Общ Окултен Клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)
КНИГА: Условия за разумния човек
СПЕЦИАЛНИЯТ ЗАКОН
“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”
Размишление
От какво зависи успехът на ученика в този свят? Три отговора могат да се дадат на този въпрос. Едни поддържат, че успехът на човека се дължи на неговия ум; други поддържат, че успехът на човека се дължи на неговото сърце и трети поддържат, че успехът на човека се дължи на неговата воля. Значи, ако успехът на човека зависи от ума му, той има връзка с умствения свят; ако успехът зависи от сърцето му, той има връзка с чувствата, с религията; и ако успехът зависи от волята му, той има връзка с физическия, с материалния свят. Изобщо, за да има човек успех в живота си, той трябва да си създаде характер. Какво нещо е характерът на човека, вие знаете това, няма защо да се обяснява. Всеки човек, всяко животно има свои характерни черти, по които се различават едно от друго. В това отношение характерът представлява външна придобивка, спечелена през вековете. Успехът на човека, колкото и малък да е, той е свързан както с неговото минало, така и с настоящето, и с бъдещето му. При това и минималният успех на човека не е нещо единично, индивидуално, но представлява колективен резултат, т. е. резултат на множество същества, които са работили в известно направление. Въпросът за успеха на човека е философски. Някои може да се интересуват от този въпрос, а някои може да не се интересуват. Обаче всички хора трябва да се интересуват от този въпрос, защото те искат да имат успех. Успехът подразбира вътрешно благо за човека.
Сега всички вие минавате за ученици. Според вас кой е ученик? Кои са характерните черти на ученика? Преди всичко ученикът трябва да има връзка с живата природа, да разбира нейните закони, да ги спазва правилно и да ги прилага в живота си. Има два вида ученици: едните са ученици на Всемирното Бяло Братство, а другите са ученици на Всемирното черно братство. Между тези две категории има и трета категория, които не са нито бели, нито черни, но примиряват и двете категории. За третата категория няма да говоря нищо, понеже те спадат извън рамките на сегашния живот. Учениците на Всемирното Бяло Братство, както и тия на Всемирното черно братство се различават коренно по методите на своите действия. За да има успех ученикът, от която категория и да е, той непременно трябва да има самообладание. Ако най-малката случка, най-малкото противодействие или изненада може да наруши равновесието му, той не може да се надява на успех в работата си.
За пример много хора се влияят от времето, от условията на живота: ако времето е облачно, и те стават мрачни; ако са икономически затруднени и нямат пет пари в джоба си, те веднага се смущават, изгубват присъствието на духа. Действително икономическият въпрос е от голяма важност за човека. Този въпрос е голям изпит за ученика, докато той го разреши правилно. За правилното му разрешение се изисква необикновен ум. Не е лесно човек да се справи с мъчнотиите в своя живот. Когато човек не може лесно да се справи с известна мъчнотия, той оставя всичко на Господа и казва: “Господ ще промисли за мене.” – Това е само предположение. Бог може да промисли за теб, а може и да не промисли. В мъчнотиите човек ще научи законите, по които се придобиват благата на живота. Има специален закон, според който Бог определя и раздава благата на всички хора. Питам: Вие знаете ли кой е вашият специален закон? Ето едно нещо, което не знаете. За всеки човек има специален закон, по който той получава благата на своя живот. От този закон зависи неговото щастие, неговият успех. По този закон той може да се домогне и до тайните на природата. Този закон представлява модерно наредена инсталация с ключовете и с всичките си приспособления. Знаете ли закона, вие ще можете да управлявате и инсталацията; не знаете ли закона, нищо не можете да направите с вашата инсталация. Казвам: На всички ви е необходима светлина, за да може всеки отделно да се добере до специалния закон.
Ученикът трябва да знае специалния закон, който се отнася до самия него. Някой казва: “Колко е щастлив моят приятел! Всички блага се сипят около него: жена има, деца има, къща има, богатства има.” За този човек казвам,че той само седи и като някой свещеник чете редица заучени молитви и нищо не работи.Този човек трябва да потърси в архива на своя живот специалния закон, който е определен изключително за него и да го научи. Специалният закон гласи: във всяка работа, която предприемаш, пръв започвай и последен свършвай! Мнозина казват: “Нека първо другите хора започнат работата, аз ще започна последен.” Значи ти обръщаш този закон в обратен смисъл: последен започвай, а пръв свършвай! Мислите ли така, действувате ли така, вие никога няма да научите специалния закон. Ако сте от хората, които започват всяка работа първи, вие сте вече в рамките на специалния закон. Дойдете ли до преддверието на този закон, лесно можете да го придобиете и да се ползувате от него. В Писанието се казва, че за всеки човек има определено едно написано камъче, което той сам трябва да намери. Такова нещо представлява и специалният закон. Специалният закон определя начина, по който Божията Любов може да се прояви отделно за всеки човек. Всички хора проявяват любовта си по различни начини. Някой казва: “Аз искам да обичам всички хора.” За да обичаш всички хора, ти трябва да си намерил специалния закон. Като ученици на вас предстои великата задача, да намерите през тази година своя специален закон.
