Общ Окултен Клас - СЕДМА ГОДИНА (1927-1928)
Правилно хранене
„В светлината на Божия Дух има живот и мир“.
Размишление.
В природата съществува един закон, според който, всяка храна, която човек приема, трябва да се смила добре. Не се ли възприема правилно от човешкия организъм, тя създава болезнени състояния. Същият закон се отнася до мислите и чувствата на човека. Когато мислите и чувствата на човека не се възприемат правилно, те създават известни болезнени прояви – съмнение, гняв, алчност и ред още недъзи, които някога са били добродетели, а впоследствие са се превърнали в отрицателни качества. Желанието на човека да придобива знания, добродетели, може да се превърне в алчност към богатство, слава, почести и вместо да се издигне, да пропадне в живота. Като ученици, вие трябва да си отговорите на въпроса: Главата ли трябва да стане знатна, да се ползва с почести и уважение, или тялото? С какво става човек знатен? – С главата си. Главата дава направление в живота на човека. Тялото без глава няма никакъв смисъл. Главата може да създаде тялото, но тялото не може да създаде главата. Цялото създава частите, но частите не могат да създадат цялото.
И тъй, всички хора трябва да знаят, че те сами създават нещастието си. – Как, именно? – Като се хранят неправилно. Вие можете да ядете най-хубав хляб, прясно, хубаво сирене и пак да разстроите стомаха си. – Защо? – Не дъвчете добре храната си. Вие туряте храната в устата си и бързо я гълтате. Така несдъвкана, тя мъчно се смила и причинява тежест на стомаха. Щом стомахът се разстрои, това се отразява на главата, а оттам и върху останалите органи. При това положение вие се чувствате неразположени, недоволни. Това се отнася не само до физическото хранене, но и до възприемане на мислите и чувствата. Човек трябва правилно да възприема своите мисли и чувства, правилно да ги асимилира. Това са процеси, които се подчиняват на един и същ органически закон. – Не може ли без мисъл, без чувства, без страдания? – Може и без мисли, и без чувства, и без страдания, но в края на краищата ще се намерите в положението на Паганини, който давал концерт с три струни на цигулката си. Като свършил концерта, запитали го, може ли да свири на две струни. Той свирил и на две струни. – Ами на една струна? – И на една струна може. – Без струни може ли? Паганини слязъл от сцената и повече не се явил.
Човешката душа разполага с четири струни, чрез които може да изрази своите мисли, чувства и действия. Докато тия струни са на нейно разположение, човек може да се развива. Отнемат ли тия струни от нея, той престава да се развива. Цигулка без струни се намира в такова положение, в каквото се намира гладният без хляб. Това е живот пълен с мъчнотии. Такова е положението на човек, който влиза неподготвен в астралния свят. Той има чувства, но съответно тяло за чувствата няма. Той е в положението на въздухообразно тяло в пространството. Страшно е положението на този човек: глава, ръце, крака няма; сърце, дробове, стомах също няма. Той има само чувствувания, които не може да изрази, да прояви по някакъв начин. Като замине някой за онзи свят, близките му казват, че е отишъл там да прегледа сметките си. – Какви сметки ще преглежда той, щом няма глава, ръце, крака?
Съвременните хора нямат ясна представа за духовния свят. Те нямат представа, какво значи да излезе човек вечер от тялото си и да види, какви отношения съществуват вън от тялото и вътре в тялото му, вън от Бога и вътре в Бога.
Сега всички трябва да се подложите на пълно пречистване: физическо, сърдечно и умствено. Както жените коренно пречистват къщите си пред големи празници, така и вие трябва да се освободите от всичко старо. Със старото трябва напълно да ликвидирате. Работете върху себе си, да се справите с личния елемент у вас, който е взел надмощие над духовния. Като работи върху себе си, човек трябва да различава личния, индивидуалния и духовния живот, да познава техните отличителни черти. Личният живот представлява физическата страна на човека; индивидуалният представлява духовната, а съзнателният, душевният живот, това е Божествената страна у човека. Това са три категории живот, които се изявяват на физическия свят. Ако не държи главата си в равновесие, човек никога няма да разбере дълбокия смисъл на трите категории живот и да се ползва от тях. Щом изгуби равновесието на своята глава, човек се излага на големи падания, ставания, пукване на главата и т.н. Пукне ли веднъж главата си, човек трябва да бъде много внимателен, да пази пълно равновесие. Защо понякога човек не може да пази равновесие? – Това се дължи на дисхармония между неговите мисли и чувства.
