Младежки окултен клас - ОСМА ГОДИНА (1928-1929)
Закон за действие и противодействие
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
Какво става с гумената топка, която се удря в една хоризонтална или отвесна плоскост? – Тя ще подскочи и ще се върне в първото си положение. На каква височина ще подскочи топката след удрянето си в плоскостта? – На по-малка височина от тази, от която е била хвърлена. Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта? Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина? – Защото въздухът оказва известно противодействие. Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена. Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина. Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма да отскочи. Защо? – Защото съпротивлението, което среща на пътя си, е малко. Колкото по-голямо съпротивление среща топката, толкова повече отскача.
Ако топката представя едно живо, разумно същество, а плоскостта – условията, в които то попада, какво ще стане с нея? – Ще се удари в условията и ще отскочи от тях. Отскачането на топката наричаме преодоляване на условията. За да преодолее условията, живото същество, например, човек, се нуждае от силна воля, или от характер. Волята действа, а характерът противодейства. За да разбие плоскостта, разумното същество трябва да познава големината на съпротивлението. Следователно, за да си пробие път в живота, човек трябва да познава големината на противодействието, което му оказва плоскостта. Като знае големината на противодействието, той взима предварителни мерки, за да се справи с него. Тези мерки са в зависимост от условията, при които човек се намира.
Представете си, че разумното същество попада в други условия, по-мъчни и страшни от първите – в гъста гора, населена с диви зверове – тигри, змии, леопарди и др. Какво ще изпита това същество, когато тръгне на път? То изпитва страх и колебание, не се решава да мине през тази гора. Най-после то се престрашава и тръгва със силно желание да се изпита, как ще мине тежките условия. То иска да изпита силата си. То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които да хвърчи нагоре. Щом срещне някаква опасност, разперва крилете си и хвръква нагоре. Значи, то уповава на себе си. Ето защо, когато се намери в големи мъчнотии, човек трябва да потърси начин да ги преодолее. Ако по един начин не може, ще потърси втори начин; ако и по този начин не може, ще потърси трети начин и т. н. Човек разполага с много възможности за преодоляване на мъчнотиите. От всекиго се изисква да познава условията, в които се намира, и възможностите, с които разполага, за да може лесно да се справя с мъчнотиите си.
Ако един студент се явява на изпит по висш анализ, ще се намери в положението на гумената топка, която се удря в стената, или – в положението на онзи, който минава през гъста гора. Срещу него излиза мечка – професорът, който го изпитва. Предметът, на който се натъква, представя стената, в която се удря. Професорът му върви след него, дебне го да намери някое слабо място, да го скъса. Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в себе си, страх ви е да не ви скъса професорът. Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса. Предметът, по който студентът ще държи изпит е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка. Докато не е дошъл до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо. Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита. Професорът седи зад него и слуша, как отговаря. Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери? Един и същ ли е професорът? – Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва. И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит. Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията си към студента, и студентът променя отношенията си към професора? – Изпитът. Професорът иска да знае, достоен ли е студентът за знанията, които му е предал. Той се страхува, да не би студентът да не е готов да възприеме знанието и да злоупотреби с него в обществото. Студентът пък се страхува, да не би професорът да бъде много строг и взискателен, да изисква повече от това, което е предал, и да го скъса.
Както студентът пропада на изпита, така всеки човек може да пропадне в едно или в друго отношение. Например, слугата се изпитва от господаря си в различни посоки. Ако господарят даде на слугата си една сума от пет-шест хиляди лева, да ги занесе някъде, слугата може да постъпи по два начина: или веднага да ги занесе на определеното място и да се върне при господаря си, или да ги задържи за себе си и да не се върне при господаря си. Тук се изпитва честността на слугата. В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита си отлично, а във втория случай не е издържал изпита си – скъсан е. Честният слуга не се колебае, не се бави. Той взима парите, занася ги на определеното място и веднага се връща. Така постъпва студентът, който знае предмета си. Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря. Нечестният слуга взима парите, мисли, колебае се, как да постъпи, да занесе парите, дето трябва, или да ги задържи за себе си. Най-после решава да ги задържи за себе си и пропада на изпита. В същото положение се намира и студентът, който не е учил добре. Професорът му задава въпроси, а той мисли, колебае се, не знае, какво да каже, и пропада на изпита.
Докато е на земята, човек се изпитва постоянно, сам да види, колко е устойчив в морално, или във физическо отношение. Когато устоява на изпита, той получава добри бележки; когато не устоява, получава двойка, единица или нула. Какво означава нулата? – Пълен фалит. При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем. – Колко искаш? – запитал ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина. След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва. – Доволен съм, но къде е майката на парите? – И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред ходжата. Значи, последният не получил никаква сума срещу майката. Дал 500 лири, а получил нула лири.
