КНИГА: Закон за единство и общност
Към свобода
10 юли 1928 г., Вторник, 5 ч. с.
„Истината ще ви направи свободни.” Степента, до която е достигнало съзнанието на съвременното човечество, се отбелязва със силен стремеж към свобода. В такъв случай, недоволството, което се ражда в човешката душа, произтича от външните и вътрешните ограничения на човека. Всеки човек трябва да се справи с ограниченията, на които се натъква. В това се заключава философията на живота. Една от задачите на човека е да си обясни причините за външните и вътрешните ограничения в живота.
Аз няма да се спирам върху причините на Ограниченията, но ги разглеждам като величини, които трябва да се разрешат. Дали тия величини са реални или нереални, това е, второстепен въпрос. Важното е, че и в единия, и в другия случай те ограничават човека. Запример, дохожда при тебе един човек и ти казва, че вън те следят трима души, искат да те убият. Това може да е истина, може и да не е истина, обаче, веднъж влязла тази мисъл в твоя ум, ти вече се безпокоиш, страхуваш се, цяла нощ трепериш, не смееш да излезеш вън от къщи. Кое те накарало да трепериш цяла нощ? – Лъжата.
Другото положение е следното. Ти си бъден човек, нямаш пет пари в джоба си, но дохождат трима твои познати при тебе и казват: „Знаеш ли, че един богаташ, наскоро дошъл от странство, иска да ти помогне, да ти даде една голяма сума”! Ти веднага се зарадваш, цяла нощ не можеш да спиш, все очакваш момента, когато този човек ще влезе в стаята ти. И това нещо не е вярно. Значи, нереалността има две страни: красива и некрасива. Ето защо, всички ще се стремите да се освободите и от красивите, и от некрасивите неща в живота.
„Истината ще ви направи свободни”.
Да придобиеш Истината, това подразбира вътрешно знание, вътрешно разбиране на живота. Свободата е потребна за проявяването на живота, но в това проявяване има ред противоречия. Представете си, например, че вие срещате на улицата един човек красив, снажен, силен. Дето и да се яви всред обществото, на всички обръща внимание. Той се радва, мисли си, че като него други няма. Докато неговата красота не е засенчена от друг, той е щастлив. Дойде ли, обаче, друг, по-красив от него, щастието го напуща, той вече остава на втори план. Красотата и силата на по-хубавия човек хвърлят тъмно петно, сянка върху съзнанието на първия, и той остава недоволен. От философско гледище, коя е причината за недоволството в дадения случай?
Сега ще ви изнеса друго противоречие, което се среща в живота. Вървите по улицата и виждате един грозен, слаб човек. Дето мине, на всички обръща внимание; всички му се смеят, подиграват го. Този човек разбира това и страда, скърби. По едно време, отнякъде се задава друг човек, още по-грозен от първия, и всички спират погледа си върху него. Тази голяма грозота произвежда радост в душата на по-малко грозния човек, и той си казва: „Аз мислех, че съм най-грозният човек в света, а то, имало и от мене по-грозни”. Питам: защо красотата и силата на човек, по-красив от вас, ви произвежда скръб? И защо грозотата и безсилието на човек, по-грозен от вас, ви произвежда радост, вместо съжаление? Това са въпроси, с които вие трябва да се справите. Това са положения, които съществуват в свят, дето отсъства свободата.
Казвам; когато намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено, без никаква връзва между тях. Схващате ли предметите и явленията в живата природа разединено, те не водят към една обща цел. Едно трябва да знаете: Истината става понятна само тогава, когато между всички неща съществува единство. Истината е само една!
Ще ви приведа един пример за изяснение на тази мисъл. Представете си, че хиляди хора, жадни, със засъхнали гърла, вървят по един общ път и пристигат до голям извор с чиста, кристална вода. Всички тия хора едновременно се зарадват на извора. Защо? – Понеже всички могат свободно да се настанят около извора и да уталожат жаждата си. Всички могат да участвуват едновременно в тази обща радост. Та когато говорим за Истината, ние подразбираме, именно, целокупността в схващане на нещата и идеите. Истината означава такова нещо, от което всички могат да се ползват и пред която всички се чувствуват свободни. От какво? – От жаждата, която до този момент ги мъчеше. Още от какво се освобождават? – От вътрешното безсилие, което жаждата им причиняваше.
Мнозина си правят заключения, като казват: „Не струва да се говори Истината”. Питам: трябва ли жадният да каже, че не струва да се ходи при извора? Не, жадният човек, като намери извора, трябва да се напие от неговата чиста, нектарна вода и да благодари, че го е намерил. И затова когато някой казва, че не трябва да се говори Истината, той не разбира същността на Истината. Тъй както жадният, като отиде при извора и пие от неговата вода, се чувствува свободен от жаждата и безсилието, така и Истината прави човека свободен. Да разбираме Истината, това значи да разбираме своето положение като красиви и като грозни, като силни и безсилни. Ако не разбирате дълбокия смисъл на красотата и на грозотата, какво благо ще допринесе някому вашата красота, или какво нещастие ще допринесе някому вашата грозота?