Сега, ако се напише дробта 1/2, какво представлява тя? Числата едно и две, които са числител и знаменател в дробта 1/2, представляват в дадения случай две живи същества. Единицата означава сина, а двойката – майката. В дробта 2/3 двойката представлява майката, а тройката – сина; в дробта 3/4 тройката представлява детето, а четворката – бащата; в дробта 4/5 четворката представлява бащата, а петорката – майката. Тъй щото вие можете да започвате с една от дробите: 1/2 , 2/3 , 3/4 и 4/5. Ако преведете дробта 4/5 в реална форма, вие може да имате женска форма, каквато е майката, но с мъжки качества: гласът й е силен, гърлен; по лицето и брадата си има косми като у мъжа и т. н. Често има и обратни прояви на първото явление: срещате мъж с мустаци и брада, но с женски качества: говори нежно, по характер е чувствителен, мекушав, при всяка мъчнотия плаче, обезсърчава се и т. н. Питам: Коя е причината, че в женската форма влязоха мъжки качества, а в мъжката форма влязоха женски качества? Мъжът представлява кварцова канара. И наистина в Битието е казано, че първият човек, Адам, беше направен от пръст. Значи Адам беше мощен човек. Жената пък, Ева, беше направена от плът, вследствие на което тя представлява меката, нежната страна в естеството на Адама, т. е. на мъжа. Питам: Щом жената е направена от плът, как е възможно в това нежно същество да влязат мъжки качества? И щом мъжът е направен от пръст, от твърда материя, как е възможно в него да влязат женски качества? През 40-50-те години на своя живот човек няколко пъти изменя характера си.
Аз познавах един ученик от варненската гимназия, който се отличаваше с необикновена женственост. Той имаше лице, нежно като на девица. После той свърши за доктор и след 20 години го видях в София, но вече коренно изменен: глас груб, мъжки, лице загрубяло, няма помен от онова нежно, приятно лице. Питам: Де отиде предишната му нежност? С какво се замести? Кое е неизменното в човека, което при никакви условия не се губи? Коя е постоянната единица, неизменната величина в човека? Кое го прави в младини един, а в старини друг? Наистина човек трябва да се изменя, но има нещо в него, което при всички условия трябва да остава едно и също. Иначе без промени няма прогрес. Ако човек не се изменя, той не би могъл да се освободи от своите грешни състояния, в които днес се намира; ако човек не се изменя, той не би могъл да се възпитава. Всички промени, които стават с човека, се отнасят до неговото външно, т. е. физическо естество, при което се изменя и съставът на материята в неговия организъм. За пример, ако в кръвта на някого се натрупа желязо повече, отколкото трябва, той ще огрубее.
Същият резултат ще се получи, ако човек подхранва в себе си някаква користолюбива мисъл или, ако чрезмерно развива центъра около слепите си очи, зад ушите. Този център се развива в някои хора повече, отколкото в други, благодарение на това, че там се изпраща повече енергия; затова, ако човек иска да се освободи от тази излишна енергия, той трябва да потърси начин да я трансформира. Един от начините за трансформиране на тази енергия е физическата работа, например копане, рязане на дърва и т. н. Не успее ли човек да трансформира тази енергия в себе си, той през целия ден ще бъде нервен, ще се сърди, ще се кара с този, с онзи и ще бъде в положението на човек, за когото казват, че е разпасал пояса си. Той се извинява пред хората, като казва: “Извинете ме, аз съм малко нервен, не мога да търпя никого.” Казвам: Този човек не е нервен, но бентът му е слаб. Той трябва да каже: “Ще ме извините, бентът ми е малко слаб и понеже нямам пари да го поправя, в мене е станало наводнение, с което не мога изведнъж да се справя.”
Някой се извинява, че бил нервен. Според мене аз бих съжалявал този, който не е нервен. Защо? – Защото няма нерви. Щом не е нервен, той няма нерви. Да бъде човек нервен, това е голямо благословение. Друг казва: “Аз съм много чувствителен, силно чувствам.” – Радвам се, че си чувствителен, защото иначе ще приличаш на камък. Колкото повече се развива чувствителността и нервната система у човека, толкова той е по-благороден, добър и отзивчив. – “Ама избухвам често.” – Кой не избухва? И слънцето избухва, и земята избухва. Представете си, че имате дете, което никога не избухва, кротко е, не мърда, нищо не иска, никого не безпокои. Питам: Ще ви радва ли това дете? Казват за някого: “Той е буен човек” – Според вас какъв трябва да бъде човек? – Кротък. – Какво разбирате под думата кротък човек? Кротък човек е този, който знае във всеки даден случай как да постъпва. Той е умен, досетлив, услужлив човек. Това, което обичаме в хората, е тяхната досетливост и услужливост. Какво обичате повече: изворите или щерните? Всеки обича изворите повече от щерните. Няма по-красиво нещо от това да наблюдавате как водата на някой извор тече чиста, прясна и подвижна, като жива. Погледнете ли водата на някоя щерна, вие веднага се отдръпвате, тя не ви предразполага, защото е мътна, плесенясала. Когато човек прилича на добре пречистен извор, всеки има желание да пие от неговата вода.
