от ПорталУики
Версия от 12:06, 28 април 2011 на Valiamaria (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Младежки окултен клас - ДЕСЕТА ГОДИНА (1930-1931)

КНИГА: Път към живота

Правилни отношения

Размишление

Тема за следния път: „Органическата сила на човека“.

Често се говори за отношения между живи същества. Запример, какво е отношението на един човек към друг, на едно млекопитаещо към друго, на една птица към друга, или на една риба към друга? Отношението на тия същества може да се изрази с числата 1:1. Какво означава думата „отношение“? Какви биват отношенията? Има съзнателни и несъзнателни отношения. Съзнателни отношения съществуват само между същества с пробудени съзнания. Могат ли отношенията да се усилват или отслабват?

Какво означава отношението 1:1? – Отношение към самия себе си. Ако това отношение е правилно, човек расте и се развива правилно. Той има добро разположение на духа, защото храносмилането в него става правилно. Когато стомахът работи добре, човек има условия да забогатява. Ако стомахът не работи добре, човек постепенно отслабва, изсъхва и осиромашава. Стомахът на такъв човек се намира между две криви линии. Благодарение на това, животът му се осложнява. Кривата линия подразбира усложнен живот, а правата – прост живот. Правата линия определя най-късото разстояние между две точки. Двете точки представят отношението 1:1, т.е. отношение на човека към самия себе. Значи правата линия е отношение на човека към себе си.

Какво означава отношението 1:2? – Излизане на човека вън от себе си. Значи единицата е намерила едно същество – двойката, към което има отношение. В отношението 2:3 двойката пък излиза вън от себе си. Всички числа могат да се намират в отношения помежду си, но всички отношения не дават еднакви резултати. Запример, отношението 1:1 дава един резултат, 2:2 – друг, 3:3 – трети и т.н. Даже единицата, като влиза в различни действия сама със себе си, дава различни резултати: 1.1=1, 1:1=1; 1+1=2; 1-1=0. Докато има някаква единица в себе си, един лев, един хляб или друго нещо, човек е доволен, уповава на нещо. Щом изгуби единицата и остане нулата в него, той започва да се безпокои. Наистина, не е все едно за пътника, дали има хляб в торбата си, или няма.

Като ученици, вие сте изучавали и изучавате математика. Там лесно се работи с числата, но като дойде до приложението им в живота, както и във вашия психически живот, вие се натъквате на големи мъчнотии. И ако нямате ясна представа за числата като сили, които действат във вашия умствен, сърдечен и волев живот, можете да се натъкнете на големи противоречия. Невежеството на нещата води към катастрофи. Запример, какво ще стане с невежия и с окръжаващите, ако дадете в ръцете му едно шише, пълно с взривна течност? Ученият ще носи шишето внимателно, ще го пази и от най-малкото сътресение. Невежият, като не знае свойствата на това вещество, ще го движи на една и на друга страна и ще причини голяма катастрофа, както за себе си, така и за околните. Един килограм е тази течност, но тя съдържа грамадна динамическа сила. Единицата, като енергия, представя творчески принцип. С тази енергия човек твори. Лесно се пише единица на хартия, но ако в умствения свят напишете единица не на време, вие ще причините голямо сътресение в своя ум. Следователно, дойдете ли до единицата като творческа сила в умствения свят, ще бъдете много внимателни. – Какво трябва да прави човек, за да не причинява катастрофи в никой свят? – Той трябва да пази законите, които управляват материята. Спазва ли тия закони, той пази равновесие между частиците на материята. Може ли бомбата да избухне, ако равновесието между частиците ѝ е запазено? Обаче най-малкото нарушаване на равновесието между частиците на веществото, с което е пълна бомбата, причинява експлозия и катастрофи.

Ние засягаме въпроса за бомбите във връзка с експлозиите, които човек несъзнателно произвежда в своя умствен и сърдечен свят. Що се отнася до физическите бомби, ние не се интересуваме от тях. Те имат приложение главно във войната. Веднъж направени, те трябва да се употребят. Ако не се употребят във времето, когато се правят, след години, сами по себе си, те ще експлодират. Такова е естеството на взривните вещества. Като знаете тяхното естество, не си служете с бомби нито във физическия свят, нито в умствения или сърдечния, защото ако не днес, след години те ще произведат своето нежелано действие. Ще се чудите тогава отде произлезе известна експлозия. Понякога и парите експлодират. Ако човек държи парите си 10–15 години в каса и постоянно мисли за тях, един ден те ще експлодират. – Как? – Ще привлекат към себе си някой престъпен човек, който ще разбие касата, ще убие господаря на парите и ще избяга. За да не експлодират по този начин, парите трябва да влязат в обръщение. Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства. Ако човек задържа дълго време известни мисли и чувства в себе си без приложение, в края на краищата те ще експлодират и ще произведат неочаквани резултати.