Като наблюдавам хората, виждам, че едни от тях сега започват живота, а други – свършват. Едни са в началото на живота си, а други – накрая. Ония, които са в началото на живота си, те се намират пред пълна чиния с мед и потапят първата си хапка. Ония пък, които са в края на своя живот, потапят последната си хапка в меда. Това не значи, че животът им се свършва, но те отстъпват мястото си на новодошлите и започват да им служат. Който се е нахранил, той трябва да препаше престилка и да започне да слугува на другите, а не да се мъчи още да яде, да преяжда. Пазете се от преяждане. То носи всички нещастия и злини в живота. Като знае това, човек не трябва да преяжда нито на физическия, нито в духовния, нито в умствения свят.
Дойде ли до физическото хранене, човек трябва да яде точно толкова, колкото му е необходимо – ни повече, ни по-малко. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“. Съвършенството подразбира вътрешен процес – съвършенство във всички постъпки. Каквато работа започне, човек трябва да я извърши в съвършенство. Пише ли, рисува ли, свири ли, той трябва да бъде съвършен във всичко. – Какво ще придобие човек, ако може да пише, да рисува, да свири в съвършенство? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, какво придобива гладният, след като се е нахранил. Както гладният изпитва едно малко спокойствие, задоволяване, след като се нахрани, така и художникът, и музикантът, се успокояват след като се проявят в своята област. Тогава те започват правилно да мислят и да чувствуват. Докато е гладен, човек не може да мисли и чувствува свободно. Гладът го притиска, обсебва неговите мисли и чувства. Щом се нахрани, в него става разширяване, той се освобождава и започва правилно да мисли, да чувствува и да действа.
И тъй, ако човек не разбере правилно въпроса за храненето и не изпълни волята Божия, както трябва, той ще бъде всякога гладен и ще се занимава само със себе си. Опасно нещо е човек да се занимава само със себе си. Да се занимава човек само със себе си, това значи напълно да се изтощи. Според някои учени за смилането на храната и възприемането й от организма са нужни четири часа. Тази теория е 50 % вярна. – Защо? – Правени са опити с хора, които са гладували по три-четири дни и щом им се даде малко храна, те веднага възстановяват силите си. Ако е вярно, че за усвояване на храната от организма са нужни четири часа, би трябвало след толкова часа да се възстановят силите на човека, който е гладувал няколко дни. Ако човек често гладува, клетките на организма му започват да се разрушават, вследствие на особените процеси, които се извършват в него. Гладът отваря вратите и прозорците на организма, откъдето клетките излизат навън и казват на господаря си, че не могат повече да му служат.
Всеки човек има велики стремежи в себе си, иска да ги постигне; той иска да изпълни волята Божия, както трябва. Как може да постигне своите стремежи? – Чрез ядене. Ако не яде, човек нищо не може да постигне. Правилно или неправилно, човек все трябва да яде. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Той взима яденето в неговия първичен вид, както първоначално природата го е установила. Философите и учените започват да разискват, какво значи да яде човек плътта на Христос. – Не е важно яденето на плътта, но важно е, че трябва да се яде. Аз тълкувам този стих пред учениците в следната форма: „Ако не ядете“ - ако не изпълните, ако не опазите, ако не се стремите към Бога и не търсите Неговата слава. Който търси славата Божия, той търси своето растене. Само при това положение той може да постигне своите желания. Ако учениците не пазят честта на своя учител, те не могат да станат почетни хора. Ако учителят няма любов към учениците си и той нищо не може да постигне.
