Младежки окултен клас - ОСМА ГОДИНА (1928-1929)
ЕДИНСТВО В ЖИВОТА
Размишление върху жизнените токове в природата.
Какво представя геометрически фигура 1? – Две концентрични окръжности. Тук има само две концентрични окръжности, а те могат да бъдат без брой. Около окръжностите може да се прекара една крива, вълнообразна линия. Такава система от концентрични окръжности и криви линии, съществува и в природата. Слънчевата система е построена върху същия принцип. Слънцето е центърът, а планетите се движат около него в кръг. Коя е причината за образуване на крива линия между два кръга? Ще кажете, че кривите линии се образуват механически. В същност, и механическите движения имат свой психологически, вътрешен произход. Причината за тези движения е вътрешна. В природата се забелязват криви линии и при образуване на планините и долините. Някои учени обясняват образуването на кривите линии с огъването на пластовете. Това обяснение за природата е донякъде вярно. Обаче, какво обяснение ще дадете за кривите линии на предмети, направени от човешка ръка? За да се огъне една линия, върху нея са действували две разумни същества. На места разумните същества са били по-силни от теченията в природата, а на други места природните течения са били по-силни от разумните същества. Така се е образувала кривата, вълнообразна линия.
Известно е, че когато една линия се огъва и пресича кръговете хармонично, всякога се забелязват две места, в които действат токовете на природата: едното място е отрицателно, а другото – положително. Тези места отговарят на две противоположни действия – на събиране и на изваждане. Тези процеси вървят успоредно. Затова казваме, че дето става събиране на сили, там става и изваждане. От друга страна, дето става умножаване на силите, там се явява и деление. Разликата между тези действия е в бързината на тяхното извършване: събирането е бавен процес, а умножаването – бърз. Изобщо, бавните процеси в природата се извършват чрез действията събиране и изваждане, а бързите – чрез умножаване и деление. И в обикновения живот хората си служат със същите действия. Например, домакинята събира жито и го туря в тенджерата да се вари. След това взема лъжица и вади свареното жито. На трапезата са поканени гости, всички очакват да се сложи вареното жито. Домакинята дели житото, т.е. разпределя го в толкова чинии, колкото е числото на гостите. Домакинята е разумното същество, което събира, изважда и разпределя житото.
Всяка страна е съставена от общества. Държавата, т.е. страната е центърът, а обществата се движат около нея в концентрични кръгове. Някои общества са партийни, други – научни, трети – духовни и т.н. Хората, които влизат в обществата, представят кривата линия. Като минават от една партия в друга, от едно научно или духовно общество в друго, те образуват огъната крива линия. Често слушате да казват за някой човек, че се огънал, т.е. минал от една партия в друга. Казват още, че той променил боята си. Някога е добре човек да промени боята си. Например, добре е черното лице на човека да стане бяло. Белият цвят е плюс, а черният – минус. Друг е въпросът, ако белият цвят се промени в черен. Това означава обезценяване, падане, извършване на някакво престъпление. Престъплението е вън от гамата на цветовете. Черният цвят не съществува в спектъра. Ако си червен, жълт, син, портокалов, зелен, виолетов цвят, ти си в естествените процеси на природата. Излезеш ли от тези цветове и влезеш в черния, ти излизаш от границата на естествените цветове. Има два черни цвята, които са граници на другите цветове: долен черен цвят – положителен и горен – отрицателен. Докато се движи между двата черни цвята, човек не прави престъпления. Щом излезе от тези граници, той влиза в света на тъмнината, на злото, на разрушаването и започва да върши престъпления.
Какво представя престъплението? От гледището на юриспруденцията, престъплението е нарушаване на известни закони. В този смисъл, престъпления се вършат във всички области на живота. И в музиката има престъпления. Ако вземеш фалшив тон, ти си извършил вече престъпление. Всяко престъпление води след себе си наказание. Ако не пееш правилно, първо ще те мъмрят; не се ли изправиш, ще те изпъдят навън. И при писането се вършат престъпления. Там се говори за погрешки, а не за престъпления. Имената са различни, а всъщност и погрешките носят наказания, както престъпленията. Ако ученикът не знае къде да туря а, е, и, ъ, и ако не знае местата на препинателните знакове, той прави повече или по-малко погрешки, за които учителят го наказва. В този случай наказанията са слабите бележки. Забелязано е, че след всяко престъпление, в човека се изменят цветовете, както и ритмуса на неговото сърдце. Същевременно се изменят и движенията му, стават неправилни и дисхармонични. Вижте, как върви престъпникът и какви движения прави. Ще кажете, че се страхува да не го хванат. Причината за дисхармонията в него не е страхът, но изгубване на естествения ритмус на движенията му.
Какво се образува при огъване на правата линия? – Долини и върхове. В планинските върхове текат положителни енергии, а в долините – отрицателни. От върховете към долината слизат няколко вида енергии: светлинна, магнетична и електрична. Като минават през етера, тези енергии се отклоняват от своя път, което показва, че етерът не е навсякъде еднакъв, значи, има различна гъстота. Както в природата кривите линии се движат около кръгове и ги пресичат, така и в човешкия живот, между две състояния, между две мисли или между две чувства – положителни и отрицателни, всякога се явява трето. Например, някой те обича – това е единият кръг; друг те мрази – вторият кръг. Кой от двата кръга е отвън или отвътре, не е важно. Те менят местата си. Важно е между двата кръга да се образува кривата, вълнообразна линия на вашата мисъл, която да примири двете състояния на обич и омраза и да създаде трето, равновесно състояние.
