Младежки окултен клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)
Смени в природата
Т. м.
Като наблюдавате течението на една река, забелязвате, че двата й бряга не са еднакво разрушени от водата. Например, реката Дунав руши повече българския бряг, отколкото отсрещния. Значи, южният бряг на реката е по-разрушен от северния. Защо? Има причини за това. Значи, има едно движение от север към юг, към екватора, към гъстата материя. Това движение наричаме слизане отгоре надолу. Кой може да слиза? Само богатият слиза. Сиромахът не може да слиза. Той обикновено се качва. Богатият може да се уподоби на топка, пълна със злато. Ако поставите топката на наклонена площ, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира. Ако отворите топката, златото ще се изсипе. Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването й със злато. Понеже е гумена и пълна с въздух, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъв въздушен пласт, който има гъстота, равна на гъстотата на въздуха в топката. Когато слизаше надолу, топката беше богата, пълна със злато. Щом се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестта си и започва да се качва нагоре. Когато се спираме върху стиха, изказан от Христа, че богатият не може да влезе в Царството Божие, имаме предвид топката, пълна със злато. Докато не се освободи от златото, което я прави тежка, тя не може да се издигне нагоре. Като осиромашее и олекне, тогава може да се издигне нагоре, към Бога. Колкото по-лек е човек, толкова по-високо се издига.
Кой може да се учи, да стане учен човек: богатият или сиромахът? Сиромахът. Богатият не може да стане учен. Защо? Защото е пълен. Той се е натоварил с много багаж и тръгнал на екскурзия по долните светове, да разглежда богатите долини на живота. Сиромахът, обаче, възлиза нагоре със своята празна торбичка и, каквото срещне на пътя си, туря в нея. Пред очите му се разкриват красиви гледки, които той изучава. Каквото научи, той го туря в торбичката си. Щом я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо? – Богат е станал. Кое от двете положения е за предпочитане: да се качваш по високите планински върхове, или да слизаш по долините на живота? От състоянието на човека зависи: ако е беден, ще се качва по високите върхове; ако е богат, ще слиза в долините. Това е един от законите на разумната природа. Богатият е добре облечен, нахранен и засмян; сиромахът е окъсан, гладен и натъжен.
Освен в положението на богат и сиромах, човек изпада в трето състояние – недоволен и доволен. Недоволен или доволен могат да бъдат само сиромахът и богатият. В слизането си в долините на живота, богатият може да е недоволен от положението си, особено когато е изгубил нещо; макар че сиромахът възлиза нагоре, но и той е недоволен от положението си. Недоволството е болезнено състояние в човека, а доволството – естествено, здравословно състояние. Когато богатият и сиромахът са недоволни от положението си, това показва, че те не разбират благата, които тия състояния им носят, вследствие на което се натъкват на някои болезнени състояния.
Защо богатият е недоволен от богатството си, а сиромахът – от сиромашията си? Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска. Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина? Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена? Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото. Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката. Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен. При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу. Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах. Някой казва: Аз съм богат. – Можеш ли да слизаш надолу? – Не мога. – Тогава не си богат. Друг пък казва, че е сиромах. – Можеш ли да се качваш нагоре? – Не мога. – Тогава не си сиромах. От това гледище, сиромашията и богатството не са нищо друго, освен движения в природата – нагоре и надолу. Сиромашията и богатството се явяват като резултати на това движение. Следователно, за да бъде човек богат или сиромах, има ред причини.
Сега, да разгледаме, кой е учен човек и кой – невежа. Учен е този, който слиза надолу. Значи, ученият е богат. Невежият пък се качва нагоре. Той е сиромах. Кой е светия и кой – грешник? Светията е богат човек, а грешникът – сиромах. Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина. Защо иде критиката? За обяснение на известни факти. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-правилна е критиката. Светията носи светлина със себе си. В която стая влезе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нещата. Защо? Светлина има той. Ако влезе в тъмна стая и няма светлина в себе си, той не може да критикува. Значи, дето е светлината, там има критика.