Често учениците се натъкват на вътрешно недоволство в себе си, без да могат да си помогнат. За да се справят с недоволството си, те трябва да го анализират, да намерят неговия произход, да видят съществено ли е тяхното недоволство, или не. Гладният е недоволен, че му липсва храна. Щом се нахрани, той става доволен. В това няма никакво изключение. Може да се яви само едно изключение – когато гладният има развален стомах. Каквато храна да му се даде, той всякога ще бъде недоволен. Причината за това недоволство е външна, а не вътрешна. Когато храната не се асимилира правилно, тя причинява ред болезнени състояния в човешкия организъм. Същото може да се каже и за мислите и чувствата на човека. Щом мислите и чувствата на човека не се асимилират правилно, те създават ред болезнени състояния в неговия умствен и сърдечен живот. Всеки човек сам трябва да мисли и да чувствува, да не се обляга на други хора. Докато детето е малко, майка му дъвче заради него, а то всмуква, наготово се храни. Щом порасне, майка му го отбива, т.е. заставя го вече само да се храни. Детето поплаче известно време и започва само да се храни.
Разсъждавайте правилно и не се смущавайте, когато майката отбива детето си, или когато учителят напуска учениците си. – Какво ще стане с детето, когато майка му го отбие? – Ще се научи само да яде. – Какво ще стане с ученика, когато учителят му го напусне? – Ще се научи да работи самостоятелно. – Какво ще стане с детето, ако майката преждевременно умре? – Смъртта е неестествено явление в живота, а неестествените явления не могат да обясняват естествените. Естествено явление е майката да е жива, да отгледа детето си. Ако майката умре и детето ще умре. Но понеже майката не умира и детето няма да умре. Майката ще го храни, докато порасне. Щом порасне, ще го отбие. То ще започне само да се храни, да работи, да се развива, докато един ден стане годно да помага на майка си.
Сега, от всички се иска права мисъл, правилно разбиране на процеса на храненето. Един ден ще ви поставят пред комисия да ви изпита, как дъвчете. От вашето дъвчене ще се познае, до каква степен на развитие сте дошли. Голяма философия, голяма наука има в яденето. За да разберат, на каква степен на развитие е дошъл даден човек в духовно отношение, ще го държат няколко дни гладен и след това ще му дадат прясна пита със сирене. Като започне да яде, ще го наблюдават, как дъвче, как премята храната в устата си и т.н. Начинът, по който човек яде, определя, какъв е той в умствено и в духовно отношение. Процесът на яденето представлява свещен акт, към който трябва да се пристъпва с нужната сериозност. Когато се храните, вие трябва да отправите ума си към Бога, да благодарите, да почувствувате Божията Любов, да се свържете с всички разумни същества, които са взели участие при създаване на хранителните материали. При яденето трябва да присъстват поне две същества. Ако човек започне да яде, той трябва да се обърне към Бога в себе си, да ядат заедно. Христос е казал: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Това подразбира, че вътрешна връзка с живота може да се създаде, само когато Бог живее у човека. Тогава става ясна формулата: „В светлината на Божия Дух има живот и мир“.
Това, което сега ви говоря, са елементарни работи, които непременно трябва да се знаят. Елементарните работи спъват ученика. Апостол Павел казва: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните“? Като започват да ядат, някои хора се помолят на Бога и след това казват: Ела, Боже, да ядем! Това е дълбок вътрешен процес. Този процес се отнася не само до яденето, но и до четенето. Като чете някоя хубава книга, човек непременно трябва да задържи в ума си поне една светла мисъл. За да възприеме и разбере тази мисъл, Божественото трябва да дойде в него, да го освети. Ако дадена книга не се разбере в духа, в който е писана, тя завинаги остава неразтворена, не може да се възприеме.
Сега, като ви наблюдавам, виждам, че не сте яли, гладни сте, обеднели сте. Срещам едного, който се оплаква, че едно време имал любов, а сега няма. Значи, този човек не е ял. Любовта е непреривна сила. Никой не може да попречи на човека в любовта. Щом любовта му е отслабнала, той сам е причина за това. Той се е спънал някъде. Спънки съществуват в целия органически свят. Срещате един стар човек, който се оплаква, че едно време виждал добре, а сега не вижда, зрението му е отслабнало. – Защо? – Спънал се е някъде. Според мене, зрението на човека би трябвало все повече да се усилва, а не да отслабва. Две причини могат да предизвикат отслабване на очите: тревоги и неправилна мисъл. Тревогите действат върху нервната система и по този начин нарушават вътрешната хармония в организма. Следователно, ако човек преодолее двете спънки – тревогите и неправилната мисъл, зрението му постепенно ще се усили. Понякога човек си внушава, че не вижда.