Трябва да знаете, че между силите в природата съществува известно съотношение. Това не е от днес. То е съществувало откак вселената съществува. Ония сили, които си хармонират, се събират на едно място; ония, които не си хармонират, се разделят и между тях се явяват противоречия, раздори и войни. Това се забелязва не само между хората, но и в самата природа. Това се вижда и между животните и растенията. Войната не спира тук. Тя продължава и по-нагоре, между ангелите. Тази е причината, поради която и ангелите са разделени на лагери. Те имат различни възгледи за създаването на вселената. Не само ангелите, но и боговете се разделиха на лагери. Като четете гръцката митология, виждате какво деление съществува между боговете. Ще кажете, че това са митове. Митове са, но в тях се крие велика истина.

Като говоря за противоречията, които съществуват в самата природа, имам желание да ви ориентирам. Вие живеете в природата, следователно имате отношение към силите, които действат в нея. Това, което става в природата, става и във вас. Тази е причината, поради която някои ваши добри мисли и желания не могат да се реализират. Вие правите усилия да ги реализирате, но нещо вън от вас ви противодейства. Има начин, по който можете да ги реализирате, но трябва да се домогнете до него. За това се изисква работа и учене. Като учите, ще дойдете до разбиране характера на своите мисли и желания. Щом ги познавате, вие сами ще решавате кои от тях трябва да реализирате и кои не трябва. Това зависи и от развитието на вашето съзнание. Когато съзнанието на човека е високо, той реализира само ония мисли и желания, които имат отношение към съзнателния живот. Те увеличават светлината, както на неговото съзнание, така и на съзнанието на неговите ближни. Тия мисли и желания наричаме добри, светли. Всяка мисъл и всяко желание, които отнемат светлината на човешкото съзнание, наричаме лоши, тъмни. Те не трябва да се реализират. Ученикът трябва да знае това, защото между светлината и силата има известно съотношение. Когато се увеличава светлината на човека, заедно с това се увеличава и силата му; когато се намалява светлината, намалява се и силата му. Същото отношение намираме и между светлината и топлината. Когато светлината се увеличава, и топлината се увеличава. И обратно: Когато топлината се увеличава, и светлината се увеличава. Това са правилните отношения между светлината, топлината и силата. Ако има изключения, те се отнасят до неправилностите. Изключенията се дължат на гъстотата на материята.

Като ученици, вие трябва да изучавате законите на хармонията, която се обуславя от правилните отношения между частите на материята. Ако частиците на материята, от които е съставен човешкият организъм, се намират в правилни отношения помежду си, всички негови органи ще бъдат в хармония. Щом те са в хармония, и мислите, чувствата и постъпките на човека ще бъдат хармонични. Всяка клетка, всеки орган от човешкото тяло представят числа, които съдържат известен род енергии. Тези енергии трябва да си хармонират. Щом се наруши хармонията между тях, организмът заболява.

Човек трябва да знае как да борави с числата. Не можете на всяко време да пишете едно или друго число. Запример, не е позволено на човека да пише безразборно единица. Като число, което съдържа творческа енергия, то трябва да се пише на време. Какво е положението на ония учители, които безразборно пишат на учениците си единици? Учениците им не ги обичат. Ако години наред те пишат единици, в края на краищата учениците им ще ги бият. Учениците обичат ония учители, които пишат шесторки. Много естествено! Шесторката означава посято семе, което е израсло нагоре. Единицата представя сухо дърво, което нищо не ражда. Само гениалните хора могат да работят с единицата. Единицата е опашка на шесторката. Учениците не се нуждаят само от опашката, те искат цялата шесторка. Единицата представя още шията на човека, а нулата – неговата глава. Учениците нямат нужда от шията на човека, те искат и главата му. Нулата с единицата заедно образуват числото 9. Днес най-висока бележка в училищата е шесторката. Би могла да бъде и девятката, но засега шесторката е приета като най-висока бележка на земята.

