Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване
Пулс
Веренъ, истиненъ, чистъ и благъ вс-Ъкога бжди! Размишление. Чете се темата: „Произходъ на разно-образието". Казано е въ геометрията, че точката е безпространствена. Следователно, тя н-Ьма ни¬какво изм-Ьрение. Има ли разнообразие въ точката? Като се движи, точката образува права линия. Въ движението на точката има ли разнообразие? Движението на точката по¬казва известна възможность, посока, напра¬вление, но въ него н-Ъма никакво разнообразие. Какво означава думата разнообразие? Тази дума е сложна. Тя е съставена отъ две думи, отъ раз¬ни и отъ образи. Когато правата линия се дви¬жи, образува се плоскость. Щомъ точката при движението си образува права линия, можемъ ли да кажемъ, че правата линия е образъ на точката? Ние можемъ да кажемъ, че пжтьтъ, следата, която точката оставя въ простран-ството, може да бжде образъ на движещата се точка. Тогава плоскостьта ще бжде образъ на движещата се права линия. Когато пло¬скостьта се движи, образува се т-Ъло — кубъ.
122> Кубътъ представя образъ на движещата се плоскость. Самъ по себе си, кубътъ не е един¬на, самостойна единица. И тъй, правата ли¬ния е граница на плоскостьта, а плоскостьта — граница на куба. Кубътъ пъкъ е граница на още по сложно тЬло — на тесаракта. Въ този случай точката, линията, плоскостьта, кубътъ, тесарактътъ представятъ части отъ едно ц-Ьло, и като такива, гЬ не се ползуватъ еднакво отъ благата на живота. Заприм-Ьръ, ако изложите куба на действието на слънче- витЬ лжчи, стенит-Ь му н-Ьма да бждатъ ед¬накво огрЬни. Тази е причината, поради която всички части на ц-Ьлото не се ползуватъ ед¬накво отъ благата на живота. Сжщиятъ за¬конъ се отнася и до човЬшкото тЬло. Много удове има чов-Ькъ, но всички не се ползуватъ еднакво отъ благата на живота. Мнозина отъ васъ сте изучавали алгебра и знаете, какво означаватъ рационалниг-Ь и ира- ционални числа. Въ букваленъ смисълъ думата „рационални" означава разумни. На латински „гаНо" означава разумъ. Обаче, числата не могатъ да бждатъ разумни и неразумни. Спо- редъ математиците рационални числа сж. ония, отъ които може да се извл-Ьче точенъ коренъ. Ние пъкъ можемъ да наречемъ рационални числа ония, които могатъ да се разбератъ. Ирационални сж ония, които не могатъ да се разбератъ. Следователно, т-Ь не се отнасятъ къмъ физическия св-Ьтъ. РационалнитЬ числа се измЬрватъ съ опред-Ьлена величина, която
123> ни е известна. Отъ т-Ьхъ може да се извлича точенъ коренъ. Какъвъ е коренътъ на чов-Ька? Чов-Ькъ представя числото петь. Това число н-Ьма точенъ коренъ. Значи, чов-Ькъ е ирацио- нално число. На физическия св-Ьтъ той н-Ьма коренъ. Това е лошо за чов-Ька. Единицата представя Бога. Тя е абсолютно число. Еди¬ницата има ли коренъ? Всички корени отъ единицата даватъ все единица. Числото петь, умножено само на себе си, дава 25, отъ което може да се извлЬче коренъ. Като говоримъ за числата, ние имаме предъ видъ живит-Ь, органически числа. Т-Ьзи числа се ср-Ьщатъ навсЬкжде въ живота и въ природата. Чов-Ьшкиятъ организъмъ е по¬строенъ все отъ живи, органически числа. ВсЬко органическо число има своето значе¬ние и приложение въ практическия животъ. Заприм-Ьръ, ако изм-Ьрите широчината на чо- в-Ьшкия носъ, ще видите, че тя опред-Ьля дея- телностьта на чов-Ька въ практическия жи¬вотъ. Широчината на носа не зависи отъ на¬трупването на излишни материали, отъ тлъ- стини. НоздритЬ опред-Ьлятъ широчината на носа. Има случаи, когато носътъ на н-Ькой чов-Ькъ е широкъ, а ноздрит-Ь -гЬсни. Тази широчина е резултатъ на излишъци, на на¬слоявания въ организъма. Значи, колкото по- широки сж ноздритъ, толкова чов-Ькъ е по- деятеленъ. Най-гол-Ьмата широчина на носа достига до четири сантиметра. Който има тази широчина на носа, той се отличава съ.