За изяснение на мисълта ще ви приведа следното сравнение. Допуснете, че някой човек има хубава копринена дреха, красиво ушита, но той я облича, когато температурата вън е 32° под нулата. Друг човек има вълнена дреха, от прост плат, лошо ушита, и той я облича в същия ден, когато е 32° под нулата. Значи, първият човек в дадения случай представлява красотата, а вторият – грозотата. Кой от тия двамата е за предпочитане пред тази низка температура: красивият или грозният? Сега ще поставя въпроса в друга форма: ако единият е красив, но няма добродетели в себе си, а другият е грозен, но добродетелен човек, кой от двамата е за предпочитане? Та когато разглеждаме външната страна на красотата и на грозотата, ние си съставяме криви, лъжливи понятия за нещата. Красотата у нас трябва да бъде като светлината. Тя трябва да бъде образ на вътрешния живот в човека, а не само като външна форма.
Питам: какво заключение ще извадите от тези две положения, които ви се изтъкнаха? Някои ще кажат: „Човек не трябва да бъде нито грозен, нито красив.” Не човек трябва да бъде красив! Човек трябва да бъде и грозен! Чудни са хората! Човек трябва едновременно да бъде и красив, и грозен! Красотата и грозотата са две положения за човека. Те са толкова необходими смени в живота, колкото са необходими денят и нощта.
Някои учени казват, че растенията се развиват и растат главно при дневната светлина. Не, при дневната светлина растенията само събират енергия, без да растат, а вечер, при нощната тъмнина, те обработват събраната енергия и тогава растат. Значи, дневната светлина служи на растенията като условие за възприемане на енергия, а нощната тъмнина им служи за обработване на тази енергия.
Казвам: когато се намерим в тъмнина, при неблагоприятни условия на живота, ще има какво да обработваме. Тогава ще обработваме енергията, която сме възприели при светлината, при благоприятните условия. Значи, всеки човек, който попадне при процеса на неблагоприятните условия в живота, ще има, какво да работи. Запример, богатите хора са при условия да работят, но не работят. Богатият човек може да се уподоби на онзи турчин, който седи облечен в своята източна роба, с чалма на глава, пред него наргилето – водата клокочи в шишето, димът излиза от устата му, а той само клати глава и казва: „Всичко, което Бог е направил, е добро!” Защо? – Наргилето седи пред него. Сиромахът пък може да се уподоби на онзи турчин, който няма наргиле и казва: „Господи, какво ще се прави без наргиле на този свят? Този, който има пред себе си наргиле да му дими, той разрешава добре въпросите, ами аз, какво да правя?”
Чудни са съвременните хора, като мислят, че без наргиле животът няма смисъл. Ще ви приведа един пример, да видите, кое е наргилето за майката. Някоя мома се оженила, но няма деца. Тя седи тъжна, замислена, казва си: „Нямам наргиле да ми дими!” Наргиле е детето, за което тя мечтае. Друга мома, като се ожени, роди 4 – 5 деца, на които се радва, благодари на Бога за тях, смучи наргилето и казва: „Всичко. което Бог е направил, е добро! Хубаво е, като имам това детенце! Малко е днес, но то ще порасне, голямо ще стане, ще се изучи, ще ме гледа на старини.” Мисли, разсъждава тя, и наргилето пред нея дими. Това са специфични схващания за живота. Ако мислите, че детето, в тази форма, ще ви освободи, вие се лъжете. Няма единство между вашите разсъждения и фактите в действителния живот. Детето расте и пораства, изучва се и нито ви гледа, нито може да ви освободи от ограничителните условия на живота. Всеки сам може да се освободи от тия условия. Как? – Като възприема и възлюби Истината. Истината ще ви направи свободни!
Богатият турчин седи пред наргилето, водата клокочи в шишето, той смучи, дим излиза от устата му, и си размишлява. След това си пийне едно кафенце и казва: „Аллах”! Вие се смеете на този турчин, но казвам: понякога и съвременните хора са така смешни в схващанията си за идейния живот. Те мязат на тези източни народи. И тия неща са хубави, но не са съществени. Те са временни, преходни положения в живота на човека. Както бедният може без наргиле, така и богатият може без него. Истински идеен живот е този, без който не могат нито богатият, нито бедният. Правилни разбирания за живота са тези, които са еднакви и за бедния, и за богатия. И бедният, и богатият, при каквито условия на живота и да се намират, едновременно трябва да кажат: „Животът има смисъл! Всичко, което Бог е направил, е добро.”
Сега ще ви приведа същото положение в друга форма. Седи някой железар пред огнището със своя мех и с чука си; духа меха, желязото се нагорещява и вместо да го хваща с ръка, хваща го с клещи и го удря с чука. От това желязо излизат искри. Това е наргилето на турчина, което в ръцете на ковача се е видоизменило в желязо. Бедният човек, който по-рано съжаляваше, че няма наргиле да му дими, сега се радва, че има по обия: огнище, мех, чук и желязо, което туря на наковалнята и чука. Отдалеч се чува: трака-трака! Чукът работи върху желязото. Значи, когато съединим противоречията в едно цяло, ние намираме, че всички неща имат свое определено предназначение. Когато наргилето се превърне във фабрика, или в работилница, или в ковачница, или в житница, тогава и противоречията сами по себе си ще се осмислят. Казвате: „Какво трябва да правим с противоречията в живота?” – Да се осмислят. Ако някой човек е грозен, той трябва да осмисли своята грозота. В какво отношение грозотата на човека може да бъде полезна?
