Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Здрави връзки
— Само свЪтлиятъ пхть на мж- дростьта води къмъ истината. Размишление. Съвременните хора говорятъ за правилни и неправилни отношения. На какво се дължатъ отношенията? Те сж. резултатъ на известна връзка, на привързаность между хората. Има хора, които се ггривързватъ силно, вследствие на което страдатъ. Те не требва да се обез- сърдчаватъ, защото, дето има привръзване, тамъ има и развързване. Защо едни хора се привързватъ лесно, а други не могатъ? Това се дължи на известна хармония, на некаква далечна връзка между техъ. Колкото по-здра¬ва е връзката, толкова и отношенията имъ сж. по-хармонични. Това виждаме и въ съчетанието на тоновете. Има тонове, които сж хармонич¬ни помежду си. Такива тонове образуватъ акордъ, съзвучие. По-добре хармониратъ ония тонове, между които има интервалъ терция. Запримеръ, тоновете сю, пи, зо1 си хармони¬ратъ, когато тоновете йо и ге не си хармони¬ратъ. Като изучавате произведенията на гени¬алните поети, виждате, че и техната поезия е основана на сжщите закони, на каквито и музиката, поради което между поетите и му¬зикантите сжществува тесна връзка. Добре е
30 музикантит-Ъ да правятъ опити, да превеждатъ гласните и съгласните букви въ тонове. Съ¬гласните букви представатъ известна спънка, противодействие, ограничение, а гласните ■— просторъ, разширение. Като пише, истински- ятъ поетъ се спира не само върху музикално¬то значение на всеки звукъ, но и на местото му въ сричките и думите. Сжщо така той обръща внимание и на местата на думите въ поезията си. Думите, сричките, буквите представятъ плоскости и възвишения, по които човЯкъ се движи. Попадне ли въ една отъ наклонните плоскости, човекъ започва стремително да се хлъзга, докато дойде до равнище. Така той проявява некои нежелателни качества, следъ което требва да мине известно време, да се хармонизира. Срещнатъ ли се двама души на една наклонна плоскость, те непременно ще се скаратъ. Понекога скарването е толкова големо, че требва да дойде некой отвънъ да ги примири. Защо се каратъ хората? Защото сж попаднали на наклонна площь и не могатъ да се спратъ — хлъзгатъ се. Скарването, спо- рътъ между хората се дължи на известни из¬бухливи вещества въ човешкия организъмъ, които лесно се запалватъ и образуватъ екс¬плозии. Тези експлозии ставатъ независимо отъ човешката воля. Избухливите вещества въ човешкото естество не сж нищо друго, освенъ запасъ отъ енергии, необходими въ крайни случаи, въ време на война, на големи
31 нападения и т. н. Едно нехармонично движе¬ние на мускулитЯ на лицето може да стане причина за възпламеняване на избухливите вещества въ човека. Нехармоничните движе¬ния, както и отрицателните думи, представятъ бомби, които могатъ да извадятъ човека отъ релсите на неговото движение. Човекъ требва да познава вътрешната, т. е. психическа страна на живота, за да може да си въздействува съ нея. Това наричаме ние психическа психоло¬гия. Познава ли тази психология, човекъ мо¬же да я приложи при самовъзпитанието си. Като се самовъзпитава, човекъ требва да дой¬де до пълно самообладание, да пази своята енергия, да не я изразходва напразно. Требва ли човекъ да се гневи, че на пжтя му имало камъкъ, и той по невнимание ударилъ крака си? Ако нема нужното самообладание, той ще вземе камъка и ще го хвърли гневно настра¬на. Не, види ли на пжтя си камъкъ, човекъ требва да се наведе спокойно, да го помести настрана отъ пжтя си и да замине. Отде знае, може би подъ този камъкъ да се крие не~ какво бо! атство? И като дигне камъка, ще намери богатството подъ него. Единъ познатъ разправяше своята опит- ность. Едипь день той седелъ въ градината си и челъ една философска книга. Като про- челъ нЯколко глави, той затворилъ книгата, легналъ да си почине и заспалъ. Като се съ- будилъ, той отново взелъ книгата да продъл¬жи четенето, но виделъ вжтре единъ пликъ и
