Младежки окултен клас - ОСМА ГОДИНА (1928-1929)
ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ МЕТОДИ
Размишление върху добрите придобивки.
Чете се темата: “Любовно писмо”.
Думата “любов” е динамична. Да любиш, значи да живееш и да градиш. Чистата, безкористна любов произвежда чиста радост. Например, благодетел поддържа един студент в университета. Той не иска нищо от студента, благодарение на което му дава свобода, да се прояви, както желае. Студентът се радва на свободата си, доволен е от своя благодетел. Той посещава редовно лекциите си, учи с радост. Обаче, един ден, като отива в университета, спъва се в един камък, пада на земята и си счупва крака. Сега той скърби, че се лишава временно от възможността да посещава университета. Като оздравее, нова радост го очаква. Той боледува, но проверява закона, че на две радости иде една скръб и на две скърби – една радост.
Различни са случаите в живота, при които човек може да провери този закон. Ако студентът е способен и се възгордее, без да счупи крака си, пак ще провери закона. Той започва да си въобразява, че знае почти като професора си, с което го настройва против себе си. Един ден професорът му дава мъчна задача и го скъсва. След време, като съзнае погрешката си, студентът изправя своето поведение и професорът му помага да издържи изпита си. Така студентът преживява две радости и една скръб. Понякога хората сами си създават скърби и страдания. – Как? – Като преувеличават нещата. Някой преживее едно нещастие, изгуби разположението си и казва: Няма по-нещастен човек в света от мене. – Това не е вярно. Като сравнява положението си със свои приятели, възможно е той да е по-нещастен от тях, но в никой случай не е най-нещастен човек в света. Да се мисли така, то е все едно да вярвате в израза: “Яйце да хвърлиш, няма къде да падне”.
Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да виждате истинската стойност на нещата. Например, имате числата 1 и 2. Външно, те не се различават много. Двойката е с единица по-голяма от числото едно. Обаче, ако тези числа са величини с различни стойности, разликата между тях ще бъде голяма. Диамантът е скъпоценен камък и рубинът е скъпоценен камък, но те се различават по стойност не с единица, а с много повече. Имате два коня: единият е от арабска порода, а другият – от обикновена. И между тях разликата е голяма. Имате двама приятели: единият е богат и учен, а другият – беден и прост. И те се различават един от друг. Тъй щото, когато се произнасяте върху известни предмети, трябва да имате ясна представа за тяхната стойност и съдържание. Това се познава, когато ги изгубите. Промяната, която става в съзнанието ви, показва, каква е цената на загубения предмет. Ако загубите скъпоценен камък, ще страдате по-малко, отколкото при загуба на коня. Ако загубите приятеля си, ще страдате повече от загубата на коня. Скъпоценния камък можете да продадете; коня можете да продадете, но можете и да си служите с него. Приятеля си не можете да продадете; той струва над всичко. Той е жива душа, която не може с нищо да се смени. Ще кажете, че приятелят не се губи. Изключение е, наистина, човек да изгуби приятеля си, защото връзката между приятелите е любовта. А любовта съществува и на този, и на онзи свят. Да допуснем, като изключение, че е възможна тази загуба. В такъв случай, скръбта ще бъде голяма.
Съществуват ли изключения в света? – В човешкия живот съществуват изключения, но в Божествения няма изключения. И тогава казваме: Невъзможно е безсмъртни родители да родят смъртни деца. Невъзможно е гениални родители да родят идиоти-деца. Невъзможно е глупави родители да родят умни деца. Изключенията идат само като последствия на човешките грехове. Погрешки съществуват във физическия живот на хората. Затова, именно, казваме, че изключенията съществуват само във физическия свят.
Говорим за безсмъртна майка и за безсмъртен баща. На какво се дължи безсмъртието? – На добродетелите и способностите на човека. – Защо? – Защото само те го следват във вечността. Някой говори за безсмъртие, а същевременно прави хляб от трици, или баница от развалено брашно. Хлябът от триците не може да нахрани човека. От каквото брашно да са триците, той все гладен ще бъде. Нито разваленото брашно ще задоволи човека. Ако искате да направите хубава баница, нужно ви е прясно брашно и чисто масло. Който се храни физически, духовно и умствено с чиста и доброкачествена храна, в него има условия за безсмъртие. Ще кажете, че ако не сте безсмъртни, поне първи да бъдете в живота. Това е възможно само при условие, всеки да работи в своята област и на своето място. – Да бъдем богати. – Можете да бъдете богати, ако сте готови да носите големи мъчнотии. Богатият е пълна кесия, а бедният – празна кесия. Коя кесия се отваря най-много? – Пълната. Всички се интересуват от пълната кесия, а не от празната. Някой казва, че сърцето му е обременено, иска да си почине малко. Лесно ще си почине, ако изпразни сърцето си от желанията на света. Те го обременяват и го правят неспокоен. Сърцето му е пълна кесия, която трябва да се изпразни. Лесно се празни каса, но как ще се изпразни сърцето от своите желания? То е подобно на шише, което може да се пълни и празни с известно съдържание. Сърце, пълно с желания, е подобно на магнитен полюс, който се привлича от магнита. За да не се привлича, то трябва да се освободи от всички желания, които, подобно на железните стърготини и железните предмети, го правят магнитен полюс.
