Общ Окултен Клас - ОСМА ГОДИНА (1928-1929)
Правилни изводи
Размишление върху правдата.
Представете си, че виждате една стонога. Какво заключение ще извадите от нея? Защо трябва да има толкова много крака? Това е един въпрос за разрешаване. В усилието, което мозъкът прави, за да разреши известен въпрос, се крие растенето на човека. Според закона на растенето, силите обикновено се движат нагоре. Запример, когато расте, детето обича често да се мери. То почти всеки ден се мери и отбелязва, докъде е достигнало. Дохожда най-после ден, когато растенето на физическия свят спира. Човек расте на височина само до известен предел и по-нататък престава да расте. Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата. В пътя на развитието си, човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае, от какво естество са те и от какъв източник произтичат. Като изучава себе си, човек трябва да бъде справедлив: на всяко нещо да дава съответна цена и значение. Няма ли това справедливо отнасяне към себе си, човек може да отдаде особено значение на някоя физическа идея, вследствие на което да очаква от нея големи резултати. Не постигне ли желаното, той се обезсърдчава. Като знае това, човек трябва да различава мислите, чувствата и желанията си, да знае какво трябва да очаква от тях.
Съвременните хора не познават себе си, не се познават и помежду си. Това се дължи на голямото разнообразие между тях. Всеки човек, външно и вътрешно, е построен по особен начин, вследствие на което стремежите и разбиранията на едного коренно се различават от тия на другите. Срещате двама братя, родени от една майка и от един баща, но първият, по-големият обича красивото, великото и от него се възхищава, а по-малкият обича парите, по цял ден ги брои и мести от една каса в друга. Първият обича да чете, да се занимава с научни въпроси, а вторият – по цели часове се оглежда в огледалото. Кое е за предпочитане: да чете човек и да учи или да брои пари? Според случая. Ако се движи между учени хора, човек трябва да учи, да разбира техния език и интересите им. Обаче, ако е отворил кантора, той непременно трябва да има пари. Следователно, някога човек ще бъде в положението на учен, друг път – в положението на банкер, на войник, или на търговец и т.н. – Ама аз не искам да бъда войник, да нося пушка, да се бия. – И войник ще бъдеш, с пушка в ръка, и банкер, и учен ще бъдеш. Няма човек в света, който да не е воювал, да не се е бил с никого. Няма миролюбиви хора на земята. Вижте, какво правят малките деца. Ако не се бият помежду си, ще ги видите да се сражават с дърветата в гората. Не е лошо да воюва човек, но той трябва разумно да воюва. – Защо се бият хората? – За да се смекчат сърдцата им. Сърдцата на повечето хора са корави, жестоки. Като се излагат на ужасите на войната, като се осакатяват, те започват да страдат, и по този начин сърдцата им постепенно се смекчават. Ако войната е в състояние да смекчи, да облагороди човешкото сърце, тя е за предпочитане пред жестокостта на хората.
Днес всеки се стреми към морал, който внася мекота в отношенията на хората. Думата „морал“ в ограничен смисъл означава правилни отношения между хората. Моралът на хората се вижда ясно в техните отношения на вземане и даване. В старо време, хората са уреждали отношенията си на вземане и даване в натура: една крина жито за една крина грозде. Днес, обаче, разменната монета в търговските отношения на хората е парата: една каса грозде срещу 30-40 лв.
И тъй, дойдем ли до човешкия морал, там виждаме две страни на отношения: морал, който се прилага при вземане, и морал, който се прилага при даване. Когато моралът се отнася до вземане, всеки човек знае, как да постъпи. Стане ли въпрос за даване, там се проверява истинския морал на човека. Който е готов доброволно да изплаща своите задължения, той е морален човек. Който не е готов доброволно да изплаща задълженията си, той не е морален. Към него се прилага законът. Значи, законът се прилага към моралнослабия човек. Той знае, че ако не плати задължението си на време, ще има бой. Какво представя боят? – Боят е музикален такт, удар, музика. Наистина, като получи няколко музикални такта върху гърба си, човек се научава вече да бъде точен, изпълнителен към задълженията си. Като изучавате музикалните тактове, ще видите, че мъжът бие, т. е. дава такт по един начин, а жената – по друг начин. Както и да гледате на живота, сам по себе си той е сериозен. За онзи, който не разбира нещата, животът е забава.
