, турете дясната си ръка на пъпа, като граница между животинския и разумния свят в човека. Ако болката на стомаха още продължава, турете дясната си ръка на стомаха, а лявата – на кръста. Стомахът се управлява от разумни същества, които знаят физика, химия, хигиена, затова, именно, не можете да го излъжете. Той не приема храна, която може да го изложи пред по-високите учреждения. Затова, като ядете лоша и недоброкачествена храна, той я изхвърля навън. Храносмилателната система е велико предприятие, към което трябва да се отнасяте с уважение. Пренебрегнете ли го, ще понесете лошите последствия на поведението си.
Някои смесват стомаха с търбуха и казват: „Човек не трябва да яде много, да тъпче търбуха си“. Търбухът е едно нещо, а стомахът – друго. Не само, че трябва да яде човек, но да знае как да яде. Хората едва сега са започнали да мислят как да ядат. Правилно хранене е това, в което взимат участие и мисълта, и чувствата. При това, човек трябва да дъвче храната си добре, част от нея да се всмуква и от езика. Не дъвче ли храната си добре, човек се излага на големи опасности. И тъй, искате ли да разрешите доброто и злото като относителни и абсолютни сили, трябва да изучавате окултните науки. Това, което считаме добро за възрастния, не е добро за новороденото дете. Запример, твърдата храна за новороденото дете е зло, а за възрастния – добро. Млякото е добро за малкото дете, а зло за възрастния. Ако възрастният се храни дълго време с мляко, ще осакати храносмилателната си система. Добро и зло са относителни понятия. Който дъвче храната си, той мисли право. Същевременно, ако я дъвче добре, той се учи на търпение. Вижте как волът преживва храната си. Той е спокоен, търпелив. Като приеме храната си, повторно я връща в устата си и започва да преживва. В този процес има нещо ритмично. Който иска да развива търпение, нека отиде на полето, между крави и волове, да наблюдава как преживват храната си. Достатъчно е да остане половин час между тях, за да се върне у дома си успокоен и разположен. В този процес има нещо хармонично.
Като ученици, вие трябва да правите преводи, да се ползвате от всички явления. Когато сте нервни, неразположени, това показва, че сте натрупали излишна енергия в нервната си система. За да се справите с тази енергия, трябва да потърсите начин да я асимилирате. Не можете ли да направите това, тя ще създаде силно нервно напрежение, което ще ви причини големи пакости. Това напрежение показва, че трябва да минете от едно състояние в друго, да се справите с неблагоприятните условия на живота. Вижте как волът се справя с неблагоприятните условия на живота си. Като се натъкне на такива условия, той започва да преживва храната си. След известно време той се разтърсва, раздвижва се и казва: „Щом мога да преживвам, условията на живота ми ще се подобрят“. И човек трябва да отдели потребното от непотребното, да има готов материал за работа.
Следователно, щом се натъкнете на явление, което изглежда откъснато от другите явления, потърсете между него и останалите поне една съединителна нишка, чрез която да ги съпоставяте. Всяко явление трябва да се постави на мястото си, да няма никакво разхвърляне. Запример, ако заболеете от простуда, от хрема, потърсете причината на заболяването. Ще видите, че причината се крие в надмощието на отрицателните енергии в организма. И тогава не остава нищо друго, освен да ги превърнете в положителни. Значи всяка болест се дължи на излишък от отрицателни енергии. Ако не можете да ги превърнете в положителни, намерете отдушник, отдето да изтече излишъкът. Отрицателната енергия в организма е неканен гост, от който трябва да се освободите.
Окултната наука предвижда различни методи за лекуване, за превръщане на отрицателните енергии в положителни. Изучавайте тези методи и правете опити с тях, да знаете кои отговарят на вашия организъм. Ако не попаднете на съответен метод за вас, вие можете да влошите състоянието си. – Тази е причината, поради която някои лекари не се оставят да ги лекуват колегите им. Чувал съм лекар да казва: „Страхувам се да извикам лекар, да не ми даде лекарство, което не подхожда на организма и на състоянието, в което се намирам. Ето, аз сам зная какви лекарства трябва да взимам, но не мога да предвидя как ще се отразят на моя организъм“. Значи всяко лекарство, макар и да е определено за специална болест, може да действа на организма по друг начин. Най-добрият метод за лекуване е всеки момент човек да се справя със своите мъчнотии и противоречия. Една мъчнотия може да причини известна болест, противоречието – също. Махнете тогава мъчнотиите и противоречията от ума си, за да се освободите и от болестите, от които страдате.
