Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Образи на реалността
— Само свЪтлиятъ пжть на мх- дростьта води къмъ истината. Напишете едно изречение на дъската. Написа се изречението: „Богъ самичъкъ ме посЪ и полЯ ме да раста." Какво разбирате отъ мисъльта „Богъ са¬мичъкъ ме посЪ и пол-Ь ме да раста" ? — Това е процесъ, който се отнася до човешката душа. Каква е разликата между посеване и са¬дене? (— Семената се сеятъ, а растенията се садятъ.) Като процесъ, посеването предше- ствува насаждането. Съвременните хора говорять за расте¬нията, безъ да ги разбиратъ. Те не знаятъ, да¬ли растенията иматъ съзнание. Ако имаха съ¬знание, ние бихме имъ причинявали големи страдания. Всеко стъпване върху тревите и цветята би ги измъчвало. Изобщо, всички съ¬знателни същества страдатъ, когато се стъпва или седа върху техъ. Щомъ те страдатъ, и ние страдаме. Обаче, ако стъпваме върху без¬съзнателни същества, ние ще изпитваме при- ятность, защото знаемъ, че не имъ причиня¬ваме никакво страдание. Изобщо, съзнателните същества не обичатъ да ги ограничаватъ. Това
101 се забелязва особено въ сжгцества, които сж силно индивидуализирани. Колкото по-индиви- дуализирано е едно сжщество, толкова по-сил- но е проявена неговата личность, толкова по- силно сж изразени неговите желания. При сегашните условия на живота, хора¬та сж заприличали на бомби, които очакватъ най-малкото докосване до техъ, за да се за¬паля гъ и избухнатъ. Това се дължи на гол^мъ приливъ на енергия въ организъма имъ. съ която не могатъ да се справятъ. Щомъ не мо¬гатъ да се справятъ съ тази енергия, те лесно избухватъ. Отъ научна гледна точка това из¬бухване наричатъ „разстроена нервна система". Когато не се е калилъ, човекъ лесно избухва, и по този начинъ разстройва своята нервна система. Когато разстрои нервната си система, човекъ изпада въ състояние на безразличие къмъ външния светъ. Той е недоволенъ отъ себе си и отъ нищо не се интересува. Защо е недоволенъ, и той не знае. Дали го хвалятъ или корятъ, за него е все едно — отъ всичко е недоволенъ. Опишете сега признаците на недовол¬ството. Какъвъ е цветътъ му? Ще кажете, че недоволството нема цветъ. За онзи, който ви¬жда нещата, недоволството има специфиченъ цветъ, както съмнението, злобата, умразата иматъ свои специфични цветове. Като ученици, вие требва да изучавате специфичните цвето¬ве на отрицателните и на положителните чув¬ства въ човека и да ги различавате. Запри-
102 мЯръ, цвЯтътъ на умразата е черенъ, на гнЯва — червенъ, поради което човЯкъ ту почернява, ту почервенява, споредъ чувствата, които въ даденъ моментъ го вълнуватъ. Който не е си- ленъ, като изучава цвЯтоветЯ на отрицател- нитЯ сили въ човЯка, той се натъква на опас- ностьта, само отрицателното да вижда у хора¬та. Сжщото става и съ нЯкой лЯкари: дето ходятъ, все болести виждатъ. Това е особе¬на психология на лЯкаритЯ, която ги води въ анормаленъ пжть на живота. ЛЯкарьтъ трЯбва да знае, коя е нормата за здравия чо¬вЯкъ. НЯкой казва, че единъ отъ признацитЯ на здравия човЯкъ е неговиятъ апетитъ. До- бриятъ апетитъ още не е признакъ за здраве. И прасето яде съ голЯмъ апетитъ, безъ да считаме, че е здраво. НЯкой казватъ, че единъ отъ признацитЯ на здравето е индиферентно- стьта