Като ученици, вие изучавате числата, без да подозирате, че те имат отношение към психическия ви живот, както и към целокупния живот. Запример, вие не знаете, защо 1 x 1 = 1, 1 + 1 = 2, 2 – 2 = 0, 2 : 2 = 1. Числата взимат участие в мислите и чувствата на човека. За да разбере живота, човек трябва да изучава числата. Запример, всяка мисъл и всяко чувство, добри или лоши, отговарят на сили, които известни числа съдържат в себе си. Когато обичате някого и пожелавате да му направите нещо, вие избирате най-добрите материали за целта. Не го ли обичате, ще си послужите с долнокачествени материали. Баницата за любимия ви човек ще бъде направена от най-чисто и прясно брашно, масло и сирене. За онзи, когото не обичате, ще си послужите с по-долнокачествени материали. Ако днес хората страдат и не успяват в работите си, това се дължи на факта, че те често си служат с числа, на които качествените енергии са отрицателни. Казват, че 1 + 1 = 2. Какво означава това действие? Това показва, че след като си работил цял ден, получаваш заплата за деня един златен лев. Защо, обаче, 1 x 1 = 1? Това показва, че единицата, умножена сама на себе си, дава пак единица. Когато се оглежда в огледало, човек вижда себе си. Този, който е пред огледалото, и този в огледалото представят един и същ човек. Те не могат да се събират, не могат и да се умножават. Образът в огледалото не е реален.
Следователно, невъзможно е да умножавате реален образ с нереален. И да ги умножите, ще получите едно и също число. Това означава действието 1 x 1 = 1. Умножават се само реални величини. Дойдете ли до единицата, тя може да се събира, да се вади, да се дели сама на себе си, но по никой начин не може да се умножава.
1 + 1 = 2. 1 – 1 = 0. 1 : 1 = 1 1 x 1 = 1.
Сам по себе си човек не може да се увеличава, т.е. не може да расте, нито да се увеличава. Това се отнася до душата. Душата не расте, нито се увеличава или намалява. Душата може само да се развива, т.е. докато живее, човек може да развива своите сърдечни, умствени и душевни сили, вложени в неговото сърдце, в неговия ум и в неговата душа. Смисълът на живота не седи нито в сиромашията, нито в богатството. Ако искате да живеете добре, обърнете внимание на честните и на добрите хора, които ви обичат.
Хората се нуждаят от право разбиране на вътрешния живот. Някой казва, че разбрал живота. Разбирането на живота не е еднократен процес, както и намирането на Бога не подразбира още познаването Му. Че си намерил една свещена книга, това не значи, че си я чел и разбрал. След като намериш книгата, ти трябва да се впрегнеш на работа, да четеш и да я изучаваш. Следователно, след като намериш Бога, тогава ще започнеш истинската работа и учене. – Баща ми е богат, не ми трябва наука. – Това е криво разбиране. – Щом баща ти е богат, ти трябва да учиш още повече, понеже имаш всички възможности за това. Че баща ти е богат, това ни най-малко не подразбира, че и ти ще бъдеш богат. Баща ти е богат, защото е работил. Ако ти не работиш, каквото богатство и да наследиш, в скоро време ще го изядеш. Следователно, когато казвате, че Бог е свят, всемъдър и всесилен, това още не значи, че и вие, като чада Божии, ще бъдете силни, свети и мъдри. Тези неща са вътрешни, вследствие на което не могат да се предават по външен начин. Свят човек е онзи, който има правилни отношения към своя ум, към своето сърце, към своята воля, към своята душа и към своя дух. Светият човек не си служи с никакво насилие. Мнозина мислят, че светият човек прави чудеса. – Не, чудесата не се дължат на светостта. Има лекари, които правят чудеса, без да са свети. Има музиканти, които правят чудеса, без да са свети. Мисълта на светия човек трябва да бъде пластична, да си пробива път навсякъде. Като мисли, човек не трябва да разглежда нещата външно само, но той трябва да прониква и в най-скритите им места, да ги разглежда в тяхната дълбочина и смисъл. Трябва ли човек да остане затворен в някоя къща и да се примири с мисълта, че не може да излезе от вратата? Ако вратата на къщата е заключена, той трябва да излезе през прозорците. Ако през прозорците не може, той трябва да излезе през комина. Изобщо, човек трябва да се примири с дадено положение, само след като е опитал всички възможности да го преодолее. Ако по никой начин не може да го преодолее, тогава само той трябва да се примири и да очаква на някаква външна помощ. – Морално ли е от негова страна да прави толкова усилия? – Морално е, разбира се.