И тъй, говори ли се за кротък човек, ние имаме предвид Христа, които казва: “Елате при мене, защото съм кротък и смирен по сърце”. Христос беше кротък наистина, но като влезе в храма и видя как търгуваха там, Той взе един камшик и прогони всички търговци навън. Как мислите, ако Христос дойде днес на земята, няма ли да постъпи по същия начин, ако намери подобни неща? Нима и природата не постъпва по същия начин? Често ние виждаме, че небето става облачно, мрачно и след известно време се явява буря, цялото небе трещи, гърми, святка се – страх навява на човека. Не е ли хубаво това? Как би се пречистил въздухът, ако не стават тези естествени проветрявания? Ето защо, като срещнете някой нервен, раздразнителен човек, не се смущавайте, но го изучавайте да видите, че Бог е вложил нещо хубаво в неговите прояви. Проучите ли характера на този човек, видите ли неговите добри страни, вие никога няма да приложите върху него камшика. Нервният, раздразнителният човек е извор, който силно блика. Не подпушвайте този извор, но използувайте водата му да кара воденици или да полива градини. Той е деятелен човек, който може да извърши много полезна работа. Радвайте се на деятелните хора!
Сега, като се говори за Божията Любов и за Божията Мъдрост, ние разбираме вода, която тече, а не застояла вода. Течащата вода представлява активен човек, а застоялата – пасивен човек. Обаче тази вода е застояла временно, няма да мине много и тя отново ще потече. Значи пасивният човек добре обмисля въпросите и след това действа. Ако погледнете на живота, било от човешко, било от Божествено гледище, вие ще разберете, че сте дошли на земята съзнателно да вършите Волята Божия, а не, както много хора, я извършват механически. Вършите ли съзнателно Волята Божия, в каквото положение и да сте, било като търговец, чиновник или професор, вие ще имате достатъчно светлина, за да можете правилно да изпълните своята служба. Казвате: “Грешно е за духовния човек да бъде търговец.” Питам: Кой занаят считате, че не е грешен? Ако учителят проповядва неверни неща на учениците си, нима това не е грешно? От гледището на разумните закони в Природата всяка работа, която човек извършва, е на място, ако с това той допринася нещо за общото благо, както и за свое благо.
В това отношение всеки човек е роден да извърши известна работа. Според френолозите например някой човек е роден за учител, друг – за свещеник, трети – за лекар, четвърти – за земеделец и т. н. Всеки човек заема една или друга служба според наклонностите и дарбите, които природата е вложила в него. Ако вие не сте роден за писател или за поет, нищо не можете да напишете. Вие можете да дращите с перото си по цели дни, но никой няма да ви признае за поет. Ако не сте роден за музикант, може цял ден да стържете с лъка на цигулката, но никакъв музикант няма да излезе от вас. Ако не сте роден за учител или за художник, колкото и да се силите в това направление, никога няма да станете добър учител или добър художник. Питам: Знаете ли за какво сте родени? Ще кажете, че сте родени да служите на Бога. – Като какъв искате да служите на Бога: като поет, като писател или като учител? Казвам: Каквато служба и да изпълнявате в живота си, тя още не определя вашето служене на Бога. При всички служби вие можете да служите на Бога. Въпросът е, как изпълнявате службата си. Правилното изпълнение на службата включва в себе си и служенето на Бога. Дългият живот, през който човек минава, трябва да представлява сбор от всички служби, от всички професии. Има служби, които той е извършил вече, но има някои, по които той още не е работил, не се е специализирал, затова трябва да мине и през тях.
Мнозина не знаят нищо по философия. Например какво ще ми отговорите на въпроса: как може да се дойде от причината на нещата към тяхното следствие? Или какво ще ми отговорите на въпроса: как е създаден светът и дали в действителност светът съществува? Представете си при това, че аз отричам съществуването на света. Мнозина ще отговорят, че светът е създаден от Бога и следователно той съществува. Обаче за мене този отговор не е достатъчен, аз искам да ми се докаже. Тези въпроси могат да се разрешат от философски глави, те не са за обикновени хора. Казвате: “Тези въпроси не ни интересуват, няма защо да ги доказваме.” – Възможно е тези въпроси именно да не ви интересуват, но има въпроси, които са общи за всички и те не могат да не интересуват всеки човек. Кажете тогава, кой е общият принцип в християнството, който обединява хората? Общият християнски принцип, който обединява хората, е Любовта. И ако днес хората още не са обединени, това показва, че на всички липсва тази Любов. Значи Христос е говорил за Любовта, която ще обедини хората.