В простия народ съществува убеждението, че красивите хора са приятни на всички, че говорят добре, увлекателно. Тогава какви са грозните хора? – Те са работливи, способни. Грозотата е само външен процес, външна обстановка на нещата. Работата е направила хората грозни. Хора, които работят с години, имат черни лица, корави, мазолести ръце. Тия хора пък, които са красиви, още не са започнали своята работа. Като видя някой красив човек, от мое гледище, аз вадя заключение, че на този човек предстои велика работа в света, която той още не е започнал. Като видя някой грозен човек, казвам: той работи вече, но има още много да работи. Грозотата у него е привидна, дължи се на външните условия на живота, които са хвърлили известна сянка върху него. Премахнат ли се външните условия, и грозотата изчезва.
Понякога аз изяснявам доброто и лошото, красотата и грозотата и по друг начин. Казват за някого: този човек е грешен, т. е. грозен. Не, той е отличен човек, но животът е хвърлил известна сянка върху него. За друг някой казват този човек е праведен, т. е. красив. Според мене, праведен човек е този, който още не е грешил, не е влязъл в живота да работи. Той е още при баща си, при майка си, при братята си, при сестрите си, но като влезе в общия живот, и върху неговият живот ще се хвърлят сенки. Казвам: това е едно схващане, което ще ви освободи от обезсърчения в живота ви
Аз виждам сега и млади, и стари, които казват: едно време бяхме красиви, а сега погрозняхме. Едно време бяхме добродетелни, а сега се огрешихме. Представете си дом, в който и бащата, и майката, и децата, и слугите са красиви, но нямат хляб да ядат. Питам: като се гледат всички помежду си и намират, че са красиви, какво ще излезе от тази красота? Бащата ще дойде при сина си и ще му каже: „Погледни лицето ми!” Синът ще го погледне веднъж, два, три и повече пъти, но ще може ли да се задоволи от красивото лице на баща си. Той ще иска хляб. Красотата няма да го задоволи. Една турска поговорка казва: „Добро е да гледаш красив човек.” Обаче, в дадения случай между тези красиви хора най-после ще се появи недоволство. Същият закон се отнася и до учените, до добрите хора. В това отношение и те представляват красивите хора в света, но ако никой не работи, между тях ще се роди недоволство. Защо? – Хлебец няма. Някой казва: „Аз съм добър човек.” – Хлебец имаш ли? – Нямам. Тогава и аз ще му кажа, че съм добър човек. И той веднага пита: „Хлебец имаш ли?” – Нямам. В дадения случай нас не ни интересува добротата, нито красотата на човека. Ние търсим в него друго качество, което той е придобил. Добротата и красотата са външната страна на живота. Ние го питаме: „Имаш ли малко хлебец?’ – Нямам. – Ама аз съм учен човек! – Значи, красив човек си. – Ама аз съм болен! – Значи, грозен си. Питам: какво е това знание, това учение, което не може да ви помогне в живота? Трябва да се пазите от тези положения.
Някои казват: „Ние сме добри хора, но не можем да живеем добре”. Казвам вие сте разрешили половината от живота. – Какво трябва да правим? – Да станете грозни. – Какво означава това? – Да отидете на работа. В дадения случай грозотата разрешава важния въпрос в живота – въпросът за хляба. Други казват: „Ние сме красиви хора”. – Имате ли какво да ядете? – Нямаме. В този случай най-малкият син иде отвън одърпан, прашен, грозен на вид, ходил някъде на работа, но той носи пълна торба на гърба си. Всички тичат при него, обикалят го, казват му: „Грозен, си, наистина, но пълна ли е торбата ти?” – Пълна е. В дадения случай този грозен човек разрешава въпроса за всички ония съществени нужди, които се явяват в душата на човека. Този грозен човек разрешава всички противоречия, от които се ражда свободата.
Казвам: грозните хора трябва да носят пълни торби на гърба си! Защо? – Няма по-лошо нещо от това, да носи човек празна торба на гърба си! Няма по-лошо нещо за грозния човек от това, да носи празна торба! Значи, красивият трябва да работи, да стане грозен, ако иска торбата му винаги да е пълна. И грозният трябва да работи ако иска торбата му да не се изпразва. Аз взимам тия противоречия като типични образи в живота на човека. Красивият човек трябва да включва в себе си и контрастното положение, т. е. той трябва да стане и грозен. Това не подразбира, че той трябва да се роди грозен, но той трябва да работи в света! Когато човек работи на физическия свят, той погрознява. Изобщо, физическата работа не дава спокойствие на човека. Напротив, тя му създава известно безпокойство. Питам: какво придобива онази шивачка, която цял ден шие, изкарва с иглата бод след бод и се разправя с разни хора? Или, какво придобива онзи писар, който по няколко години наред пише по осем часа на ден? След като е преписал хиляди решения на разни съвети, какво е придобил в края на краищата? Какво ще придобие онзи хлебар, който меси хляба с ръцете си или с някакви парни машини? В края на краищата еднообразната работа убива хората.