Какво се изпитва на човека? – Знанието, дарбите, способностите, характера и т. н. Когато изпитват някого, колко знае, все едно, че изпитват силата му. Колкото повече положителни знания има, толкова по-голяма е силата му. Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има да свърши работите си добре. При това, силата трябва да се прилага разумно. Тя трябва да бъде производителна. Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна. Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя си? Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете. При това положение, те ще ви разкъсат. В случая, вашата сила не е производителна. За да минете благополучно гората, силата ви трябва да се превърне в знание на езика на зверовете. Имате ли това знание, ще се разговаряте с тях и ще минете благополучно през гората. Да знаеш един език и да го приложиш навреме, това значи производителна сила.
Казано е в Писанието: „И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина“. Каквото Бог каже, става. На същото основание, казвам: Ако човек говори и не влага сила в думите и в мислите си, това не е говор. Всяка произнесена дума трябва да се превърне в сила. Кажеш ли, че ще направиш нещо, направи го. Какво се ползва майката от децата си, ако всички обещават да донесат вода, а никое не донася? Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите? И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите. Когато се възпитава, човек трябва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо, да го направи. Видиш ли някоя книжка, лист или камък на пътя си, не казвай само, че ще го вдигнеш, но веднага се наведи и го вдигни. Както чистиш пътя си, по който вървиш, така ще чистиш мислите и желанията си от ненужните прашинки по тях. Като чистите мислите и желанията си, превръщайте ги в сила. Това значи, да ги приложите в живота.
Всяка мисъл трябва да се тури в действие. На действието, обаче, отговаря противодействие. Това е неизбежен закон. Ако мисълта не срещне противодействие, не може да се изпита силата й. Ако човек среща противодействие на своите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка. Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са дадени. Ако противодействието е голямо, отлагането не се оправдава. Трябва да се търси друг път, с по-малко съпротивление, но в никой случай да не се отлага реализирането на добрите мисли и желания. Дръжте в ума си мисълта, че силата на противодействието е равна на силата на действието. Ако сте се натъкнали на голямо противодействие и не можете да се справите с него, ще обиколите, да намерите по-благоприятни условия, но няма да отлагате.
Съзнание се иска от хората При създаване на характера, съзнанието взима голямо участие. Тогава човек върши всичко доброволно, а не насила. При сегашното възпитание на децата принудителният метод играе главна роля. Детето отива на училище по принуждение. Възрастният работи, учи, прави добрини, пак по принуждение. Време е вече, съзнанието да ръководи човека. Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон. Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение. Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други. Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл. Това значи, приложение на знанието. Ако не се прилага, знанието е мъртво. Мъртвото знание нищо не ползва. Например, законът във физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие“, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свят. Този закон може да се изрази с думите: „Привличането е равно на отблъскването“.
Значи, две сили действат в природата: едната привлича, а другата – отблъсква. С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват. Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение. Знаем, че земята се върти около слънцето. Защо? – Защото слънцето я привлича. И земята, от своя страна, привлича слънцето. Луната се движи около земята, защото последната я привлича, но и луната привлича земята. Като резултат на взаимното привличане между планетите, те се движат в пространството. Хората се привличат едни-други, но и науката ги привлича. С това се обяснява, защо един човек изучава математика, друг – физика, трети – астрономия, четвърти – химия и др.
Първата задача на ученика е да учи закона за действието и противодействието, да знае, на всяка акция, каква реакция отговаря. Той трябва да знае, с каква външна и вътрешна сила разполага, за да се справя с противодействията. Когато минавате през гора, в която има диви зверове, трябва да разчитате на нещо: или да сте въоръжени, или да сте духовно силни. Ако не разполагате нито с едното, нито с другото средства, ще предвидите нещо особено, което да произведе ефект на животните. Ще вземете един тъпан и, докато минавате през гората, ще биете тъпана. Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животните, и те ще се оттеглят в скривалищата си. Какво представя тъпанът? – Будната човешка мисъл. Следователно, докато се намира в опасност, човек трябва да бие тъпана си. Щом мине опасната зона, тъпанът млъква.
Сега и на вас казвам: Когато се намерите в опасност, бийте непрекъснато тъпана си и смело вървете напред. Щом минете опасността, свалете тъпана от рамото си и седнете да си починете.
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
24. Лекция от Учителя, държана на 22 февруари, 1929 г. София – Изгрев.