Идеалът на ученика
8 юли 1926 г. 16 ч.
1. Останала сама, загубила всичко, изгнанна отъ всички, тя не е най-нещастна. Това е пжтьтъ ти, душа, къмъ Бога! Една Искрица има у тебе. Ти живЬешъ, защото Тя е вжтрЬ, вжтрЬ въ тебе. Ти съзнавашъ себе си като душа, а Нея, тази малка Искрица наричашъ Богъ, и добивашъ всичко. Сега тя мълчи, защото сърдцето и е изпълнено. Ти любишъ само Бога - ти живЬешъ. 2. Тя слЬзе отъ планината, дЬто първиятъ Небесенъ лжчъ я огрЬ; дЬто тя остави своитЬ нещастия и дЬто тя намЬри Бога. Тукъ срЬщашъ ЧовЬкътъ, който носи Високиятъ Идеалъ. Съзнавашъ себе си като ученикъ, а ЧовЬкътъ, който носи Великата свЬтлина на живота, наричашъ свой Учитель и тръгвашъ подирЬ Му. Ти живЬешъ, ти се учишъ, защото имашъ Бога въ душата си, имашъ учитель на пжтя си. Сега тя благодари, защото умътъ и се изпълня. Това е пжтьтъ ти, ученико, къмъ ВЬчното! 3. Събуди се отъ сънь, ти, който и да си. Отвори сърдцето си и намЬри тази малка Искрица, която ти дава живота. Люби Бога безспиръ и ти ще срещнешъ Учителя си, който ще те води въ пжтя на познанието и въ пжтя на Истината. Така ще намЬришъ Бога - тамъ е домътъ ти. Ще срещнешъ Учителя си - тамъ е пжтьтъ ти. Ще носишъ винаги туй съзнание свЬтло и будно въ себе си. Това си ти - ученикътъ на живота. Съзнай себе си като душа, съзнай себе си като ученикъ, съзнай себе си като часть отъ общото битие! Това е най-висшето благо, което може да носи една душа, говори Духътъ. Къмъ Бога, къмъ Учителя, о, ученико въ вЬчностьта!