Представете си, че някой човек е уличен в някакво престъпление, за което полицията го търси да го хване и тури в затвор. Свободно ли ще се разхожда този човек из града? По цели дни той ще се крие тук-там, а вечер, когато трябва да излезе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види кален, мръсен, веднага ще познае, че този човек е вървял по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калните улици доброволно. Тъй щото, когато човек се стреми да влезе в Царството Божие и не може да мине през царската врата, той ще се принуди да влезе през затънтените улици, но това става по необходимост, а не по негова добра воля. За човека е важно да постигне своята идея, а през какъв път е минал, дали се е окалял или не, не е важно. Като го видят, домашните, ще му дадат вода да се умие, ще му дадат чисти дрехи да се преоблече и ще го нахранят. Те няма да го упрекнат в нищо, но ще го похвалят за неговата смелост и ще кажат: Идея има този човек! Лесно се минава през царската врата, но през тясната врата, през канала, мъчно се минава. Който минава през тесния път, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човек има любов в душата си, вследствие на което побеждава всички мъчнотии на пътя си. Да върви човек по широките пътища и така да побеждава мъчнотиите си, това всеки обикновен човек може да направи. Обаче, да минава през най-големите мъчнотии и препятствия и така да постига своите желания, това само героите правят.
Мнозина искат да имат постижения без мъчнотии. Тъй както е създаден светът, това е невъзможно. Това не значи, че човек неизбежно трябва да мине през канал, или през кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човека да мине през такъв път, за предпочитане е да мине през него, отколкото да бъде в бездействие. Веднъж сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на светли и на тъмни същества. За да се развивате правилно, вие трябва да бъдете разумни, да се вглеждате в живота на напредналите и учени хора, да видите, по какви пътища са минали те и да се поучавате от тях. Както вашият живот, така и животът на другите хора трябва да ви служат като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и как да започнете, обърнете се към вашите напреднали братя, те ще ви кажат, какво трябва да правите. Всеки човек носи в себе си някакъв талант, който трябва да разработва. Достатъчно е да дойде при него някой учен или напреднал брат, който да събуди таланта му и да го застави да работи в това направление. Мнозина прекарват живота си почти в бездействие, без да използват условията за развиване на своя талант. Като не могат да постигнат нещо в живота си, те се оправдават с това, че природата не ги е надарила, че нямат никакъв талант. Който е работил съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкнал на своя талант и го е развил. Представете си, че ви поставят в затвор и ви държат там, докато намерите своя талант. Какво ще правите? Мислите ли, че няма да го откриете? Много затворници са проявили талантите си, именно в затвора. Като се намери в трудно положение, котката може да скочи от голяма височина, без да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което в други случаи не би приложила. Същото се отнася и до човека. Когато се намери в трудно положение, човек може да направи това, което в никой друг случай не би могъл да извърши. За предпочитане е някога човек да се хвърли от високо, отколкото без никаква съпротива да се предаде в ръцете на неприятеля си, който ще му върже ръцете и ще го подкара да върви напред.
Сега, като казвам, че човек трябва да бъде смел, това не значи, че трябва да върши глупости. Човек трябва да бъде смел в постъпките си, но разумен. Животът често поставя хората в трудни положения, за да развият своята разумност. Казва се, че на смелия Бог всякога помага. Щом е така, човек трябва да бъде смел, да решава трудните си задачи. Има случаи, когато само с тояга в ръка човек може да разпръсне многобройна тълпа. След това всички се чудят, какво стана, че толкова хора не можаха да се справят с един човек. Смелият действа бързо, решително и с вяра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вярата върши чудеса. Приложете вярата в живота си и не се безпокойте. Човек трябва да размишлява върху нещата, но същевременно трябва и да действа. Какво допринася мисленето на някой мъж или на някоя жена, ако нищо не работят? Те нямат пари, нямат хляб и по цели дни седят вкъщи и мислят какво да правят, как да си доставят необходимите неща. Мъжът мисли на една страна, жената – на друга, но положението не се подобрява. Какво трябва да направят? – Да се опретнат [спретнат?] да работят. Мисленето им е дотолкова нужно, доколкото да намерят начин, как да работят. Щом измислят някаква работа, те трябва да се впрегнат задружно, да реализират намисленото. – Ама може да им дойде помощ отвън. – И това е възможно, но за да дойде външна помощ на човека, без да е работил, друго нещо се иска от него. Това подразбира, че той е работил някога, а днес жъне плодовете на своята работа. Иначе, невъзможно е човек да не работи и да получава всичко наготово.