32 • се ядосалъ, че нЯкой бъркалъ книгата му и турилъ въ нея плика. Така разгнЯвенъ, той •бързо взелъ плика, смачкалъ го и въ мо¬мента, когато се готвЯлъ да го хвърли въ огъня, дошла на ума му мисъльта: Преди да изгоря плика, ще видя, какво има въ него. ■Отваря плика и какво да види? Една голЯма банкнота въ плика, а на едно листче написано: Вземете тия пари и си услужете, както нами¬рате за добре. Отъ кого били тия пари, не мо- гълъ да разбере — никакъвъ подписъ нЯмало тамъ. Въ първо време той се ядосалъ, но като видЯлъ паритЯ, зарадвалъ се. Малъкъ билъ пликътъ, но съдържанието му било голЯмо. Следователно, научете се да цените мал- китЯ нЯща. Сама по себе си клетката е малка, но тя е проводникъ на нЯщо велико. Когато се организиратъ въ едно цЯло, малкитЯ клет¬ки ставатъ проводници на великия, съзнате- ленъ животъ. ВсЯка клетка представя електри¬ческа лампичка, презъ която минава свЯтли- •ната. И човЯкъ представя малка вселена, съ опредЯлена цель и движение въ известна посока. Като ученици, вие трЯбва да се изучава¬те, да дойдете до вжтрешно познаване на себе си. Това се постига чрезъ работа и учене въ всЯко направление. Ако живЯе на физическия свЯтъ, човЯкъ ще изучава земята, заради което .ще работи съ рало и мотика. После, той ще мине въ сърдечния свЯтъ, да изучава всичко, .което се отнася до отношенията му къмъ
за всички живи сжщества, малки и голЯми. После ще навл-Ьзе въ умствения свЯтъ, дето ще изу¬чена поезия, философия, наука. Като мине презъ нсички свЯтове и придобие нЯщо ново, човЯкъ има право да си почине. Като си по¬чива, той ще размишлява върху малкитЯ и високи върхове въ науката, въ музиката, въ изкуството и ще разбере, че голЯмитЯ нЯща сжществуватъ благодарение на малкитЯ. Като изучавате малкитЯ нЯща, постепенно ще вър¬вите къмъ голЯмитЯ, като се нагаждате къмъ новитЯ форми на науката, на живота, на из¬куствата. Не можете ли да се нагодите къмъ новитЯ форми, да ги използувате разумно, вие ще се върнете назадъ, къмъ старитЯ форми. Това подразбира инволюция. Който е готовъ за новитЯ форми, той ще върви напредъ, ще еволюира. Въ каквото направление да работи, човЯкъ се нуждае отъ сътрудникъ, или въ ра¬ботата, или въ поощряването му. Колкото до¬бре да работи, човЯкъ все има нужда да спо- дЯли работата си съ нЯкой, който разбира, и да даде своята преценка. Като сподЯли съ нЯкого, човЯкъ усилва вЯрата си. Докато е на земята, човЯкъ се нуждае отъ мнението, преценката и съвета на своя бли¬женъ. Въ преценката, която давате, вие трЯбва да бждете справедливи, нито да надценявате, нито да подценявате. Такава преценка не е опасна за слабия човЯкъ. Иначе, той може да се подхлъзне и да падне. Не е страшно пада¬нето. Защо? И въ падането човЯкъ се учи. Са- 3