И тъй, за да може човек да даде отчет за себе си, да знае, какво представя, той трябва да бъде богат, учен и свят, да разполага със светлина. За да постигне нещо, човек трябва да бъде сиромах, невежа и грешник. Буквата „ш“ в думата грешник показва, че грешникът не трябва да лъже. Даже и дяволът забранявал на своите последователи – грешници, да лъжат. Той им казвал: Вие имате право да вършите различни престъпления, но не и да лъжете. Особено нямате право мене да лъжете. Ако разбера, че някой ме е лъгал, ще го накажа строго. И дяволът обича истината, но въпреки това всички лъжи се товарят върху гърба му. Дяволът се сърди, когато приятелите му го лъжат. Какво ще направите вие, когато ви лъжат приятелите ви? Защо грешникът не трябва да лъже? Защото лъжата е негова стока. Може ли търговецът да купува собствената си стока? Праведният, обаче, като няма от тази стока, купува си, колкото му е нужно. Кога лъже праведният? Когато направи някаква погрешка, която е несъобразна с неговия живот. Като се намери в „небрано лозе“, той прибягва до лъжата. Той търси начин да скрие погрешката си, вследствие на което прибягва до лъжата.
Какво представя погрешката? Погрешката не е нищо друго, освен петно върху бялата дреха на човека. За да очисти дрехата си, човек непременно трябва да я изпере, или боядиса. С какъв цвят ще я боядиса? С такъв, който да го прикрива в мъчнотиите му. По този начин той иска да скрие погрешката си и да покаже, че бялото е пак на мястото си. Оттук можем да извадим заключение, че различните цветове са произлезли от желанието на човека да прикрие своите погрешки. В природата рядко съществуват естествени цветове. Засега цветовете в природата са повече неестествени, приготвени по изкуствен начин, с цел да закрият погрешките на живите същества. Всеки цвят прикрива някакъв недостатък, някаква погрешка в човека. Например, анемичният обича червения цвят; алчният, материалистът – зеления цвят. Онези, които търсят лек живот, без мъчнотии и страдания, обичат синия цвят затова гледат нагоре, към небето. Обикновено грешните хора обичат синия цвят. Онези, които се стремят към мъдростта, обичат жълтия цвят. Богатият обича жълтия, главно златистия цвят, защото му напомня златото.
Като ученици, вие трябва да дойдете до правилните прояви в природата. Дойдете ли до разбиране на тия прояви, ще видите, че това, което считате зло, не всякога е зло. Това, което в даден случай е зло за вас, за други не е зло. Това, което е неприятно за едного, е приятно за другиго. Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят. Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината. Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси. Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях. Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината. Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробовете, сърцето, стомаха в тъмни стаички, там да работят, от никого несмущавани. Тези органи имат специфична светлина, с която си служат. Така запазени, те не пръскат енергията си, вследствие на което всякога имат излишък, който държат като запасна енергия.
Значи, всички велики работи стават на тъмно. Въпреки това ние обичаме светлината. Защо човек обича светлината? Като контрастно състояние на тъмнината. Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си. Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство. Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо. Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота. Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото. Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има. Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение. Например, в музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н. Такива тактове съществуват и в природата. Движенията на краката, на ръцете вървят по известни тактове. Когато тръгва от дома си, човек трябва да знае, по какъв такт се движи. Тактът 2/4 в музиката се дава обикновено на маршовете. В този смисъл, ако човек се движи в такт 2/4, това показва, че той отива на бойното поле, дето го очаква успех или неуспех: или той ще надвие, или ще бъде бит.