Обаче, едно трябва да се знае: човек ще дойде до същественото в живота само по пътя на тези външни механически положения. Онова, което облагородява човека, това са малките добродетели, които Бог е вложил в него. Той трябва да се стреми да реализира малки желания в себе си. Едновременно във всички хора трябва да има желание за работа! Това е красивото в живота. Когато ние знаем, че сме удове един на друг, във всеки случай доброто ще бъде обща цел в живота на всички Желанието към доброто трябва да живее спонтанно във всички и да се проявява навън във всеки даден случай. На основание на същия закон и Любовта, и Мъдростта, и Истината трябва да живеят спонтанно в душата на всеки едного, и при всеки подходящ случай да се изявят навън, като обща цел в живота на всички разумни същества. Ако любовта на другите хора ни радва, и нашата любов ще ни радва; ако красотата на другите хора ни радва, и нашата красота ще ни радва; ако добротата на другите хора ни радва, и нашето добро ще ни радва. Само по този начин ние можем да бъдем любещи, красиви, добри хора. Другояче ние ще имаме частични схващания за нещата, които ще внесат в нас вътрешното разединение, което ще обезсмисли живота.
Често в умовете на съвременните хора седят известни противоречия, които се дължат на неразбиране живота, както и предназначението на всяко нещо в живота. За да се избавят хората от тия противоречия трябва да се изяснят някои положения Например, хората не знаят, за какво са създадени очите им. Те не знаят тяхното специално предназначение, за което са били създадени първоначално. Ще кажете: очите са създадени да гледаме с тях. Какво да се гледа? – Първоначално очите са били създадени да се гледа с тях славата Божия. Значи, обект на човешкото зрение е Бог. Обаче, този обект днес е изменен. И откак хората изгубиха този обект, те обезсмислиха своето зрение. Ти гледаш един, втори, трети предмет, търсиш нещо. Какво търсиш? – Своята слава търсиш. Искаш да намериш онзи, когото обичаш. Ако го намериш, ти се радваш, казваш: „Колко се радвам!” Твоето зрение вече се осмисля. Ако не го намериш, недоволен си и казваш: „Изгубих си времето!” Следователно, зрението ви е необходимо, като ставате сутрин, да потърсите Истината, да я намерите, да я прегърнете вътрешно и с нея да ходите, с нея да се разговаряте, да бъдете с нея във всичките си мисли и желания. И когато се запитате как да свършите еди каква си работа, Истината ще ви отговори на този въпрос. Нали сте виждали, как работи даровитият ученик художник? Учителят му седи при него и наблюдава, като му казва само: „Това е така, онова не е така.” И ученикът рисува, мъчи се, коригира. Понякога и този ученик се намери в противоречие – рисува, но работата му не излиза добре.
Казвам: като намерим Истината, тя ще ни направи свободни в живота. Затова, именно, са създадени очите – да намерим Истината. По същия начин, запитайте се защо е създаден умът на човека? Защо е създадено сърцето на човека? Ние трябва да знаем, кой е обектът на човешкия ум, както и този на човешкото сърце. Те трябва да имат обект! Аз говоря за идеен обект на човешкия ум и на човешкото сърце. Ние не подразбираме такъв обект, който днес имаш, а утре изчезнал. Под идеен обект разбирам онези първични основни идеи и чувства, които никога не изчезват от живота.
Сега ще разгледаме някои важни положения в живота. Понякога хората са недоволни. Защо? – Недоволството не се дължи на това, че хората са лоши. Ред причини има, поради които хората са лоши. Казвам, обаче: човек трябва да се роди! Раждането е необходима и важна фаза в живота на човека. Някой казва: „Аз съм роден.” Питам: как си роден, като заека ли? Как се ражда заекът? Той цял ден тича из гората, вслушва се. Шумне нещо из шубраците, и сърцето му веднага трепва. Какво струва това, че си се родил като заек? Цял ден тичаш из гората, тупка ти сърцето, бягаш от хрътката. Като се освободиш от нея, казваш: „Слава Богу, че се освободих”! Но утре ловджията пак излиза с хрътката си на лов, и ти пак си на щрек, тупка ти сърцето.
Друг някой казва: „Аз съм роден.” Като какъв си роден? – Роден си като някой вол. Утре ще дойде господарят ти, ще те впрегне, ще ти тури юлар и ще каже: „Дий, синко!” Цял ден ще работиш и вечерта ще се прибереш в дама си, ще въздъхнеш и ще си кажеш: „Слава Богу, освободих се”. Питам: такова раждане има ли смисъл? Хиляди такива съществувания има, но те не носят свободата. Ще се раждаш и прераждаш, докато най-после дойдеш до същинското раждане – да се родиш като царски син. Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човек придобива свободата си. Значи, тогава човек ще престане да се ражда при условия на страданията, които ограничават свободата. Човек трябва да стане умен! Разбирайте процеса на раждането в широк смисъл.
„Истината ще ви направи свободни.”
Сега ще ви представя в образ Истината, за която ви говоря. Представете си, че вие сте ангел, който живее на небето, облечен в своите красиви ангелски дрехи, украсен със своите леки, ефирни крилца и обиколен със слава и величие. В това положение ви поставят на изпит и следят, как ще го издържите. Пред вас нареждат около стотина души, все красиви, хубаво облечени и ви казват: „Изберете си от тия хора двама, които искате да ви бъдат майка и баща.” Питам: кого ще изберете за ваш баща и за ваша майка? Кой ще бъде истинският ви баща? Или коя ще бъде истинската ви майка? Между тези 100 души ще срещнете майката и бащата на вола, на заека, на вълка, на лъва, на птиците, на бръмбарите, на всички растения, и вие трябва да избирате, да познаете вашите истински баща и майка. Обаче, като не можете да ги познаете, затваряте очите си, посочвате към кого и да е от тях, и казвате: „Този е моят баща, и тази е моята майка.” Като слезете на земята, виждате, че вашият баща, когото избрахте, не е толкова велик, не е толкова красив, какъвто си го представяхте. Той е един обикновен глог, облечен само в бодили. Като негов син, и вие сте подобен на него. Мине някой човек край вас, закачите го с бодлите си и му скъсате дрехата. Щом постъпвате така, и с вас ще постъпят по същия начин. Намери се някой човек недоволен от вас и си казва: „До кога този трън ще-прави тия пакости? Я да взема една брадва да го отсека!” Взима брадвата и ви отсича. Вие се чудите, защо ви преследват толкова много и казвате: „Аз съм толкова добър човек. Никому пакости не правя. Какво искат хората от мене?” Казвам: бащата, когото вие сами избрахте, той ви създаде всички тия нещастия. Вие направихте крив избор.