Казвам: От всички хора днес се изисква работа, усилия, да намерят специалния закон и начин за проявление на този закон. Домогнат ли се до начина, по който може да се приложи специалният закон, те ще могат да предизвикат в себе си възвишени и благородни чувства. Изкуството е да може човек да прояви в себе си тъкмо това красиво чувство, което храни към някого. Представете си, че вие обичате едного, но той иде в дома ви в момента, когато сте изгубили 20 000 лева. Тогава вие сте разтревожен, нищо не виждате пред себе си и никакво любовно чувство не трепва у вас. Обаче, ако в дадения случай дойде човекът, който носи загубените 20 000 лева, вие веднага ще се зарадвате и ще му приготвите една хубава баница.
Едно трябва да знаете: всеки човек, който иде в дома ви, той носи щастие. Някога той може да дойде във форма на чужденец, когото вие не познавате, но и в тази форма той пак ви носи щастие. За да не изгубите щастието, което той ви носи, вие трябва да знаете как да го посрещнете.
Ще ви приведа един пример, да видите какви са резултатите на добрите отношения. Един млад българин, свършил по музика в Берлин, дохожда в България да се назначи на служба. По едно време го поканват като частен учител по цигулка на сина и дъщерята на един богат чорбаджия. Той започнал да им преподава добре, но от време на време като млади хора те си поигравали. Бащата останал недоволен от неговото поведение и го изпъдил от дома си. Останал вън, на пътя, без служба, той прекарал три дена в глад и мизерия, през което време се намерил един свещеник, който го приел в дома си, нахранил го и му дал едно турско меджедие. Музикантът казал: “Много ти благодаря за тази услуга. Три дена прекарах без хляб, но ти ми дойде в помощ. Няма да забравя твоята услуга.” След време този млад човек се назначил за секретар на турския валия във Варна. В това време валията му дал да прегледа някакви писма и обвинения срещу един свещеник, когото считали за комита. Като прегледал тия писма, той видял, че те се отнасят именно до този свещеник, който в онзи тежък момент на неговия живот му дал турското меджедие. Той веднага прегледал писмата, които намерил за опасни, хвърлил ги в печката да изгорят, като си казал: “Отче, твоето меджидие те спаси от въжето.” След това той отишъл при валията и му казал: “Прегледах всички писма, които ми дадохте, и намерих, че този човек не е опасен, няма сериозни улики против него. Доколкото зная, той е добър, благороден човек.”
Сега да пренесем този пример и във вашия духовен живот. За пример, дойде ви една Божествена мисъл, но толкова скромна по външен вид, че вие намирате, че тя не заслужава да употребите време за нейното реализиране и казвате: “Не е време сега за реализирането на тази мисъл.” Казвам: Ако вие се заемете с реализирането на тия малки, скромни мисли, за в бъдеще те ще създадат велики характери. Малките Божествени мисли създават характера на човека, а не големите, грандиозните. Затова заемете се с проучването на вашия характер, на вашето тяло, лице, очи и т. н. Като изучавате лицето си например, ще видите, че то е несиметрично. Почти на всички съвременни хора лицата са несиметрични. Някой път ще видите, че лицето ви напълнява, а някога отслабва. После често и коремът ви надебелява, а някога отслабва. Забележите ли такова нещо в себе си, веднага вземете мерки да стесните желанието, което иска да се разширява. Вие трябва да измервате всички части на тялото си със сантиметър, да знаете точно с колко сте се увеличили или намалили. Ако забележите, че гърдите ви се стесняват, започнете да правите дълбоки дишания, за да се разширят. Изобщо горната част на човека, гърдите именно, трябва да бъдат широки, а кръстът и коремът трябва да бъдат деликатни, тънки. Сутрин, преди да започнете работата си, изправете гръбначния си стълб, за да могат теченията на природата да циркулират правилно; после отправете мисълта си към невидимия свят, свържете се с Бога и тогава станете и започнете работата си. Вие не можете да имате успех в работата си, докато не сте нагласили своята нервна система.