Законът за единицата и шесторката има отношение не само към учители и ученици, но и в живота на всички хора. Запример, ако милионерът години наред дава на просяците по едно петаче, непременно ще бъде бит. Ако дава щедро, просяците ще го обичат. Който дава щедро, просяците ще го обичат. Който дава изобилно, получава изобилно; който дава оскъдно, получава оскъдно. Някои учители пишат на учениците си единици, за да ги стреснат. Добър е този метод, но всякога не дава добри резултати. Има много начини, чрез които учителят може да застави учениците си да работят. Единицата представя магическа тояжка. Тя дава сила на ученика, прави го активен. Обаче в ръцете на глупавия ученик магическата тояжка допринася зло, вместо добро. Той става активен, но понеже е прост и неспособен, не може да използва тази сила за добро. Друг е въпросът, ако магическата тояжка, т.е. единицата, попадне в ръцете на способния и умен ученик. Не поверявайте единицата на глупави и неспособни ученици. Давайте единицата в ръцете на способни и свети хора. Те знаят как да постъпват с нея. Следователно, ако на способните ученици поставяте единици, а на неспособните – шесторки, ще имате по-добър резултат, отколкото ако постъпвате обратно. Кога трябва да постъпвате така? Когато искате да направите способния ученик активен и да поощрите неспособния, но трудолюбив ученик. Способният ученик ще се стресне от единицата и ще превърне леността си в дейност. От шесторката неспособният ученик ще се поощри и ще удвои трудолюбието си, с което ще постигне добри резултати. Задачата на всеки човек е да разбира своите мисли и чувства, да знае какво отношение съществува между тях, за да може разумно да се ползва от енергията, която те съдържат. Една лоша и една добра мисъл могат да уравновесят енергиите си. Следователно, ако една лоша мисъл влезе в ума ви, не се борете с нея, да я изхвърлите навън, но веднага поставете срещу нея една добра мисъл. Ако употребите насилие или зло срещу нея, тя ще удвои енергиите си и ще причини по-големи пакости. На лошото и на злото отговаряйте с добро. Това подразбира стихът, който Христос е казал: „Не противи се на злото“. Каквито промени да стават с вас, търсете съответен метод, чрез който да си въздействате. Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, и вместо да си помогне по някакъв начин, той си казва, че е остарял, и нищо не прави за усилване на паметта си. Той мисли, че няма начини за усилване на паметта. Отслабването на паметта показва, че канализацията, по която тече тази енергия, е пукната някъде, вследствие на което част от нея изтича навън. За да се възстанови силата на паметта, канализацията трябва да се поправи. Понякога и разсъдъкът на човека отслабва. Причината е същата – пропукване на канализацията, по която тече енергията на разсъдъка. Сегашните хора се оплакват от нервно разстройство. Цярът е същият. Направете преглед на канализацията на нервната система и сменете пукнатите тръби със здрави. Това не значи да ги залепите, както някои лепят счупените стомни с восък. Не, восъкът лесно се топи. Нови тръби, нови канализации са нужни на хората. Какво ще стане с боба, ако го турите да се вари в пукнато гърне, на което дупката е залепена с восък? Щом засилите огъня, восъкът ще се стопи, водата ще изтече и огънят ще изгасне. Какво ще излезе от една идея, на която тръбите са били някога пукнати и впоследствие запушени с восък? Като ученици, вие трябва да работите върху самовъзпитанието си. Да се възпитава човек, това значи да хармонира своите мисли, чувства и постъпки. Като се хармонира вътрешно, той трябва да се хармонира с окръжаващите. Да са постигне това, той не трябва да се спира върху злото. Като космическа сила, злото е неизбежно. Не се борете със злото. Щом се намерите пред него, поздравете го и си заминете. Не се ли отнасяте добре с него, то ще ви търколи на земята. – Защо? – Защото и злото работи върху човека, както доброто. Благодарение на злото, човек се предпазва от големите нещастия. Щом се натъкнете на злото, приложете метода, който е посочен в Писанието. Казано е: „Побеждавайте злото с доброто, омразата – с любовта, лъжата – с истината“. Когато злото влезе в съприкосновение с доброто, то приема от него това, което му липсва, и казва: „Намери се едно същество, което ме обича и разбира“. Омразата приема нещо от любовта, лъжата – от истината. Само по този начин злото, омразата и лъжата могат да се задоволят.

Едно малко дяволче отишло при един голям дявол с намерение да го излъже. Големият дявол разбрал мисълта на дяволчето и му казал: „Слушай, не искам да ме лъжеш. Лъжата е моя стока, на мене няма да я продаваш. Иди в света, там да продаваш стоката ми. Щом дойдеш при мене, ще ми говориш истината“. – Какво показва това? – Че хората на крайното отрицание в живота търсят винаги положителното. Наистина, хора, които лъжат, търсят такива, които говорят истината.