Като ученици, ще се стремите към смените, да не оставате дълго време в едно и също състояние. Ще кажете, че не трябва да става смяна от по-добро състояние в по-лошо. Според вашата философия, богатият никога не трябва да стане сиромах. Въпреки вашите разбирания често хората се отегчават и от богатството си, и от любовта на своите ближни и пожелават да сменят състоянието си. Богатият е богат, защото хората влагат парите си в неговата банка. Следователно, щом пожелае да осиромашее, нека върне парите на хората. Същото можем да кажем и за някой човек, когото мнозина обичат. Като го обичат, те влагат любовта си в неговата банка. Пожелае ли да се освободи от любовта им, нека отвори банката си и върне на всеки човек това, което са вложили в него. Каже ли някой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичат, ще знаете, че те са изтеглили любовта си от неговата банка. Как наричаме банката, в която хората крият чувствата си? Сърце. Докато парите на някого са вложени в банката ви, той пише любовни писма, интересува се за своите акции. Между вас и него има непрекъснато взимане и даване. Щом престане да се интересува от вас, това показва, че той е извадил парите си от вашата банка, прекъснал е всякаква връзка на взимане-даване.
Когато човек вложи капиталите си не в банките на хората, но в банката на природата, да се ползват от тях всички хора, той става праведен. Започне ли всеки ден да вади част от капиталите си, които е вложил в природата, той става грешник. Защо става грешник? Защото изяжда и изпива капиталите си и, дето отиде, всички го приемат като последен сиромах, невежа и грешник. Той се намира в положението на богатия, който не може да възлезе нагоре. Тогава стихът, който Христос е казал преди две хиляди години за богатия, се разширява в следния смисъл: богатият, който е внесъл богатството си в банката на отделния човек, и грешникът, който е изтеглил богатството си от банката на природата, не могат да влязат в Царството Божие.
Когато се говори за Царството Божие, мнозина имат предвид онзи свят и се чудят, къде се намира той. Този и онзи свят са полюси на един и същ свят. Обаче, съобщението между двата свята е такова, че, за да отидете от този в онзи свят, трябва, или да се качите нависоко и оттам да слезете на срещуположния полюс, или да прокопаете канал между тях. Прокопаването на канал е трудна работа. Това не може да направи всеки. Но кой може да се качи нависоко? Сиромахът. Ето защо, който иска да влезе в Царството Божие, трябва да осиромашее, да стане невежа. Богатият може само да слиза в долините, но не и да се качва.
Следователно, богатството и сиромашията са два естествени процеса, които постоянно се сменят. Не може човек непрекъснато да се качва или слиза. Като дойде до известна височина, той започва да слиза. И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва. Когато стигне на някой планински връх, човек започва да пълни торбата си със сняг и лед, колкото иска. Снегът и ледът са богатството на високите върхове. Който може да оцени това богатство, ще се ползва от него. Който не го разбира и цени, ще каже: Сняг е това! – и ще си замине. Като напълни торбата си с богатството на планината, човек слиза в долината на живота. Така постъпва онзи, който разбира законите на високите и низки места. Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всред богатства, които не може да използва. С други думи казано: който разбира философията на живота, знае, как да го използва. Той знае причините за богатството и сиромашията, както и за противоречията в живота.
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората ги тълкуват. Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими. Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време. Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава. Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината. Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв. Всеки е роден такъв, какъвто трябва. – Защо живее така? – Това е друг въпрос вече. От човека зависи да живее по един или по друг начин. Ако туриш ръката си в гореща или в студена вода и след това се оплакваш, че животът е лош, ти не мислиш право. От тебе зависи да не пъхаш ръката си в гореща или студена вода. Ако си я пъхнал, без да знаеш, каква е водата, веднага я изтегли навън. Следователно, при каквито условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите. При това, знайте, че, благодарение на закона на смените, вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърчавате. Ще марширувате и ще вървите напред.
