Младежки окултен клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)
Природни гами
Т. м.
Какво отношение съществува между двете успоредни и двете наклонени линии на чертежа? Между успоредните линии има известно отношение, обаче, между наклонените няма никакво отношение. Когато гледате успоредните линии отблизо, те всякога се показват успоредни. Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени [?Послание към Колосяните, 4 гл.?] – приближени на горния край. Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците. Коя е причината за това? Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са. Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид. Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия? Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край. Как се е образувала кривата линия? От безкрайното удължаване на правата. Значи, ако една права линия се удължава безкрайно, тя непременно ще се изкриви.
Като говорим за прави и за криви линии, явява се въпрос, защо правата линия става крива. На този въпрос не може да се даде никакъв отговор. Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща в крива. При това, колкото по-голямо е удължаването и, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг. И обратно: колкото повече кривата линия се скъсява, толкова по-права става. Оттук вадим заключението: когато правият човек се удължава, той става крив; и когато кривият се скъсява, става прав. С други думи казано: ако правият човек забогатява, в скоро време става крив; ако кривият осиромашава, той става прав. Значи, когато богатият осиромашава, добър става; когато сиромахът забогатява, лош става. Тази мисъл е вярна и в буквален, и в преносен смисъл.
Представете си, че имате две прави линии: AB и BC (чер. 2). Линията АВ е здраво прикрепена към земята. Тя е направена от здрав материал. Към линията АВ е прикрепена линията ВС, направена от еластична материя. Ако в точката С закачите някаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне. Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването. Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи. Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С. Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение. Това отношение съществува между мислите и човешкия мозък от една страна, както и между чувствата и сърцето от друга страна. Колкото по-тежки са мислите, с които занимавате вашия мозък, толкова по-големи отклонения стават в силите, които действат в него. Същото можем да кажем и за сърцето. Колкото по-тежки са чувствата, с които занимавате сърцето си, толкова по-големи са ъглите на отклоненията, които стават в него. Като знаете това, пазете мозъка и сърцето си, не ги обременявайте с непоносими за тях мисли и чувства.
Как става отклоняването на силите в човешкия ум и в човешкото сърце? Представете си, че един виден цигулар се приготвя за концерт. До деня на концерта остават още десет дена. До това време мисълта му е отправена само в една посока – в посока на правата АВ. Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде. Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство. Музикантът чете известието и започва да се разколебава. В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване. Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона. Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара. Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт? Някои казват, че това е съвпадение. Други ще кажат, че е случайност. Съвпаденията и случайностите не обясняват нещата. Те не съдържат никаква философия в себе си.
Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: sol, re, la и mi. Какви са тези струни по дебелина, по форма и по дължина? Те се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина. Струната mi е най-тънка, la е по-дебела, re – още по-дебела, а sol – най-дебела. Тя е от друг свят. Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина. Най-дълга от тях е струната la. Защо тази струна е най-дълга, малцина знаят. Който пръв е направил цигулката, той знае, защо струната la трябва да бъде най-дълга. В струнника, отдето струните излизат, всички имат еднаква дължина, но при главичката на цигулката дължините им са различни.
Четирите струни на цигулката представят четири свята, от които идат мислите и чувствата в човека. Някой казва, че много мисли и чувства достигат до ума и до сърцето му. Добре е това, но важно е, колко от тия мисли и чувства се задържат в него. Като знаете, че мислите и чувствата идат от други светове, човек трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя низшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории. Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си няколко пъти във водата, изважда поне две-три риби. Не може ли да хване нито една риба с мрежата си, той не е доволен от себе си. На същото основание казвам: Какъв идеалист е този, който не може да задържи нито една възвишена идея в ума си? Ще кажете, че много идеи и чувства минават през вас. Това не е достатъчно. Идеите и чувствата трябва не само да минават през вас, но да се възприемат, задържат и реализират.