124> голЯма активность въ чувствата. Каквато ра¬бота започне, той я свършва. Може да упо¬треби 10-20 години за една работа, но непре¬менно ще я свърши. Защо? Защото работи съ любовь. Всички учени хора иматъ широки но¬сове. Философите иматъ тЯсенъ носъ. Ма- териалътъ, който изследватъ, е събранъ. Те взиматъ този материалъ наготово и само го лодлагатъ на своите преси, да видятъ, какво ще изтече отъ него. Въ това отношение те сж. подобни на банкерите, като събиратъ го¬товия материалъ на една и на друга държава и го оформяватъ, т .е. подреждатъ въ системи. Носовете на учените си приличатъ, а тия на различните философи се различаватъ по дъл¬жина и широчина — зависи, какъвъ материалъ подреждатъ. Учените се различаватъ по вежди¬те. Като наблюдавате веждите имъ, вие можете да се произнесете, дали известенъ ученъ е материалистъ или идеалистъ. Линията на ве¬ждите въ материалиста слиза надолу. Съ какъвто въпросъ да се занимава, той го из¬учава отъ материалистична гледна точка. Той разглежда нещата отблизо. Той може да го¬вори за философия, за отвлечени въпроси, но въ ума му седи една близка идея. Защо? За¬щото всекога работи съ рационални числа. Обаче, всеки човекъ, на когото веждите сж извити нагоре, е идеалистъ. Той преувеличава нещата. Като срещне некой човекъ, първо ще Се очарова отъ него. Види ли една погрешка зъ него, той веднага се разочарова. Като из¬
125> учавате хората по веждитъ, ще видите, че между материалиститЯ и идеалистите има средни типове. Веждите на тия хора сж средни между първите два типа. Приятно е да гледа човекъ красиви вежди, но те редко се срещатъ. Красиви вежди сж ония, които иматъ красива форма и съдържание. Освенъ това, отъ значение е и посоката на космите. Човешкиятъ духъ е работилъ хиляди години, докато създаде веждите въ тази форма, ка- квато днесъ ги виждаме. Още много требва да работи върху -гЬхъ, за дл ги представи въ те.хната идеална форма. Какво е предназначенето на веждите? Чрезъ редъ наблюдения и опити е доказано, че веждите помагатъ за трансформиране и акумулиране на светлинната енергия. Когато много светлина прониква въ очите, човекъ свива веждите си. По този начинъ, чрезъ веждите си, той задържа часть отъ светли- ната, да не влиза въ мозъка. Наистина, ако въ мозъка влиза много светлина, той не може да се справи съ нея. За да мисли правилно, хармонично, човЬкъ не се нуждае отъ много светлина. Човекъ може да мисли и вечерь. Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и отъ най-малката светлина. Бухалътъ, запримеръ, вижда вечерь така ясно, както човекъ вижда денемъ. Бухалътъ сим- волизира ученъ човекъ. Когато искатъ да ка- жатъ за некого, че е философъ, ученъ човекъ^. наричатъ го бухалъ. Съ това искатъ да ка-
126> жатъ, че и той, като бухала, вижда и въ тъм¬нина. И въ най-мрачните нощи бухалътъ ви¬жда ясно, като презъ деня. Той вижда и най- малките птички, скрити между дърветата, и ги напада. Въ това отношение бухалътъ жи¬вее при най-економични условия. Неговите очи сж. така устроени, че могатъ да събиратъ светлина и въ най-големата тъмнина. Добре е човекъ да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечерь, да осветя¬ва пжтя си, но не и грабливия характеръ на бухала. Намери ли се предъ некаква мъч¬нотия, човекъ требва да си спомни за бухала, че и въ мъчнотиите той намира светлина, отъ която се ползува. Когато бухалътъ хвърка вечерь отъ клонъ па клонъ да търси храна, той иска да даде урокъ на хората върху сме- лостьта. Той казва: Както азъ преодолявамъ мъчнотиите на живота си съ смЯлость, така и ти требва да бждешъ смЯлъ, да махнешъ всички препятствия отъ пжтя си. НамЯришъ ли се предъ известно изпитание или противо¬речие, кажи въ себе си: Азъ искамъ да бъда смелъ като бухала, въ всички мъчнотии и пречки да намеря светлинка, която да осве¬тява пътя ми. И при най-големите мъчнотии, човешкиятъ умъ трЯбва да бъде чистъ, ясенъ, да осветява пътя му. Мнозина се интересуватъ отъ знанието за веждите и се питатъ, могатъ ли да измЯ- нятъ линията на своите вежди, да ги подо- •брятъ. ЧовЯкъ може да измени линията на