на човЯка. Това не е вЯрно. Въ сжщ- ность болниятъ човЯкъ е индиферентенъ, не се интересува отъ нищо друго, освенъ отъ мисъльта по-скоро да оздравЯе. Здравиятъ, обаче, не е индиферентенъ, той се интересува отъ всичко. Всички чувства, всички волеви дей¬ствия въ него сж нормално развити. Той треп¬ти отъ животъ, отъ енергия въ себе си. Срещ¬не ли нЯкакво препятствие въ живота си, здравиятъ човЯкъ изпитва приятность, че му се представя случай да провЯри силитЯ си. Здравиятъ човЯкъ е смЯлъ и решителенъ, като видниятъ математикъ, предъ когото се из-
103 пр-Ьчватъ трудни задачи. Той погледне зада¬чата оттукъ-оттамъ и започне да я решава. Той изпитва голяма приятность отъ това, че му е дадена възможность да приложи своята сила и способность да се бори съ мъчнотиите. Бол- ниятъ, обратно, е страхливъ и се ужасява отъ мъчните задачи. Предъ каквато мъчнотия да се намери, здравиятъ човекъ изпитва прият¬ность. Споредъ моята диагноза, здравъ е онзи, който изпитна приятность предъ всЪка мъчно¬тия. Онзи, който не изпитва приятность предъ мъчнотиите на живота, той е боленъ човекъ. Другъ признакъ на здравия човекъ е не- говиятъ чистъ, ясенъ, отворенъ погледъ. Той схваща нещата право. Каквото знае, той го знае положително, безъ никакви заблуждения. Ако слънцето се скрие задъ облаците, той не се заблуждава да мисли, че слънцето има не¬що противъ иею. Той знае положително, че следъ неколко часа слънцето отново ще се яви на хоризонта, съ всичката си светлина и красота. Ако отиде при некой човекъ, кой¬то не го приема любезно, той търси причина¬та първо въ себе си и не прави бързи за¬ключения. Погледътъ на здравия човекъ е уста- новенъ, както съ установени и възгледите му за живота. Като гледа, очите му се движатъ бавно, както се движи слънцето. Това не значи, че погледътъ на човека требва да бъ¬де неподвиженъ, прикованъ на едно место.
104 Ако срещнете единъ китаецъ, вие ще забе¬лежите, че погледътъ му е втренченъ, не по- движенъ, като че нищо не вижда и отъ нищо не се интересува. Лицето му е спокойно, нито единъ мускулъ не се помръдва. Въ същность китаецътъ е много наблюдателенъ, понеже обективниятъ умъ въ него е развитъ. Китаецътъ има будно съзнание. Дето съзнанието на евро¬пееца се прекъсва, тамъ съзнанието на китае¬ца е будно. Докато вашето съзнание е будно, китаецътъ е сериозенъ, съсрЯдоточенъ като статуя. Щомъ съзнанието ви заспи, тогава китаецътъ се усмихва. Китаецътъ не обича да изразходва енергията си напразно. Той е практиченъ и се задоволява и съ малко, и съ много. Ако нЯма много ядене, той се за¬доволява съ малко; ако има много ядене на разположение, той яде за четирма души. Въ това отношение бЯлата раса е излЯзла по-на- предъ. Тя се е справила отчасти съ въпроса за храненето. Като ученици, вие трЯбва да различавате мислитЯ и чувствата си, да знаете, отде идатъ и какво носятъ тЯ за васъ. Не ги ли различа¬вате, вие ще се подавате на всЯка чужда ми¬съль и на всЯко чувство, които идатъ отвънъ. вследствие на което настроението ви постоянно ще се мЯни. ВсЯко настроение е резултатъ на доброто или лошо влияние на същества отъ ви- сокъ или низъкъ уровенъ. Като възприема чужди състояния, човЯкъ лесно минава отъ едно на¬строение въ друго, безъ да придобива нЯщо.