Един наш приятел разправяше една своя опитност. Той обикновено четеше с очила. Един ден взел една книга и започнал да чете. Понеже виждал ясно, приятно му било. Както чел, сторило му се, че очилата му се изместили малко и дигнал ръката си да ги настани добре. Като пипнал носа си, видял, че е без очила. Той се почудил, как е възможно да вижда толкова добре без очила. Продължил да чете по-нататък, но вече не виждал ясно. Щом разбрал, че е без очила, той не могъл вече да вижда и престанал да чете. Какво показва това? – Силата на внушението. Мнозина казват, че могат да служат на Бога, могат да обичат хората. – Докато мислят и постъпват по този начин, те виждат ясно, служат си без очила. Щом съмнението проникне в ума им, те престават вече да обичат, сърцето им се втвърдява и намират, че не могат да обичат тъй широко, тъй безогледно. – Какво правят след това? – Понеже престават да виждат нещата ясно, те турят очила на очите си и през тях гледат. Както виждате, хората сами си създават ред навици, в които се спъват. Срещате един, турил букаи на краката си, върви с тях и дрънка. – Кой е сложил букаите му? – Той сам. Но като е забравил кога и защо ги е сложил, той мисли, че без букаи на краката не може да се живее. Обаче, една сутрин той става от леглото си набързо, забравя да тури букаите си и тръгва. Гледа натук-натам, чуди се, защо е толкова свободен, защо се чувствува толкова любвеобилен, готов на всякакви жертви. Поглежда към краката си, вижда, че букаите му липсват. Веднага се сепва, разбира, че не трябва да се разширява много, туря букаите си и тръгва напред. Върви той напред, но букаите дрънкат, спъват го, отнемат неговата свобода.
Следователно, когато човек започва да мисли само за себе си, това не нищо друго, освен дрънкане на неговите букаи. Където мине, чува се само „дрън-дрън“. Снеми букаите от краката си и тръгни леко, свободно, подвижно, никакъв прах да не дигаш, никой да не те чува. Ако река да ви препоръчам, как да ходите, бих ви дал за пример котката, а не коня. Котката стъпва по всички правила на модерната гимнастика. Що се отнася до яденето, тя още не е научила това изкуство. Ако река да ви препоръчам да научите изкуството да намирате чиста, хубава вода, ще ви посоча за пример магарето. И досега още човек не знае правилно да ходи. Като върви, той цял се тресе, вследствие на което става сътресение на гръбначния мозък. Това сътресение се предава на главния мозък, а оттам и на цялата нервна система. След всичко това хората се чудят, защо са нервни. Как трябва да ходи човек, каква вода и храна да употребява, видно е, че това са странични неща, които създават, обаче положителна философия за живота. Без тази философия всички хора са изложени на големи падания и ставания, на ред противоречия в живота. Не само обикновените хора се спъват, но и великите духове се спъват в живота си, по единствената причина, че не са спазили някой Божествен закон. Никой човек няма право и не може да изменя Божествените закони. Всичко може да измени човек, но Божественото – никога. Човек не може да отмени нито един божествен закон, нито едно Божествено правило, нито една Божествена мисъл. – Ама не е време за приложение на тази мисъл. – Щом е Божествена, време е да се приложи. Божественото идва всякога навреме, а човешкото не идва навреме. Когато човек не може да приложи една Божествена мисъл навреме, причината на това се крие в някаква човешка мисъл, която се е намесила в приложението на Божествената. Когато някой казва, че не може да чете без очила, това се дължи на факта, че той сам си е внушил тази мисъл. Бог не го е създал с очила на очите. Чрез самовнушение в мисълта си той е слязъл на физическия свят, вследствие на което очният му нерв е намалил своите трептения. Щом трептенията на очния нерв се намаляват, заедно с това и очите на човека отслабват.