И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Такова нещо представя и вечността. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човека, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил. Човек, сам по себе си, е единица, която може да има много отражения, без да се е размножила. Отраженията не са реални образи. Въпреки това, хората се лъжат, именно от нереалните, от недействителните положения в живота. Те се натъкват на много недействителни и относителни неща в живота си и наричат това нещо наука. Каква наука представят предсказанията на съвременните хиромантици? Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. – Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек. – И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. Ще работя само с двете си ръце и на тях ще разчитам. Никой няма да ме познава. Да бъда виден, знатен човек, това подразбира да живея с чужд труд и капитали, да завърша живота си с неприятности.
Един баща казал на сина си: Синко, от тебе човек няма да излезе. Тъй ще минеш и заминеш, без да знае някой за тебе. Дума няма да се чуе за твоето съществуване. Един ден синът извършил някакво престъпление, за което всички вестници писали. Като чул, че вестниците писали за престъплението му, синът взел един от тях и радостно казал на баща си: Татко, ето, аз се прочух. Днес всички вестници пишат за мене.
Казвам: Не е достатъчно вестниците да пишат за човека, но това, което пишат, трябва да е положително, да подига самия човек, а не да го унижава. При това, каквото вестниците пишат, каквото хората говорят, трябва да е вярно. Често хората говорят едни за други неща, които не са верни. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте в същност, какво можете да направите, кои са вашите добри и лоши черти. Всяка добра или лоша черта на човека може разумно да се използва. Запример, някой обича да се гневи. Гневът е сухият барут в човека, който може да се използва във време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползвате от гнева си, да го употребите като сух барут. Ако е мирно време, ще избягвате да се гневите. Как ще избегнете гнева? Ще намокрите барута си, да стане влажен. Влагата пречи на барута да избухва. Влагата представя мекотата в човека. Човек трябва да бъде мек, но не мекушав. Щом се отвори война, влажният барут трябва да се изсуши. Значи, всяко нещо е на мястото си. Ангелът, който изразява любов и мекота, като се намери пред един грешник, ще приложи друг някакъв метод, съвършено различен от този, който би приложил към праведния. Христос казва за себе си: „Не дойдох да туря мир на земята, но нож“. Когато греши и не изпълнява Божиите закони, човек ще срещне на пътя си ангел с меч в ръка, който ще му даде добър урок. Когато Бог изпъди Адам и Ева от рая, Той постави на райската врата два ангела с меч в ръка, да пазят, да не се върнат назад. Ако не върви в правия път, човек ще се натъкне на меча на някой ангел и ще падне на земята. След това учените ще казват, че еди кой умрял от разрив на сърцето. Ангелът казва на човека: Или ще вървиш в пътя, който ти е определен и ще вършиш това, което Бог ти заповядва, или ще платиш с живота си. – Ама аз съм свободен да живея, както разбирам, и да говоря каквото искам. – Не, не си свободен да живееш и постъпваш както искаш. Това, което мнозина считат за свобода, не е никаква свобода. Истинската свобода разбира разумни отношения между живите същества, които не нарушават интересите помежду си.
Хората се оплакват от противоречия, от мъчнотии в живота си, без да подозират, че причината за това се дължи на техните криви разбирания. Запример, някой мисли за себе си, че е кротък човек и се чуди, защо, въпреки неговата кротост, се натъква на толкова големи мъчнотии и противоречия. – Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още какво нещо е кротостта. Кроткият човек е предвидлив и съобразителен. При всички случаи на живота си, той знае, как да постъпва. Като се намери в материално затруднение, без работа, той няма да тръгне от къща на къща да проси, да иска пари на заем, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живее без пари и ще гледа разумно да се справи с положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да им работи без никакво възнаграждение. Като останат доволни от работата му, те ще го нахранят добре и облекат. Ако и това не му се нареди, той ще прекара няколко дена гладен, ще знае, че така му е определено. Понесе ли и глада, както трябва, условията му ще се изменят. Само по този начин човек ще разбере, че всичко, каквото се случва в живота му, е на място и за негово добро. Така той ще види ръката на Провидението и любовта на Бога.