127> ■вежднгЬ си, но затова се иска усилена рабо¬та въ областьта на чувствата и на сЬтивата. Заприм-Ьръ, ако при затворени очи накарате н-Ького да познае, колко предмета се допи- ратъ до ръката му, той ще ги различи, само ако има силно развита чувствителност При това, т-Ьзи предмети тр-Ьбва да бждатъ поста-вени на близко разстояние единъ до другъ Чувствителностьта е едно отъ условията за развиване на интуицията. Интуицията пъкъ дава красива линия на веждит-Ь, Чов-Ькъ тр-Ьб¬ва да прави опити, да развива своит-Ь сЬтива. Както чувствата, така и с-Ьтивата на чов-Ька тр-Ьбва да бждатъ нормални, да н-Ьма никакво отклонение въ т-Ьхъ. Р-Ьдко ще срещнете хора съ нормално развити чувства и сЬтива — все има известно отклоняване. Това отклоняване може да бжде отъ 1 — 120 градуса. Кол¬кото по-гол-Ьми сж отклоненията, толкова по-гол-Ьми пертурбации ставатъ въ чов-Ька. Отклоненията ставатъ и въ чов-Ьшката мисъль. Обаче, съ усилие на волята и на мисъльта си чов-Ькъ може да изправи тия отклоне¬ния, да ги доведе до нормалното имъ състоя¬ние. Когато въ чувствата на чов-Ька се явява известна аномалия, тя се отразява и върху мозъка. Ако турите ржката си надъ главата на такъвъ чов-Ькъ, ще ус-Ьтите известна то¬плина. Това е анормално, болезнено състояние на организъма. За да възстановите нормално¬то му състояние, тр-Ьбва да направите някол¬ко паси. Следъ малко време ще ус-Ьтите, че
128> дЯсната половина на главата му е хладна, з лЯвата — топла. Това показва, че нормалното състояние на организъма е възстановено. Обик¬новено, въ дЯсната половина на главата се събира електричество, а въ лЯвата — магне- тизъмъ. Съвременните лЯкари практикуватъ пра¬венето на паси, като методъ за регулиране енергиите на организъма, но който се наеме да си служи съ този методъ, требва да бжде чистъ човекъ. Чистите мисли и желания иред- ставятъ добъръ проводникъ на живите сили въ природата. ЧовЯкъ живее въ область, де¬то живите, разумни сили на природата рабо- тятъ усилено, вследствие на което ток треб¬ва да бжде разуменъ, да може правилно да ги използува. Ако не е развилъ чувствата и сетивата си, като се натъква на тия сили, чо¬векъ може да се осакати: да подпуши чув¬ствата си, да изкриви мислите си. Какво ста¬ва съ едно тело, ако внезапно спрете него¬вото движение? Въ телото се развива много топлина, която може да го запали. Сжщото явление става и съ човека, когато се укаже внезапно противодействие на неговите чув-ства. Гневътъ, недоволството въ човЯка не сж нищо друго, освенъ резултатъ на проти¬водействие въ чувствата му. Подпушване ста¬ва не само въ чувствата, но и въ мислите на човЯка. Дойде ли до това положение, човекъ трЯбва да се отпуши. За да отпуши сърдцето- си, човЯкъ трЯбва да мине отъ видимото къмъ