Четоха се работите върху темата: „Качествата на свободата“. Какво разбрахте за свободата от прочетените теми? Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Значи, първо трябва да се яви животът, а после – свободата. Животът предизвиква свободата. Докато живеем на земята, ние говорим, че не сме свободни да направим това или онова, защото нямаме достатъчно време. Хората се оплакват от нямане на време, а духовете – от нямане на пространство. Хората нямат време, имат пространство. Духовете нямат пространство, имат време. Свободата изисква простор, пространство. За да бъде свободен, човек трябва да има простор, да действа. Човек може да бъде абсолютно свободен, когато наред с него, в същото направление, работят ред разумни същества, които му съдействат, но същевременно и той им съдействува. Когато иска да постигне нещо, човек трябва да знае, че като е създавал света, Бог е мислил и за него, имал го предвид. Ако мисли така, той ще постигне своето желание. Рече ли да създава своя самостоятелна мисъл, да наложи волята си на другите хора той ще влезе в противоречие и със себе си и с окръжаващата среда и ще изгуби свободата си.
Свободата е вътрешно качество на човека. Човек може да е в затвор и пак да е свободен; той може външно да е свободен, а вътрешно – ограничен. Има затворници, които разрешават велики въпроси в затвора: въпроса за свободата, за служенето, за любовта. Има свободни хора, които разполагат с пари, с къщи, но всеки момент се страхуват да не изгубят богатството си, да не изгубят живота си. Външно затворникът може да е ограничен, но вътрешно да е свободен. Богатият пък външно може да бъде свободен, а вътрешно – ограничен. Каква свобода е тази, при която човек постоянно живее със страх от смъртта? Мнозина искат да знаят, ще се познават ли след смъртта си. Само живите хора се познават, а не умрелите. Само будните хора се познават, а не спящите. За да се познават, хората трябва да се събудят от сън, да оживеят, да придобият вечния живот. Когато хората влязат във вечния живот, те се познават, обичат се, придобиват Божието благо.
Като ученици на окултна школа, вие се нуждаете от чистота. Вие трябва непрестанно да се чистите. По естество човек е чист, но трябва да пази своята чистота. Детето трябва да пази чиста дрехата си, с която майка му го е облякла. От най-ранна възраст детето трябва да се учи на чистота. Следователно, задачата на ученика не се заключава в това, как да се чисти, но той трябва да пази чистотата си. Щом има права мисъл и благородни чувства, нищо друго не му остава, освен да пази своята чистота. Това изисква Божественият свят от всички хора. Като не разбират, какво се иска от тях, те си поставят задачи, които не им подхождат, нито могат да ги постигнат. Пазете дрехата си чиста, за да не става нужда да я перете. Мъчна работа е прането. Много жени се оплакват, че от пране ръцете им се изтъркали, придобили ревматизъм и т.н. Те не знаят да перат, вследствие на което си причиняват големи пакости. Дрехите трябва да се перат винаги с топла вода. Някои жени перат с топла вода, а други – ту с топла, ту със студена. Прането с топла и със студена вода предизвиква свиване и разширяване на мускулите, което не се отразява добре върху организма. Никога не произвеждайте в себе си два противоположни процеса в един и същ момент. Това е достояние само за боговете, а не за обикновените хора.
Съвременните хора употребяват голяма част от времето си за пране, защото телата им не са чисти. Те отделят много мазнини, от които дрехите стават нечисти. Когато пречистят телата си, те ще икономисват времето си. Според законите на природата, човек трябва да облича всеки ден чиста риза. Значи, той трябва да има на разположение 365 ризи. Такъв един ден е Божествен ден и се равнява на толкова години, колкото всеки човек прекарва на земята. Един Божествен ден може да включва един физически ден, а може да включва и 120 физически години. Под думата дреха, или риза ние разбираме тялото, което човек има на разположение. Тази дреха, именно, той трябва да пази абсолютно чиста. Тази дреха, именно, той трябва всеки ден да променя, т.е. да я преглежда и тогава да я слага на гърба си. Най-малко 365 пъти през годината трябва да я преглежда, да я туря в ред и порядък. Да обличате всеки ден чиста, нова риза, това значи всеки ден да възприемате по една нова мисъл. Новата мисъл внася нещо красиво в живота. Старите мисли правят живота несносен, неприятен.