Това състояние на изпразване наричаме изолиране на човека от света на желанията. Попаднете ли в този свят, нищо друго не ви остава, освен да събуете обущата си и да продължите пътя си бос. За предпочитане е бос да вървиш, отколкото да се залепят обущата ти на магнита на желанията, отдето с години не можеш да се освободиш. Не е лошо да има човек желания, но не трябва да им се поддава, да го водят при големия магнит, от който не може да се отлепи. За учения този магнит не е опасен, но за невежия е опасен. Да допуснем, че магнитът е поставен на Витоша и привлича хората от 10-15 км. разстояние. Ученият ще подкове обущата си с железа, да го привлече магнитът отдалеч и, като стигне на върха, ще ги събуе и ще започне свободно да се разхожда на планината, да прави научните си изследвания. – Как ще се върне назад? – Бос. Той ще остави обущата си на магнита, ще се върне бос, но свободен и богат със знания. Невежият ще остане на планината, не може да се върне назад и знания няма да придобие. Той не може да си представи, че като е отишъл обут, може да се върне бос. Човек постоянно се запитва, как да нареди живота си. – Много просто: или като учения, или като невежия, т.е. или ще отиде обут и ще се върне бос; или ще отиде обут и като се привлече от магнита, ще се върти около него с години, докато дойде някой отвън да го освободи.
Съвременните хора имат всичко на разположение и, въпреки това са недоволни от живота си. Те се намират пред богатата трапеза на природата и постоянно негодуват. Защо са недоволни? – Защото се сравняват едни с други. Всеки иска да бъде богат, учен, щастлив, да заема първо място. Първото място не разрешава въпросите на живота. Както не можете да разделите числото пет на две, на три и на четири без остатък, така има въпроси, които не се разрешават нито с богатство, нито със сила, нито с ученост. Има явления в природата, които, преди да се разрешат, трябва да се преведат. Без превод те не ви интересуват. А всяко нещо, което не ви интересува, няма смисъл за вас. Като се натъкнете на такъв въпрос, казвате, че не обичате да се занимавате с него. Не че не обичате, но не можете. Ако питате сламката, защо не слиза до дъното на водата, и тя ще каже, че не обича да прави това. Не че не обича, но не може; теглото й не позволява да слиза до дъното на реката. Златото пък ще ви каже, че не обича да остава на повърхността на водата. Не че не обича, но не може; теглото му е голямо и го заставя да слиза до дъното на реката. Бедният е на повърхността на водата, а богатият – на дъното. Направете превод, при какви условия човек трябва да бъде сламка и при какви – злато. Когато морето е бурно, бъдете подвижни и леки като сламката, за да можете да се движите по повърхността на водата, без да се удавите. Когато морето е тихо, бъдете като златото, скрийте се на дъното, да не ви оберат крадци и разбойници. Когато иска да възпитава човека, и природата си служи с тези символи – сламката и златото. Сламката е радостта, златото – скръбта. Природата изпраща на човека радости и скърби, да се учи от тях. Обаче, малцина използват разумно радостта и скръбта. Сламка имат, не я оценяват, злато имат – и него не оценяват. Радостите и скърбите минават и заминават край тях, без да ги използват. Нещата трябва да се осмислят. Само така човек ще разбере, какви богатства се крият в радостта и в скръбта. Хората не могат да се ползват от благата, които им се дават, защото мислят за старини. Те търсят начин, как да се осигурят, да си създадат добро материално положение, че на старини да благуват. Това е криво разбиране. Използвайте разумно днешния ден. Той носи блага и за бъдещето. Всеки ден, разумно преживян, осигурява бъдещия.
Днес хората са недоволни, страдат, измъчват се, защото не знаят, с какви методи да си служат. Има два вида методи за работа и за постижения: външни и вътрешни. Външните методи са за работа и за учене, а вътрешните – за мисъл и за молитва. Ако първо си се молил и мислил, след това ще впрегнеш ралото и ще ореш. Ако първо си орал и разработил почвата, после ще се молиш и ще мислиш. Някой се моли за дъжд и не работи. Друг пък оре и копае, без да се моли. Като дойде дъждът, първият казва: Бог послуша молитвата ми, затова заваля дъжд. Вторият казва: Ако аз не бях работил, твоята молитва нямаше да помогне. Кой е прав? – Двата метода трябва да се приложат от един и същ човек. Ще се молиш и ще работиш едновременно, или ще работиш и ще се молиш. Остане ли един само да се моли, а друг само да работи, резултатите не са добри. Всеки трябва да бъде творец на съдбата си. Това се постига чрез мисъл, чрез молитва и чрез работа.
Упражнение. Двете ръце се поставят отпред на гърдите, с допрени пръсти. Разтваряне на ръцете настрана и бързо движение на китката. Сваляне на ръцете до земята, като че гребат. Свиване на ръката в юмрук, бавно издигане на ръцете и поставяне пред гърдите, в първото положение. Изнасяне ръцете настрана, с бързо движение на китката. Цялото упражнение се прави няколко пъти.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
32. Лекция от Учителя, държана на 3 май 1929 г.
София – Изгрев