Мнозина от вас едва се пробуждат и започват да се обличат, да се чешат, да се нареждат. Така правят и светските хора, но ученикът никога не трябва да бърза. Обличането, измиването ще оставите за после. Първата ви работа е да прекарате 5—10 минути в съзерцание, в мисъл към Бога, към всички напреднали същества, да ги призовете в помощ, като кажете: “Господи, малко знания имам, просвети ума ми, да възприема и изпълня Твоята воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, както Ти си определил!” Кажете ли така, няма да мине много време и вие ще получите отговор на вашата молитва. Ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си. Постъпвате ли така, вие ще имате хармония в себе си и ще придобиете разположение, с което ще можете да работите. Оставите ли се на света и на неговите влияния, той може да ви изкара от релсите на вашия живот. Всички отрицателни състояния, които имате в себе си, както и помежду си, се дължат на влияния на същества от този преходен свят. Затова, попаднете ли под тяхно влияние, кажете си: “Заповядвам ви в името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост и в името на Божията Истина да мълчите!” Може да кажете: “Дали и тези изпитания не са Волята Божия?” Ще знаете, че Волята Божия е да служите безкористно на възвишената Любов, ако искате да бъдете мощни и силни.
Сега мнозина очакват да дойдат ангели при тях, да им помогнат. Ако дойде при вас ангел, той ще ви дигне като чук в ръката си, ще ви удари върху някой предмет и вие ще се пръснете. Това ли трябва да получите? Не, човек трябва да работи, да прави усилия от своя страна, без да очаква всичко наготово. Казвате: “Трябва ли ангелите да постъпват с нас по този начин?” Вие запитвате по същия начин, както съвременните хора се питат за постъпките на Христа, на светиите или на истинските християни. Те често казват: “Не можа ли Христос да постъпи по друг начин с търговците в храма, ами трябваше да ги бие с камшик?” Вие считате, че Христос трябва да бъде мекушав човек. Казвам: Нито Христос, нито светиите, нито старите християни са били мекушави хора. Когато светията срещне някой разбойник, той го хваща за краката, издига го във въздуха и го разтърсва. Или, ако светията срещне човек, който иска да стреля, той махне с ръката си из въздуха и оръжието на стрелеца пада. Смели трябва да бъдете! Не сте ли смели, разбойникът, апашът ще дойде при вас и ще ви обере. Досега от някои хора са одрани по десет кожи, от които са направени хубави лачени обуща.
И тъй всички трябва да се стремите към онази вътрешна велика наука, която дава самообладание на човека и създава неговия характер. Да се самовладее човек, това е Волята Божия; да обича, това е Волята Божия; да придобива знания, това е Волята Божия; да бъде свободен, това е Волята Божия; да познава Любовта, това е Волята Божия; да познава Мъдростта, това е Волята Божия; да познава Добродетелта, това е Волята Божия. Всички вие можете да бъдете такива. Това може да се постигне, ако не се критикувате. Критикувате ли се, че този бил такъв, онзи бил онакъв, нищо няма да постигнете. Видите ли, че някой брат или сестра според вас не постъпват правилно, отправете към тях една добра мисъл, помолете се на Бога да просветли съзнанието им и ще видите, че те полека-лека ще се изправят. Срещнете ли след време този брат или тази сестра, те ще имат към вас по-голямо разположение.
Казвам: Пътят, по който вървите като ученици, изисква много работа и чистене, докато се освободите от утайките на миналото. В това отношение вие имате помощта на добрите хора, на светиите, както и на Учителите на човечеството. Те работят, борят се с недъзите на хората и по този начин помагат на цели народи. Тъй щото, колкото повече се издигате, толкова повече работа се отваря и на вас. Дойдат ли страдания в живота ви, поставете срещу тях самообладанието. Страданията представляват почва, в която плодовете зреят. Като знаете това, молете се на Бога да благослови страданията. Щом дойдат радости в живота ви, не искайте много радости, но кажете: “Нека моите радости бъдат за Слава Божия, за Името Божие.” Кажете ли Бог да благослови страданията ви, Божият Дух ще дойде и ще ги превърне в радост. Казано е в Писанието: “Бог всичко ще превърне в добро за онези, които Го любят.”
Сега ние сме дошли на земята да вършим Волята Божия и то по начин най-добър, най-правилен. Дали ще се проявим в науката, в изкуствата, в музиката или в каква и да е област на живота, ние трябва да помним своята задача. За тази цел всеки трябва да намери онзи специален жив закон, по който става неговото развитие. Станете ли сутрин, кажете си: “Аз зная, че за мене има един специален закон, по който, ако вървя, ще бъда познат в небето.” За всеки човек има не само специален закон, но и специален тон от Божествената гама. Той може да бъде четвърт тон, половин тон, цял тон и т. н. Всеки трябва да изучава своя специален закон и своя специален тон, по който се различава от другите хора.
