Младежки окултен клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)
КНИГА: Влияние на светлината и на тъмнината
ДЕЙСТВИЕ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Размишление
Прочете се резюмето от темата „Най-умният бръмбар". Четоха се темите „За какво мислят птиците".
Темата за следующия път „Най-полезното растение".
94
Представете си, че две разумни същества се намират на два бряга. Туй разстояние между тях е цял километър и отдолу има вода, и тази вода е бързотечна. Тези две същества трябва да се срещнат. Какво трябва да правят? (Мост ) Ако това място е по-тясно и могат да го прекрачат, ще мислят ли за мост?
Следователно малките мъчнотии ние ги прескачаме. Ако човек дойде до някоя рекичка, прескача я, не мисли да туря мост, а щом дойде до някоя голяма река, туря мост. Не е ли това един дефект в човешкия характер? Да допуснем, че реката е много бързотечна и широка и вие дойдете. Най-обективното в дадения случай кое е? Да се върнете назад, да търсите други някой път, да заобикаляте. Нищо повече. Всеки трябва да се върне назад. Туй показва, че и двамата са избрали един лош път. И А, и В са избрали крив път. Двама лоши хора са те, които мислят да извършат едно престъпление. Туй е място на престъпление. Да ги съединим с мост, значи да извършим престъпление. И всички сегашни хора са майстори да правят престъпления. За да бъдете добри, трябва да минете отгоре, трябва да има някой планински връх.
Сега този закон вътре в живота действа. Когато дълго време човек не може да постигне едно свое желание, почне да се образува такава долина вътре в него. Почнат да потъват очите му. Щом човек е разочарован в едно, второ, трето, четвърто, в него се заражда една лоша мисъл. Природата не се церемони. Развалянето на тези мостове, тези празнини зависят все от лошите желания. Лошите желания развалят. Всяка една лоша мисъл, която може да се всади във вашия ум, в дадена област тя може да парализира вашите клетки. Лошите мисли парализират известни мозъчни центрове. И енергиите на мозъка тогава вървят по обратен път.
Ако това вземем да представлява човешката глава, тука „Н" е небето, тука е човешкият живот „Ч". А тука „А" е адът. Адът е при ушите. Щом вие противодействате на вашите морални сили, тези клетки престават да работят и тази енергия слиза долу в „А". Такъв човек ще прояви най-лошия характер. Следователно на всяко едно добро желание, което се подбужда в човешката душа, трябва да му се даде място. Трябва да се даде простор на клетките на човешкия мозък, да могат да работят. Изобщо трябва да пазите туй правило. Не реагирайте върху вашите добри желания. Всякога реагирайте върху вашите лоши желания. Против вашите лоши склонности реагирайте, защото тази енергия на тези ваши лоши желания ще премине.
И злото, и доброто са енергии, които действат в природата. Щом се запознаете с доброто, ще се запознаете и със злото. Понеже сега човек е поставен на полюса на доброто, той трябва да прояви доброто, неговото желание трябва да е само да прояви доброто. Тъй може да имаме една нова култура. Тъй може да се развивате правилно. У едни хора умът е осакатен, чувствата болни и всичко добро, а са останали само тези животински инстинкти на „А". Те стават или пехливани – да се борят по игрищата, или имат лошия навик да седят все из кръчмите и да пият, изобщо с празни работи се занимават.
Красотата на един човек е в неговата мисъл. В птиците има чувство за хубавото, чувството за цветовете е развито, разбират. От чисто френологическо гледище центърът за красивото е развит, центърът за музиката у някои от тях, наблюдателността, после много са страхливи. Страхът са развили до съвършенство. При най-малкия шум избягват. Геройство няма у тях. Само когато дойде да защитят малките си, показват геройство.
От вас има ли някой поет, да каже три думи, но намясто, хубави думи. Едната да започва с „д", другата – с „о" и третата – с „ч" и да ги свърже тези три думи? (Духът обича чистотата.) Сега изпейте ги. Чистотата, разбираме моралната чистота, чистотата в мисълта. Духът обича чистота. Е, може ли тогава „Дух обичен и чист", можем ли да дадем още по-хармонична постройка на това предложение.
Дух о – би – чен и чист.
Дух о – би
Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух, Дух.
Тъй както е тази мелодия, показва, че Духът е нещо далечно, идеализираме го. (Учителят приглася на горната мелодия с баса – Дух, Дух...) Сега Духът идва по-близко, как ще го схванете? При известни условия музиката трябва да се употребява, за да се трансформира човешката енергия. Някъде има – не може, но някъде може. Там, където може да се трансформира, спрете се и направете едно музикално упражнение, за да прекарате своята енергия. Понеже има един център, на който се е спряла – прекарайте. Вие, като си турите – някой от вас казват, аз не съм музикален. Музикални сте. Само че в едни музиката е вътре, в потенциално състояние, а в други – в кинетическо. Ако не се проявявате музикално, не може да потиснете музикалното чувство у вас. Чрез стремежа си към музиката може да се даде подтик, стремеж на тези, които се проявяват. Има певици и свирци, които дължат своя талант на други индивиди, които сега не се проявяват, но са талантливи. Те внасят тази енергия. Ако тези лица ги напуснат, те изгубват таланта си. Тъй е с много писатели, всички поети, въобще трябва да има някой, който да ги вдъхновява. Планината ли ще бъде, цветята ли ще бъдат, реката ли ще бъде, отечеството ли – но зад всичко това седи нещо по-далечно.
Зад човека седи най-после Бог. И зад човешкия дух има нещо по-далечно. Поетът всякога се разочарова от живота и отлита към небето, но той се спира до човешкия живот, до тази последна форма, която е понятна за него. Красивите форми, това са носители на красивите идеи. Щом се разрушат формите, никаква обективна или субективна мисъл не може да се създаде. Всяка обективна или субективна мисъл има зародиш в известна Божествена форма, която съществува. Има неща в нас, които могат да се разрушат, но има неща, които ще останат. Всъщност нищо не се разрушава, трансформира се само.
Станете сега, наредете се на кръг. (Всички ученици се нареждат в кръг. Учителят подава края на един канап, който бързо минава от ръка в ръка и развива от едно кълбо, докато канапът обиколи всички и всеки задържа по малко, колкото ширината на гърдите.)
1. Дясната ръка косо напред, а лявата надолу, колкото позволява канапът. (Всички държат с двете ръце канапа.) Ритмично клякане, при което дясната ръка се спуща до земята, клякането се ускорява.
2. Двете ръце нагоре. Бързо, но ритмично клякане, при което и двете ръце пак се спущат до земята.
3. Дясната ръка напред, ръцете нагоре. Бързо ритмично клякане, както горе.
(Общо весело разположение, смях и оживление.)
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Девета лекция
на Младежкия окултен клас
10 януари 1926 г., неделя, 20 часа
София – Изгрев