Оттук ние правим следното заключение: кривите избори, които ние сами си правим в живота, ни създават хиляди нещастия. В Писанието се казва: „Роден от вода и Дух.” Когато на родения от вода и Дух кажат да си избере баща и майка от тия 100 души, той не прави никакъв избор. Така е. Представят ли ви 100 души да направите от тях избор, казвам: не правете никакъв избор! Христос изнася следното положение: „Роден от вода и Дух”. Роденият от вода и Дух познава своя Баща и затова не прави избор. В това отношение, водата представлява Божествения живот. Всеки човек, който има в себе си началото на Божествения живот, на Божествения Дух, т. е. разумното начало, той намира, че между всички неща в света съществува велико единство. И ако отсекат този човек с брадва, той ще каже: „Аз избрах глога за свой баща в този живот, защото имах нужда от тази опитност. Когато някой човек мине покрай мене, аз нарочно ще го закача с бодлите си”. Той ще ме попита: „Защо ме закачаш?” – Искам да те опитам, какъв човек си. И като го видя, че иде с брадва да ме отсече, казвам: признавам, че ти си силен човек, защото можеш да отсечеш тръна. Такъв човек е в състояние да изправи и своите погрешки.
От този пример ние вадим заключение за себе си и казваме: във всеки човек, който може да отсече един трън или един глог, има една добродетелна черта, че той може да изправи своите погрешки. Когато ме отсича като трън, или като глог, с това той ми прави голямо добро, защото ме учи, как да изправям погрешките, които правя. И аз трябва да имам брадва, че както този човек постъпва спрямо мене, тръна, който закачам дрехите на хората и ги късам, така и аз трябва да постъпвам спрямо своите вътрешни погрешки. Само така могат да се разрешат въпросите. Мислим ли по друг начин, никакво разрешение на въпросите не може да се постигне.
Обаче, едно трябва да се знае: човек ще дойде до същественото в живота само по пътя на тези външни механически положения. Онова, което облагородява човека, това са малките добродетели, които Бог е вложил в него. Той трябва да се стреми да реализира малки желания в себе си. Едновременно във всички хора трябва да има желание за работа! Това е красивото в живота. Когато ние знаем, че сме удове един на друг, във всеки случай доброто ще бъде обща цел в живота на всички Желанието към доброто трябва да живее спонтанно във всички и да се проявява навън във всеки даден случай. На основание на същия закон и Любовта, и Мъдростта, и Истината трябва да живеят спонтанно в душата на всеки едного, и при всеки подходящ случай да се изявят навън, като обща цел в живота на всички разумни същества.
„Истината ще ви направи свободни.”
Вие, и като млади, и като стари, трябва да разрешавате въпросите на вашия живот от новото гледище, но няма да ги разрешавате изведнъж. Има ред физически, материални въпроси, които трябва да разрешите; има ред духовни въпроси, които също трябва да разрешите; и най-после, има и ред Божествени проблеми, които трябва да разрешите. Сега се срещат много хора обезсърчени, отчаяни, които казват: „Болен съм, не ще мога да постигна своите желания, не мога да уча, не мога да се подвизавам духовно.” Нужно е тия хора да направят през лятото най-малко 60 – 70 водни бани, да се изпотят, да се пречисти тялото им, за да добият необходимото за тях здраве и сила. Някой казва: „Аз съм беден човек, нямам дрехи за преобличане, нямам достатъчно време за тия упражнения”. Казвам: ако вие не използвате топлото време и не употребите малко усилие за тия бани, за да изхвърлите из организма си всички утайки, които са наслоени в него, природата сама ще ви застави да направите тези упражнения. По какъв начин ще ви застави природата? – Тя ще ви тури на легло, да лежите най-малко 5 – 6 месеца, и тогава ще се принудите и отпуск да си вземете, ако сте чиновник, и средства да си доставите, ако сте беден.