Казвам: Освен специалния закон за всеки човек, има още и един общ велик закон за всички хора, който изисква от тях да се приготвят да бъдат носители на Великата Божия Любов. Велико нещо е Любовта, но човек трябва да знае как да я прояви. Той може да прояви Любовта само в един поглед, но трябва да знае как да погледне; някога Любовта може да се прояви само в едно движение, но той трябва да знае как да направи това движение; някога Любовта може да се прояви само в една дума, но той трябва да знае как да изговори тази дума; някога Любовта може да се прояви и в мълчание, но той трябва да знае как да мълчи. Любовта може да се прояви по хиляди начини, но трябва да знаете как да я проявите. Влезете ли в някое общество, вие трябва да знаете как да постъпите с това общество. За пример от невидимия свят могат да дадат на някоя сестра задача да отиде в едно общество от високопоставени личности. Тя трябва да знае най-първо как да се облече, с какъв цвят дрехи, а после как да си пробие път в обществото. Как ще си пробиете път в някое общество? Мислите ли, че насила ще можете да наложите своите възгледи на хората?
Божественото учение може да се приложи само по специален път, определен от Бога. Вие не можете да го приложите на другите хора, както искате и както вие разбирате. Говорите ли на хората нещо върху Божественото учение, те сами трябва да признаят, че им говорите Истината. Божествената Истина може да се предаде само по специален начин. Ако е въпрос да заставяте хората да вярват в Бога, тогава и вас могат да заставят да повярвате в нещо. Когато железарят иска да стопи желязото, той предварително наклажда огън в огнището, взема чук и духало и започва да го нагорещява, докато го смекчи, да може да се огъва и да се правят от него различни изделия. Та и вие, ако се намерите в общество, твърдо като желязо, най-напред ще накладете огън на огнището си, ще турите желязото в огъня, ще вземете меха да духате, а с чука ще удряте върху смекченото вече желязо, докато образувате от него нещо ново. След това, като отидете в това общество, ще видите, че в него е станала някаква промяна. Затова всеки от вас трябва да владее някакво изкуство в съвършенство, та като иска да помогне някому, ще му помогне по един от най-добрите методи на своето изкуство. Отидете ли в един дом или в едно общество, първо ще видите, има ли там хора, които страдат от някаква болест; ако има такива, ще се заемете да им помогнете. Помогнете ли им, и те ще бъдат готови да ви приемат. Какво правят някои религиозни хора? Те отиват тук-там и казват: “Ние сме изпратени от небето да ви донесем новото учение.” Не, този метод е стар, днес той не може да има добри резултати.
Ако искате да проповядвате новото учение, ето как трябва да постъпвате. Ще отидете в някой дом с торба, пълна със злато. Вие няма да разправяте, че носите торба със злато, но самата торба трябва да бъде такава, че от дупките й да се вижда златото. Който види торбата, сам трябва да се заинтересува от нея. Вие ще потропате на вратата на този дом и ще кажете: “Моля, търся еди-коя си госпожа, нося й наследството.” Те веднага ще ви приемат и вие ще започнете да разправяте за наследството на госпожата. Всички наоколо ви в един момент ще се заинтересуват. Както виждате, с един килограм злато може да се заинтересуват много хора. Вие оставяте торбата със златото и си отивате. Обаче на другия ден тази госпожа дохожда при вас уплашена, разтревожена и ви казва: “Знаете ли, че някой разбойник е дохождал снощи у дома и откраднал торбата със златото?” – Така ли? Не се смущавайте, снощи аз хванах този разбойник и взех от него торбата със златото. Ето, заповядайте, вземете си торбата назад! По този начин вие успявате да привлечете вниманието на тази госпожа и на хората около нея. Значи Божественото учение е торба със злато, което е в сила да заинтересува всеки човек без изключение, но зависи как ще му представите това злато.
Първото нещо: вие трябва да се научите да услужвате. Знаете ли да услужвате на себе си, вие ще можете да услужвате и на другите. Човек не може да служи на другите, докато не е служил на себе си. От благата, които имате, вие ще носите и на другите. Това значи да бъдете носители на Божиите блага. Затова и Христос казва: “Даром сте взели, даром давайте!”
И вие, както и съвременните хора, често не успявате, понеже още си служите със старите методи. Някой започва една работа, но друг му казва: “Остави тази работа настрана, сега не е време за нея.” Значи всяка ваша работа среща известно противодействие. Оставете всеки да се прояви, както той разбира, както той чувствува нещата. Като казвам, че всеки трябва да се прояви, както той чувствува, подразбирам разумните чувствания. Що се отнася до резултатите, не ги критикувайте. За резултатите Бог мисли; Той се грижи да тях. Като ученици вие не трябва да се спъвате едни други. Нека всеки работи, както той може. Оставете всеки да се проявява свободно, както може. Ако някой направи погрешка, кажете: “Наистина ти направи една малка погрешка, но тя ще се превърне в добро.” Вие еднакво трябва да се ползвате както от положителните, така и от отрицателните си качества. И едните, както и другите представляват страни на вашия характер. Остане ли отвън някой да изправя характера ви, нищо няма да постигне. Никой никого не може да изправи. Само Божият Дух, който работи в човека според Божия план, е в сила да изправи и преработи човешкия характер. Духът не изправя характера на човека изведнъж, но Той работи постепенно, последователно, като изправя неговите мисли, неговите чувства, а най-после коригира и неговите желания и действия на физическия свят. По същия начин и вие трябва да работите. Духът работи бавно, но сигурно. Не очаквайте бързи резултати. Достатъчно е човек да има добро желание да се изправи. Щом има това желание, той постепенно всичко ще постигне. Силното желание е вече крачка напред.