В какво се заключава разликата между обичта на хората? – В дължината на окръжността. Ако обичта е външният кръг, дължината на окръжността, т.е. кривата линия е по-голяма, удължена; ако обичта е вътрешният кръг, дължината на окръжността е по-малка, т.е. кривата линия е съкратена. Същото се отнася и до омразата. Следователно, можем да кажем, че даден човек се движи по линията на удължената обич, а друг – по линията на съкратената обич. По какво се различават двата вида обич? – По методите, с които си служат. Кажете ли на някого, че се движи по удължената или по съкратената линия на омразата, това означава два различни метода на действия.
Като разглеждате фигура 1, тя представя статическо положение на силите. Такова е положението на всички фигури и тела в статичната, т.е. относителна геометрия. Дойдем ли до абсолютната, духовна, психическа геометрия, там всичко е в движение. Кръговете, със своите радиуси и диаметри, кривите линии – всичко се движи. Движението осмисля и одухотворява нещата.
Казано е в Писанието: “Целият свят лежи в лукавия.” Ако разглеждаме тази мисъл буквално, тя представя статическо положение на истината. Тогава где е Бог? Абсолютното добро е в центъра, а относителното добро и зло образуват кривата линия, която пресича вълнообразно кръговете. Както има два концентрични кръга (фиг.1), така може да има и две криви линии: едната е на доброто, другата – на злото. Докато се движи по линиите на относителното добро и зло, човек всякога се намира в противоречия, всякога ще бъде недоволен. Той мечтае за абсолютния център, за центъра на абсолютното добро, а въпреки това, се движи по кривата вълнообразна линия на относителното в живота. Например, млад, красив, образован момък търси работа. Той иска да бъде свободен, да се свърже с живота и по линиите на радиусите, да има отношение само с абсолютното добро, с центъра на живота. Обаче, като търси работа, той неизбежно минава по кривата линия. На пътя му застава млада, красива мома, която го увлича след себе си. Той намира работа, но изгубва идеала си. Никой не знае неговия идеал – абсолютния център на живота; той мечтае за него, въздиша, пише му писма и така прави усилия да върви по правите линии – по радиусите. Много центрове има в живота, но един е истинският. И змията се увива в концентрични кръгове, като туря главата си за център, но страшно е да попаднеш в този център. Тук действат нисши сили, които дебнат човека с цел да го използуват и унищожат.
Мнозина се питат, кога ще се свършат противоречията. Те не се разрешават лесно. Ако се освободиш от противоречията на ума, ще попаднеш в противоречията на сърдцето: като решиш тези противоречия, ще попаднеш в противоречията на волята. Докато съзнанието на човека не се издигне, не влезе във високите области на живота, човек непрестанно ще минава от едно противоречие в друго. Докато кривата линия минава през кръга на ума, на сърдцето или на волята му, той всякога ще констатира отсъствие на връзка между ума и сърдцето си, между ума и волята, или между сърдцето и волята. Да възстанови човек връзката между ума, сърдцето и волята си, това значи, да възстанови единството между физическия, духовния и Божествения свят в себе си. Това се постига по пътя на самовъзпитанието. Създаде ли се тази връзка, кривата линия ще се измени. Тогава кръговете няма да се пресичат. Никакви нисши сили не могат да минат през тях. Следвайте пътя на светлината, която единствена минава през концентричните кръгове. Ако течението на светлината във вашия ум е по-силно, оставете го да минава там; ако течението на светлината във вашето сърдце е по-силно, оставете го да минава през сърдцето; ако пък течението на светлината във вашето тяло е по-силно, пуснете я да тече в тялото ви. Дето е най-силно течението, там да минава; дето е слабо, пазете го да не го изгубите.
Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Влиянието на кривата линия, която пресича кръговете. Тя постоянно обикаля живота. Има смисъл да обикаля човек, но да върши някаква работа. Ако бояджията само върти четката си, без да обръща внимание, къде и как я поставя, той не върши никаква работа, но само цапа. Трябва да изправи погрешката си, да боядиса нещо. Само тогава може да му се плати. В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен цапане. Изправянето на погрешките е художествено боядисване. Така боядисва природата. Лошата дума е цапане с черна боя; добрата дума – боядисване с бяла боя.
Като слушате лекцията, едни ще кажат, че всичко разбират, а други – че нищо не разбират. Това е добре, но трябва да стане обмяна между едните и другите. Които разбират, нека дадат от своето разбиране на онези, които нищо не разбират. Които не разбират, нека дадат от неразбирането си на другите. Само така могат да съществуват отношения между хората. Ако се съберат такива, които всичко разбират, или нищо не разбират, те не могат да създадат връзка помежду си. В пътя на живота човек трябва да върви от положителните величини към отрицателните и обратно, от отрицателните към положителните. Така се образуват кривите линии на движението. Дето има криви линии, там усилено работят умът, сърдцето и волята на човека. Той мисли, чувствува, работи, прави изчисления, намира мястото на своите погрешки, на страха, и сам си помага.
Упражнение. Ще изпеете няколко пъти думата “слушам”. Така ще си въздействате при различни психически състояния.
Ноти!
Така ще изправяте кривата линия на вашия живот и ще вървите по радиусите на концентричните кръгове. Пейте упражнението с думата “слушам”. То ще ви помогне при самовъзпитанието. Пейте всички, работете върху себе си и вървете напред.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
34. Лекция от Учителя, държана на 17 май 1929г.
София – Изгрев