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, на сила, на богатство, на здраве и т. н. Прави са те, но какво богатство, какво знание, каква сила и какво здраве е придобил той, щом постоянно е недоволен и боледува? Същото става и със сиромаха. Той няма знание, богатство, сила, вследствие на което е също така недоволен и боледува. Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави. И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо? Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят. Богатият цени богатството си и се ползва от него, когато слезе до дъното. Намира ли се още на повърхността, той не е доволен от богатството си. Сиромахът е доволен от своята сиромашия и я цени, когато се е качил вече на високия връх. Докато е в процеса на възлизането си, той още не е оценил сиромашията си.
Значи, богатият цени богатството си, когато е слязъл до най-гъстата материя. Сиромахът пък цени сиромашията си, когато се издигнал до най-рядката материя. Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха през една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бъдат еднакви. Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина. Като души, и двамата са еднакви. Срещали ли сте душата на човека? Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали. Светлината и тъмнината срещали ли сте? Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават. Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо? Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината. Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я? Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина. Затова казваме, че сегашният човек, както е създаден, е тъмнина.
Пазете следното правило в живота си: Ако сте богати, никога не искайте сиромашията на сиромаха. Ако сте сиромах, никога не искайте богатството на богатия. Защо? Защото те са дадени вече. Без да ги искате, когато дойде време, те ще ви посетят. Ако ви са дадени очи, трябва ли да ги искате? Искате ли някои неща преждевременно, вие поемате и техните отговорности. Не е лесно да носи човек отговорност за неща, за които не е готов. Богатството и сиромашията имат свои отговорности, т. е. кредитори, с които трябва разумно да се справят. Например, кредитори на сиромашията са подлостта, лъжата, страхът, кражбата, угодничеството и др. Кои са кредиторите на богатството? Един от тях е мързелът. Върху останалите кредитори вие сами ще мислите. Като изучавате отличителните черти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата имат по една отличителна добра и лоша черта. Двамата се различават и в стремежа си. Сиромахът се изкачва нагоре, т. е. еволюира, а богатият слиза надолу – инволюира. Съвременните хора са сиромаси, възлизат нагоре. Мина вече времето на богатите хора. Едно време, когато човек слизаше от небето, беше богат. Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромах. Днес човек не може да бъде богат. Има хора, които не са стигнали още до дъното на живота, поради което разполагат с богатство, но и те скоро ще слязат и ще започнат да се качват нагоре. Сегашната епоха е епоха на възлизане – век на сиромасите, които носят празни торби, да ги напълнят със злато, със знание, със сила и със здраве.
Както и да се говори за сиромашията и за богатството, в края на краищата вие казвате: Добре е човек да бъде богат, да разполага със злато. Вярно е, че златото е необходимо в живота. То е капитал, на който всеки човек разчита. Когато и да е, човек все трябва да придобие този капитал. Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия живот. И в кръвта си човек трябва да има злато. Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах. Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре. Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви. Човек трябва да гладува, за да се събуди в него подтик към възкачване. След това ще слезе долу, да се нахрани добре. Тъй щото, човек неизбежно трябва да мине през богатство и сиромашия, през ученост и невежество, през ситост и глад, като смени в природата.
Като ученици на Велика школа, вие трябва да се стремите към здрава, положителна мисъл. Здравата мисъл довежда човека до дълбоко разбиране на живота и на природата. Ако гледате на природата, в която живеете, като на сбор от механически прояви, вие не можете да се развивате правилно. Вие ще стигнете до едно място и там ще спрете, както спряха експедициите, които отиваха за върха Еверест. На високия връх може да се качи само онзи, който е в състояние да управлява света. Понеже хората не са в състояние още да управляват света, затова не могат да стигнат до върха Еверест. Някои учени мислят, че до върха Еверест остават още 200 –300 м. Като тръгнат, ще видят, още колко метра им остават. Те се намират пред оптическа измама, благодарение на което не могат да направят точни изчисления на височината на върха Еверест.
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
14. Лекция от Учителя, държана на 13 декември, 1929 г. София – Изгрев.