34 мо онзи може да падне, който не е завършилъ развитието си. Обаче, който е завършилъ раз¬витието си, той никога не пада. Само онзи се страхува отъ мечка, който не е срЯщалъ та¬кава. Срещне ли го веднъжъ и го наплюе, той вече не се страхува. Страшно е, когато човЯкъ за пръвъ пжть срЯща мечка на пжтя си. Отъ страхъ той заболява. ОчитЯ на меч¬ката сж малки и сж поставени близо до носа. МалкитЯ очи показвагь, че мечката приема малко впечатления, но ги задържа дълбоко въ себе си, вследствие на което тя има интенсивни чувства. Мечката силно обича и силно мрази. Следователно, ако мечка ви обикне, радвайте се; намрази ли ви, пазете се. Защо плюе мечката? Чрезъ плюенето тя изказ¬ва негодуванието си, че се е намЯрилъ нЯкой, да попрЯчи на разположението, или на настрое¬нието й. Обаче, като животно, мечката е страх¬лива. Ако има будно съзнание, човЯкъ може да мине покрай мечката спокойно, безъ да му направи нЯщо. Страхътъ е животинско чувство. Той е силно развитъ въ животнитЯ. ТЯ разчитатъ на него. И мечката, която е бавна, трома, като се уплаши, бЯга по-бързо отъ конь. Страхътъ я спасява. Страхътъ се срЯща въ човЯка, ка¬то остатъкъ отъ животинското му състояние. Щомъ се страхува, човЯкъ се свързва съ жи¬вотнитЯ; щомъ се гнЯви — сжщо. За да не се подава на отрицателнитЯ чувства въ себе си, човЯкъ трЯбва да държи съзнанието си
35 будно, да се свързва съ възвишените и разум¬ни сжщества. ЧовЯкъ е колективно сжщество, свърза нъ съ сжщества по-високо и по-низко- стоящи по съзнание отъ него. Отъ човЯка за¬виси, съ кои отъ тЯхъ ще се свърже. Много по-магачи има човЯкъ, но той трЯбва да съзнава то¬на, да се свързва съ тЯхъ и да се ползува ра¬зумно отъ тЯхната помощь. Орачътъ оре земя¬та съ ралото си, но милиони червеи оратъ пре¬ди него. Той казва, че разоралъ земята, но нЯма предъ видъ ония невидими помагачи въ земята, които сж работили преди него. Чо¬вЯкъ посажда плодни дръвчета, отглежда ги, радва се на плода имъ, но забравя милионитЯ пчели, пеперуди и други насЯкоми, които, ка¬то невидими помагачи, сж извършили тЯхното онлодяване. Какво ще кажете за помощьта на слън¬цето, на водата, на въздуха? Колко още неви¬дими разумни сжщества помагатъ на човЯка! Хиляди и милиони сжщества взиматъ участие при разрешаване на известенъ философски въ¬просъ. ЧовЯкъ напрЯга ума си и допринася нЯ¬що къмъ разрешаването на дадения въпросъ. Който не разбира това, той мисли, че самъ раз¬решава въпроситЯ. Никой не работи самъ. Има въпроси, които отъ хиляди години насамъ се разреша натъ, но и досега още не сж разреше¬ни. ЗапримЯръ, въпросътъ за душата и до днесъ още не е разрешенъ. Въпросътъ за ума сжшо не е разрешенъ. Задава се въпросъ, да¬ли умътъ е сила, или принципъ. Споредъ нЯ¬
36 кои философи умътъ е облЯченъ въ специфич¬но тЯло — умствено, което има свои специ¬фични органи. ЧовЯкъ може да разреши въ¬проса за ума, когато развие неговитЯ органи. Тогава умътъ на човЯка функционира свобод¬но и независимо, както виждаме това въ фи¬зическото тЯло на човЯка. За следния пжть пишете върху темата: „Първата играчка, или първиятъ предметъ въ детинството ми, който ми е направилъ силно впечатление". Така ще лровЯрите, отъ коя въз- расть сте започнали да задържате впечатле¬ния въ паметьта си. Добре е отъ време на време човЯкъ да се връща къмъ детинството си, да види, какви впечатления и спомени носи оттамъ, какви стремежи и желания сж го въл¬нували. Задача. Въ продължение на десеть деня всЯки отъ васъ трЯбва да мЯсти по единъ камъкъ, който се е изпрЯчилъ на пжтя му. Като правите задачата си, ще бждете кон¬центрирани, за да попаднете точно на този камъкъ, който трЯбва да премЯстите. Не е безразлично, кой камъкъ ще мЯстите. Ще пре¬мЯстите само онзи камъкъ, който ви прави впечатление, който е въ връзка съ мисъльта ви. Сжщевременно ще отбележите и мисъльта, която сте имали въ този моментъ. Ще следи¬те, на коя страна на пжтя е билъ камъкътъ, отдЯсно или отлЯво. Ще се наведете внима¬телно, ще дигнете камъка и ще го поставите пакъ настрана, а не срЯдъ пжтя. Ако сте има¬