129> невидимото, отъ ирационалното къмъ рацио¬налното. ВсЪко подпушване на чувствата вна¬ся известна аномалия въ функциите на сърд¬цето, вследствие на което пулсътъ му се из¬меня. За да се възстанови нормалната функ¬ция на сърдцето, чов'Ькъ требва да влъзе въ хармония съ природата, да свърже своето сърд¬це съ общия пулсъ на космичното сърдце. Всека планетна система има сжщо така свое сърдце, което е свързано съ общото, козми- ческо сърдце. Сърдцето на нашата слънчева система е слънцето. Ритмичното движение на кръвьта въ човешкото сърдце се определя отъ ритмичните вълни на слънцето. Следова¬телно, ако сърдцето на н-Ькой чов-Ькъ не функ¬ционира правилно, това показва, че той е на- рушилъ отношенията си къмъ слънцето — сърдцето на слънчевата система въ която жи¬вее. Иска ли да възстанови функцията на своето сърдце, той тр-Ьбва да изправи отно¬шенията си къмъ слънцето, да внесе хармо¬ния между своя пулсъ и този на слънцето. Не разглеждайте слънцето само като физи¬ческо тело. Вънъ отъ своето физическо про¬явление, слънцето има и духовна природа, ко¬ято, именно, е въ единство, въ пълна хармо¬ния съ Общо го, съ Великото слънце на коз- моса. Ето защо, всеки моментъ дръжте въ ума си мисъльта, вашето сърдце, вашиятъ пулсъ да бжде въ хармония съ пулса, съ ритъма на слънцето. Пожелайте въ себе 9
130> си да свържете пулса на вашето сърдце съ пулса на козмическото слънце. За десеть деня направете следния оиитъ. ВсЬки день, по три пжти—сутринь, на обЬдъ и вечерь вглъбете се въ себе си и си кажете: Азъ искамъ моето сърдце да бие ритмично, да се слЬе съ пулса на слънцето и правилно да изпраща енергията си по ц-Ьлия организъмъ, както слънцето изпраща енергията си по цЬ- лия свЬтъ. Сега, като говоря за правиленъ пулсъ, за ритмично биене на сърдцето, веднага изпъква на лице въпросътъ за правилното и дълбоко дишане. Почти всички хора не дишатъ правил¬но. Т-Ь поематъ въздухъ и го изпращатъ само въ горната часть на дробоветЬ. При това плит¬ко и слабо поемане на въздухъ, тЬ н-Ьматъ си¬ла да го изкаратъ навънъ, вследствие на кое¬то часть отъ нечистия въздухъ остава въ дро- бовегЪ, дето става вжтрешно наслояване. Иска ли да регулира кръвообръщението си, чов-Ькъ тр-Ьбва да поема дълбоко въздуха, да го за¬държа известно време въ дробовет'Ь си и по¬сле бавно да го изкара навънъ. При дишане¬то трЬбва да взиматъ участие и коремнитЬ мускули, да даватъ тласъкъ, напрежение на възауха, да го изкарватъ навънъ. Като ди¬ша правилно, човЬкъ се обновява и освобо¬ждава, както отъ физически, така и отъ пси-хически болезнени състояния. Добре е чо¬в-Ькъ да поема въздухъ първо съ л-Ьвата си ноздра, като брои бавно отъ 10—15, после да
131> я запуши и да задържи въздуха въ дроборегЬ си около 30-40 секунди и следъ това да из¬диша бавно, ритмично. Когато поема въздухъ презъ левата ноздра, дЯсната требва да бж¬де запушена, а когато го задържа въ дробо- вет-Ь, и дветЯ ноздри требва да бждатъ запу¬шени. Правете това упражнение по три-четири пжти на день. Тези упражнения сж нужни за всички хора, особено за тези, които се занимаватъ усилено съ умственъ трудъ. Те сж необходи¬ми и за здрави, и за болни. За предпочитане е да правите тия упражнения вънъ, на чистъ въздухъ, отколкото въ стая. При това добре е всеки да бжде самъ, да не гледатъ дру¬гите хора, какъ се упражнявате въ дишането. Който диша правилно, той постепенно хармо¬низира своя животъ, и се обновява. Не диша ли човекъ правилно, нема ли ритмиченъ пулсъ, никаква хармония не може да придобие. При» добие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могатъ да го изкаратъ отъ релсите на неговото равновесие. Приложете упражнението за дишането за де- сеть деня, да видите, какъвъ резултатъ ще имате. Веренъ,истиненъ, чистъ и благъ всекога бжди! •Л 11. Лекция отъ Учителя, държана на 5 декемврий, 1926 г. София.