И тъй насърчавайте всяка добра мисъл или всяко добро желание, които се явяват у вас или у вашите близки. Пожелае ли някой да се прояви в своите добри мисли и чувства, насърчавайте го. Ако някой философства, вие можете да се произнесете, дали неговото философстване е право или не, но рече ли той да се прояви, оставете го свободен. Ако спъвате добрите желания, вие ще мязате на онези хора, които един английски художник изобразил в една от своите картини. Картината представлява висок планински връх, към който се стремят много хора. В стремежа си нагоре всеки прави опити да се качи на самия връх. Обаче едва успее някой да се качи малко по-високо от другите и всички започват да го теглят да се върне назад. После виждате друг някой успял да се изкачи на една доста голяма височина, когато всички около него започват да го теглят назад да се върне при тях. При това положение никой не може да стигне до върха на планината. Всички хора се блъскат, сбиват, кой пръв да излезе на върха; обаче в края на краищата те се намират все в подножието на планината. Същите чувства се срещат и между учениците в школата. Всеки тегли другия да не излезе напред, като му казва, че от него човек няма да стане. Казвам: Яви ли се желание у някого да върви напред, оставете го, нека излезе напред! След него ще излезе втори, после трети и т. н. Ще дойде ден, когато всички ще стигнат върха. Ако един се подигне нагоре и стигне върха, и останалите ще вървят след него; ако един от тях се върне назад, и останалите ще се върнат. Такъв е законът. Смъртта на едного е смърт за всички; животът на едного е живот за всички. Казано е в Писанието: “Бог не съизволява за смъртта на грешниците.”
Сега като ученици необходимо е първо да придобиете Божията Любов, която ще изпълни душите ви; после ви е нужна Божията Мъдрост, която ще просвети умовете ви и най-после всички се нуждаете от Божията Истина, която ще ви освободи от всякакви ограничения и заблуждения. За да постигнете това нещо, вие трябва да изучавате специалния закон, по който можете да се проявите, а после да разберете, защо сте дошли на земята и как трябва да работите. Ако имате някакви спънки, ще се молите, ще работите, докато победите. Дойде ли ви някаква болест, вие обещавате, че ще направите това – онова само да се освободите от болестта. Като се освободите, всичко забравяте. Не, дойде ли ви някоя болест, кажете: “Господи, благодаря, че ми даде тази болест, да се изпитам и Ти да ме изпиташ. Помогни ми да се освободя от нея, за да изпълня Твоята воля. Не изпълня ли волята Ти, пак ми изпрати болестта.” Обещаете ли нещо, трябва да го изпълните. Кажете: “Господи, сега съм болен, страдам, беден съм, нямам пет пари, но като оздравея, ще почна да работя и всичко, което спечеля, ще употребя в служене на Тебе. Аз имам възможност да стана богат, да придобия знания, затова искам да ми дадеш здраве.” Ученикът не трябва да бъде беден, нито безсилен. Той трябва да е богат, силен и здрав, да работи и за себе си, и за другите. Всички вие трябва да храните помежду си взаимно уважение и почит. Време е вече двама души от вас да дадат пример, да потеглят към върха. Аз виждам вече две сестри и двама братя, които са готови да потеглят към върха. Ще кажете: “Защо непременно трябва да тръгнат двама братя и две сестри?” – Защото светът е създаден от двойката. Тъй щото най-напред ще започнат двама, после четирима, осмина и т. н. В душата на всеки човек е вложено разумното безстрашие. Той трябва да има страх от греха, а безстрашие при правене на добро.