Казвам: преди да сте се разболели, погрижете се за вашето здраве! Вие чакате конеца ви да се опне, да изтънее, да се скъса и тогава търсите начин, как да го свързвате. Имайте пред вид следното правило: не късайте най-тънкия конец! Не късайте и не връзвайте! Всички трябва да бъдете умни, правилно да разрешавате вътрешните - противоречия, които изпъкват във вас. Ставате сутрин, но сте недоволни нещо. Защо? – Не можем да се молим на Бога. – Радвайте се, че сега, именно, като сте недоволни, имате най-добри условия да се молите на Бога. Жената е недоволна от живота си; мъжът е недоволен от живота; децата са недоволни от живота. Нека всички се обърнат към Бога и кажат: „Господи, ние сме недоволни от живота, но затова идваме при Тебе, да ни научиш, как. да се освободим от недоволството. Прости ни, че сме недоволни. Направихме крив. избор в живота си, но втори път няма да правим никакъв избор. Тогава ще бъдем родени от вода и Дух”. След това отивате при Бога и Му казвате: „Господи, прости ни! Никому добро не направихме, но и на себе си добро не направихме, ние сме големи безверници”. Питам: как познавате, че сте безверници? Значи, вие имате две мерки, две идеи, две съзнания в себе си. Едното съзнание ти казва: ти не вярваш, както трябва. Другото съзнание ти казва: ти вярваш. както трябва. Направиш някакво добро. Едното съзнание ти казва: „Добро е това, което направи.” Другото съзнание казва: „Не трябваше да правиш това нещо”. Ти седиш, размишляваш и си казваш: „Цели 20 години вече, как водя духовен живот, но светия не мога да стана”. Да станеш светия, това значи да станеш красив човек. Не можеш ли да станеш красив, ти не си разрешил въпроса.
„Истината ще ви направи свободни.”
Разумният човек, който е намерил Истината, при каквото положение и да изпадне, каквито условия и да му се дадат, той ще може да разреши всички мъчнотии в своя живот. Това значи човек с характер. Някой се разгневил, казал няколко думи повече, отколкото трябва – нищо от това. Нека този човек вземе поука от себе си и да започне да работи. Такъв човек ще има по-голямо уважение и почитание в невидимия свят от онзи, който никога не е работил, а е красив. Грешникът, който е падал и ставал, има по-голяма цена в невидимия свет от онзи, който никога не е падал, не е грешил. И ангелът, който е падал и ставал и после се връща при Баща си, е за предпочитане пред онзи, който никога не е грешил. Аз говоря за земния живот, за ония, които са обезсърчени и казват: „Ние не сме постигнали нищо в този свят.” – Не, много нещо сте постигнали. Казвате: „Какво ни струва горчивата опитност?” Казвам: трябва да се учите от вашата горчива опитност. от вашата жлъчка! Какво представлява жлъчката? Ако жлъчката не беше горчива, сърцето не би тупкало. Жлъчката взима всички противоречия, които се зараждат в сърцето и ги преработва в себе си, вследствие на което става горчива. Тя предпазва сърцето от всички горчивини, които се набират в него.
Ако попитате стомаха и червата, защо трябва постоянно да работят, те ще ви кажат: „Ние трябва да работим, за да освободим жлъчката от отровите, които й причиняват страдания.” Ако сте жлъчка, стомахът, червата ще ви кажат: „Прати ни малко от твоята отрова, та като смиламе храната, ще те освободим от страданията ти.” Всички хора имат нужда от сърце, но имат нужда и от жлъчка. Сърцето без жлъчката не би могло да тупти. Ако някой момент в живота ви се роди едно противоречие, то е тъй необходимо, както жлъчката е необходима за сърцето. Черният дроб е тъй необходим за белия дроб, както симпатическата нервна система е необходима за мозъка.
Казвам: съвременните хора трябва да знаят, че между всички неща има известни съотношения, известна корелация. Обаче, който не разбира тия неща, иска изведнъж да стане ангел, без изпитания, без мъчнотии, без страдания. Ако човек не мине през изпитания и страдания, най-малките противоречия в живота му ще го спънат. Например, някой твой приятел ти дал гръб, не те поздравил, ти веднага се наскърбяваш и усъмняваш в него. След малко този твой приятел ти даде лицето си, поздрави те любезно, и ти веднага се зарадваш. Питам ви: ако срещнете едного, който има да взима пари от вас, няма ли да се зарадвате, като видите гърба му?–Ще се зарадвате. Радвайте се, когато някой ваш приятел ви даде гърба си. Това е философия! Кога се радват хората? – Когато онзи, който има да им дава, обърне лицето си към тях и каже: ,,Аз нося пълна кесия. От кога ви търся!” Значи, хората се радват, когато, имат да взимат.
Питам: кога се радва детето? – Когато отиде при крушата. То погледне нагори към плодовете й и казва: „Колко се радвам, че те намерих”! Крушата казва: ,,От колко време те чакам, пълна кесия нося!” Детето хване крушата, поразтърси я малко взима си няколко плодове от нея, изяжда ги и казва? „Много хубава е тази круша!” Отива това дете зимно време при крушата и какво вижда? – Тя му обърнала гръб, кесията й е празна. Това са положения, на които се натъкваме в живота. Аз ви давам тия примери, за да гледате разумно на живота. Ако гледате така, всичките ви работи ще вървят добре, от нищо няма да се спъвате. Ако разбирате нещата в техния дълбок смисъл, макар и да имате противоречия при условията, в които сега живеете, Божественият Дух, Истината, която е във вас, ще ви направи свободни. Само по този начин вие ще можете да растете. Ако не можете да гледате така на нещата, никакво растене не може да има. Само така може да се разбере и новото учение.
Всички съвременни хора трябва да държат в ума си следната мисъл: в Бога няма противоречия. Всичко, което Той върши, е добро. Това не значи, че зло не съществува в света. И доброто, и злото съществуват в света, дето имат свое дълбоко предназначение. Обаче, Бог използува и злото за добро. В Писанието е казано: ,,Ако някой човек каже, че не е грешил, той не говори Истината; и ако някой каже, че не е правил добро, пак не говори Истината. Няма човек в света, който да не е правил добро или зло. Защо? – Понеже в света, в който живеете, доброто и злото, като две противоположни сили, са в постоянно състезание. Ето защо, злото понякога идва у вас, вън от вашите желания, вън от вашата воля. И доброто понякога се налага, без да го желаете.