105 За тази цель той требва да излезе отъ обла- стьта на настроенията и да мине въ областьта на положителнит-Ь и прави мисли и чувства, които го вдъхновяватъ и подигатъ. За да се справя лесно съ настроенията си, човекъ требва да разсъждава. Да разсъ¬ждава, това значи, да отправя мисъльта си къмъ висшия светъ, да се свързва съ велики¬те закони на козмоса, а не съ силите на земя¬та. Вие ще познаете такъвъ човекъ по погледа, по начина, какъ той гледа. Този човекъ гледа спокойно и съзнателно. Той има предъ видъ душата на човека, а не личностьта му. Той гледа човека, безъ да търси неговите недо¬статъци. Защо? Защото знае, че душата нема дефекти. Като погледне некого, той го отпе¬чатва въ съзнанието си и после го изучава. Той се интересува отъ човека като удъ отъ Великия организъмъ на Битието. Обаче, двама души едновременно не могатъ да се гледатъ и изучаватъ. Ако единиятъ е образъ за наблю¬дение, другиятъ требва да бъде платно, върху което този образъ се отпечатва. Следователно, докато е на земята, човекъ изучава всичко, което го обикаля, прави раз¬лични изчисления и заключения. Понекога за¬ключенията му съ верни, а понекога се ну- ждаятъ отъ допълнения. Запримеръ, и досега още учените не съ определили квадратурата на кръга, но работятъ въ това направление. Когато начъртаете квадратъ, вие имате една
106 въображаема форма. Обаче, ако стенитЯ на квадрата представятъ живи сжщества, и ква- дратътъ става живъ. Върху този квадратъ мо¬же да се построи нЯщо реално. Какъ ? Като за¬почне да се движи въ четири посоки, по на¬правление на четиритЯ си страни. При това положение се образува тЯло, достжпно за три¬измерния свЯтъ, въ който чов-Ькъ жив-Ье. Съвременната геометрия има за цель да ограничи пространството чрезъ линии, чрезъ различни форми, за да представи н-Ьщата по- ясно. Докато пространството се ограничава отъ стени, докато му се даватъ различни фор¬ми, човЯкъ се движи въ относителната реал- ность на живота. Въ абсолютната реалность н-Ьщата сж безгранични и безформени. Когато гледате човЯка въ относителната реалность, той има опредЯлена и постоянна форма. Гледате ли го въ абсолютната реалность, той нЯма форма и трайность. Вие го виждате за кра- тъкъ моментъ, следъ което веднага изчезва. Въ абсолютната реалность нЯщата се създа- ватъ и изчезватъ мигновено. Абсолютниятъ свЯтъ има много измЯрения. Който не е го- товъ за този свЯтъ, ще се обърка. Той ще се чуди самъ на себе си, какъ е възможно да нЯма форма. Въ съзнанието си носи нЯкакъвъ образъ за себе си, а въ сжщность нищо нЯма. Докато живЯе на земята, човЯкъ има пред¬става за своя образъ, но като влЯзе въ ду-ховния свЯтъ, вижда, че образътъ му не е та¬къвъ, какъвто той го знае. Ясновидецътъ ви¬
107 жда духовния обрааъ и въ физическия човЪкъ, но обикновениятъ човекъ нищо не вижда. Той мисли, че може да чете по лицето на човека. За да четете по лицето на човека, вие требва да намерите онааи точка, отдето за¬почва неговото духовно проявление. ЗапримЪръ, н-Ькои ясновидци познаватъ човека по очите. За т%хъ очитЪ на човека представятъ изход¬ната точка, отдето започватъ да четатъ. Пър- виятъ лжчъ, който излиза отъ очите на човека, представя пунктъ за ориентиране. Некои ясно-видци виждатъ умрелите и се разговарятъ съ техъ, като съ живи хора. За да вижда умре¬лите и да се разговаря съ техъ, човекъ требва да бжде силенъ, да изпържа на вибрациите, които те иматъ. Не може ли да издържа на вибрациите на умрелите, човекъ преживява големъ страхъ. За да издържа, той требва да гледа на умрелия като на живъ. Въ сжщ- ность умрелиятъ е умрелъ за физическия светъ, но живъ за астралния светъ. Като ученици, вие требва да правите упражнения, да се калявате, да издържате на всичко, каквото се изпречи на пжтя ви. За това се изисква големо самообладание. Да из- държашъ на всичко, това не значи да претж- пишъ нервната си система, но да я калишъ. При добре развита чувствителность, човекъ требва да има здрава нервна система, да из¬държа на високи напрежения и вибрации. Не е ли развилъ своята чувствителность, човекъ дохожда до празнота въ живота, до без¬
108 различие, което е по-опасно даже отъ болезне- ната чувствителность. — Само св-Ьтлиятъ пжть намж- дростьта води къмъ истината. ч 28. Лекция отъ Учителя, държана на 10 априлъ, 1927 г. София.