Съвременните хора търсят начини, чрез които да регулират силите на своя организъм. Много методи са дадени за това, но най-правилни са методите на природата. Свържете се с нея и работете според нейните методи и закони. Ако сте неразположени, потърсете метод в природата, как да смените неразположението си в разположение. Спомнете си, че в този момент хиляди същества са неразположени – някои повече, някои по-малко. Който е най-много неразположен, той минава за глава на неразположението. Свържете се с него и започнете да се разговаряте. След известно време неразположението ви ще изчезне. Когато сте разположени, свържете се с главата на разположението. Така разположението ви ще се удвои. Това показва, че човек е свързан с хора от различни общества, с различни съзнания, вследствие на което се намира под тяхно влияние. Едни го теглят нагоре, други – надолу, трети – надясно, четвърти – наляво.

Какво означават думите „горе“, „долу“, „дясно“, „ляво“? Думата „горе“ подразбира рядка среда, „долу“ – гъста среда, „дясно“ и „ляво“ – интензивни среди, в които действат различни сили. Дясната страна подразбира по-широко поле на дейност от лявата, понеже там повече се работи. В миналото човек е работил повече с лявата ръка, а днес работи повече с дясната. По отношение на мозъка е обратно: днес лявото полушарие на мозъка работи повече от дясното. В бъдеще дясното полушарие ще работи, а лявото ще почива. Днес човек тръгва първо с десния крак, а после с левия. Направете опит за една седмица, да тръгвате първо с десния си крак. Втората седмица тръгвайте с левия крак напред. В това време следете кога ще имате по-добро разположение на духа – когато тръгвате с десния или с левия крак напред. Следете какво ще ви се случи първата и втората седмица. Така ще видите, че не е безразлично с кой крак тръгва човек – с десния, или с левия.

Какво се изисква от съвременния човек? – Правилни отношения към себе си и към окръжаващите. Това значи да има той свобода на мисълта, да не се ограничава сам, както се ограничава ученикът, който получава единица. Трябва ли човек да мисли, че е неспособен, че нищо няма да излезе от него? – Тази мисъл ограничава човека. Той сам си пише единица и си внушава, че е неспособен. Човек сам трябва да се насърчава. Още със ставането си от сън, кажете си: „Аз съм добър и способен човек. Не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя. Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мене ще излезе човек с дарби и способности“. Ако сами не се насърчавате, отвън никой не може да ви насърчи. Това е един от методите на самовъзпитанието. И тъй, ако искате да се самовъзпитавате, дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си – положителни чувства, както за себе си, така и за своите ближни. Всичко отрицателно турете настрана, далеч от себе си. Природата е положителна, и ние трябва да бъдем положителни. Тя е вложила в човека ред дарби и способности. Той трябва да работи, да прояви своите дарби и да се убеди, че е способен и даровит. Защо да не мисли, че някога ще стане гениален? Мислете върху това, без да разправяте на хората, че ще станете гений. Мислете и работете върху себе си. За онзи, който се учи и работи, всичко е постижимо: и талантлив, и гениален може да стане. Ще кажете, че не сте щастливи. Мислете, че сте щастливи. Ако в даден момент сте нещастен, в същия момент друг някой е щастлив. Радвайте се на неговото щастие, за да бъдете един ден и вие щастливи. Щом сте нещастен, свържете се мислено с щастливия. По този начин ще можете да се развивате правилно. Когато гладният се свърже със сития, последният получава подтик за работа. Той съзнава, че без работа няма хляб, и удвоява своята активност. Значи гладът внася подтик за работа в света. Ситият има капитали, а гладният – идеи. Гладът в човека няма отношение само към хляба, но и към известни мисли и чувства. Човек изпитва глад към науката, към музиката, към изкуството и т.н. Този глад наричаме „стремеж“.

От всичко казано днес, помнете следното: Стремете се към правилни и хармонични отношения, както към себе си, така и към своите ближни. Ако отношенията ви са правилни, всички ще ви пишат шесторки; ако не са правилни, ще ви пишат единици, но отгоре на това ще има и бой.

Един пътник минавал край един бостан. Той се огледал натук–натам, не видял никого. Помислил си, че може да влезе в бостана, да си откъсне една диня и набързо да излезе, без да го види пъдарят. Планът му пропаднал: пъдарят изскочил отнякъде, сграбчил динята от ръцете му и право в неговата глава. Пътникът се ужасил: динята се счупила и парчетата нападали на земята. Пътникът събрал парчетата, турил ги в една торбичка и продължил пътя си, като си мислел: „Скъпо ми излезе тази диня!“ – Защо? – „Защото не постъпих правилно.“ И пъдарят е постъпил жестоко с пътника. Човек трябва да бъде разумен: първо, към себе си, а после, към другите. Ако няма добро мнение за себе си, той не може да има добро мнение и за ближните си. Ето защо, казвам: Мисли добре за себе си, да мислят добре и хората за теб. Мисли добре за себе си, но мисли добре и за другите.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 30 октомври 1930 г., София, Изгрев.