И тъй, като говоря за млади и за стари ученици, аз имам по-особено разбиране от това, което съществува в обикновения живот. Като разделям учениците на млади и стари, аз ги разглеждам по отношение стопената на тяхното развитие. Млад ученик е този, който се намира още в началото на своето развитие. Стар ученик е този, който е завършил своето развитие, своята еволюция на земята. Между вас няма нито един, който да е завършил своето развитие. Младият ученик всякога има възможност да се срещне с един от учениците, които са завършили своето развитие. Както детето, което ще се роди, ще срещне своята майка на земята, така и младият ученик, който има да се развива и учи, ще срещне по-опитен от себе си, който да го ръководи. Значи, младите ученици ще се срещнат със старите ученици, които са завършили своето развитие и помежду им ще се образува вътрешна връзка. Както между майката и детето съществува вътрешна връзка, така съществува връзка и между младите и старите ученици.
В Писанието е казано: ,,Ще изпратя Духа си върху вас”. Духът представлява, именно, тия стари ученици, които са завършили своето развитие на земята. Те познават пътя, по който вървят сега младите ученици, и като дойде някой от тях при един млад ученик, той ще му каже: ,,Аз виждам, че ти си скръбен, обезсърчен; едно време и аз бях като тебе, но ето, сега зная вече, кой е церът на това състояние”. Един го утешава, друг го утешава, докато му помогнат в това затруднено положение, в което е изпаднал. Тия стари братя отварят книгата на живота, четат от нея и помагат на по-малките си братя. На какъвто въпрос и да се натъкне младият ученик, по-старият ученик знае, как да го разреши. Той ще му каже: „Преди толкова и толкова години, ето, как аз разреших този въпрос”. Като го изслуша младият, ще му олекне на душата.
Като ви говоря за старите ученици, не мислете, че старостта им се изразява в бяла брада и мустаци, както и в бели коси. Не, стар ученик наричам този, който се отличава с голяма разумност, с голяма опитност и е проникнат от дълбокото желание да помага на своите по-малко местице малки братя. Тия по-големи братя се радват на своите по-малки братя и без да се спирате пред въпроса, дали са праведни или грешни хора, те веднага са готови на услуга, щом се обърнат към тях. В каквото положение да видят малките си братя, те не им се сърдят, но казват: ,,Ето, как може да се направи тази работа”! Ако се обърне към тях някой праведен човек, те ще му кажат: ,,3а да запазиш и занапред чистотата на своите дрешки, ето, какво трябва да направиш: ще си купиш един хубав гардероб, и щом си свършиш работата, ще ги прибереш”. Ако пък се обърне към тях някой грешен човек, на когото дрехите са окъсани, изцапани, те ще му покажат начин, как да се изчисти и обнови.
Сега вече е ясен стихът: ,,Ще изпрати Бог Духа си да ви ръководи”. Този Дух ще влезе в сърцата на всички хора и ще ги ръководи. Всеки, който може да ръководи другите хора, той е минал вече по пътя, по който те сега минават. И Христос, Който сега ръководи цялото човечество, е минал по пътя на всички страдания, затова, именно, може да помага на ония, които страдат.
Често младите ученици питат: „Какво трябва да направим, за да постигнем идеалите на своята душа?” – Те трябва да примирят своята красота със своята грозота, своето добро със своето зло, според техните схващания. След това, те требва да се проникнат от мисълта, че Истината ще ги направи свободни. Тази Истина, взета в широк смисъл, може да се приложи в живота на всички хора. Не допущайте в себе си мисълта, че това учение, че тази Истина не е за вас и може да се приложи само при благоприятни условия на живота ви. Не мислете така. Знайте, че когато и да е, вие ще се натъкнете на този въпрос. Мнозина казват: за нас още не е дошло времето. Казвам: дошло е времето за всички млади ученици. Не чакайте да ви изкарат насила навън и тогава да видите, че слънцето е изгряло вече. Когато човек не излезе доброволно вън на светлината, условията ще го заставят насила да излезе. Волът е впрегнат насила да оре на нивата, понеже не е разрешил правилно въпросите на своя живот. Хрътката на ловджията гони заека в гората, и той бяга, понеже не е разрешил правилно въпросите на своя живот. Ако човек слуша своя вътрешен глас и се подчинява на великия закон, който работи в него, страданията му ще се превърнат на радост. Ако той не слуша своя вътрешен глас и не се подчинява на този велик закон, страданията му няма да се премахнат.
Днес има благоприятни условия за развитието на всички хора. Кои са тия условия? – Страданията и мъчнотиите. Те са необходимо условие за вашето развитие. Казвате: „Какво ще стане с нас, ако светът се развали?” Да се предполага, че светът ще се развали, това са човешки схващания. Ако светът се развали в едно отношение, Бог ще го пресъздаде отново в друго отношение, и то по-хубаво от първия, който се развалил.