Някои казват: “Ние сме се събрали тук разни чешити. Какво може да излезе от нас?” Казвам: Радвайте се, че сте чешити. В разнообразието е красотата на живота. Кой търговец не се радва на чешити стока? Колкото повече чешити има, толкова повече хора ще го търсят, ще влизат и излизат от дюкяна му. Казвате: “Ние искаме да бъдем учени, даровити хора.” Между вас има и учени, и философи, и музиканти, и художници – каквито желаете. Човек всичко може да постигне, но не трябва да се обезсърчава. Той ще пада, ще става, ще побеждава, ще го побеждават докато разреши задачите си. И Христос, който беше толкова силен, усети тежестта на кръста, на страданията. Христос не изгуби присъствието на духа си, но Той каза: “Господи, ако може, нека ме отмине тази чаша. Ако не може, нека бъде Твоята воля!” Когато човек вика, плаче от страданията, които му са дадени, това се дължи на второто негово естество. Значи човек има две естества: едното естество е Божественото начало в него, което понася всичко с радост; другото естество е човешкото, което и най-малкото не може да носи. То вика, плаче, иска да умре. Когато човек иска да умре, това подразбира, че той иска да промени условията на своя живот, да мине в новия живот. Лошото в човека трябва да умре, да се претопи и да израсте новото в него. Каквито изпитания и да ви дойдат, кажете: “И сто пъти да се обезсърча, Бог е верен, в Него няма нито промяна, нито измяна. Това, което Той е определил, ще стане.”
Казвам: Първата работа на всички е да направите връзка с Божията Любов, после с Божията Мъдрост и най-после с Божията Истина. С Божията Любов ще свържете сърцето си, с Божията Мъдрост ще свържете ума си, а с Божията Истина ще свържете волята си. Свържете ли сърцето си с Божията Любов, ще имате живот; свържете ли ума си с Божията Мъдрост, ще придобиете светлина и знание; свържете ли волята си с Божията Истина, ще придобиете свобода, сила и мощ в себе си. Всички трябва да любите, но тази любов трябва да носи живот, а този живот да носи сила в сърцата ви. Искате ли да успеете в това, приложете закона за самообладанието; молете се един за друг и престанете да се критикувате. Срещнете ли някой човек, когото не обичате, вие непременно трябва да намерите една добра, специална черта в характера му, която никой друг няма, и за тази черта именно да го обикнете. Намерите ли тази черта в него, вие ще се свържете с душата му. Свържете ли се по този начин, вие ще можете да си помагате.
Днес хората на първо място виждат своите лоши черти, вследствие на което те се индивидуализират и отделят един от друг. Вглеждайте се в страданията си и си помагайте. Днес хората се оплакват, че никой никого не поглеждал, не влизали в положението си и т. н. Срещнете ли някой, който плаче, спрете се пред него и му кажете: “Ти си на прав път, благословен си от Бога, затова не плачи.” После вземете едно малко мускалче и го дайте на този човек, да събере в него сълзите си и да не оставя да падат на земята. Свещено нещо са сълзите на човека. Пък и вие ще си вземете за спомен от сълзите на този човек. Днес хората казват, че се разбират, а оставят свещените си сълзи да падат на земята. Ако нямате малки шишенца, в които да събирате сълзите си, поне носете си по една чиста, копринена кърпичка, с която да ги изтривате. После скрийте тази кърпичка някъде като спомен от скръбните ви състояния. Всички мъже и жени трябва да имат такава кърпичка. Свещено нещо са сълзите на човека. Който зачита свещеното в себе си, той ще си създаде добър характер. Зачита ли свещеното в себе си, ще зачита свещеното и у другите хора. Като видим, че някой плаче, ние казваме: “Този човек плаче.” Кой плаче? – Който страда. И сега, като знаете това, видите ли някой да плаче, обърнете се към Бога и се помолете: “Господи, дай светлина, знание, любов, живот и свобода на този човек, според както си определил в Своя план.” Ако постъпвате така, лицата ви ще издават светлина и вие винаги ще бъдете бодри, свежи, весели и засмени.
Питам: Какво искате да приложите през тая година? Комисията отгоре се интересува да знае това нещо. Какво мислите да правите например утре сутринта, след като станете? Ако аз съм на ваше място, ето какво ще направя. Ще стана рано сутринта и ще си кажа: Искам да възстановя онова, което Учителят вчера ни говори в лекцията. Като се помоля, Духът ще ми помогне да си припомня, ако не всичко, то поне онази част от лекцията, която аз бих могъл да разбера и приложа. Това, което се изнесе в лекцията, представлява само една част, но Духът, който работи у вас, ще трансформира тези мисли по специален начин, по специален закон за всеки едного. Това нещо няма да стане изведнъж. Може да минат дни, седмици, а някога месеци или години, докато тези мисли се предадат по специалния закон. Специалният закон на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите действия са врати, през които Духът работи. Той ще влезе през една от многото врати и ще си свърши работата, както Бог е предвидил за всекиго специално. Значи висшето начало работи върху вас. То се изразява чрез по-напреднали ваши братя, чрез ангели, които работят за вашето усъвършенствуване. Следователно, дойдат ли тия работници на вашата нива, вие трябва да бъдете отзивчиви, да отговорите на техния зов и да се солидаризирате с тяхната работа.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”
31. Лекция от Учителя, държана на 7 юли, 1926 г., София.