Запишете си следното правило: Ако искате да разберете своя умствен, чувствен и волев живот, правете връзки между отделните мисли, чувства и постъпки. Връзките представят съединителни нишки в живота. Без тях животът не може да се осмисли. Има някои връзки, които не са нужни, обаче ние говорим за тия връзки, които възстановяват целостта на нещата. Каква наука е тази, между фактите на която няма никаква връзка? Свързвайте научните факти в едно цяло, за да дойдете до обширната окултна наука, с помощта на която можете да разрешавате всички мъчнотии и противоречия.
Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на процесите, които се извършват в живота и в природата. Правилното разбиране подразбира правилна връзка между явленията. Ето, вие се намирате в началото на новата година и в края на старата. Очаквате да си отиде старата, да дойде новата, а всъщност нито старата си отива, нито новата иде. Отиването и дохождането са процеси, които стават в съзнанието на човека. В действителност животът тече непреривно, без никакво прекъсване. В този смисъл животът е непреривно движение. От това гледище, именно, вие трябва да изучавате явленията, да намерите съединителните нишки между физическия, духовния и умствения свят. Като разсъждавате за доброто и злото от гледището на целокупния живот, вие дохождате до въпросите за живота и смъртта. – Какво е смъртта? – Излизане на пеперудата от пашкула. Като пеперуда, човек отива в другия свят, дето каца от цвят на цвят, да събира мед. Все едно, че той се намира в гостилница. Като получи един хубав обяд, добрият човек плаща за него и остава за дълго време в този свят. Ако не е добър, човек не може да плати обяда си. Тогава гостилничарят го изпъжда вън от гостилницата. Следователно, който не е разбрал живота на земята и не го използвал, той се намира вън от гостилницата. За да не се намерите вън от физическия и духовния свят, не трябва да се пресилвате. При това, човек трябва да бъде свободен, без да се индивидуализира. Свободата се определя от любовта. Само любещият може да бъде свободен. По свободата, която човек ви дава, можете да познаете неговата любов. Който истински ви обича, той ви оставя свободен. Когото вие обичате, също го оставяте свободен.
Следователно дръжте в ума си мисълта, че свободата е мярка за любовта. И като обичаш, и като те обичат, вие трябва да бъдете свободни. Дайте път на Божественото в себе си и във всеки човек търсете Божественото. Не се спирайте върху човешките прояви, но отправете всичкото си внимание към Божествения живот, към проявите на Божественото. Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Тя е Божественото начало в човека. Човек става извор, когато пусне Божественото в себе си да тече. Кой не обича извора? Всеки обича извора, не заради мястото и големината му, но за водата, която извира от него. Всеки обича свещта заради светлината ѝ. Всеки обича живота заради любовта, която го ражда.
Като ученици, стремете се да обичате, без да ограничавате; да обичате, без да очаквате някакво възнаграждение или отговор на любовта си. Като обичате безкористно, любовта ви сама по себе си ще събуди любовта на окръжаващите. Когато окръжаващите ви обичат, вие се готови да дадете всичко, каквото имате. Душата ви се отваря за тях и вие сте готови да услужвате на всички. Когато окръжаващите не ви обичат, вие се чувствате сам, изоставен и естествено пожелавате да напуснете земята. За да не заминавате преждевременно, вие трябва да работите, да отворите сърцата и умовете си за хората, да направите връзка с тях. Зад вас стои миналото ви, с което трябва да се справите. Пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да се приготвите. Обаче вие сте в настоящето, което трябва разумно да използвате. Като живеете в настоящето, гледайте да печелите нови приятели, а старите да не губите. Няма по-голяма печалба от тази, да спечели човек един приятел. И няма по-голяма загуба за човека от тази, да изгуби един добър приятел.
Мнозина плачат за изгубените условия, а при това правят същата погрешка, т.е. всеки момент губят добрите условия. Какъв смисъл има в това? Има смисъл да плачат, но да не повтарят същата погрешка. Добре е понякога човек да плаче. Това показва, че той има условия да изправи погрешките си. След плача в човека настава вътрешен мир и спокойствие.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
Лекция от Учителя, държана на 2 януари 1931 г., София, Изгрев.