37 ли добра и възвишена мисъль, и на сжшия камъкъ стжни нЯкой отчаянъ човЯкъ, състоя¬нието му ще се измЯни. Обръщайте внимание, кога мЯстите камъка — сутринь, следъ обЯдъ. или надвечерь. Ако го премЯстите сутринь, вие сте били въ възходящо състояние; същото състояние ще предадете на онзи, който стжпи на то^и камъкъ. Ако го премЯстите следъ обЯдъ, състоянието ви е било низходящо. Следъ залЯзъ слънце нЯма да мЯстите камъ- нитЯ. Добре изпълнена задача ще бжде тази, ако можете да поставите камъка на онова мЯсто, което му е опредЯлено. Така изпълнена задачата, това предста¬вя само една отъ странитЯ й. Пълно разрешение на задачата подразбира приложение на вжтреш- ната й страна. Това значи: всЯки да премЯсти въ живота си по една твърда мисъль, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъватъ, както самия него, така и окрж- жаващитЯ. Може ли да направи това, той е далъ вече права насока на живота си. Щомъ една твърда мисъль се отмЯсти отъ пжтя ви, следъ нея ще тръгнатъ всички останали. За да съгради своя характеръ, човЯкъ трЯбва да започне отъ външнитЯ предмети. Ако не си го- товъ да дигнешъ отъ земята единъ листъ, пржчка или камъкъ, ти не можешъ и въ се¬бе си да премЯстишъ нито една твърда ми¬съль, нито едно твърдо чувство. Изправенъ ли си къмъ външния свЯтъ, ти можешъ да работишъ и вжтрешно.
38 Задачата, която днесъ ви давамъ, е до- бъръ методъ за самовъзпитание и възпитание. Така могатъ да се възпитаватъ и малкитЯ де¬ца. Когато води децата на разходка, учительтъ трЯбва да обръща вниманието имъ на всичко, което срЯщатъ на пжтя си. Ако сж на планина, той трЯбва да спира вниманието имъ върху изворчетата и, ако сж нечисти, да се заеме заедно съ тЯхъ да ги изчисти. Малки идеи сж тЯзи, но тЯ влизатъ въ умоветЯ на децата и се разрастветъ. Пржчки, листа, камъчета, каквото срещнете на пжтя си, дигайте и ту-ряйте настрана. Пжтьтъ, по който вървите, трЯбва да бжде чистъ. Ако имате стомна, коя¬то пуща вода презъ поритЯ си, не се сърдете на грънчаря, но намЯрете начинъ да не мокри дъскитЯ. Турете подъ нея една чинийка, и дъ- скитЯ ще бждатъ сухи. ВсЯки човЯкъ има две стомни въ себе си — умътъ и сърдцето му. Случва се понЯкога тия стомни да пропущатъ часть отъ съдържа¬нието. НамЯрете начинъ да не се излива съ¬държанието имъ.Турете по една чинийка подъ тЯхъ. Ако стомнитЯ ви пропущатъ, не се обез- сърдчавайте. Това е една погрЯшка, която мо¬же да се изправи и ще даде добри резултати. ПогрЯшката на добрия човЯкъ се превръща въ добро. И грЯшка да направи, добриятъ човЯкъ си остава добъръ. Лошиятъ човЯкъ, обаче, и добро да направи, пакъ лошъ си остава. Чо¬вЯкъ трЯбва да бжде добъръ. Защо? Защото доброто е основа на цЯлокупния животъ. Ра-
39 зумнитЯ сжщества сж свързани съ доброто. Който върши добро и е добъръ, той с свър- занъ съ разумнит-Ь сжщества, съ сжществата на любовьта. — Само светлия тъпжть на мж- дростьта води къмъ истината. « 22. Лекция отъ Учителя, държана на 27. февруарий, 1927 г. София.