Следователно, при каквито тежки условия и да е поставен, човек ще види най-после, че има един естествен, Божествен начин, по който той може да се освободи. Който прилага Божествените методи в живота си, той никога не опетнява името Божие. Като става сутрин от сън, той чува вътрешния глас да му казва, че няколко дена няма да яде. Щом е решил да слуша Бога, той ще понесе това изпитание с търпение. На четвъртия ден той ще види на пътя си една голяма, зряла череша и ще разбере, че има право да си откъсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешите и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено. Всяко изпитание има за цел да развива в човека вътрешно послушание.
Когато се говори за послушание, хората мислят, че притежават това качество. Те са послушни, когато са слаби и невежи. Обаче, срещате някой силен, учен човек, върви гордо, с изправена глава, с ръце в джобовете си или отзад, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря човек ръцете си в джобовете си или отзад. Нито едното положение на ръцете е правилно, нито другото. Човек трябва да държи ръцете си в естествено положение, отстрана на тялото. Тъй щото, човек трябва да има послушание към Бога, не само когато е слаб, глупав или невежа, но и като силен, учен и разумен човек. Това е истинско послушание.
Съвременните хора са дошли до един възел, до един кръстопът в живота си и, ако не знаят коя посока да вземат, те ще се натъкнат на такива изпитания, които ще им костват живота. Като не могат да се проявят, като не знаят коя посока на движение да хванат, те дохождат до областта на недоволството. Според мене, недоволството, на което хората се натъкват, не е нищо друго, освен психическа краста. Каквото и да им се даде, каквото и да предприемат, те са все недоволни. Естествено е за човека да бъде недоволен, но недоволството трябва да му даде потик да върви напред. Недоволство, което спъва човека, не е на място. Каквото и да прави, човек неизбежно ще мине през изпитания и мъчнотии. Те имат за цел да го калят. За да се справи с мъчнотиите си, човек трябва да разполага с известно знание. Истинско знание е онова, в което няма никакво колебание – знаеш нещо и пристъпваш към реализирането му. Знаеш, че на еди кое място има заровени пари. Взимаш мотиката и започваш да копаеш. Копаеш ден-два, и намираш парите. Какво правят някои иманяри? Те започват да търсят пари, с години да копаят на едно или на друго място, но нищо не намират. – Защо? – Не знаят къде са парите.
И тъй, сегашните хора се нуждаят от истинско, положително знание. Тази наука, която днес им се преподава, е само предговор към Божествената. Ако не разполага със светското знание, човек не може да се домогне и до духовното, защото знанието, било то духовно или светско, почива върху едни и същи закони. Докато дойде до възвишената, Божествена наука, човек трябва да прави ред опити и упражнения, да прилага наученото. Без приложение няма напредък. Това се отнася не само до науката, но и до музиката, до художеството, до речта и т. н.
Сега, от всички хора се иска стабилност, устой във възгледите им. Някои хора мислят, че могат да оправят света и се заемат за тази работа. Като се натъкват на известни мъчнотии, те се обезсърдчават и казват, че нищо няма да излезе от тази работа. Това показва, че те не са измерили силите си. При това положение, те намират, че трябва да се върнат по релсите на обикновения живот. Ако върви по обикновения път, човек нищо не може да постигне. Обаче, ако върви по необикновения път, той все ще придобие нещо.
Следователно, като ученици, вие трябва да сте в постоянно движение, да не спирате на едно място. В мислите, в чувствата и в постъпките ви трябва да има непреривно движение. Всяко спиране в пътя води към недоволство, а недоволството е място, дето живеят паразити. Спре ли човек за по-дълго време в тази област, паразитите ще го нападнат. Всяко съмнение, колебание, безверие са паразити, които развалят красивото и великото в човека. За да се справи с тия отрицателни състояния в себе си, човек трябва да се изучава. Който не познава себе си, той не може да разбере онова, което е вложено в него и не може да се домогне до положителната наука. Днес хората изучават предмети и явления, които стоят далеч от тях, а не познават себе си. Да изучава човек себе си, това значи, да влезе в една свещена област на познания, които ще го доведат до истинската наука. Само това знание е в състояние да създаде правилни отношения между хората. Когато между хората съществуват правилни отношения, те знаят кой от какво се нуждае и могат да задоволят своите нужди. Когато иска да задоволи желанията на човека, Бог не задоволява изведнъж всичките му желания, но само онова, за което той е копнял с години. Той намира, че това е същественото му желание и го задоволява.
– Само Божията Любов носи пълния живот.
30. Лекция от Учителя, държана на 13 март, 1929 г. София – Изгрев.