Сега, за да не се обезсърчавате в живота, трябва да разбирате, че Истината ще ви направи свободни. Помнете, че при великия извор на живота има място за всички, и може да отидете при него, да уталожите жаждата си. Някой запитва: „Защо трябва да вярвам в Бога?” – Ако нямаш вяра в Бога, твоят живот не може да се изрази напълно и не ще можеш да постигнеш нищо. Какво може да се ползува болният от най-хубавата храна, ако тя не се смила добре в стомаха му? Това ядене повече ще развали стомаха му и ще му причини големи страдания. Да имаш страдания, без да разбираш защо страдаш, това значи да се обезсмисли животът ти; да имаш страдания и да разбираш, защо страдаш, това е осмисляне на живота ти.
Сега всички трябва да знаете, защо сте родени, защо сте дошли на земята, какво трябва да постигнете и какво сте постигнали. Ако знаете, защо сте дошли и ако сте постигнали, каквото трябва, това е добро за вас; и ако не знаете, защо сте дошли и нищо не сте постигнали, и това е добро. Ако страдате е добро, и ако се радвате, пак е добро; ако имате знания е добро; и ако нямате знания, пак е добро – ще дадете възможност на други да работят за вас. В каквото положение и да се намирате, не съжалявайте, благодарете на Онзи, Който ви е пратил на земята, че ви е създал тъкмо такива, каквито сте. Казвате: „Защо не съм се родил цар, да ми служат другите хора?” Питам: в дадения случай, колко царе може да има на земята? – Ама защо не съм богат? – В дадения случай, колко богати хора може да има на земята? Какво може да желаете при условията, в които сега се намирате. – Да бъдете добри и разумни. За това нещо има възможност и условия. за всички. Всеки може да люби; всеки може да обича Истината; всеки може да бъде правдив; всеки може да бъде разумен; всеки може да бъде добродетелен. Това е изворът, при който има по малко местице за всички, да седнат и да уталожат жаждата си. Тия неща желайте, а оставете другите, които са достъпни само за малцина. Непостижимите желания са само за ония, които са достигнали високите върхове.
Казвам: засега гледайте да постигнете в живота си само достъпните неща за всички, а именно: да бъдете добри и разумни. В тази доброта и разумност ще се осмисли вашият бъдещ живот, върху тях Бог ще гради живота. Те ще бъдат условия за постигане на чистия живот, към който всички се стремят. Значи, всички хора, без изключение, могат да бъдат добри и разумни, и трябва да бъдат добри и разумни – това от тях зависи. При великия извор на живота има място за всички. Достатъчно е вие да направите малко усилие само, за да отидете до извора. С какво канче ще черпите вода от извора, това не е важно; някои могат да си послужат с ръката направо, други – с дървено канче, трети – със стъклено, четвърти – със сребърно, пети – със златно – безразлично е това. Важно е тази вода да влезе във вашето тяло и да придобие свой израз. Не казвайте, че няма смисъл да отивате при извора, щом нямате сребърно или златно канче. Смисълът на нещата не се заключава във външната форма. По едно време във варненската гимназия, между учениците, се беше явила манията да носят очила със златна верижка, да минават за учени хора. Те имали един учен учител, който носил очила със златна верижка, и повечето от учениците решили да му подражават. Като туряли очила, те се мислели за професори, за учени хора. Казвам: учението не се постига с носене на очила. Напуснете модата. По-добре без очила.
Сега, вие, младите ученици, ще подемете тази задача и ще я приложите в живота си. Всеки ще работи тъй, както разбира. Няма ученик, който да не знае своята програма. Ученикът, който е влязъл в първи клас на гимназията, не знае ли програмата си? – Знае я. Ученикът от втори клас, не знае ли програмата си? – Знае я. Ученикът знае програмата си за всеки ден и час.
Днес ще ви поздравя с влизането ви в училището и със започване ученето, според определената за всеки клас програма. И професорите ще започнат работата си един след друг, някои с очила, друг без очила. На учениците казвам да не подражават на професорите си с очила, а да учат това, което те им преподават.
„Истината ще ви направи свободни”.
Кой ще ви доведе до тази Истина? – Професорите на това велико училище ще ви доведат до вътрешното разбиране на Божествената красота, на Божествената доброта и разумност, които ще ви направят свободни. Тогава вие ще кажете: сега нашият живот добива смисъл.
И сега, аз желая Божието благословение, Божията благост, Божията милост, които са ви следвали досега, да ви следват и за в бъдеще в пътя на това велико учение. Никой от вас да не се обезсърчава! За всинца има място в училището. Всички няма да бъдете еднакво облечени, но бъдете доволни от своите дрешки.
Някои казват: „Този е последният ден на нашата среща в училището”. Казвам: последният ден подразбира приложение на учението. Последният ден в училището е последният срок, когато учениците могат да приложат това, което са учили през годината. Сега, именно, ще започнете работата. Този ден ще задигнете рала и мотики, ще впрегнете воловете, и всички на работа! Като започнете работа, и музика ще ви свири. С музика ще тръгнете, както военните тръгват на бойното поле: музиката върви напред, а войниците след нея.
И тъй, аз ви поздравявам с работата ви, с музиката, с песните, с всичките ви пособия: книги, раници, рала, мотики и т. н. Вложете Истината дълбоко в душите си! Тя ще ви направи свободни за далечни времена. С нея ще постигнете далечни мечти и копнежи на вашия ум и на вашето сърце.
На вниманието на редакторите - думата "обия" съм отбелязала с червено тъй като се съмнявам, че е "обичай", но така е написана в PDF файла.