Като ученици, вие трябва да се справяте с условията, при които се намирате. Например, ако вървите по наклонена площ, трябва да бъдете крайно внимателни. Особено голямо внимание се иска, ако тази площ е заледена. Какъв метод ще изберете, за да слезете по наклонената площ? Ако вървите прав, опасността е по-голяма, отколкото ако слизате седнал или легнал на гръб. Друг е въпросът, ако вървите по равен, гладък път. Каквито опасности среща човек във физическия свят, такива среща и в психическия – в умствения и в сърдечния. Ето защо, независимо това, в кой свят се движите, вие трябва да изучавате условията и обстановката, при които се намирате, за да можете да постъпвате правилно. Като постъпва правилно и разумно, човек избягва опасностите, които може да срещне на пътя си.
И тъй, най-ценното нещо, което човек има, това е животът. Щом е така, той трябва да бъде разумен, да пази живота си. Думата „животъ“ е съставена от две срички: жи – вотъ. Важната сричка е първата – жи. След нея иде сричката „вотъ“. Тя свършва накрая с буквата „ъ“, която затваря думата. Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал. В сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното. Това показва, че нещата стават близо някъде. Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха. Какво показва това? Това показва, че нещата стават далеч. Изобщо, когато звукът се чува ясно, той иде от близко разстояние; когато звукът е глух, тих и не се чува ясно, той иде отдалеч. Двете срички в думата „животъ“ показват, че човек започва да живее с импулс, с подтик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия. Спирачки се срещат в живота и на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши. Спирачките могат да бъдат поставени на време и без време. Също така те биват съществени и несъществени.
Като знаете това, щом се натъкнете на известно противодействие или на спирачка в живота си, не питайте, защо е поставена тя, но мислете, на място ли е поставена или не. Ако разберете, че е поставена на място, не правете усилия да я махнете. Всяка спирачка или всяко противодействие отклонява живота в известно направление. Ако отклоняването е възходящо, противодействието е на място; ако отклоняването е низходящо, противодействието не е на място. Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че получил десет милиона долара наследство от своя дядо, той се отклонил от правия път на движение. Десетте милиона долара не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу. Пред мисълта за това голямо наследство, той се отказва от концерта. Той си мисли: Защо трябва да свиря на хората? По-добре да се откажа, да бъда свободен. Той ще бъде свободен в едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече. Всеки ден ще го обикалят познати и приятели, да му искат пари. Вън пък ще го преследват апаши, да вземат нещо от джоба му.
Кое положение за музиканта е по-добро: да даде концерта си, да продължава да свири, или да се откаже от концерта и от цигулката си за десетте милиона долара? Външно погледнато, второто положение е за предпочитане. Като получи десетте милиона, музикантът се осигурява за цял живот. Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н. Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба. Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил. Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си. Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишъл да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могат да извинят музиканта. Той се натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее. От разбирането и от степента на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие. Ако той би предпочел да свири, да не се разделя с цигулката си, всякакво препятствие ще се махне.
Какво отношение съществува между десетте милиона и цигулката? Каквото е отношението между доволството и недоволството, такова е отношението между цигулката и десетте милиона. Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларят е доволен от живота си. Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири. Като престане да свири, недоволството иде в живота му. Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен. По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите. Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си. Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия. Богатството крие в себе си една особена болест – проказа. Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест. Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии. Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек. Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си. При това положение и животът му се обезсмисля. Сиромахът е също недоволен. И той страда от болестта „проказа на сиромашията“. Изкуство е човек да бъде доволен от положението си и като богат, и като сиромах. Само разумният човек може да бъде доволен при всички условия на живота си.
Следователно, искате ли да знаете, от какво страда съвременното човечество, казвам: Две болести уморяват хората – проказа на богатството и проказа на сиромашията. Човек трябва да се стреми към такова богатство, което няма никакви болести. Същевременно, иска ли да опита, какво нещо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава сиромашия, която е свободна от всякакви болести. Богатство и сиромашия без болести са на мястото си. Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот. Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно. Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си. Ще каже някой, че е учен, че знае много неща. Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота? Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява. От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир. Той разполагал със 15000 думи в речта си. Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от Шекспир. Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания.
Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес. Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват. Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат. Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад. Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си. Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка. Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл? Не може да не ви интересува. Всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее. Така, именно, и геологът се интересува от скъпоценните камъни, които са дълбоко заровени в земята. Дълго време трябва да чука той върху пластовете, за да извади един малък скъпоценен камък. Той е заровен от хиляди и милиони години в земята, но заслужава да дойде някой учен да го освободи от тежестта на земните пластове върху него.
Следователно, както геологът с чукчето си изнамира хубави скъпоценни камъни, така всеки човек трябва да вземе инструментите си и да изучава своите мисли и чувства, да знае тяхното начало и произход. Мислите, чувствата и постъпките на човека са скъпоценни камъни, за които има пазар. Достатъчно е човек да изнесе един от своите скъпоценни камъни на външния пазар, за да го купят веднага. Като го продаде, той все ще има някаква печалба. Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява. Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот. И от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си. Всяка мисъл, която може да ви повдигне, е ценна. Тя иде от висш свят, към който човек трябва да се стреми. Като сравнява мислите на своя минал живот и тия, които днес има, човек вижда, докъде е стигнал и къде е бил.
Човек е дошъл на земята да учи, а не да живее само за себе си. Човек не живее сам и само за себе си. Той участва в общия живот, дето живеят много същества, възвишени и нискостоящи. Той има връзка с всички същества, вследствие на което се натъква на мъчнотии и изпитания. Мъчнотиите и страданията не показват, че човек трябва да се откаже от живота. Човек трябва да живее при всички условия на живота. Той трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота. Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно. Например, как ще се откажеш да ядеш? Как ще се откажеш да мислиш? Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата – сърцето. Значи, между яденето, мисленето и чувстването има известно съотношение. Тъй щото, когато яде, човек трябва да мисли; щом мисли, ще чувства. И обратно: щом чувства, ще мисли; щом мисли, ще яде. Като имате предвид връзката между яденето, мисленето и чувстването, ще ядете, ще мислите и ще чувствате правилно, за да могат силите в организма ви да функционират правилно.
Често хората си задават въпроса, защо страдат. Много просто. Човек страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувстването. Например, някой се храни правилно, а не мисли правилно. Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствате правилно. Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването. А всяко нарушаване на известни закони носи страдания. Който не разбира законите на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли. Или, човек може да мисли, без да яде. Това са криви заключения. Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес. Горене без горивен материал е невъзможно. Горенето зависи от материалите, които се доставят в огнището. Горенето е процес на превръщане на едни материали в други. Там, дето не става превръщане на материята и на енергията от едно състояние в друго, никакво горене не може да се очаква.
Между всички явления в природата има тясна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Значи, явленията в природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност между явленията наричаме „природни гами“. Измени ли се местото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката. Кога може да попадне човек в една от гамите на природата? Когато хармонизира силите на своя организъм. Така нагласен, той влиза в природата и се въодушевява от обстановката, която го обикаля. Неусетно той започва да пее от дълбочината на душата си и се чуди, че пее толкова хубаво. Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика; той приглася на природата.
Същото става и в областта на мисълта и на чувствата. Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на природата и с пулса на нейното сърце, за да й приглася. Това значи, да бъде човек в хармония с Божественото в природата. Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на природата. Великите астрономи са слушали песента на небесните тела. При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл. – Защо? – Защото не го разбират. Те могат да свалят небесната музика на земята, т. е. да я преведат. За тази цел те трябва да попаднат на същото място и време, когато тя се е произвеждала. Не могат ли да попаднат на същото място и време, те не могат да я свалят. Тъй щото, не казвайте, че не можете да направите нещо, но кажете, че не сте попаднали на определеното място и време за възприемане на известна идея, или на известно чувство.
И тъй, за да се развивате правилно, влезте във връзка със силите на природата, да се хармонизирате. Щом се хармонизирате, вие ще попаднете в музикалните гами на природата.
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
11. Лекция от Учителя, държана на 22 ноември, 1929 г. София – Изгрев.