Сега, от всички млади и стари се иска взаимно почитание и уважение. От всички се искат хармонични отношения. Правилните отношения определят разстоянието между хората. Както при четенето е определено, на какво разстояние трябва да бъде поставена книгата от очите на човек с нормално зрение, така е определено разстоянието, на което трябва да седи един човек от друг при нормални, правилни отношения между тях. Човек трябва да владее очите си, езика си, ръцете си, както и всички останали удове. Чрез разумността си човек може да владее, да управлява всички свои удове. Първоначалните познания, които се дават на ученика, се заключават във владеене на езика, на очите, на ръцете, на краката. Ученикът трябва да има правилни, красиви движения. Днес нито ходенето, нито гледането, нито яденето на човека е правилно. Ученикът трябва съзнателно да работи върху себе си, да преустрои своя организъм, да изправи в себе си всичко онова, което от преди хиляди години е изкривил.
Какво правят някои от окултните ученици? Преди да са завършили ученичеството си, преди да са решили своите задачи, те стават учители, започват да учат другите хора. – Не, ученикът трябва да бъде учител само на себе си, няма защо да учи другите хора. Каква полза ще допринесете на човека, ако го научите, как да търгува? Ще го направите търговец и той ще търгува 20-30 години, но в края на краищата нищо няма да спечели. Има смисъл да стане човек бакалин, но ако е решил да изправи погрешките на миналото си. Той трябва да съзнава, че Бог го е изпратил да стане честен човек. В миналото той пак е бил бакалин, но е давал на клиентите си по десет грама по-малко. Днес ще им дава по десет грама повече, за да изправи погрешката си. Не само това, но той трябва да продава чиста, доброкачествена стока. Не само търговецът, но всички хора – учени, философи, бащи, майки, ученици, учители, са дошли на земята да свършат една велика работа, с която да изправят грешките си. Вие минавате за учени хора, за философи, но не сте такива. Някой се хвали, че е добър математик, че знае да вади квадратни корени от числата. Щом знае да вади квадратни корени от числата, нека извади квадратен корен от любовта, от добродетелта. Ако го питате, кой е квадратният корен на любовта, ще ви каже, че не знае. – На добродетелта? – Пак не знае. И да ви се кажат квадратните корени на любовта и на добродетелта, вие няма да ги разберете.
Да се върнем сега към основната мисъл. Първото нещо, което се изисква от вас, е да бъдете строители. Каквато работа и да ви дадат, да можете да я направите тъй точно, така добре, като добри зидари. Ще опънете конеца по права линия и ще започнете да нареждате тухлите една след друга, по всички правила на строежа. Не е въпрос до дреболиите на живота, но всеки трябва да поставя нещата на мястото им. Както градите къщите си, така ще строите и вашите мисли и чувства, да образувате от тях здрава, устойчива сграда. Като завършите работата си, изпитната комисия ще дойде да провери, какво сте направили. Ако намери някакъв дефект в работата ви, тя ще я събори и вие отново ще поставите конеца, отново ще почнете да градите. Много от сегашните бакали са били видни философи в миналото си, но поради някаква съществена грешка в философията си, са изпратени като бакали, да продават захар, ориз, масло, докато изправят погрешката си. Какво по-хубаво нещо може да желае човек от това, да му се даде възможност да изправи погрешките си?
Когато човек не е готов да изправи погрешките си, той иска да умре, да се освободи от мъчнотиите на живота. – И да умре, човек пак няма да се освободи от погрешките си. Те вървят след него. Като умре, човек пак ще иска да се върне живота му. Смъртта е безчестие. Щом се намери в това положение, човек започва да се моли на Бога да го избави от безчестието му и да го постави в славата Божия. Казано е в Писанието: „Бог няма да остави преподобния си да види изтление, да види безчестието си“. За да съгради нещо устойчиво, човек се нуждае от цимент, от някаква спойка. Когато зидарят гради, той поставя по малко хоросан, цимент или друга някаква спойка, която държи тухлите здраво. Такава спойка трябва да съществува между мислите и чувствата на човека. Няма ли никаква спойка, най-малкото изпитание е в сила да ги разпръсне. Такава връзка трябва да съществува навсякъде в живота. Тази връзка е Божествена и към нея се стремят всички живи същества. Тя осмисля живота и внася в него радост и веселие. Стремете се към Божествената връзка в живота си! Като я придобиете, пазете я да не се прекъсне. За да не се прекъсне, вие трябва да имате будно съзнание.
„В светлината на Божия Дух има живот и мир“.
38. Лекция от Учителя, държана на 1 август 1928 г. София. – Изгрев.